Публикувана: 23 юни 2008, 11:56 ч.
Последно мнение: 25 юни 2008, 19:26 ч.

Как да го изчопля!

2 263
27
1

1
2
Всички

23 юни 2008, 11:56 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Моят малък трол е като марка. Не дава на никой друг (освен баща му, брат му и мен) да го пипне, камо ли да го гушне. Започва да се дърпа и да плаче.
Родната му леля го обикаля като доберман наденица, но той не, та не. Родните му дядо и баба също.
Хайде, роднините ще преживеят някак факта, че тролът не ги ще. Laughing

(Леля му ще го преживее трудно. Joy

).
Но съм виждала такива деца (марки) и се притеснявам, че ще имаме големи проблеми с гледането от друг човек, ходенето на градина и пр. по-нататък. Идва времето, в което все ще се наложи да го гледа някой друг.
Моля за съвет, как да го изчопля, за да не страда след време?
П.П. Сама си гледам децата, без помощ. С големият не съм имала такъв проблем.

# 1 23 юни 2008, 12:32 ч.

Мнения: 600

ами, гледам малкият трол е на една година само. това не ми се струва достатъчно, за да заключиш, че имаш проблем. аз пуснах миналата седмица подобна тема, ама дъщеря ми е на 2г. и 5м. струва ми се нормално на една година да не иска други хора - ей така от страх, срам или там каквото му се сърти в малката главичка. дребната ревеше от баба си(свекървата естествено Mr. Green

) до година и половина, от леля си - до 2. според мен ще му помине след няколко месеца. пробвай да го оставяш за по няколко часа примерно newsm78

или да не би да има особено чувство за лично пространство - само семейството newsm78

# 2 23 юни 2008, 12:36 ч.

Мнения: 2 161

Е,удовлетворена съм,че и на други им се случва това,което и на мен.Първите три години ще са ти ад ,в края на третата ще започне да ти се прояснява леко,а на четвъртата година слънцето ще заблести и за теб.

# 3 23 юни 2008, 12:48 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Chanel дано си права, че моя маймун вече е към края на 3-те г. ама и едно кафе в съседката не мога да изпия на спокойствие, да не говорим че и в тоалетната е с мене, сакън да не зачезна. Не марка а направо е лепнат с лепило за мен. Иначе мога да го оставя на други хора, ама като затръгвам е пълна драма, единствено в яслата като го оставям не реве вече.
Василиса Умница единствената ти утеха явно е да чакаш да стане на 4-ри. А моята е че почти сме ги навършили Laughing

# 4 23 юни 2008, 12:49 ч.

Мнения: 5 877

С приказване, като влезе в по-разговорчива възраст, към година и девет месеца и нататък.
Анка искаше да я гледам аз, само аз и никой друг. Кандиса, като я светнах, че ей на, бабите й също са майки.
И за децата на учителките от детската градина също разпитва надълго и нашироко, иска да е наясно с компетенциите на гледащите я.
Пак се джваква като марка, когато има избор, но когато няма, не се сърди особено.

# 5 23 юни 2008, 12:56 ч.

Мнения: 4 841

Цитат на: Chanel в пн, 23 юни 2008, 12:36

Същото се получи и при нас със сина ми. Просто с навършването на три години сякаш пресече някаква невидима граница и стана момче, а не бебче. Честно казано преди това всички утешения "Спокойно, ще го израсте!" ми звучаха като долни лъжи, за да не се стимулира желанието ми да се гръмна Joy

Та така - не го чопли, сам ще се отлепи като му дойде времето Peace

# 6 23 юни 2008, 14:01 ч.

София
Мнения: 248

Да ти кажа и аз имах същите терзания, когато детето беше на 1, 1 и половина. Мислех си как ще тръгне на ясла, как ще го гледа друг човек ако се наложи и други такива светли мисли. Е пооправиха се нещата. Тръгна на ясла и свикна не много трудно, имаше и рев /Първият ден ми се обадиха на 45 мин да си го взема/, имаше и сърдене / отказ да яде в яслата и в къщи, обръщане на купичката с храна на пода/, но и това отмина. Сега стой при баба си и баща си, ходи на ясла без проблем, даже се качва сам по стълбите. Проблем пак има - като ме види или съм с него, се залепва за мен и не ме изпуска от поглед. Това тоалетна, баня, домашни задължения - всичко се прави с него. Че се и тръшка ако остане само с баща му и аз отида до ВЦ-то. Имай вяра в детето си. Ще се справите със това положение. Hug

Явно трябва да чакаме 3-4 година, ама то при мен не остана, вече мина половината Joy

# 7 23 юни 2008, 14:35 ч.

Мнения: 1 820

А аз си мислех че сме само ние ooooh!

моята Убавица е същата.Надявам се с течение на времето като порастне да го мине този период.Сега се мъча когато сме на парка или другаде да я давам на някоя приятелка просто да я подържи макар и седнала в себе си.Аз естественно съм там,не мисля че има смисъл да си травмирам детето и да се мъча да го "свикна".Мисля че търпение и време му е майката.Успех на всички и техните малки лепчици Joy

# 8 23 юни 2008, 14:50 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

А, когато сме си у дома, е много самостоятелен. Вика, пее, приказва като кречетало (все още с негови си думички), прави номера и бели, пет пари не дава за нас. Обаче подадем ли си носа навън, става един хрисим, един срамежлив, лепва се и край. Rolling Eyes

Осмелява се да флиртува, де. (Големи каки, руси. Mr. Green

).
Може би когато намерим бавачка, ще свикне с нея бързо - нали пак ще си е вкъщи. newsm78

В това ми е надеждата. Все пак има още време, десетина месеца. На две години ще е почти човек. Party

Дано не чакаме до четири... ooooh!

# 9 23 юни 2008, 14:54 ч.

Мнения: 5 877

Вземи голяма кака, руса, за бавачка Simple Smile

За пръв път наех кака, когато Анчето наближаваше две години. От каката се искаше да играе с нея в другата стая и да я разхожда по малко. При протести идваха да я утеша и после пак.
Ти ще си в другата стая и ще пишеш, нали?
С втората бавачка вече позволяваше и да изляза от къщи Mr. Green

С третата направо ме зарязваше.

# 10 23 юни 2008, 15:05 ч.

Мнения: 5 940

Скоро пусках подобна тема, така стоят при нас нещата
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=302023.msg7721735

# 11 23 юни 2008, 15:14 ч.

Мнения: 2 807

Цитат на: Анда в пн, 23 юни 2008, 14:54

Вземи голяма кака, руса, за бавачка Simple Smile

И аз такава ти препоръчвам Laughing

Човечето е много малко, затова и е по-срамежливо, привързано, "лепнато" Grinning

Вярвам, че няма да е така след около година например.
Просто по-чувствително дете...
Идеята да вземеш детегледачка дори за няколко часа на ден е много добра...
Така детенце ще свикне да вижда, да има доверие, та дори и да заобича, и някой друг освен мама...

Моите и тричките са силно привързани към мен и баща им...
Е, не са толкова "лепнати" за мен, както твоето малко тролче, но определено бяха повече, когато бяха по-малки - с годините все повече разширяват периметъра си Laughing

Иначе сама ги гледам и тримата, досега не са ходили на ясли/градини, баби и/или други роднини не са ги гледали, с изключение на миналото лято, когато "подарих" Wink

една петдневна почивка на татито и отидохме само с едно дете до Велинград; след това си ги взехме и бяхме заедно на море
Бяха доволни и щастливи, въпреки, че всеки ден по няколко пъти питали за мама и тати...
След време пак искаха да отидат "като големи" Wink

при бабите и дядовците, но тогава мама се залепи за тях Mr. Green

Успех и търпение ти желая в опознаването и допускане на други хора в ежедневието ви! Hug

# 12 23 юни 2008, 15:38 ч.

Мнения: 25 615

Ееех, Василиса, живот и здраве, да доживея да прочета воплите на малкия трол в някой тийнски форум: "Помощ! Как да изчопля майка си от мен!" Mr. Green

Тогава, обещавам пред свидетели, ще дойда с една голяма кърпа да ти избърша съчувствено очите и нослето... Hug

ПП А като си представя какви писъци ще надава снахата в ДиС: "Помощ!!!!!!!!!!!!! Изчоплете свекърва ми от мен!!!!!!!!!!!!!!!?????????????!!!!!!!!!!!!!" Joy

# 13 23 юни 2008, 15:49 ч.

Мнения: 4 784

Моят шемет е на 1,4 годинка. С бабата, дядото и лелята нямаме проблем, защото нон стоп контактуваме с тях /макар че с лелята предимно чрез скайп и камера напоследък/, но с други хора, непознати - неее. Никой да не се приближава. Дори не дава да го пипнат, а всички се силят към големите му бузки.
Като цяло е много любвеобилен. До скоро не делеше познати и непознати и беше готов да тръгне с който и да е, само да му предложат. Но откакто взе да се осъзнава, тоя филм свърши. Добре че с майка ми и баща ми не е така, но и това го постигнахме с малко усилия. Непрекъснато сме у тях, даже и на работните им места ходим да досаждаме, но малкия много се впечатлява и сега е силно привързан към тях. Вечер киснем у тях, баба готви, дядо му дава да кара колата и така го печелят на своя страна.

# 14 23 юни 2008, 16:21 ч.

София
Мнения: 3 754

И ние имахме същия проблем.Нещата се оправиха когато тръгна на детска градина.

# 15 23 юни 2008, 16:24 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Как' Сийка в пн, 23 юни 2008, 15:38

Тогава, обещавам пред свидетели, ще дойда с една голяма кърпа да ти избърша съчувствено очите и нослето... Hug

оххххххххххх Joy

УмОРи ме....

Иначе Василиса - има светлина в тунела. Ако вземеш голяма руса кака ще се отпусне по-бързо, иначе искаш или не към 3-те годинки ще има малко отлепяне, но само временно защото към 6 и половина 7 пак неочаквано и от засада ще ти се лепне. Поне в нашия малък случай е така - дори вече имам официално предложение за женитба hahaha

# 16 23 юни 2008, 17:38 ч.

Мнения: 958

Василиса, дъщеря ми е така, въпреки, че ходя на работа.
Когато съм в къщи, не иска при никой друг, баба и, и дядо и я гледат, но изведнъж аз като се прибера, те вече не я интересуват, бяга от тях, не дава да я пипнат. Сутрин като излизаме с мъжа ми, реве, маха на прозореца, и след 10 минути забравя, и почва да си играе, тогава много харесва дядо и баба.
Върнах се на работа, детето като беше едва на 9 месеца, тя не свиква, всяка сутрин плаче на излизане, и в 6 часа е лепната на вратата и чака. Това което ме радва, е че като излезем, се прави, че не ме познава hahaha

Зарязва ме и хуква нанякъде. Надявам се като дойде момента и порасне достатъчно, да бъде самостоятелна, не искам да е мамино детенце, въпреки, че е момиче Peace

# 17 23 юни 2008, 17:45 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

психологията е хубаво нещо
аз също мислех, че имам проблем докато не прочетох, че това е нормално развитие за детето - е те даваха между 1.5-2г но нали знаеш, че това е относително
вкл се стига до това - ДАни не даваше друг да му дава вода в мое присъствие, а МИми сега е така с обличането - сутринта рева като че ли я дерат жива, че баща й я преоблича
моя съвет е търпеливо да изчакаш
и още нещо - има моент на ревност
пращай и двете деца комплект със желаещия - така ще им е може би по-лесно - но не съм наясно щото моите са породени и за да има синхрон вървят като близнаци - заедно
та помисли дали не рвенува, че баткото остава - достатъчно е голям да почне да проявява такива чувства и то осъзнато

и моя съвет е - не ес бори с природата насилствено...дай време на детето да се откъсне само от теб и ще си наградено с много по-спокойно детет
още повече, зора пир едно малко дете не е толкова голям, че да налага строги мерки на отделяне....
когато е готов трола сам ще си иде...даже ще си го искаш ама няма....
успех и ако не се налага по някаква спешна причина не пришпорвай психологически детето Heart Eyes

мое лично мнение, не налагам, просто покрай буйната си щерка се уча на търпение, а с някой резултати от промяна и бързане - в характера на ДАни - съм се научила, че някои неща трябва да се чакат, не да се променят, защото отклоненията после са различни и винаги неприятни

Последна редакция: пн, 23 юни 2008, 17:50 от catnadeen

# 18 23 юни 2008, 18:16 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Тъй, тъй, ще си го нося залепен, няма да го хвърля, я. Laughing

Пък на есен ще вземем голяма, руса кака. Дано някой ни отговори на обявата, че подозрително звучи. Joy

П.П. Как'Сийке, аз не съм от тия, прилепчивите майки. Поне така си мисля сега, на дърти години друг акъл може да ми дойде. Mr. Green

# 19 23 юни 2008, 18:34 ч.

Мнения: 2 196

Цитат на: Lennyh в пн, 23 юни 2008, 16:24

....защото към 6 и половина 7 пак неочаквано и от засада ще ти се лепне. Поне в нашия малък случай е така - дори вече имам официално предложение за женитба hahaha

Тъй, тъй. Същата работа и у нас. Само да я закачи някой навън,започва да се изчервява и да се крие зад мен. И това от няколко месеца.
Същата беше до две годинки, после се отпусна и стана много контактна с чужди хора.
Мен ме заплашва, че като се омъжи, ще живеят у нас със зетя.
Ще си направя от сега абонамент за ДиС. Crazy

# 20 23 юни 2008, 19:49 ч.

Мнения: 9 814

Единственото, което мога да кажа е: Нормално за възрастта и ще отмине.

# 21 24 юни 2008, 09:28 ч.

Мнения: 5 877

Цитат на: Василиса Умница в пн, 23 юни 2008, 18:16

Дано някой ни отговори на обявата, че подозрително звучи. Joy

Разполагам с малка руса кака, по липса на бебе вкъщи напада децата по градинки и рождени дни да ги обгрижва.

# 22 24 юни 2008, 10:15 ч.

Мнения: 7 263

Цитат на: Анда в вт, 24 юни 2008, 09:28

Цитат на: Василиса Умница в пн, 23 юни 2008, 18:16

Дано някой ни отговори на обявата, че подозрително звучи. Joy

Разполагам с малка руса кака, по липса на бебе вкъщи напада децата по градинки и рождени дни да ги обгрижва.

Ама Василиса търсеше май големи каки Laughing

, а щом напада чужди бебета, защооооо не и осигурите собствен обект за нападения Flutter

# 23 24 юни 2008, 10:32 ч.

Мнения: 5 877

Работим по въпроса.

# 24 24 юни 2008, 11:00 ч.

Перник
Мнения: 396

Василиса Умница , прочетох само твоя пост и веднага реших да се включа. Моят си е същият. Дава усмивки, но от разтояние, реши ли някой да го гушне става страшно. Освен мен и мъжа ми, го гушка само свекърва ми. Не че ние имаме нещо против някой да го гушка. Не знам какво да правя. Може би трябва да го оставяме по-често при бабите, за да свикне. Ама то и аз не съм много по оставянето...

# 25 24 юни 2008, 12:13 ч.

София
Мнения: 62 595

А как ви изглежда същата картинка, но с 2 бебета? Ако успеех да се измъкна от стаята на тридесетата секунда се чуваха писъци и ревове - или плачеха за мен, или вече бяха успяли да се замерят с нещо. На втората-третата година повече се интересуваха един от друг и ревът беше, ако някой от двамата бъде изнесен от стаята.

# 26 24 юни 2008, 12:46 ч.

София
Мнения: 5 079

Нормално е, и синът ми не е бил кой знае колко срамежлив досега, а в момента сам омене иска... Дори сред домашните ме предпочита. Ама аз се кефя, де... Embarassed

# 27 25 юни 2008, 19:26 ч.

Мнения: 1 479

С баткото се справих,но малкия се е вкопчил в мен и си ходим,като маймуна с маймунче.Много хора ми споделиха,че един ден ще искам пак така,но вече те ще бьдат голями.Нека да се радваме сега на тези моменти Wink

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: