Здравейте,мами!
Искам да ви попитам следното.Как процедирате когато не сте в добри отношения със свекърва ви,а тя постоянно иска детето да ходи при нея,а в същото време видимо показва,че не сте желана в нейния дом.
Бяхме прекъснали контакти със свекърите ми-обиди,следене на парите ни и т.н.Не ходихме там с месеци,а те не искат да идват у нас.Смятат,че сме длъжни ние да им водим детето.Решихме да отстъпим,поканихме ги за Велик Ден.Отказаха,били заети.Няма и след две седмици казали на мъжа ми,че не им ли води детето там,повече не им е син.Отстъпихме пак,отидохме.Помислихме си,че са си взели поука.Отидохме,но още с влизането,свекърва ми ми дръпна детето от ръката и го заведе да го показва на приятелките си,които беше поканила.Свекър ми се опитваше да ни заговаря,личеше си,че се опитваше да балансира.А тя се държеше все едно ни няма.Дори аз като говорех нещо,тя си извиваше главата на другата страна.Казахме,че детето не бива да се къпе навън,понеже е с температура,тя го съблече и го сложи в басейна.Извадих го,започнах да го трия.Тя пак го сложи.Правеше ми през цялото време на пук,все едно съм никоя на това дете.Пред гостите си само повтаряше, това е тати,това е баба,това е дядо.Мене ме нямаше все едно.Разплаках се естествено,но търпях докато си тръгнем.Накрая казах чао на свекър ми и си тръгнах.
А свекърва ми питала мъжа ми, защо само на нея не съм казала чао.А той и казал, "като не и каза цял ден поне една дума,не очаквай да ти каже".И сега пак дрънка мъжа ми,кога ще и zаведе отново детето,че му била купила много хубави неща и дори може с преспиване,а ние да сме отишли някъде да се zабавляваме.
Как може такава наглост се питам?
Искам да ви попитам следното.Как процедирате когато не сте в добри отношения със свекърва ви,а тя постоянно иска детето да ходи при нея,а в същото време видимо показва,че не сте желана в нейния дом.
Бяхме прекъснали контакти със свекърите ми-обиди,следене на парите ни и т.н.Не ходихме там с месеци,а те не искат да идват у нас.Смятат,че сме длъжни ние да им водим детето.Решихме да отстъпим,поканихме ги за Велик Ден.Отказаха,били заети.Няма и след две седмици казали на мъжа ми,че не им ли води детето там,повече не им е син.Отстъпихме пак,отидохме.Помислихме си,че са си взели поука.Отидохме,но още с влизането,свекърва ми ми дръпна детето от ръката и го заведе да го показва на приятелките си,които беше поканила.Свекър ми се опитваше да ни заговаря,личеше си,че се опитваше да балансира.А тя се държеше все едно ни няма.Дори аз като говорех нещо,тя си извиваше главата на другата страна.Казахме,че детето не бива да се къпе навън,понеже е с температура,тя го съблече и го сложи в басейна.Извадих го,започнах да го трия.Тя пак го сложи.Правеше ми през цялото време на пук,все едно съм никоя на това дете.Пред гостите си само повтаряше, това е тати,това е баба,това е дядо.Мене ме нямаше все едно.Разплаках се естествено,но търпях докато си тръгнем.Накрая казах чао на свекър ми и си тръгнах.
А свекърва ми питала мъжа ми, защо само на нея не съм казала чао.А той и казал, "като не и каза цял ден поне една дума,не очаквай да ти каже".И сега пак дрънка мъжа ми,кога ще и zаведе отново детето,че му била купила много хубави неща и дори може с преспиване,а ние да сме отишли някъде да се zабавляваме.
Как може такава наглост се питам?
Ако пък се справя добре с гледането на детето, възползвай се щом можеш и не и обръщай внимание. Дръж се с нея както тя с теб, няма смисъл да се опитваш да се сприятеляваш с нея, не си заслужава. 
)и до там!Освен това не мисля,че отношенията ви ще се подобрят повече каквото и да правиш-или става или не!!при нас дори и не правя опити да сме приятелки -просто я отбягвам доколкото е възможно,защото друг вариант НЯМА-опитвала съм ,но няма.А колкото до детето -то е твое и ти решаваш кога ще го вижда -това е само твое решение и на мъжа ти разбира се 
А мъжът ти какво мисли, защо не си поговорите и той да наложи мъжката си дума? 
. А скоро по повод някакво оплакване, че не я слушала, казах че има инструкции когато майка/баща са там - те отговарят за нея и тях слуша, бая ме позагледа, но замълча. Та виждам че понякога такива реплики и то не насаме имат резултат. Иначе такива хора не се променят, но трябва да вземеш твърдо и последователно решение относно държането си спрямо тях. Ако постъпи така, демонстративно си обличам детето, за ръчичка и вън. Ако иска да го вижда - у дома и в мое присъствие. А мъжо да прави каквото иска - докато аз се грижа за нея - възпитание, боледувания, обгрижване и т.н. решенията са 99% мои.
Мъжът ти не може да й противоречи, а ти? Не е нужно дори да се караш с нея, а просто да заемеш твърда позиция. Въпреки че лично аз бих я "убила" за това, детето ми е по-важно от всякакви псевдокултурни отношения или поне щях да я изложа пред гостите й, та да забрави вече да показва детето като маймунка на панаир. 
напротив в?с?ляхм? с? до насита 
От както ни изгониха си купихм? жилищ? и от ?дна година н? съм ги виждала и ми ? страшно спокойно , нито пускам д?т?то при тия миз?рници 
Първо аз и разясних на висок тон, че ако се повтори няма да и я оставям повече, а след това и мъжо и се накара
