Къде е моя дом?

Ми прибери се в родния си град.

Аз също съм под наем. Сегашният ми хазяин е готин, но и на мен ми се е случвало да ме гонят от квартирата след няколко месеца живеене. Пиеш една студена вода и продължаваш. Или се връщаш вкъщи - под наем си е под наем, винаги знаеш, че си временно. Можеш и кредит да вземеш. Варианти не липсват.

Офф и аз 5 години в София до като завърша се сблъсквах с такива проблеми(ама те са навсякъде така че...)...но пък аз си обожавам родния град -  БУРГАС и се върнах да  живея в него  

Наистина върни се в родния си град. Какво се ядосваш тука да търсиш квартири, да се мъчиш с ремонти....
Другия вариант е да си изтеглиш кредит и да си купиш "свой дом". Така или иначе плащаш всеки месец дали ще е наем или вноска по кредит не виждам разлика. Трети вариант намираш си някой заможен софиянец, жениш се и правиш неговия дом свой.

А договор за срока на наемане не си ли сключила? Без договор ти можеш да си правиш ремонти на всяка квартира,  а да те гонят всеки път, щом си решат. И аз имам един много стар апартамент в центъра на София, но е за ремонт, а не бих пуснала наемател срещу ремонт, защото не знам кога дъщерята или сина ще решат да се върнат да живеят тук. И си седи празен и неремонтиран, защото пък аз нямам пари за ремонти.

Защо не го дадеш под наем за половин цена? Като предупредиш, че децата ти могат да решат да се връщат във всеки един момент. Ще се намерят желаещи, особено за центъра. 

 Лесно е да се каже "Върни се в родния си град", но след 5 години животът ми вече е тук.
Всичките ми приятели са в София, работата ми е страхотна, а работа, свързана с медиите никога не мога да си намеря в родния град, приятелят ми е софиянец, но не искам да живея у тях, защото родителите му са на долния етаж... т.е не си мислете, че не съм минала през всички възможни варианти. А всеки договор има месец предизвестие и край с него, дори да е за 10 години сключен.

 Просто съм ядосана на процеса "търсене и намиране на хубава квартира с коректни наемодатели в София"

Mrs. Lovett не става, на апартамента му трябва основен ремонт, всичко от -до. Дори и без пари да го дам, само да го ремонтират, после ще трябва поне 3 години да живеят там безплатно, за да си избият вложените средства. Ако някое от децата ми се върне, да си го ремонтира. Кой ще иска да го прави, при положение, че след определено време няма да е там?

Извинявай, не знаех,че е така.Аз наивно мислех,че щом има договор за определен срок не могат и с пръст да те пипнат, докато не изтече.

Остави наемателите сами да преценят, дали иска ремонт или не - ниският наем е нещо много привлекателно. Аз в такива дупки съм живяла, като дойдох в София.  Ако някой ми ги бе предложил за половин цена, щях да подскачам от радост!

Пък и ще си спокойна, че вече няма какво да ти развалят в жилището.  Пробвай, ще видиш.

Могат, могат. Важно е какво ще напишеш в договора.

Общо взето тези договори са пълна измишльотина.
Да не говорим, че в тях обикновено не се посочва и точната сума на наема, че собствениците да не плащат данъци...

Ти тръгни да се съдиш - хич не са измишльотина. Като не ти изнася договорът - преработи го, или не подписвай. В съда договорът си важи. 

Имаш хубава работа,какъв е проблема да плащаш заем вместо наем?

Зависи какъв е договорът, повечето за нищо не стават. Имам злощастен опит с такъв.
Според мен се консултирай с адвокат преди да подписваш следващият договор.

И аз не разбирам. Щом искаш да си оставаш в София - о'к, ама каквато и квартира да вземеш, за колкото и дълго време да ти е договора, дори да си я направиш уютна - не е твой дом и няма да бъде. Така че, щом държиш толкова на това трябва да мислиш за собствено жилище. Ако с приятеля ти имате някакви намерения може и заедно да помислите  .

И аз съм се сблъсквала с много некоректни наемодатели.В крайна сметка предпочетох варианта да изплащам заем,но за нещо мое.
Ако си добре заплатена и имаш намерение да се установиш в София за постоянно ,не го мисли-тегли кредит и купувай.А и след време,ако се променят нещата със приятеля и семейството му и решиш да живееш у тях,винаги можеш да го отдаваш под наем.
Тогава ще си от другата страна - наемодател.Ще видиш,че не е лесно и коректни наематели да се намерят.
Абе всеки си е прав за себе си.
Помисли и реши,кое е най-доброто за теб в момента.Успех!

7 години съм била под наем, знам какво е   последния път ни дадоха 10 дена срок да напуснем, посред зима, аз бременна, затова теглихме една майна на наемодателите и взехме ипотечен кредит.

Сега ми се налага да работя и с наематели, и с наемодатели, да ти кажа, който си е коректен е такъв и от двете страни, който не е ... няма правила, всичко е до късмет.

Писали сме договор без опция за предизвестие и за двете страни, за срок от 1 г. с неустойка в размер на 1 наем, така че има И такъв варинат.

Най-идеалния вариант е попаднеш на някой, който е купил имота с цел инвестиция и няма даму се налага да го ползва за него или децата си.

Успех!

Можеш да помислиш и за варианта да си намериш съквартиранти - колеги , приятели - намират се, и да наемете по-голям апартамент. Големите не се търсят толкова и по-лесно можеш да си намериш нещо сносно. Пък понататък като видиш как вървят нещата можеш да мислиш за заем за собствено жилище

Знаех си аз, че и други са патили от квартири.
Никол, да те изгонят посред зима, и то бременна, е направо кошмар, чак ме хвана срам, че се оплаквам 
А и колко наемодатели имат за цел инвестиция? Сигурно са под 1%. Докато попадна на такъв, може вече да съм изплатила един апартамент по хамалите, които ми товарят и разтоварват покъщнината по един и друг адрес.

Ипотечният кредит все още много ме притеснява. Смятам, че до него ще опра едва, когато създам семейство, поне да сме двама, които да плащаме...Защото сега работата ми е хубава, обаче знам ли какво ще стане след 2-3-5 години? Трябва да имам още някого в такъв момент, на когото да мога да разчитам. Нали?

Дом е там, където дупето ти седне. 

И аз съм така. Докато бяхме с мъжа ми в Сф сме живяли във всякакви дупки. Върнахме се в родния си град, за да си гледаме детето далеч от мърсоията в София, но тук пак сме на квартира. За мен вариантът да живеем с родители е абсолютно неприемлив. Като ми свърши майчинството ще гледаме да вземем ипотечен кредт, но дотогава ще е така.

12 години вече живея със съпруга си при неговите родители и в никакъв случай не мога да кажа,че съм се почувствала като в "мой дом".  

И аз от сума ти време живея под наем, но това няма значение, това си е моят дом и толкова! Аз съм си го направила, така че, да ни е удобно и комфортно, мебелите и техниката са си наши. В този апартамент живеем вече 5г. и половина...
И ми стана малко гадно като оня ден хазяинът ни предупреди, че догодина лятото евентуално смята да го продава. Имаме различни варианти и все нещо ще измислим дотогава: или ще търсим друг апартамент под наем, или ще се местим на село /мъж ми има къща на 4 км. от Пловдив, ще я стегнем/, или...
Определено при родители няма да живеем, нищо че има къде и той си е от тука. Също не ми се ще да теглим ипотечен кредит засега, но не го изключвам напълно, все пак...За една година пък може и да размислим...

За мен домът е състояние и се прави от семейството. За материалната база единствено имам изискване за благинките на цивилизацията - чисто, ток, вода, отопление, и такива подробности.

   Всъщност по принцип си права - да се уговаря предизвестие в срочен договор е неправилна, за съжаление често срещана практика. Той за това си има срок договора, за да се спазва и да са наясно страните до кога действа.

Или се връщаш у дома си или се примиряваш с несгодите на квартирата .Лично аз предпочетох второто ... не мога все при мама и тате да живея я 
А домът е там , където е сърцето ти ако мога да се изразя п поетично   

Симона, в това отношение сме сродни души,но само що се отнася за отношението на съпруга. Това с близките му няма да коментирам тук.

 като споменахме мама и тате и се сетих за още нещо, което ме гложди.
 Аз като повечето хора от провинцията, които учат висше образование, на 19 години вече бях далеч от вкъщи, от сготвеното на мама, от глезенето,  и гледах олющените четири стени на стая в Студенстки град.
 Сега забелязвам, че повечето ми приятели софиянци още си живеят при мама и тате и въобще не им хрумва да се оправят сами в живота. Кога мислите, че детето е достатъчно голямо да му се скъса пъпната връв?
 Все пак съм на 24 години...и не че се хваля, но не ми готви мама вечер и знам от кое копче пералнята започва да прави кръгчета. Докато приятелите ми софиянци се прибират на пръсти вечер след дискотека...

А защо да пиеш студена вода¿Договори нямате ли¿
И аз съм под наем с договор за 5 години и знам че никой няма право да ме пипне!

Като имаш семейство и ДЕЦА, по-трудно ще ти отпуснат кредит, защото дохода се дели на повече хора. А такъв заем е дългосрочен, почни го по-отрано.
Както агитирах една позната: и да не можеш да га плащаш, най-много ще го продадат и ще ти изгорят вноските дотук(най-лошия вариант). Е, какво по-различно от квартирата?
Поне в това време ще си живяла в твое жилище и никой няма да те гони от него.

Не изгарят вноските, приспадат се. А и не е нужно да чакаш Бнаката да го прави, като видиш, че не можеш да плащаш, сам си го продаваш, погасяваш кредита, а остатъка прибираш в джоба.

E, Ния не слагай всичките софиянци  на тази възраст под един знаменател. 

Аз също доста малка напуснах гнездото на мама и тати, живях и учех в чужбина известно време, от 3 години живея с приятеля си в апартамент под наем. Е, и ние сме имали несгоди - бяхме обзавели един апартамент, уж дълго можеше да останем и хазяйката реши да го продава.  Намерихме си по-хубав обаче, на по-хубаво място. Взехме и ипотечен кредит, купихме си апартамент и скоро няма да могат да ни размотават никакви хазяи, защото ще се местим. 

Та идеята ми беше - ей ме на и 24 год. нямам, дипломирам се вече, учех, работех, детето си гледам сама .... е, признавам, че хич ме няма в готвенето, но пък съм на диета.


Разбирам, че искаш повече сигурност за ипотечен заем и аз така бих постъпила на твое място. Силно стискам палци обаче да си намериш хубава квартира скоро и да не попадаш на некоректни хазяи. 

Ния най-добре помисли сериозно за ипотечния  кредит.Има банки които вече изплащат до 100%от сумата .Защото баща ми има една приказка-"ЗАЕМ СЕ ИЗПЛАЩА ,НАЕМ НЕ!"Защото колкото и квартири да търсиш ти си под наем ,колкото и договора да сключиш има ли клауза с предизвестие ти си безсилна ,не можеш да ги съдиш,а за да си търсиш правата по съдебен ред договора трябва да е нотариално заверен!И да няма клауза за предизвестие ,докато се усетиш годините ще си минават и ще си го изплащаш.А ако се съберете с приятеля ти ще име къде да живеете-в твоят дом

Това с ипотечните кредити е малко нож с две остриета. Казвате - заем се връща, но наем - не. Не е точно така. Не по всяко време можеш да се откажеш да плащаш кредита, а ако стане така, че наистина не можеш да го плащаш, значи ще ти е още по-трудно да го продадеш.Казвам ви защото сега съм свидетелка на такива случаи тук в Испания. Това е било преди 2 г. в САЩ сега е тук, след 2 г. в БГ. Доколкото чувам в БГ се раздават кредити на кой може и кой неможе да ги плаща. Тук масово немогат да си плащат ипотеките, станали без работа и не можещи да намерят друга такава. Искат да ги "подарят" на банките и да си остане, че са живели при един страшно висок наем, но и това не може, пак остават длъжници на банката за лихви и т.н. Вноските по ипотеките скочиха, особено на закупените апартаменти напоследък, защото цените им за 5 г. бяха надути 5-6 пъти. Тъжно е като гледам, че и в БГ натам се върви.

Зависи... ако си купил имота сега и след 2 год. да речем не можеш да си плащаш кредита.. ще прибегнеш да продаваш имота си вероятно, ами ако няма кой да ти го купи?! Защото аз знам за няколко оферти, които са от края на миналата година и все още са непродадени. Да не казвам че ще се окаже, че 2-3 години си плащал само лихви и почти нищо по главницата и това, което ще дължиш на банката ще е повече от това, което е струвало жилището. Пък никой не може да прогнозира дали цените на имотите ще се вдигнат още 5 пъти нали
Иначе... и аз съм ЗА собствено жилище, ама да не ти се налага да теглиш доживотни заеми.

Все пак, не в същото жилище... Ако сте достатъчно "заедно", за да си склонна да пробвате съвместен живот, можеш да опиташ да отидеш при него "на квартира". С други думи, за по - нисък наем (понеже няма да наемаш реално цялото помещение), но и да не се чувстваш "натресена". И така поне ще знаеш после дали сте един за друг, или няма да потръгне...

"Договорът за наем не може да бъде сключен за повече от десет години. Лицата, които могат да вършат само действия по обикновено управление, не могат да сключват договор за наем за повече от три години. Ако договорът бъде сключен за по-дълъг срок, той има сила за десет, съответно за три години."

"Ако договорът за наем е без определен срок, всяка от страните може да се откаже от него, като предизвести другата един месец по-рано. Но ако наемът е уговорен на ден - достатъчно е предупреждение от един ден.

(ЗЗД)

katiABV , това го пробвах вече преди да отида в сегашната ми квартира в Редута и не се получи. Както вече споменах- родителите му са на долния етаж, а връзката ни в никакъв случай не е на етапа, в който вечер да си хапваме всички заедно пред телевизора, защото майка му е сготвила. Наистина тогава и двамата бяхме много изнервени, тръгнахме по едни релси на семейните хора без и двамата да сме готови за това. Може би затова толкова ме е яд на квартирката ми в момента, защото се влюбих в нея, и в мястото до парка, дава ми някаква самостоятелност, а същото време пак си живеем заедно с моя приятел, но някак всеки си има и лична територия. А и какви отношения с приятеля си трябва да имам, че да му плащам наем?!

Ивон, извинявай, не съм искала да слагам всички софиянци под общ знаменател, просто такива са наблюденията от моите познати.  Ама и ти си поживяла малко отделно, след което връщане обратно вкъщи вече е изглеждало по друг начин, когато вече веднъж си се отделила. Браво за новия дом, сигурно не може вече да чакаш да се преместите там

А иначе за ипотечните кредити, без да имам капка познание в тази област, непременно очаквам трусове и то скоро. Простата логика води натам- не може сульо и пульо да си вземе кредит и всичко да е наред. Много хора не могат да мислят в перспектива и да преценят как ще се справят с този товар не сега, а след съвсем малко време 5-7 години...обикновено такъв кредит е за поне 20 години. Освен това първоначалният разход е пъти по-голям от това да си на квартира и изобщо не е същото- все пак отиваш в един гол апартамент, на шпакловка и замазка, една баня и една кухня само колко струват...Да не стане като в онази реклама дето спят на надуваеми дюшеци в чисто нов апартамент.

 Понеже забелязвам, че много малко от темите имат "край", искам да споделя с вас как се развиха събитията за мен.

Бях ядосана на това, че трябва пак да сменям и търся квартира, а благодарение на една съфорумка    успях да намеря една много хубава къща, в която да живея. Хазяите са много мили, мястото е чудесно, близо е до работата ми и макар, че  е по-скъпо от това, което си бях намислила, наистина съм много доволна.

Така, че както се казва, всяко зло за добро.

_{Да чукам на дърво всичко да е наред, и да не съм прибързала да се похваля.}

Честито   

И аз имам кофти опит с търсенето на квартира в София, така че си представям радостта ти 

Абсолютно е така! Както казват китайците, всяка криза е и нова възможност.
Честито, много се радвам за теб! 

Искам и аз в къща...  Ако някой дава под наем, да се обажда!

Той проблемът явно вече е решен , но аз исках да предложа един вариант на тези, които трябва да напускат квартирата, понеже ще я продават. Защо не пробвате да говорите с евентуалния нов собственик - може пък този човек да не иска да живее в нея и да я даде под наем .

И ние имахме проблеми с квартири и тн. Nya, знам за какво говориш, изживях ги тези неща, много от агенциите са супер зле. Обаждаш им се по 10 пъти за един оглед, обещават ти, че до час ще звъннат, и като пак им звъннеш за пореден път, казват, че квартирата вече е наета. И какви ли не други измишльотини. Ние 1 месец търсихме активно квартира като всеки ден сме звъняли на кой ли не, успяхме да направим точно 2 огледа и то защото им казахме, че можем да платим веднага, ако квартирата ни хареса.
Безумия много...