Понякога наистина не мога да се справя

Мисля, че е поредният сложен етап от развитието на човечето. Моя близка беше получила страхова невроза от гневните изблици на дъщеря си, повечето от които ставаха на обществени места. Щом са само епизодични, смятам че е нещо естествено за възрастта. ВъоръжИ се с огромно търпение и железни нерви!

Успокой се,всички деца имат периоди.Моето дете например като не успее само да си обуе обувката или да си облече якето също плаче от яд.Ако му помогна и го поощря се успокоява.Но реването е на всеки 2-3 минути-за това,че не може да си смени канала на детското сам,че не стига чешмата да си налее вода,че не винаги успява да се покатери веднага на дивана....
Дай му да яде череши,коити ти вече си почистила от костилките.Може като усети разликата да почне да ги плюе.
Успех!

Не се притеснявай, лю, въпрос на темперамент е. Заповядай в темата за Темпераментните деца - там ще намериш много като теб, които често си казваме, че "понякога не можем да се справим", споделяме си и някакси ни става по-леко, че не сме сами. Така че - заповядай.

И моята дъщеря от време на време има такива нервни изблици. От начало се ядосвах, сега вече я оставям да се накрещи и да й мине.

Погледни тази тема-http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0,прочети най-вече първите теми.Дъщеря ми е същата,сега е на 3 години и десет месеца,с всеки ден изблиците намаляват,надявам се един ден да престанат съвсем
П.С Тя изпадаше в истерия,ако откъсне дръжката на "грешната череша" и после не може да я залепи обратно
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=295025.0

при мен каката беше и най оби4аше да се проявява то4но на разходките,и само факта 4е спрях да обръщам внимание помогна,сега действам така и с малката

Дъщеря ми от около 6 месеца е меко казано непоносима на моменти.Сутрин ако се събуди крива и целия ден е обречен на караници и рев.Не мога да кажа,че всеки път успявам да не и обръщам внимание.Напротив.Изнервена съм до краиност и обикновенно викам.А тя след две минути  все едно нищо не е имало .И после пак .За най-малкото.Надявам се скоро да отмине.

господи,мислих че само аз имам проблем.дъщеря ми е вече втори клас и с нищо не се е променила.имало е моменти в които ми се е искало да се изпаря.една позната на
шега ми каза:тя е зодия близнак и не се знае сутрин с кой става-лошия или добрия.
 господи дай ни сила.

Това което описваш, беше нормалното състояние, на синът ми. От няколко месеца, има някакво подобрение, но все още му се случва да изпадне в такива кризи.
Мъча се да съм търпелива, когато изпадне в истерия, гледам да го гушна, да го успокоя, но наистина е много трудно.

 Зареди се с Търпение. Не знам, какво друго, да те посъветвам.

И моят син мина през такъв период. Честно, беше ме страх да оставам сама с него. Просто на моменти се усещах, че мога да реагирам неадекватно и после да съжалявам. Беше ми изпилил нервите до последно. От най-малкото нещо избухваше, а аз все се стараех да предусетя какво ще го провокира, за да мога своевременно да овладея ситуацията, но той си намираше все нови и нови поводи. На всичкото отгоре това продължи доста дълго - около година. Бях се уплашила и бях на път да потърся професионален съвет, но съвсем внезапно, както и беше започнал с изблиците, той се успокои и си стана пак сговорчивото сладурче.
Опитай се просто да предпазиш собствените си нерви, остави го да си се тръшка и реве. При него ще отмине, без да остави следа, но ти може да излезеш съсипана от неравната битка.

Каквото и да става, не губи търпението си. Знам, че на думи е лесно, но дъщеря ми имаше много тежък "бебешки пубертет" и аз така ги преживявах нещата, че щях да се поболея от нерви и емоции  Сега не мога да се нарадвам на промененото си дете и се чудя с кой акъл не си пестих нервите тогава. Мисли позитивно и не задълбавай емоционално 
Има една приказка, която харесвам и е много вярна в случая: "Циркът свършва, когато публиката си отиде"...

Благодаря ви, мамчета.
Не че много ме успокоява, че има и други такива дечица, но поне всички ми казвате, че това е по-скоро нормално. Случвало се е около мен хората да ме съветват дори с успокоително да пробвам. До скоро в такива ситуации дори със сила го гушках и някак си по-лесно преминаваше кризата. Поразхождаме се, опитвам и с песничка и по-бързо минаваше. Уви, сега не мога да си го позволя, тъй като чакам второ бебче и този юнак така се мята, че нямам физическата сила да се справя.
Благодарение на вас днес се въоръжих с нова доза търпение и само прибирането ни беше ад. Вкъщи е спокойно. Сега ще се прехвърля да чета и за темпераментните деца, въпреки че по мое скромно мнение този термин включва различните типове нервна система - т.е. и меланхолиците и флегматиците са там 

Освен спокойствието с, което трябва да се превъоръжаваш мисля, че трябва да правиш периодично разбор на навиците и ежедневието му с идеята да премажнеш факторите водещи до тези изблици.

Лю, при нас много помага водата - като го хванат "дяволите", казвам "има ли едно дете, което иска да се къпе" и той нахлува в банята с радостни писъци Като поиграе 10-ина мин. под душа, се успокоява. Пробвай, ако искаш, може да проработи и при вас

Прекрасно знам за какво говориш.
Много често и аз се чувствам неспособна да се справя с нервните изблици на сина си. Чувствам се безсилна да овладея  емоцииите му- не помагат нито обясненията, нито опитите за отвличане на вниманието, нито гушкането...Той така се вживява в истерията  си, че не отразява нищо от случващото се около него.
Засега имаме частичен успех с овладяването му, като избягваме ситуациите и нещата, които го изнервят и превъзбуждат допълнително. Друга тактика, която при нас работи е когато усетим, че наближава нервна криза, но още преди да е започнало 'торнадото' да му постяваме задачи свързани с нещо различно, което да му отвлече вниманието. Например: да извади изграчките си за разходка, да донесе обувките си от коридора или дамската ми чанта,  да измие зъбките си или нещо друго, което на момента ми хрумне.

Лю, малкия в  кой месец е роден? Де не е в 6-ия месец, или пък да е седмаче?

Ами, роден си е съвсем нормално - малко преди термин. Всичко си беше ОК, даже беше най-спокойното бебе в родилния дом. 
Но иначе е от онези деца, които все още се будят често нощем, въпреки че постепенно излизаме от този период и аз се наслаждавам отвреме-навреме на цяла нощ сън.
Иначе да - банята много помага, но вече е трудно да влезне в нея. Ако успея да му измисля нещо ново за заиграване там - наистина го успокоява. Проблемът е, че винаги трябва да е нещо ново различно, да се ходи на различни места, "ако може някъде по-далече" 
благодаря ви

Лю, цялото ти описание сякаш аз съм го писала. Или майка ми, която по-често излиза с него. Моят син е на 3 години и 8 месеца и аз мислех, че този ужасен етап сме го минали миналата година. Поне по това, което съм чела, страшната година била между 2 и 3. Но явно в края на третата нещата се връщат като бумеранг и отново идват истериите.
Лошото е, че аз живея сама с него и като цяло съм нервен и лабилен човек и понякога не просто ставам безсилна спрямо настроенията му, но и самата аз се изчерпвам. Усещам как на моменти ми изпива за секунди и физическата, и психическата сила и стабилност. Уморявам се адски бързо, ставам като парцал, но затова пък с опънати нерви и на прага на лудостта. Понякога се плаша и за самата себе си. Слава Богу преминаха моментите, когато се плашех, че ще направя нещо, заради което ще съжалявам - имам предвид да го набия, да го нараня някак. Не че е късно да се върнат и те, но се надявам, че поне това съм овладяла. Имах един ужасен момент преди повече от година, когато бях загубила напълно самоконтрол, шляпах го, виках, беше ужасно - направо не искам да си спомням, защото тогава той се задуши. Всъщност не дишаше може би около 30 секунди, захласна се, и това е най-кошмарният момент в живота ми. Мислех, че го губя и това ми даде огромен урок. Дай Боже никога да не стигаме понече до подобни състояния. И сега, докато пиша това, очите ми се пълнят със сълзи.
Забелязала съм, че в повечето случаи настроението му се води по моето. Когато аз съм нервна, дори да не го показвам, а просто вътрешно и самосиндикално да се тормозя, той също става избухлив. Убедена съм в тази взаимозависимост. Лошото е, че не можем да контролираме собствените си емоции. Какво остава за емоциите на децата ни?! Даже може би те са "по-податливи", защото лесно се разсейват с други неща.
Успех на всички, които се опитват да отгледат здрави и спокойни щастливи деца!
Господ да ни е на помощ!

Чувала съм за такива "саботажи" на тази възраст... Търпение и разбиране, незнам какво друго да ти кажа.
Ще мине време и ще започне да се осъзнава, като личност и индивидуалност (и аз на това се надявам, на теб поне ти КАЗВА какво има, дори да се държи на моменти бебешки, а моят още и като не може да ми каже и обясни...)