Здравейте,майчета-при вас имало ли е такъв проблем.Всеки път,когато излезем на разходка с количката и аз реша да пусна Мишо да ходи,и тя става еднаа...Това не е ходене,защото при всяко нещо,видяно на земята и клякаме да го вземем.Когато го дръпна,започва се едно сърдене и тръшкане...какво мога да направя?Искам да си ходим,но уви....не се получава...
- Публикувана: 26 юни 2008, 14:38 ч.
- Последно мнение: 27 юни 2008, 13:59 ч.
Събираме всичко от земята
Не знам точно на каква възраст е детето, но вероятно проявява любопитство и това е свързано с прохождането му и последствията от това - има достъп до повече неща, опознава света от друг аспект - от аспекта на ходещо вече дете. Повече търпение и обяснения, че не всичко се пипа.
, що е на земята (но пък тогава ще усвои нови, неподозирани магарии 
), бъди сигурна. 
И Никола беше така, дори бързаше да лапне каквото е пипнал. Много обяснения че това не се пипа и избираш места където няма много боклуци, ако не - правиш една оборка и после го пускаш. И сега взима неща от земята, особено неустоими са шишета, капачки и шарени опаковки. Но като кажа че е боклук и не се пипа ги оставя. Само се надявам да отмине по- бързо този период.
Точно в периода на прохождане - на 1 г., на 1 г и месец - бяхме по същия начин. Събираше всичко, което види по земята - от фасове, използвани кърпички, опаковки от закуски, консервени кутии, а бе всичко, което й се изпречи и веднага го слагаше в устата. Нерпекъснато я дебнех, особено за неща като използвани чаши, шишета или други, лапани и облизвани от хора. Ако можеш, гледай преди детето да събираш всичко, което знаеш, че ще привлече любопитството. Постепенно, като проходи, се отказа толкова да събира боклуци, сега вече не се навежда за всяко нещо, обаче все още проверява какво има в кофите, като наднича. И при вас ще отмине. Ако можеш, гледай преди детето да събираш всичко, което знаеш, че ще привлече любопитството.
Човека опознава света и всечки тези интересни, шарени неща, които не е виждал досега 
ЩЕ отмине.....или ще отмине бавно
ЩЕ отмине.....или ще отмине бавно
Е това беше един от особено сложните за разбиране постове.
Не мога да проумея защо така обърквате лицата, че нещастния читател в един момент започва да си представя майка, лазеща по земята и обираща боклуци и бебе, опитващо се да я възпре... Нищо лично, ама голям проблем ли е да се употребяват правилните форми? Улеснява разбирането...
Не мога да проумея защо така обърквате лицата, че нещастния читател в един момент започва да си представя майка, лазеща по земята и обираща боклуци и бебе, опитващо се да я възпре... Нищо лично, ама голям проблем ли е да се употребяват правилните форми? Улеснява разбирането...
Е това беше един от особено сложните за разбиране постове.
Не мога да проумея защо така обърквате лицата, че нещастния читател в един момент започва да си представя майка, лазеща по земята и обираща боклуци и бебе, опитващо се да я възпре... Нищо лично, ама голям проблем ли е да се употребяват правилните форми? Улеснява разбирането...
Не мога да проумея защо така обърквате лицата, че нещастния читател в един момент започва да си представя майка, лазеща по земята и обираща боклуци и бебе, опитващо се да я възпре... Нищо лично, ама голям проблем ли е да се употребяват правилните форми? Улеснява разбирането...
Решението е едно - очите на четири и бягане подире му.
Лошото е ,че дори тичане няма,защото го държа за ръка и той направи една-две крачки и хоп-към земята,после пак и така....Тудно е да правя оборка,особено където го разхождам.В Лозенец няма кой знае какъв избор, къде да се разхождаме,освен в горичката(с/у София ленд).Там търсим прохлада..
И моят син събира де що види болкук.Ама по-неприятното е,че ги лапа всички тези неща.
Отвратително ми е само да викам:не пипай това,пусни онова,не яж боклуците,дай ми камъка и т.н.
А на пясъчника яде пясък с пълни шепи.
Не вярвам,че това бързо ще отмине.Какъвто е лакомник моят син,все си мисли че нещо е за ядене.
Отвратително ми е само да викам:не пипай това,пусни онова,не яж боклуците,дай ми камъка и т.н.
А на пясъчника яде пясък с пълни шепи.
Не вярвам,че това бързо ще отмине.Какъвто е лакомник моят син,все си мисли че нещо е за ядене.
Ама това е нормалното състояние на нещата-въпроса е,не дали някой от нас е минал през това,то всяка майка е минала 
А ти се радвай още,като е тъкмо проходил-да видиш какво те чака,като почне да тича... 
Няма за ръка,няма да иска до теб да върви,ще се чудиш как да го гониш.А това,ако хване нещо гадно от земята и го напъха в устата-на мен ми притреперваше нещо от вътре,като я видех,ама сега вече свикнах.Не можеш и да искаш да успяваш да виждаш всичко,което хване в ръка,преди да го пъхне в устата.
А ти се радвай още,като е тъкмо проходил-да видиш какво те чака,като почне да тича... Няма за ръка,няма да иска до теб да върви,ще се чудиш как да го гониш.А това,ако хване нещо гадно от земята и го напъха в устата-на мен ми притреперваше нещо от вътре,като я видех,ама сега вече свикнах.Не можеш и да искаш да успяваш да виждаш всичко,което хване в ръка,преди да го пъхне в устата. 
Ами Виктор все още от време на време посяга да си вземе нещо от земята. Вече не толкова често както преди, но си продължава. Какво пък толкова - сега заедно си разглежадаме интересни камъчета, пръчки. Като по-малък все се опитваше да лапне някой фас. Сега вече по-рядко се опитва да лапне намереното, а като му кажа за нещо, че е мръсно, сам го хвърля и вика "пу!".
Надявам се скоро да отмине този период. 
Малък трик, който на мен ми помогна ако не друго, то поне дребният да не лапа всичко, което намери на земята. Вместо да крещя истерично "не-не-не" и да му дърпам предметите от ръцете, им намирам "приложение". Когато хване фас, държим го в ръчичката и отиваме заедно до кошчето да го хвърли. Когато е камъче - пробваме колко надалече може да го хвърли. Пръчката я размахваме няколко пъти, докато му омръзне. Използвани чаши, бъркалки и кърпи са "боклук" и не се пипат - максимум се подритват с крак. Паднали на земята солети, зрънчовци и от сорта не се ядат, а се дават на пиленцата и мравките. И все в същия дух. Така поне не си пълни устата неизвестно с какво, което за мен е най-важното. А ръцете ги мием и с това решаваме проблема.