По време на раждането всичко изтръпва. Освен това тя е била положително настроена, най-вероятно в еуфория, което води до естествено обезболяване (произвежда се хормон, който подтиска болката или по-точно болка няма).
П.П. Допускам вероятността всъщност да не е усетено поставянето на упойка, поради изтръпналостта. А тук, в България рядко ти казват какво ти правят ........
П.П. Допускам вероятността всъщност да не е усетено поставянето на упойка, поради изтръпналостта. А тук, в България рядко ти казват какво ти правят ........
Имах уговорка за епидурална, но когато дойде момента да се сложи ме болеше доста поносимо и с доки решихме да не ползвам. Цепенето не боли. При шиенето мен лично малко ме болеше, но се търпи. Мисля, че ще вземеш правилното решение за това как да родиш след като забременееш. Тогава започваш да мислиш по друг начин 
Явно процедурите отдоло ме стресират. Иначе от другите медицински процедури не ме стряскат. От операция не ме е страх. Дето викаш.....нагласа. Но това си е за мен. Май не бих могла да дам обективен съвет на авторката на темата 
Всъщност през цялото време си говорих с екипа-значи наистина не е било болка за умиране. Просто наистина бях толкова щастлива,че изобщо не се замислях върху физическите си усещания. Ето снимка веднага след раждането и "страшните шевове".Измъчена ли изглеждам? 
Дори самите лекари казаха, че е цяло чудо, че родих естествено без проблеми (тесен таз, с два сантиетра под нормата). Просто, мили мами, се уговаряйте предварително поне с анестезиолог, за да не ви причинят излишни ядове. Но секцио по желание и планирано седмица-две преди термин ми се струва ненужна прищявка. Естественото раждане е вълнуващ, уникален момент от живота на една жена и изобщо не е толкова страшно 
Отивам си на секцио, въпреки че второ раждане е винаги по-леко.