Кошмарен празник в Детската градина !!!!!!!!!!!!!!!

Направо съм бясна и потресена от празника ,който подготвяха три месеца в градината,по случай годишнината от създаването и.Накратко,това тържество се подготвя повече от три месеца даже.Децата репетираха танците с които ще се представя всяка група до припадък  ,по цял ден ,многократно.На празника се очакваха много гости и медии.Всички ние родители и деца чакахме с нетърпение да видим що за" грандиозно"шоу са спретнали.Специално се шиха тоалети за всяка група поотделно от стилисти.А бе голямо суетене беше с една дума.И така празника наближаваше,аз и всички родители ,разпитвах ме за повече подробности около тържеството,но учителките отговаряха ,че било изненада.Е ми о,к ,щом е изненада.Е то се оказа наистина изненада ,ама каква  .........
И така, дойде дългоочакваният ден.Празника трябваше да се проведе на огромен стадион /най-големият в страната/Нефтохимик.
Началото беше обявено за 17ч.Госпожите щяха да заведат там децата в 16ч.,а ние да сме само гости.Отивам на въпросният празник с настроение ,камера и фотоапарат,всички родители сме горди и се стичаме към вратите на стадиона.Влизам вътре и в далечината по средата на тревната площ съзирам да се мятат около 20 балона.Става ми ясно че това ще е сцената.Скромно викам си ,а ма карай,децата да са доволни.Приближавам към децата,които са настанени на седалките по костюми и с якенца отгори.Костюмите на нашата група са лилави роклички тип балеринка ,без ръкави с къдрички от тюл,тънък чорапогащник лилав и цвички.Децата са абсолютно голички под тези роклички само по гащички и чорапогащници. Когато пристигнах,козирката под която бяха седалките хвърляше огромна сянка,духаше студен вятър,а дечицата се бяха свили на седалките и зъзнеха.Веднага грабнах Естел и я гушнах в мен,беше премръзнала.Кой знае от кога седеше с тази рокля,бяха ги облекли още в градината и така ги бяха докарали на стадиона.Първото нещо което ме възмути че децата бяха хвърлени по тези седалки а учителките се щураха насам ,натам като мухи без глави и изобщо,ама изобщо си нямаха на идея какво става с децата.
Поогледах се,едно дете плачеше от глад защото разбирам нямало време за следобедна закуска и са ги довели гладни и жадни на стадиона,за тоалетна въобще да не говорим.................Майката се вайкаше че не носи нищо за ядене,бъркам в чантата и вадя една меденка която подавам на момиченцето./по принцип не купувам такива неща,но сега по пътя за да разваля пари купих меденка и едни солети/.Естел която е злояда по принцип също ме моли за храна,вадя и солетите и раздавам на децата,до където стигна..... Всички деца казват че им била обещана почерпка с торти за сметка на закуската след тържеството.
Тържеството започва,нищо не успявам да видя от него,защото през цялото време топла,разтривам Естел,децата хленчат уморени около мен,не им е интересно,всичко им е до болка познато и им е адски студено,гладни са и искат да си ходят  Учителките се щурат,мотат,и гледат да не си объркат реда на групата.А бе хаос голям.
Най-накрая идва и реда на нашата група.Събличам якето на Еси,строяват ги ииииииииииииииии направо онемявам,виждам едно момченце плаче,безкрайно е тъжно и си стиска якето,не иска да го сваля,е ми то било облечено в рокля,същата като на дъщеря ми. Детето е повече от разстроено,разбирам аз ,че били ушили по погрешка повече роклички,вместо още един костюм за момченце.Съблякоха якето на детето и го подредиха в редичката на момичетата  А то плаче и вие от срам и унижение.Потрес от всякъде.Добре че накрая майка му излезе и си го прибра преди да се появят на сцената.Това преди сцената трая около 20мин.Децата голи,на вятъра и строени.По едно време виждам Еси клекнала,така преценила че няма да я духа вятъра,обаче една кикимора я смушка да става.Точно в този момент дойде и техният ред,часа е 18ч.Излизат децата танцуват,свършват танца,обаче не ги пускат,а остават на сцената.На някой му дошла гениалната идея ,че след всичко това трябва да следват безкрайни и безмислени речи,хвалебствени слова и куп бля,бля..............През това време когато започват вече речите ,гледам половината деца плачат от студ,Естел е синьо лилава от главата до петите от студ ,не издържам на мъчителната гледка,пресичам направо през тревата ,през сцената,през микрофоните,през директорката и тем подобните му гости и отивам при детето си,което проплаква мамо много ми е студено и искам в къщи.Обличам и якето ,грабвам я и двете пресичаме отново важните гости и сцената и си я прибирам.Тя цялата се е превърнала на кубче лед,не може да си каже и малкото име от студ.Е казвам ви точно в този момент ако имах пистолет бих  директорката и госпожите.Не можах да стопля детето цяла вечер.Просто беше истински кошмар,а трябваше да е весел ден за всички деца.Цяла нощ дъщеря ми сънува кошмари,а днес е болна. Направо съм повече от потресена от всичко това! Според мен от всички тези градински празници и тържества трябва да са най-вече доволни и щастливи децата,а то какво стана.Сега не знам как да постъпя.Не ми се иска всичко това да остане ненаказано ,мразя безотговорни постъпки спрямо децата .Кажете какво е вашето мнение и имали ли сте подобни случки?