- Публикувана: 26 май 2008, 22:07 ч.
- Последно мнение: 28 май 2008, 11:52 ч.
БРЕМЕННОСТ В САМОТА
Здравейте, мили бъдещи майки. Реших да напиша тези редове, защото от доста време чета този форум и не открих никъде тема за изоставени самотни бременни жени. Понеже имам братовчедка, която беше зарязана от мъжа си когато беше бременна и го преживя много трудно, аз бях до нея постоянно, но нямаше как да и дам това от което имаше нужда. Много неща научих когато бях до нея и сега имам нужда да помагам на други жени изпаднали в това положение. Незная на какво се дължи това, може би защото зная какво е да се чувстваш самотен и изпаднал в безисходица. Ако има такива жени нека да пишат, бих помогнал с каквото мога.
Има цял подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=33.0
Има цял подфорум http://www.bg-mamma.com/index.php?board=33.0
Там ще получиш по-адекватни отговори. 
сега имам нужда да помагам на други жени изпаднали в това положение.
хохохо, стига бе. Как точно ще им помагаш? Ще им дуднеш на главата да бъдат силни?
Много зависи... Ако съм в първа младост и срещна мъж, който обичам и няма против, че имам бебче, що да не го гледаме двамата..... 
. Май отпада само една опция. Не знам как да гласувам точно. Странна ми е тази тема.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=229169.0
Аз съм една от тези майки. Травмата е за цял живот. Това е.
Можеш да прочетеш темата в линка, който съм ти дала.
Но не виждам как ще помогнеш.
В тази ситуация ако човек сам не се издърпа за косата, никой не може да помогне. Минала съм по този път и го зная.
Въпреки всичко, поздравления за твоята добронамереност!
Аз съм една от тези майки. Травмата е за цял живот. Това е.
Можеш да прочетеш темата в линка, който съм ти дала.
Но не виждам как ще помогнеш.
В тази ситуация ако човек сам не се издърпа за косата, никой не може да помогне. Минала съм по този път и го зная.
Въпреки всичко, поздравления за твоята добронамереност!
Това е много кофти ситуация наистина.Такива мъже са страхливци.Не знам кое кара мъжете да правят такива глупости.Страх може би, не искане да поемат отговорност.Мъже всякакви.Аз пък съм чувала за обратния случай, понеже не могат да имат дете от жените си те ги изоставят или се развеждат с тях.И в двата случай мъжете са мръсници и двата случая много боли.
Като чета и направо се ужасявам... 
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
Тъжно е, да си "сам" /независимо дали има до теб някой, който не го е грижа или няма/, точно в момент, в който живота ти се променя завинаги, в който се чувстваш по-слаб и уязвим дори и заради това, че незнаеш какво точно те чака, но ако искаш дете и се чувстваш готов, не си струва да се отказваш....в крайна сметка бременността, била тя и самотна е началото, а не края.
Браво на Оморфис 
Хора бе, бременни сме били, не болни и то не заразно болни.
И то без мъж,който да се лепва през телевизора всяка вечер и да тропа на масата за салата и ракия, докато аз имам нужда да си полежа и да гледам телевизия например
Случва се, стягаш се и го минаваш . Аз вече гледам положително на това,че бях сама , а без досаден мъж ,който и без това какво щеше да ми помага...
Преживява се.
Хора бе, бременни сме били, не болни
и то не заразно болни.И то без мъж,който да се лепва през телевизора всяка вечер и да тропа на масата за салата и ракия, докато аз имам нужда да си полежа и да гледам телевизия например
Случва се, стягаш се и го минаваш . Аз вече гледам положително на това,че бях сама , а без досаден мъж ,който и без това какво щеше да ми помага...
Преживява се.
Сега като поглеждам назад и аз не знам защо толкова съм страдала, че съм бременна и съм сама? Може би защото нещата са комплексни при бременност - хормоните влияят на настроението, има си го страха от бъдещето - отговорен си за още едно човече завинаги....и в този момент онзи генетичен материал като започне да се прави на интересен...Е, идва ти в повече безспорно! Още повече като се зачетеш по бебешките списания и розовките описания на супер-най-яко-отговорните бащи, които просто краката мият на жените си и водада изпиват после....тогава е кофти....Но после разбираш, че нещата в живота не са точно такива и че всички семейства са щастливи еднакво....но нещастни по своему...и няма за какво толкова да се съжалява! Понеже мога да кажа и за single mom (не съм самотна, само гледам детето си сама и нямаме точна дума!) - всички такива мами са щастливи еднакво...и нещастни по своему....
Така че отговорих с опцията за гледане сама..да си връщам таралежа в гащи...БНД-то....
Може би защото нещата са комплексни при бременност - хормоните влияят на настроението, има си го страха от бъдещето - отговорен си за още едно човече завинаги....и в този момент онзи генетичен материал като започне да се прави на интересен...Е, идва ти в повече безспорно! Още повече като се зачетеш по бебешките списания и розовките описания на супер-най-яко-отговорните бащи, които просто краката мият на жените си и водада изпиват после....тогава е кофти....Но после разбираш, че нещата в живота не са точно такива и че всички семейства са щастливи еднакво....но нещастни по своему...и няма за какво толкова да се съжалява! Понеже мога да кажа и за single mom (не съм самотна, само гледам детето си сама и нямаме точна дума!) - всички такива мами са щастливи еднакво...и нещастни по своему....Така че отговорих с опцията за гледане сама..да си връщам таралежа в гащи...БНД-то....
нпе съм страдала че съм била сама - не еч бях напълно
исках детето и знаех, че може да стане така и това исках - просто бебето
и с краката си ще се подпиша, още повече наистина в повечето случаи човек има избор и ако не е готов и ще се самосъжалява от зачеването - по-добре да спести това на бъдещото дете с един аборт
исках детето и знаех, че може да стане така и това исках - просто бебето
Като чета и направо се ужасявам...
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
Айде,моля ви.Аз също бях сама когата бях бременна,беше ми ястно и че след това ще съм сама...
И какво....да ходя да се метна от някъде.
Всичко е до воля и сили.Стягаш се.Това е положението.Ще тичам да си върна мъжа....айде нема нужда.
Стъпвате си здраво на краката и си избивате черните мисли от главата.Девет месеца в рев и бърсане на сополи....мерси.
Която пък толкова се плаши от тази мисъл-има и четвърти вариянт.
Четох, четох, и предишната тема изчетох пусната от Сабина (стана ми ужасно мъчно, направо се потресох - но се радвам, че си успяла да го преодолееш! Страшна си!) та не знам и аз какво да кажа по въпроса.
Много едностранчива ми се вижда анкетата. Първо - важно е и как ще забременееш, и от кого, за да направиш избора си впоследствие. В смисъл - може и да е станало насила и т.н.
Пък колкото за подкрепата - сега като се върна години назад, колко ужасно вироглаво магаре съм била. Нито нужда от подкрепа имах, и ремонт правих, и на работа ходих с големия корем и въобще бях едно мъжко момиче и нито за миг не се заглезих и захленчих как искам да ми се купува това-онова, как съм уморена, как не мога да ходя... А е трябвало. И детето го родих сама, а таткото въобще не го беше еня. Един път дойде на свиждане, а аз след секцио, в първия ден, в който можех да ставам го чаках сама и права един час в коридора, защото в реанимацията за родилки не пускат външни лица... А там беше студено и дори нямаше къде да седнеш... Един сандвич не ми донесе дори, закъсня щото бил имал много работа... Добре, че бяха майка ми и приятелката ми, та да не умра от глад.
Когато ни изписаха, акушерката връчи детето на баща ми. Щото той дори на изписването не дойде.
Но пък детето ми даваше сила. И спокойствие.
И ако сега ми се случи да забременея, дори с цената да премина през всичко това отново, ще го родя.
Макар че преди съм се заричала, че няма да го направя
Много едностранчива ми се вижда анкетата. Първо - важно е и как ще забременееш, и от кого, за да направиш избора си впоследствие. В смисъл - може и да е станало насила и т.н.
Пък колкото за подкрепата - сега като се върна години назад, колко ужасно вироглаво магаре съм била. Нито нужда от подкрепа имах, и ремонт правих, и на работа ходих с големия корем и въобще бях едно мъжко момиче и нито за миг не се заглезих и захленчих как искам да ми се купува това-онова, как съм уморена, как не мога да ходя... А е трябвало. И детето го родих сама, а таткото въобще не го беше еня. Един път дойде на свиждане, а аз след секцио, в първия ден, в който можех да ставам го чаках сама и права един час в коридора, защото в реанимацията за родилки не пускат външни лица... А там беше студено и дори нямаше къде да седнеш... Един сандвич не ми донесе дори, закъсня щото бил имал много работа... Добре, че бяха майка ми и приятелката ми, та да не умра от глад.
Когато ни изписаха, акушерката връчи детето на баща ми. Щото той дори на изписването не дойде.
Но пък детето ми даваше сила. И спокойствие.
И ако сега ми се случи да забременея, дори с цената да премина през всичко това отново, ще го родя.
Макар че преди съм се заричала, че няма да го направя
И аз ще кажа че зависи как си забременяла и от кой.
В една ситуация бих го отгледала сама, а в друга без да се замислям бих направила аборт.
Нещата са много индивидуални, не могат да се унифицират.
И аз не разбирам идеята на авторката Иска да помага на майки от форума или иска да помага на майки с инфото от форума? 
А и до колкото знам има доста агенции, психолози и т.н. изкарващи си хляба точно с тази дейност.... Ако наистина искаш да помогнеш започни работа в социалните или в агенция или завърши психология.... така ще си по-полезна. С информация събрана от тук от там няма да помогнеш, можеш само да навредиш - съвсем несъзнателно.
В една ситуация бих го отгледала сама, а в друга без да се замислям бих направила аборт.
Нещата са много индивидуални, не могат да се унифицират.
И аз не разбирам идеята на авторката
Иска да помага на майки от форума или иска да помага на майки с инфото от форума? А и до колкото знам има доста агенции, психолози и т.н. изкарващи си хляба точно с тази дейност.... Ако наистина искаш да помогнеш започни работа в социалните или в агенция или завърши психология.... така ще си по-полезна. С информация събрана от тук от там няма да помогнеш, можеш само да навредиш - съвсем несъзнателно.
И аз бременях сама, но при мен това беше мой, съзнателно направен избор.
Истината е, че се чувствах по-добре от колкото с първата бременност, която споделях с таткото.
И бебо си родих сама, а таткото беше с мен, когато раждах брат му.
Нищо ми няма, нямам никаква травма, а и нямам нужда от помощ
Имам нужда от финансова подкрепа, но едва ли авторката ще ми удари едно рамо... или?
Истината е, че се чувствах по-добре от колкото с първата бременност, която споделях с таткото.
И бебо си родих сама, а таткото беше с мен, когато раждах брат му.
Нищо ми няма, нямам никаква травма, а и нямам нужда от помощ
Имам нужда от финансова подкрепа, но едва ли авторката ще ми удари едно рамо... или?