Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.
НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.
НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.
НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.
НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.
Не чети толкова много; информацията ни идва в повече и понякога се стресираме за няма нищо. Аз, лично, много си патя от четенето - чета, чета и диагнози поставям даже 
На мен не ми беше смешно; поне докато не ми излязоха резултатите.
Днес намерих няколко ентусиаста за пътуване с кола до морето за посрещане на Джулая, но след като един поддаде, като домино всички окапаха. Разочаровах се. Дължах си мохито поне на местна почва. После ми мина еретична мисъл да се метна на влака и да отида сама, но като видях разписанието на нощните влакове до Бургас, простата сметка показа, че ще посрещна Джулая във влака на Карнобат или в най-добрия случай до Айтос. Сега слушам песента и сърцето ми се свива... Пуснете си песента и вие, наздраве за всички свободни хипарски души, независимо къде ще посрещнете утрото. 
Моите много обичат да ходят върху решетките на шахтите.. все изтръпвам.
.
.