Защо го зарязахте?

Първия, защото ми изневери, втория, защото ми писна, третия по взаимно съгласие. Това е основното дето си спомням, че с моя сме от 10 год. и вече спомените ми взеха да избледняват. Ако ме беше питала по онова време сигурно нямаше да ми стигне да пиша с какво ми "бъркаха" в здравето, ама вече май съм позабравила . Нали мозъка е програмиран (поне моя) да ми останат само хубавите спомени от бившите. И до ден днешен сме си приятели с повечето и се чуваме по празници.

...защото го хванах с една девойка в леглото, точно, като по филмите и обеснението беше, че му била приятелка и минавала през квартала и решила да му се обади да си поговорят, станало късно решила да спи у тях, а на въпроса ми защо без дрехи спят - ми бе отговорено, защото им било много топло 
  Е, след такъв смислен отговор, можещ да заблуди 12 годишна, но не и 26годишна жена, как да не го зарежеш???!!!

Първото си гадже го зарязах,защото след едногодишна връзка без секс ми бяхме си първи та след първият път не ми се обади седмица,а аз полудях и после го отрязах,а то горкото се срамувало,ама аз един друг пиеше като смок,мразех го заради това  а един м/у тях беше много богат и ме подтискаше с това

А за изневерите,тоя-богатия се е случвало да сме на дискотека и го виждам с една как отиват в тоалетната,не съм им светила,но бях сигурна,че не пишкат

По темата - вътрешното усещане, че не сме един за друг. Това е причината в повечето случаи, иначе поводите - само ги чаках да ми паднат.

Само веднъж сгреших и след това дълго съжалявах, но не си признах.

Защото направо ми разказа играта - лъжи, алкохол и наркотици в големи количества. Никаква преспектива за стабилни доходи и нормален живот - още по-лошо - бях започнала да си мисля, че така трябва да стоят нещата . Добре, че се отървах .

Още не съм ,но мисля ,че ще стане в най-скоро време.   

Не ме удовлетворяваше начина по който ме обичаха.
Jeny_J ,

С няколко се разделих, защото нямахме бъдеще заедно. Дори в момента не мога да си спомня конкретно моментите на раздяла. Но имаше един, причините за раздяла с който така ме бяха фрапирали, че още помня ясно като бял ден. Човечецът беше на 29, аз в началото на 20-те. На третата седмица ходене (в моите представи все още неангажиращо), нашичкият изръсва: "Ти нали ще ми родиш син?" И това напълно сериозно, въпреки моите опити да го обърна на бъзик.
Една седмица по-късно последва запознанство с неговите родителски тела, последвано от сериозни намеци за сродяване, снахосване, раждане на отрочета (мъжки за предпочитане) и т.н. Аз, млада-зелена и влюбена-загубена, макар и да се съмнявах, че нещата твърде бързо се движат, се опитвах да приемам лежерно ситуацията. След още седмица момъкът ми заяви, че е крайно време да го запозная с моите родители (които живееха на 400 км. от града, в който бяхме ние). На отговорът ми, че е твърде рано да правим прогнози за сериозно обвързване (все пак има-няма месец откакто сме заедно), той отреагира със скандал, последван от плач, нервна криза и заплахи за самоубийство.
В резултат на драмата аз се съгласявам да гледам по-сериозно на нашата връзка. Минават още два месеца, през които установявам, че господинът се опитва да ме забремени нарочно, против моето желание. Следват скандали и сдобрявания, преобладават скандалите. Редовни реплики: от сорта на "искам да ти направя много деца, всичките момчета, за да не мислиш за глупости", "много време отделяш за учене, като се оженим няма да работиш, затова няма нужда и да следваш", "майка ти и баща ти вече не са ти семейство, аз съм ти семейството".
Много пъти исках да скъсаме, но господинчото ме заплашваше, че ако го напусна ще сложи край на живота си. Много се съмнявам, че изобщо някога ме е обичал, просто се беше хванал като удавник за сламка, защото си мислеше, че вече е стар и аз съм последният му влак В крайна сметка реших, че няма смелост да се самоубие и го напуснах като по филмите - реших да се преместя в София тайно, организирах всичко под секрет и не казах дори на най-близките си. В крайна сметка един ден просто си събрах малкото багаж от студентската квартира, качих се на автобуса, изхвърлих старата SIM карта, сменяйки номера с нов. Просто се изпарих от града и живота му. Дълго време се крих от познатите си в онзи град.
Държа да подчертая, че се бях замисляла за местене в Сф. още преди да го срещна, но маниакалните му набези спрямо мен само катализираха нещата и продиктуваха преместването да стане тайно.
"Връзката" ни трая само четири месеца, но на мен ми се сториха цяла вечност. Като се обърна назад се сещам за него само и единствено с погнуса.

леле  Ranya  това си е страшно - този е бил обсебен от идеята да прави семейство и ещял да ти вгорчи живота .
аз скъсвах , поради следните причини - обсебващи мъже , които искаха да направляват изцяло живота ми , включително и да стана военен , ревнуващи ме , досадни и безинетересни , безперспективни , с липса на каквато и да е амбиция , влюбени само в парите .

А мен не ме удовлетворяваше начина по който аз обичах.

- Най-сериозната ми връзка, преди да се омъжа - беше много потаен и ми спестяваше много неща. Исках да споделя повече с мен;
- Друг заради безумна ревност;
- Прекалено инфантилно и неадекватно поведение на моменти, с други думи - доста шантава личност, което до един момент е забавно, но после става досадно; И още един такъв /явно привличам откачалки...
Имало и такива, с които сме се наситили един на друг, минала е първоначалната тръпка и не е имало какво повече да ни задържи заедно...

В повечето случаи съм гледала да наглася така нещата, че той да ме зареже.
За един сега се сещам (май  ми беше първата любов), който аз съм зарязала. Направих го, защото нямах нерви и време да го изчаквам пред дългите му отсъствия.

ами истината е,че съм попадала все на свестни момчета и никой от тях не ми е "бъркал в здравето". просто решавах да прекратя връзката,когато чувствата ми се изчерпваха и оставаше само приятелство.

ЕЕЕ то и аз имам разкази 
Най-фрапиращия случай е с един младеж от Т... / хайде ще спестя точното име на града /. Та тоя младеж беше абсолютно мамино синче / единствено дете /. Ама инженерче, аз тоже, нашите и те го харесаха заради това..Но по темата :
Тоя все беше болнав нещо, сутрин не се къпеше, ходеше с едни слипове до кръста и с 3/4 чорапи, че да не изстине. Заболя го една вечер главата, казвам му-пий аналгин. Не, ще се обадим на мама от пощата тогава / разбирай това е 90-те началото /. Бре, да нямал тумор, ходихме и в бърза помощ, умрях от срамове 
Постоях аз малко у тях..майка му му белеше доматите за салатата-сакън, да не яде люспи..
Веднъж стоим ние на автогарата и аз ще си тръгвам , закъдето учех / бяхме студенти от различни градове /. Автобуса запали вече , той вместо да ми се хвърли на врата, да ми каже ,че му липсвам и такива работи  , той гледа в небитието и мърмори .. " Тя ..платката трябваше да е двуслойна /!!!!!...  Пояснявам : учеше в МЕИ-то и правеше някаква курсова работа тогава.
ЕЕЕЕЕ, как се изтърпява такова дърво, кажете ми ?
Друг пък зарязах просто поради липса на чувства..Пък и беше доста пълен и отпуснат в моите представи и .....моля за извинение, ама оная му работа  беше мнооого малка

И ред други безперспективни връзки за съжаление, за щастие кратки...

Последния преди да се запозная с мъжа ми ме заряза.... И то защото не съм му чистила и готвила.  За протокола, не сме живяли заедно, а аз бях само на 17 г.
После срещнах мъжа ми, с който до ден днешен сме щастливи, и с удоволствие му готвя.

Аз бях млада девойка на 17, той на 25 годинки. Майка ми като разбра ми каза "ама що ти е този , той студент в София щом никой не го ще там, явно за нищо не става.".Оказа се вярно: въпреки образованието си, добрата си работа ...беше безкрайно провинциален, не държеше на външността си, ревнуваше ме, не споделяше промените в моя живот: когато си първи курс студентка е много вълнуващо, но само ако има кой да те разбере. Безумна ревност, потискаше ме нали съм малка и глупавка за нищо умно не ставах според него. Имах нужда да пътувам, да работя, да уча и да се започнавам...но нищо такова не можеше да се случи, защото всичко предизвиква безумна ревност. И никакво разбиране или съчувствие към мои преживявания, болки и всякакви вълмнения. В крайна сметка се влюбих ужасно силно в сегашния си мъж , въпреки цялото потискане от страна на бившия и пазене да не погледна друг.....

С бащата на големият ми син - защото беше маниакално ревнив (как ли се излъгах да родя дете от него още се чудя!) и накрая ми посегна.
След това се запознах с друг, голяма любов, голямо нещо....докато не го хванах, че "командировката" всъщност е почивка с друга в Дубай! Чухме се с момичето по телефона - имали връзка цели 3 месеца! А аз година лапах мухи  Оставих й го, защото тя ми ревеше по телефона колко го обича и как той й обещал да се оженят... оженили са се, ама друг път! След година "младоженеца" ме потърси, колкото да му отрежа квитанциите.
По-късно срещнах мъжа си.... и се надявам да спра до тук.

ами първата ми по-сериозна връзка/ако мога да я нарека така/беше с един красавец.бяхме заедно около 2/3 месеца ,обаче той не бил само с мен през това време ами и с уж бившата му прителка едновременно.имали често караници и той при всеки  скандал се утешаваше с мен.доста добре се прикриваше обаче.когато разбрах истината плаках неутешимо.бях толкова влюбена....  той си се върна при нея ако вобще са били разделени. следващия беше луд по мен,но аз пък се напъвах да го харесам.не се получи.просто той мен утешаваше  за да забравя предния. кофти,знам,амааа  .зарязах го.следващия...него,наистина го обичах,обаче беше мамино синче и ми изневеряваше. и при най-малкия наш скандал,се оплакваше на майка си и ме караше после като се здобрим,да се извинявам и на майка му за станалото,защото видишли и тя преживявала всички наши караници.ужас! и аз глупачето отстапих няколко пъти обачееее неиздържах.и накрая и аз му изневерих със сегашния си мъж.и то какво излезе ..направо се влюбихме и така до днес ,оженихме се и детенце имаме и така.най-накрая намерих моята половинка.  

Много лъжеше...за всичко и всички....използваше ме....много изневеряваше,дори налиташе на моите приятелки ....докато не дойде момента на прословутата раздяла...

Тези, с които аз съм късала, не са много 
Един - защото дойдох в София и не ми се занимаваше с връзки от разстояние.
Един - защото харесах много друг, но другият не ми върза 
Един - защото има наглостта да ме иска от "официалното гадже" - ние не ходехме, но се харесвахме и човекът решил да иде да пита дали онзи има намерение да ме остави, за да ме вземе - побеснях и го отрязах.
Един - защото ме беше взел много на сериозно и настояваше да скъсам с официалното си гадже заради него. Като му казах, че няма да я бъде, реши да се самоубива 
Толкоз.

Защото нямах тръпка, много красиво и умно момче, но липсваха пеперуди

Нещото което преля чашата с последния:

Около 3 месеца не ми беше дошъл цикъла и когато отидох на лекар ми казаха,че имам киста голяма колкото праскова и подлежа на операция.Като се върнах в къщи и казах какво са казали лекарите .Коментара беше:
- Слава Богу,че не си бременна! Още едно гърло да храня.....

Мале, това последното ме уби!

По темата:

Един, защото беше забременил една актриса 

Един, защото, след като ходехме вече няколко месеца, познавах се с родителите му и той с моите, ми заяви, че според него било страшно обидно да говоря на майка му на "Ти", трябвало на "Ви"  И ми вдигна страшен скандал , в който аз реших да не участвам 

Един друг, защото постоянно спеше, канеше ме у тях и като отида не чуваше звънеца  И с часове аз, патката, висях и звънях, че даже го чаках у чичо му (който му беше съсед) да се събуди белким ми отвори! 

Един, защото вече бях влюбена в настоящия си съпруг 

Единият нямаше пари и беше много комплексиран. Непрекъснато ми обясняваше с какви високи потенциали е и колко не е разбран. Другият пък беше богат, като Крез, но ме занимаваше предимно с теми как възнамерява да си харчи парите.
Не можах да направя компромис и да слушам глупости цял живот и в двата случая.

Няколко пъти ни е разделяло разстоянието ( не бяха българи) и тъй като бяхме млади, не можехме или не искахме да гоним мечтите си да бъдем заедно.

Единствената  ми по-сериозна връзка в България: всичко давах от себе си в тази връзка: емоционално, финансово и т.н. За съжаление, бяхме и на различно мисловно ниво. В началото не ми правеше впечатление, че е така, но все по-често оставах сама с разказите си и нямаше с кого да ги споделям. След това ме сполетяха много неприятни неща свързани с един съсед: дори до прибиране в полицейското се стигна. Нямах подкрепата и разбирането му. Никога не съм ги имала, защото трябваше да му давам подкрепа в неговите истории, а моите си оставаха само мой.

( Все още е сам и ако го засека в скайп ми разправя колко е самотен и как цялата рода жали за мен. Явно доста жалят щом като не могат 6 години да ме прежалят).   

 

Първият,заради ревност и лудостта му постоянно да ме води по бавачки за да разбере,кога ще се оженим,какви и колко деца ще имаме и бла-бла...
Следващият,заради безхаберното му съществуване - от ден за пладне,днес да мине,утре да дойде!

Хм,май нямам нищо общо с лошите момичета изобщо
Верно са двама,съпруга не го броя

Леле момичета,шашнахте ме! Ама то имало големи шемети Луда работа!

Ахам....А аз писах само нещото което ми преля чашата....Иначе цял роман мога да напиша какво съм прощавала и търпяла.... Ама карай да върви.....

Аз съм имала само една по-сериозна връзка, преди да срещна сегашния си приятел. Беше много по-голям от мен. Зарязах го, защото не ми обръщаше достатъчно внимание, поне според моите представи тогава. Добре, че стана така, едва ли щях да съм щастлива с него.

 Културно му казах,че ми е писнало аз да съм и мъжа и жената в семейството,взех си децата и си тръгнах,и сега съм щастливо разведена

Защото беше пълен с комплекси и се опитваше да ме смаже като личност. Много му беше кеф да вдига скандали за щяло и нещяло и после да се прави на сърдит. Защото не ми беше съпруг, а искаше отчет за какво си харча моите си пари. Защото излезе, че техните му купили апартамент, а аз трябвало да го обзаведа, и то още преди да е ставало и дума за сватба. Защото го беше яд на всеки мой успех в каквото и да е. И накрая, което преля чашата - защото се изцепи, че той бил висша цел за мен, която съм трябвало да постигна! Бре! Зарязах го с все комплексите му навръх осми март!

  изкрено се позабавлявах,аз съм имала една сериозна връзка преди моя
и той ме заряза заради една по малка от мен аз тогава бях на 15 като го питах какво намери в нея пове4е от мен и той ми каза 4е била девствена казах му 4е е тъпак,а аз не бях ли девствена?

с сегашния ми мъж се запонзах когато бях на 16 на по4ти 18 ве4е заживях ме заедно и до сега

божеееее,явно нищо не си видяла...и по-хубаво де. обаче не само шемети има,пълно е с мамини синчета,нещото което най ме дразни в един мъж ,и страшни кухи лейки има! а имах една позната,нейния/тогава мъж/ й каза един ден,че отива да си мие колата на автомивка.6 МЕСЕЦА НЕ СЕ ВЪРНА!!! а кажете това пък какво е!? ужас!такъв да не ти е в къщата!!!

 

Сещам се за 3 причини, свързани с различни мъже.
1. Много пиеше, а като пиеше, такива неща почваше да говори пред другите хора,
около нас, че ми е идело да се скрия под масата
2. Очакваше да съм му майка и да споделям страстта му по Cartoon network (при положение, че отдавна и двамата бяхме минали тази възраст.
3. Не му се правеше секс.

Бившия го зарязах защото беше класически Муньо - уникален мързел, дървен философ, егоист, женкар, сметкаджия, безотговорен + за капак и вързан за полата на майка си.
Едно гадже беше зарязано след бурна връзка - ревнив до маниакалност и патологичен скъперник. Точно той ме питаше "какво ще пиеш - кафе или кола, че аз себе си нищо не искам" или "не влизам в кафене, където не ме познават, кой знае какви помии сервират, ти ако искаш влизай, аз ще те изчакам отвън". Айде един шут отзад и нЕма нужда.
Голямата ученическа любов беше разкарана защото се оказа долен предател.
Дори и след като срещнах съпруга ми, дълго време нямах доверие и си имах едно на ум. Какво да се прави - горчив опит.
Сега се сетих и за една позната - тя разкара бившия си с намесата на властите  След един див скандал, нашия си взел шапката, излязал си и минал в нелегалност. Това става преди години, когато още имахме визи за нормалния свят. След като 2 седмици никакъв го нямаше, тя отиде в полицията и го обяви за издирване. След още 3 месеца го откриха - в бежански лагер в Австрия