Предпочитанията

Аз мисля, че има такива родители. Според мен свекърва ми и свекър ми предпочитат съпруга ми пред брат му. Не зная каква е причината за това, но усещам понякога как го правят. Може би причината е в това, че само ние със съпруга ми имаме деца, а брат му и жена му нямат. Това са само мои предположения. Но не трябва да има такова разделение според мен. Не е хубаво така. Така само могат да настроят едното дете срещу другото.

Брат ми е по-малък,по глезен и по-обгрижван,но мене това никога не ме е притеснявало.Всъщност не смятам,че родителите ми ме обичат по-малко,просто съм по-самостоятелна и по оправната
Аз също имам две деца и естествено малката е по-глезена и обгрижвана,но и двете си деца обожавам..
Не разбирам какъв е проблема..

Хората са различни.Децата също.Нормално е родителя да предпочита детето,което е по-послушно,по-умно,по-талантливо.Не е хубаво обаче да го демонстрира.И това,че да речем една майка говори за едното си дете с умиление как навремето е било кротичко и почти не и е създавало проблеми, а другото е ревало по цяла нощ и я е подлудявало с пакостите си, не означава,че не обича и двете си деца.

П.С.Материалната помощ за някои деца никога не е достатъчна.На мен и брат ми са ни давали винаги еднакво,но той винаги е изразходвал полученото веднага, а аз съм спестявала.Отдавна съм се отказала от помощи от родителитени, но дори и когато всичко е за него пак все не му стигат парите.Въпрос на стил на живот.

Братът или сестрата са най-големия подарък,който родителите могат да направят на децата си.

Да ти кажа аз от малка съм се научила да разчитам на себе си и не очаквам от родителите си помощ,освен морална.За мен факта,че съм по самостоятелна от брат ми е плюс и въпреки,че на моменти ми е било трудно смятам,че никой не ми е длъжен.
Моите деца не ги деля,а и те са още малки,не знам какво ме чака,надявам се винаги да съм до тях и да им помагам.Естествено е ,че малката е по-гледана и обгрижвана,но аз децата си не ги деля
Явно имаш някакви лични проблеми,за който исренно съжалявам,но не е задължително да слагаш всички в кюпа.

Често родителите помагат повече на това дете, което по-трудно се справя с живота и по-малко на другото, което е по-самостоятелно и инициативно.
Това създава погрешното впечатление, че предпочитат или обичат  повече едно от децата си за сметка на другото. Глупаво е, защото родителите не са длъжни да помагат на вече порастналите си деца, които би трябвало сами да намерят  мястото си в  живота и със собствени усилия да постигат целите и мечтите  си. Глупаво е и защото нямаме право да бъдем съдници на чувствата им и предпочитанията им, нямаме и право да изискваме да разпределят благата от родителството си по равно (според нас), още по-малко да се дразним от това.
Напротив-трябва да се гордеем, че се справяме сами без те да ни лансират и подкрепят.Това показва, че сме вече порастнали, самостоятелни и достатъчно помъдрели.

Разбирам те прекрасно. Не мисля, че те дразни чак толкова материалното, колкото различното внимание и отношение. Била съм ( и все още съм) свидетел на фрапиращо предпочитание към едното дете, много са случаите. Нищо не оправдава такива родители, нищо. Знам колко много боли, слава богу не от личен опит. Дори и в сърцето си да предпочиташ едното дете, си длъжен видимо да не го показваш, да щадиш чувствата на другото, което така или иначе е ощетено. Много тъжна и жалка картина е дете, изпаднало в "немилост" да се бори за родителско внимание и обич. 

Не мога да си представя, как родителите могат да имат предпочитания към едното си дете... Виждала съм го и аз, но не знам как се получава... Това в нашето семейство не се е случвало, дано никога не се случи. 

Моите родители нямат предпочитания. Еднакви сме им със сестра ми.Каквото има за мене(аз съм по-малката) има и за нея.Обич и грижи и на двете не са ни липсвали.Но пък при мъжа ми определено не е така.Мило и драго се дава за сестра му,на която нищо не й липсва,ако трябва да сме честни.Винаги им е била фаворитката.И мъжът ми това го е усетил от най-ранна детска възраст(и той е по-малкото дете).

Хората са различни и такива категоризации не са никак общовалидни. След като не ти харесва отношението на родителите ти към теб и братята и сестрите, имаш възможност като родител да не правиш такива грешки. Всичко останало са празни приказки, нито ще промениш родителите си , нито каквото и да било друго нещо. За себе си мога да кажа, че това което не ми е харесвало в моите родители се стремя да не го повтарям.

Ние с мъжът ми и двамата сме от пренебрегнатите ,но така се е случило(никак не е приятно но...)
аз съм по- голямата а той е по-малкия,
но благодарениена наща упоритост успяхме да се справим,
нямаше на кой да разчитаме и това може би ни даде сили,но сега сме доволни,че всичко което имаме сме го постигна ли сами.
Успех на всички пренебрегнати!!!

 Аз съм с впечатление, че малките обикновено са по-прецакани. Например- ако родителите са осигурили два апартамента /нормално явление в миналото/, обикновено голямото се жени първо и се изнася, а малкото остава с мама и тате. Уж пак е за него, но всъщност си е за тях. И понеже голямото се вижда по- рядко, им е и по-мило и все го жалят, че е само и никой не му помага и тн

Да, има и такива родители.Моят мъж е по- голям но от най- крехка възраст е усетил пренебрежение от страна на майка му.Дори съвсем искренно се е чудил дали не е осиновен Свеки никога не говори за бремеността й с него, помни само тази с по- малкият й син.И хиляди други неща, ние сме нежеланите, беше взела мъж ми за слуга и го викаше за щяло и нещало докато другият син (на 26) си лежи и не се вика за никаква работа , въпреки, че ние сме тези които са на квартира а той си живее с майка си.
Честно казано обаче този факт донякъде ме радва тъй като мъжът ми е станал самостоятелен и отговорен от доста малък, а брат му все още звъни на майка си кой дрехи да му изпере и приготви за следващият ден
Майка ми пък все още помни как е виждала майка си да дава скришно от нея пари на брат й, въпреки, че мама е по- малката.Цял живот брат й остана любимото дете

Ако това ще ви успокои, има и родители, които нямат предпочитания към нито едно от децата си и съответно не помагат на нито едно от тях.

При мъжа ми е точно обратното.Той е по-големият.Сами си купувахме жилището,сами си се гледахме.Майка му ни виждаше по 3-4 пъти в годината и все за брат му говореше,все се чудеше как да му угоди и т.н.
Ожени се и той преди 3 години.Купиха му апартамент,обзаведоха го, а той живее с жена си при тях Жилището си седи необитавано,майка му (свекърва ми) продължава да му ходи по задника,по задника на жена му и по тоя на дете им.Искам да ви кажа, че тая жена се скапа за тези 3 г.
Е вече съм сигурна, че си е променила мнението, защото държанието й към нас е коренно различно в положителна насока разбира се.
Та всичко е много относително.Явно мъжа ми са го имали за по-несериозен(той и такъв си е бил де) , но не може да съдиш за децата си, когато са още много млади.Ето единия порасна,създаде семейство, за което се грижи, носи отговорност, т.е. ние.
Другия порасна дотолкова, че да си намери жена и да направи дете.Пита майка си какво ще ядат, а не жена си ,също тя трябва да знае къде му е еди кво си, а не жена му и такива работи.Еми то й писна на жената,виждам я, че и е дотежало много, но не мога да й помогна първо, защото ние сме далеч и второ нейното непрекъснато обгрижване го е направило такъв, та сега и за жена му да се грижи(а за нея коментара ми е излишен).

П.П. Свекър ми никога не ги е делял.

А вие,които имате по две деца,кое обичате повече?Или всички,категорично изказали се,имат по едно дете?

Кои сме "ние"? 

Ние с мъжа ми сме от превилегированите, и аз отчитам такова делене у семейството му. Но не мога да си представя че и аз ще го правя някога.

Поне на този етап!

Родителите ми никога не са изразявали по какъвто и да е начин предпочитания към едната от нас /имам по-малка сестра/. Винаги сме били равно поставени. Точно за това за мен е много фрапиращо, когато срещна противоположния случай. Наши близки делят видимо и най - безцеремонно двете си дъщери. Бащата е на страната на голямата, майката на малката. Въпреки това, в повечето случаи по - малката е по - привилегирована, все за нея се говори, купува, готви и т.н. Друг случай, двама сина, по - малкият от които почти не съществува за майка си. Поразяващо е това за мен! И не са единствените. Познавам още доста такива хора, явно не е рядкост.

Аз обичам и двете разбира се, но на голямото понеже ми е първо, съм обръщала много повече внимание и съм се впечатлявала и "връзвала" за всичко. Сега го карам по-така "през просото" и се чудя как съм намирала време за всичко.

позната история.............

Майката на мъжът ми(ако пита те мен тя за мен нее майка) ТАА въпросната жена,винаги е деляла децата си.разведени родите ли тя връ4ва синът си на баба му (майката на бившият и мъж) от което следва 1 година никаква не се е обадила да пита за него как е що е това е било годините когато мъжът ми е бил 1 клас.....
Сега ве4е пораснали хора Той(мъжът ми) има син Тя(сестра му) има дъщеря.А познайте кое вну4е и е по мило?

Не се е обаждала от 3 месеца да пита как е детето колко е пораснало ,абе най обикновенни питанки
казах да не ме месят в тяхните семейни драми.............Мъжът ми я одряза окон4ателно нито него ,нито детето ще види

а за сестрата без кометар...

П.С Дано чете този форум за да се про4ете

Обаче ги обичаш еднакво.След първото дете имаш по-голям опит и наистина да гледаш второто дете без излишни притеснения.Но предпочитания да проявяваш,означава да ги разделиш и пренебрегнеш едното,за сметка на другото.А аз съм убедена,че не го правиш това.

Ами това,което си цитирала,има две страни,нали така?На някой може да му се струва,че е пренебрегнат,обаче само да му се струва.На другите дали повече...Трябва постоянно да дебнеш,за да разбереш колко точно дават на другите.

моите наблюдения покаzват, не че родителите предпо,итат едно от децата, а че родителите се "zанимават"  и ангажират повеЕч с по неоправното и по слабото инстинктивно. И двете деца може да обичат еднакво, но гледат да помагат на това, което има нужда.

Познавам такива родители. Може би не правят делението умишлено, но него го има. А познавам и такива, които съвсем директно си признават, че едното дете им е по-мило от другото.

И аз мисля че има такива родители които предпочитат едното си дете пред другото много се надявам да не съм от тях след време

За мен всичко е въпрос на възприятия, възпитание и какво ли не. И не говоря за родителите а за порасналите деца.
Никога не съм се чувствала ощетена по какъвто и да е начин. А четейки тук /и в Дис/ май е трябвало. Сестра ми е 2 години по-голяма от мен. Нея я издържаха пред цялото и следване, квартира на пъпа на Варна, джобни и т.н. На мен по същия начин първата година, на втората се ожених, родих и край. Някак естествено приех идеята, че щом съм създала семейство то то си е моя грижа. Живяхме си в общежитие, после си плащахме квартири. Учех редовно и работех и дете гледах - решенията си вземах сама. Естествено нашите ми помагаха много, не с пари, но гледаха детето по сесии, след катастрофата го гледаха цяла година. Та- помагали са ни и на двете но по различен начин и на всяка според нуждите и според възможностите си.
При мъжа ми положението е подобно, брат му и досега живее с баща си и той го издържа защото е учител а свекър ми има бизнес и възможности. Лошо няма. Ако ни се наложи съм сигурна, че ще ни помогне ако може. Ако не - здраве да е! Защото аз връзката дете-родител заради пари не бих и не мога да скъсам.

Браво!
 Имам да допълня нещо обаче!Ние по един и същи начин ли се отнасяме към всички хора?Приятелите ми са различни хора и изискват различно отношение,това не означава,че някого от тях уважавам или обичам,по-малко или повече!
Побъркват ме въпроси от типа,кое от децата си обичам повече!
Нали и за 2-те съм страдала,плакала и притеснявала,просто единият е по оправен,това обаче не ми пречи да го обичам точно толкова колкото и другият!

Аз си мисля че делене е по-често срещано, когато децата са от различен пол.  , моите са от мъжки, но се улавям че понякога мн. се карам на баткото заради бебето ,    и..... не съм толкова спокойна в отглеждането на второто, макар че си бях обещала че ще бъде така.

според мен това , което трябва да направите е вие да промените нещо в отношенията си с тях в социалния си статус в самочувствието си като семейство и т.н и ... да ги оставите с 1 син, като искат само 1 да видим дали няма да им домилее zа другия. От друга страна абсолютно не споделям, че парите са крадени от сина ти, zащото това не са твои или негови пари и всеки си има право да прави каквото си иска със своите пари. Та ти се zамисли zащо не ги дава на теб, щом ги искаш. Друго е , Еч от родителска гледна точка не постъпват правилно. Те си zнаят zащо ... Обаче се случва майките да zащитават нападнатото си дете или трудното си дете и това, което иzглежда, че не се справя само ... те си zнаят. Но ако всички се справят що годе с живота една майка zа да даде 20 евро на едното си дете, чЕ му трябват , трябва да има още 40 по 20 zа другите 2.  ИначЕ не би рябвало да се меси.

Родителите правят делене между децата си съзнателно или не съзнателно . Това мога да го преглътна , до някъде  .Но когато почнат да делят и внуците е това ми идва в повече .

Много е гадно да се прави такова разделение. Как така било нормално малкото дете да е по-глезено и обгрижвано?! Абсолютно НЕ е нормално за мен! Децата са различни и да, нормално е родителите да имат малки предпочитания, но никога не трябва да го ПОКАЗВАТ! По какъвто и да било начин!

Моите родители никога не са показвали някакви предпочитания и се надявам така да си остане.
 
Но не са само родителите, а бабите и дядовците? Особено като става дума за "едното дете е кръстено на тази рода, другото на другата" и всеки баба и дядо си гледат повече "тяхното". Толкова грозна и жалка картина, че няма накъде. Е, това обикновено отминава с годините, но точно докато са малки децата и като усетят такова предпочитание е много гадно.

Единственото, за което се сещам на мой гръб, е че ненавиждам да ми казват, че съм била по-хубава. (не родителите ми са ми го казвали) Е, как може да ми кажат такава глупост с думите "ама ти няма да казваш на сестра си". Нито ме интересува вярно ли е, те сигурно и на нея така й говорят като ме няма, но е супер тъпо и гадно, аз какво се очаква да кажа, да се зарадвам ли?!

Разбирам хората, които имат слабост към едното от двете си деца, но не разбирам глупостта им да я показват. В крайна сметка хора сме, не можем да командваме чувствата си, случва се понякога едното от децата да предизвиква по-голяма тръпка в душата на майката или таткото, но не бива това да е видимо. Смятам, че майката инстинктивно помага повече на детето, което е по-нерешително, неуверено и по-уязвимо от другото. Но не трябва да има фаворит, защото след време децата ще се намразят.

Грозно и гадно е човек да си дели децата на любими и не толкова любими.

Грозно или не, много често се случва. По принцип има и такива, които предпочитат големите си деца, а не малките.

и в нашето семейство е имало делене между мен и сестра ми - още от деца е така и продължава и до днес. именно това е причината да съм категорична в решението си да имам само едно дете 

Това и на мен ми е изключително противно! Родителите ни никога не са ни делили със сестра ми, нито аз, нито тя сме се чувствали пренебрегнати. Но баба и дядо от майчиния ни род открито още от както бяхме деца си показват предпочитанията, понеже сестра ми е тяхно "име". Аз съм име на другия род, но те пък абсолютно никога не са ни делили (те всъщност не са и държали да ни кръщават на тях). Ами тъпо е от където и да го погледнеш...
Сега на тия години не ми пука, сестра ми е прекрасна и наистина си заслужава всяка добра дума за нея, но като дете ми беше много обидно да слушам как тя е по-добра и по-кротка, защото си прилича на техния род, а аз колко съм невъзпитана и какъв тон държа. Сега ми е смешно, но като дете направо мразех да ходя при тях...
Абе да сме живи и здрави, другото са дреболии... Но някой ден, живот и здраве, като имаме деца, яко ще ги строявам и бабите и дядовците, ако усетя подобно разделение...

За съжаление в голям процент от семействата се прави разлика между децата.Според мен няма значение как се справят с живота, помощта трябва да е еднаква.Майка ми и баща ми са по-малките деца и са били винаги много самостоятелни,надалече и сами са се оправяли в живота.Естествено почти никаква помощ -нито финансова,нито морална.Нямам и спомен баби да са ме гледали.Сега обаче като остаряха все повече се сещат за тях.Мъка голяма!
А към авторката- не разбирам защо не си делите сметките?!Според мен се помага на възрастните,когато са болни или нямат финансова възможност.Пък и тепърва ще остаряват-тогава може да имат повече нужда.Не бих си ощетявала детето за да си пуши някой цигарките или  да дава пари на другите си деца.         

Татко никога не ни е делил,но майка да!Брат ми е фаворита за нея!Все е по-по-най.Обидно и тъжно ми беше като дете.Много сълзи изревах и честно казано много се отчуждих.Сега когато имам аз деца разделението продължава.Лятото се изпокарахме жестоко заради едното ми дете с нея.Нещата стигнаха предела си.Нещо в мене се пречупи и ми е все тая вече.Като дете си спомням как все ми се караше и ме биеше,как все за нещо бях крива.И досега си спомням някои думи и как ме обиждаше и как ми се присмиваха с брат ми,че съм дебела

Хич не се чудете,свят голям и хора всякакви

Рдоителите ми са имали различно отношение към мен и сетсра ми,но никога не се е изразявало в предпочитание към едната или другата.Нормално е да ни третират според индидувлностите ни. Все пак ,това, да не се дистанцираш от едното си дете ми е странно и необяснимо,но все пак говоря от позицитята на родите с едно дете.Надявам се,имайки второ,да съм еднакво любяща и към двете.Чувстовто да си непредпочитаното дете сигурно е ужасно.

Хм,ние сме от предпочитаните,т.е. мъжът ми.Има сестра, 16г по-голяма,определено понякога забелязвам,че нашето семейство е предпочитано за финансова или каквато и да е помощ.Отдавам го на това,че смятат,че сестра му така или иначе си има мъж,който да се грижи за нея,а синът им вече е глава на семейство и има нужда от помощ.Не,че тя няма такава нужда...не знам наистина защо се получава така...Може би защото очакват,че синът им ще се грижи за тях тогава,когато не могат,защото дъщеря им ще е заета със семейството си...Не,че той не е зает с неговото..Хм,много може да се говори като се замисля...

Ох, болната ми тема. И при мен е така. Майка ми живее вече 5 години при сестра ми и въобще не ми помага. Последния път издивях направо, преди 3 седмици , когато имах рожден ден. Уговорки, че вечерта ще пази малки ,да отидем ние някъде. И на обяд сестра ми я привика да си хваща автобуса ,че трябвало да гледа вечерта племенниците. Е, писва ми ,честно така, ама...Сега чакам бебе и ми се заяви ,че не можела да ми помага-ще си живее при тях. Ще го кръстим на нея, но какво от това...

Никога не съм го усещала нито при моите родители, нито при родителите на мъжа ми. За съжаление има родители, които подчертано и осезаемо предпочитат едното си дете пред другото. Много е грозно и мен лично адски ме вбесява, защото съм го виждала при близки роднини и не го разбирам като поведение. В случая ощетено е по-голямото дете, а то е толкова добричко и скромно, докато малкото е по-отракано и малко нахалничко, но така са го научили, не знам... Според мен, и да има такова предпочитание при родителите, в никакъв случай не бива да се показва, но явно е трудно май.

[/quote]
Братът или сестрата са най-големия подарък,който родителите могат да направят на децата си.
[/quote]
 Така е! Осъзнайте го на време...

,

   С това не съм съгласна. Извинявай но все едно казваш, че не сикаш сестра ти да съществува. Имам по-голям брат. Винаги, когато трябва нещо да се направи, той помага на майка ми и баща ми (ходене по болници, помагане на болния ми дядо). Нормално, аз съм момиче, по-малка съм от него с 5 години. Когато се е налагало да се действа бързо, той е бил насреща, а аз сигурно и не съм разбрала, че има някакъв проблем. С две думи, когато имат нужда от него, може да разчитат на помоща му. Със сигурност родителите ни ( по специално майка ми) има различно отношение към двамата, но въпреки това, когато и да съм имала нужда от помощ и родителите ми и брат ми са насреща. Аз за тях също, доколкото мога да помогна в дадени моменти. Въпреки, че усещам различното отношение никога не съм съжалявала, че имам брат и си мисля, че най-хубавото нещо, което може да му се случи на едно дете е да има брат или сестра.

   До преди да се омъжа с брат винаги се карахме. Карахме ли казах? Стигаше се до бой със скубене, драскане, хвърляне на предмети. И всичко това, защото съм усещала различното отношение ( и защото брат ми със сигурност не е идеален    ). Преминах през два аборта и брат ми и родителите ми бяха неотлъчно до мен. Бременността ми беше много тежка. Всеки месец трябваше да пътувам до София за прегледи. С мъжа ми нямахме кола и брат ми беше човека, който зарязваше всичко, търсеше кола, която да не друса и ни караше до София. Когато почнах да разждам намери кола за десет минути и ме закара до София за 1час и 40мин. и през цялото време пъшкаше и се потеше повече от мен. Надявам се да имам възможността да даря детето си с братче или сестриче.