Момичета с таткото решихме че ще пускаме малката на ясла от септември.Още от сега ме е хванала депресията.Няма да мога!Все ми се струва малка,иска ми се да не тръгва...А няма възможност.Обмисляхме какви ли не варианти да отложим,но не се вързва никак.Майчинството ми свършва март 2009.Не мисля да ползвам третата год поради финансови причини.Ще си търся и нова работа,защото старата не ме устройва.Та става така че ако не я пуснем сега от септември,после няма кога.Зимата не е удачно според нас.Та понеже искам да съм си в къщи докато се адаптира и свикне и май излиза че септември ще е най-добре.Тогава ще е на 1год и 8 мес.Според вас нормално ли е?Или е малка?Не знам,яде ме чувството за вина,гузно ми е.Отделно не знам как ще приема "раздялата"До сега дори баба й не я гледала.Може би и там ми е грешката. 
Споделете вие как приехте раздялата?
Споделете вие как приехте раздялата? 
Всяка сутрин се вкопчва в мен и плаче сърцераздирателно,а на мене буца ми засяда в гърлото...После като я взема е спокойна,госпожите казват,че се храни,спи,включва се в заниманията,на сутрин се разделяме с големи драми 
Иначе от далеко се закача но само ако е отстрани.Може би е от възрастта и се надявам да го израсте.Иначе сме мислили и за детегледачка,но то ако ще е така по добре баба й да я гледа.Но нито на мен,нито на таткото ни се нрави.Според нас е по добре да е на ясла с връстници.да играе,да контактува,да създава навици и доколкото позволява възрастта й да е самостоятелна.Не зам дано не греша! 
Тръгна на ясла на 2 и половина години и много плака, аз също 
Щерката пък не признава друг освен мен, дори и с баща си понякога не иска да остава сама. Започна да посещава детско заведение също на 2 и половина години, сълзите в началото не ни се разминаха, мислех че ще свикне по-трудно от брат си, но за моя изненада беше точно обратното 
И това въпреки, че брат й можеше пълноценно да комуникира с персонала, както и да ми каже в общи линии какво е правил в яслата, а на щерката й е много трудно, защото все още не прави разлика между английския и българския и често се обръща към госпожите на български 
Итака доста сутрини поред.
).Когато детето е щастливо,и майката е щастлива.Разбрах че сме взели правилно решение като го пуснахме на ясла,той е много общителен и средата там му се отразява добре 
И аз от това се притеснявам дали ще се адаптира бързо,и дали няма много да боледува.Знам че няма да се разминем без нито едно от всичко но да минава бързо се надявам! 
Не знам дали свекърва ми е успяла да му влезе в кожата или той се е оказал достатъчно зрял, за да ме "пусне", но неговото спокойствие и начина, по който всяка сутрин ме изпраща на работа - с целувка и с усмивка, ме накараха да се отърся бързо от раздялата. Сега изцяло се наслаждавам на следобедите и на уикендите с него.