Кога казахте на близките, че сте бременни

Този въпрос най добре да го зададеш в Бъдещи и настоящи мами иначе съм чувала че не е хубаво в началото да казваш на много хора достатъчно е с половинката да знае

Аз казах на близките си, когато на ехограф се установи бременността- към 40 ден. От никого не съм крила, че съм бременна, защото не съм суеверна. Всички много се радваха.

Майка ми ме беше заподозряла, че съм бременна, преди аз изобщо да подозирам и естествено след първия преглед и потвърдих. Бях в 5 г.с. На баща ми тя му е казала. На друг не съм казвала, защото имам един аборт миналата година и не смеех. Останалите роднине разбраха като започна да ми личи.  Мъж ми каза на родителите си, като видяхме сърдечна дейност - в 7 г.с.
На колегите казах в 8 г.с. защото прокървих леко и се наложи да си остана в къщи. А в болничния лист си пишеше и предпочетох да го разберат от мен, а не да се носят слухове.
Успех!

Въпросът е деликатен.
Аз не казах в службата си, защото беше твърде рано според мен. Поради това че не знаеха, не ми спестиха и стреса. Аз от своя страна нямах сили да си поискам отпуск или болничен -  едни такива въпроси си задавах "как да поискам, на какво основание?", още е рано само няколко дни от закъснението на месечния цикъл. Така се замотах една седмица и половина - натоварването се оказа извънмерно тогава,  фатално.
Съветът ми е - ако шефа ти е свестен, кажи му за да те предпази от натоварвания в този период. Ранната бременност трябва да се опази преди всичко от моя горчив опит.
Успех!

Не разбирам как може такава чудестна новина да му дойде в повече, дори и да е болен????    Единствено, ако има инфаркт и не трябва да се вълнува, бих разбрала, ноооо естествено надявам се изобщо не става дума за такова нещо. Казвай му веднага, разбира се. А иначе на останалите аз казах към 3-ти месец, а на някой даже по-натам.

Аз-веднага!Бях много щастлива и исках да се похваля на вси4ки

4 м

На родителите 8-ма седмица (след като видях как му бие сърчицето), и на двама - трима приятели досега. На останалите сигурно в скоро време

аз веднага след като минах през гинеколога.

При нас беше толкова чакано бебе, че нямах търпение да кажа на всички.
Това е страхотна новина -ще се отрази добре на татко ти.
Поздрави на всички   

На най-близките казахме веднага след като разбрах от теста, че съм бременна. На "по-далечните" роднини и приятелите - след като бременността бе потвърдена от ехографския преглед (7 г.с.).

веднага когато разбрах .. голяма новина си беше

казахме в 3 тия месец.
аз разбирам какво имаш в предвид с баща си, нашите също си имат проблеми а и са доста вгълбени в тях и в себе си, а ние им помагаме с каквото можем главно финансово ... и очаквах реакцията - това бебе - нов проблем и да се уплашат че ще им помагаме по-малко ...  е точно така реагираха в началото за голяма жалост - егоистично, после се поуспокоиха и малко се взеха в ръце, но пак не че не се радват, но не мога да не подозирам и егоистични мисли за съжаление 

Наложи ми се да кажа доста бързо на всички. Аз имах проблеми и трябваше да ходя по доктори. Точно тогава колата ни беше на ремонт и нямаше как да се разхождам с 39 градуса в градския транспорт. Помолих баща ми да ми даде колата и макар,че измислих друга причина на тях им се стори доста съмнително. След известен разпит и подпитване им казах:)
По същата причина казах доста рано и в работата - бях 10 дни болничен и на листа си пишеше, тъй че нямаше как да скрия Колегите и шефовете го приеха много добре:) Даже се зарадваха

също и аз!

На близките казах,веднага - а на познатите,и то само на определени хора -  когато се потвърди бремеността,тоест след като отидох на лекар.Всички бяха невероятно щастливи - като изключа свекито,която имах чувството че всеки момент ще припадне,сякаш и съобщаваме с мъжо най-лошата новина на света.

Даниел - 21.04.2004г.

При нас също беше много чакана бременност, след втория положителен тест, самата аз не знаех как да реагирам още и взех решение да не казвам на никого, докато не се потвърди, докато не минат първите критични месеци и тн., след още не повече от пет минути грабнах телефона и подкарах най-близките ми. Помолих ги да си мълчат за всеки случай, да не предизвикваме съдбата с радостта си, и те обещаха, след което още след половин час започнаха да ми се обаждат други роднини и приятели. те пък ми се скараха - защо съм искала да мълча, това не трябвало да се премълчава, така после бебето проговаряло по-бързо  

На родителите си казах веднага(просто се налагаше),след като разбрах,но на другите като взе да ми ли4и,към средата на 4-ти месец,и на свекъра и свекървата казахме тогава,4е много се тревожат за вси4ко.

И аз така.И двата пъти почнах да звъня по телефоните още щом излязох от кабинета на гинеколожката ми......

Ние казахме в 6-та седмица, когато се видя че има сърдечна дейност....Иначе майка ми знаеше още от първия положителен тест....

На моите роднини казах след 5 месец.
Беше ме яд когато мъжо и свеки, разтръбили на целия им род още след теста - разни дето не ги познавам даже (някакви емнаисти роднини). Колегите от университета разбраха накрая, така е, не обичам да говоря предварително.

Веднага след като се установи бременността - не само на роднините, но и на целия офис и на по-близките приятели - за да се съобразяват с мен, да ме пазят, глезят и обгрижват от самото начало
Не се притеснявай, тази хубава новина едва ли може да навреди на хората, които те обичат

Може и аз да съм сбърканата, но смятам, че точно това е форума на бъдещите майки....
Всеки има право да каже на близки и роднини, когато сърце и душа му даде...При положение, че преди това не е имало никакви усложнения не виждам защо трябва да се премълчава.
Аз самата имам един аборт и една биохимична беменност зад гърба си и куп проблеми, така че бих изчакала докато не минат първите три месеца...

  веднага казах на мъжа ми след като видях двете чертички и следобяда посетих гинеколога. Но тъй като имам два спонтанни аборта решихме на родителите да кажем след третия месец. Пролича ми чак в четвъртия, така че.... но не знаех, че толкова много ще се зарадват. Ако знаех можех и по-рано да им кажа. 

Здравей
Аз веднага след като разбрах и най- късно след седмица съобщих ме на родителите ни . Чувала съм , че не е хубаво д асе крие - защото бебето не се чувствало добре и щастливо.
Така , че не се притеснявай - според мен е по - добре да им кажеш.Ти прецени какво е състоянието на баща си и дали може да поеме новината.

Успех

Скоро след като разбрах със сигурност-бях във втория месец,всъщност аз имах подозрения доста отпреди това,но исках да го потвърди и лекар,за да бъда 100% сигурна.Не виждам защо такова нещо трябва да се крие и да не се казва на никой.

На мъжа ми, тогава все още мое гадже - веднага, след като си направих теста за бременност, а на останалите около мен - след първия преглед при гинеколога.

Веднага на всички

Веднага казах,след като направих теста.До два дни знаеха абсолютно всички мои близки и познати.

Аз пък изчаках да стана почти трети месец, за да кажа на нашите. Зарадвах ги на Бъдни вечер, но по по-специален начин. Бях направила подробна презентация на Пауър Пойнт - бебето говреше и разказваше всичко на своите бъдещи баба и дядо -коя е мама, кой е тате, кой е доктора, колко е голямо и какво си има в момента. АБе получи се невероятно мило и уникално интересно. Моите родители седяха пред компютъра като гръмнати от новината, от нестандартното й представяне - ВСИИИЧКО. Ще си спомням този миг .
А на близките и комшиите казах - едва като почна да ми личи...
На приятелите - около 3-4 месец

На най-близките веднага след като си направих теста. На другите след първия ултразвук

аз нямах търпение и споделих съмнението си с най- близките ,а пък в слъжбата казах на 2 месец.и аз не мисля че трябва да се крие.

Разбрах че съм бременна в 6та седмица.Няколко дни след теста за бременност отидох при лекарката за потвърждение,а на връщане видях баща ми да си разхожда кучето.Спряхме с колата и веднага го "застрелях",че ще става дядо.А човечецът просто седеше и не знаеше какво да каже от радост.След три дни вече всички знаеха а след седмица ме разкриха и приятелите щото спрях да пуша.Е сеа припалвам.....

Веднага след като се показаха двете чертички!

аз разбрах веднага ,че съм бременна но изчаках потвърждението от ехографа- стана в 6г.с./да съм спокойна ,че нещата са наред /   и тогава казах на родители и приятели -въпреки ,че последните го очакваха

С мъжа ми заедно гледахме резултата от теста, родителите ми също разбраха веднага, в службата казах на 2 месец. И аз така знам, че не е хубаво да се крие, още повече че наистина хората около теб трябва да се съобразяват с теб, защото бременната се променя.

този момент също ше го помня вечно
толкова бяхме радостни с приятеля ми че разказахме на целят свят и какво беше учудването  ми когато всички около нас се оказаха страшно суеверни почти всеки каза "честито много се радвам  не се казва до 3м" аз това не го знаех и ми беше едно кофти все си мислех ами ако има истина в това  изобщо не очаквах такава реакция

Аз казах на роднините си на следващия ден след като си направих теста. На познатите след това. Сещам се че мъжът ми се похвали на всички, а аз го смъмрих

 Първият човек който разбра че съм бременна( дори преди мен) беше моя колежка, която помолих да види резултатаот теста вместо мен! След 20 минути разбраха и всичките ми приятелки, после разбра таткото и накрая казах на майка ми!Всичко това се случи в разтояние на  2- 3 дни. Бях във втория месец!

ами...веднага след теста на почти всичките родители:-)) Мъжът пък, въпреки предупреждението да си траем до към 3-тия месец....20 мин след разговора оповести новината на всички близки приятели...голяма компания:-))
А за любимата ми баба...изчакахме да минат 3 месеца и малко, защото тя въпреки, че е страшно либерална ( да ни е жива и здрава), все пак е на преклонната възраст от 90 години...което тъи някои рискове. За наша изненада първата й реакция беше голяма радост... е после като се поокопити почна веднага да мисли за злободневните работи...как ще се промени живота, колко пари ще трябват и прочие:-))) Но определено не съжалявам, че изчакахме толкова ( тя леко ни се нацупи, че преди нея знаят толкова хора),но защо да я притесняваме излишно дълго време?!
Иначе на други роднини, познати, приятели, съседи - казвам според интуицията. Преди да ми проличи - ако преценя на момента... Сега вече - няма как:-))А не съм се и крила..., но някакси не ми се виждаше много удачно при положение че не ми личи да изцепвам в непринуден разговор... "Абе аз...така и така съм бременна!..")
На хора, които не са ме виждали отдавна или не виждам често казвам и до днес
Та моя съвет е ... помислете наистина... как ще се отрази новината на баща ти. Така или иначе ще разбере, но ако това ще го притеснява или натоварва 8 месеца, въпреки хубавите емоции, дали си струва?

След като минаха парвите 3 рискови месеца. Не исках ако стане нещо да натъжавам нашите и притеснявам, а и да отговарям на куп неприятни въпроси от други хора.
Зависи от какво е болен баща ти. Ако е насистина нещо което не трябва да има вълнения трябва много тактичо да се постъпи.
Обмисли добре.

Сега прочетох за суеверието за 3-те месеца. Не знaех че и такова има.
При мен се случи това че като минаха тези 3 месеца казах на моя приятелка.
 
И тя много ме засегна като каза "ама как може да не кажете до сега. Бебето ще остане нямо защото не сте казали веднага "
Даже сега като го написах това ми стана много мъчно от случката и обидата от нейна страна.
И ми се напълниха очите пак точно както тогава.

Извиняваите момичета за отклонението но исках да го споделя.

Казах моменталически на всички щом ехографа потвърди бремеността-май беше 2 месец. И без това сме на хиляди мили едни от други-такава новина крие ли се?

Първи разбраха родителите ми, даже преди мъжа ми, защото тогава беше на работа. И след това не сме крили от никой.

Някъде през 3-тия месец им казах. Тогава бях напълно сигурна и спокойна.

Бях се зарекла, че този път до третия месец няма да кажа даже на мъжо. Обаче в момента, в който видях двете чертички на теста/бях на работа, а той дойде да ме види/ и аз веднага си признах. Той беше на седмото небе, въпреки че беше доста притеснен понеже ние вече бяхме загубили две бебета и се борим с това 5 години. След това веднага казахме на нашите и на техните. Иначе казах само на най-близките си приятелки и ги помолих да си мълчат докато аз не реша да съобщя новината. Тук във форума се похвалих когато навърших 20г.с. Да си призная просто ме беше страх да си призная открито и затова изчаках.

На мъжО - веднага му показах теста!
На нашите в 3-я месец. 
На свеки - аз не съм  , а кой и кога не ме интересува 
На братовчеди - 4-я м. 
На близки приятели - 5м.   
Из квартала - към 7-8м 
Става дума за бременността ми със синът!

Тази с дъщерята беше малко "по-явна" 

Родителите ни и ние живеем в 3 различни града.Казахме им,когато ги видяхме и всъщност те разбраха с около месец разлика помежду си

Днес татко го изписват от болницата. Малко по добре е, но още ми е притеснено да кажа новината за бебо.
Мисля си още малко да поизчакам и като като вида накъде вървят нещата тогава да съобщя.

Направих си 2 теста на 30 април /петък/ миналата година. Следобед заминахме с родителите ми и мъжа ми на почивка за няколко дни. Като се върнахме в понеделник си направих пак тест и следобед казахме на  моите и неговите родители, на приятели и на семейството което после ни станаха кумове.

На родителите ми - осмата седмица, а на приятелите - 3ия месец.

На всеки според заслугите му казахме. На моите родители,особено за първото дете,защото бе 3 год. чакано - след утвърдителният преглед на ултразвук! На мъж - веднага след втората чертичка на теста! На всички останали - по различно време,не помня вече! Само помня,че родителите ми  и по-точно майка ми се беше обидила за нещо. Звъня и по телефона за да и кажа,че ще става баба,а тя още щом ме чу и ме започна по конфликта. Слушах я аз,слушах я и най накрая и казах - А аз ти се обадих за да ти кажа нещо! И тя - ама строснато - какво ще ми кажеш? Аз - Ами че ще ставате с татко за втори път баба и дядо - имах предвид племенницата ми - ама това го казах почти ревейки! И тя като чу това,като знаеше през какво минахме за това бебе - почти и тя ревейки - Ама защо не ми каза още в самото начало! Чакай да извикам баща ти за да му го кажеш лично! И се започнаха въпросите - кога е термина,как си и т.н. - помня го и до ден днешен този разговор!
За второто - при първите ми съмнения! На мъж пак веднага,на родителите ми - когато все още се чудех!
За третото - то ми бе най-трудното казване! Видях сутринта двете чертички и на обяд когато се събра цялото семейство за обяд - ги извиках за малко и ги събрах в кръг около мен и им казах: Имам една новина за вас! Ти татко-ще ставаш отново татко,а вие деца - ще ставате батко и кака - ще си имаме бебе! И показах теста с двете черти!Самата аз разбрах,че съм бременна някъде като бях в първият месец и половина! На родителите ми когато се потвърди и на ултразвука!
На всички останали,вкл. и на свекъра - не казах,защото и до ден днешен не се поглеждаме с него! А с третото казахме на наши приятели и всички останали - съседи,роднини на мъж разбараха когато започна да ми личи и бях тогава някъде в 7 месец!
Но принципа при мен е бил - на всеки според заслугите! На едни по-рано,на други по-късно,на трети - въобще не съм казвала!Слушайте сърцето си!

На майка ми дори и само докато подозирах. Тестовете ми бяха отрицателни , но аз бях 99 % сигурна и тя знаеше ( от 5 ден като ми закъсня )( всъщност тя подозираше , че работим усилено )( Имам приятелка която също разбра доста по - рано преди всички останали ). Баща ми малко след това му казахме , на свекитата също.И дефакто на всички останали когато видях тупкащото сърчице.На колеги приятели роднини..........
Това е най - голямото щастие. Не разбирам защо да се крие. Даже като отивах да раждам се похвалих на всички приятели , колеги , брат ми.......Каквото е писано ще ти се случи. Дано да пази господ.
Все пак всеки сам си взема решенията

ми при мен се случи така,че бяхме на гости на маика ми/в чирпан/-сутринта като станах и си направих теста-а той беше положителен,неможах да си прималча и бум радостната новина.А наработата казах към 4 месец.

Преди това темата беше в Искам бебе,затова и я посъветвах така

Дени, аз по същата здравословна причина бях решила да крия до последния възможен момент от майка ми. Просто я подготвях лека полека. Но в 10-тата седмица някъде ми писна от нейното самообвинение, че ни е "повредила" (срес за здравето й и сериозно търчане като празни линейки) и затова още си няма внуче и си признах, а тя взе че се стегна. Чак тогава, почти една година след заболяването й започна да излиса сама навън, да си пазари разни неща. Че рехабилитацията й напредна и вече тормози невролозите да пиита дали ще може тя да излезе по бабинство .   
Ако се притесняваш как ще го понесе - питай лекар, който е запознат със състоянието на тати ти.

Аз веднга щом видях  Защо да крия, искаш всички да разберат и да се радват заеднос мен. И нито на мен нито на сина ми, му стана нещо.

в края на втори месец, ама хич не съм казвала! направо излязох от тоалетната с    "танца на радостта" и само показах: те сами се сетиха 

След като се потвърди на видеозон, че съм бременна в 6-7ма г.с., аз помолих личната ми лекарка да не казва на никого, за да не разбере родата преди мъжа ми и родителите ми (тя ми е нещо като роднина и като нищо можеше да я свърши тази работа). Изчаках мъжа ми да се върне от чужбина 3 дена след прегледа, защото по телефон да му съобщя ми се струва гадно, пък и няма да мога да видя реакцията 
Веднага като му казах се обадих и на родителите ми. След няколко дена съобщих и на колегите - налагаше се, тъй като давах нощни смени и исках да спра да давам. Мисля, че на работното място е по-добре да знаят от самото начало заради честите неразположения през първите месеци - така хем колегите ще проявяват разбиране и ще щадят бъдещата мама, хем тя няма да се чуди и тормози какви лъжи и извинения да търси за симптомите...

аз казах на родителите си ,чак когато минах прегледа на ехографа и се видя ,че нещата са наред/това беше в 6г.с./ и след това започнах да казвам и на всички останали

И ние така!