Как сте с нервите през бременността и майчинството?
Моите са си опънати все се дразня за нещо,
колкото и да си повтарям че няма смисъл!
Моите са си опънати все се дразня за нещо,
колкото и да си повтарям че няма смисъл!
- Публикувана: 18 май 2008, 17:50 ч.
- Последно мнение: 29 май 2008, 10:14 ч.
Каксте с нервите? Опънати?
Моите нерви са опънати по рождение 
Май и моите.Ама в последно време са като жици .
Много спокойна бях и през бременността, и през майчинството. От както тръгнах на работа май по- ми прегрява реотана. Особено вечер, ако малкият е нещо скимтящ или се инати... направо нямам нерви. Изкарвам си го на мъжа ми обикновено... 
И съботата и неделята съм на педал да свърша всичко и да подготвя седмицата на семейството- тогава съм най-нервна за съжаление.
И съботата и неделята съм на педал да свърша всичко и да подготвя седмицата на семейството- тогава съм най-нервна за съжаление. Моите нерви са опънати по рождение
и моите така ....
През бременността - опънати доста, през майчинството - не, много спокойна бях 
Решила съм да се откажа да влизам във форума в най-скоро време и ще стана още по-спокойна
През бременността гледах да не си опъвам много нервите,за да не навредя на бебето.Сега съм доста изнервена.Дразнят ме шумовете по улицата и в парка,когато детето спи навън.Дразня се,когато синът ми се криви за щяло и нещяло или пък когато не позволява на баба си да го вземе и поне за няколко минути да ме отмени.Общо взето се дразня от доста неща.Отчитам го като грешка,но...такава съм,какво да направя.
Аз съм си нервак по рождение. Мъжо се майтапи, че възпламенявам от раз . Понякога се усещам, че покрай работа, ежедневни задължения и бързане всичко да свърша навреме, си го изкарвам на детенцето ми и ми става много кофти. Старая се да не се нервирам за най-малкото нещо и понякога успявам, но определено не винаги.
. Понякога се усещам, че покрай работа, ежедневни задължения и бързане всичко да свърша навреме, си го изкарвам на детенцето ми и ми става много кофти. Старая се да не се нервирам за най-малкото нещо и понякога успявам, но определено не винаги. 
Много съм спокойна, даже прекалено. Избягвам всякакви дразнители и се отдадох изцяло на релакс. Вкъщи и на работа ме щадят, въобще бременността ми е страшно мързелив период.
Много спя, малко ми е скучно ........ но пък от друга страна се наслаждавам на почивката.
Всички ме глезят.
Много спя, малко ми е скучно ........ но пък от друга страна се наслаждавам на почивката.
Всички ме глезят.
Уф, и оше как. Много опънати. По време на бремеността се насилвах да съм спокойна; тогава по-скоро се притеснявах, нямаше нерви. Първите два месеца след раждането бяха тежки, имаше нервни изблици, по-скоро бих го нарекла невъзможност да се справя с всичко на моменти. След 3тия месец се грижех по цял ден сама за Бебчо и някъде към 4тия започнаха да ме избиват нерви за щяло и нещяло, все нещо не беше както трябва, а аз обичам всичко да ми е перфектно и подредено. Трябваше ми време да свикна, че винаги ще има играчки тук и там и че няма да имам време да излизвам перфетно цялата къща както преди. А и това бебе откри по едно време че може да крещи-няма да ви разправям за децибелите, преполагам на повечето е познато. Сега са нерви да се намери гледачка, после нерви да търся работа...Напоследък съм като минирана-каквото и да ми кажат, независимо на каква тема и се нервирам. мъжа ми забележи, че дори не се усмихвам вече като го посрещам на вратата, но това е по-скоро защото постоянно мисля за нещо и съм загрижена.
Сега след месец ни предстои завръщане с наследника в БГ.сигурна съм че ще изхабим много нерви вместо да си починем, но няма как, трябва да минем и оттам. Малчо ще трябва да смени марката мляко, пюрета, обстановка, легло, хора...Нерви, нерви...Все си казвам че нервите се хабят и в един момент ще ги изхабя всичките мойте и край...
Сега след месец ни предстои завръщане с наследника в БГ.сигурна съм че ще изхабим много нерви вместо да си починем, но няма как, трябва да минем и оттам. Малчо ще трябва да смени марката мляко, пюрета, обстановка, легло, хора...Нерви, нерви...Все си казвам че нервите се хабят и в един момент ще ги изхабя всичките мойте и край...
Ауууууу просто не е истина... 
Ама аз съм си така по принцип, детето не е виновно...
Ама аз съм си така по принцип, детето не е виновно... На периоди съм - понякога с дни съм нервна и избухлива, друг път съм по-спокойна. Но като цяло се числя към нерваците. Да го кажа по-меко - май съм повечко емоционална, прекалено даже на моменти.
. На периоди съм - понякога с дни съм нервна и избухлива, друг път съм по-спокойна. Но като цяло се числя към нерваците. Да го кажа по-меко - май съм повечко емоционална, прекалено даже на моменти.
.
а бебето ми е само на 2 месеца 
По време на бременността бях спокойна и много щастлива,единствено като изключим НОИ и многомесечния им старт на системата миналата година.Сега по някога съм кълбо от нерви-шум,когато детето спи,КОЛИ-паркирали,като захвърлени по тротоара,мръсния въздух,вечно искащата да я нося бебка-като ваденка е за мен и до тоалетна не мога да отида,а друг път съм спокойна и
и до тоалетна не мога да отида,а друг път съм спокойна и
До като бях бременна, все ми се стуваше че всички ме дразнят нарочно, късах си нервите и гласните струни и все бях недоволна 
. Сега рядко мога да излезна от релси, то ме напушва по-скоро на смях от колкото на крясъци. Някой път мога да се развикам на "милото", ама той ми прави някоя физиономия или се скрие зад малкия и се прави, че той говори: Мамоо.. извиняяяваии! И аз се разсмивам и то какво да викам вече, като съм свалила гарда .
. Сега рядко мога да излезна от релси, то ме напушва по-скоро на смях от колкото на крясъци. Някой път мога да се развикам на "милото", ама той ми прави някоя физиономия или се скрие зад малкия и се прави, че той говори: Мамоо.. извиняяяваии! И аз се разсмивам и то какво да викам вече, като съм свалила гарда . Моите нерви са опънати по рождение
и аз съм с тази диагноза, но в последно време съм направо ужасна
а и като почнат да ми се мешат бабите в отглеждането на детето въобще нямам нерви На периоди съм - понякога с дни съм нервна и избухлива, друг път съм по-спокойна. Но като цяло се числя към нерваците. Да го кажа по-меко - май съм повечко емоционална, прекалено даже на моменти.
.
И аз съм в групата на поразгорещените майчета!!!!
Преди за забременея бях железен човек,питаха ме какво лекарство пия,че съм тъй спокойна.
Но по време на 9месеца стана страшно,избухвах за няма нищо,плачех си без причина,абе изобщо ад за мен и околните,всеки ми казваше че ще се оправя като родя.но......
Сега вече съм кълбо от нерви,ядове от всякъде,ту дете,ту мъж,близки и познати,и така.
Паля се за всичко,мисля че всеки е против мен,страшно разбити нерви имам
.
Не знам кога ще се оправя,но искам да се променя,че то не се издържа,само да ми се дигнат акциите и става една.........
Като чета из темата,май повечето сме така,променени,и на какво се дължи това?
Преди за забременея бях железен човек,питаха ме какво лекарство пия,че съм тъй спокойна.
Но по време на 9месеца стана страшно,избухвах за няма нищо,плачех си без причина,абе изобщо ад за мен и околните,всеки ми казваше че ще се оправя като родя.но......
Сега вече съм кълбо от нерви,ядове от всякъде,ту дете,ту мъж,близки и познати,и така.
Паля се за всичко,мисля че всеки е против мен,страшно разбити нерви имам
.Не знам кога ще се оправя,но искам да се променя,че то не се издържа,само да ми се дигнат акциите и става една.........
Като чета из темата,май повечето сме така,променени,и на какво се дължи това?
Бях много добре по време на бременността. Страхотна бременност, откъдето и да я погледнеш. Но по време на майчинството нещата добиха обрат. Много се изнервих, даже на моменти истерясвам. По природа съм изключително спокоен и хладнокръвен човек. Щом майка ми отбеляза, че съм нервна, значи съм много нервна, защото сме надалече една от друга, виждаме се рядко и когато се видим, аз се прикривам.
Моите нерви са опънати по рождение
Като че ли съм на настроения, но като цяло прага ми на чувствителност е станал много нисък. Лесно се изнервям и колкото и да си внушавам, че трябва са съм спокойна, не се получава. Ще видим като се роди бебка как ще бъде, но ще се опитам да бъда максимално спокойна, защото това се отразява неминуемо на детето.
изкарвам си го не на когото трябва
ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА БЯХ СУПЕР СПОКОЙНА, СЛЕД ТОВА СЕ ПОДРАЗБИРА... ЯКО НЕРВИ 
Нервна и избухлива съм, откак се помня. През бременността бях в нещо като летаргичен сън. Като изключим някои страхове. Като родих, известно време запазих спокойствие. Откак малкото започна да си проявава инатите обаче много се паля. И все пак към никой друг човек не съм била толкова дълго време търпелива, колкото към нея.
и моите
и моите
Моите нерви са опънати по рождение
Добьр ден в"отбора"!Все пак полагам усилия да се владея
Моите нерви са опънати по рождение
Добьр ден в"отбора"!Все пак полагам усилия да се владея
Хайде и аз в отбора!
През бременността - опънати доста, през майчинството - не, много спокойна бях
Абе направо съм ей така 
Оф,и аз....
Нервна съм доста.Дължа го на недоспиване и 24 часова ангажираност с много палаво дете.Физически и психически едвам издържам.Когато ми се наложи няколко дена да сме си само двамата без таткото,тогава съм най-опасна и абсолютно всичко ме дразни.Старая се да се владея пред детето.
По принцип съм голям нервак, обаче откакто забременях се опитвам да се владея за да не предам нервността си на детето. Даже посещавах курсове по йога за бременни именно с цел да се науча да релаксирам. И смея да твърдя че сега съм много по-спокойна.
Разбира се случва се да изляза извън нерви, но съм забелязала, че в такива моменти малката веднага ме усеща - започва да мрънка, да плаче и докато не се успокоя и тя не мирясва.
Разбира се случва се да изляза извън нерви, но съм забелязала, че в такива моменти малката веднага ме усеща - започва да мрънка, да плаче и докато не се успокоя и тя не мирясва.
През бременността - опънати доста, през майчинството - не, много спокойна бях
Същото, но в обратен ред
И още как. Летя си на метлата и нямам намерение да слизам
Първите месеци на бременноста бях много нервна, после се успокоих. Като родих бях на периоди, та и до днес така. Имаше моменти в началото като родих когато малкия се скъсваше да реве (по ревливо бебе не съм виждала от него) и след час-два рев ми идваше да крещя и да си скубя косата.
Как сте с нервите през бременността и майчинството?
Моите са си опънати все се дразня за нещо,
колкото и да си повтарям че няма смисъл!
Моите са си опънати все се дразня за нещо,
колкото и да си повтарям че няма смисъл!
По време на бремеността бях много емоционална, няколко месеца след като родих - също. Това е нормално - хормоните са много бъркани през този период.
По рождение съм си доста спокоен човек.През първата бременност също бях спокойна, като родих свеки ми опъна нервите на мах, после като я нямаше като дразнител малкият порастна и започна той да ме нервира.Сега вторият път бях сравнително спокойна...всеки ден се ядосвам за нещо- няма начин