Публикувана: 26 юни 2008, 13:03 ч.
Последно мнение: 28 юни 2008, 14:57 ч.

Хората постоянно спестяват истината ...

4 196
70
1

1
2
3
4
5
Всички

26 юни 2008, 13:03 ч.

Мнения: 4 668

Харесва ми тази реклама ... на някаква банка беше .
В единият случай детенцето , което измъчено свири на пиано , а "приятелката" казва на самодоволната майка - " Той е гений" или за момичето , което едвам се е напъхало в тясна пола , а продавачката я убеждава колко добре и стои , пък и " ще се поотпусне малко .. "

Вие правите ли така ?
Спестявате ли истината ?
Нужно ли е да говориш глупости на някой , дори и когато не ти искат мнението ?
Аз предпочитам да си замълча , а ако не мога казвам директно , каквото мисля .
Отделно никак не понасям да ми говорят на мен , краен реалист съм ... не казвам , че това е добрият и печеливш вариант Stop

Но ето , преди малко в една тема тук , една съфорумка се превъзнасяше да обяснява на друга , колко добре изглежда , при положение , че първата беше с явно наднормено тегло , а и си го знаеше , т.е. не е търсила някой да и го казва ...

Защо е нужно да се изказваш без да те питат и след като очевидно не мислиш това , което говориш Thinking

Много въпроси станаха , ама ако ви се пише , ще ми е интересно Hug

# 1 26 юни 2008, 13:06 ч.

Мнения: 516

Нарича се добро възпитание. Апропо и жените с наднормено тегло могат да изглеждат много добре.

# 2 26 юни 2008, 13:08 ч.

Мнения: 871

Спестявам я, да! С цел да не обидя някой!

# 3 26 юни 2008, 13:09 ч.

Мнения: 1 447

Когато не харесвам нещо в някого гледам да го премълча от колкото да го лъжа в очите.Ако ми е достатъчно близък му казвам всичко.
Както и предпочитам на мен също да ми го казват,а не да ми каже даден човек :О...страхотна си с тази прическа примерно,а зад гърба ми да се присмива.

# 4 26 юни 2008, 13:10 ч.

Мнения: 851

Умишленото спестяване на истината изобщо не е добър вариант в повечето случаи. Просто води до някакви заблуди от които никой няма нужда. Затова не спестявам истината!Почти винаги казвам каквото мисля, често и без някой да ми е искал мнението Crossing Arms

Но понякога се налага да замълчиш, а друг път и да излъжеш - за собствена изгода най-често Rolling Eyes

# 5 26 юни 2008, 13:19 ч.

Мнения: 2 716

Не лъжа, но спестявам истината. Или поне се опитвам. Поне за малко Rolling Eyes

Смятам "редките си зъби" за недостатък.

# 6 26 юни 2008, 13:21 ч.

Мнения: 2 161

На хора,които ме интересуват-нищо не спестявам.На хора,които ми искат мнението-също.Но ако не ме питат,нищо не казвам или ако човекът не е готов да приеме истината.Аз съм на принципа:за какво да се хабя напразно?

# 7 26 юни 2008, 13:21 ч.

Мнения: 118

Ако трябва да спестя истината ,откровено си лъжа.
Тактичността обаче ми е вродена ..

# 8 26 юни 2008, 13:23 ч.

Мнения: 606

# 9 26 юни 2008, 13:28 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Pipinka в чт, 26 юни 2008, 13:03

А сцената с любовницата хареса ли ти?

Спестявам, да. Но избягвам да лъжа- мисля, че има разлика.

# 10 26 юни 2008, 13:29 ч.

Мнения: 189

Ако не мога да кажа нищо хубаво, не коментирам.
Ако ме питат за мнението ми, се опитвам да кажа истината деликатно, така че хем да ме разберат, хем да не се обидят.
Не мога да лъжа, много ми личи, а и не помня какво лъжа, така че не го правя.

# 11 26 юни 2008, 13:30 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Казват ти, че си дебела. Ти се втурваш да отслабваш, така ли? Не, ще се депресираш, ще изпаднеш в самосъжаление, ще се натъпчеш ей така, напук. И ще станеш още по-дебела.
Има и изключения, разбира се. Има хора, които се амбицират. Но колко са те?
А моята (поставена от мен) задача е трудна: опитвам се да не лъжа и едновременно да бъда тактична. Ха де.
П.П. На някои жени им отива да са по-дебелички. Wink

Аз много харесвам няколко девойки, които не са точно с манекенски мерки, пък.

# 12 26 юни 2008, 13:30 ч.

Мнения: 191

Ако щете го наречете лошо възпитание, но аз не спестявам истината на хората, които са важни за мен, било тя хубава или лоша. Ето защо съм си извоювала репутацията на човек, на който може да се вярва. На непознати или хора не до там близки, предпочитам да не си давам мнението.

# 13 26 юни 2008, 13:31 ч.

Мнения: 4 300

В общи линии когато нещо не ми харесва и не ме засяга пряко гледам да си мълча. Ако ме питат конкретно казвам истината без да влагам лична преценка- например "Какво ще кажеш за това" - "Шарено е" вместо "Ужасен кич е". Ако трябваше да кажа нещо докато слушам свирещото момченце щеше да е "Това на Моцарт ли е".
На най близките казвам честното си мнение, но все пак те се броят на пръстите на едната ми ръка.
Та така.

# 14 26 юни 2008, 13:32 ч.

София
Мнения: 7 097

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в чт, 26 юни 2008, 13:06

Нарича се добро възпитание.

Съгласна с Флор, но има и едно НО - колкото повече държа на един човек и ми е близък, толкова съм по-директна, безпардонна и до болка откровена. Нищо не спестявам.

# 15 26 юни 2008, 13:33 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Pipinka в чт, 26 юни 2008, 13:03

Вие правите ли така ?
Спестявате ли истината ?
Нужно ли е да говориш глупости на някой , дори и когато не ти искат мнението ?

Ами ако някой каже / покаже нещо на мен, обикновено усещам, че иска да изкажа мнение. Така, че доста истини съм спестила. То пък не е необходимо да му извадя очите на човек с истината.

Цялата истина казвам само на себе си.

На хората, които ме интересуват, не пестя да казвам истини само когато са хубави.

# 16 26 юни 2008, 13:37 ч.

София
Мнения: 2 271

Има разлика, според мен. Да спестиш истината наистина е проява на добро възпитание. А да лъжеш някого, както във въпросната реклама, си е лицемерие. Не могат да се сравняват двете неща.

# 17 26 юни 2008, 13:42 ч.

Мнения: 1 212

И спестявам и не - зависи от ситуацията и от човека .
Другият въпрос повече ме затрудни / давам ли мнение, когато не ме питат/ - бих казала :не, но няма да бъда обективна. Случвало ми се е .
Не се сърдя като ми говорят глупости , четка ми самолюбието и ме разсмива Laughing

# 18 26 юни 2008, 13:45 ч.

Мнения: 4 841

Когато искат мнение, хората обикновено не искат да чуят истината, а да затвърдят своето мнение.
Пък и истината има толкова много ъгли, от които да я погледнеш...

# 19 26 юни 2008, 13:48 ч.

Пловдив
Мнения: 1 158

И аз като pasinet, държа истината само за себе си. Наричам го такт. Не обичам да засягам хората, истината понякога боли. И не правя разлика между близки за мен хора и не толкова близки.

# 20 26 юни 2008, 13:55 ч.

Мнения: 5 940

Не съм от най-тактичните. Почти всичко си казвам, дори и на не толкова близките. Това очаквам и от околните.
За външен вид, за неуместно държане, за грешка, за несъвместимост във възгледите не бих излъгала, ако ме попитат с цел просто някой да се почувства добре. Но и не бих си дала мнението, ако не ми го искат.

# 21 26 юни 2008, 13:59 ч.

Мнения: 42

Не казвам на хората неща, които биха ги наранили. Понякога имам чувството, че то ми пречи. Мълча си пред всички, а не получавам същото.

# 22 26 юни 2008, 14:11 ч.

соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
Мнения: 13 650

Кофти е да смяташ мнението си за категоричната истина

# 23 26 юни 2008, 14:23 ч.

София
Мнения: 1 176

Цитат на: Зуи в чт, 26 юни 2008, 14:11

Кофти е да смяташ мнението си за категоричната истина

Определено.

Одобрението ми е неспестено.
Неодобрението ми е спестено.
Истината ... е друга. Често.

# 24 26 юни 2008, 14:45 ч.

Мнения: 13 512

Цитат на: Зуи в чт, 26 юни 2008, 14:11

Кофти е да смяташ мнението си за категоричната истина

чувствам седлъжна да кажа това,което мисля. дори и да знам,че няма да им стане хубаво. Но хората, които искат съветите ми и мнението ми ме познават мнго добре и именно заради това го правят- защото знаят, че не бих им спестила нищо.

# 25 26 юни 2008, 14:55 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: Pipinka в чт, 26 юни 2008, 13:03

Аз предпочитам да си замълча , а ако не мога казвам директно , каквото мисля .
Отделно никак не понасям да ми говорят на мен , краен реалист съм ... не казвам , че това е добрият и печеливш вариант Stop

Това мисля и аз. Хората се стряскат от откровеността ми обаче Thinking

А каквото и добро да кажат за мен - просто не вярвам, защото имам свое мнение за себе си. За кофтите неща се замислям, но само тези, които смятам за наистина правилни забележки, приемам. Абе не съм лесна и аз, каза ми го един човек преди много години и е прав!

# 26 26 юни 2008, 15:00 ч.

Мнения: 3 405

Нека не ми я спестяват. Да си казват направо.
Не като вчера да шикалкавят и да не си вдигат телефоните, защото трябва да ми се обадят с отказ по един въпрос. Загубиха ми време, съответно и пари. Ако бяха прями щях да реша въпроса още същия ден, вместо да разбера чак вечерта, че няма да стане.
Затова и аз не спестявам.

# 27 26 юни 2008, 15:02 ч.

Мнения: 740

Не се бъркам в живота на хората, както не позволявам и те да се бъркат в моя.
Ако ми поискат мнение или съвет, истина не спестявам, но не съм и груба. Всячески избягвам да нараня човека срещу себе си.
На дадени похвали, препоръки и съвети, непоискани от мен - не обръщам внимание. Имам ясна представа за себе си и за възможностите си.

Понякога щраусово спестявам истината на самата себи си. Мразя се, за което.

# 28 26 юни 2008, 15:07 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Хелън в чт, 26 юни 2008, 14:55

Абе не съм лесна и аз, каза ми го един човек преди много години и е прав!

A, то лесни хора няма. Wink

На мен като са ми казвали, че съм "серт п....ка" при всичкото спестяване на истина, на което съм способна, кво ли ще е , ако взема да ръся истини на ред.
С годините обаче забелязвам, че мога все повече да замълчавам и да съм тактична. Може би щото ставам непукист и го няма оня младежки плам да си кажа мнението задължително. Mr. Green

# 29 26 юни 2008, 15:18 ч.

Мнения: 14 654

Е, случва се да поспестя някой и друг неприятен коментар. Ако обаче видя, че задникът на някоя от сестрите ми е дебел - ще и го кажа докато е време.

# 30 26 юни 2008, 15:26 ч.

Мнения: 2 716

А как разбираме кога сме казали/спестили истината?
Особено за закръглената жена - не е ли това само мнение?
Как познаваме истината?
А как другите разбират, че им я поднасяме. Че не е просто обида, казаното от нас.

# 31 26 юни 2008, 15:33 ч.

Мнения: 2 448

А как разбираме кога сме казали/спестили истината? - Смятам става дума за това, което всеки смята за вярно, едва ли някой се мисли за абсолютен критерий за каквото и да било.
Особено за закръглената жена - не е ли това само мнение? - Разбира се, че е само мнение и тя самата сигурно има такова , но това не пречи да пита да иска успокоение или просто нечие друго мнение.
Как познаваме истината? - Всеки вижда своята истина.
А как другите разбират, че им я поднасяме. Че не е просто обида, казаното от нас. - Може и да не разберат и това се случва.

П.П. Интересни ми се видяха въпросите ти Знаток , за това така отговорих.

# 32 26 юни 2008, 15:34 ч.

Мнения: 17 546

Истина по повод външен вид е относително понятие, така че там не мога да кажа дали аз или друг е по-прав. Просто това си е моята истина. Ако бъде вложена насмешка, ехидна усмивка, при поднасянето на някоя съвсем истинска истина, която е не особено красива (пак относително!) се усеща, че не е приятелската истина, за да промениш нещото, а подигравка. Така ги различавам аз. Никой не е толкова добър артист обаче и когато се правя, че вярвам на такава "искреност" то е щото ми е все тая за мнението на този човек. Но когато е казано от някой, за чието мнение ми пука, има вероятност да ми докривее. И другите биха разбрали кога е истинска истината по същите причини, но това според мен.

# 33 26 юни 2008, 15:36 ч.

Мнения: X

Когато виждам,че човек търси одобрение му спестявам истината за даден недостатък,изтъквайки предимство.
Но ако търси съвет, тогава му казвам истината.
Пример- моя приятелка с проблем, свързан с косата. Когато ме попита с блясък в очите: "Вчера се изрусих.Добре ли ми е така" ,разтърсва тънка проскубана косица,но я виждам как аха-аха ще полети и в полуусмивка очаква одобрителен отговор ...как да й подрежа крилете и да кажа, "Направила си се на чума,къде ти е акъла?" А в случая наистина става въпрос за много раним деликатен човек и за проблем,който трудно се разрешава. Тогава просто казвам :"Прекрасна си, интересна идея, но гримът ти днес е страхотен"
Но ако същата приятелка сподели:"Имам проблем с косата, не знам какво да сторя,за да изглежда по-добре..Дай ми ,моля те съвет!", тогава й казвам с риск да й прозвучат малко драстично съветите ми,че трябва да престане с неразумните експерименти,да се подстриже, да я подхранва и бла-бла там каквото смятам че е добре за косата. В този случай не я щадя.

# 34 26 юни 2008, 15:47 ч.

Мнения: 698

Цитат на: РЕНИ в чт, 26 юни 2008, 13:28

Спестявам, да. Но избягвам да лъжа- мисля, че има разлика.

Аз също. Когато някой ми иска мнението, гледам да е искрено в рамките на добрия тон.

# 35 26 юни 2008, 16:01 ч.

Мнения: 4 965

Амиии, аз предпочитам да казвам и да ми казват истината или да си замълча. Но понякога зависи от ситуацията - може в момента човекът просто да има нужда от повдигане на духа и един комплимент да го накара да засияе.
А относно наднорменото тегло: една от любимите ми актриси е Куийн Латифа - за мен е невероятно красива и невероятно секси, въпреки теглото й (вероятно е около 100 кг.) - ето я:
http://www.imdb.com/media/rm3849165568/nm0001451
http://www.imdb.com/media/rm1275238912/nm0001451
http://www.imdb.com/media/rm2356975360/nm0001451

# 36 26 юни 2008, 16:12 ч.

Мнения: 604

И аз съм от тези с редките зъби ,но
само за близките си!
По принцип съм тактична мисля newsm78

!
А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

# 37 26 юни 2008, 16:20 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ичони в чт, 26 юни 2008, 16:12

А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

Защо?

Какво болезнено има в това да кажеш на някого, че го харесваш при това да бъде вярно? Rolling Eyes

# 38 26 юни 2008, 16:37 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: pasinet в чт, 26 юни 2008, 16:20

Цитат на: Ичони в чт, 26 юни 2008, 16:12

А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

Защо?

Какво болезнено има в това да кажеш на някого, че го харесваш при това да бъде вярно? Rolling Eyes

Не за тази истина Пас, за болезнената истина говори Ичони. Да те харесва някой не е обидно в повечето случаи Grinning

# 39 26 юни 2008, 17:04 ч.

Мнения: 1 318

Гледам да съм тактична, но съм от хората, на които емоциите са им изписани на лицето... Така че дори да излъжа, ми личи. Имам колежка, която никога не спестява нищо на околните и това доста ме е отвратило - онзи ден каза на счетоводителката - "леле, какъв гъз си отпрала" (дословен цитат) и очаква това нещо да се приеме с усмивка. Нямам нищо против да ми се каже в очите, но не и по този гнусен начин. Има варианти как да спестиш истината и как да я поднесеш.

# 40 26 юни 2008, 17:36 ч.

Мнения: X

Опитвам се да не я спестявам, но ако ме попитат за мнението ми. Иначе не вземам отношение за неприятните неща, а хубавите винаги намирам начин да ги спомена, за да му стане приятно на другия.... Това е за по-далечните ми хора. А за близките , разбира се, имам позиция и я казвам.
Важно е да се прецени кои неща са съществени и кои не.
Но понякога я спестявам, защото нямам достатъчно смелост да кажа нещо негативно... Sad

Пък и да видя, че човекът не е прав, след като той не ми иска мнението, какво ще постигна...

# 41 26 юни 2008, 17:40 ч.

София
Мнения: 2 430

Понякога наистина се налага да спестим истината,и това не бих казала,че е лицемерие ,а просто деликатност и тактичност
Аз понякога спестявам истината,налагало ми се е да премълчавам или да лъжа(ама лекинко)и какво от това,има ситуаций в ,които се налага да бъдем спестовници

# 42 26 юни 2008, 17:47 ч.

Мнения: 3 782

Вече съм на принципа, че нещата трябва да се казват. Е не на всеки мога да кажа това, което мисля в очите, все пак имам малко уважение. Но по-добре да си директен, поне с близките, защото иначе се забатачваш и нещата доста се усложняват. Така мисля аз.

# 43 26 юни 2008, 17:58 ч.

София
Мнения: 5 258

Преди края на работния ден и аз да се запиша,

обикновено винаги съм била искрена ако ми искат мнението, а за много близките приятели съм такава дори и да не го искат Rolling Eyes

Но за съжаление в 99% от ситуациите, тактичността ми е на слон в стъкларски магазин. Колкото и да се опитвам да го кажа "леко и нежно", толкова по "слонски" прозвучава мнението ми... Embarassed

# 44 26 юни 2008, 18:00 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: Pipinka в чт, 26 юни 2008, 13:03

1. Спестявате ли истината?

2. Нужно ли е да говориш глупости на някой , дори и когато не ти искат мнението ?

1. Понякога - да. Говоря за случаи които не ме засягат - виждам мъж на позната с друга жена и подобни. Тогава си трая. Но никога не се лигавя и не се превъзнасям колко е хубаво нещо или колко ти отива, ако не е така. Също се имам за реалист, откровен и коректен човек. Simple Smile

2. И да, нужно е за определен тип хора. Жалко за тях, но и те са нужни на други хора. Просто има равновесие, макар и да е в разер с други разбирания Simple Smile

# 45 26 юни 2008, 18:45 ч.

Мнения: 2 759

Мога да съм директна, да спестявам истината, откровено да лъжа и всичко, което се сетите. С цел да не нараня някого. Гледала съм най-добрия си приятел в очите и съм му казвала, че жена му го обича, когато съм знаела, че нейде там тя е с друг - влюбена и щастлива. Не е правилно. Но понякога помага на другия. Понякога обаче вероятно му вреди.

# 46 26 юни 2008, 19:05 ч.

Мнения: 115

Цитат

Не, не правя така!
Спестявам истината с мълчание, а не с лъжи! Naughty

Разбира се, че не е нужно да се говорят глупости по принцип, независимо дали ти искат мнението или не!

# 47 26 юни 2008, 21:03 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Зависи на кого и зависи за какво. Понякога е гадно но е признак на добро възпитание.
Има и една група хора на които нищо не им спестявам

# 48 26 юни 2008, 21:49 ч.

Мнения: 73

не спестявам никому нищо за това си патя ама не мога иначе Embarassed

# 49 26 юни 2008, 22:17 ч.

Зависи от случая!Понякога е по-удобно просто да излъжа,но понякога трябва да кажа истината,според случая.
Случвало се е да лицемернича,ами някой като ми лицемерничи насреща-аз какво да правя,или се скарвам с него или се усмихвам ехидно и се надявам по-бързо да ме освободи от присъствието си!

# 50 26 юни 2008, 22:30 ч.

Въпрос на гледна точка...
Мнения: 877

Ако някой наистина ми иска мнение за нещо - не му спестявам истината.
Ако не ми търсят конкретно мнение - да спестявам я . В смисъл, не разсъждавам на глас, а запазвам мнението за себе си.

Когато се отнася до мен, предпочитам да не ми я спестяват.

# 51 26 юни 2008, 22:42 ч.

Мнения: 2 018

Сега... мога и да ви спестя истината като ви излъжа, че проявявам добро възпитание и такт, като спестявам истината на други.
Всъщност лъжата /или както по-нежно я наричат в рекламата - спестяване на истината/ се употребява от всеки от нас, но не благодариние на възпитанието ни - а когато имаме изгода!

# 52 26 юни 2008, 23:23 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Бо_ в чт, 26 юни 2008, 22:42

Всъщност лъжата /или както по-нежно я наричат в рекламата - спестяване на истината/ се употребява от всеки от нас, но не благодариние на възпитанието ни - а когато имаме изгода!

Не съм съгласна. Понякога просто не искаш да нараниш близък. Понякога е точно от възпитание. И само понякога заради изгода.

# 53 26 юни 2008, 23:28 ч.

Мнения: 17 546

Цитат на: pasinet в чт, 26 юни 2008, 23:23

Цитат на: Бо_ в чт, 26 юни 2008, 22:42

# 54 27 юни 2008, 00:20 ч.

София
Мнения: 175

Опитвам се да съм тактична. Доста ми тежи понякога Tired

Като ми падне пердето, не опитвам нищо - карам директно. Явно не е редно...На това, че бъркам ме наведе изказването на близък човек: нарече ме емоционален инвалид. Не съм такава, просто имам жесток тренинг да си сдържам емоциите пред публика, да избирам точните думи според моя мироглед. Не давам съвети, ако не ми ги искат.

# 55 27 юни 2008, 00:59 ч.

Мнения: 3 423

Като чета мненията в КМ и като гледам
снимките над тях, винаги си мисля, явно
това е клубът на спестителите на истини.

Моя милост, разбира се, вместо да послъгва,
предпочита да попремълчава това или онова.

# 56 27 юни 2008, 01:17 ч.

Пловдив
Мнения: 3 742

Първосигнално при мен липсва всякаква куртоазия, ако не се овладея овреме ...сгазила съм лука.
От друга страна си мисля, че на хората им е достатъчно напечено, че и аз да ги пришпорвам с моите възгледи за техните си нещица. Има критичен момент от 2-3 минути размисъл...

# 57 27 юни 2008, 02:24 ч.

Мнения: 139

Спестявам я определено! Мисля, че близките ми вътрешно си я знаят и не искат да я чуят от мен точно! Пък дори и да искат някои, няма да им я кажа! Защото се чувствам, че казвам това, което те искат да кажа, а пък аз не обичам да чета мислите им на глас!!!
Компромисен вариант-леко я загатвам и може и малко по-нелеко Wink

Мисля си, че знам всичко понякога, що така незнам Mr. Green

Последна редакция: пт, 27 юни 2008, 04:31 от anna i mamma

# 58 27 юни 2008, 08:51 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: pasinet в чт, 26 юни 2008, 23:23

Цитат на: Бо_ в чт, 26 юни 2008, 22:42

Спестяваш истината на самата себе си Wink

# 59 27 юни 2008, 09:04 ч.

Мнения: 2 407

Не я спестявам,само в редки случай,но гледам да си казвам какво мисля.

# 60 27 юни 2008, 09:14 ч.

Мнения: 604

Цитат на: pasinet в чт, 26 юни 2008, 16:20

Цитат на: Ичони в чт, 26 юни 2008, 16:12

А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

Защо?

Какво болезнено има в това да кажеш на някого, че го харесваш при това да бъде вярно? Rolling Eyes

Хелън вече ти е отговорила!
Не всяка истина е свързана с харесването нали¿!
Веднъж разкрих пред своя много близка роднина,
че мъжът и изневерява(тя знаеше че нещо става и се тормозеше от това)!
Причиних и много болка и не промених нещата за нея към по добро, както очаквах!
До ден днешен съжалявам че тогава не прехапах езика си вместо да проговоря!

# 61 27 юни 2008, 10:50 ч.

Мнения: 2 759

Като казах, че лъжа и спестявам истината (жалко, че няма банка за истини - щях да имам огромна сметка там) нямах предвид нито че лицемернича, нито че ми е изгодно. Въпросния приятел много го харесвах и имахме бъдеще заедно - той го знаеше, и аз го знаех... Можех да му кажа, че жена му го лъже на ставане и лягане (истина), изневерява му непрекъснато (истина), защо по дяволите не вземе да я зареже? Но му казах, че тя го обича, мисли за него и прочие глупости. Набивах му лъжи в главата с месеци. Давах му съвети как да я задържи... Не е било в мой интерес... На моменти сърцето ми се късаше, като го гледах как страда, а можеше да сме щастливи. Но за мен беше по-важно неговото щастие. Нали за това са приятелите?

# 62 27 юни 2008, 10:58 ч.

Мнения: 2 018

Цитат на: Портокалово момиче в пт, 27 юни 2008, 10:50

На моменти сърцето ми се късаше, като го гледах как страда, а можеше да сме щастливи. Но за мен беше по-важно неговото щастие. Нали за това са приятелите?

Нещо не разбрах!
Той стана по-щастлив от това, че ти го лъжеше? newsm78

# 63 27 юни 2008, 11:06 ч.

Мнения: 3 268

Да,понякога я спестявам.Не подхождам първосигнално и емоционално,а добре преценям какво мога да кажа и какво не.Винаги съм била такава,още от детските си години.Мъжът ми обаче е способен да ти испляска в лицета неочакваното.Направо е непредвидим в това отношение.

# 64 27 юни 2008, 11:15 ч.

Мнения: 2 759

Цитат на: Бо_ в пт, 27 юни 2008, 10:58

Нещо не разбрах!
Той стана по-щастлив от това, че ти го лъжеше? newsm78

Уви, да. Той живее чрез любовта си към нея. Нейните чувства откакто ги няма нямат и значение. Странен човек е, общо взето...

# 65 27 юни 2008, 11:20 ч.

Мнения: X

А защо хората толкова лично и болезнено приемат истината в случаите, когато обективно не са прави и грешат?

Може би защото не винаги им е поднесена с подкрепа и разбиране. Или пък приемат, че критиката е към личността им, а не към някое действие, което е под техен контрол... newsm78

И мен понякога ме заболява от истината. Но предпочитам да я узная от хората, на които имам доверие, защото повече ще ме боли ако греша и не се усещам.

Ходя на курс по английски език. Има една колежка в курса, която непрекъснато прекъсва преподавателката или обяснява паралелно с нея, но на български #Crazy

И ни лишава всички от това да слушаме английския, да учим интонация, словоред, да можем сами да се справяме и т.н. Снощи предложих да даваме възможност на преподавателката която всъщност е чудесен учител bouquet

да ни учи, както прецени за уместно, и да имаме полза все пак от това. Обясних всичко много спокойно и подробно. Казах го много внимателно, адресирах го към всички, не към конкретната прекъсваща колежка, за да бъде максимално деликатно. Тя нищо не отговори, изслуша ме с присвити злобно очи, не направи никакъв коментар. Толкова ли е трудно да приеме, че като всеки човек не е успяла да прецени поведението си като неуместно, и че нищо лошо не й правя , когато й го казвам.
Благодарна съм, че поне млъкна #2gunfire

# 66 28 юни 2008, 00:53 ч.

Мнения: 139

Абе всеки си има неговата си истина, кои сме ние примерно, да казваме на хората неща, (в )които те отказват да повярват? Нека всеки си живее според собствените си истини/неистини.

# 67 28 юни 2008, 01:42 ч.

Мнения: 1 517

Има много истини. Пестенето понякога е много полезно.

# 68 28 юни 2008, 07:13 ч.

Мнения: 81

Аз спестявам истината. Правя го обикновено заради удобството си.

# 69 28 юни 2008, 08:24 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ичони в пт, 27 юни 2008, 09:14

Цитат на: pasinet в чт, 26 юни 2008, 16:20

Цитат на: Ичони в чт, 26 юни 2008, 16:12

А истината-винаги боли колкото и тактично
да бъде поднесена!

Защо?

Какво болезнено има в това да кажеш на някого, че го харесваш при това да бъде вярно? Rolling Eyes

Хелън вече ти е отговорила!
Не всяка истина е свързана с харесването нали¿!....

Въпросите ми бяха по скоро риторични и не беше необходимо да ми отговаряш, Написах ги заради болднатото в твоя пост. С моя исках да кажа, че не винаги истината боли.

# 70 28 юни 2008, 14:57 ч.

Мнения: 11 930

"Откровена, та чак невъзпитана"-тази фраза, която чух в един филм се отнася в пълна степен за мен.И да искам, не умея да лъжа и хората около мен го знаят.Никога не спестявам истината, разбира се, ако бъда попитана, иначе- нито давам съвети, нито правя оценки, нито съобщавам "сензационни новини" за изневери, неуспехи и т.н.

Имала съм по този повод конфузни ситуации, напр. някоя колежка с нещо ново, всички сипят комплименти/лицемерни/ ,аз мълча.После зад гърба и ме питат:Хареса ли ти?Аз:Не. -Ами и на мен не ми хареса, ама и казах да се зарадва.Е това не го разбирам.Вярно, въпрос на вкус, но вероятно всички вие имате колеги и познати, които се обличат изключително кичозно според всички възможни вкусове.

За "гениалните" деца, съпрузи, братя, сестри да не говорим!

Който ми зададе въпрос знае, че съм до болка откровена, като не ме питат си си мълча, съответно хората около мен знаят, че добре приемам откровенията и едва ли има някой причина да ме лъже.Иначе рекламата е една от любимите ми, в трите и варианта!

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Русия 2

Политиката в България - Тема 5

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Причина:

Причина: