Да попаднеш на не подходяши родители

Здравейте на всички благодаря за подкрепата .Аз съм на 25 години, видях този форум и започнах да ровя и се сетех за моя случай.За съжаление едва ли има някой който да ми помогне поне аз така мисля. Но написах това за да имат хората малко представя и за другата страна на живота.Тъй като гледам че, децата който за осиновени казват че, за попаднали на хубави хора и за им много благодарни затова .Аз се радвам затова но никой не споменава че, може да попаднеш на неподходящи родители и може да ти съседе живота за напред.    

Здравейте! Съгласен съм от изказването на това дето каза ЦИТИРАМ и осиновени,и не осиновени не могат да попаднат на неподходящи родители .Никой не е застрахован срещу това за жалост.      Така е но като се има предвид че , преди да осиновиш дете първо гледат как живееш, какви доходи имаш, дали си здрав и т.н.Аз  питам как е разрешено да си осиновиш дете като се имало предвид че един от родителите е болен?Къде е била институцията? След като се осиновили дете къде са били социалните работници защо не са видели приоритетите на това семейство?Защо не се идвали да наглеждат детето.Защо никой не се интересувал от мен и от братовчед ми и той също е осиновен. Макар че, братовчед ми попадна на хубави родители.

БЛАГОДАРЯ на всички който се писали по тази тема.Искам да каза че, вече съм превъзмогнал всичко това.От доста години не живея вече стаях и така ми е по добре.           

Извинявайте забравих да напиша кой цитирах   това е matakosmata

Здравейте!Не знам каква е била болестта на майка ми но си спомням ,че постоянно припадаше и ми взимаща акъла, май имаше проблеми с бъбриците.Да ви кажа за мене беше по добре когато беше болна или я нямаше защото тя след като се поправяше  изчезваше по точно тя ходеше по чужди мъже и в къщи беше много добре и нямаше скандали.ТОВА ДЕТО КАЗВАМ ,ЧЕ КОГАТО БЕШЕ БОЛНА МИ Е БИЛО ДОБРЕ ИМАМ ПРЕДВИД, ЧЕ ТЯ НЕ ЗАСДАВАШЕ ПРОБЛЕМИ.ТЯ БЕШЕ МНОГО МИЛА И НЕ ВИКАШЕ.МОЖЕ ДА ПРИЗВУЧИ МНОГО ГРУБО НО Е ФАКТ ЗА ЕДНО ДЕТЕ КОЕТО Е ЖИВЯЛО В МНОГО СТРЕС.С баща ми беше по добре защото се разбирахме когато е бил трезвен.Постоянно живях в страх дали ще се напие и ще вика  по улиците защото той имаше навик да вика още когато излеже от барчето и продължаваше в къщи.А колко съм стоял гладен добре, че едно комшийка имаше внуци и аз ходех да играя с стаях, че ми даваха да ям даже си спомням ,че ходих да помагам на една баба и знаех тя кога става и ходих там за да ям никой не ме поглеждаше.Когато се преместихме в големия град там живяхме в блок и там когато се връщах от училище съм спал по коридорите.Баща ми ходеше на работа а майка ми ходеше по мъже.Абе какво да ви кажа за мен беше яд.И затова когато казах че ми е било добре когато беше болна или когато и даваш пари беше много мила и не викаше като побъркана и не създаваше проблеми.   
    Затова ме яд ,че никой от социялните не се е сетил да види как стоят нещата в това семейство. и как изобщо им дали да си осиновят дете . newsm78s+s