Ежедневието, "затъпяването",

Какво да ти кажа..... подобни мисли, предполагам, вълнуват всяка една жена тук. В една или друга степен.
И мисля, че е нормално. Идеалното семейство не съществува. Няма го идеалния съпруг. И аз, определено, не съм идеалната майка. И детенцето (най-скъпото ми същество) също не идеално....
В друг момент това не прави впечатление. Но, когато си изтощена до припадък от безсънните нощи. От грижата са бебето и пораснолото вече, но все още дете (разбирай съпруг   ) сме доста по-изнервени и чувствителни. Нарича се депресия.
И май просто трябва да се вземем в ръце.
Аз не смятам, че затъпявам. Напротив. Правя нещо, за което съм се подготвяла дълго време. Нещо което не може да се замени с каквато и да било кариера! Възпитавам дете ! Опитвам се да го направя достоен член на нашето общество.
Не знам дали ще се справя. Трудно е. Не споря. На моменти се чудя как да запазя спокойствие. Да не викам....
Какво друго да ти кажа? Излизай повече. Това, че имаш дете, не пречи да се виждаш с приятели. Сигурно имаш и такива с деца, които по-лесно биха разбрали проблемите ти. А с тези, които нямат - ще имаш рядката възможност да говориш за нещо друго освен смяната на памперси, цените на пюретата и т.н. и т.н.
И говори със съпруга си. Няма по-добър начин за разрешаване и предотвратяване на конфликти от спокойния разговор. Може би той просто не знае точно как се чувстваш. Обясни му. Сигурна съм, че ще те разбере!
И горе главата.
Свиква се

Хрис вече ти е дала решението на проблемите - ИЗЛИЗАЙ без детето , с приятелки поне веднъж седмично.    Аз оставях малкия с тати да се опознават и изчезвах с някоя приятелка за 4-5 часа по магазините , на кафе или просто да се помотаем. След това се чувствах мноооого по-добре. Е , дечко ми липсваше и периодично звънях на проверка , но тези часове си бяха само мои и след това се чувствах много добре и по-спокойна най-вече. И друго много важно нещо- не се занемарявай !

Момичетата вече са дали страхотни идеи, но и аз да споделя малко опит (без да натрапвам мнение). Моите бебоци все още не са се появили, но вече доста време съм вкъщи. В началото изглеждаше като почивка, но след известно време имах чувство, че затъпявам от ден на ден, затворена между 4 стени и пред телевизора. По принцип работата ми е много динамична и страшно ми липсваше, с приятелите винаги сме били на "високи обороти", а до този момент не бях спирала и да уча. Имах усещането, че ми обеднява речникът и не знам какво да говоря дори, когато някой ми звънне по телефона. В един момент даже умирах от ужас да не стана скучна на съпруга ми (с него сме колеги и той си продължаваше с работата и университета, само дето заряза купоните и пое цялата домакинска работа, за да почивам).  Постепенно обаче се мобилизирах: започнах да си опреснявам английския; реших да се грижа повече за външния си вид (въпреки натрупаните килограми); почнах да пазарувам за бебоците и т.н. Скоро се оказа, че някои приятели са последвали нашия пример и част от компанията също имат или чакат бебе и намерихме отново теми за разговор. Вярно е, че всичко е различно от преди, но сега съм доволна - знам, че съм се лишила от стария начин на живот за нещо далеч по-добро (моите деца). Дори разбрах кои са истинските ми приятелки. Пример -  двете ми "най-добри": едната беше до мен през цялото време и ме подкрепяше през депресарското настроение и поне веднъж в седмицата ме "отмъкваше" някъде "по женски", което ще продължи и след раждането (дори не й прави впечатление, че й плямпам само за бебета, а тя разказва за работа и забавления); другата пък е омъжена, но е на етап правене на кариера, за което децата са пречка и преди няколко месеца ми заяви, че съм станала "банална" и като съм била бременна, съм си мислела, че коремът ми е центърът на света (от този ден повече не сме се и чували). За сметка на това, се запознах с една мама от чата, която се оказа моя комшийка и сега сме всеки ден заедно. Стана дълго, съжалявам, но моят извод е, че просто не бива да се затваряш вкъщи с детенце, а да намериш нова среда. Ще видиш колко бързо ще се върнеш към социалния живот (разбира се, в по-различна форма), но най-важното е, че всички около теб ще са "затъпели" по същия начин. Може даже да ти хареса и като се върнеш на работа да ти липсва. Успех.

Не,Stormy, изобщо не се чувствам по този начин, който си описала. Родих сравнително късно, и се бях наслушала на точно същите приказки-за затъпяването, липсата на социални контакти и прочие. Година и 4 месеца след раждането на дъщеря си не мога да се съглася с нито една дума от такава една теза. Намирам време за себе си, за съпруга си и за приятели. Мога да разговарям на всякаква тематика, която ми е интересна, стига и събеседника ми да е интересен. Прочетох няколко книги. Поддържах си формата с малко спорт, поглезвах се от време на време с козметик и фризьор. Детето не ми пречи да извършвам нито една дейност. Да, работя от два месеца, но не от липса на социални контакти и не от липса на нещото, което да ме държи на върха на вълната. Това, което ме държи там (на върха на вълната), е семейството ми. Не, не се смятам за ограничена, защото гледането на детето ме научи на някои нови неща, открих и нови страни у себе си.
Така че всичко е въпрос на нагласа и мироглед.

Моите настроики са като на Туфи
С което разбира се нямам намерение да омаловажа проблема ти, той е на хиляди жени.
Колкото до мен - състоянието ми е резултат на няколко фактора. Най вече факта, че децата ми се появиха на такъв етап от жизненият път в който имах въпиюща нужда от глобална промяна. Бях се наситила на живота без отговорности и на високо темпо. Момента в който започнах да се чувствам отегчена всъщност вече беше един идеален момент за деца - от възрастова гледна точка. Нито прекалено рано, нито прекалено късно.
Сега се радвам на новото си положение. Радвам се и не мога да се нарадвам.
За да чувствам така нещата ми помага мисълта, че да си родител също е професия и то професия в нова сфера, където тепърва ще трябвада трупам умени. Т.е. това е вид предизвикателство. Също така си мисля колко преходен е този етап. Децата израстват неимоверно бързо. Днес са бебета, утре са изхвръкнали и са поели свой с път. За това искам максимално пълноценно да изживея ббешкия период, да му се наситя, да го почувствам с всяка своя частица. Така, че да се запечати в съзнанието ми и никога да не забравя всеки един дребен детайл. А един ден, когато вече ще бъде късно да имам още деца ще ме греят спомените, а няма да ме изяжда усещането за празнота и изтървани мигове.
Може би всъщност искам да имам едно идеално семйство, като по филмите.   С много шумни и весели деца, които се тълпят около масата, с бързащят, но доволен съпруг и аз - една удовлетворена жена. Картинка, която винаги съм си  представяла, но никога не съм изживявала/родителите ми са се развели твърде рано - била съм на 2 годинки и никога не съм имала истинско, голямо и весело семейство/.
Не скучая
Намирам си свои нещица, които да ми доставят удоволствие. Чета списания, трупам познания в нови съвсем различни от професията ми сфери - ей така от интерес, сея и разсаждам цветя на балкона, кеф ми еда подреждам / влудявам се от разхвърляна къща/...

Мисля, че за да е удовлетворен и щастлив един човек той трябва първо да се обърне навътре към самият себе си и да открие там своята истина. Какво иска, как да го постигне и кое какво ще му донесене. Да си поставя така да се каже кратксрочни цели. И всяка една постигната цел да приема като своя малка победа, която да го стимулира и дава начален отскок към следващият връх който трябва да покори.
Тогава всичко което ни се случва придобива подреден вид, а реда винаги действа успокояващо. За разлика от хаоса, който всява паника и тревога.

Не е за вярване, но като че за пръв път сме на едно мнение с Додо-додо!   Хайде, приятен ден, отивам "на тръстиката"    

Ааа, не е така!
И в "Татковци" ти писах сутринта, че съм съгласна с теб по едно становище
Аз когато съм съгласна нямам проблем да изразя съгласието,както и обратното
Поздрави

Здравейте! Нека и аз ви разкажа , без да се натрапвам .

Много исках да се появи това малко палаво слънчице . Даже не исках да е послушно , исках НЕПОСЛУШКО (и е непослушко).
Не мога да кажа че скучаем у дома . Винаги има нещо ново , някоя нова щуротия .
Отначало ми беше много трудно и страшно . Тати пътуваше и ние останахме сами когато бебо беше на 3 месеца . Бабите не помагаха , само идваха да се порадват за малко . Нямах време за депресия . Трябваше мама да пазари , готви , хвърля боклука .... обичайното . По цял ден бяхме по разходки .
Приятелите ми липсваха , те не искаха да са заедно с една мама . А тези от приятелите , които имаха бебета не искаха мама с много пари И така си бяхме само бебо , аз и тати там далеч
После тати слезе на брега когато бяхме на 1 годинка и от тогава си е у дома . Но когато имаше вече кой да помага аз изпаднах в депресия . Имах чувството че затъпях . Не можех да говоря за нищо друго освен памперси и хранене на малко мече .
Тогава милия тати рече че ме записва на един курс (специализиран компютърен) , нещо което ми беше много чуждо и непознато . Лекциите от които се подготвях са на английски . О ужас . Първия път бях готова да се откажа . Това не е за мен . Но той успя да ми вдъхне кураж и ме накара да остана . Сега съм му мног балгодарна . Научих мног неща , ,оже и работа да почна свързана с тоя курс . Срещнах се с мног нови и млади хора
Беше трудно с гледането на малкия . Тати бягаше от работа по - рано за да може мама да иде на училище . Бабите пак не помогнаха . Е случваше се и да пропусна занятие но не беше пагубно .
За нашия тати , за моя най - голяма радост аз все още съм най - най .... (или поне така казва)
Стана мног дълго дано не съм ви досадила .

Пожелавам ви приятен ден !
Ояертава се хубав и слънчев ден за разходка и пълнене на сандалите с пясък в морската

Не знам защо се чувстваш откъсната от приятелите си и от света, може би това се дължи на възрастта. Аз родих през март тази година на 35 и те уверявам че контактите с приятелите ми станаха още по-интензивни, дори и с тези които не са семейни. Страшно им е кеф да дундуркат Ради, а една моя дружка ми подари карта за Тае Бо и двете ходим всяка събота, тогава татко гледа щерката и пие кафе с други татковци. Моето впечатление за мъжете, които стават бещи сега е че не се срамуват да покажат колко много обичат отрочето си, независимо дали е син или дъщеря, да го хранят, да сменят памперси и т.н. Затова когато твоя съпруг се върне от работане го оставяй да седне пред компютъра, а му връчи в ръцете неговото ангелче и му кажи че то много го обича. Включвай го по-често в отглеждането на бебо, позволявай си да ги оставяш по няколко часа заедно в почивните дни и използвай това време за себе си.Аз поне така правя и те уверявам, че откакто се е родила Ради преди 2 месеца и половина, татко не е включил компютъра в къщи.Преди му гледах само гърба цяла събота и неделя. Дори двамата сега си гледат заедно Формула 1 и шампионската лига.
А след интензивната и натоварваща обстановка на работа, стоенето в къщи ми се вижда като дългоочаквана отпуска.

Аз никога не съм се чуствала по този начин - в смисъл не разбирам как можеш да затъпееш от това, че гледаш дете - за мен отглеждането на Мартин е невероятно интересно занимание - всеки ден е нов, различен. а чуството да откриваш света през детските очи наново е невероятно и ми действа някак пречистващо - откриваш колко прекрасни са дребните неща.

 Имам пълната подкрепа на приятелите си - повечето от тях не са женени, никой няма дете( очакваме второто попълнение в компанията скоро ), но всички те обожават малкия, продължаваме да излизаме, да ходим по гости  - винаги сме с детето, понеже няма на кого да го оставим, но от това поканите не са намалели. Мога винаги да изляза по женски за пазарен маратон или ей така - на клюки

 Междувременно завършвам - мноого за четене  - сега съм в лятна почивка до държавните изпити - и ми е страшен кеф, че имам време само за дребното  

 Друго което правим е всяка събота и неделя се натоварваме в колата и тръгваме на някъде - язовир, манастир - където ни хрумне... и така. Възможности за разнообразие колкото искаш - само да имаш подходящата нагласа.

Нищо не куца при теб, Сторми!   Всичко е съвсем нормално, може да си сигурна, че го е изживявала всяка майка, независимо дали го признава или не!   Проблемът е особено силен за онези жени, които преди бебето са имали интересна и непрегната работа и кариера, развлечения с приятели и съпруга и свободно време само за себе си. Знам какво е. Няма спасение от това, но не е толкова трагично, бебчо ще поотрасне, ще тръгне на детска градина, ще започнеш пак работа, отново ще бъдеш интересна на себе си и ще имаш време за всичко, което ти липсва в момента. Но тогава ще ти липсва ужасно времето, което си прекарвала самичка вкъщи с малкото човече... Така че наслаждавай му се в момента!    
И не чети, както те съветват, само списания, а наблегни на книгите, не познавам някой да е поумнял от списания! Това в кръга на шегата, разбира се!!!

Напълно споделям мнението на Туфи и Додо..И аз родих сравнително късно - на 33 год и сега ми е голямо удоволствие да си гледам детето , но и успоредно да съм пълноценна работеща личност.Оборотите наистина са високи, но е хубаво усещането да се справяш с всичките си ангажименти.Много важно за постигане на равновесие е и поведението на мъжа до теб.Ако той не пипва нищо в къщи и не се занимава с детето депресията и лошите мисли са ти в кърпа вързани.
Не съм съгласна с Хрис - всеки от нас възпитава дете - това не бива да възпрепятства другите неща в живота - възпитаването не   трябва да е за сметка на работа, контакти с приятели, хобита, почивки, пътувания по света.Много важна част от възпитанието е Личния Пример.
Познавам една майка на 3 момчета, на 32 години - последното е на 1 год.Тя е адвокат на много важна фирма и си гледа сама децата.Животът и е много пълноценен следователно щастлив.
Сторми, сигурна съм , че на теб нищо ти няма - вероятно бебето ти е много малко още, не си се настроила за новите реалности(както и мъжа ти), мразиш домакинската работа (ако се научиш да харесваш правенето на сокове, пюренца, готвенето и чистенето и започнеш добре да се справяш с тези неща )ще ти е по-лесно.Дори те ще ти носят малки победи всеки ден.Например аз ако сготвя нещо интересно и мъжът ми ме похвали съм щастлива поне половин ден. Разходката на тримата в парка също е много приятна.Ходенето по гости до късни доби с бебето е приключение, което не е за изпускане.Понякога по2-3 дни бачкам нон стоп и почти не се прибирам - след това с огромно удоволствие си седя 2-3 дни в къщи.
Мога да споделя, че от първите 2 месеца след раждането нямам почти никакъв спомен - явно съм била доста стресната .После постепенно след като започнах да се справям с всички домакински неща (сами си гледаме детето) наистина се чувствам добре.

Спомнете си как Том Сойер накара другите деца да копнеят да боядисват оградата, че дори и да плащат за това......

Десет години работя непрекъснато, като изключим летните отпуски от по две седмици. Дори и на сватбено пътешествие не можах да замина, така че тази отпуска по майчинство ми е добре дошла. След люти битки с конкуренцията /работата ми го изискваше/, сега нямам нищо против от едно такова "затъпяване". Въпреки че не си доспивам, за мен майчинството е едно отпускане от напрежението. ПРеди да забременея ми бяха гръмнали бушоните от преумора. Наслаждавай се на почивката, има време ще наваксаш в работата. А това с приятелите е сериозен проблем, който мъчи и мен. И ние с таткото нямаме много приятели с деца.Повечето от моята компания са и по-млади от мен и сега,когато се роди детето, като че ли много се отдалечихме...Моят съвет е като те хване депресия да си купиш нещо за себе си, да си промениш цвета на косата или прическата. Това много помага. А за интелектуалното развитие нямам отговор, не ми хрумва такъв, защото и аз съм затъпяла    

А за интелектуалното развитие нямам отговор, не ми хрумва такъв, защото и аз съм затъпяла  





Това много, ама много ме разсмя.!!!!Щом имаш чувство за хумор значи не си затъпяла.

Ето това е най-близо до собствените ми усещания!

Моето детенце е на почти 1 годинка. Гледам го основно сама. Понякога свекърва ми идва да помага, а аз отивам да поработя малко-но се занимавам само с дреболии. Нищо натоварващо и изискващо отделяне на повече време!
Гледам на майчинството като на почивка-откъсване от напрегнатото ежедневие от преди една година. Толкова се бях уморила от носенето на отговорност за чужди грижи, от търчането напред-назад, от работата през уикендите! Сега нещата са спокойни, монотонни, еднообразни-но пък има и по някоя сладка изненада от бебо всеки ден  
Повечето ми приятели са с деца, така че има за какво да си говорим-грижите ни са общи. Защо не опиташ да поддържаш връзка повече със семейните си приятели, които имат деца?
Запознах се с нови хора-майките в градинките изобщо не са лоша компания! Да, основно разговорите се въртят около децата, но не само!
Изпусни парата! Проблемът изобщо не е в теб. Може би наистина си малко уморена, стресът от раждането и първите грижи за бебето вероятно ти е дошъл малко в повече, но ще ти мине  
Това е моят съвет към теб-гледай на новия си начин на живот като на почивка!
Работата, шашкането и кариерата няма да избягат.

Не мога да кажа, че по време на майчинството съм затъпяла. Дъщеря ми е на 1г. и 9м. и откакто се е родила винаги съм намирала време да чета и да се занимавам и усъвършенствам професионално. Моята работа е свързана с компютрите и новите технологии, а науката и практиката в тази област се развива страшно бързо и ако човек не работи постоянно, бързо ще загуби квалификацията си. От друга страна не мисля, и че съм лишила дъщеря си от обич и грижи. Е разбира се не винаги ми е оправено и подредено в къщи, но гледам да е винаги чисто, а за останалото ако остане време . Гледам да си подреждам задачите по приоритет и да се организирам някакси, като винаги на първо място в списъка детето.

Мила Сторми, разказваш до болка познати неща. Останалите момичета също. Интересно е как във всяка индивидуална история откриваш част от своята. Затова и ще се опитам да не повтарям момичетата.
Сещам се за един съвсем практически съвет - ако имаш желание и възможност, защо не каниш в определени дни, вечер, след като бебчо заспи, колеги или приятели, с които ще можеш да разговаряш за нещо различно от това как се вари киселче
Аз въведох следната практика - една вечер домакинствам /готвя, гладя, докато гледам филчета/, защото мойто егоцентрично лъвче изисква 100% внимание, докато е будно, а на другия ден каня приятели. Те вече са дресирани и си знаят програмата - идват към 20,00 часа, девойките директно отиват в кухнята - правят салати и слагат масата, мъжете забавляват хлапчо и го омаломощават финално, помагат ми да го изкъпя, масажирам, облека /упражнението прилича на кунк фу, в съпровод с детски песнички/, изнасят се от стаята, аз го храня и приспивам. Да не си мислиш, че мъж ми го има в това време, нищо подобно   .
Едната вечер идват близки колеги, с които съвсем насериозно си говорим по работа, обсъждат се разни неща, пишем, свършваме по нещичко и така съм поне в периферията на нещата. Другата вечер - колеги от университета - разтягаме и простотии и "интелектуални" локуми. Третата група е от приятели на мъжа ми, които са доста по-различни като хора от мен и средата ми и им е приятно да се смесват с "мойте" хора или да са просто с мен. Мъж ми продължава да липсва и в този случай, но на тях това не им пречи, просто защото вече идват в къщи, заради мен. Ето така намерих начин, малко от малко да съм си интересна на себе си - нещото, за което си говорехте със Зъхи.
Друго - не си мисли, че компанията, за която ти говоря е "моята" от близкото минало. Точно хората, с които доскоро дивеех на воля се оказаха абсолютно неподготвени психологически да бъдат с мен и в амплоато ми на майка Някои от най-близките ми приятели от близо 10-15 години пропаднаха в дън земя. За други пък, повлекох крак и сега са с бебоци на по 1, 2 месеца и пак не се виждаме.
 Намери си средата сама, не чакай някой да се сети за теб. Хващаш телефона и им звъниш на ред, ей така да ги "пробваш".  Най-адекватното ми обкръжение сега е от хора, които съвсем не бяха от "първия ми кръг" и не подозирах като достатъчно алтруистични и чувствителни, че да ни разнасят по цял ден из града с хлапчо, така че хем те да вършат задачки, хем аз, хем да сме си компания, да се правят на "бавачки" и да жертват вечерите си по кръчмите, за да са с мен.  Просто в началото трябва ти да си активната. Сега телефона ми сам си звъни - "ей, искаш ли днес, да ви влача с мен?".
Другия ти сериозен проблем е таткото, който сякаш е братче на нашия. Не трябва да има такова положение, в което ти да си без детето, а той миличкия да иска да сте си вкъщи, защото не му се излиза, умореничък е, спи му се, гледа му се кротко Тв и т.н. Заявяваш му най-откровено, че си абсолютно на прага да полудееш, на ръба на всякаква търпимост, физически и психически сили и че трябва да се махнеш от четирите стени и толкоз. Трябва да ви стане закон - съботите и неделите, в които не работи и вечерите без детето - да сте навън. Опитай се да му внушиш, че това е на-малкото, което може да прави за теб и е твое право да го искаш.
Стана доста дълго, но дано съм била полезна.
А за класиката, ако искаш може да си обменяме впечатления, само, моля те, без "Война и мир"

Беше ми много интересно да прочета всичко написано.
Особено ми направи впечатление написаното от mama kenga, че от първите 2 месеца след раждането няма спомени, защото се оказа, че и при мен е така. В смисъл, че толкова много съм се вживяла в новата си роля, че чак съм преиграла.
Като приятелски съвет мога да посоча: опитай се да създадеш контакти с тези, които са около теб. Не се ограничавай сама, въпреки че понякога на самата мен ми беше трудно да бъда приветлива след 1-2 часов сън през нощта и разнасяне на ревящо бебе. Уверявам те, колкото и невероятно да звучи - това ща премине /въпреки че ако някой ми го заявеше тогава щях да изсмея/.
А също е необходимо да имаш подкрепата на съпруга си - просто предложи промяна - в графика, в навиците, в обкръжението, доколкото е възможно съобразно детенце. Успех!

Мила Сторми, темата е интересна и мисля, че всяка майка се е чувствала като теб поне за малко. Няма да споделям своя опит, защото Елси е написала почти същото. Всички майчета знаят, но май никой не го е написал: ЗА ДА Е ЩАСТЛИВО ДЕТЕТО, И МАЙКАТА ТРЯБВА  ДА Е ЩАСТЛИВА - ДА ЗНАЕ И ВЯРВА, ЧЕ Е СЪЩАТА УМНА, КРАСИВА, ЗАБАВНА И ОБИЧАНА ЖЕНА. НЕ СИ СЕ ПРОМЕНИЛА ТИ, А УСЛОВИЯТА, В КОИТО ЖИВЕЕШ.
Тъй като тези условия няма да се променят / говоря за факта, че имаш дете и всичките ти действия и решения в бъдеще ще се определят през призмата на новите ти отговорности/ ще се наложи да промениш и мисленето си. Дали са ти достатъчно съвети как може да стане това, а аз за разведряване ще ви разкажа една случка.

Дъщеря ми беше на 1 год. и 5-6 месеца. Актувно тупуркаща из вкъщи изследователка, с физически възможности да пипа и достига предмети опасни за нея. Аз като майка, планираща нещата бях обезопасила целият апартамент - изнесох всички опасни мебели, преместих лекарствата, сложих ключове на шкафовете за препарати и т.н. /ясно ви е/. Навсякъде ходех с предпазители за контакти, мокри кърпички, анкерпласт. Процедурите по обезопасяване бяха станали втора природа за мен / ако отидем на гости, първо пренареждах всичко дребно, стъклено или чупливо/.
Една вечер излязохме с бивши колеги на ресторант. Забавляваме се, говорим, хапваме и без изобщо да усетя аз прибирам ножовете, внимавам някой да не се окапе, подправям салатите и ги опитвам / за да не са много солени/, режа пържолките на всички с единствения нож, който съм оставила на масата. Чашата преля, когато почнах да храня колежката си. Тя няма деца и доста заядливо заяви:
- Много благодаря, но няма ли да ми го сдъвчеш?!!
Ха, ако не сте разбрали вършила съм всичко автоматично. без изобщо да се замисля. Остатъка на вечерта мина доста мъчително за мен. Имах усещането, че всички съчувстват на съпруга ми, каква побъркана жена има. Но сега след 4 години е доста забавно, нали?

Ужас, чувствах се точно като boyana. Работа non stop, ангажименти понякога в почивните дни и признателност от никаде, защото става въпрос за държавна организация. Никой не ти компенсира нито нервите нито вложеното допълнително време, да не говорим финансово.   Последната година бях в непрекъснат стрес, не можех вече да се разбирам с хората, влизах в безпричинни конфликти, пренасях проблемите от работа в къщи и се карах с мъжа ми непрекъснато. Когато разбрах, че съм бременна след 8 години брак, се зарадвах страшно, но си дадох сметка че нещата не могат да продължават по същия начин, ако искам да съм пълноценна майка. За това, когато лекарите ми предложиха болнични веднага приех. Не ме интересуваше изобщо моето професионално развитие. Отидохме на море   , след това на планина и изобщо си починахме добре. Съпругът ми също за първи път си вземаше 1 месец отпуск. Изобщо радвахме се на бъдещото ни бебче и на това да бъдем заедно без да сме натоварени със служебни ангажименти.
Така че вече 9 месеца съм си в къщи, от 2 месеца и половина имаме дъщеричка и изобщо не ми липсват нито работата, а да си призная, нито колегите и особено шефовете. Радвам се на времето, което прекарвам с бебчо и на почивните дни, когато тримата се изнасяме на пикник в някой парк. Вече не гледам да съм перфектната домакиня. Понякога не пускам прахосмукачката цяла седмица или си поръчваме пица, защото не съм имала време да сготвя, но какво от това. Важното е че сме заедно и ни е добре.
Между другото, не съм стигнала до "Война и мир", но препрочитам Джейн Остин, все пак е "по-лека" от Толстой.  

stormy, това с търсенето на работа е много добра идея! Прочетох останалите мнения и искрено завиждам на тези, които имат много приятели. Явно моите не са готови да приемат човек с бебе в компанията, прекалено чуждо им е. Пред мен сега стои друго предизвикателство - да си намеря нови приятели, което за една Дева не е лесно. Все пак, понякога се чувствам страхотно и когато съм сама.

аз да кажа нещо за таткото - понеже нашият също често се прибира "разбит от работа" и се хвърля на дивана.... моят личен опит показва, че повечето мъже нямат нищо против да помогнат, но просто никога не се сещат кога и как да го направят сами...така, че поставяй му конкретни задачи,  директно му искай помощ... аз чаках да се сети и се депресирах, че не ми помага, но след един разговор се оказа, че просто трябва да дам нареждания и те се изпълняват:) дано и при теб се получи! успех!

Мила Stormy ,
от няколко дни чета тази гореща тема и не мога да спра да се радвам на толкова добре изложени мнения и този лъхащ оптимизъм от днешните майчета.
Няма да повтарям момичетата искам само да изложа моите мисли в малко по различна светлина.

Нека татковците вкл. и нашият, които четат тук да не се засягат от по долу написаното.
ЗА ЖЕНАТА: Винаги съм вярвала, че ние жените сме велики. Няма по съвършенно същество създадено от Господ от нас. Той ни е надърил с чудото да носим живот в себе си 9 месеца. После да раждаме със сладката болка и мъка. Да отглеждаме децата си с/без помощ, но пак нашата роля е водеща. Не забравяй, че зад всеки известен мъж стой имено по една велика жена. Ние ги правим това, което са и постигат всички успехи благодарение на нас. Ние им слагаме криле и им посочваме пътя да летят. Мъжете ни са като вечни деца и то наши.
ЗА БЕБЕТО: Мъничкото любимо същество сега се нуждае най-много от теб. То протяга ръчички към теб. Усмивките му са само за теб. Дори памперса очаква ти да смениш. То може би във всеки етап от живота си ще се нуждае. Само то може да те дари с безкрайна любов, нищо не искаща и нищо не търсеща. Не го предавай. Бъди му вярна. Не забравяй, че детето ще порасне и ще тръгне по своя път и тогава с носталгия ще си спомняш за тези времена. Посвети му цялото си време, както си му посветила живота си, само то заслужава.
ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ: Те са най-преходното нещо на този свят. Разбира се има изключения, но те потвърждават правилото. Те идват във даден етап от живота ни, едни за да вземат от нас, а други за да дадът/много са малко уви/ и после си отиват. Моята любима поетеса пише в едно стихотворение: “Не се прощава, но се надживява, защото взелият е беден, а ти си богат” /може и да не съм го цитирала точно/. Приеми факта, че тези които не са с теб и не те подкрепят просто не те заслужават. И се замисли дали трябва да тъгуваш за тях и компанията им като те не могат да възприемат, че вече има друг, които е на първо място.
Не мога да приема и факта, че си станала скучна. Това не е вярно. Прости ти си на друг етап от живота различен от техния. Придобила си знания, умения и опит, които те нямат. Всеки ден се усъвършенстваш и ставаш все по-добра и по-добра. Та за какво да им говориш за бизнес и кариера.... Това е безсмислено.
Намери си нови.
Моят опит: Имах токлова много приятели преди да дойда тук и да се омъжа. А не ми се пише какво съм правила за тях, че всички ще ми се смееете.   Будили са ме посред нощ, защото някой от така наречените приятели е имал неблагоразумието да кара пиян или е направил тежко ПТП. Висяла съм по полиции и съм се разправяла за какво ли не. Водила съм дела на доста от тях. Уредих няколко човека със жилища от СИС на смешни за България пари. Последния случай беше фрапантен. Преди една година с изключителното ми съдействие близък приятел си купи жилище на центъра до Часовника, ново строителстово, без да си мръдне пръста за нищожно малка сума в лева. После същият ми писа: “Не мога да ти пожелая да си щастлива”. Другите дори не се сещат, че съм тук и да ми драснат някой ред. Бюрото за безплатни услуги /аз/ изчезна и от излишни подмазвания няма смисъл. Аз съм го възприела по филосовски, като тест за всички “приятели” и само им гледам сиира.    
Намерих си нови приятели. Тук във форума си пиша с няколко майки и те са ми любими. С едно от момичетата си кореспондираме всеки ден. Толкова е приятно. Имам чувството, че за този момент от живота си съм намерила перфектната среда и хората, които не ме използват и не търсят само изгодата, която бих им донесла.
ЗА ИЗРАСТВАНЕТО: Не знам, защо си мислиш, че си “затъпяла”. Това е пълна лудост. Никога до сега не съм проявявала толкова траен интерес към нещо. Навремето за около месец, два прочетох на един дъх всичко от Ремарк. После го носих в себе си още месец и ми мина. Сега съм в седмия месец и всеки ден чета за майчинстовото, бременността, кърменето, отглеждането на бебетата и т.н. Толкова дълго ме държи, че чак сама се чудя на себе си.   И ми става все по интересно.   Натрупах огромни знания и установявам с всеки изминал ден, че съм като незнаеща студентка по право във втори курс.   Важното е, че имам съмочувствие.   Пожелавам го и на теб от все сърце.
ЗА КАРИЕРАТА: Не тъжи. Кариера се прави и на 20 и на 30 и на 50 години. Само, че деца се гледат, когато му дойде времето. Правих 5 години кариера. Бях на гребена на вълната. Занимавах се с все по-трудни и по-трудни дела. Съдих държавата. И какво получих, освен стотинките в джоба. От никого нищо.   Клиентите минали през ръцете ми сигурно не си спомнят малкото ми име, а и отдавна са забравили какво съм направила за тях.   Останаха само нощите в кантората. Блъскането на главата, за да измисля поредния трик. Мъкненето на дела и у дома и писане, без почивен ден. И толкова пренебрегнати хора.       И не съм била вообще щастлива.
Сега съм. Гледам си растящото коремче и му се наслаждавам с пълна сила. Не искам да работя, да крещя от нерви, да се боря с вятърни мелници по 12 часа на ден. Искам просто да бъда майка.
ПОЖЕЛАНИЕТО МИ: Бъди себе си всеки ден и не се променяи, за да доставиш някому удоволствие. Наслаждавай се на всеки миг, той няма да се повтори. Сложи си слънчевите очила, грим, червило и вземи малкото чудо с теб. Тръгни и му разказвай всеки ден какво голямо предизвикателство е живота и како в го чака.Пела

Стана като роман. На които не му е интересно МОЛЯ не четете и не ме съдете.

Страхотен постинг Пела!
Достави ми огромно удоволствие да го прочета.Много истини си написала в него, дано всички тъжни и отегчени мами го прочетат - вярвам, че ще им помогне много.

Stormy,

     Няма идеални семейства и само се затормозяваш, ако си мислисш., че ти не си успяла да създадеш такова, а Х е. Толстой много хубаво е казал, че всяко семейство изглежда щастливо, а иначе всяко е нещастно само по свой си начин.

   Ако я има все още любовта при вас, недей да изолираш таткото. Може би , той просто не умее да си показва чувствата и дали е заинтересован. Може би е просто продукт на възпитанието на по-специалните  майки. Може би...Ти си тази, която може да разкрие малката тайна да се задържите като семейство. Но дори и да не стане- не си мисли, че си се провалила. Просто понякога нещата не стават така, както ги искаме.  Не се отказвай да се бориш! Но ако ,недайси Боже, решиш, че не можеш повече и въпреки това оставаш с този човек- не го прави в името на детето. Аз съм на мнение, че за едно дете понякога раздялата е по-добра от фалшивото, нещастно семейство.

   Успех!

Ей момичета страхотни сте ! Благодаря на всички !

Благодаря ти Сторми че я пусна тая тема А на Pela постинга е страхотен

Помогнахте ми да взема решение относно мен работата ми и моето бебе-дете.

Ще взема да приема едно предложение което е за по-малко пари , но пък ми осигурява по - интересна работа и повече свободно време за мен , детето , тати , а защо не и за още едно бебе (а ако станат близначета ще се сбъдне мечтата ми да имам 3 деца )


Не мога да ви опиша как като четох постингите очите ми се пълнеха със сълзи и как сега сякаш ми поникнаха криле и дишам по - леко .

Ще си гледам детето и ще му се радвам кариерата нека почака