Удрящо и блъскащо дете

  • 2 389
  • 43
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 24
Здравейте, не знам точно как да формулирам темата, но проблемът е следния:
Бяхме на гости на приятелско семейство, моят син е на 1г. 10 месеца, а момиченцето на това семейство на 2г.1 месец. Значи през цялото време докато бяхме там момиченцето при всеки удобен момент идваше и блъскаше сина ми. Или отива при него уж да го гушка, но това гушкане е толкова силно и не спира, ако ние не ги разделим. Според майката, ако ги оставим гушнати, тя ще го ухапе.
 Опитах се да и обясня, че ако го удари  ще го боли, отговорът и беше: Да го боли.
Мислех си, да не би да ревнува играчките си, но не е това, защото на другия ден бяхме навън и пак се повтори  историята с блъскането. Според наблюденията на майката, така реагира само на по-малки от нея деца, но пък разликата и с моя син е много малка, така че тя няма как да знае , че тя е по-голяма.
   Иначе са две деца, тя е по-малката, но рядко посягала към сестра си.
  Ако някой знае, как трябва да се реагира в този случай, нека  пише...

# 1
  • Мнения: 2 197
Нищо не можеш да направиш освен да не ги събираш двете. Може би просто синът ти я предразполага да се държи по този начин. Ако реагира така на по-малки деца и твоето е по-ниско от нея може и това да е причината. При всички положения на две годишно дете не можеш да му обясниш значението на думата болка така че да не продължи да я предизвиква. Особено ако пък прага на чувствителност при детето е по-висок.
Примерно моята дъщеря си има едно приятелче, с което се държи по същия начин - блъска го, гушка го силно и т.н. С никое друго дете не прави така. Той е с 5 месеца по-малък, но е и доста по-нисък от нея. Нито аз нито майката на детенцето не предприемаме нищо по въпроса, защото реално не го наранява и по никакъв начин не го боли. Обяснявам и естествено, но нищо не се променя. При нея даже и болката не мога да дам за пример, защото тя не плаче когато се нарани и въобще не реагира на болка. Опитвали сме се да се учим какво е това, но засега без успех.

# 2
  • Мнения: 5 877
Бото, извинявай, че се намесвам, но според мен сега е моментът да демонстрираш на детето си, че всякакво агресивно поведение е абсолютно недопустимо. По същия начин, по който би я спряла да не бърка в контакта - казваш "не" и физически я възпираш. Ясно, недвусмислено, доста бързо запомнят - все едно колко са малки.
За авторката на темата - ами аз бих спряла за известно време да вземам детето, когато гостувам точно на тези приятели.

# 3
  • Мнения: 1 049
Е как така майката не спира ли детето си когато започне да се дьржи така? Дори да са малки, на децата трябва непрекьснато да им се обясняват нещата, кое може да се прави и кое не. Като ги оставяте все едно толерирате такова поведение. На 2 год. все пак може да разбере за какво става вьпрос, не е малко бебе. Повече тьрпение и повече обяснения са нужни според мен. Не смятам, че на тази вьзраст нищо не трябва или не може да се направи. А ако детето наистина не иска по една или друга причина да разбере, просто не ги сьбирайте заедно. Hug

# 4
  • Мнения: 447
Ако детето за което разказваш е по- малкото в семейството, е твърде вероятно да е попило начин на поведение от по- голямото дете. Оправяне няма. Поне не от теб. Можеш само даограничиш контактите на децата.  Аз в момента съм забранила на дъщеря ми да си играе с племенника ми, който иначе и двете страшно обичаме, защото я забелязах, че попива всяко негово движение, мимика и каквото се сетиш още. А той в момента не е в "най-привлекателната" за околните фаза.

# 5
  • Мнения: 1 849
julide, може би сега е момента да научиш сина си да не се оставя да бъде удрян. Не казвам да отвръща, но поне да се пази и да не позволява някой да се държи така с него. Преди имахме такова комшийче на годините на сина ми. Веднъж се наложи да му кажа, че ще разреша на Петър да го удари и че е по-силен от него Laughing... По-добре е да ограничите контактите с това дете, но и да научиш твоето да не се оставя.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
И на мен не ми стана ясно детето като посяга майката какво прави? Ако стои и гледа... какво очакваш ще си удря и няма да спре да го прави. На тази възраст децата вече разбират много добре кое е лошо и кое е  добро. Преди години имах такъв случай с едно дете, което биеше моето а майка му стоеше и се чудеше, защо прави така newsm78 Веднага спрях контактите с това дете. Защо да подлагам моето на терор, при положение , че детето, което удря дори не му се прави забележка. То си е весело, а моето е тъжно и реве, защото го бият. Има такива майки за съжаление, които реагират неадекватно спрямо поведението на детето си.

# 7
  • Мнения: 2 197
Бото, извинявай, че се намесвам, но според мен сега е моментът да демонстрираш на детето си, че всякакво агресивно поведение е абсолютно недопустимо.
Значи пак казвам, че само и единствено към въпросното момченце тя е такава. Нееднократно и е казвано и обяснявано, че така не се прави и въпреки това в момента, в който го види започва да се отнася с него като с играчка. А демонстрирането не ми се връзва много - как по-точно да демонстрирам?

# 8
  • Мнения: 1 931
Децата си имат предпочитания. Марина пък има едно съседче дето като го види само го бута и не го иска, аз като видя това детенце на площадката и сменям посоката защото ми е неудобно от техните. Има и такива деца които много обича и хубаво си играе. Те са си такива и не се прикриват ако някой не им харесва или пък ако много си харесат някой.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 840
Забелязала съм, че на тази възраст стават понякога тотално неадекватни.
Говори се с тях, обяснява се, но много често това не помага. Остава да бъдат наблюдавани от възрастните, за да не се стигне до инцидент. Ако нещата са абсолютно крайни, децата се разделят.
В повечето случаи това поведение изчезва с възрастта.

# 10
  • Мнения: 25 669

 А демонстрирането не ми се връзва много - как по-точно да демонстрирам?


Много просто. Хващаш си отрочето за ръчичка, извиняваш се на детето и майката от негово име и си тръгвате. По пътя подробно му обясняваш, че няма да играе с другите деца, защото се е държало зле и че децата не трябва да се бият, блъскат или както там ги е малтретирало.
Децата, колкото и да са малки, не са идиоти, много бързо схващат причинно-следствената връзка "бутам/бия" , следователно "тръгвам си по-рано, а останалите остават да играят без мен". Стига да си достатъчно твърда, де. Защото е много по-лесно да вдигнеш рамене и да кажеш: "Ами какво да направя, дете е..." и спокойно да продължиш да си пиеш кафето...

# 11
  • Sofia
  • Мнения: 8 221

Много просто. Хващаш си отрочето за ръчичка, извиняваш се на детето и майката от негово име и си тръгвате. По пътя подробно му обясняваш, че няма да играе с другите деца, защото се е държало зле и че децата не трябва да се бият, блъскат или както там ги е малтретирало.
Децата, колкото и да са малки, не са идиоти, много бързо схващат причинно-следствената връзка "бутам/бия" , следователно "тръгвам си по-рано, а останалите остават да играят без мен". Стига да си достатъчно твърда, де. Защото е много по-лесно да вдигнеш рамене и да кажеш: "Ами какво да направя, дете е..." и спокойно да продължиш да си пиеш кафето...
newsm10 Ако повечето майки постъпваха по този начин, който за мен е най адекватния, нямаше да нищим такива теми  често.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Присъединявам към възгледа - щом има физически сблъсъци или тормоз, значи мястото ни не е там. Пък майката да си гледа работата, ако ще да е моя първа приятелка - ако за нея блъскането е в реда на нещата, да си сърба попарата. Детето ми е по-важно.

# 13
  • Стара Загора
  • Мнения: 6 391
Присъединявам към възгледа - щом има физически сблъсъци или тормоз, значи мястото ни не е там. Пък майката да си гледа работата, ако ще да е моя първа приятелка - ако за нея блъскането е в реда на нещата, да си сърба попарата. Детето ми е по-важно.
Напълно съм съгласна-и аз бих реагирала така

# 14
  • Мнения: 10
Моето дете е от тези дето удрят и скубят другите деца и трябва да ви кажа ,че вече пет месеца се опитвам да я отуча но нямам особен успех. На година и осем месеца е . И повярвайте ми пробвала съм и с обяснение и с наказание , и прибиране веднага вкъщи . Много е лесно да кажеш от страни майката е виновна , но аз не съм от тези който стоят и нищо не правят. Непрекъснато й обяснявам , че не трябва да бие децата  , а само да си играе и да ги гали . Дори като я питам какво се правят децата казва  , че ще ги гали  , но пак продължава да ги удря . Приемам всякакви съвети , но от майки чиито деца са като моето , а не от другата страна . Само който не го е изпитал не знае колко е неприятно да си от страната на "лошите". Всички ми казват че ще премине след време дано да са прави .

# 15
  • Мнения: 25 669
Приемам всякакви съвети , но от майки чиито деца са като моето , а не от другата страна . Само който не го е изпитал не знае колко е неприятно да си от страната на "лошите". Всички ми казват че ще премине след време дано да са прави .

Хубава работа! И ти ли мислиш, че си родила лошо дете, а хорските какви са добриии...
Никога не ти ли е минало през ума, че неагресивните деца не са се родили такива, а просто не им е било позволено да тормозят останалите? Някои родители не чакат да отмине периода, а още от бебешка възраст намират начин да втълпят на детето, че не трябва да се удрят другите хора.
Ти специално, защо, след като детето ти е склонно да удря, го караш да гали? Ами напълно нормално е ласката да премине в удар, най-малкото на тази възраст те не могат да контролират добре силата си. По-добре научи детето си да не посяга към другите деца, независимо с какви намерения. Даже и да започне да гали, те не са длъжни да търпят нежелани ласки. Може да се стигне и до обратното - твоето да гали, а отсреща да отвърнат с удар.

# 16
  • София
  • Мнения: 62 595
Добре, Вектра, ще ти задам един въпрос. Нямам представа дали имаш едно дете или 2. Затова ще те попитам хипотетично: ако имаш две деца с малка разлика  и едното тръгне така да бие другото какво ще правиш?
Може да се каже, че до известна степен съм била в твоето положение, защото децата ми са с 1 година разлика. И двете в началото не можеха да се контролират и при всяко мое отклоняване за секунди от тях се стигаше до замерване с кубчета, галене, прерастващо в скубане и т.н. Не можех да взема страната на никое от децата и да кажа, че някое от тях е лошо, защото и двете бяха съвсем малки и на всичко отгоре са мои деца. Единственият ми изход беше да стоя неотлъчно до тях и да предотвратявам удари, включително съм им се карала за това,по едно време като се сбиеха ги разделях всеки в неговото легло и им казвах, че това е, защото се бият. И така докато се научат да не се нараняват взаимно. Не можех да кажа, че другото дете не разбира, нямаше на кого да хвърля вината, нали?

# 17
  • Мнения: 24
При въпросното момиченце проблемът не е само в това, че примерно отива и блъска някое дете, но ако в този момент майка й реши да я дръпне към себе си или я вземе в скута си, почва едно тръшкане и усукване от нейна страна.  Каквото и да й казва майка й тя сякаш не възприема, и след 2мин случката отново се повтаря. Примерно, тя й казва , че ако прави така ние ще си тръгнем, и ще остане сама. Отговорът е: Да си тръгнат.  През цялото време докато бяхме на гости, аз се опитвах да защитавам моето, а тя да държи  далеч своето. Ако само за 1мин се разприказваме и тя вече е успяла да го блъсне, удари или гушне с все сила. Това беше вчера, докато бяхме у тях. Аз в този момент си го обясних с това, че може би ревнува играчките си и т.н. Но днес като се видяхме отново и тя както си стоеше мирно, отиде и блъсна сина ми. Аз отидох при нея и като на голям човек и се скарах, сигурно съм повишила тон, щом след това почна да плаче. Майката не реагира по никакъв начин, оставих ме я да си поплачи 2-3 мин и после и мина. След това повече не му посегна. Ще видим другия път как ще реагира.
Едно дете на 2г не е бебе, според мен то разбира всичко.  Може би подхода на възрастните не винаги е правилен.

# 18
  • Мнения: 14 654
Пък аз се надявах някоя майка на побойник да съзира проблем в поведението на детето си и да пуска тема.
Неприятно е да ти тормозят детето, освен да кажеш на майката, че няма да се събирате, защото не искаш детето ти да е бито, друго не знам какво да направиш, просто поведението на чуждите деца не зависи от нас.

# 19
  • Мнения: 10
Не мисля че детето ми е лошо затова и думата е в кавички , а също и съм сигурна в това че не съм учила дето си да е агресивно и да удря .Мисля , че няма такава майка , която да учи детето си на това да се бие . И въпреки всичко има доста такива деца . Имам две деца голямата никога не е правила така и никога не съм си представяла , че мога да имам такъв проблем . За сега се справям с удрянето като стоя до нея и реагирам веднага ако реши да го прави , но много се притеснявам като тръгне на градина какво ще правим.Мисля че в последно време има малко подобрение , но е на моменти. Благодаря ви за мненията и съветите много са ми полезни .  

# 20
  • София
  • Мнения: 2 840
Пък аз се надявах някоя майка на побойник да съзира проблем в поведението на детето си и да пуска тема.
Майка на побойник?!
Става въпрос за 2-годишни деца.
Какъв побойник те мъчи, пък теб?
И що все в мъжки род?
В случая момиченце пошляпва момченце. Mr. Green

И съм убедена, че всички майки, които имат удрящи деца, "съзират" проблем. Даже и в тази тема споделиха и поискаха съвет.
СЪВЕТ, обаче, не някакви назидателни беседи.

# 21
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
няма начин да не може едно дете да бъде спряно - било с наказание - било на психическа или физическа основа
всичко останало е оправдание
в крайна сметка ако майката не може да обуздае отрочето си да го прибере в къщи....
с две породени съм винаги търпят порицание и наказание ако се бият
на най-добрата приятелка на сина съм казала ако ДАни я бута и тя да го бута, при последните му напъни да взима всичко до което се докосне - бе нашамаросан по дупето....
в крайна сметка другото дете не ни е виновно че не можем да се разберем и той не слуша....

на АВТОРБКАТА на темата - дъщеря ми е по-малка при породен брат, който я тормози малко или много...тя на него не посяга, но пък е по-агресивна от него към чуждите деца - изкарва си това дето й се е събрало на душичката
пиша ти това да разбереш това което си мисля, че е проблем при приятелката ти
а иначе - майката да се постарае да си обуздае детето, също така е добре ако се разбирате добре - ти да направиш забележка на детето й - често чуждите хора всяват повече респек у децата ни
ние с моята приятелка сме много близки и изкл си имаме доверие - позволяваме си в редки случаи когато и двете преценим, че ще помогне - да правим забележки на децата си - аз на нейното, тя на моите...не е практика, защото детето не бива да приема това за даденост, но в редки случаи на тежко неподчинение това понякога помага
успех

# 22
  • Мнения: 1 632
Моят син беше хапан и удрян от 1 момченце на моя приятелка.Беше ми писнало,детето ми да пищи,и майката да не реагира.Синът ми обаче е във възраст на копирането и скоро, и ние минахме този период.Обяснявах,че боли,наказвах докато не показах по същият негов начин,и край с хапането и удрянето.Разбрах,че при моите деца трябва да реагирам по техният начин ,за да ме разберат.Не ме разбираше,че когато хапи,мен ме боли,докато не го ухапах и аз(естествено по слабо).Вече като причини на някого болка,го питам дали иска да му направят същото,той се оттегля и въпроса приключва.

# 23
  • Мнения: 9 052
не им ходете на гости, докато не мине периода при детето им и не zапочВнат да си играят нормално zаедно. Иначе само есе нревите.

# 24
  • Мнения: 639
Вектра, аз съм майка, която е била в твоята ситуация - на около 2 годишна възраст синът ми редовно буташе, опитваше се да прегази с камиончето си, да събори и т.н. другите деца. За мен резултат може да се постигне само със системно говорене, обясняване и недопускане на такова поведение. Колко пъти сме се прибирали от площадката, колко пъти съм повтаряла, че да буташ някого не допустимо поведение - устата ми се беше запенила. Но - за около 3 месеца постигнахме резултат. Да, знам, не е приятно да си от страната на "лошите", знам как те гледат другите укорително, но не забравяй, че другите ги виждаш случайно, а за детето си носиш отговорност какъв човек ще стане и просто ТРЯБВА да го научиш, че агресията не е начинът за решаване на проблемите. 

# 25
  • Мнения: 10
Вярвам , че щом полагам усилия резултат ще има . Просто при нас става по бавно и също виждам как децата се променят всеки ден.Така че няма да сме побойнички до големи всички деца са на периоди важното е родителите да постъпват адекватно .Тези проблеми ще отминат и ще дойдат нови още по - сложни , голямата ми дъщеря е на 13 г  и знам за какво става въпрос . Няма да се предаваме и успех на всички във възпитанието на мъниците .

# 26
  • София
  • Мнения: 2 623
И аз щях да пускам тема, защото синът ми
проявява агресивност към някои деца в яслата,
но видях темата.
Синът ми е на 3.4 год. От малък е много живо и
палаво дете. По принцип не е агресивен, но опита ли
някой да му вземе играчка, кола или каквото държи,
направо става друг и започва да бие, вкл. и нас с баща му,
ако не му угодим за нещо.
Лошото при нас е, че с мъжът ми не можем да се разберем
относно възпитанието му. Аз като кажа НЕ, значи НЕ и по корем
да се влачи не отстъпвам и считам, че така е редно. Той обаче
само и само да не мрънка и да не реве, му дава това, което аз съм
забранила. Детето не е виновно - в случая сме виновни ние и аз
го съзнавам. Обаче мен биенето ме притеснява. Преди няколко
седмици се скарали за някаква кола в яслата, синът ми блъснал
детето и то се ударило в ръба на масата. Даже в Пирогов са го
водили. На нас обаче учителките нищо не ни бяха казали.
Разбрахме го в последствие от бащата на детето и направо
щях да умра от неудобство. Наистина е било невинно спречкване,
 но аз в никой случай не го оправдавам.
Лошото е и че ние говорим, говорим, говорим, но нищо не излиза  Cry
Вече мисля да се обърна към психолог .
Аз и преди съм пускала тема затова, но ме разубедиха. Виждам обаче,
че нещата не се оправят и май това е единственото решение  Cry

# 27
  • Мнения: 25 669
Вече мисля да се обърна към психолог .


Кого ще водиш на психолог? Не детето, надявам се. От написаното от теб съдя, че най-голяма нужда от специалист има съпругът ти. Той прави най-голямата грешка, която един родител може да стори - да всява разногласие в методите ви на възпитание. А така детето се обърква. Прави или криви, родителите винаги трябва да са единни, всички спорове и проблеми относно възпитанието трябва да се водят далече от детските очи и уши.
За мен рецептата е проста - ясни правила, твърдост на родителите при отстояването им и много търпение, докато дойдат резултатите. Трудно е, знам, но това е положението. Лесни пътища за жалост няма.

# 28
  • Мнения: 1 632
Съгласна съм с Как' Сийка.Ако няма единодуше по-въроса на възпитанието,дете се обърква,и от там идват проблемите.

# 29
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
МАМАКуин Светкавицата, а един пердах по дупето не си ли пробвала?
само няма да влизам в полемики колко е вреден пердаха...им след като онова детенце с цепнатата глава ще е нормално след ходене до ПИрогов, вярвам и вашия син ще си прежали дупето след един пердах по него...
когато детето удря и то жестоко, не виждам защо да не получи това което дава на другите??? ако следващия път като ви удари - ти му кажеш "сега аз съм Бобо, а ти си мама" и ти го пернеш - резултата може да е очудващ и за двете страни...

желая успех, но в живота някои неща не се разминават само с говорене и възпитанието изисква жертви и от двете страни
и проблема не е само в мъжа ви...а в характера на детето също...малко повече строгост може да даде добри резултати
но аз съм от старата школа и така виждам нещата, ако не ги виждате така - що пък не психолог....все пак и това е решение

# 30
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 942
vektra, стоиш неотлъчно до него, готова да спреш атаката когато виждаш, че натам се е тръгнало. Само  "така боли", "не" и физическото отстраняване обаче, едва ли ще е достатъчно, за да разбре детето какво се иска от него.  То има нужда да му се покаже какво ДА направи. И тук е най-трудното - да го наблюдаваш, да видиш какво точно изразява/иска с поведението си и да му покажеш приемливия алтернативен вариант. Може това да е, примерно, опит да комуникира с децата, да привлече внимание, един вид "Хайде да си играем", "Здравей" или нещо такова.  Обясняваш, че не е това начинът, и му казваш, какво да прави:  кажи "Хайде да  играем", да речем.

Големият ми син изразяваше радостта си към мъника като го стискаше силно. Ние го учихме как се гушка и милва. Внимателно и леко. Гушкахме и милвахме плюшени играчки, гушкаше и милваше нас, ние гушкахме и милвахме него, и така докато се научи. Беше започнал да ни удря, търсейки вниманието ни. Показвахме, че може да дойде да ни хване за ръка или просто да извика "мамо" или "тате". Иска обаче много постоянство, търпение и контролиране на собствените ни емоции, защото нашето раздразнение, избухливост само влошават нещата. С добро, но твърдо и уверено - това за мен е подходът.

# 31
  • Мнения: 1 312
Синът ми отскоро започна да бута другите деца,та и аз съм в кюпа на притеснените.
Не се бие,към нас агресия не проявява,направи ли беля и двамата с баща му го играем "лошото ченге",обаче от време на време проявява някаква форма на агресия.
Не е заради играчки-почти винаги ги споделя,не е ревнив,не си пази територията,забелязвам,че за него това е игра и се забавлява ако и другото дете му отвърне-ако пасува и той спира.
Обаче направя ли забележка веднага отива и прегръща детето,целува го по бузата и го милва по главата.
Без да го карам и подстрекавам-просто ясно осъзнава,че така не трябва.
Миналата седмица бяхме на гости на приятели,чието дете е с половин година по-голямо и на второто бутане просто помолих приятелката ми да му се скара.
Понеже му дойде доста изненадващо веднага се спря и в следващите 4 часа имаше мир и спокойствие за цялата компания.
Вчера пак оторизирах другата майка да направи забележка и ефекта беше същият-спря и се заиграха все едно нищо не е било.
Та си мисля,че родителите в един момент може да не са чак такива авторитети в очите на детето си,особено ако често му правят забележки,а непознатите хора биха могли да бъдат помощници във възпитанието.
Сега синът ми знае,че не трябва да бута децата,понеже ги боли и е лошо да се нараняват,но и защото майките на тези деца ще му се карат и няма да му дават да си играе с тях.

# 32
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
ХАКИБА, прекрасно наблюдение
както съм писалао - при нас с моята приятелка също е така - оторизирани можем да направим забележка когато излезнат нещата извън контрол...спестяваме си викане, каране и постоянно бдене над личното отроче
даже новата тактика е - който се кара - прави го и сдвамата...не ги делим, да се чувстват равни и да взимат вучастие в прегрешението на другия...така ще се замислят и те дали да правят бели...още не съм видяла крайния резултата на тази тактика но пробвам

иначе ХАКИБА, като отговор на въпроса ти защо все пак детето е агресивно - нормално е
ние винаги ли сме спокойни? та те дори от радост им се уморяват мозъчетата понякога...и за мен доза агресия е НОРМАЛНА и ЖЕЛАТЕЛНА - едно напълно кротко дете буди в мен въпроси дали всичко му е ок
сина бе силон подтиснат от агресията ми кгато Мими се роди - в резултат имах перфектно и добре възпитано дете - само да го погледан и вече знае какво искам...но това е силно обработена психика...
та в детето трябва да има известна лека доза агресия ,когато то ее неразположено, когато иска нещо и се инати, когато си отстоява правата и желанията....но известна доза...а не постоянна такава
така, че ХАКИБА, за мен вашето дете е здаво и добре развиващо се както го описвате с напълно нормални реакции

# 33
  • Мнения: 9 814
И все пак твоето дете с нищо ли не е провокирало това момиченце?!
По принцип децата имат такива  "агресивни" периоди, когато доказват себе си пред по-малките деца.
Като те притеснява поведението на това дете просто не го събирай с твоето.

# 34
  • София-Лагера
  • Мнения: 2 662
Az съм майка на побойник.
Абсолютно нищо не помага.
Наказан,дърпане на уши,бой по дупето,говорене.
От нашата площадка не излизаме ,защото ме е срам да не направи някоя беля.
Просто се надявам тоя период да отмине. Confused
Наистина който няма такова палаво дете не знае за какво става на въпрос и колко ни е трудно.
Но както казват старите хора ''Палаво дете,здраво дете''
Да са ни живи и здрави и майките с кротки деца по-търпеливи  bouquet

# 35
  • Мнения: 9 052

Абсолютно нищо не помага.
Наказан,дърпане на уши,бой по дупето,говорене.
От нашата площадка не излизаме ,защото ме е срам да не направи някоя беля.

Това всичкото ако си го приложиля нищо чудно да не исакшда иzлеzеш пред хората. То не само не помага , но и вреди. Опитай с галене, купуване на подарък, купуване на сладолед, радост и похвала и награда zа добрите постъпки ...

# 36
  • Мнения: 1 312

Абсолютно нищо не помага.
Наказан,дърпане на уши,бой по дупето,говорене.
От нашата площадка не излизаме ,защото ме е срам да не направи някоя беля.

Това всичкото ако си го приложиля нищо чудно да не исакшда иzлеzеш пред хората. То не само не помага , но и вреди. Опитай с галене, купуване на подарък, купуване на сладолед, радост и похвала и награда zа добрите постъпки ...

Офффффф......
Имам чувството понякога,че пускаш с търсачката думата "бой" и където ти излязат резултати бързаш да се намесиш и да раздаваш правосъдие.
Аман от нравоучения Naughty и виртуални съдилища Crossing Arms

# 37
  • Мнения: 9 052


Офффффф......
Имам чувството понякога,че пускаш с търсачката думата "бой" и където ти излязат резултати бързаш да се намесиш и да раздаваш правосъдие.
Аман от нравоучения Naughty и виртуални съдилища Crossing Arms

Хакиба, твърде чЕсто ще иzлеzе думата бой, ако пусна търсачката в нашите деца. Жалко.   Защо ли доста малки го прилагат с цел мотивация, а ефекта в същност е демотивация. Ако искаш да мотивирашнякого да направи нещо хубаво му предлагаш нещо, което харесва ... не го биеш?

# 38
  • Мнения: 1 312


Офффффф......
Имам чувството понякога,че пускаш с търсачката думата "бой" и където ти излязат резултати бързаш да се намесиш и да раздаваш правосъдие.
Аман от нравоучения Naughty и виртуални съдилища Crossing Arms

Хакиба, твърде чЕсто ще иzлеzе думата бой, ако пусна търсачката в нашите деца. Жалко.   Защо ли доста малки го прилагат с цел мотивация, а ефекта в същност е демотивация. Ако искаш да мотивирашнякого да направи нещо хубаво му предлагаш нещо, което харесва ... не го биеш?
Виж сега-на мен ми е ясно.
Както и на много от списващите тук.
В този форум претендираме,че сме що годе интелигентни и попрочели туй онуй хора.
Това,че го осъзнаваме не изключва възможността да се отклоним понякога от правият път и да предприемем погрешната тактика.
Досадно е обаче,когато някой постоянно ти го натяква и прави забележки сякаш е застрахован от подобни криввания(незнам как се пише тази дума,забележките си ги спестете).
Ми и аз знам,че от шоколада ми се увеличава гъзунката,ама си го хапвам от време на време.

# 39
  • София
  • Мнения: 38 589
Да се включа и аз, че Габи също не е от най-кротките. Още не можеше да ходи или да говори, но хапеше и млатеше наред.
При нас много помогнаха учителките от детската градина.
Хапането спря окончателно от началото на годината, а боя е рядко явление.
Детето вече разбира като му обяснявам и ми се извинява, като и се разсърдя, след като ме е ударила.

# 40
  • Мнения: 9 052
тук не става въпрос zа отвреме на време, просто не видях на жената да е опивсала друга подтикваща доброто поведение тактика, освен
"Абсолютно нищо не помага.
Наказан,дърпане на уши,бой по дупето,говорене."
ми zащо да не и предложа малко да попромени подхода, който явно е погрешен?
ЗА това, че всеки могат да го иzбият чивиите не спорим, съгласна.

# 41
  • Мнения: 1 174
Преди два дни писах отговор по тук, но с проблемният ми модем и интернетът се скапа и така и не се публикува мнението ми...

По темата:
Наскоро имахме няколко подобни случая на налитане  и блъскане от други момченца и момиченца с дъщеричката ми и деца на мои приятелки.Няма да ги описвам отново, само ще се съглася с отговора на Анда от първа страница, че начин да се покаже, че "така не се прави" винаги има.Нужно е само родителите постоянно и безпристрастно да участват в игрите и заниманията на своите малки.Да проявяват много загриженост и най-вече обич към тях, но така да се отнасят и към останалите малчугани по детски площадки и кътове.Не случайно ни се дават тези две години майчинство - за пълно отдаване при отглеждането и възпитаването на рожбите ни.
Против агресията съм, но за мен тя е нормална проява у малките на подобна възраст като една-две или три годинки, както една мама по-горе бе писала и ако не искаме децата ни да я развиват, т.е. да остават неудовлетворвни от околните в най-хубвото за тях - игрите и общите занимания, както и от лошо отношение на възрастни и родители, ще е повече от добре и полезно, да ги наблюдаваме  постоянно и да участваме, като показваме какво е добро и хубаво.Нашето поведение, като големи хора е най-добрият пример за тях.

# 42
  • София-Лагера
  • Мнения: 2 662
Цитат
Това всичкото ако си го приложиля нищо чудно да не исакшда иzлеzеш пред хората. То не само не помага , но и вреди. Опитай с галене, купуване на подарък, купуване на сладолед, радост и похвала и награда zа добрите постъпки ...
И това не става .
В никакъв случай не съм се притеснила ,че де детето ми не е добре.
Просто е по -палаво .За мен този период ,ще мине и всичко ,ще си дойде на място.
Надявам се и детската градина да му повлияе добре.

# 43
  • Мнения: 639
Нужно е само родителите постоянно и безпристрастно да участват в игрите и заниманията на своите малки.Да проявяват много загриженост и най-вече обич към тях, но така да се отнасят и към останалите малчугани по детски площадки и кътове.
Против агресията съм, но за мен тя е нормална проява у малките на подобна възраст като една-две или три годинки, както една мама по-горе бе писала и ако не искаме децата ни да я развиват, т.е. да остават неудовлетворвни от околните в най-хубвото за тях - игрите и общите занимания, както и от лошо отношение на възрастни и родители, ще е повече от добре и полезно, да ги наблюдаваме  постоянно и да участваме, като показваме какво е добро и хубаво.Нашето поведение, като големи хора е най-добрият пример за тях.
Браво Peace  202uu
Знаеш ли колко ми се иска да виждам по-често по градинки и детски кътове майки като теб!! Hug

Общи условия

Активация на акаунт