Нещата, които ни станаха мили

  Патета (семейство), които се къпеха в дупка (останала от ужасната зима) пълна с вода от излелия се дъжд. Та "езерцето" на оживен 3 лентов път. Всички коли намаляхме и заобикаляхме да не разрушим идилията на къпещите се. Все се каня да сложа фотоапарат в колата, за да заснема патета в редица (води голяма птица, по средата десетина новородени и отзад втора, голяма подбутваща последното) преминаващи спокойно магистрала или поне достатъчно голяма улица и всички спират да им дадат път. Това ми се случва поне ведъж годишно

Калинка, след тази случка с кравата всичко описано ще бледнее 

Става ми мило, когато гледам насядали по тревата хора, тичащи боси дечица и носещия се от тях весел шум.


И една моя си снимка, която вече съм показвала във форума:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=231342&photo=19

Става ми мило от насядалите и налягали хора по тревата из парковете....харесвам този френски навик да си правят пикници при хубаво и свободно време.

Калинка-страхотно си го описала/само 4е аз имам фобия от крави -без майтап/
явно навсякъде е сезона пикниците-тук всеки петък и събота града се изнася по паркове ,градинки и поляни
природата около нас не се отли4ава особенно-вси4ко е зелено,но Дамаск го свързам с тази планина,още когато я видях ми напомни за старите уестърни,друго което ми е мило  тук е много синьото небе и палмите

Вашето небе по-различно ли е от българското? При нас е много често такова и все едно можеш да докоснеш небето с ръка ( ето ти малко крави...  )
http://farm2.static.flickr.com/1211/1359702266_0d5d96d9cb.jpg?v=0

ами не е по разли4но-но ние сме в предградие и тук няма смог и се вижда небето в истинския му цвят,ина4е на 10-15 мин от нас запо4ва смога и много ясно се вижда,а и цяло лято не вали та и облаци много рядко има,а и звездите ве4ер се виждат
Калинка-това с кравите беше удар под кръста  :roll

Мило и страшно ми стана, даже ми се доплака...Не от темата, а от това, което ще ви разкажа.
2004, Август - 13ти. Ураганът Чарли. Окото на урагана минава на 20 мили от нас, съответно ние поемаме огромна доза ветрове, хали и бушуващи, сърдити природни свистения. Къщата ни оцеля, беше много хубаво и интересно. Да, хубаво беше. Страхотно беше да гледаш как природата се сърди и то не на шега. В двора имахме една 40 футова, висока, висока палма. Много си я обичах. Когато стихията дойде, палмата (те са с много плитки корени и понеже почвата е песъчлива, лесно се откършват) започна леко да се поклаща. Лекото поклащане премина в тежко такова, след известно време започна да се отскубва от земята. Почвата започна да се надига и корените и се подадоха. След час падна, слава Богу не върху покрива ни, а навън, към улицата. След минута от там видях да изкача катеричка (тукашните, тропически катерички имат гнезда в дърветата, а не хралупи, както европейските). Малката катеричка сновеше лудо напред назад и забелязах, че в устата си носи нещо...."Къде ли пък си е понесла храната в този точно момент", си помислих...Загледах се по-добре и какво да видя - в устата си носеше своето бебе - малко катериче. Чудеше се накъде да хукне и къде да го скрие...Беше ужасно трогателно и драматично....Вятърът наоколо повдигаше дървета, коли (да, колите се повдигаха от едната си страна), хвърчаха тенекии, всякакви отломки, и насред всичко това, едно малко, дребно същество, носеше още по-миниатюрното си бебе и се чудеше къде да се скрие. Не издържах и хукнах към тях, мислех да ги прибера у нас, докато се успокоят нещата. Тя обаче се уплаши от мен и избяга, скри се под един дънер наблизо...
Когато всичко утихна, излязох пак да я търся. Не я намерих. След няколко дни я видях дя тича наоколо. След още няколко дни видях, че стремглаво тича към короната на една друга палма. После видях две катерички да живеят там. Мисля, че бебето оживя и всичко завърши благополучно...Но ми станаха много мили тези малки, деликатни животинки.

Толкоз по темата за фауната.

Много, още много неща са ми мили тук. Обичам си мястото и живота наоколо.

Джи
 

Най са мили патките като си народят напролет малки патенца- пред къщата ми има каналчета и много, ама много патки

джи, благодаря ти, много хубава история
скоро в училището на дъщерята имаше ден на бабите и дядовците. кратка програма, само 4-5 песнички. нашите баба и дядо са далече и затова отидох аз, стана ми мило, когато бабите на моята маса се просълзиха от умиление гледайки внуците си. колкото и различни да сме, все пак сме много еднакви в емоциите си и това ми се стори много хубаво

Природата, да. Виждам красиви неща, на които преди не е имало къде да обърна внимание. А и не съм била в
подходящия духовен тонус. Гледки, цветове, светлина.  Зародиха се у мен и желания - да си посадя нещо, да го гледам как расте, радва ме безкрайно това нещо. Преди не съм имала желание дори за мушкато. Сега стискам палци на всяко семенце, което посадя. Небето забелязвам, гледам често - мени настроения, красота във всеки момент. Звезди...Не обичам да стоя вътре. Използвам всеки миг, дори да съм у нас да съм на терасата, или в градината. Да гледам трева, вода...

Джи,
 

Преди малко се сетих за още едно нещо, което ми е винаги мило да гледам тук:
http://www.mikavandijk.nl/images/fietsen1.JPG

Невероятни са бебоците как седят гордо и опознават света ( в първата минута, когато могат да седят се озоват на колелото. Дъжд, вятър, слънце: все там ,докато се научат сами да карат колело)

Винаги съм се възхищавала на невероятния залез. Небето е много различно вечер. Облаците и слънцето рисуват и чертаят причудливи и много красиви фигури.
http://farm1.static.flickr.com/145/412802985_49c9f85062.jpg?v=0
http://www.pictureslasvegas.com/images/las_vegas_5/slides/caesars_sunset_03.jpg
 
Това е гледката от моята къща:
http://www.awarebuyers.com/sun-city-anthem/images/sun-city-anthe … s-vegas-strip.jpg

Другото, което ми много мило са зайковците тичащи на воля в парковете. Преди си имахме в двора, но от както имаме куче зайко отиде в нечий комшийски двор.
http://farm3.static.flickr.com/2066/1641109505_c7002f0b31.jpg?v=0

С природа не мога да се похваля тук (само с пустиня  )

Мммм, че хубава тема.
Много ми хареса разказчето за катеричката и катеричето, както и патешките истории 
Много обичам животните и много се радвам на всякакви животинки, които виждам наоколо.
Изобщо на цялата природа се радвам, цветята, миризмата на прясно окосена трева, дърветата, всичко.
Сега както се е раззеленило, в малкото слънчеви дни хората си правят пикници на всяко кътче тревна площ в града.
Гледаш таткото пече на грил кремвирши, майката приготвя нещо друго, децата тичат и се гонят наоколо, навсякъде цари щастие и радост.
Покрай къщата ни е много зелено, има дървена маса и две дървени пейки и негласно се редуваме със съседите кой да ги ползва, другите просто опъват одеало на тревата и се радват на хубавото време.
Съгласна съм и с Калинка за бебоците.
Тук имат и едни "ремаркета" със знаменца, които се закачат отзад на велосипеда и бебока се вози и си гледка навън, докато мама или тати въртят педалите.
Много ме кефят като ги видя по улиците 
Ето това:

щастлива,
тези ремаркета и при нас ги има. Много са ми сладки децата в тях, но още по-сладки са ми подобните  ремаркетата за кучета 

Много са ми мили плажа и палмите-мога да ги гледам с часове.И имаме много розови фламинго,ама са далече от пътя и не мога да ги снимам,но са толкова красиви,как крачат горди и много розови.Мила ми е всяка българска реч като чуя.Мили са ми приятелите.Мили са ми и старите хора.Много неща.

Вчера в един от магазините за детски играчки видяхме едно момченце, които си броеше стотинките за да си купи топка. Холандците са практични хора и учат децата си от малки на стойността на парите. Децата разнасят вестници и рекламни материали. След Нова Година пак децата минават да събират елхите. Доста често съм чувала как родителите казват, че ако детето иска нещо е най- добре само да си събере парите за покупката. Явно момченцето от магазина вчера си беше отворило касичката и най- старателно си броеше монетите. Стана ни мило и са спряхме да го питахме дали му стигат паричките.

Милен@, разказаното от теб ми напомни за дечицата от нашата махала, които излизат на улицата с една кана, пълна със сок и лед и голяма купа с пуканки и предлагат на минувачите по улицата чаша сок или чаша пуканки срещу толкова стотинки, колкото са готови да платят. Правят го повече с цел игра на магазин, но и събират стотинки - големи сладури са 

Калинка, не съм виждала да карат животни в тези ремаркета 
Повечето кучета са били със собствениците си в парковете, не в ремаркета 
Но бебоците са суперсладки 
Или като сложат бебоците на такова столче на велосипеда и им сложат мини каска и мини тъмни очилца - тати или мама в умален вариант, много ме радват 

Милен@, и това е много мило, тук също ги учат да ценят парите, мойто мъж много добре е научен например 

Мента, това също е много забавно 

щастлива,
холандците са големи любители на отглеждане на домашни животни. Не само в такива ремаркета, ами и в кошниците на колелата ги носят и им се развяват ушите ( на кучетата) докато карат. Виждала съм лятно време котка в холандска каравана някъде из Австрия.....Стоеше кротко отпред и си гледаше....( с моят дивак никога не бих могла да го постигна това).

Миризмата на захаросани бадеми.

миризмата на запържен чесън

Едно врабче,как идваше на нашата маса на едно заведение за трохички,ние му давахме,то взимаше няколко в човката си и ги носеше на мъничетата си,и се връщаше много бързо за още.

На мен са ми мили възрастните хора, понякога ме питат бабички забравили очилата си в някой супер маркет например да им прочета цената или срока на годност или съвет какво да си сготвят с еди кой си прокукт. На големи опашки отстъпвам място на някой мил дядо да мине напред.
Друго мило са ми животните и природата 

Много ми е кеф,когато виждам децата ми да тичат свободни и боси по тревата из парковете и да цопат из рекичката на селото.

Това в момента ми е най-милото. Има и други неща, които ме умиляват, но за тях друг път.

 
Това за развяването на ушите ми хареса 

Казвам само едно:

Настане вечер, месец изгрее,
звезди опсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее,
балканът пее хайдушка песен.

Това ми е най мило на мен, но е потъпкано отдавна.  Това е причината, че никога не мога да се върна в БГ.

Точно пред нас има голямо дърво , на което децата често се катерят и играят.Миналия ден гледах през прозореца , децата накачени по дървото и опитвайки се да слязат от него по един млад и слаб клон, от което клона доста се огъна и почти увисна до земята.След около половин час , забелязах бащата на едно от децата , което до преди малко беше на дървото , как с въже в ръка , превърза увисналия клон и с помощта на децата го издърпаха и изправиха до нормалното му положение...
Стана ми мило и тъжно , такава гледка в България не съм виждала , не вярвам и да видя....

Да ме поzдравяват непоzнати хора и да се усмихват на децата ми. Да поzдравявам и аz, беz да ме вzемат zа ку_ку.
Много се вълнувам когато виждам група хора в неравностойно положение иzлеzли на раzходка и придружителите им все млади хора, мисленно ги поzдравявам zа иzбора им да посветят времето си zа таzи цел.
Най_ми е мило когато децата ми пеят "мила моя мамо", последно ми я иzпяха докато чаках на касата в супермаркета.

Днес наблюдавах децата от градината на сина ми как се прибираха от парка вътре в сградата, строиха се по две, хванаха се за ръце и с бодра крачка и песен нестройно закрачиха напред. 

Точно като патета са. И аз ги гледам с умиление в градината на сина ми, мила и сладка картинка са. Така съвестно се стараят да крачат в колонка и така внимателно пристъпват и се поклащат...

Двама възрастни пенсионери, на видима възраст над 80 години, хванати за ръце, като тинейджъри и които се гледаха с толкова нежност един друг. Искрено ме развълнуваха- пожелавам на всеки да може да остарее с толкова любов.

Вечерница,
много хубава снимка. Разгледах и едни други твои от този ден и си помислих колко щатсливо, близо до природата растат децата ти. 

Днес видях на една витрина един панталон и на съседната витрина чифт обувки.Усетих някакво привличане между тях.Много мили ми станаха.Мисля утре да им дам шанс да се обединят.

  това важи ли?

Днес вечерта се празнува тук един празник с лагерни огньове - излишно е да споменавам, че е любим за децата 

Връщам се днес от пазар, а на улицата виждам една голяма количка, от тези като в суперите, пълна с дърва - зад нея се тътрят трима фарфалака - всеки около метър висок, които, явно, бяха излезли да събират съчки за вечерните огньове - толкова смешна гледка бяха, изпълниха ми сърцето с умиление!

ov4eva, и на мен ми става мило от такива гледки - видях няколко блузки, а как ми беше мило да разбера, че са с 10% намаление, ако ги купя двечки  Направо ти се приисква да вземеш няколко чифта 

Е защо ти е потъпкано? Балкан има, звезди , гора, вятър.  Само хайдушки песни няма, но и едва ли си им връстница толкова да жалиш - все пак  в кръчмата можеш и такива да си поръчаш.  Еее, какви хубави походи се организират, кеф. По манастири да спиш, да катериш Пирин. Да не мислиш, че има строеж на Кончето. Няма, спокойно. Само желание да има човек - има всичко.

Може пък за хайдутите да жали ...знайш ли...

Вчера ми беше супер мило, защото за пръв път чух прекрасни комплименти за работата ми като учител. Е, някои деца могат да поспорят, защото започнах да прилагам строги мерки за преписване и хич не им харесва ( а и се надяват, че ще им простя, както колегите)....Почувствах комплиментите, че са от сърце и ми беше много милооооооо.....Летях....

Става ми мило и всеки път като видя бебе в слинг

Аз не виждам много бебета в слинг по нашите ширини. При вас има ли, Милена?

Има доста родители в зоологическата градина (ние сме постоянното присъствие там ), които са довели голямото дете и носят бебето в слинг. В Амстердам също виждам доста родители, които са предпочели слингът вместо количката.   

Аз не съм виждала досега такива слингове тук 
Само колички и онези ремаркета за велосипед, които ви показах.

Милен@, готина снимка.    И тук са на мода.
На мен ми стана мило от една българска песничка, която чух днес "Една българска роза".   

В Италия веднъж съм виждала жена със слинг и тя беше българка.
Втората ще съм аз. 

Много добър избор. И аз разнасях малкият през първата година като кенгуру и за това ми става мило като видя други родители да си носят децата по този начин. Напомня ми времето, когато малкият беше бебе

Не ви ли тежи така на гърба и раменете? 

щастлива, това е преимуществото на слингът- щади рамене и гръб. Имах и раница, но с нея беше Със слинг е съвсем друго нещо.

Единствената пречка, която виждам между мен и слинга е, че аз, геометрията и ориентацията сме много несъвместими.
Ще има да го въртя този парцал да се чудя кое как беше и къде се завързваше....

Няма проблеми видях, че у наше село го продават с подробни снимки кое как да се прави. 

Акое шадящо гърба и раменете, то наистина е по-добре да се маскираме като кенгуру 

Стана ми мило,след като видях в парка една двойка да разхожда едно съвсем малко пате по тревната площ.

Как така го разхождаха? Моите тук ( имаме си в канала срещу нас) доста се плашат от хора.

Днес отидохме да храним патета и лебедите в парка. Стана ми мило като гледах децата ми да хвърлят парченца хляб и да привикват патенцата, после малкия гони птичките искаше да ги нахрани и тях.

Я преименувайте тая тема на "Патетата, които ни станаха мили"
(Нищо лично, и аз писах за патета/катеричета )

Изненадвам се, колко мили са патките за всички. Извинете, гони ме лигня, може спокойно да ме затриете, ако не се затрия сама след няколко часа.

Джи, как да не са ни мили патките 
Не знам да има нормален човек, който да не се умили пред следната гледка:

тук патки няма,но има гълъби и хора които се грижат за тях та бяхме на площ
ад4ето то4но когато ги хранеха и хората стояха отсрани и гледаха и в този моментСами беша на година и нещо тогава отдиде и застана по средата им и досега съжалявам 4е не си носех камерата
слехгове,никой не ползва-кенгурутата са на мода-аз моите с кенгуру съм ги гледала и после с коли4ката

Ето това ми е много мило от оня ден

Аз също се умилявам от патенца, при нас край реката има много семейства от диви гъски, които сега почнаха да мътят новото поколение.

На хиляди километри...но като казахте деца : http://www.youtube.com/watch?v=SVgl-0KU4q0&NR=1

Имам едни познати, които са ловци и всеки път, коагто със сестра ми видим патки: "Леле, Е. и М.  ще им видят сметката на тези, ако са тук" По Янтра се бяха завъдили няколко диви....видяха им наистна сметката.

Мисля си, че за много от нас, животът тук е преоткриване на природата и затова са ни мили тези неща.

Вечерница,
прости ми невежството, но какво е животинчето? 

на мен ми прили4а на зай4е

Позна! Зайче-джудже с голям перчем и мустаци по наследство от таткото. Все още е бебе на няма 6 седмици.

Ами вървяха си хората,а след тях се клатушкаше патето и издаваше звуци.Много сладка гледка.
Изглеждаше като втората снимка на щастлива.

Днес моят малък мъж, направи букет от рози да занесе на учителките. Стана ми мило, детето само изяви желание да го направи. Спомних си как аз носих цветя на учителките, като първолаче. 

На мен ми става мило понякога като видя самолет летящ на високо и си помисля какви ли хора пътуват - един се връща при семейство,което отдавна не е виждал, друг пътува към ново място, работа, трети отива просто на почивка,четвърти се качва за пръв път на дълъг полет .....и си представям колко емоционално зараден е един всекидневен(почти банален) полет до някое място

и мен това ме развълнува тук...обикновено са облечени в свежи цветове...и ми става болно за моите баби и дядовци - изнемощели и уморени...но това е друга тема...

Не мога да се наситя на зеленината тук - пътувам много през деня по магистрали и тези гъсти дървета внасят толкова спокойствие в душата ми...

Аз също много се радвам като видя как децата тичат голи и боси, че все още играят на улицата, а не на компютрите, може би това важи само за моето село, знам ли Като че ли хората тук гледат да компенсират това, че прекарват доста време в колите си с уикенди сред природата, на земята...

Колкото и да е бедна Белгия на природа спрямо БГ, влюбена съм в нея!