Търса хубави стихотворения от този род

  • 17 001
  • 32
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 261
Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече


и имаше още едно за майката,дето ръцете ми заети бяха, не можех  да ти прочета ,нещо такова беше
 

# 1
  • София
  • Мнения: 2 079
Заета мама
(за съжаление не знам кой е автора на това невероятно стихотворение!)


Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих, после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо, виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е, годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна, целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми, заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица, които искаше ми ти с:"Мамо, моля!"

Последна редакция: сб, 07 юни 2008, 19:12 от инка62

# 2
  • София
  • Мнения: 2 079
На моя син
Камелия Кондова


Мъничък мой,
аз виждам твойта свобода в очите ти,
и твоя неизминат път и твоята съдба,
разстелени пред теб.
И ти си толкова различен и голям,
там някъде напред във времето,
а твойте първи стъпки, бяха в моето сърце,
и твоя дълъг път започна в мен.
Сега върви, бъди свободен, силен и добър
Мъничък мой, мое обичано дете.

# 3
  • София
  • Мнения: 2 079
Песен за майката
Марко Ганчев

Прохожда чедото, прохожда
И тръпка сладостна пробожда
Сърцето майчино, че вече
човек е нейното човече.

И мисли тя, че го повежда
с ръка към своята надежда.
Не знае, че го е създала
за близост не, а за раздяла.
Додето майката усети,
изтръгва й го от ръцете
безмилостният господар
на всички царства цар Буквар.
Остава майката сама
с играчките му у дома.
Погалва някоя играчка
и ето ти играчка-плачка.

Прописва чедото, прописва.
Вълна на нова радост плисва
и първа дума пишат двама,
и то се знае, тя е “мама”.
Когато мама е сама,
ще праща чедото писма…
Не знае тя, че рядко пише
синът зает с дела по-висши.

Додето майката усети,
изтръгват й го от ръцете
казарма, работа, жени…
А пък жените са едни…

Сама при старите му книги
остава мама и реди ги.
Поплакват заедно с буквара
и после всеки се затваря.

От ден на ден разбира мама,
че има син, но и че няма.
Разбира тя,че го е създала
за близост не, а за раздяла.
И вече не до рожба близка
да бъде близо мама иска.
Обратното желае само:
синът да не извика “мамо”.
Да не извика “мамо, мамо”
синът в нещастие голямо.
И щом не сеща се за мама,
то значи, че опасност няма
И че светът добре го среща,
затуй за мама се не сеща.
И мама в стаята тогава
ръка на себе си подава,
поема я и се повежда
сама към своята надежда…

# 4
  • Мнения: 2 584
в това стихотворение Заета мама, колко болезнена истина има, и колко бързо порстват децата  Sad

# 5
  • Мнения: 394
Разчувствах се и си поплаках!!! Blush
Страхотни стихове не бях ги чувала!

# 6
  • Мнения: 7 201
Разчувствах се и си поплаках!!! Blush
PeaceМда...чудесни са! Heart Eyes

# 7
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
благгодаря ви за тези стихове

# 8
  • Мнения: 4 095
Мъничка, мъничка моя,
весело зайче, котенце мило,
в скута на мама сега се е свило.
Твойта главичка на моето рамо почива.
Можеш ли ден да изкараш без мама?
Мама в чашата мляко налива,
сресва косата в плитка красива,
кърпи чорапки с пробити петички,
мама се грижи за всички.
Кой ще разкаже на мойто момиче
как тъй луната на сърпче прилича,
как се превръща водата във пара
и самолетът с какво ли се кара?
Има ли в спътника истинско куче?
Мама попитай и ти ще научиш.
Мъничка, мъничка моя,
ден ти не можеш без мама,
а подир време ще станеш голяма,
умните книги сама ще намираш
и ще рисуваш, и ще бродираш.
Дългите плитки ще решеш самичка,
а после ще литнеш и ти като птичка -
умна и силна ще идеш далече,
можеш без мама ти вече.
Мама ще бъде с коси побелели,
мама ще пази две детски кордели,
ще се тревожи и скришом ще плаче,
ако не носи писмо раздавача.
Друго не трябва - три думички само
ДОБРЕ СЪМ, МАМО!

# 9
  • Мнения: 21
 Tired  Много са добри!

# 10
  • Мнения: 1 312
Песен за майката
Марко Ганчев



 Cry

# 11
  • Мнения: 654
  bouquetблагодаря за тези стихотворения. Cryи се надявам днес да бъда по добра.

# 12
  • Мнения: 3 886
Страхотни са а колко болка има и  колко истина.За съжаление това си е истината. Confused

# 13
# 14
  • София
  • Мнения: 254
Ле-ле-е--е,какъв рев му дръпнах само.... Cry
Страхотни стихотворения....

# 15
  • Добрич
  • Мнения: 5 456
Страхотни стихове! Песен за майката я помня от детските си години. Имахме я на плоча, но не помня кой точно я изпълняваше. Мисля, че беше Стефка Оникян.

# 16
  • Мнения: 2 211
Цялата истина събрана в няколко реда....
Май ще трябва да си ги разпечатя и да ги чета всеки ден - да ми помогнат да бъда по-търпелива.

Благодаря!

# 17
  • София
  • Мнения: 1 230
Момичета разплакахте ме.

# 18
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Момичета разплакахте ме.
И мен!  Hug

# 19
  • Мнения: 654
защо хубавата тема се загуби.
момичета имам една идея:работя в магазин и предла га ме основно детски стоки,да разпечатам стихотворението,,ръцете ми са заети"и да го залепя например на играчките.да могат повече родители да го прочетат.вече цяла седмица не ми излиза от главата,разпечатала съм го на всичките си позната,и ако можете да видите реакциите им.

# 20
  • Мнения: 84
Мами това е цялата истина за нашия живот - горчива и сладка. Истина събрана само в няколко реда... Наслаждавайте се на вашите деца докато е време. Някои нямат тоя късмет. Бъдете любвеобвилни, всеотдайни и търпеливи - всичко ще ви се върне с времето. Пък даже и да не се върне бъдете горди, че сте изпълнили свещения си дълг - отгледали сте бъдещето.

# 21
  • София
  • Мнения: 353
И мен ме разплакахте. Ще си взема поука.

# 22
  • Мнения: 261
току-що разплаках и няколко мои колежки, в т.ч.  и себе си

# 23
  • Мнения: 156
Накарахте ме да се замисля..... Благодаря Ви  Embarassed

# 24
  • Мнения: 3 695
Поплаках си и аз.  Cry Невероятни стихове! Peace

# 25
  • Мнения: 9 814
Поплаках си и аз.  Cry Невероятни стихове! Peace

И аз това правя сега. Cry
Колко истина събрана в няколко стиха и как боли от нея.

# 26
  • София
  • Мнения: 3 999
Разчувствах се и си поплаках!!! Blush
Страхотни стихове не бях ги чувала!

айде и аз така  Embarassed

# 27
  • Върху лъчите на Слънцето.
  • Мнения: 1 992
Заета мама
(за съжаление не знам кой е автора на това невероятно стихотворение!)


Песен за майката
Марко Ганчев

Тези направо ме разплакаха!
инка62, благодаря ти, че си ги написала! Ще чакам още ...  Simple Smile

# 28
  • Мнения: 550
Момичетааа...Стихотворенията са така хубави!А защо плача!!!Сигурно се почувствах виновна и безсилна...

# 29
  • Мнения: 24 467
Хубави са, но ако позволите малко да променя стила- този ми пасва повече на мен и моите деца, надявам се да хареса на вашите:

АКО НЕ ВЯРВАШ
Всичко мога да правя сама!
-Сама ли?
-Сама!
Ако не вярваш- ела у дома.
Мога, без да мигна,
до дръжката на вратата да стигна,
да натисна звънеца:
Зър-р-р-р.
Дъжд ли плисне-
да нося чадър,
да карам колело,
да изям филия с масло,
всяко зъбче да мия с четка,
да закопчея свойта жилетка.

МОЕТО КОЛЯНО

Тази сутрин се събудих рано
заради теб, коляно одрано.
Ти навярно още спиш
и затуй не ме болиш,
Но ако се впусна в бяг
“Оле-ле-е” ще викна пак.
Под одеалото отдавна
вече чакам без да шавна.
Е, одрано, неодрано
ти си моето коляно-
туй е факт неоспорим
затова- да се сдобрим!
Толкова е просто: виж,
аз ще тичам-
ти ще спиш!

НОВОТО ПАЛТО

Вчера ми купиха ново палто,
Само че много е дълго.
-Защо?
Питам, а мама отсече:
-Така!
Скрито поискаха твойте крака,
Викнаха те- за какво ни е то?
Много сме бързи- казаха те,
Ние растем, а пък то не расте!
С ТАТКО ЩЕ ЛЕПИМ ТАПЕТИ
Всички вкъщи сме заети-
с татко ще лепим тапети.
Двамата- с една задача-
никой да не ни закача!
Той отмества гардероба-
готви се да прави проба.
Влиза нашата съседка:
-А дали направи сметка?
-На тапетите? Тая заран.
Виж, ако не хващаш вяра!
Качва се на стълба, слиза-
сметката му не излиза.
Нещо тука не е в ред
с тоя бледосин тапет.
Стига- По чия вина?-
само за една страна.







# 30
  • Мнения: 654
Това е от стихосбирката " Босонога скитница" на Людмила Билярска
Обич до обич
Най- тежката орис- да бъдеш длъжник на детето си.
Пропусната нежност не можеш да върнеш назад.
Когато очаква да сложиш небе до небето му
ти вечно забързан прелиташ над жадния свят.

Отлагаш за после. Забравяш за думите чакани.
Да стоплиш със поглед. Челцето със длан да допреш.
Живот си му дал. Не това.. Не е достатъчно.
Когато се буди те чака до него да спреш.

Недей да спестяваш. Изсипвай му щедро: Обичам те!
Душата му цвят е. Поливай я с ласки до вик.
Спестената нежност към рожбата лесно изтича.
И после оставаш с най- тежката участ- длъжник.

# 31
  • Мнения: 3 886
МАМО
Аз зная защо е е тъй бяла                                                   
косата ти майко добра
там грижата зла е навяла
вихрушки  от снежни пера!

Аз зная защо са тъй сиви
очите ти майко добра,
защото и денем и нощем
в тях огън  от болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице

# 32
  • София
  • Мнения: 498
Страхотни са ....
Ето и още едно мисля , че е на някой от форума, но е много хубаво.

Като всички опознали болката
май идващите дни намразих
понякога ми става черно толкова
че искам просто да избягам
Душата си разкъсвам на парчета
и разум май не ми остана
затрупана от толкова клишета
сама се чудя как ще оцелявам
Намирам смелост в твоите ръце
протягаш ги към мен и ме прегръщаш
така достигнала до моето сърце
стократно любовта ми връщаш
Намирам сили в твоите очи
погледнеш ли ме и света замира
душата ми с твоята трепти
и с теб съм истински щастлива
Най-важното в живота ми си ти
и моя свят от тебе е зависим
мечтая детски глас да ми шепти
три думи само -Мамо теб обичам!

Общи условия

Активация на акаунт