Публикувана: 8 юни 2005, 10:32 ч.
Последно мнение: 8 юни 2005, 20:15 ч.

Криво ми е...

2 024
40
1

1
2
3
Всички

8 юни 2005, 10:32 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Тази сутрин оставихме Мони за пръв път на ясла. Толкова ми е празно вкъщи. Знам, че така трябва, но в гърдите ми се е свила буца и сълзите ми напират! Какво ли прави сега?! Ще си я взема чак в 11.30... Колко бавно минава времето!!!
Само исках да споделя с някого...

# 1 8 юни 2005, 10:35 ч.

Мнения: 6 243

Мони със сигурност е добре. Толкова много нови играчки и деца - изобщо няма да усети как минава времето. Пък и само до 11:30 часа. Като я вземаш, ще видиш, че ще иска да остане още - и тогава пак ще ти е криво, миличка Grinning

(аз писах вече, че като ходя на сватби, ми се плаче, като си педставя как някой ден ще женя Иво. А замисли се за това Wink

)

# 2 8 юни 2005, 10:37 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Благодаря ти, Хапчице!

Цитат на: sladka hapka в ср, 08 юни 2005, 10:35

)

А с горното дори ме разсмя!

# 3 8 юни 2005, 10:38 ч.

Мнения: 35 968

съчувствам ти! при нас се случи преди 2 години, но все още си го спомням с ужас! баща й дори си беше взел почивен ден, за да се успокояваме един друг! и двамата получихме р...во от притеснение този ден; той отиде за цигари и вися 1 час до оградата на ДГ! единственото, което ще ти кажа е, че детето вероятно ще свикне по-лесно от теб!

# 4 8 юни 2005, 10:40 ч.

Sofiа
Мнения: 3 242

Чоко стискам палци да се приспособиш бързо към промените, а Мони вероятно ще свикне по-бързо от теб Wink

Разбирам как се чустваш: Бобо ще ходи на ясла през септември, а аз от сега съм се притеснила Sad

# 5 8 юни 2005, 10:45 ч.

София
Мнения: 4 272

Не се притеснявай толкова! action032

Децата колкото са по-малки, толкова по-бързо свикват. Моят Боби за първи ден като го дадох на градина, сърцето ми се късаше като чувах как реве. Cry

Но после от учителката разбрах, че е плакал само, докато аз съм била там. После се е успокоил и заиграл. А аз още от първия ден започнах да го взимам в 17 ч., за да не остане с погрешно впечатление за режима в градината.

# 6 8 юни 2005, 10:47 ч.

София
Мнения: 5 828

Не се притеснявай, тя сигурно си е много добре и си играе.
И аз първата седмица обикалях градината и надничах през прозорците /тайно да не ме види и да се разстрои/ и си ревях тихичко Sob

, а мъжа ми ми се смееше Grinning

,
но свикнахме Hug

, тя по-бързо от мен и после ходеше с голямо желание.
Така че си поплачи ако искаш, малко да ти олекне и времето ще мине.

# 7 8 юни 2005, 10:48 ч.

Мнения: 5 622

Да кажеш после как е минал първият и ден в яслата.Плакала мли е,как е било?
Стискам палци,да се наредят нещата и да си се тревожила напразно!

# 8 8 юни 2005, 10:51 ч.

Мнения: 35 968

Цитат на: lea в ср, 08 юни 2005, 10:45

Но после от учителката разбрах, че е плакал само, докато аз съм била там. После се е успокоил и заиграл.

Това е измама! ако искаш да разбереш нещо за детето си - питай приятелчетата му! естествено е госпожите да те успокоят, но дават нереална картина!
Чоко, това едва ли ще те успокой, но е реалността! вярно е, че ти едва ли ще можеш да получиш информация от другите дечица! стискам палци за бърза адаптация!

# 9 8 юни 2005, 10:56 ч.

Мнения: 6 315

Чоколина, зная как се чувстваш! Но бъди спокойна, всичко ще е наред и Мони бързо ще свикне! spoko

# 10 8 юни 2005, 10:59 ч.

Мнения: 1 289

Леле chockolina , стана ли вече юни. Ужас. Е аз ще изчакам с това събитие. Знам че ти е тежко, ама чакаме и първи впечатления от яслата.

# 11 8 юни 2005, 11:02 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Ох,като се замислям по някога за този момент и мъка ми става Sad

Но е неизбежно,не може винаги да са залепени за нас Sad

Дано свикнете по-бързо и двете!!!!

# 12 8 юни 2005, 11:03 ч.

Мнения: 6 206

Ох, как знам какво ти е.
Аз като разглеждам яслата и ми обясняват как щял да свикне и да плаче по-малко и ми избиват сълзите, пък представям си вече да го дам.
Ще стискаме зъби, няма как.
Дано свикне бързо Мони, разкажи после.

# 13 8 юни 2005, 11:11 ч.

София
Мнения: 4 272

Цитат на: bubanka

Това е измама!

Може понякога и така да е, но в моя случай, когато взех Боби, той беше спокоен и нямаше следи да е плакал. А и след една седмица свикна с градината, т.е само през първата седмица плачеше, когато го водех.
А и мисля, че Чоколина в този момент има нужда от кураж. С постинга си искаш да кажеш, че детето най-вероятно е плакало през цялото време. А може и да не е така. Ние, майките и без това достатъчно силно го преживяваме и със свити сърца.
Междувременно се сетих нещо. Боби в началото ходеше на градина с любимата си плюшена играчка - куче. Може детето като си носи нещо от вкъщи да е по-спокойно.

# 14 8 юни 2005, 11:12 ч.

Мнения: 6 472

Ох мила, много ясно си спомням нашия първи ден на асла, нищо че беше преди 5 години Cry

Чевствах се точно като теб! Дано слънчицето ти се приспособи бързо Grinning

# 15 8 юни 2005, 11:37 ч.

Мнения: 3 562

chockolina съчувствам ти Sad

много е гадно. Не съм споделяла, но ние направихме един неуспешен опит преди месец - първия ден за 15 мин, втория за 2 часа Sad

вярвай ми толкова не съм ревала през последните 20-тина години Cry

# 16 8 юни 2005, 11:42 ч.

Мнения: 35 968

Цитат на: lea в ср, 08 юни 2005, 11:11

А и мисля, че Чоколина в този момент има нужда от кураж. С постинга си искаш да кажеш, че детето най-вероятно е плакало през цялото време. А може и да не е така.

не, не исках да кажа, че е плакало през цялото време ooooh!

съжалявам, изобщо не трябваше да се обаждам, Embarassed

тя наистина има нужда от подкрепа! Hug

днес съм адски крива, времето вън ... скуката ... дали бебо ще тръгне днес или утре или ще чака още ... направо съм изперкала! #Cussing out

още веднъж се извинявам! Embarassed

# 17 8 юни 2005, 11:50 ч.

София
Мнения: 4 272

Еее, Бубанка, не се извинявай! Нали сме тук да си казваме кой какво мисли... friendship

# 18 8 юни 2005, 11:55 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Знам какво ти е... ние си се гледаме двечките с бебка, оставяла съм я на майка ми няколко пъти за по час - два и пак ми е мъчно. Какво остава, като ни дойде и на нас времето за ясла... ooooh!

Дано да свикне мъничето бързо и да нямате проблеми!
Хайде, като се приберете вкъщи да пишеш как е минал "първият учебен ден" Wink

# 19 8 юни 2005, 11:55 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

Хайде малко кураж и от мен - пък и сигурно сте се взели вече Grinning

Но понеже работя в градина,да ви кажа,че това за реването не е лъжа - децата (поне повечето - макар че има понякога изключения,но те са редки) действително реват основно докато родителите са там.После решават,че няма защо да се хабят и се заиграват.Но като видят мама,обикновено ревват отново с пълен глас,защото се сещат как ги е оставила и колко им е липсвала - и така майките остават с впечатлението,че едва ли не детето е ревало безутешно целия ден.Критичните моменти на реване са раздялата с мама (или тати) и заспиването и събуждането следобед.Но понеже първите 1-2 седмици се ходи само до обяд,докато посвикнат децата,това още не е тема.Просто е много важно да не видят мама колко страда - защото тогава решават,че градината е някакво ужасно място,щом чак мама плаче,че го оставя там Grinning

Макар че - независимо че ги зная тези неща - и аз си ревнах като всички,като си го взех разреваното детенце след първия ден (обаче се скрих,докато го гушках,да не ме види).

# 20 8 юни 2005, 11:59 ч.

Мнения: 2 258

Миличка,знам как се чувстваш без да съм го изпитала все още....Като си помисля,че и аз ще дам Дени на ясла и ми се свива сърцето,но трябва да свикваме-няма начин....Мисли си ,че на нея ще и е добре с другарчетата и ще се забавлява по цял ден:)Да я цункаш от нас и да разказваш как мина първият ден:)

# 21 8 юни 2005, 12:41 ч.

Мнения: 2 195

Ох,аз пък копнея да оставя Станислав на ясла,сигурно и на мен ще ми е криво,но мисля,4е е 100 пъти по-добре да играе с децата и да е в свои "'води",отколкото да виси по цял ден с мен в къщи и да умира от скука Rolling Eyes

Сигурна съм,4е на Мони и е харесало Simple Smile

Пиши после впе4атления Wink

# 22 8 юни 2005, 13:34 ч.

Мнения: 272

И на нас ни предстои ясла, най-вероятно през септември. Нямам търпение да го дам човечето, мисля че и за него ще е по-добре да бъде сред деца на неговата възраст.
Въпреки това, още от сега съм се размислила как в никакъв случай няма да се тръшкам и да роня сълзи, обаче още от сега си ми става тъжно.
Да не ви казвам, че онзи ден го подстригах за първи път и ми се дорева, защото вече не прилича на бебе, а на момче.
Ама един сантимент ме е подгонил...
Чоко, горе главата! Предполагам, че ти е мъчно, но пък не може все за полата на мама да се държат мъниците. Ми я си представи какъв кеф ще бъде като свикне детенцето, а пък ти имаш време изключително и само за себе си!

А пък на Хедра благодаря за инфото Wink

# 23 8 юни 2005, 13:37 ч.

Мнения: 1 311

На мен също ми беше криво на първия ден, и деня след това и следващия ...
Истината е, че детето свикна по-бързо от мен. Но беше много малък - на 1г и 1 седмица. На края на първата седмица вече не плачеше сутрин. Сега ходи с желание и сутринта викаше от радост, като си видя яслата.

Мнението на лелите от нашата ясла е, че колкото по-рано тръгнат - толкова по-бързо свикват. Мисля, че са прави. Нагледах се тази зима на дечица около и над 2 години, които сутрин плачат за мама и тати.

А пък да знаеш колко е криво като отидеш да го взимаш, а на него му се играе там и ти казва чао и затваря вратата smile3506

под носа...

# 24 8 юни 2005, 13:45 ч.

sofia
Мнения: 1 606

ХАйде и аз да се обадя като по-прясно преживяла. Съвсем ми е ясно как се чувстваш - първия ден на Бимбото на ясла пред месец и нещо беше най-дългия в живота ми сигурно. - изпуших несметно количество цигари, само си гледах часовника и преглъщах сълзи. Е, оказа се, че не е толкова страшно. Свикна сносно бързо - от две седмици е по цял ден - харесва му, сутрин е пръв пред вратата, подсеща ме за чантата си, за маратонките и якето и само вика ""айде децката гадинааа, айде!".
Мони ще свикни е ще и харесва ще видиш, а пък мие затова сме майки - да ни се свива сърцето във всеки удобен и не толкова случай Hug

Да пишеш после как се е справила Мони!

# 25 8 юни 2005, 13:49 ч.

Като си представя и на мен ми става тъжно. ама дано малката кукличка свикне бързо.Разкажи ни как е минало в яслата.

# 26 8 юни 2005, 14:03 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Благодаря ви, мамчета, за подкрепата! Не можете да си представите колко мно-о-ого се радвам, че ви има!Какво щях да правя без вас?! Heart Eyes

Сега да разкажа - от двете ни аз съм била по-разстроена, мъничето влязло вътре (родители не пускат, защото започват да плачат много от дечицата) и изобщо не е плакало! Към 9.30 - 10.00 часа започнала да си търка очичките и да мрънка, госпожата решила, че й се спи, дала й бибата и я сложила в креватчето да дремне. Мони изобщо не е спала, но се успокоила и после пак лудувала с пълна сила! Сестрата каза, че е доста буйничка, все гледала да се катери по пързалката и да стои горе права - постоянно са я пазили, да не би да я бутне друго детенце. На закуска отказала да яде (имаше кус-кус в менюто, тя уж го обича...), но, когато отидохме да я вземем, точно обядваше. Изчакахме да свършат с обяда, после сестрата я изведе, а диваненцето ни хвърли по един поглед и хукна към външната врата (госпожата разказа, че постоянно се налагало да вардят вратата - все искала да излиза - тя и вкъщи е така - постоянно иска да обикаля от стая в стая). Изобщо не плака, на мама геройчето! Сега вече спи в легълцето си!

# 27 8 юни 2005, 14:09 ч.

Душичка мъничка дано и утре да е спокойничка.

# 28 8 юни 2005, 14:10 ч.

Мнения: 35 968

БРАВО НА ДЕТЕНЦЕ!

bouquet

# 29 8 юни 2005, 14:24 ч.

Стара Загора
Мнения: 3 919

Чудесно!!! Значи вече ще си по-спокойна като я оставяш Grinning

Аз като четях горните мнения и си мислех - само аз ли съм такъв непукист Thinking

че не съм ревала за детето като го оставих за първи ден в яслата?
Май голямо значение има и това как го понася то. Моят Алекс още от първия ден влезе с такъв интерес и ентусиазъм в залата при децата, че изобщо не му беше на акъла за това, че майка му го оставя там за цял ден. Много пъти се е случвало да не иска да си тръгне, защото се улисал в игри с другите деца Sad

Е, как да плачеш в този случай? По-скоро ми е било мъчно, че му е по-интересно там, отколкото с мен.
Признавам си, наистина не съм отронила и една сълза заради яслата Embarassed

# 30 8 юни 2005, 14:32 ч.

Мнения: 3 562

Браво на Мони Laughing

Сега и мама ще е по-спокойна Wink

# 31 8 юни 2005, 14:47 ч.

Мнения: 5 468

Браво на Мони.
То наистина май те свикват по-бързо и страдат по-малко, отколкото ние.
Още видях темата и взех да рева, защото и аз ще давам моето гардже от септември на ясла. И сърцето ми е свито от сега... Но както една майка по-нагоре беше казала: Мисля, че е за тяхно добро, да са сред връстниците си и да си играят там, отколкото да ги държим в къщи и да се чудят по цял ден, какво да направят. Нито мога да й мисля стихотворения, нито песнички, нито мога по цял ден да се вдетенявам Embarassed

. Особено пък сега като дойде есента и съвсем като се затворим в къщи. А тя расте и иска все повече внимание и компания.
Чоколина, ще мине този период на адаптация, то май на теб ти е нужна повече Mr. Green

. Разбирам те напълно. Но Мони ще свикне и ще стане по-общителна, по-оправна и въобще ... децата, които ходят на ясла и ДГ, са по-напред от връстниците си, които стоят в къщи с баби и майки. Това е плюс за детето ти.

# 32 8 юни 2005, 14:52 ч.

UK
Мнения: 3 959

Братовчед ми в понеделник беше за пръв път на градина, той е на три и малко вече, и леля ми беше ужасена просто... Но и мина, на тях не им дават да ги вземат на обяд, но около 12 часа в понеделник се обаждат на леля ми и я викат да го вземе. Отива леля ми, той реве та се къса. Какво станало. Него много го е страх от силни шумове, а точно до градината копаели нещо и шума бил ужасен и той се стреснал и рев... А той като реве няма спиране. Леля пропуснала да им каже как да го успокоят. Просто трябвало да го заведат да си мие ръцете, да пуснат някаква вода и всичко щяло да бъде наред... Всеки луд с номера си.

# 33 8 юни 2005, 14:57 ч.

Мнения: 46 518

Браво на малката кукла, че се е приспособила така бързо! Grinning

# 34 8 юни 2005, 15:03 ч.

София
Мнения: 4 272

Ей, видя ли че не е толкова страшно? Grinning

Бързо ще свикне душичката! Не случайно има една приказка: Дано не се случва на децата това, което е в главите на майките им. Това, естествено, важи за случаите, когато майките са притесняват.
Ами кураж и за утре! И двете ще свикнете! Grinning

# 35 8 юни 2005, 16:33 ч.

Мнения: 1 289

Браво на Мони Hands Clap

. Щом е и обядвала там, значи няма да има проблеми. Heart Eyes

# 36 8 юни 2005, 17:01 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Ееее, чак благородно ти завидях. Щом и обядва значи всичко е просто прекрасно. Бимбо както казах ходи от цял месец и не желае да яде там. Само онзи ден бил седнал с децата на масата, но ял филия хляб.
Браво на вас!

# 37 8 юни 2005, 17:17 ч.

Мнения: 2 332

Хей, Чоко, не се притеснявай - пък ако ти е толкова криво няма проблем да си поплачеш - олеква. Wink

. Дечицата наистина се адаптират по-бързо от нас. М/у другото - не с цел да те наплаша, а за да бъдеш подготвена - при някои деца разбирането за голямата промяна не идва веднага - може да мине 1 седмица примерно и тогава да имате криза. Трябва обаче в никакъв случай да не плачеш пред детенце - тогава и то ще започне да се притеснява повече. При нас беше така - с тази разлика, че тръгнахме на градина, не на ясла - първите няколко дена - нищо, след това един ден - сутринта - се започна с "не искам на д.градина", дърпа се през целия път дотам (ние сме пешаци) а вече вътре като я преоблякох - се започна рев, "искам да ме вземеш", чак хълцане. Госпожата я вдигна и я вкара вътре ревяща и ритаща, а аз - беж, и при сестрата - рев ти казвам... не можах да се спра сума време. Дано на вас ви се размине все пак. newsm10

# 38 8 юни 2005, 17:22 ч.

Мнения: X

Абе сега ми е лесно да ти кажа - не се тревожи, всичко ще е ОК, децата са по-адаптивни, а и е най-добре за нея така и още куп blahblah

ама само си представям и аз догодина, като дам чавето какво ще е Weary

....и то те боли още повече от липсата на детето, а не от това, че е на ясла, защото малко или повече си казваш, че там има други дечица, много играчки и бруги ала-бала, ама на теб ти е едно пустооооо ooooh!

На мен и сега ми е такова, като я дам за една вечер на бабите....

# 39 8 юни 2005, 20:04 ч.

Варна
Мнения: 11 340

Цитат на: Milena B. в ср, 08 юни 2005, 16:33

Браво на Мони Hands Clap

. Щом е и обядвала там, значи няма да има проблеми. Heart Eyes

Абе, обядвала, обядвала - колко е изяла, не знам - доверихме се на госпожата, Мони не може да си каже, сложихме я да спи следобеден сън. В 17 часа като се събуди - ре-е-ев! И вика "Ам-ам" - слагам я в столчето, на масата имаше кифлички - тя ги сочи и плаче, дадох и една, докато и приготвя закуската - така нагъваше, чак ръчичката й трепереше! Горкичкото ми! Изяде си обяда + кремчето + половин плодово пюре - просот не мога да си представя какъв гляд е изпитвала! Явно на обяд само супата (таратора) е яла и те са решили, че се е нахранила! Утре трябва да предупредя, че си хапва доста.

Цитат на: Роси74 в ср, 08 юни 2005, 17:17

М/у другото - не с цел да те наплаша, а за да бъдеш подготвена - при някои деца разбирането за голямата промяна не идва веднага - може да мине 1 седмица примерно и тогава да имате криза. Трябва обаче в никакъв случай да не плачеш пред детенце - тогава и то ще започне да се притеснява повече.

И аз съм го чувала това - като разбере, че не става въпрос за инцидетно оставяне, а за ежедневие, може и да започне да плаче - надявам се да не е така!
За моето плакане - аз си поревах докато нея я нямаше, после като я взехме ми беше малко по-добре! Гледам на нея да й говоря само хубави неща - как ще си играе с децата, колко много играчки има там...

Наистина, празнотата вкъщи най-много ми дотежа - до днес не съм я оставял на никого, освен на татко й - бабите ни са надалеч.

Още веднъж ви благодаря, момичета!