Какво е нужно, за да се промени практиката в бълг. неонат. отделения?

Докато моята малак дъщеря беше цели 47 дена в болница и аз си задавах абсолютно същите въпроси. Изорах нета да чета за недоносените деца. Маймунската тема ме караше да плача със горчиви сълзи,че аз не мога и не ми дават да си гушна мъничето и да му дам малко сила и милувки, за кърмата да не говорим.
Отговорих си сама и с малко помощ от една неонатоложка, която цял живот ще боготворя за това, че беше лекарка на моето дете.
Та след нейните думи и проста логика стигнах до следните отговори на част от въпросите.
1. Когато в БГ се направи неонатологията такава каквато трябва да бъде - с отделни боксове за мъничетата, ще може всеки родител да си вижда детето, сега в една стая има 5-6, че и повече кувиози, недопустимо е да се пуска външен човек при толкова много малки и крехки създания.
2. Когато неонатолозите почнат ежемесечно отще от самия университет да се запознават с най-модерните и съвременни техники за отглеждане и лекуване на недоносените.
3. Когато тяхната заплата стане равна на такива специалисти в други държави.
4. И не на последно място, когато се занимават и малко с психологията на родителя и на самото недоносено бебе.
До този извод съм стигнала аз, и понеже риска за трето недоносено при мен е огромен, и времето си лети и нищо не се променя в БГ неонатологията, аз за съжаление ще се размина с още една рожба.
Понякога ми се иска да замина в нормална държава и там да си родя още едно дете, макар и с риск да е недоносено, поне ще ми дават да го виждам и най-важното за мен, искам и аз веднъж поне да успея да кърмя детето си.

Ох, най-накрая някой да отговори  , Благодаря ти, УФСЪ!!   , бях се притеснила, че темата не намира отзвук. А ако тук не намери, къде?!?
При мен най-вероятно и второто ще бъде недоносено и много ми се искаше, ако не материална база, за която трябват пари - естествено, то поне подкрепа от лекарите да получим. За превенцията на спина бифида има кампания, широк медиен отзвук - но там като спонсори сигурно се включват и фармацевтични компании , а за недоносените няма!  Очевидно е, че никой няма да тръгне да променя нещата, освен ако ние - потърпевшите, не бием тъпана! Значи бюджетен излишък за нови коли за администрацията има, а за преустройство на базата и обучение на лекарите, от които зависи живота на децата ни - НЯМА!!
Между другото и аз си мислех, второто да го родя в чужбина - а така не искам! а и не мога да си го позволя...

Здравей, mamanaYana!
В едни от първите ни темички коментирахме тези въпроси - всички ние бяхме разочаровани от ситуацията - да не можеш дори да виждаш детето си (само веднъж седмично за по няколко минутки); да ходиш и чакаш за информация веднъж дневно (аз лично единия път щях да колабирам докато чаках - бях родила преди 2 дни, а на всичко отгоре се оказа, че предишния ден са ми дали информация за друго бебе и този ден информацията беше много плашеща, на фона на тази от предишния ден). Налагаше ми се да търся "връзки" за да проверя информацията, която ми даваха, а и да е малко по-подробна.
Аз лично пипнах за пръв път детето си на 8.12, а е роден на 17.11 - тогава беше "готов" за изписване.
Бих искала нещата да се променят и да станат като на запад. Дори и в "Спешно отделение" съм гледала как след раждане на бебче в 24-та седмица родителите го гушкат и са до него непрекъснато. Но не зная как може да стане това и в България, за огромно съжаление.

mamanaYana,  всяка от нас си е задавала този въпрос, много пъти, но не пишем в темата ти...защото нямаме отговор.Според мен единственото ефективно нещо би  било - гласност за порочните практики в някой неонатологични отделения  и информираност на нас майките на такива деица за правата ни .

mamaYana, пуснали са те да кърмиш детето?!
В неонатологията на МА, София не ми позволиха дори изцедена кърма да нося, за да хранят Габа - даваха й адаптирано мляко. За четирите седмици, докато тя беше там, можах да я видя едва 3-4 пъти и все ме караха да се чувствам като престъпник, че нарушавам нечии правила. Няколко пъти успявах да ги убедя да дам кърма за изследване, за да разрешат бебето да се храни с нея. Все казваха - заразена била с какви ли не бактерии. Занесох проба в частна лаборатория - оказа се, че онези от неонатологията са ме излъгали.

А вечерта преди да си вземем бебето, шефката на отделението казала на съпруга ми, че не било сигурно дали бебето ще оживее до сутринта. Той ми го разказа едва месеци по-късно.

Признавам си, не знам как може да се промени системата.

Като майка на недоносено бебче имам много да кажа по въпроса. Но започна ли да пиша и спомените се връщат и сълзите напират в очите. При мен гадното отношение започна още с раждането. Никой нищо не казва ,трябва с ченгел да им вадиш думите и вместо успокояващи думи чуваш -ми то е много малко ,надали ще оживее, ти си още млада ще имаш и други  деца-да ама аз искам това дете!!! Знам ,че не могат да ти дадат гаранция,защото при тях е Божа работа, но поне могат да те успокоят и да обещаят да направят всичко възможно-пък каквото е рекъл Господ. Да ама не. Някак мина раждането,а после проблемите продължиха-Първо чакаш една седмица ,за да го запишат(а през това време на визитациите чуваш-"Ти коя беше-а тази с аборта". Гадно е !!! И това да чакаш 7 дни е толкова несправедливо-вярно е ,че смъртността при деца под 1 кг. е голяма , но и те са хора. Имат право на име и съществуване в скапаните им регистри!! И аз я докоснах за първи път 1 месец след като се роди ,а я гушнах още половин след това. Няма смисъл да ви казвам какво беше чувството след  дългото чакане...  В интерес на истината обаче само веднъж се сблъсках със студенината и бездушието на една акушерка ,която даже ми се скара ,че бебчо се е родил толкова рано-аз съм била виновна -сега защо плача?!
Вярно е ,че нещата не са ок, но за мен по-голям проблем е ,,че само в София в МД работят хора ,които могат адекватно да реагират при силно недоносени бебчета.Поне аз мисля така.  Въпреки всичко ,което преживях съм им безкрайно благодарна за грижите. Но се чудя какво става с майките ,които раждат в провинцията(между другото и аз съм от там-по една щастлива случайност се озовах на правилното място в правилното време). Ще ми се  да има и на други места компетентен персонал,който да реагира адекватно. Но май вече доста написах?! Ама спомените се връщат и толкова още имам да кажа. Сори за дългия постинг. Лека нощ

Искам да се включа, но и аз не съм сигурна какво наистина може да се направи. Положението не е такова, каквото трябва да бъде, но и нещата не са едностранни. Съгласна съм с нещата, които УФСЪ е написала. Аз също исках да ходя при детето си всеки ден, да го гушкам, кърмя и т.н., но всеки път ми ставаше лошо като видех други хора в бокса и като си мислех тези хора дали не са болни и т.н. Тоест не знам как може да стане контрола на хората, които ходят. Дали може да се разчита на това, че самите хора са отговорни.На мен ми се струва, че лекарите в тези отделения се притесняват и затова е такова положението.
Трудно е, на мен сърцето ми се късаше като си представях бебето ми как лежи само в кувиоз и няма кой да го докосне, да го гушне и е сам...Тук всички знаете за какво говоря. Може би трябва да се предизвика дискусия и по този въпрос. Наскоро четох в една друга тема, че 12 % от бебетата в страната се раждат недоносени. Това е доста и има смислъл да се помисли върху това какво може да се направи за тези 12% и техните родители. Друг въпрос е кое в нашата държава е както трябва да бъде, макар че все от някъде трябва да се почне.

Благодаря ви, момичета 
Мислех си в някой от сайтовете за кенгуру грижа да се свържа с лекар (най-добре няколко) работещ в отделенеие за недоносени. Да проуча колко време е отнело да се реорганизира отделението и да се обучи персонала, както и колко средства - защото никой в нашите АГ болници няма да направи нещо такова, освен ако не е обучен за това. Тия дни нещо нямам много време  , но при първа възможност, ще го направя. После логичната стърпка би била - медиен шум, придружен със статистика относно броя на недоносените и тяхната преживяемост (не обичам думата смъртност  ) интервюта с неонатолози, срещи с директори на АГ (както бяха направили в Часът на мама относно естественото раждане)... В чуденка съм, но трябва да се почне отнякъде. Малки бебчета ще продължават да се раждат...Нека бъдещите им майки да гушкат повече от нас 
И, да не забравя, приемам съвети!

Тъжно е, но на мен ми се струва, че нищо не може да направим... Трябва сериозен натиск от сериозни институции, на нас ще ни се смеят. Помислете за натиска на СЗО за бoлници приятели на бебето: след доста време бавно успява да прокара и то частично идеи като тази бебетата да са постоянно с майките си след раждането, да се кърмят на поискване и т.н... И при това в този случай не става дума за инвестиции, а само за промяна на начина на мислене... При неонатологиите има нужда от съвсем различна база, не просто от по-добрички и разбиращи лекари. Чувствам се длъжна да кажа, че въпреки условията неонатолозите с божията помощ спасиха моето бебче и аз съм им безкрайно благодарна и се опитвам да забравя, че някои от тях не бяха достатъчно добри психолози.
От друга страна май пораженческата позиция не е най-доброто, което можем да направим... Не знам, според мен трябват пари, както е казала УФСЪ, за заплати, за база, за обучения в чужди болници и т.н.

 

Здравейте!
Днес моят прекрасен син става на 9 месеца. Опитваме се да празнуваме всяка месечинка. Днес на гости ни беше една от неонатоложките от АГ. Причините за това че нещата трудно се променят ги обясниха по-горе:

И аз си мислех, че може би шансът за едно следващо бебе да се адаптира по-добре е ако родя някъде в чужбина, но за сега се радвам на това, което имам. Бих се включила в някаква инициатива, защото знам колко ТРУДНО се преживява едно такова раждане. А за кърменето се иска мнооого желание. Най-трудно ми беше изцеждането в 5-6 часа сутринта, когато борбата с мислите в главата ми беше ЖЕСТОКА.

Напълно споделям мнението на yoanna! А ако mamanaYana иска да пита нещо, винаги мога да предам  скромния си опит.

Ревизии,видеонаблюдение 24ч.и стриктно инспектиране са част от мерките които ще `стимулират`родните микропедиатри според мен!
Цари корупция,хаос мърсотия и какви ли не вътреболнични инфекции а,често живота на децата се проиграва на хазартен принцип!
От Март т.г. Министерството на Здравеопазването отпуска 100 флакона серфектант,животоспасяващ медикамент за недоносените деца!А,толкова средно са пациентите им за 3м.и то само в Майчин Дом-Сф.Хайде да помислим ,как ще докажем че,на моето му е поставен серфектант,"на чесна дума"ще има и родители с връзки ,и такива които ще стимулират допълнително .......и ако сте средностатистически българин,Бог да Ви пази и  помага на детето!!
Може ви и заплащането в сектора трябва да се удвой ,заедно с контрола естествено!!!
Или да има възможност за избор на лекар както в гинекологията,от който да получаваш актуални и достоверни сведения,за бебето!

wesela gramowska , изключително много съжалявам за загубата ви. Вчера заедно с мъжа ми гледахме репортажа за вас от сайта на BTV. Преживявахме всяка ваша дума. Аз си мислех, че моята бременност бе много тежка (бях с 1 см разкритие и контракции още от 4 месец), но поне можех да ставам до тоалетна. Но като чух твоя разказ се оказа, че има и много по-зле. Искрено ти се възхищавам на упоритостта и ината, които си проявила за да се пребориш със "съветите" на лекарите и не си позволила да ти направят аборт. Направила си всичко по силите си за твоята принцеса.
Много ме подразни началника, който ви опонираше. Неговата тактика бе "нападението е най-добрата защита". Учуди ме, че знае съдбата ви, а се държи толкова арогантно и грубо. Най-малкото като знае че 5 години сте се борили за бебче (не ми се иска да използвам думата стерилитет), би трябвало всички лекари да са по-внимателни.
Моя юнак се роди в 32-33 г.с. Никога няма да забравя шока, които изживях след като се роди и акушерките попълваха формуляр до главата ми и се питаха как да водят раждането - като преждевременно или като аборт. Толкова се шокирах (бях го чула да изплаква), че не чух като ми казваха пола на бебето. Знаех, че трябва да е момче, но пък нали понякога има изненади. Уточнявам, че още когато стана ясно, че ще следва раждане - оказа се, че като отидах в болницата съм с почти пълно разкритие и няма шанс да се спре родовата дейност - веднага се обадиха на неонатолозите да се подготвят и всъщност такава лекарка пое веднага Вики и го отнесаха (дори не ми го показаха).
Много съм учудена и шокирана че при положение, че се знае, че ситуацията е толкова рискова, както за детето, така и за теб самата, лекарите не са били подготвени за моментална реакция.
И на мен първите дни не ми даваха никаква конкретна информация (чакаха резултатите от изследванията), а не смееха да ми дадат каквато и да надежда за живота на Вики. Явно по този начин се застраховат.
Смятам обаче, че ако някое бебче не успее да се пребори за живота си, лекарите са длъжни в най-кратки срокове да уведомят родителите и то по най-деликатния възможен начин, обяснявайки конкретната ситуация. Защото шока е голям и жени с малко по-лабилна психика започват да се самообвиняват (имам позната, която след загуба на бебчето си в 9-я месец заради увиване с пъпна връв поне година след това намираше какви ли не причини да се обвинява за случилото се и докато не отиде при прихолог не го преодоля дотолкова, че да може да продължи и да се престраши за следваща бременност, която завърши със здраво хубаво дете).
Идеята ми е, че би било добре към неонатологиите да има психолог, който да помага на родителите.
Отново искам да ви подкрепя в начинанието ви да търсите истината, да искате да се санкционират виновните за неадекватните действия (липса на неонатолог по време на раждането), а и за глупавите нападки на началника, участващ в репортажа. Така и не разбрах какво би се променило в действията на подчинените му ако имахте брак.
Желая ви много сила и в най-скоро време да си гушкате здраво и сладко бебче.

Весела,и при мен като се разбра ,че ще раждам веднага викнаха неонатолог. Тя пое детенцето ми веднага след раждането. Информация и на мен не даваха,какво остава за надежди. Казваха ми само състоянието й за деня и това е. Относно вината само искам да кажа нещо. Веднъж като отидох да я видя(беше в интензивното все още),аз естествено бях разстроена и силно притеснена. А една акушерка като ми викна-"Какво му плачеш на детето. Инфекция има,от теб я е хванало ?".Е признавам не каза директно-"Ти си виновна,че детенце е в това състояние",но не ти трябва много акъл ,за да се сетиш какво има предвид. ПОчувствах се като някоя,дето си е вяла калпака цяла бременност без да я интересува ,че е бременна. Само ,че аз от един месец бях на легло ,в болница и под "компетентно" наблюдение на лекари. Благодаря на Господ ,че спаси бебка и на неонатолозите в МД.
А на теб -кураж и много сила и не се отказвай-моля те!!! 

Весела, мога да предположа колко ти е трудно в този момент. Аз самата съм преживяла загуба на едно бебе4е, което се роди 800 гр. То живя няколко часа. Имало е голям риск и за мен. Не помня на кой ден ми съобщиха, защото не можеха да ми се възстановят всички функции, но ми го казах много внимателно.  Всяко бебе, което идва на този свят си има собствена съдба. И всичко става така, като трябва да стане. След много труден за мен период,  за който разбрах, че ми е бил нужен да премина, забременях отново, 4 год след загубата. Родих в 7мия мес..Бебето беше малко, роди се в в депресивно състояние и ужаса никога няма да забравя. Но информация имах, позволиха ми да видя бебето и е било веднага интубирано. Докторите са много внимателни и предпазливи в изказванията си. Но все пак детето ми се роди живо, макар и преждевременно благодарение на акушерката от нощната смяна, която 2 дни по-рано ми беше обещала бонус ,едно допълнително слушане на тоновете.Като идвала на работа нещо я боднало под лъжичката. Благодарение на нейната интуиция детето се роди живо, защото вече се беше задушило.
Гледах репортажа, аз щях да припадна, ако някой ми крещеше така насреща. И ние при първото раждане нямахме брак, но това не беше основание някой да се отнася към бащата по различен начин. Зная, че ви е много трудно в момента, но причините могат да са прости. Бебето може да е било твърде слабо да се справи. Но е истинско престъпление, ако не е имало неонатолог, и то в университетска болница. Първите 5 мин са най-важни. А липсата на информация също е наказуема.
Всяко зло е за добро, но ще го разбереш по-късно. Ще си имате друга рожба и тогава, след целия този път, който си минала, ще преливаш от щастие, наистина.

За мой ужас долавям настроение (дори и в жени преживели загуба)третиращи жената в 21век като селскостопанско добиче?!Догодина ще се `отелиш`пак ,нищо ти няма!!!!
А професионализма на родните лекари си измерва в съотношението спасил-убил(усложнил)пациенти,или стискаш си палци ,ако имаш късмет(правилен доктор,болница,и т.н.) ок!ако не те изпращат с една`чанта`съвети и се оправяй!Не може да се търпи този хазартен начин на проиграване на живота,това е по-лошия вариянт на `руска ролетка`,тъй като ние нито пари изкарваме,нето сме участници от удоволствие в атракцията!
В началото на тази год.се изнисаха дани в медията че,за миналата 2007г.между 7000-8000 души ,са починалите поради лекарска небрежност в сравнение с Франция са 200(не доказани в процес)За такава цефра е повод за национален траур във всяка цивилизована страна а,тук си правиш на разсеян,хулиш съдбата и се надяваш сл.път да `минеш мужду капките`!!!
Ако така име било писано на децета,те изобщо нямаше да се заченат!!!
За промяна трябват воля и хора,с отделни проблясъци тук и там ще има още много печал,моралните щети причинени от една загуба или осакатяване,не виждат дори и матерялен еквивалент в България ,което е истински жалко!
В едно нещо съм сигурна и то е че,докато не се потърси сметка и възмездие от `нашите`медици безочията ще се множат,те няма да се осъзнаят сами!Това е манталитет наслагван с години,с много години само че, сега за разлика от преди години,за `традиционното обгрижване`често и плащаме и то не малко!!!

Ира 79, предполагам, че имаш причина да си бясна по отношения на българското здравеопазване, но, моля те, не нападай и майките, които доста са пострадали от неговите абсурдни механизми. Ако си прочела целия ми постинг, ще видиш, че в никакъв случай не оправдавам небрежността на докторите. И при мене нещата първия път се усложниха много поради лекарска небрежност.
И аз не съм съгласна с някои от методите на отглеждане на недоносените, защото такива бебета са се раждали много преди да има болници.
 

В никакъв случай не казвам, че нищо му няма на момичето, напротив, трудното за нея предстои. Но трябва да си сигурна, че ЩЕ имаш здрава рожба. И това няма нищо общо с българските реалности. Съветвам момичето да погледне навътре с себе си да открие какво следва да научи за себе си, да излекува душата си и да се подготви за майчинството. Една майка, която е минала през много страдания и изпитания преди да види рожбата си, знае как да се радва истински на всеки миг.
 Където и да си по света може да се случи да загубиш рожба и когато това дете е твое, за теб лично няма значение каква е статистиката в страната.
Тя има пълното право да си търси правата и да открие истината. Успех!

И аз имам недоносено бебе, родено в 27г.с. 33см. с тегло 1055гр. Имах планове да родя в частна болница, защото разчитах на по-добрите условия там. Водите ми изтекоха през нощта и отидох във въпросната болница, но оттам ми казаха, че нищо не могат да направят за детето, тъй като трябва да се роди, а там нямат неонатология. Родих след няколко часа в университетска болница Плевен, за която бях чувала какви ли не лоши неща. Но може би съм имала късмета при мен нещата да са различни. Когато отидох не носих нищо, даже документи за самоличност, не знаех кой да търся и бях страшно объркана, само плачех и стоях в коридора. Появи се дежурен лекар и ме прие веднага, без да ме пита за никакви осигуровки и каквото и да било. Направиха ми изследвания, казаха че раждането е неизбежно и така след няколко часа се появи първото ми дете, благодарение на д-р Цветков, доц. Стойков и акушерката Жени. Също така ме впечатли това, че ме оставиха след раждането в рискова бременност, а не при другите родилки, които си гледаха децата в стаите и можете да си представите как бих се чувствала там. След раждането дойдоха два пъти от неонатологията да ми обяснят за състоянието на детето. Помогнаха ми да стана и да отида да го видя. Като ме срещаха лекарите по коридора ми казваха, "ходих да видя днес детето, добре е, ще стане голям мъж". После ходих два месеца всеки ден да го виждам, може да носиш и кърма и му я дават през сонда. Всеки ден ми обясняваха подробности и можеше да стоя по един час при него, отговаряха на всеки един въпрос, понякога са говорили с мен и по 15-20 минути, макар че в отделението имаше 30 деца и работата им е доста тежка. Казваха ми да му говоря, даваха ми и да го пипам, след като ме измият и дезинфекцират, макар че детето беше в ковьоз и на апарати. Казваха ми да го галя, че така чувства обич. Имаше и отделение за кенгуру отглеждане, но моето дете беше доста критично и за това не можеше да го извадят от ковьоза. Д-р Росманова, завеждащ отделението и всички там са истински лекари, такива каквито трябва да бъдат всички. През последния месец беше при д-р Симов в Майчин дом Плевен, където вече ме извикаха да го гледам. Условията бяха много добри, в отделна стая, учеха ме да се грижа за детето, къпане, масажи и т.н.
Думите са малко, за да изкажа благодарността си към всички. Като през цялото време никой не ми е поискал пари за нищо, само казваха "има всичко ще се грижим за детето". Благодарение на тези хора сега се радвам на детето си в къщи.
Според мен най-важното, което трябва да се промени е мисленото на ръководството на тези отделения, и лекарите, но не в качеството им на лекари и специалисти, а като хора. Защото след моя случай разбрах, че е много вярно това, че да си лекар е призвание, а не просто работа. И въпреки липсата на пари, тези които са истински хуманни лекари, са такива въпреки всички трудности.

Моми4ета като ви 4ета о4ите ми се пълнят със сълзи. Не мога да повярвам, 4е това се слу4ва в Европейска държава. Моя син се роди недоносен и лежа в NICU( интензивно отделение за бебета) в Лондон. В стаята бяха около 10 беб4ета и имаше поне 5 сестри,които не се отделяха от тях. Всъщност всяка сестра се грижеше за 2 беб4ета. Синът ми в първите дни беше само на глюкоза, но мен усилено ме насър4аваха да се цедя. 4асовете за визитация за родители  е 24 4аса, като изклю4им сутрин и ве4ер по 30 мин когато се сменя персонала. Бяхме насър4авани да си гушкаме детето и да му говорим, разбира се първо искахме разрешение и ни помагаха с многото жици. Аз се цедях непрекъснато и на втория ден запо4наха да му дават от млякото ми. Дори една сутрин ми звъняха, 4е са свършили запасите, да им занеса, за да не му дават АМ. Когато сестрите се сменяха, новата идваше да ни се представи и ни уверяваше, 4е ще се грижи добре за бебо. И наистина бяха много всеотдайни. Не мисля, 4е ако бяха тяхни деца, биха се грижели по-добре за тях. Докторите също бяха невероятно любезни и не се уморяваха да обсъждат с родителите как се справят децата им.
  Не разбирам защо това не може да стане и в България? Веднъж гледах по българските новини за родилното отделение във Варна и се разревах. Кувиозите бяха ужасно стари и нямаха монитори за вси4ки бебета. А и това , което нари4аха монитор, всъщност беше уред за измерване на кислорода и биенето на сърцето. А дишането? А кръвното? А вси4ко друго,което може да от4ита? Защо тази държава не инвестира в бъдещето си, т.е. децата?
  Благодарна съм, 4е синът ми се роди тук и полу4и най-добрата помощ, но много ми се иска тя да е достъпна и в родината ми.
  Та какво да се промени? На първо място трябва ново оборудване- кувиози, монитори и т.н.На второ място политиката в тези отделения. Не може майките и татковците да не виждат рожбите си и да не им показват колко много ги оби4ат. Аз прекарвах по 12-14 4аса на ден с детето ми и пак ми се струваха недостатъ4ни. И на трето място отношението на докторите и сестрите. Ако трябва да ги пратят на курс по 4ове4ност.
  Прегръщам ви вси4ки силно и се моля вси4ки де4ица да са живи и здрави!