Има ли сами мъже около вас?

На сила хубост не става.
Това не пречи да ги запозная разбира се

Да  Вече запознах двама и за сега нещата вървят много добре , но чакам крайния резултат и се надявам да е изключително приятен и за двамата 

Има да.Повечето са приятели на мъжа ми,които искам да запозная с мои приятелки,но той все не е съгласен,намира кусури,нямало да си паснат
Запознах няколко "двойки",но нямаше продължение на филма.

Мъжа ми каза да престана да се правя на сватовница

Това винаги ми е било много селско и противно, като видят някой дето на определена възраст е сам и все се опитват да го сватосат с някоя. 
Сега, ако човека примерно мой познат е видял някоя моя приятелка, която също е сама и е изявил желяние да ги запозная, да, но до там, не и да натрапвам мнението си и да правя предложения за сватосване. Не е моя работа да преценям кой с кого ще си пасне.

Правила съм го няколко пъти, но само веднъж се получи. Какво да правиш - химия Има доста самотни хора около мен, не знам защо така се получава - млади, готини, образовани хора, с добри професии, с широки интереси....ама все не се получава бе Уж имат контакти, имат социален живот, не е като да се седят вкъщи...Ама то като не става - не става Понякога се чудя, ако не бях срещнала мъжа си навремето, толкова рано, каква ли щях да съм аз днес

pasinet, няма що да ти е селско, в повечето случаи става дума за близки приятели, които сами са ни споделяли, че имат желание за връзка, но просто не попадат на подходящ човек, не става дума за натрапване или нещо такова

За такъв случай и аз съм писала, че ще ги запозная, но ми е много неприятно, предимно по възрастни майки бащи и цялата рода на такива хора дето не са семейни по една или друга причина на възраст смятана от обществото , че е нормално това да се е случило и само за това да им говорят и постоянно да им предлагат тоз или онзи. Ей това е много противно, казвам го защото има приятелки на моята възраст неомъжени без сериозна връзка и покрай тях е едно постоянно мрънкане, все едно са някои некадърни да преценят сами за себе си, защо и как да завържат връзка. Повярвайте за някои такива хора това е много болезнено и на самите тях е неприятна цялата тази суетня и мъчене за сватосване.

Има.И самотни жени и самотни мъже.
Не бих ги запознала.
Не,че имам нещо против хората да са щастливи.Просто съм се убедила,че това,че някой е приятна компания за бира и знае много вицове не е гаранция,че е добър любовник,реже си ноктите,сменя си гащите и си плаща заемите редовно.А тези неща няма как да ги знам,ако само за купони се събираме.

Преди години така една моя колежка ме помоли да ме запознае с някакъв неин приятел,дето много искал да говори нещо с мен.Аз си помислих,че някаква услуга ще иска сигурно.Съгласих се,тя само хубави неща ми каза за него-симпатичен,разбран,възпитан,честен и т.н....За мен беше грозноват,истеричен,капризен,страхлив,неуравновесен,стиснат и много нахален.Едва изтърпях половин час да пием по кафе и едва се отскубнах от него.После имах желание да и оскубя перушината.Що беше решила,че само защото не сме официално женени имаме нещо общо?А аз дори и не си помислих,че срещата е сватовническа-имах гадже,но тя не знаеше за това.

Аз имам два такива случая и не бяха със стари моми или ергени. Просто реших, че ще си паснат и реших да ги сватосам, без да подозират за тайните ми мисли, естествено. Едната двойка се познаваше, бяхме в една компания, но нещо не се забелязваха. На него казах, че тя много го харесва, а на него обратното. И така след една седмица те внезапно изчезнаха от компанията ни. Бяха отишли заедно на море и после се ожениха. Още са заедно. Другата двойка вече се раздели, но бяха заедно 15 години 

Имаме необвързани приятели, но лично аз не си падам по сватосването. Виж, мъжът ми е голяма сваха... не особено успешна, засега.

Приятелите ми ме наричат ''сватовницата''.
Събрала съм над десет двойки, повечето успешни. 

Айде и аз в отбора на сватовниците 

Двама мои приятели, които запознах се ожениха наскоро 

Има,ама за нищо не стават.

Сами мъже с лопати да ринеш. Жени също.
Не мисля, че за нищо не стават - коя съм аз да кажа кой за какво става. Бих срещала хора, да.  Засега не се е случвало, не ми е много широк социалния кръг.

хах и аз все играя ролята на сватовница, а това много изнервя съпруга ми
Аз например съм на мнението, че няма нищо лошо двама човека да се запознаят и ако си паснат може да продължат напред, ако ли не- здраве да е. Човек никога не знае къде и кога може да срещне подходящия човек- това може да се случи по най- странните начини и обстоятелства. Затова по- добре да не отричаме и отхвърляме всяко нещо.
Мен са ме сватосвали преди време. Тогава бях съвсем младичка на около 20 години, но масажиста на баба ми ме беше харесал за снаха и искаше да ме запознава със сина си. Аз естествено се дърпах- беше ми неудобно. После беше спретнал уж " случайна среща" и аз се чудех как да се отскубна от сина му... Той искаше да му ставам жена и да му раждам деца А аз на тези години изобщо не мислех за такива неща.
А преди това баба ми се беше притеснила, че си нямам гадже. Беше се разболяла и я бяха вкарали в болница. Тя миличката ми беше взела една моя снимка и я беше показвала на младите докторчета Малей какъв срам брах след като разбрах. Ами освен това съвсем случайно в групата от млади докторчета се беше паднал един мой приятел- лекар и после ме беше скъсал от базик.

А иначе аз досега съм сватосвала 2 пъти мои приятелки и беше ужасна грешка.  Едната приятелка много си падна по младежа, и на него му хареса тя, но явно не искаше сериозна връзка и за да не я нарани, просто не предприе нищо. Аз го бях предупредила, че ако си играе с моята дружка просто ще му скъсам трътката, та явно от страх не се захвана
Другата ми приятелка пък е изцяло против сватосването, но и аз незнам как и  повлиях... Сега съжалявам много.. Просто и казах, че имам един приятел, който наистина е много свестен, много е интелигентен, но пък е много праснат в устата. Междувременно той само ме тормозеше да го запозная с някоя приятелка. Та аз я питах дали има нещо против да се запознаят като й дам неговия Skype и тя се съгласи.. Така си говореха доста време, после се видяха. Явно се харесаха, но този приятел явно също не е искал нещо сериозно. Та след цялата тази процедура сега имам виновен приятел и нещастно влюбена приятелка.

Та сватосването е нож с две остриета

Не всичките ми приятели и познати са семейни.
не бих играла ролята на сватовница, защото, ако се скарат после трябва и адвокат защитник да им ставам...а, не 

И сами мъже, и сами жени... да се чуди човек как пък все не се срещат някъде 
Явно в съвременния начин на живот приятното общуване между живи същества е станало трудно, всеки набляга на компютъра, смс-ите и...
Колкото и да се срещат, все не се забелязват някак си. Тъжно.

Иначе, ако имам познати, за които си мисля че биха си допаднали, прсто мога да направя така, че да се озоват в едно общо помещение, нищо повече. То другото не зависи от мен. 

И от двете има по малко. Не ми е приятно да се правя на сватовница, защото в редките случаи, в които това се е случвало, нещата са се сгромолясвали с трясък и после аз съм излизала виновна.

аз ли4но само една двоика съм запознала - сега са щастливо женени 4акащи дете , но имам приятелка която има "дон" за това - постоянно и се върти в главата - този с онзи и наистина събира хора - казала съм и да направи една агенция 4е поне пари да изкарва

И аз съм нещо такова. Чета, че повечето се боите да не сгрешите..
Ама аз не ги сватосвам с примка на врата, просто съм преценила, че дадена двойка ще си пасне и правя така, че да се срещнат и/или запознаят. От там нататък нещата си остават м/у и за тях. It works. 

Аааа, нямам желания да сватосвам никого. Мен навремето една дружка така ме сватосваше с приятел на гаджето й - станахме и ние гаджета, де - ама бяхме най-кошмарната двойка на света /скандали, лъжи, караници, уж бяхме влюбени, а си правихме номера - просто се оказахме еднакви полюси и започнахме да се отблъскваме/ и в резултат и двамата зарязахме накрая компанията, а беше приятна /10-тина човека, които си правехме купони като за 80 души - много диво и весело, ама нейсе/.
Та не искам да причинявам никому подобни емоции.
Единствено ми се иска да сватосам моята колежка с един колега, ама между тях отдавна има тръпка, само не успяват да уцелят момента да си изяснят отношенията.
Пък и нямам много "самотници" наоколо - всички са женени или омъжени. Единственият наистина свободен и свестен (по всички показатели) мъж покрай мен не искам да го давам на никоя, щом аз го нямам...

 Да сами мъже има много наоколо, докато жени- не. Но повечето от тях живеят още при родителите си и май не се сещат, че от там им идва каръщината.

То мъжете били като WC-тата - хубавите заети, а свободните - поср.ни.
Има около мен свободни мъже, ама като ги гледам - на първо четене и за чеп за зеле не стават - или живеят с родителите, или нямат постоянна работа, или имат прекалено ниски доходи, или искат да излизат с момиче, което е най-малкото манекенка - не бих причинила на никоя своя приятелка запознанство с такъв тип мъж.
Повечето свестни момчета отдавна са налазени от оправни мацки, които знаят какво искат и как да го постигнат.

Има. Какви точно харесвате? За въпроси и снимки на лични,комисионна не взимам,гаранции не давам!

има около мен и от свестните, но има и от тези, за койти пише muneca de porcelana... веднъж- два пъти и аз съм сватосвала, някои от тях доста се задържаха, други не толкова мн... като се замисля обаче имам повече познати мъже, които сами ме молят да ги запозная с някоя моя приятелка и аз осъзнавам, че моите приятелки не са мн, а тези които са ми такива не бих ги запознала с пичовете около мен да им тровят живота  или не са  типажи, които ще си паснат помежду си... 

Не. Даже й гей-мъжете около мен не са сами.
А и аз не ставам за сватовница.

А преди години, когато доброжелатели се опитваха мен да сватосват в един кратък период на между-мъжие, ме ядосваха мноогоо. Още си спомням сватбата на приятелка преди години, беше ме курдисала на масата на "незаетите", и определеният от нея, за мен, младеж, вместо здрасти, започна да ме обстрелва с въпроси, които сигурно си беше написал предварително на списък: дали ходя на църква, колко деца искам да имам и как смятам да ги възпитавам (да не задават тъпанарски въпроси на непознати!, веднага реших аз), и това беше само за загрявка.

Та така, намирам сватосването за дразнещо, обидно и ненужно.

Аз май разбирам темата по-различно. За мен идеята да запозная двама души не е сватосване. Тъпо е, ако ги запращаш по кафета и ако им се вреш в отношенията, като разказваш на единия за другия примерно.
Много обичам просто да запозная две сродни по мое усмотрение души, като ги оставя да решат сами дали е така наистина или не. Няма обидени досега, може и наистина да имам талант, знам ли.

Има самотни мъже около мен ,но като че ли има и причина те да са сами .На глед са свестни , но истински човек се може да се опознае ,когато живееш с него .И все пак гледам да помогна в събирането им с някои мои приателки или познати .Запознавам ги и после те си решават дали имат бъдеще заедно .

 Не съм сватовница. На мен би ми било много неприятно ако приятелка ми домъкне мъж и видиш ли без думи ми казва " Хайде смотло, намерих ти един свободен."
 Всеки сам най-добре знае от какво има нужда и сам преценя колко време може да отдели за да го намери...сам.
 Всички приятели на мъжа ми са свободни и млади

Само около мен ли няма свободни мъже? Не, че всички са женени, ама гаджета си имат?? Всъщност погледнато от друга страна - самотни мъже има, нищо, че всъщност не са свободни
Никога не съм сватосвала - вероятно, защото според мен тези нещa са най-хубави, когато са спонтанни. Не можеш да планираш рoмантична среща - няма да е истински рoмантична, губи се изненадата, спонтаността. Поне това важи за мен.
Може всъщност и да има успех подобно запознанство- знам ли .. зависи от хората.

Не бих направила нищо по-преднамерено от това да ги поканя на купон например, от там нататък - ако се намерят сред тълпата - да се оправят

О не, не смятам, че е моя работа да се бъркам- дори за роднини и приятели.

Съвесем наскоро бях в ролята на сватовница.Момчето е много свестно,момичето и то ,но..........не успях да ги свържа.Нямаше време за срещи и дори да се беше получило  нещо при съгледа то не би имало развитие.Много ме е яд.Момъкът не беше за изпускане.........

Съпругът ми миналата година сватоса двама свои колеги, познаваха се, но той ги накара да си обърнат внимание. Тя - 180 см, той - 1,60 см, първата среща беше провал, никой не искаше да чуе за другия известно време.  Сега са щастливо женени и чакат първата си рожба. Не спират да благодярат на мъжа ми за настойчивостта му /през цялото време ги убеждаваше, че са един за друг /!

Такива като теб - синеоки харесваме. Давай ги насам 

Майтапът настрана, но не ме бива за сватовница.

Имен не ме бива за сватовница. Макар, че около мен има такива.

Аз опитах да запозная един приятел, според мен много свестно момче, с две мои колежки от различни градове и клонове на фирмата, т.е. без връзка пом/у си. Ами не се получи нищо с никоя. Оказа се, че колежките ми в действителния си личен живот и отношения към мъжете са различни от това, което иначе на приказки демонстрират в работата. Също и моят познат се беше смотал нещо с едната, която е доста красива и атрактивна...  Но така изработих нещата, че колежките ми да не знаят, че аз лежа в основата на "случайната среща / обаждане". Сега нямаше да можем да се гледаме в очите. След тези 2 случая повече не се занимавам да оправям човешки съдби. 

Един път опитах да събера двама души нищо не се получи,явно не са били един за друг.
За това не правя вече такива опити.

И аз не съм.
Но пък почти всичките ми приятелки са свободни и млади .

Имам разбира се такива познати, но те толкова години не завъртяха нито по една сериозна връзка, че не съм сигурна дали ще съумеят и дали изобщо искат такава. Пък и не ми се ще да влизам в ролята на съдбата. Някак си смятам, че тези неща, ако е писано да стават, стават между двама души и без чуждо побутване

Имам, ама мъжете и жените са тотално несъвместими.