Публикувана: 16 юни 2008, 10:11 ч.
Последно мнение: 17 юни 2008, 15:38 ч.

Лесно ли свикнахте с майчинството?

2 729
48
1

1
2
3
4
Всички

16 юни 2008, 10:11 ч.

Мнения: 236

Как се чувствахте, когато се прибрахте с бебето от болницата? Имахте ли депресия? За колко време отшумя? Кога започнахте да се радвате на майчинството?
Помагайте на новите майки да се ориентират в обстановката, моля. Wink

# 1 16 юни 2008, 11:25 ч.

Мнения: 3 929

Като се прибрахме от родилното, още ми беше трудно да си вляза в ролята на майка. Моята майка беше дошла, за да ми помага 1 седмица, поне с къпането, и когато тя си тръгна, аз се разплаках, защото мислех, че няма да мога да се справя. Живеем у свекърите, но свекърва ми някакси стоеше настрана от бебето и това още повече ме депресираше. Определено изкарах една следродилна депресия, но я усещах само аз, другите не разбираха, защото в тяхно присъствие се правех на силна. Истината е, че имах неимоверна нужда от помощ, но така и не я получих. Но всяко зло за добро. Това като че ли ме направи по-силна и по-уверена. По-бързо се възстанових от раждането и по-лесно се справях с майчинските си задължения.

# 2 16 юни 2008, 12:16 ч.

Мнения: 1 347

Аз пък (и май всички вкъщи) имахме чувството, че винаги си е било така. Бебето просто си зае неговото място толкова естествено и спокойно, че направо все едно нищо не се е променяло и винаги сме го имали. Може би е свързано с факта, че не сме си налагали и някакви кой знае какви промени... като се замисля, естествено, че сега имаме по-различен начин на живот, но всичко стана някак си супер естествено. Даже в началото се притеснявах защо така не му треперя и не е ли нормално да съм малко по-притеснена и т.п., пък и никоя баба не е идвала да помага (или може би точно затова стана така спокойно Laughing

# 3 16 юни 2008, 12:16 ч.

Мнения: 30

Когато се прибрахме с малчо от болницата чувствах облекчение и спокойствие. Много исках да си се прибера в къщи-изкарах 2 седмици в болницата, 1 за пренасяне и 1 заради секциото. Бабите ги държах точно два часа и им показахме пътя с таткото. Всичко си поех в ръце- и къпане и пране, даже готвих, чистих, излизах на разходка, е свекито идваше ама то беше за украса само. излизаше с мен да пие кафе докато бебо си нанише в количката. Общо взето всичко сама си правих и си гледах сама детето (и таткото помагаше като ходеше на пазар). Бях толкова щастлива, че бебо вече е с нас, че веднага влязох в ролята на мама:). И да ви призная малко ми липсва онова време, сега като съм на работа времето ми минава толкова шеметно и неустено, че не мога да се нарадвам изцяло на моето съкровище.

# 4 16 юни 2008, 12:27 ч.

Мнения: 864

Първото си дете родих на 18г.Нямаше кой да ни помага,гледахме го самички.
Всичко си дойде на мястото от самото начало.Не сме имали проблеми,не сме се депресирали излишно.......имахме чувството,че малкото човече винаги е било с нас Hug

# 5 16 юни 2008, 12:37 ч.

Мнения: 6 618

Лесно свикнах и не съм имала депрресия даже около 2м. бях в някаква страхотна еуфория такова спокойствие и блаженство не бях изпитвала.Жалко ,че не продължава по-дълго.

# 6 16 юни 2008, 12:38 ч.

Мнения: 11 004

Родих със секцио и първите 6 дена останахме в болницата. С майчинството свикнах бързо и лесно, не съм изпадала в депресии и други подобни състояния.

# 7 16 юни 2008, 12:40 ч.

София
Мнения: 12 554

Не съм изпадала в депресии, болеше ме само операцията, но и това премина за 2-3 седмици. Майчинството - ами не мисля, че с него се свиква - то е заложено и просто, когато дойде момента се проявява.

# 8 16 юни 2008, 12:41 ч.

Мнения: 1 674

Да.Не съм изпитвала никаква депресия,даже ми беше много приятно.Имах толкова много енергия,въпреки,че никой не ми е помагал/живеем самостоятелно/Гледаш детето си как расте,грижиш се за него,цялото време на света е ваше-какво по-хубаво от това?

# 9 16 юни 2008, 12:43 ч.

София
Мнения: 324

Беше ми страхотно хубаво, че се прибирам с бебо в къщи. Не съм изпадала в депресия, но си имахме трудни моменти. Нищо обаче не можа да помрачи щастието, че сме заедно! Не ми се е налагало да свиквам - то си беше част от мен и от тате. Grinning

Липсват ми първите дни ... Искам пак ...

# 10 16 юни 2008, 13:26 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Нямах депресия, бях адски щастлива и мисля, че веднага свикнах - знаех какво ме очаква от тук на татък Laughing

# 11 16 юни 2008, 13:47 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 120

Нямах депресия Wink

имах помощ от свеки първите 15 дена и после потътен вятър и сама се опрявях вече и с двамата мЪжове Hug

# 12 16 юни 2008, 13:52 ч.

Мнения: 250

Моята депресия ако е било нещо такова се състоеше в това,че се разплаквах от няма нищо.Иначе не съм се чувствала зле,само нямах търпение да започнем да излизаме на разходки,че не ме свърташе затворена.Общо взето бързо влязох в ритъм.Сега ми е толкова добре,че не ми се връща на работа,а трябва. Wink

# 13 16 юни 2008, 13:52 ч.

Мнения: 2 090

Странно беше първите дни с бебето вкъщи.Постоянно поглеждах към бебешкото легълце,където спинкаше ангелчето ни....сякаш да се уверя че това е истина,изглеждаше ми отначало всичко сюрреалистично.Не можех да свикна веднага с мисълта че съм вече майка,чувствах се много щастлива,но и много уплашена на моменти(за неща за които сега ми е смешно като се сетя Wink

).Чувствах се на моменти неопитна и безсилна,но въпреки това не исках помощ-исках с таткото да се справяме сами.Чувствахме се горди с нашето бебе Heart Eyes

Дали съм имала депресия могат да кажат близките ми Mr. Green

,аз мисля че не Wink

Цитат на: tanky в пн, 16 юни 2008, 10:11

Кога започнахте да се радвате на майчинството?

Най-много се радвах като започнаха разходките с бебето,и като показах на целия свят моето слънчице Heart Eyes

# 14 16 юни 2008, 14:00 ч.

Мнения: 242

не съм имала депресия.всичко стана някак много естествено . първите дни бяха дошли двете баби уж да помагат,а всъщност само му се радваха.ние двамата с тати се надпреварвахме кой да го преобува и преоблича и къпе.....разделихме си задълженията-аз кърмя,той-къпе и като дойдеше някоя баба и нещата някак се объркваха.изпаднах в лека депресия когато първия път изпита колика и го болеше,а аз не можех да му помогна нищо повече и първия път като се разболя и му се запуши нослето и през нощта не можа да спи,ама не съм сигурна,че мога да определя това като депресия

# 15 16 юни 2008, 14:31 ч.

Мнения: 1 104

След прибирането от болницата много бързо свикнах със всичко.Почти нямах свободно време и така и не ме хвана никаква депресия. Първата седмица майка ми ми помагаше следобедите, а след това сама се оправях.

# 16 16 юни 2008, 14:34 ч.

Мнения: 8 999

Не съм имала никакви проблеми, нито депресии. Аз съм отговорен човек и не мога да си представя, че ще ми се налага да свиквам с нещо, което сама съм пожелала да имам. Просто се грижех и си се радвах на детето, без да се замислям дали ми е трудно или депресиращо.

# 17 16 юни 2008, 14:40 ч.

София
Мнения: 17 592

Около 2 седмици имах депресия, да. Странно чувство... Сякаш ми липсваше бебето в мен. Да, то беше там, вън, направо готово за гушкане, но... Още имах корем, имах навика да го погалвам, имах навик да го усещам в себе си и изведнъж... го нямаше там. Общо взето, отшумява. По - лесно е, ако някой ви забавлява, докато бебето спи. Ако сте сами в къщи рецептата ми е кабелна телевизия.

# 18 16 юни 2008, 14:46 ч.

В подножието на планината
Мнения: 813

Не свикнах лесно с майчинството-и по-точно трябваше ми доста време да се науча на търпение.Синът ми беше много ревливо,постоянно будно бебе.Таткото беше в чужбина.Бях изнервена от безсъние,от болка(след епизиотомията) и въобще депресирана.Имах гневни изблици,просто не можех да се спра да крещя. Нещата постепенно се нормализираха след като се събрахме с таткото.

# 19 16 юни 2008, 14:56 ч.

Мнения: 8 229

Цитат на: bambi mama в пн, 16 юни 2008, 13:52

И при мен беше нещо подобно първите 2-3 седмици. Просто през деня много често ми ставаше криво и то ей така от нищо. Нямало е кой да ме ядосва, но въпреки това не се чувствах комфортно. Нещата си дойдоха на мястото като започнахме да излизаме на разходка, а и още на 20-я ден таткото почна да ме гони събота и неделя от къщи - излизах с колелото за 2 часа да си оправям настороението, а те се гледаха с малчо. Laughing

# 20 16 юни 2008, 15:03 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Цитат на: sashimama в пн, 16 юни 2008, 13:52

Дали съм имала депресия могат да кажат близките ми Mr. Green

,аз мисля че не Wink

Цитат на: tanky в пн, 16 юни 2008, 10:11

Кога започнахте да се радвате на майчинството?

Най-много се радвах като започнаха разходките с бебето,и като показах на целия свят моето слънчице Heart Eyes

Много добре си го казала Аз се чувствах по същия начин.Но бях и изнервена, с мъжа ми няколко пъти щяхме да се развеждаме Wink

# 21 16 юни 2008, 15:04 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Лесно!Чувствах се прекрасно - щастлива , доволна , всичко си беше на мястото!!Депресията просто нямаше шанс , пред еуфорията!!

# 22 16 юни 2008, 15:44 ч.

Мнения: 15

и да ,и не-много се притеснявах,че няма да се справя,но след първите няколко дни вкъщи с бебо се успокоих.Първите дни си поревавах малко за всяка дреболия,но и това отшумява.Не се притеснявай-най-важното нещо за малкото е да го обичаш и всичко ще си дойде на място.

# 23 16 юни 2008, 16:09 ч.

Мнения: 257

Мммм, да животът те учи, аз си мислех че няма да се справя, но докато се прибрахме от родилното с бебо имах чувството че цял живот съм се грижела за него, не зная може би инстинкт, както пише в дебелите книги. Peace

А в следродилна депресия мисля, че не съм била, може би в пред родилна бях newsm12

, но после бях най- щастливата майка и нямаше място за депресия newsm44

# 24 16 юни 2008, 16:39 ч.

София
Мнения: 5 079

Първата вечер си отревах, е така, както си вечерях и ми потичаха сълзите... Embarassed

Много ми беше гадно да свикна с отговорността и новият ми живот.
После обаче, ми хареса, започнах да се наслаждавам на всеки миг с малкото човече, успокоих се и свикнахме взаимно.
Месеците, прекарани с него, преди да се върна на работа са най - щастливия период в моя живот... И сега ужасно ми липсват.

# 25 16 юни 2008, 16:45 ч.

Мнения: 4 784

Не ми се е налагало да свиквам с майчинството, идеше ми от ръки Simple Smile

Десетина дни след раждането бях нетърпима, но тази нетърпимост беше към близките ми, дразнеха ме с разни дреболийки.

# 26 16 юни 2008, 17:25 ч.

Мнения: 1 100

Още не съм свикнала. Трудно понасям мисълта, че съм вързана за бебето. Обикновено мога да изляза без него за 3 часа седмично и през това време със съпруга ми гледаме да отметнем някои задачи, а не се разтоварваме. Ако имаше поне една баба на разположение и ако съпругът ми беше здрав, сигурно щях да гледам с други очи на майчинството. Но сега грижите ми са толкова много, че едва издържам. Същевременно не мога си представя и ден без детето ни. Heart Eyes

# 27 16 юни 2008, 17:37 ч.

Мнения: 227

Ние с мъжа ми живеем сами (моите и неговите родители и роднини са на поне 1000 км от нас) така, че бързо трябваше да се приспособя някак, майка ми дойде в първия месец след раждането да ме "обучи" и това е, след това сама си вършех всичко - дом. задължения, бебка и така Simple Smile

# 28 16 юни 2008, 18:57 ч.

София, Младост 2
Мнения: 8 374

О, честито бебче - вие сте съвсем пресни-пресни в най-първите дни след раждането Hug

За депресия не съм имала. Спомням си обаче отлично, че като наближеше 17ч, започваше да ме облива студена пот при мисълта, че бебето сега ще мрънка неутешимо, че ще реве с пълен глас от къпането и още известно време след това, беше ми много трудно с недоспиването, направо озверявах на моменти. През деня обаче бях много тонизирана и доволна и си се справях с всички неща, просто вечер ми ставаше нервно и кофти.
С второто почти нямах такива моменти, вече здраво обръгнала и на рев, и на недоспиване Laughing

За майчинските чувства и т.н. при мен си бяха налице от първия момент, но изобщо не е ненормално, ако бебето ти се струва чуждо и повече отговорност, отколкото благословия Hug

Това си минава с времето - не всички от нас се влюбват от пръв поглед, за някои е необходимо повече време, прекарано заедно Hug

# 29 16 юни 2008, 19:17 ч.

Разград
Мнения: 2 102

Ами при нас ситуацията беше такава - при първото бебе дойде майка ми първата вечер да го изкъпе и да ми покаже как става. свекърва ми и тя дойде, но каза, че я е страх да не изтърве бебето и няма да го къпе. Така, че много бързо трябваше с мъжа ми да се справяме сами. Забравих да кажа, че ние живеем сами и моите родители са на 25 км от нас, а свекърите - на 16 км. А с второто бебе - майка ми пак дойде първата вечер и имаше огромно желание да го изкъпе. Е, направи го, но до там. После всичко се случваше някак от само себе си.

# 30 16 юни 2008, 19:27 ч.

Мнения: 9 814

С мисълта, че ще трябва да поема най-голямата отговорност в живота си свикнах в мига, кога ми казаха: "Ето виждам плодният сак. Бременна сте в 4 г.с."
С майчинството по същия начин- в момента, в който видях дъщеря си свикнах с мисълта, че вече съм майка.
Много е важно една жена да е добре подготвена преди раждането на бебето, да знае какво горе-долу я очаква след като то се появи, да ни си представя само розови картини. Тогава всичко се преодолява много по-лесно.

# 31 16 юни 2008, 20:00 ч.

София
Мнения: 2 348

Да

. Лесно свикнах. Първите дни имах проблем с гърдите. После бях в депресия и плачех за всичко, дори, че найлоновите торбички шумкат Simple Smile

. И чистенето, и готвенето малко позанемарих.
Майка беше 4-5 дена вкъщи, а аз седях на дивана и се чудех какво да правя. Имах чувството, че щом си тръгне ще започне моят провал, като майка. Грешах и то много Peace

. Деня, в който останах сама, се вкарах в релси. Дори ми беше по-спокойно.
Детето също много ми помогна, защото не плачеше, освен когато е гладно и си седеше кротко в леглото.
Преди да родя "Всичко ще бъде наред" ми звучеше най- глупавата и изтъркана фраза, а сега аз съм тази, която най-редовно я използва.

Няма начин да не се справиш Peace

. Бебенцето в началото е толкова кротичко, че позволява на мама да свикне с него Hug

. И когато си готова, тормозът започва Mr. Green

(шегичка).
И най-важното Naughty

ние сме насреща Hug

Всичко, което съм постигнала с детето си е благодарение на майчиния ми инстинкт и майките във форума bouquet

. Благодаря на всички майки, които са се отзовавали на въпросите ми newsm51

# 32 16 юни 2008, 20:12 ч.

някъде там
Мнения: 1 698

дори от самото начало не съм имала проблем да се напасна с бебка, единствено в родилно един път като си я гушках и казах "како" Mr. Green

, абсолютно с цялата грижа около нея се справям аз

# 33 16 юни 2008, 20:16 ч.

Мнения: 46 518

Много лесно.
Толкова ме беше страх раждането и самата болнична обстановка, че като стъпих у нас ми идеше да подскачам от радост Laughing

за това нещо си бях мечтала 9 месеца.

# 34 16 юни 2008, 20:18 ч.

всъщност в Габрово, а в сърцето си в Берлин
Мнения: 2 975

ПРи мен беше плачене в рамките на 2 дена незнам защо и ми мина.

# 35 16 юни 2008, 20:46 ч.

Мнения: 9 973

никога не бях се чувствала по-добре Peace

# 36 16 юни 2008, 20:47 ч.

Мнения: 4 335

В момента в който се пребрахме в кьщи и вси4ко си доиде на мястото,сякаш винаги сме били заедно с беб4о.В болницата голям рев падна,родих секцио по спешност,имах усложнения,беб4о имаше жьлтени4ка и го подложиха на фототерапия.Много ми се насьбра и доста полежахме преди да ни изпишат,но в деня в които се пребрахме и депресията ми мина Mr. Green

# 37 16 юни 2008, 21:25 ч.

Мнения: 645

О, не, никак. Още в болницата ме хванаха едни притеснения, сълзи...Поради тежкото раждане поостанах там пет дни. Беше ми много трудно. Когато се прибрахме вкъщи не осъзнавах точно какво ми се е случило и смятах, че съм най - лошата майка. А фактът, че нямам кърма и не мога да кърмя, утежни повече положението. Но това беше само около месец, после нещата постепенно си дойдоха на мястото и бях, и съм най - щастливата майка! Пък и най - добрата! Laughing

# 38 16 юни 2008, 22:13 ч.

Мнения: X

Беше ми много тъжно в началото, почти непрекъснато плачех. Изобщо не можех да се зарадвам на бебо, не можех да се отпусна. После дойдох коликите, пак някакъв спек ме обзе. Толкова се сдухвах при всяко различно нещо, което се случваше, че нямах сили да се радвам истински на бебчето. Отделно имах проблеми при кърменето, изнервях се ужасно...Физически си бях ОК, но иначе...Мъжа ми много ми помогна, благодарение на мама (на която оставяхме малчо за малко през деня) депредията отмина, но не помня кога точно. Абе, беше кошмарно, но истината е, че и до днес се сдухвам понякога- когато се разболее, като не иска да яде, когато киселее...Някак си не мога да се отпусна на 100%. Но предполагам, че това си е до човек, аз просто съм си такава.

# 39 16 юни 2008, 22:42 ч.

Канада
Мнения: 494

Свикнах бързо,защото нямах избор,но........ми беше много трудно.Малкия беше много ревлив-спеше само по 4-5 часа на денонощие и то в ръцете ми,имах огромни проблеми с гърдите първите 3-4 месеца,нямах помощ за секунда дори от никъде-мъжа ми беше все на работа,а бабите на хиляди километри.Понякога ми идваше да рева като магаре от нерви,но всичко отминава Mr. Green

Щом след всичките перипети се навих на второ,не е чак толкова страшно.Иначе и аз нямах търпение да се разхождам навън с бебо,а когато имах късмет да заспи в количката,ехааааа.....незабравими моменти Laughing

# 40 16 юни 2008, 22:42 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Много лесно свикнах, дори и реших да си го продължа още 2 години Mr. Green

# 41 16 юни 2008, 22:46 ч.

София
Мнения: 5 721

О,да!

Прекрасно

Свикнах лесно Crazy

# 42 16 юни 2008, 23:05 ч.

Мнения: 5 940

Никога не съм имала следродилна, предродилна и каквато и да е депресия, свързана с майчинството.

# 43 16 юни 2008, 23:51 ч.

Пловдив
Мнения: 834

В началото се чувствах малко не на място и че нищо не правя като хората-имах проблеми с кърменето,беше ме страх от бебето Crazy

,всичко ме дразнеше и имах депресия,но постепенно за около месец всичко се нареди след като посвикнахме с малкото същество ,се чувствам толкова щастлива и пълноценна,колкото никога преди в живота си.Странно,мислех си ,че раждаш и веднага се усещаш майка,но чувството дойде с времето и с всеки изминал ден става все по-хубаво и по-хубаво.

# 44 16 юни 2008, 23:56 ч.

Мнения: 4 292

Лесно свикнах. Имам чувството, че от момента в който се прибрах с бебето от болницата, живота ми започна да се дели на две части - преди раждането и след него. Този от преди това ми беше някакъв мъгляв и далечен. Crazy

# 45 17 юни 2008, 00:17 ч.

София
Мнения: 1 185

Първите седмици ме налегна депресийката, но бързичко се взех в ръце! Peace

# 46 17 юни 2008, 14:42 ч.

Мнения: 2 478

Толкова бях щастлива,че вече съм си вкъщи с 2-мата ми мъже,че никаква депресия не беше в състояние да попречи на радостта ми.
Не ми се е налагало да свиквам с майчинството,то дойде от само себе си.И е мноооооого приятно.
Чудех се как съм живяла преди без бебето. Laughing

# 47 17 юни 2008, 15:12 ч.

Мнения: 884

Първия път свикнах много трудно, не ми тежаха грижите по бебето, имах страхотна организация, оставаше ми свободно време в къщи плюс разходките по цял ден-чувствах се недостатъчно активна. Втория път изобщо не свикнах-от месец съм отново на работа.

# 48 17 юни 2008, 15:38 ч.

Мнения: 2 908

Свикнах чак като и минаха коликите(след 3-тия месец) и като ми се усмихна веднъж.Тогава стигнах до извода,че съм майка и че това е най-сладкото същество на света.Преди това бях в депресии,заради рев,недоспиване,запушване на гърди,абе всеки ден бях облята в сълзи почти 3 месеца.Нейните колики бяха много силни и денонощни-така,че почти не спеше денем и нощем.

Препоръчани теми

Подготовка за малкия човек - тема 25

616
Бъдещи майки

Майчинството счетоводно - 98

339
Бъдещи майки

БХС - съмнения за Даун

Ранна фетална морфология - Съмнения за Тетралогия на Фало

Причина:

Причина: