Публикувана: 30 май 2008, 11:14 ч.
Последно мнение: 2 юни 2008, 10:25 ч.

Докога са малки неразбиращи бебета?

1 968
43
1

1
2
3
Всички

30 май 2008, 11:14 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Отдавна се чудя как да формулирам темата...
Непрекъснато чета в различни теми, че някое детенце е още малко и не разбира и едва ли не няма смисъл да му се обяснява, няма смисъл да се изисква от него...
В коя възраст децата започват да разбират кое е опасно, вредно, лошо, какво може, какво трябва и какво не трябва да прави? Кога има вече смисъл да им се говори и те да възприемат - на 2, 3, 5, 10 години?

# 1 30 май 2008, 11:28 ч.

Мнения: 536

Има смисъл и трябва да им се говори от раждането! Първо за да свикнат с гласа ти и с говора, после за да научават имената на предметите. Моят син е на годинка и мисля, че разбира всичко което му казвам(или почти). Това че дадено дете е малко и не разбира какво му се говори са само оправдания и би трябвало точно на такива малки и не разбиращи деца да им се говори повече Wink

Друг е въпросът, че понякога разбират, че нещо е опасно, лошо, вредно, но искат на всяка цена да се уверят лично в това(ама пък после не повтарят).

# 2 30 май 2008, 11:34 ч.

Мнения: 1 172

Откога общуваш с детето си? От самото начало, нали? Щом нещо е част от поведението му, или от обкръжаващата го среда, то би следвало да можеш да му го обясниш по разбираем за възрастта му начин. За мен няма общовалидна възрастова граница разбира-не разбира. Има разбира-на разбира конкретно обяснение. Тогава е работа на родителя да даде по-просто обяснение, което да бъде разбрано.
А личният пример и постоянството е начинът да наложиш нещо, без да го обясняваш от самото начало. Така, например, моят син знае, че в колата се слагат колани и не се потегля, ако някой е отвързан. Той винаги е бил връзван, едва сега му обяснявам защо. Сега, на 3 год. започна да се сравнява с другите деца и да ме пита защо те са пуснати в колите, а той не. Но навикът вече е изграден. Обясненията ми имат пояснителен характер, не целя да го убедя да си сложи колан, защото той просто е научен на това и го спазва безусловно. Не очаквам обаче да убедя 3 годишно дете колко рисково е да пътува без колан и стол, само с думи и то точно като стане на 2.5 или 3 години.

# 3 30 май 2008, 11:35 ч.

Мнения: 46 526

Различно. Моето към 3 г. започна да схваща леко, леко, сега вече на 3г. и 9 м. мога да говоря с нея като с човек. Преди - нищо не й влизаше в ушите, ама нищо!

# 4 30 май 2008, 11:37 ч.

Мнения: 9 052

говориш, обсъждаш , покаzваш, обясняваш учиш от раждането. Започва да раzбира , когато е готово и zапочВа раzбира се да раzбира по малко , да се обосновава и да се иzраzява лека полека ... докато се научи постепенно на всичко необходимо. А ако питаш от каква въzраст се раzдават шофьорските книжки, мисля беше от 16 годишна въzраст newsm78

Мога да твърдя, чЕ моето на 2г и половина раzбира всичко, което му прикаzвам , води раzговор с мен, обяснява ми, помни какво и zащо, но ... не могад а твърдя , чЕ си владее реакциите и може винаго да се раzчита на него че ще постъпи правилно дори да zнае кое трябва и кое не.

# 5 30 май 2008, 11:46 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Цитат на: Маймунка хапва шунка в пт, 30 май 2008, 11:14

Непрекъснато чета в различни теми, че някое детенце е още малко и не разбира и едва ли не няма смисъл да му се обяснява, няма смисъл да се изисква от него...
В коя възраст децата започват да разбират кое е опасно, вредно, лошо, какво може, какво трябва и какво не трябва да прави? Кога има вече смисъл да им се говори и те да възприемат - на 2, 3, 5, 10 години?

Обяснявам и разговарям с детето още от бебе. Децата от много малки разбират кое е лошо и кое не, но по най елементарният начин. Около 3 годишна възраст може да се разговаря вече с тях защо е лошо, защо не може и т. н. И колкото по големи стават толкова обяснението за лошо и добро може да се разяснява с по големи подробности.

# 6 30 май 2008, 11:49 ч.

Мнения: 2 448

Естествено, че на бебетата се говори от самото начало, въпреки, че не разбират. Всяко дете се развива различно и разбирането идва на различен етап. При нас преди 3 години от едното ухо в другото, пълна мъгла. След това малко по малко започна да влиза в час, сега на 4 и половина бива работата.

# 7 30 май 2008, 12:03 ч.

Мнения: 8 999

Във всяка възраст има смисъл да им се говори, да им се обяснява. И съответно във всяка възраст нещо остава в главите им и успяват да го проумеят и осъзнаят.
Аз лично действах така от самото начало, в някакъв момент разбирам, че вече някое житейско правило е усвоено.

# 8 30 май 2008, 12:59 ч.

Мнения: 958

Какво разбираш, под това детето да разбира. Едно дете на годинка, вече се усеща, като говориш за лампата, то поглежда натам, към мама, тати, баба, също. Носи предмет, хваща играчката, към която си го насочила. Знае че не бива да пипа контакта, но отива точно там.
Това за мен означава, че детето разбира. А доколко изпълнява е друг въпрос.

# 9 30 май 2008, 13:11 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: joya в пт, 30 май 2008, 12:59

Какво разбираш, под това детето да разбира. Знае че не бива да пипа контакта, но отива точно там.
Това за мен означава, че детето разбира. А доколко изпълнява е друг въпрос.

Точно това означава , че не разбира, не изпълнява, защото не разбира опасността, знае само, че ти му казваш да не ходи там, но не разбира защо.

# 10 30 май 2008, 13:30 ч.

Мнения: 7 821

Ами зависи от родителите и от децата, имам познати с деца на по 10 - 12 и още са неразбиращи, поради което са вечно оправдавани. Те най-вероятно ще си останат такива за цял живот.
Моите разбираха и на година. Може пък аз да съм говорела на разбираем език ... знае ли човек Wink

# 11 30 май 2008, 13:35 ч.

Мнения: 3 447

От самото начало съм обяснявала защо. Винаги съм казвала "Не ходи там/не прави това, защото едикаквоси", картинно и образно, на ръба на кървавото Mr. Green

Горе-долу малко преди 3 години започна да си дава сметка за опасностите навън - не хуква да пресича улицата, като види кола, се отдръпва, не се мята на вратовете на уличните песове. За опасностите вкъщи... нямам ясен спомен, той винаги е бил внимателен и предпазлив, не се е прищипвал, не е пипал ножове, нямаме битови инциденти, там някак постепенно е станало.
Това по въпроса за опасностите.
Иначе, по въпроса "Какво е допустимо да причиняваме на другите деца" най-вероятно преобладващите отговори ще са, че докъм 18 годинки дечицата още не разбират, мамините те, буйнички Simple Smile

# 12 30 май 2008, 13:44 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ellypr в пт, 30 май 2008, 13:30

Моите разбираха и на година. Може пък аз да съм говорела на разбираем език ... знае ли човек Wink

Ами браво, на годинка да се пази от коли, люлки и други подобни опасности за мен е било само мечта.

# 13 30 май 2008, 13:56 ч.

Мнения: 7 821

Цитат на: pasinet в пт, 30 май 2008, 13:44

Цитат на: Ellypr в пт, 30 май 2008, 13:30

Моите разбираха и на година. Може пък аз да съм говорела на разбираем език ... знае ли човек Wink

Ами браво, на годинка да се пази от коли, люлки и други подобни опасности за мен е било само мечта.

Не е било нужно да се пазят от коли и люлки там където се разхождаха сами Wink

. А където е било нужно да бъдат пазени са били винаги водени за ръка.
Това че детето не прави каквото аз искам не значи, че не разбира, а че прави каквото то си иска. Имам си начини да ги накарам да правят каквото искам.

# 14 30 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 2 211

От самото раждане съм обяснявала всичко на сина си.
Комуникацията и възпитанието започват от първия му ден.
За да има резултат е важен типа комуникация. Едно и също нещо казано по няколко различни начина ще доведе до също толкова различни начина на приемане.

Цитат на: pasinet в пт, 30 май 2008, 13:11

Цитат на: joya в пт, 30 май 2008, 12:59

Една забрана ВИНАГИ трябва да бъде последвана от пояснение защо е забрана. И това, че детето отива там където е забранено не означава, че го прави защото не разбира!
Децата имат нужда от правила и забрани. Така до някаква степен се чувстват сигурни, че при някаква опасност родителят ще реагира и ще ги закриля.

Комуникацията с децата рано или късно дава резултат (зависи от самото дете). Така че не се отказвайте и казвайте и показвайте всичко и един ден ще се радвате на положените усилия, че не са отишли на вятъра! Peace

# 15 30 май 2008, 13:59 ч.

Мнения: 1 364

На децата трябва да се говори още от бебета.
Алекс започна да ме разбира и по нещо да запомня като стана на 3 години.
При всяко дете е различно...също много зависи от родителите.

# 16 30 май 2008, 14:13 ч.

Sofia
Мнения: 4 726

Благодаря. Вече бях почнала да мисля, че искам прекалено от моето дете, като съм му обяснявала още от годинката и само съм го стресирала с разни неразбираеми неща. Wink

Откакто навърши годинка и проходи, а още повече и като проговори, дъщеря ми все ми изглежда голяма и й наливам акъли в главата, а ако прави нещо наопаки, съм го отдавала на инат, непослушание и блеене, а не на неразбиране.
Та затова се очудих, че има толкова 4-5 годишни, които, според техните родители, не разбират и се замислих дали все пак аз не съм в грешка.

# 17 30 май 2008, 14:19 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: tania_ark в пт, 30 май 2008, 13:59

Една забрана ВИНАГИ трябва да бъде последвана от пояснение защо е забрана.

Е, то и аз винаги така съм обяснявала на детето ми, но така или иначе до 3 години все търчах след него, защото едва тогава започна да разбира по малко и да се пази само. То си е до дете, не може да се обвинява майката, че не обяснила правилно и за това не разбирало. Имах приятелка нейната дъщеря на година и половина беше като сме сядали на кафе с люлки и тя си седеше спокойна и пиеше кафето, защото детето и се пазеше само, но за моя не мога да кажа същото. И досега изтръпвам от люлки наблизо. Удряли са го и пак не разбираше как да се пази.

# 18 30 май 2008, 14:26 ч.

Мнения: 958

Това е, според мен, защото дететнцето е по-буйно, а не по-неразбиращо.
Едно дете на една година, разбира. Да, не може да се предпазва само, ама има и възрастни, които не могат да се предпазват!
Пример, дъщеря ми пипа печката, знае че не трябва, обяснено и е хиляди пъти защо. Отива към печката, гледа ме, и се смее, протяга ръчичка, пипа, дърпа ръчичка и бяга. Един ден я оставих да пипне, опари се, помрънка малко и избяга. Сега пак ходи до печката, пак се смее, пипа печката и после прави фуу и си тресе ръката. Все едно се е опарила.
Просто си е детенце, и забранените неща са му интересни. Контактите изведнъж станаха безкрайно скучни след като сложихме тапи. Значи не контакта е интересен, а факта че е забранен!

# 19 30 май 2008, 14:27 ч.

Мнения: 7 821

Рasinet, моя малкия също не се пази още, а като гледам няма особени изгледи и да започне да го прави. Но това не е защото не разбира, че като скача от пързалката може да падне и да се нарани, а защото всъщност за него това не е особено важно. Важното е да прави всичко което прави батко му, който е с 2 години по-голям. Детето си разбира, просто има друга ценностна система Wink

.
В Неделя пак му лепиха челото в Пирогов ooooh!

, вчера се прибира от градина с нова рана на коляното, аз изтръпнах, а той ми вика "не се безпокой не съм си ударил главата, само коляното е" Shocked

... разбира човека просто не му пука, това е положението Crazy

# 20 30 май 2008, 14:32 ч.

Мнения: 2 448

Абе друго си е сега на 4 години, и от коли го е страх, дори ако вървим някъде по улицата поради заети тротоари от коли, ми казва, че имало място, да се качим. Дори с колелото е много по умерен, че той на 3 години по бързо го караше и какви каскади правеше, сега направо е неузнаваем, станал бъзльо. Grinning

# 21 30 май 2008, 14:35 ч.

Мнения: 3 447

Според мен не е точно разбиране, по-скоро от една определена възраст са по-склонни да ни... сътрудничат, да речем Simple Smile

# 22 30 май 2008, 14:37 ч.

Мнения: 1 172

pasinet , подсети ме за нещо. Вече когато детето ми се удари или контузи, му обяснявам къде е "сбъркал". Това помага повече, поне при моето дете. Когато се опари, му казах, че там е било много горещо и той не е успял да прецени. Когато падна от люлката, му казах, че е паднал защото не се е държал, което си беше самата истина. Скоро, поне година и половина след това падане, той ми обясни съвсем изненадващо "аз съм паднал от тази люлка, защото не съм се държал, трябва винаги да се държа защото пак ще падна ако се пускам". Опитай и така, може и при вас да действа. Преди това все предупреждавах и все нареждах "внимавай, пази се, люлката ще те удари, еди-какво си ще стане", но май дребният хич не е успявал да разбере какво точно той е сбъркал. А е разбирал само резултата. Поради това пак е попадал в сходни ситуации, без да се усети.

# 23 30 май 2008, 15:01 ч.

Мнения: 4 784

От самото раждане си "разговаряме" Simple Smile

. Няма как да преценя точно в кой момент ще започне да разбира всичко, което му казвам. Предпочитам обясненията, пред кратките забрани "не така, не бива, не може...". Вече се вслушва в някои от нещата, които му казвам, нищо, че се налага да се повтарят.

# 24 30 май 2008, 15:30 ч.

Мнения: 958

Цитат на: pasinet в пт, 30 май 2008, 14:32

... станал бъзльо. Grinning

Станал е предпазлив Peace

# 25 30 май 2008, 15:49 ч.

Мнения: 5 877

Никога не съм смятала, че е малко неразбиращо бебе.
Всичко обяснявам, дори неща, които не я засягат пряко и които може би е малка да разбере.

А що се отнася до опасните неща, забраните в ранна възраст винаги са били подкрепени и с физически действия.
Казвам "не там" (ако е тръгнала към контакт), ставам и я спирам физически.
Така много скоро разбира, че говоря сериозно.

# 26 30 май 2008, 16:15 ч.

Мнения: 251

Не знам за другите, ама моята разбира всичко, кое е опасно и кое не. Ама кел файда като знае, след като си прави всичко на на нейната. От инат ей така, за да ми вдига адреналина и кръвното. Толкова е дива че... ooooh!

Била е планувана за момче, май.

# 27 30 май 2008, 16:25 ч.

Мнения: 2 123

Зависи за какво разбиране става въпрос. На всяка възраст се разбират различни неща...
Убедена съм, че още във вътреутробния период детето "усеща", което в някаква степен означава разбира определени емоции...
Разказвала съм историята сто пъти поне, но когато осиновихме сина ни, на третия ден в дома ни дойде рехабилитаторката, за оценка на състоянието му. Когато тя - облечена в бяла престилка и миришеща на болница и протегна ръце към моят малък, беззащитен разсъблечен седем месечен син, той започна да пищи неистово, посиня, сключи ръчички като за молитва и ги вдигна пред лицето си, сякаш да се защити, направи гърч. Та в неговата малка, действаща на ниво инстинкт главица, убедена съм, че се беше прокраднал страха, че идват да го вземат обратно.
Убедена съм, че децата разбират много повече, отколкото ние предполагаме. Просто връзките причина - следствие в главиците им са различни от нашите

# 28 30 май 2008, 16:37 ч.

Мнения: 4 784

Цитат на: Fussii в пт, 30 май 2008, 16:25

Убедена съм, че децата разбират много повече, отколкото ние предполагаме.

Напълно съм съгласна!

# 29 30 май 2008, 17:02 ч.

Мнения: 3 092

Цитат на: jabata_dil в пт, 30 май 2008, 11:37

Моето е на две и е същото .Аз обаче все си обяснявам , обяснявам и така до безкрай ...има неща , който разбира и такива , който не успява да разбере , давам си сметка за това , не го насилвам , така по - сложните неща остават за по - късно . Simple Smile

# 30 30 май 2008, 17:30 ч.

varna
Мнения: 676

До към 4 годишна възраст.А някой си остават такива цял живот.

# 31 30 май 2008, 19:42 ч.

Мнения: 3 663

годинка приблизително според мен
това, че не правят това, което им се казва и което ни се иска не значи, че не разбират Wink

# 32 30 май 2008, 20:24 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Маймунка хапва шунка в пт, 30 май 2008, 11:14

Бебетата са малки, но не са неразбиращи. Много добре си разбират каквото им трябва, дори.
Те не могат самички да се научат на всичко, а ние трябвада ги научим, защото сме техни родители. На бебето му е достатъчно опознаването на най-близката среда - стаята, в която обикновено играе, количката, хората от семейството и така като пораства кръгозорът му се разширява.
Едно от първите неща, които например моите научиха беше да не пипат контактите. Може да звучи тъпо, но имахме много открити контакти, пък макар и залепени с тиско. Обаче детето ги отлепяше и от съображения за сигурност трябваше първо това да научи. Crazy

# 33 30 май 2008, 22:04 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: pasinet в пт, 30 май 2008, 13:44

Цитат на: Ellypr в пт, 30 май 2008, 13:30

Моите разбираха и на година. Може пък аз да съм говорела на разбираем език ... знае ли човек Wink

Ами браво, на годинка да се пази от коли, люлки и други подобни опасности за мен е било само мечта.

Зависи от детето . Ноето има так-в инстинкт за самос-хранение, невероятно е препазлив и никога не се е пускал от мен на улицата . Като ;уе кола ти;а и се лови замен, трамвай, силни и резки шумове го карат да се захващ за мен. Не мога да го прилъжа да слезне от тротоара сам. Сега къде вклю;ваме разбирането. Сутрин излизаме за яслата и минаваме по площдката пред нас, която е едновременно и паркинг ограден с трева и слизаме в подземния гараж ... винаги под строй по "тротоара" и то с обяснение слизаме по тротоара и няма да ни удари кола , докато напоследък взе да прави забележки от сорта "не там тати, на тротоара, ще дойде ауто ... " Joy

и п одобни разни.
Ех ако може всеки да си опише подробно детето и вси;ки наблюдения ще излезе енциклопедия Joy

# 34 30 май 2008, 22:56 ч.

Мнения: 2 124

Това, че ние не винаги разбираме децата си, не значи, че те не ни разбират.
Всеки родител трябва да прояви търпение и да намери подхода към своето дете, когато става дума конкретно за опасностите. Моята проходи на 10мес. т.е. оттогава има възможност да достигне забранените зони, но винаги е разбирала от първия път - и за печката, за контактите, за ютията...
А когато не става дума за забраните - ако имаше достаъчно богат речник, сигурно щеше да разказва всички случки, които е преживяла и всички приказки, които съм й прочела. Пример: Чета й за житената питка - как бабта я опекла и я сложила на прозореца да изстине..., а тя ми отговаря Пари! само защото ме е виждала и аз да правя така с нейния чай......

# 35 30 май 2008, 23:49 ч.

София
Мнения: 2 840

Нямам идея откога почват да осъзнават, обаче аз наливах от бебе.
С положителни утвърждения.
Беше ужасно да виждам, че не схваща нищо.
Така и не разбрах как се оказа изведнъж, че всичко, което съм пъхала в главата му, просто се е складирало и сега се ползва. Просто стана. Ей така, без да разбера. Имало е смисъл, значи.

# 36 31 май 2008, 08:50 ч.

Мнения: 25 651

Цитат

Докога са малки неразбиращи бебета?

Докато майката ги третира като такива. Някои - цял живот.

# 37 31 май 2008, 08:52 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Цитат на: Как' Сийка в сб, 31 май 2008, 08:50

Цитат

Докога са малки неразбиращи бебета?

Докато майката ги третира като такива. Някои - цял живот.

съгласна съм Peace

# 38 1 юни 2008, 21:34 ч.

Мнения: 413

Нашия рацбойник разбира какво му казваме със сигурност поне от 1-2 месеца, сега е на 9 месеца. За опасните неща използваме едно и също възклицание - когато преценим, че като не ни послуша няма да се нарани много, го оставяме - за да направи асоциация между предупреждението и последвалия проблем за него - падане, опарване, измокряне и т.н. В момента, особено когато баща му го предупреждава, винаги слуша.
А неразбират и възрастните - баща му понякога - винаги когато реши Laughing

не разбира...

# 39 1 юни 2008, 21:59 ч.

Мнения: 2 587

Цитат на: jabata_dil в пт, 30 май 2008, 11:37

Мога да твърдя, чЕ моето на 2г и половина раzбира всичко, което му прикаzвам , води раzговор с мен, обяснява ми, помни какво и zащо, но ... не могад а твърдя , чЕ си владее реакциите и може винаго да се раzчита на него че ще постъпи правилно дори да zнае кое трябва и кое не.

Особено когато мама е обещала нещо не изпуска да припомни.

# 40 1 юни 2008, 22:12 ч.

Мнения: 3 447

Цитат на: КЛОНКА в пт, 30 май 2008, 23:49

Така е, да. Трупат, трупат, и после изведнъж ти сервират неща, които даже не помниш кога си казвал и обяснявал.

# 41 2 юни 2008, 09:14 ч.

Мнения: 9 052

Цитат на: tt_bg в нд, 01 юни 2008, 21:34

А неразбират и възрастните - баща му понякога - винаги когато реши Laughing

не разбира...

да или има пристъпи на глухота именно когато мама му говори Joy

# 42 2 юни 2008, 09:30 ч.

Мнения: 9 814

На бебето трябва да се говори от както се е роди. Бебето ще си остане малко и неразбиращо, докато родителите му го възприемат за такова.
Ако до 5-та му година му говориш на бебешки и то така ще говори.
Детето е такова каквото го направят родителите му.

# 43 2 юни 2008, 10:25 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Цитат на: Dona в нд, 01 юни 2008, 22:12

Цитат на: КЛОНКА в пт, 30 май 2008, 23:49

Така е, да. Трупат, трупат, и после изведнъж ти сервират неща, които даже не помниш кога си казвал и обяснявал.

Напълно съм съгласна.Вече и аз се убедих в това на няколко пъти.В началото мъжа ми ми се подиграваше, че говоря на едно малко и неразбиращо същество като на голям човек, но сега вече и той вижда че е имало смисъл.

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Бързи въпроси и отговори деца -6

Причина:

Причина: