Оскотяваме ли?

Винаги лошото е привличало масите.
Лошите новини продават.
Не мисля, че оскотяваме. Просто се поднася само едностранно инфо на масата.
Новината за ново производство е реклама вече, за съжаление.

Нова телевизия затъпяват!

Изпростяваме, от тук идва всичко.

Написала си това, което аз си мисля в последно време. Забелязала съм обаче, че медиите имат склоността след един потресаващ случай да изкарват наяве още поне 10 и това се случва в определени периоди, зад което, преполагам, се крие някаква причина. Факт е, че тези неща се случват с или без медиите. Не знам дали е периодично "излудяване" или периодичен медиен интерес...   Започнах вече да сънувам и кошмари с убити деца... и колкото и да се напъвам, не успявам да стигна до смислен отговор на въпроса "Как да спрем това?"  

Разбира се.
Аз още си спомням края на 80-те. Кошмар.
Що кръв се лееше по улиците, по училищните дворове...
Учениците я с метални боксове си премазваха главите, я с бойни пистолети респектираха даскалите. За ситно накълцаните дечица по клозетите - да не говорим.
Тръгнеш за работа и на единия ъгъл - бездомник прескачаш, на другия - наркоманче, на третия те ограбват, на четвъртия... (да не влизам в подробности).

Не оскотяваме, естествено.
Всичко е въпрос на гледна точка.
И тенденциозни медии.

 Аз лично не оскотявам, за другите не ми е в компетенцията.

На мен ми се струва, че някои еволюират. Благодаря на Природата и на форОма за приноса им

За мое съжаление....ДА
Стрес, несигурност и безпаричие, това са факторите.
Сега не искам да ставам адвокат на виновниците
Вярно, че за медиите добрата новина е ЛОШАТА НОВИНА,
Но, в никакъв слчай това, не трябва да ни успокоява..., за съжаление

Мда, по време на соц-а такива неща пък изобщо не се случваха.
Май човечеството се връща към своите животински инстинкти - мъжкарят изяжда новородените, женската изоставя недъгавите си деца, порасналите бебета прогонват или разкъсват родителите си, за да не са им съперници в стадото....
Биология, какво да я правиш.

Не оскотяваме. Просто правим успешни опити да се затрием от лицето на земята. Ще дойде време и ще довършим  и това си начинание.

Да.

Мисля,че правилното заглавие на темата ти е"озверяваме ли?",а отговора е полудяваме.

Това описание на ежедневието в гето в ЮАР ли е?

Ние по принцип сме си скотове .То за това са измислени разни работи ,като религия ,закони и др . Понеже у нас не остана на какво да се опираш и в какво да вярваш ,освен в разрухата ,си личи повече .

Присъединявам се към въпроса?

Сигурно на квартал "Дружба "

Да, оскотяваме, но то е, защото обръгваме.
Първият път, когато съм чула за страшно престъпление, го помня много силно. Следващите ги помня все по-малко, инстиктът ми за самосъхранение и правене на мазоли се е включил, това е.
Да съм обръгнала не значи да съм оскотяла, обаче.

За себе си не мога да преценя кое е по-удачно-спестяването на информация (за да стана кон с капаци и чудесния комунизъм, който прати лошите хора на Марс  ) или пълната информираност (мазолите от по-горе). Във всеки един случай, медиите може да се опитат да представят новините по-по-различен начин, но голото и кръвта продават 

Яко!

   Медиите са виновни,и то много!Представете си следния експеримент :две новини-едната много страшна,потресаващо убийство например,и другата-нещо наистина прекрасно-генилна музика,поезия,или просто красиви деца...вие измислете.Експеримента се състои в това,към коя новина хората ще проявят по-голям интерес?Как мислите?

Ненаситна твар е човекът,незадоволима.

Не е само в медиите. Преди години всеки филм имаше хепи енд, знаехме края от началото, но ни беше забавно да го гледаме, поне при мен е така. Сега като пусна някой нов филм, с такъв ужасен край са повечето , че ти иде да кажеш "о, Боже...."
Не знам защо е така, но поне аз го отчитам като факт. Предполагам, че щом снимат такива филми вече, явно търсенето на това е по голямо..... 

  Ей сега видях нещо,което ме вбеси,мисля че е по темата.Прозорецът е отворен и от улицата се чува силен детски плач.Две три минути продължава да крещи детето,поглеждам какво става.Детенце но около година и два-три месеца плаче и се извива,вързано с колана в количката,майката го гледа,гледа,плясва му три шамара по бузките и то още по-силно писва.Детето вече се задъхва от плач,тя не го взима в ръце,удря го още няколко пъти,то така се извива,че имам чувсвото че ще падне от количката....Доплака ми се и на мен.Идваше ми да се развикам през прозореца на тази майка,или да изтичам долу...

 
Егати, на годинка дете, кво толкова е вбесило майка си, че и бой да яде. 

Подкрепям. Хората са най-големите зверове и винаги е било така.

Не мисля- нито оскотяваме, нито се "вчовечаваме"- всеки си върви по своя път- един нагоре, друг- надолу.
Разлика има основно в начина на представяне на нещата и търсенето на сензации.
У нас се лепят основно некролози къде ли не. Никой не лепи така обяви за сватби и раждане на деца.
Определен процент деца винаги са яли бой за нищо. Само дето преди години това беше нормално и за него не си струваше да се говори. Макаренко не е положил основния си труд през последните две десетилетия. Викторианският начин на възпитание също не обслужва съвременните деца.

Не мисля така. Може би просто тогава тази информация се е спестявала на масите, за да не компрометира системата.

Говорила съм с майор от полицията, ясно си спомням, че ми разказваше за двойно убийство на братче и сестриче, но то май беше за последните години преди демокрацията, а не същинските комунистически години.

Мисля, че малките ни зверства са много по-страшни и много повече свидетелстват за оскотяването ни, отколкото широко тиражираните адски черни новини за убийства и катастрофи...

То за "същинските... години" си имаше масови беззакония, включително убийства. Помня още лозунга "БСП!"- това не беше име на партия, не, беше съкращение "Белена, Скравена, Персин". Бих се усмихнала с емотиконче, ако не беше тъжно. Затова  
То нали не разчитате, че ще се изнамери информация, публикувана в пресата от тогава?

Оскотяваме не защото това или онова се случва, а защото губим ценностите си и нищо ново и добро не се сътворява от душите ни. Няма творчество.

Все по-категорично

Със страшна сила.

Оскотяваме душевно. Пресен пример вчера. На работното ми място се оваканти едно място и все се чудим кого ли ще назначат и т. н. Аз имам позната, много интелигентна дама, знаеща чужд език и работеща с компютър, която в момента си търси работа. Аз и казах да се пробва, макар че подочух, че вече имало човек за вакантното място. Жената си донесе документите и поиска да се срещне с шефа. Той, естествено, и е наприказвал куп щуротии, че като се имат предвид предстоящите структурни промени, мястото щяло да остане свободно, за да се съкрати по-късно. Но тя, пък, имала неблагоразумието да му каже, че аз съм я светнала за мястото и после ме инструктираха шефовете да не излизала информация от работата. И какво излезе "направи добро, изяж л**но". Стана ми мъчно за жената, мен, че ме насолиха, не ми пречи!

А назначавията преди години бяха масово на партиен принцип. Има пример за среднист, назначен на ръководна длъжност /преди много време, , не сега/ при наличие на други хора с по- високо образование и по- квалифицирани, назначен там по обичайния и за онези и за тези години начин.
Връзките винаги са били на почит. Това не е явление ново.
До тук- нищо ново под слънцето.
Дайте като примери нещо, което да е доказателство за поголовното оскотяване днес, което обаче не е съществувало вчера.

Аз като казах "добро", нямах точно това предвид. А и това, което си направила в твоите очи е било "добро", но не и в очите на шефовете.  
Сега, от тази случка да не вземеш да оскотееш и да спреш с добрините. Просто претегляй повечко нещата.  

Няма такъв процес... на "оскотяване". Само май вече нямаме "герои".

  И аз все по-често си задавам този въпрос. Вървиш си по улиците и гледаш само озверели физиономии.
  Вчера в една градинка гледам едно момче на около 8-9  години си играе с някакъв кашон. Изведнъж се появи някакъв тип , който започна да псува на майка, наричаше детето копеле , простак, идиот  и всичко ,което може да се нарече вулгарно. Аз в първия момент се втрещих. Цялата злоба се оказа ,че е заради кашона. Мъжът каза че си го е оставил и му трябвал и продължаваше на сипе вулгарни ругатни. Детето започна да се оправдава , че не е знаело ,че този кашон трябва и се опитваше да се извини , но онзи не искаше и да чуе. Е тогава се вбесих и така го насолих... А тоя ми вика:" Ти коя си ,ма?!" Аз му казах ,че държанието му е недопустимо и ако продължава така ще повикам полиция. "Аре викни полиция, ма, аре!"- ми вика ония. В момента ,в който си извадих телефона, тоя се изниза като пръдня в гащи.

абе ,че сме изперкала нация то се вижда и усеща.жалко!!!!

имах една случка наскоро  после 2 дена неможах да я забравя.патувах  към къщи.в колата бяхме аз ,мъжа ми и детето.на един светофар,сляпа жена стои и по хората се ориантира кога е зелено да мине и т.н.покрай нея минаха няколко човека на червено.обаркаха жената,тя тръгна да пресича,но чу ,че колите тръгнаха и се върна.после на зелено народа се изниза покрай нея и никой нея преведе.а жената съвсем се обарка и вече незнаеше зеленоли е или червено.неможах да издържа на гледката и му викам на мъжа ми/понеже я подминахе с няколко метра/спри,ще преведа жената  ,че така ще си остане там.и слязах,съпроводих я  и си тръгнах.секундите ,които имахме,тя ми каза,че не е могла дасе ориантира кога да премине.хората покраи нея много са я объркали.
та си викам,защо сме такива хората,дори сляп човек на улцата незабелязваме а и непомагаме.

Някой яко дърпа конците...На нас ни промиват мозъците...То е една политика на геноцид чрез оскотяване на народа. В подробности не ми се навлиза. Дълбоко съм афектирана от това, което се случва.

Никога жаме, винаги тужур, а?
(Права си, Рени, особено за законите)


Зарежи майора. Питай ме мен.
Догодина, като навърша  25-30, ще напиша личните си спомени от онези страховити дни, къде 87-88-ма. (До 89-а няма да стигам да не стане объркване.)

Казвам ви – кръв се лееше по улиците в онези години. Взривяваха хората по къщите им. Улиците осъмваха с набодени по капаците на колите брадви. Абитуриенти разфасоваха съучениците си. Нямаше пари сметките за ток и парно да си платиш и това беше държавна политика. Не се допускаха никакви честни частници да доближат до националната електроразпределителна мрежа, защото държавата искаше да надписва сметките на хората и го правеше драстично за собствената си държавна облага (Твърдеше се, че било имало връзка вкл. за националната ни сигурност).

Ако се случеше да се разболееш, трябваше да продадеш цялата си покъщнина, за да си купиш лекарство. А ако я продадеш, за да те вземат в болница, там те превръщаха в процент – един от онези 33%, които умираха именно като ги „лекуват”.

В училище учехме „Малката кибритопродавачка” и „Братчетата на Гаврош”, но като излезехме навън – същото. Хората ровеха по кофите, където пък се натъкваха на парчета човешки останки поне по 5 пъти седмично.
Мизерията беше повсеместна. Ако случайно успееха да спастрят някой лев за море или планина (веднъж на 5-6 години), хората биваха хвърляни в нов кошмар.
Диво, пусто – ни един басейн на брега, където да се намокриш като човек, ако си отишъл на море.
А ако си на планина – саде дървета и баири.
Всичко, що имаше национално значение, национални паркове го водеха и нямаше къде един поне честен чужденец една частна хотелска верига да дигне, че да отвори места за работа на местните камериерки и друг обслужващ персонал и те загиваха от глад.

Ако днес някой случайно ви ограби, изнасили, взриви, разфасова… Плюйте си в пазвата и се усмихнете пак. Страшното отдавна мина.

За да не ми излезе някой с номера на един червен философ - иначе потомствен буржоа (в добрия смисъл на думата), парирам веднага: не се лъжете по неговото „Битието определя съзнанието”.
Достатъчно е веднъж само битието да ти го определи. После нещата се обръщат.

ПП Сега виждам, че и медиите си позволяват да публикуват спомени от онова време. Разбира се, напълно тенденциозно:
http://dnes.dir.bg/2008/05/14/news2993835.html
http://dnes.dir.bg/2008/05/23/news3031143.html
http://dnes.dir.bg/2007/08/23/news2028045.html
http://dnes.dir.bg/2007/06/01/news1737204.html
http://befsa.com/?q=node/view/2121
http://dnes.dir.bg/2008/06/03/news3066741.html
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2988&sectio … 16&id=0000101
http://www.mediatimesreview.com/october04/poorbulgaria.php
http://dnes.dir.bg/2008/06/03/news3066741.html

Не. Просто сме по-информирани.
Холограма, отлично казано.
Много добре помня.

Не,не оскотяваме.Преди векове хората са били много по-жестоки и не са се различавали много от животните.Рязали са глави,набивали са на кол и са разчеквали с коне....И тълпата се е кефела,наред с децата.Преди няколко дни показаха по телевизията картини на Гоя ,показващи различни мъчения на хора.Една от тях беше на човек,жив зашит в мъртъв кон.Гледката беше потресаваща,само главата му беше отвън и крещеше.Е,слава Богу днес подобни неща не се случват.Винаги ще има убийци обаче за съжаление.Сега просто информацията ни е повече,медиите бълват такива заглавия,защото те продават.Сигурна съм в едно обаче,днес хората са по-добри от преди.

Съгласна съм !
Просто лошите неща будят повече интерес .

Не споделям тази теза.
Винаги е имало престъпления и извращения, но напоследък се роят направо.
И ще стават все повече, защото се превръщат в част от масовата "култура". Хапваме си на закуска ежедневно по някоя информация за поредното убийство и чакаме с нетърпение новините за ЦСКА.
Просто всичко стана твърде делнично.

Холограма, нито споря с някого, нито се карам. Иронията ти е абсолютно излишна.

"Оскотяваме" е меко казано. Направо освирепяваме. Станахме по-жестоки и от зверовете, с тази разлика, че ние се водим мислещи същества и поради тази причина съвсем съзнателно правим зверства. Мисля, че такива ужасни престъпления се зараждат от презадоволеност, от скука, просто от желание да направиш нещо отвратително. Което само по себе си е достатъчно стряскащо.

http://dnes.dir.bg/2008/06/04/news3070788.html
Убиецът ,заклал онзи ден детето едва ли го е направил от скука или презадоволеност.Просто е имал мозък и сърце на убиец,щом преди години е убил и собствения си син.Няма начин да отгледаш едно дете с любов и то да стане обиец.Няма начин!

би било добре да оскотявахме, щяхме да сме по-милостиви сигурно.
по-скоро се обезчовечаваме, ако да си човек е синоним на доброта, милост и благост.
гадна пасмина са тва човеците. дано скоро да изчезнем и да оставим земята да диша спокойно. абсолютна грешка на природата сме. някакъв безсмислен експеримент.

Ти ме уби направо не познаваш ли добри хора? Аз да, повечето около мен са такива .
Скот значи саможив човек -егоист .

Всеки път като погледна в Клюкарника - виждам темата и чета "Окосмяваме ли?"

Избива ме на смях и не мога да отговоря сериозно

Да, оскотяваме. Имам жив пример за това. Миналата седмица някакъв тип се опита насила да ме вкара в бус . Случката стана на бул. Ботевградско шосе. Дали спря някоя от всичките минаващи коли за да ми се притече някой на помощ ? Не. Дали някой от хората по улиците ми помогна ? Пак не. Дали е бил подаден сигнал в полицията ? Както може би се досещате - не. Дали не сме скотове ?

  Това в България ли се е случвало? И точно за този период ли се отнася?  На 31 съм, но като чета това се чудя аз къде съм била....

Ох, ако мислех че сме грешка на природата бих направила всичко поне да не се размножавам занапред...
Не видях обяснение за това, защо точно сега да "оскотяваме". Примерите все са такива, каквито сме виждали винаги и нямат нищо общо с такава една тенденция.

 Тъжна е картинката,която описва Холограма.Какво ни остава-да се свием в черупките си и да се молим да не се случват на нас и децата ни такива неща?Или да си съберем багажа и ...сбогом,Родино!

Абе хора вие телевизия не гледате ли¿Защо осъждате родината ни¿
Аз живея в Испания и картинката тук не е по различна!Дрогата си я купуваш все е дно -дъвка
убииствата са навсякаде отвличанията също!
за мен оскотяването е интернационално!!!

 
Да бе,и аз се чудя къде съм била в това размирно време!?Аааа,сетих се,бях студентка,най-хубавите ми години и определено се лееше джин и водка,а не кръв.Кръв взе да се лее в началото и средата на 90-те години,когато да си мутра беше престиж.

                      Да.

Важното е, че Рони е разбрала, макар и с грешно обобщение:

Видя ли, Рони. Не е излишна.
Въпросът на темата изисква сравнение.
Може да го направи само човек, живял в съзнателна възраст и преди.

Мен глупостите и легендите за края на 80-те отдавна не ме карат нито да се усмихвам, нито да преживявам.
Но е безспорен факт, че има хора, които се хвърлят с професионален ентусиазъм да обясняват  как нещата вървят все по-надобре, за препочитане - на почти деца.

Подчертавам специално сериозния си отговор, да не стават неволни грешки:
Битието наистина определя съзнанието поне в 90% от примерите, навели авторката  към нейния въпрос.


ПП Я, още един "майор" пристигнал в темата.
hakunamatata, разкажи повече за касапницата по улиците, в училищата, по къщите... за целия  кошмар в края на 80-те  , тъй сполучливо описан в днешните вестници, но за наши дни.
Ползвай отпратките, ако решиш.

18 години живеене преди `89 стигат ли като достоверност на спомените? Само не искам някой сега да каже, че тъгувам по онова време или го идеализирам.
Не зная дали хората са били по-малко скотове, но се живееше по-спокойно. Подозирам, че повече е действало родово-селското у хората ,защото масово хората бяха от село или току-що преселили се в града. В събота и неделя ходеха на село да копаят. Контролът, че беше здрав от държавата, няма какво да коментирам. Но и отвътре контролът работеше - половината комшии са живяли там и преди девети, а на село родата здраво държи юздите. Самоконтролът се развиваше като страх от изолация или наказание, но не и по лично достойнство.
Сега населението е като в пубертета на 14 години, дори не му е стигнало акъла и до пълнолетието. Много инфантилно и истерично разбиране за живота, сякаш светът ще свърши. Самоконтрол никакъв, родовият контрол си замина с разпръсването на семействата из бГ и чужбина. Комшиите вече не се познават и ако не се псуват, в най-добрия случай се правят, че не съществуват .

                     Това не е вярно. Бяхме горди, че сме чавдарчета, пионерчета и т.н.т. и имахме осъзнат самоконтрол... То бяха тимуровски команди, то бяха чудесии... Ако някой (независимо от възрастта) направеше някакво провинение (дори да си хвърли хартииката на земята или да пресече на червено), отнякъде изскачаше я бабка, я някой другар, който да каже 'Абе не те ли е срам....' и човека наистина се засрамваше... Село-несело, имаше самосъзнание...

Аз не бях горда, особено в Комсомола- една година стаж. Влизахме поголовно, какъв ти тука повод за гордост. Гордост би било ако вляза в организация, където има конкуренция, където участието ми зависи от някакви мои лични качества.
Насилствено всяване на страх и срам поне за мен не е нещо положително. По тази логика следваше да ме е срам, че имам голяма коса, че отивам на състезание по тенис, вместо на комсомолско мероприятие, където се преливаше от пусто в празно и т.н.

Точно, че отнякъде изскачаше някоя бабка или другар и се започваше... Това също е принуда, а не самоконтрол. Това с гордостта траеше много кратко - на церемонията по връзването на връзките и толкова. Не беше голяма чест да си в изброените организации, а по-скоро позор, ако по някаква причина не минеш с основната вълна. Което пак е принуда - или си в организацията, или си низвергнат по всички възможни начини.

За съжаление да, оскотяваме.

Знаех си, че е важно да запишем спомените на първокласниците 80-ти набор с червени букви в историята ни като  „разтърсващи разкрития за уж спокойния живот в годината им на раждане и 5-6 години след това”.
Най-автентичната документалистика за един форум.
Как няма да не е ясно от само себе си, че всъщност не оскотяваме, а се подобряваме.

ПП За потребителките 88-89-и набор:
В отпратката е отговорът на въпроса. Ако някой от тях го прочете, да погледне кога е писано -  да не го разкаже утре като личен спомен от годината му на раждане според както му е обяснил някой майор.
http://books2.my.contact.bg/pelin/geracite.html






Момиче, не дразни хората. Ако говориш за гордост, за самосъзнание и вратовръзки, за рапорт-даден, рапорт-приет, значи говориш за „скаут беге”. То това е след 2000 г. – не бъди тенденциозна и ти.
Националната Скаутска Организация на България,  Организацията на българските скаути... Помниш ли как грозно му викаха навремето „туристическо ориентиране” на това. Днес си е въпрос на цивилизационен избор и не бъркай нещата повече така.

                       Абе като ви слуша човек няма морал и няма самоконтрол и никога не е имало...  Всичко е въпрос на принуда... Не крада, защото ме принуждават да не го правя - ще отида в затвора, т.е. ако никой няма да ме види бих крала ли?
                       Съгласна съм, че си епилирам краката, защото съм психически насилвана да го правя, но всичко друго правя (и съм правила) само заради себе си и защото правейки го се чувствам добре  ...

Точно така е в общи линии. Външната принуда е страшен мотивиращ фактор. Затова и в рекламите се експлоатира нуждата на индивида от приемане в групата, страха от отхвърляне и т.н. К
акто се казвашев един виц, съдят те не защото си направил нещо лошо, а защото са те хванали. 

RadostinaHZ, промиването на мозъци в днешно време наистина е по принуда.
Как иначе ще накараш един оскотял човек днес да си мисли, че е добре.

Но глупостта хич не е принудителна.
Освен, ако не я стоварваш всекидневно и върху главата на някой друг.
Поддакването на всякакви "коректори" на собствената ти история и на собствения ти живот - също.

Оскотяването ни стана напълно доброволно.
Просто имаше достатъчно ентусиасти да разтворят крайници и да прегърнат примитивната идеологема, че допреди 20-ина години са живели ужасно зле.

И само тази една единствена щампа да ги накара да съсипят собствената си страна - с бодряшкия припев, че всъщност това е пътят да отидат по на добре.

                      Вярно  .

И преди беше по принуда. Защо сме ходили на военно обучение в десети клас, как мислиш?

                     В крайна сметка, предпочитам принудително всички да карат с 50, пред това всеки ден да гледам ужасни снимки в дира... Като сте се хванали за тая принуда, та принуда  . Чудо голямо!

Мисля както мога.

А ти знаеш ли кога, освен сега, армията на България е била принудително ограничена на 33 000, вкл. граничната стража?
Спр.: стадион Васил Левски има 44 000 седящи места.


Трябва да видя как го водят в учебниците по история сега.
Навремето (я в десети, я в друг клас) му се викаше национална катастрофа.
Днес има и други съвпадения в условията на живота ни като след капитулация в световна война.
Но то е за хубаво, да знайш...

Нищо не разбрах. 

За военното обучение - ние сме били военизирани деца. Тогава ние гледахме на военното като на ваканция, защото толкова са ни разбирали главите.

Принуда да изкараш ученическия си купон на теферич, само за да ти обяснят как да изнасяш ранен на носилка, как да слагаш противогаз и да прилагаш изкуствено дишане (уста в уста) на някой съученик  , може и да е било истинска катастрофа за теб.

Но сега признаците за такава са малко повече, отколкото в твоя пубертет.

Дано ме разбра.

Спомени, спомени....10 дена извън училище, готини униформи и секси барети....А между другото се научаваш как да се държиш по време на въздушна атака, бедствия и аварии.( Е и да разглобяваш АК 79)......Холограма, аз те разбирам....

Каква катастрофа, Холограма? Става въпрос за неща, която ние изобщо не сме осъзнавали, защото сме гледали на тези 2 седмици като на купон. 
Униформите бяха много грозни, кафяви и не по мярка. Затова се налагаше да ги стесняваме.

Не знам дали оскотяваме. Не мисля, но мога да говоря само за себе си. Обаче моята позиция, за 24 години, айде да свиквам вече да казвам 25, никога не е попадала в рамките на стандартното отклонение, така че не съм сигурна доколко моето мнение е меродавно за статистиката...
Истина е, че у нас напоследък има много бедност, много завист, благосътоянието е разпределено по... нека се изразя така... странен начин. Може би това в някаква степен действа на хората, мотивира постъпките им   Някой по-горе вече е цитирал добре известния философ за битието и съзнанието.
Обаче... не съвсем. Има и друго - домашно възпитание, усещане за собствената ценност, за собственото място в света и в живота. С една дума - знам коя съм, не искам да съм друга и не бих драпала със зъби и нокти да заема нечие място и да имам нечие битие... И съответно, не мога да осмисля и да разбера мотивите на тези, които убиват, изнасилват, крадат. Защо? За пари? Заради усещането за власт? За да получат нещо, което нямат, а някой друг има? Не знам, не разбирам скотовете с човешки лица и, слава Богу, не съм се сблъсквала с такива...
Пък относно ОНОВА време... детските ми спомени са за почивки с карта в почивни станции с обща баня на етажа, за марципан Кума лиса, за банани за Коледа, грешка, за Нова година. За едно пиле, приготвяно на 2 пъти и телевизор, купен с връзки. За напътствията на баба ми "Да не вземеш да влезеш в църква и да те видят!". Много са битови спомените ми, но все пак бях само на 6 през 89-та... А, и още нещо - завистта на съучениците ми в първи клас заради испанския ми моливник, дънките и шарените блузки (вуйчо ми пътуваше). Мисля че, тогава децата се държаха по-скотски от сега.
Е, от друга страна, пътувахме със самолет от Варна до София, но само заради това не си струва да жаля за соц-времето. В моето семейство някак не е прието да жалим за спокойствието на соц-реализЪма... може би защото оцеляхме през годините на прехода, знам ли. Добре живеем, винаги има какво да се желае, но... Е, да, сега се работи здраво (това по преразказ го казвам, щото по онова време, както е видно, не съм била от трудещите се). Може би това "спокойствие" имат предвид много от жалещите за миналото? Или пък просто жалят младостта си  ?
Иначе, и в моята гимназия през учебната 1999/2000г имаше такива часове, в който ни обучаваха как се слага противогаз, как да поставиш ранен в противошокова поза, как се прави изкуствено дишане. А за това, че никой не обучава 17 годишни как се стреля с картечница и как се разглобява калашник, не мисля, че има повод да се съжалява. Нито пък за това, че никой не подкарва децата на едномесечен безплатен труд на полето ( и без това повечето работят през ваканцията, ама поне им се плаща за това).
Дълго стана, но реших, че е важно да се чуе и гласа на човек под 30 по темата за миналото и настоящето. А относно отчуждението... просто животът се случва много-по бързо - навсякъде по света - в следствие на технологиите и комуникациите, и все по-масово знаем какво се случва в Косово и в Куба, но не и у съседа. Може и да е жалко това, не знам. Ще трябва да мине известно време, за да се оценят последиците от тези процеси.

Да, да завиждаш на съученика си за новите дънки и моливи определено е по- скотско, отколкото да казваш на учителката си:"Дай си ми телефона , ма к...во!"( Не го казвам от личен опит)

Завистта се изразяваше в това едно от хлапетата просто да го счупи - на принципа аз щом нямам, и ти няма да имаш... Късмет - аз такива съученици съм имала, другите сигурно не биха го направили  Пък за ученика с репликата по-горе... нямам думи ... за домашното му възпитание

Май малко поизместихме темата. Явно не става въпрос за това, кога е по-добре- сега или преди. Въпросът  е оскотяваме ли, т.е. губим ли се като ХОРА. И ако преди отстъпвах мястото си в автобуса на стоящата до мен баба ( дори и подсещана от майка си- сиреч по принуда), то сега рядко се натъкваш на подобен жест. И все ми се струва, че въпросът не е само във възпитанието. Тези дребнинки се губят... чезнат... А те ни правят хора....Но не се наемам да търся причината... прекалено сложно е, пък и всеки си има своята причина ...

Хайде стига вече с това "преди" и "сега".
Голямо подсмърчане пада по бившия режим.
Числеността на армията ни и тук нищеният въпрос, не мисля, че имат нещо общо.
Но зорът е да се тропа по клавиатурата явно.

И сега в градския транспорт се отстъпва място.
Всеки ден го ползвам. Не съм видяла бременна/възрастен човек (с или без бастун)/родител с дете и прочие да са прави. Още с качването, им се прави място да седнат.

Ах.
След майора и полковника внезапно нахлу и ефрейтор.

Нищеният въпрос може да няма общо с армията, но с възпитанието има.

Че оскотяваме,оскотяваме!Причините са много и комплексни...Но че и преди нямаше подобни форуми в които да изпъкват всички ужасиики,демек нямаше гласност,нямаше...А не че не имало убииства,изнасилвания,побоища и пр.и пр.Защото ПАРТИЯТА ТАКИВА ЧОВЕЦИ НЕ МОЖЕ ДА РОДИ!!!А аз съм родена и живяла до един ресторант в центъра на София,още от дете съм се нагледала на кървища и изтъпления по цели нощи,но на другата сутрин нищо не пишеше във Работническо Дело...А иначе си спомням сутринта на първият паднал сняг,аз тръгвам на училище,а дворът ни целият почервенял от кръв...Ако това се случи сега,ще ни има във всички ежедневници с огромни букви...А тогава...?!Дори и аз не разбрах какво точно се е случило...

А за възпитанието,уважението към по възрастните и др.Питам се до колко пък и те са го заслужили...

Капитан, капитан

аз работя ежедневно с хора от пет години насам.
народът се побърка.
безпаричието  и ежедневните абсурди, с които обикновеният човечец се сблъсква, са основното според мен.
най-страшното е, че децата ни растат в тази лудница и на никого не му пука.

Не мисля, че съществува еднозначен отговор на този въпрос, зависи от гледната точка, историческа, политическа, етнографска, битово-социална, колкото гледни точки, толкова и различни отговори. Като цяло, по-скоро клоня към отговор Не, опитвайки се глобално и интернационално да отговоря, но в този момент си давам сметка, че не разбирам въпроса. Кои дали оскотяваме, в какъв период от време, спрямо кой друг период на човечеството? Или не става въпрос за цялото човечество, а за нас българите?

 Дали оскотяваме  е тема не на  развитието , а на битието.
    Като разграничим тези ВАЖНИ   постулати, ами  може да се говори.
 Аз често оскотявам на битиво ниво.  / и не ми е виновна половинката, затова не съм в ДиС/
     Не ми е виновна и политиката,  защото не научих английски. Знам руски, но додето се котира, ще си умра, вероятно  .  
   Опитвам се да не оскотявам.   Работя с хора,  може би с теб., с  тях?    Толкова воля и самодисциплина ми трябва, за да съм усмихната.!!!      Защото за теб съм ОНАЗИ -ЗАД ГИШЕТО,   защото съм чиновничката с лакираните нокти ,  но не ме питаш, какво ми е  когато Родител  наследява детето си   и аз трябва да му държа ръката и да го убеждавам , че има смисъл  да живее . Смисъл, разбира се няма. Има  оцеляване. Това, което и най- върлия си враг не пожелавам да го стигне.   
 Да ,  оскотяваме.   Ама си зависи от нас, доколко, докъдето, и както.
     оскотявам умерено. засега.