Кое е за предпочитане?!

Сложен ти е въпроса и то много. Важна роля обаче играе и финансовия фактор. Ако парите не са от значение, то просто сядай и мисли кое от двете предпочиташ да направиш. Ако обаче по-високата заплата от ръководната длъжност е жизнено важна, то тогава отговора е от ясен по-ясен. Аз лично за себе си съм го премислила това хиляда пъти и от стремителна кариера съм се отказала. Моето най-голямо призвание е да бъда майка. Кариера и пари да прави мъжа ми. Поради тази причина сега започнах работа във фирмата на батко му на мъж ми и съм търговец на компютри и администратор на он-лайн магазин. И двете неща не изискват нормирано работно време в офис и ми предоставят идеална възможност да отделям време на детето си. За да работя  са ми необходими само телефон и компютър, а аз и двете си ги имам и у дома и си разпределям работата и срещите както на мен ми е удобно.

В интерес на истината точно в момента парите не са ми толкова важни,на аз мисля за по-далечно бъдеще,когато може и да са ми важни,а ако го нямам стажа-няма и да ги получавам.Защото сега мъжа ми изкарва добри пари,на имаме планове до 1 година да си се прибере и да не излиза вече,а тогава със сигурност няма да ни стигат парите.

а финансовата страна е спорно, поне на този етап, като се отчете и заплатата на детегледачката, да не стане танто за кукуригу. По скоро не знам ако се заемеш с такъв ръководен пост, после кой ще те замести, без да загубиш позиции, като излезеш в болничен и отпуск за второто дете.

ООООф, тя луда работа.Аз като си сметна детегледачката,финансовата страна е ясна.Ама заради автобиографията-после да имам на какво да стъпя.А така искам да прекарвам повече време с детето.Какъв живот настана-да се чуди човек кое е правилното решение.

определено на никоя майка не й е лесно да се отдели от детенцето си, за да прекарва повече време на работа.
Ако някой ден си имам детенце и то е здраво, аз бих приела тази ръководна позиция и бих започнала работа след такова предложение.
Това си е моето лично мнение и по никакъв начин не искам да ти влияя с него. Просто изказвам моята позиция.

Според мене детето ти е голямо и независимост за него не е лошо. Не е толкова важно количеството време, прекарано заедно, колкото качеството на това време 

Според мене си струва да опиташ с по-добрата длъжност. Да не съжаляваш един ден, че не си опитала. Това да си доволна от себе си също е важно, дори детето да е най-важното. Пък ако не потръгне, ако ти е много натоварено и наистина не ти остава време за детето, винаги можеш да идеш по-долу в йерархията - пътят нагоре е по-труден. Според мене си струва да опиташ - и заради себе си, и заради бъдещите възможности, което е за доброто на цялото семейство. Успех в решението 

Оххх,много сложен въпрос...Но мисли за това,че дечицата ти няма да бъдат вечно малки,а пък и ти ще имаш нужда да постигаш нови неща в живота си..Но за всеки това е много различно

Нищо не може да ти върне пропуснатите мигове с детето. А работа има много, стига да ти се работи... Аз поне осъзнах това. Късно наистина, но сега ще се опитам да поправя грешката си. ОСтавих детето на детегледачка на 4 месеца и сега установих, че е пораснала без да забележа. Сега напускам хубавата си ръководна длъжност и смятам да се отдам на семейството.

Но всеки сам прави избор. Каквото и да решиш ти пожелавам успех!

Работи!  Нищо не ти пречи да опиташ, а ако сметнеш, че не си заслужава да напуснеш.

Визирайки последния въпрос бих и съм предпочела длъжност на по-ниско ниво, за да мога да бъда с детето си. Преди години не мислех така. С раждането му целия ми свят се преобърна. Нищо не ми е по-важно от няколкото часа вечер с него, и без това постоянно сме без баща му. Кариера вероятно никога няма да имам такава, каквато си мечтаех едно време, но истината е, че просто вече не искам това от живота Не знам, може би някой ден ще съжалявам, но...съмнявам се

И аз съм на това мнение  винаги можеш да се откажеш ако не си заслужава. И работа за продавачки после колкото искаш. Обаче шанса сега ще го изпуснеш ако не опиташ 

  на същото мнение съм и аз   

Детето ти никога няма да е на толкова години,
на колкото е сега и може би ще съжаляваш, че
не си изживяла и не си се наслаждавала на това
време с него. От работа се гърбавее, казват баби.
Прецени си кое ти е по-важно. Работа е имало и
преди теб, а и след теб ще има. А децата растат.

Започни работата, защото вече имаш мухата в главата и ако не опиташ ще се ядосваш след това.
Няма да си на работа по 20 часа все пак, всеки ден ще си с детето си, плюс уикендите. Поработи, натрупай стаж, оплети си поне дъното на кошничката пък после каквото решиш.

Ще се бодна да следя темата ти,защото съм в същата ситуация.
И детето ми е на възрастта на твоето(3 години и 4 месеца),сега тръгва на градина и съм доста притеснена как ще му понесе промяната.
Искам да си сменя работата,но работното време да е съобразено с неговите нужди(до 17.30 часа примерно),без събота и неделя.
Трудно се доверявам на непознати,на баби не мога да разчитам-едната е далече,другата работи...
Сложна ситуация.
Финансовата страна на нещата също не ми е причина.
По-скоро желанието да се реализирам сега,да стъпя на някаква почва,докато не е късно.
Не смея да ти дам съвет,просто защото лично аз съм объркана и в изчаквателна позиция.
Успех,каквото и решение да вземеш мога само да кажа.

Аз бях в твоето положение точно преди 1 година. С тази разлика, че нямам идеи за някаква кариера, но ако стане ще е добре дошло. Започнах работа и 3 месеца изкарахме с гледачка, след това Митко тръгна на ясла, началото не беше лесно за никого, най-вече за мен. Притеснявах се как той ще понесе раздялата, но се оказа че детето ми е доста общително, привърза се към гледачката, а по-късно и на ясла с желание тръгна. Това че се чувства добре в собствена среда ме кара и мен да се чувствам добре. От друга страна харесвам работата си и тя ми носи удоволствие, имам възможност да се оглеждам в очите на колегите и да видя че съм ценена за качествата си, а това ми дава самочувствие. А що се отнася за времето, в което съм с Митко - използваме го най-рационално да наваксаме пропуснатото. Но искам да отбележа, че детето ми е на ПЪРВО място и ако се наложи да избирам между работата и него, винаги ще избера него.
И като съвет: не е невъзможно да се намери златната среда - работа която да те удовлетворява и същевременно да не ощетява семейството.
Каквото и да избереш, желая ти успех!

Точно така!
Наистина миговете с децата са безценни, обаче в един момент те ще пораснат. И тогава може жестоко да съжаляваш, че си пропуснала шанса си.
Е, на мен хич не ми звучи готин вариант да оставя детето си на детегледачка, но в описаната от теб ситуация мисля, че това е по-доброто решение. Особено, ако си сигурна, че е жена, на която сто процента можеш да имаш доверие.

Много вярно!!!
Предпочитам да имам по-малко време, но прекарано в смях, игри и забавления, отколкото целия ден просто "да присъствам" (в моя случай и да се изнервям) с битовите задължения и малчо (моя е на 1,6г). Винаги можеш да се откжеш от ръководната позиция и да се посветиш на семейството, но може и да се упрекваш, че ни си опитала. А и децата имат нужда сами да изследват света, според мен не е нужно майка им всяка секунда да им виси над главата  Това е моето мнение 

Аз вече избрах работата. Малката ми е на три и тръгва на градина. Е, не я гледа детегледачка и аз не съм на ръководна длъжност, но има перспектива.
Усещам, че вече си решила. Щом искаш да се развиваш - хващай работата, а другите неща ще се наместят. Ако ли пък не започнеш тази работа, винаги ще си с усещането, че си пропуснала нещо.

Понеже съм абсолютно убедена, че майката не е придатък на децата си и нейното добро самочувствие е от най-голямо значение за доброто общуване с детето, аз лично залагам на работата /обичам работата си, имам стремежи, не искам след години, когато децата ми имат свой живот, да се окаже, че аз нямам с какво да си уплътнявам свободното време и да се чувствам ненужна - казвам го, защото имам 2 ярки примера близо до себе си на жени, които са били отдадени само на децата и семейството си - едната сега е на 60, другата на 74 г./. За децата също е добре да са самостоятелни, за да могат някой ден и те да се справят с живота, без да разчитат някой постоянно да ги подбутва. Никой не може да отнеме на майката любовта, грижата, нежността и ласките, които дава на детето си, но ако постигне амбициите си, тя става и по-пълноценна майка.
Честно казано, в дни, когато нямам работа и съм 24 ч. с децата, общуването ни е далеч по-непълноценно /точно тип "присъствие"/, отколкото в дните, когато се прибирам удовлетворена от работа и знам, че няколкото часа /3-4/ вечерта са само за децата ми и вниманието ми е насочено само към тях.
И пак лично мнение - против съм постоянното общуване на децата ми само с възрастни /т.е. бавачка, баба и т.н./. Моите деца посещават градина от 2-годишна възраст и се чувстват прекрасно, а само следобед ги взема бавачката или моята баба и изчакват с тях нашето прибиране вкъщи - така комбинират играта с деца, научаването на интересни неща директно от педагог, научаването на определени правила за поведение в общество, а има и грижата от по-възрастен човек /също много полезна част от общуването/ и отделеното само за тях време от мама и тати. А и децата ми са изключително самостоятелни /по отношение на обличане, хранене, къпане, игра и т.н./, в сравнение с децата на мои приятелки, които ги отглеждат вкъщи мама, баба или бавачката.
Пак подчертавам - нито натрапвам, нито осъждам. Това е моята гледна точка по въпроса.
 

Т.е. ти си тази, която трябва да реши дали иска да се развива професионално в една по-напрегната среда; дали иска тиха и спокойна работа или иска да е 24/7 до детето си. Прецени кое е най-добро и за теб, и за детето ти, без да изпадаш в крайности.

Сигурно ще ти е трудно да вземеш решение но дано вземеш най доброто.При мен случая е такъв че ме викат на работа заедно с бебето на 5мес. понеже работата е домакинска.И на мен като и на теб ми е трудно да взема решение но вероятно ще откажа.Искам да се отдам на бебето,баткото който ще е ученик и на таткото.

И при мен положението е подобно. Разликата е в това,че аз вече работя това ,което исках.Работата не е ръководна, но отговорна. Работното време е супер- от 8.30 до 17.00ч. събота и неделя почивам.За мен е важно работното време, защото имам 3 деца. В момента замествам шефката, която е в майчински. Да уточня, че винаги към работила и имам 20 години стаж/бях в къщи само по време на 2-те майчинства/.
Проблема е там, че догодина по това време трябва да напусна, понеже близнаците ще са на градина до 31 май и после в къщи. На есен са първи клас. И се очертава 1-2 години да седя в къщи и да се занимавам с тях -водене, прибиране, писане, четене. Мъжът ми пътува и отсъства доста. Майка ми гледа племенника  и болната си майка, свекърва ми работи.
Мислех да ги пусна на занималня, но тя е частна и ще ми струва по 160лв. на дете, което ще рече че цялата ми заплата ще отива за таксата.И нещо друго, със заплатата си едва ли ще изхраня семейството си /баща им да е жив и здрав/и затова си мисля, че ще съм по-полезна вкъщи.
А и, ако шефката се върне и аз ще съм освободена,понеже няма работа за двете ни.

Мен мисълта да нямам свои доходи ме плаши и не мога да си представя да седя вкъщи или да работя някъде за символична заплата. Но аз нямам никакви съмнения и притеснения относно гледането от гледачка и т.н.

Според мен пробвай на по-добрата позиция, ако толкова не върви, вианги можеш да се откажеш

Благодаря на всички за отговорите.Наистина като се замислих сега съм много време с детето си,но наистина не всички часове са пълноценни.Май ще се пробвам с тази работа,пък ще ви споделя после какво е станало.Дано да постъпвам правилно!

Абсолютно съм съгласна с тебе! Нито за миг не се колебая да избера дъщеря си преди всичко. Детето е не само отговорност и грижа ами и възпитание, което не поверявам на чуждите хора. Все още има нужда от моето присъствие и мнение по различни въпроси. Радвам и се докато е още с мен. Предпочитам работа, която не ми отнема времето за семейството. Работата няма край.