Здравейте,
Моя много близка приятелка има проблем и ме помоли да пусна темата, за да може да вземе правилното решение, след като и независими хора се изкажат.
Казусът е следния:
тя е разведена и има от този брак едно момченце на 6 години. Понастоящем си има друг мъж, имат и второ тяхно общо детенце на 4 мес. От другата страна е бившият й мъж, който също живее с една жена (която има свое дете). До тук добре.
За първи път бившият мъж на приятелката ми иска да заведе тяхното общо дете на море, заедно с неговата настояща жена и детето й. И до тук добре, НО - детето на приятелката ми в момента е на лагер на морето от детската градина. Лагерът приключва в събота и децата ще пътуват обратно насам към София в събота на обяд с автобус. Същевременно бившият й мъж заминава в събота вечерта (направил си е план за тръгне в 3 ч. през ноща събота с/у неделя). Проблемът, който в момента лежи, е че детето пристига с автобусът от морето около 21ч. и трябва да тръгне обратно нататък с баща си в 3 през ноща. Защо така ли - защото бащата категорично отказва да направи компромис и да спести това прекосяване на цяла България на детето в период от 12 часа, и да тръгне с няколко часа по-рано просто, за да стигне там и директно да го вземе от лагера. Та проблемът всъщност е, вие как бихте постъпили, в случая?
П.С. - Само едно уточнение, че преди малко тя му се обади да го попита дали все още няма да отстъпи и да тръгне малко по-рано, за да спести пътуването на детето, но той категорично отново отказа. Тя от своя страна му каза, че в такъв случай детето няма да отиде с него на море, а той я заплаши, че ако това наистина е така "ще има сериозни последици" и й даде време да мислела до петък. В противен случай "ще види".
Ще се радвам ако изкажете мнение вие как бихте постъпили и бихте ли пуснали детето на море в такъв случай? Ако ДА - защо, ако НЕ - пак защо.
Благодаря на всички, които ще се включат по темата
Моя много близка приятелка има проблем и ме помоли да пусна темата, за да може да вземе правилното решение, след като и независими хора се изкажат.
Казусът е следния:
тя е разведена и има от този брак едно момченце на 6 години. Понастоящем си има друг мъж, имат и второ тяхно общо детенце на 4 мес. От другата страна е бившият й мъж, който също живее с една жена (която има свое дете). До тук добре.
За първи път бившият мъж на приятелката ми иска да заведе тяхното общо дете на море, заедно с неговата настояща жена и детето й. И до тук добре, НО - детето на приятелката ми в момента е на лагер на морето от детската градина. Лагерът приключва в събота и децата ще пътуват обратно насам към София в събота на обяд с автобус. Същевременно бившият й мъж заминава в събота вечерта (направил си е план за тръгне в 3 ч. през ноща събота с/у неделя). Проблемът, който в момента лежи, е че детето пристига с автобусът от морето около 21ч. и трябва да тръгне обратно нататък с баща си в 3 през ноща. Защо така ли - защото бащата категорично отказва да направи компромис и да спести това прекосяване на цяла България на детето в период от 12 часа, и да тръгне с няколко часа по-рано просто, за да стигне там и директно да го вземе от лагера. Та проблемът всъщност е, вие как бихте постъпили, в случая?
П.С. - Само едно уточнение, че преди малко тя му се обади да го попита дали все още няма да отстъпи и да тръгне малко по-рано, за да спести пътуването на детето, но той категорично отново отказа. Тя от своя страна му каза, че в такъв случай детето няма да отиде с него на море, а той я заплаши, че ако това наистина е така "ще има сериозни последици" и й даде време да мислела до петък. В противен случай "ще види".
Ще се радвам ако изкажете мнение вие как бихте постъпили и бихте ли пуснали детето на море в такъв случай? Ако ДА - защо, ако НЕ - пак защо.
Благодаря на всички, които ще се включат по темата
Пътят е дълъг и изморителен. Детето не е играчка, а отговорност. Бащата като не може да се съобразява- да върви без детето 
Жалки борби за надмощие за сметка на едно дете.
, или втората жена. Това не е аргумент. Но всичко останало, и въобще. 
И най-вече всичко това, защото някой така решил. 
Пък дали и до каква степен след това седмицата ще е изпълнена с положителни емоции е въпрос на наши предположения, които с нищо не можем да повтърдим. Ами я пък си представете, че детето е толкова изтощено, че само като чуе пак, едва ли не веднага, да тръгва обратно се тръшне и ревне на майка си, че не иска!?!
Същото мога да твърдя и за себе си.
Когато става въпрос за децата ми освирепявам. Майката не може ли да се допита до адвокат, дали има вариант законово да се попречи на това безумие, за да не даде възможност на бащата да извърти ситуацията в своя полза. 
Тогава няма място за добрини на гърба на детето. 
За това дали съм интересна-уверявам те не съм най-най. 
Така,че карай по-спокойно.
съм уточнила ,че ти се заяждаш с мен.
.
