Трепва ли му на таткото, за детето

Когато моите деца паднеха,аз започвах да се смея и да ги окуражавам.Ти пък с тази истерия да не мислиш,че много им помагаш.Мисля,че "таткото" си е в реда на нещата.

При нас таткото е "паниката"  . Всяка цицина е комоцио, всяка синка на крака е съмнение за счупен крак  .
До човек си е, аз съм  много по-спокойна и не съм черногледа, а си обичам децата и се грижа за тях  .

Е, аз пък не съм от най-спокойните, но с децата съм желЕзна! И при нас е така, както го описва Ellipr.Трепва ми, разбира се, при това даже много ми трепва, но никога не съм се шашкала видно. Никога. Докато той...не дай си, Боже някой да падне или да направи нещо по-опасно...Подскача и много се притеснява. Децата ми, например, (не че е лошо, даже напротив), откакто са се качили още на колелцата с трите гуми карат с каски и това не подлежи на коментар, но идеята не е моя, а негова. В интерес на истината, почти всеки в квартала ме е разпитвал защо моите деца карат колело с "тия неща по главите си"-единствените са )
...Но, по принцип, съм съгласна напълно с Ellipr-наистина си е до човек и темперамента му или, както в нашия случай, до нагласата. Аз съм се научила да не реагирам когато някой падне или нещо друго стане. В момента, в който се случи, запазвам самообладание и съвсем спокойно изтупвам панталонки, почиствам рани, превързвам или каквото там...После мога да си поплача пред някой, та да ми олекне, защото ми става мъчно или пък се успокоявам, от само себе си, виждайки, че няма нищо страшно като последствия...Но после, не пред тях. Знам, че няма нищо по-неподходящо от това да подскачам и да се ошашквам като стане нещо. Само вредя, с нищо не помагам и повече се притесняват децата, като видят, че съм по-уплашена и от тях. Гушвам ги, успокоявам ги, но спокойно. Това, забелязала съм, най-помага...И не мисля, че е до "татковци" и "майки". Не мисля, че е свързано изобщо с пола...

Трепва му разбира се, но и нашият татко не създава паника. Може би защото разчита повече на мен. Миналата година се случи така, че мен ме нямаше и детето се разболя. За един ден ми звънна около 20 пъти.

Еее все едно пишеш за нашият татко Аз му завиждам на "биволското"спокойствие!Когато сьм го питала:"Ти защо така не реагираш,като мен?",той ми отговаря:"Аз не показвам ,а го доказвам!"

У нас сме обратното. Не, че не я обичам, не че не се притеснявам, не че не ми трепва, но просто реагирам спокойно като стане нещо, докато той направо откача

 Обратният вариант е много по-неприятен и изнервящ.И в двата случая бащите се притесняват за децата, просто реагират различно.
 

Трепва му, но не го показва в критични моменти. При положение, че аз съм притеснена поне той да е хладнокръвен. Случвало да съм много паникьона за здравето (заради нещо много сериозно) на някое от децата и той е поемал пълна отговорност (в някоя разправия с лекар), защото е бил хладнокръвен и е потиснал емоциите с цел да реши проблема. Досега не е грешил и съм му много благодарна. (да е жив и здрав!)

Не виждам с какво притеснението помага на детето. Нали се сещаш, че след като е паднало дали ще тръгнете веднага или след 2 минути не е толкова важно. По-важно е било да го гледате да не падне. Не виждам причина да се драматизира излишно, това са деца, нормално е да падат. И аз се ядосвам, когато чакам да се облечем, за да излезем, но определено това не значи, че той е по-малко заинтересован от дъщеря ми.
В интерес на истината аз не се трогвам от синините, паданията и др.под. Хубавото е, че и дъщеря ми не се притеснява особено. Мисля, че два или три пъти досега е заплакала от падане. Радвам се, че има висок праг на болка. Не виждам причина да се притеснявам от нещо нормално.

Аз съм хладнокръвната, което не означава, че не ми пука, напротив, така по-трезво гледам на нещата.  Болести досега не са ме притеснявали, но пък и не са боледували сериозно. Действително притеснена бях след едно падане, когато спря да си ползва ръката.  Оказа се само навяхване.

На мъжа ми му "трепва" в крайни ситуации.
Обаче това е добре. НЕ може да се тресе при всеки сопол на детето. При наранявания е много адекватен. На секундата сме се озовали в "Пирогов".
Но когато не вижда кръв и травми, някак си изглежда доста хладнокръвен. Не е от липса на любов, така са устроени мъжете. И по-добре, нали ние сме за това - да се паникьосваме.

И ние си имаме тати-спокойствие.Блазе му!

И при нас таткото е спокойният, а аз 

ceceyy представяш ли си ситуацията, ако и той започне да подскача за всяко спъване на детето и да кърши ръце при всяко закашляне? 

Радвам се, че съпругът ми запазва хладнокръвие, когато аз съм паникьосана и не на себе си.Поне един трезвомислещ и адекватен на ситуацията да има.  
Често неговото спокойствие вдъхва  кураж и увереност и на мен.
Сигурна съм, че му пука за сина ни, сигурна съм, че го обича безкрайно, сигурна съм, че също се тревожи за него, просто е с различен темперамент. Той е спокоен и уравновесен, а аз прекалено емоционална-затова и реагираме по различен начин.

То ако и той беше паника като мен, щеше да стане пълен хаос и объркване. Добре, че той успява да запазва спокойствие, иначе.... Сигурна съм че си обича детето. Просто всеки по различен начин показва притеснението си, а може и да се опитва да изглежда спокоен за да вдъхне малко увереност и в теб.

Определено в нашето семейство аз съм паниката,а таткото олимпийското спокойствие .
Дори и да е притеснен колкото мен,начина му на изразяване е съвсем различен ,което е добре може би,защото носи по-голямо спокойствие и увереност и на детето .

Да . Общо взето и двамата запазваме хладнокръвие, но и двамата гледаме да направим каквото е необходимо в момента.

Баща им е травматолог. За него, ако един човек не го носят на две носилки, то изобщо не е сериозно болен. Но на няколко пъти, бидейки по-просветен от мен и осъзнавайки по по-научен начин сериозността на ситуацията, е бил притеснен повече от мен. Което пък мен ме докара до истерия - щом той е угрижен, значи положението е  наистина критично.

При нас е обратното. Той е паниката, не аз. Не мога да си позволя да се паникьосвам.  

Естествено, че му трепва, не го показва като мен.Той по-принцип е от хората които не могат и не показват чувствата си.Аз го познавам като е притеснен въпреки, че е видимо спокоен 

Едва ли изпадането в паника и излишната истерия са в полза на детето. При нас и двамата много спокойно реагираме в подобни ситуации. Иначе само може да си утежним положението.

И нашият татко е от спокойните.И това е много добре защото аз съм страхотно голяма паника.От най малкото нещо такава драматизация мога да спретна че направо да откачиш но съм си такава.Добре че поне той е по хладнокръвен.Представям си ако беше като мен щяхме да сме голямо чудо.

При нас е точно обратното. Мъжът ми изпада в паника, в тюхкане, в излишни нерви и емоции, а аз съм от другата страна - гледам на тези неща, които просто няма как да не се случат. Детето пада, а аз даже се правя, че не го виждам. като ме види, че не реагирам, даже и не изплаква - става, изтупва се сам и продължава да играе. Там ли е обаче баща му, като падне, чака веднага съответнвата реакция на паника от страна на татито. Дори си позволява да драматизира излишно ситуациите.

Разбира се, че му "трепва". Какво ще стане ако и двамата всявате паника?!
И нашият тати е от спокойните, в това отношение.

Същата работа  Според таткото малкият е нон-стоп с температура 

И при нас таткото е паниката. Но като цяло всичко е в рамките на нормалното.

Това, че не изразява емоциите си по-бурно не означава, че не ги изпитва. Просто е по-сдържан. Мъжът ми е същият, което е добре, защото ще прегорим, ако е като мен...

Седим си в едно детско заведение,нашето дете бяга с другите,скача,хвърля се като държано на въже.Съответно,главата на мъжа ми се върти във всички посоки като ветропоказател,търси я с поглед и все пита:къде е?ти видя ли я?къде отиде сега?И става,сяда,става,сяда.Аз си пуша,кръстосала крака и невъзмутимо си гледам и само повтарям:успокой се,остави я да прави каквото си иска,заради нея сме тук.След малко идва детето,леко одраскано на ръката и казва:ох,че паднах,така ме боли.И мъжът ми веднага почва:ааа,не!сядай сега тука,пак ще паднеш.А тя е супер подвижна,бяга,скача,без да спре,от сутрин до вечер.И само защото ще падне евентуално,трябва сега да седне.Като му изсъсках!Когато бяха мънички,падат и той вече пребледнял като платно.Аз много се дразня от тези реакции.Вътрешно се притеснявам,обаче се смея,защото, ако и аз проявя такива емоции,детето ще се разплаче,ще се разстрои.А когато се смея,то става и куцук,куцук,без сълзи,си продължава напред.

Трепва му, разбира се. Но много рядко го показва. Когато аз изпадна в паника, той казва: "Я се стегни" и така овладява ситуацията.

съгласна съм

Добре е , че таткото реагира по-хладнокръвно. Но това не означава, че не е загрижен за детето си.
Моят баща едно време като се разболеехме с брат ми, по- болен от нас ставаше и за най-малкото нещо веднага се обаждаше на Бърза помощ . Майка ми беше по-адекватна в такива моменти.
Сега моят мъж е умерен. Една цицина не е болка за умиране. И аз гледам да не изпадам в паника. А като беше по-малък синът ми, винаги сме се старали да не го стряскаме с някакви истерични  реакции. Но това не означава, че не ни трепва.

При нас е по-скоро обратното. Аз съм склонна да разрешавам на децата си да падат, скачат и т.н., докато изследват света. Естествено в рамките на разумното. Таткото повече им трепери.

при нас аз съм по-голямата паника винаги той умее да се владее

Важното е да има един с трезва преценка и разсъдък в отделните моменти  Без значение дали ще е мама или татко.

И двамата не се шашкаме особено при ежедневните безбройни бели на сина ни.
Но и при по-сериозните той привидно запазва по-голямо самообладание.

Моето дете още не ходи и не скача, но представям си като проходи каква паника ще настане в таткото. От както се прибрахме от родилното, той звъни за най-малкото нещо на педиатърката. Постоянно се вглежда в детето и за най-безобидното нещо е готов да хукне по лекари. Бебето плаче - той се изпотил целия от притеснение и ще ревне още малко и той. Аз обяснявам, че бебетата си плачат, имат колики. А той - неееееее, сигурно нещо не му е добре, дай да идем на лекар ...и така за всяко нещо ...

Аз май повече изпадам в паника...Моя мъж е по-спокоен и много се радвам,че е така,защото до известна степен успявам и аз да се успокоя гледайки реакцията му.Мога само да се уча от него.

Трябва поне единия да показва хладнокръвие иначе ситуацията излиза извън контрол.

Хубаво е да има баланс. По принцип и двамата умеем да се сдържаме и да не изпадаме в паника, даже напротив, реагираме по обратния начин - с усмивка, с шега, поощрение, колкото и силно да ни е трепнало ... Разбира се, има ситуации, в които усмивката ти просто замръква и тогава се е случвало да се ошашавим, но пък като се замисля нито единия от двама ни не е по - паникьосан, а единият път ще съм аз по - разтревожената, друг път той... Не е нужно и двамата да се надпреварваме на кой видимо по - му трепва 

Това също е форма на реакция.

И при нас е така.Таткото много се шашка и ядосва като се удари малкия.Аз честно казано съм доста по- спокойна особенно при по- леки удари.Гушвам и казвам, че ще му мине и му няма нищо

Мьжа ми е много спокоен човек. За разлика от мен. И с детето се дьржи така. На мнение сьм ,че точно така трябва да е. Единя винаги трябва да е здраво сьтпил на земята,да е аболютно спокоен, за да мисли трезво .  Трепва му за детето , НО го оставя да се удари,да падне, да се убоде,да се нацапа и т.н.

Просто съпругът ти е спокоен тип човек, също като моя. Да, на пръв поглед не му трепва окото, но бъди сигурна, че и той се притеснява за детето.
Когато детето падне и се удари, това не означава задължително, че нещо му е счупено или е станало кой знае какво. В крайна сметка няма дете, което да не падне или да не си ожули коленете. И, ако ти при най-малкото нараняване изпадаш в истерия, трябва един от вас двамата да остане спокоен и да прецени трезво ситуацията.

П.П. И само си представи ситуацията- детето пада на площадката и си ожулва леко коленете, а ти и таткото почти изпадате в истерия!

На нашия определено му трепка.
Когато малък се разболя, а аз бях на гости при свеки, още на другата сутрин беше пропътувал 500км, за да дойде при детенце
Може би просто мъжа ти не го показва

нашия татко в къщи не го търси , но ако сме навън е много наблюдателен . ина4е за болести , боля4ки  се притеснява й той много . поради това 4е той не може да остане с малката ако е болна , ми се е слу4вало на 10 мин да ми се обажда да пита как е (разбира се ако има възможността да го прави )

ама хич 

На мен определено ми трепва повече отколкото на него.Не е от тези татковци, дето изпадат лесно в паника.

Винаги трябва поне 1 да е спокоен!Ние се редуваме,но когато падне някой ние не реагираме.Ако е нещо сериозно не изпадаме в паника,зa да сме адекватни.

Ние пък и двамата сме спокойни. Паданията в границите на нормалното не ни притесняват. Синът ни е вечно с ожулени и насинени крака. При болести винаги има едно леко притеснение, но не драматизираме излишно. Просто си знаем, че без това не може и ще мине.

и нашия татко е такъв.но мисля,че става вапрос и за това ,четатковците са малко по-малко заинтересовани отмайките за някои неща и разчитат най-вече на реакцията на майката.т.е. неси дават много зор.примерно нашия тати ме вижда ,че съм позеленяла вече от това ,че 2 часа седя на масата и храня нашето злоядо дете,че съм изнервена и съм на ръба да я набия.а той през това време седи и гледа ту нас/понеже се разправяме с нея/ ту телевизора и никаква реакция. дори забележка неправи. и вече като ми кипне и му кажа/вземи нещата в свои ръце,че ще я набия/той тогава се сеща. а може да мине и без всичките тези сцени.мисля ,че за това става въпрос,но нещата при нас са горе долу така.иначе е перфектен ,но понякога всие едно не му пука.

И у дома е обратно. Аз реагирам по-спокойно.

Мъжът ми е много спокоен . Понякога ме дразни , в повечето случаи разбирам , че е прав така да реагира . Иначе , не само че му требва , ами просто е луд по сина ни .

Честно казано предпочитам такъв мъж , отколкото обратният вариант  .

Примерно на мъжа ми брат му припада като види кръв  и ако и жена му е такава паника , ще трябва детето им да ги успокоява ...