Публикувана: 27 юни 2008, 11:14 ч.
Последно мнение: 29 юни 2008, 17:17 ч.

На кого се доверяваме повече - психиатри, на духовници или на магьосники/ци?

2 161
36
1

1
2
3
Всички

Анкета

На кого се доверяваме повече - психолози / психотерапевти / психиатри, на духовни лица, представители на религията, която изповядваме (за религиозните), или на магьосники/ци (баячи/ки, гледачи/ки, викачи на духове, астролози/чки и каквито други видове ги
Опции:

Ще последвам съвета на лекарите, преглеждали детето ми, и ще потърся помощ от специалист - психолог, психотерапевт или психиатър, но ще ме е срам да призная проблема си.

Ще последвам съвета на лекарите, преглеждали детето ми, и ще потърся помощ от специалист - психолог, психотерапевт или психиатър, без да се притеснявам от факта, че имам проблеми се обръщам към специалист.

Ще се обърна към духовно лице от моята религия за подкрепа, съвет и напътствие за себе си, не за детето.

Ще се обърна към духовно лице от моята религия за подкрепа, съвет и напътствие за себе си, не за детето.

Ще се обърна към духовно лице от моята религия за подкрепа, съвет и напътствие за да разреши имагинерния проблем на детето ми.

Ще потърся магьосник/чка - баяч/ка, гледач/ка, астролог/жка, викач на духове, гоняч на уроки или нещо друго подобно.

Нищо няма да направя, ще се боря със ситуацията със собствени сили.

Нито едно от изброените (какво?)

27 юни 2008, 11:14 ч.

София
Мнения: 17 592

Хипотетична ситуация. Смятате, че детето ви има някакъв проблем. Водите го на различни специалисти. Заключението им е, че имате напълно нормално и здраво дете и че имате нужда от специализирана помощ - вие, не детето - от психолог или психиатър. Как ще постъпите?

Оставам с впечатлението, че майките (а вероятно не само те?) приемат за нормално да се разболеят, примерно, от варицела или грип, но не и да признаят, че напрегнатото им ежедневие, преумората и... навярно и други фактори, са довели до нужда от консултация с психолог (или терапевт, или психиатър). Чудя се защо... и дали това е нещо характерно само за БГ? Болестите на тялото са нормални, болестите на душата - срамни? Така или иначе майчинството е свързано с голямо напрежение. Защо ни е срам да си признаем, че може и да ни се отрази?..

# 1 27 юни 2008, 11:17 ч.

Мнения: 27 524

Цитат на: katiABV в пт, 27 юни 2008, 11:14

Болестите на тялото са нормални, болестите на душата - срамни?

Хипотетично не мога да отговоря. Аз самата съм магистър психолог и може би разсъждавам малко по-различно, но като цяло проблемът е, че българинът има закостеняло мислене Simple Smile

# 2 27 юни 2008, 11:20 ч.

Пловдив
Мнения: 1 269

Не бих се срамувала, но и не бих се доверила на някой да "се рови в главата ми". Просто нямам доверие на друг, освен на себе си, когато трябва да свърша нещо, дори когато върша нещо елементарно. Ще потърся информация за проблема и ще опитам да го реша. По свой начин. Няма универсални решения. Признаването му, все пак, е първата крачка към решаването, а самото решение ще търся сама. Дано не се налага, де Wink

# 3 27 юни 2008, 11:23 ч.

Мнения: 205

Намирам за най-правилно в такъвмомент човек да потърси помощ от специалист-психолог и т.н. Проблемът идва от това, че в България се счита едва ли не за срамно да посетиш такъв специалист.Повечето хора тук са на мнение, че могат и трябва сами да се справят с проблема, а това не винаги е възможно и ситуацията се усложнява още повече.Аз съм ходила при психлог заради проблеми, несвързани с майчинството, но не съм казвала на някой-просто знам, че другите биха се отнесли пренебрежително.

# 4 27 юни 2008, 11:45 ч.

София
Мнения: 39 823

Бих се доверила на психолог, без да се срамувам от факта, че имам някакъв проблем.
С духовник бих разговаряла по други проблеми, а третото (магьосник, баячки и т.н.) ми звучи абсурдно.

# 5 27 юни 2008, 11:58 ч.

Мнения: 2 614

Бих се доверила на психиатър (по-скоро на психолог, все пак:)) и не ме е срам да кажа, че съм потърсила професионална помощ. Но в БГ, уви, все още няма нужното доверие към тези професии. Имам чуството, че хората смятат, че са за лудница, щом ходят на психолог/психиатър и затова предпочитат да не го споменават...

И с духовник бих говорила, но не точно по този въпрос...и това бих споменала, но като факт...

# 6 27 юни 2008, 12:09 ч.

Мнения: 14 499

Цитат на: AnMary в пт, 27 юни 2008, 11:45

и аз така

# 7 27 юни 2008, 12:29 ч.

Мнения: 3 205

Ще потърся специалист. Винаги съм осъзнавала, че на моменти напрежението ми идва свръх, така че, ако изпадна в подобна хипотетична ситуация, ще призная проблема си и ще се опитам да го реша с помощ от лекар. Не виждам от какво трябва да ме е страх newsm78

По-скоро бих се страхувала да не изпадна в неконтролируемо състояние при липса на помощ.

# 8 27 юни 2008, 12:33 ч.

Мнения: 4 965

И аз като АнМари и Алегра.
Адмирирам практиката в някои държави да има щатни психолози в болниците, които да консултират при необходимост пациенти. Самата аз съм се консултирала с психолог по определени проблеми (при следродилната ми депресия, относно хранително заболяване, относно поведението ми във връзка с детските страхове на едната ми дъщеря и т.н. - успешно съм решавала проблемите си). Обръщала съм се и към духовно лице, но в по-друг аспект на терзанията ми.
Към врачки, баячки и др. не бих се обърнала.

# 9 27 юни 2008, 12:36 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

katiABV,знам защо си пуснала темата,но не го разбирам.
Остави жената на мира.Ти пък защо и как реши,че тя има нужда от психолог!? Rolling Eyes

По темата,ще отида на психолог без да се притеснявам /имам си един у дома Mr. Green

,всяка вечер ми прави анализи/. Peace

# 10 27 юни 2008, 12:39 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Бих и съм търсила помощ от специалист /психиатър-психотерапевт/ и никога не съм го крила.
В България нямаме здравна култура. Обичаме да се самолекуваме. Българинът се смята за специалист по всичко.
И ако с някои физически неразположения можем да се оправим без намесата на лекар, то за лекуването на душата и поведението не можем да минем без специализирана помощ.
"Едно време" за това не се говореше, психиката на социалистическия човек не страдаше и въпреки, че сега има достатъчно достъпна информация манталитета на хората се променя трудно.
Смятам, че нещата ще се променят явно ни трябва повече време, яко сме закостенели Mr. Green

# 11 27 юни 2008, 12:50 ч.

София
Мнения: 17 592

Цитат на: Фантичка в пт, 27 юни 2008, 12:36

По темата,ще отида на психолог без да се притеснявам /имам си един у дома Mr. Green

,всяка вечер ми прави анализи/. Peace

Е, това е отделен въпрос от поставената хипотетична ситуация, но... Да, същото е - тя пише, че лекарите, които е посетило детето, са й препоръчали консултация. И че няма да посети специалист, а ще търси баячка... за здравото си дете. И да, оставих я на мира - явно съветите не достигат до нея, независимо дали са дадени от лекар или не...

# 12 27 юни 2008, 13:14 ч.

Мнения: 1 477

Ще последвам съвета на лекарите, преглеждали детето ми, и ще потърся помощ от специалист - психолог, психотерапевт или психиатър, без да се притеснявам от факта, че имам проблеми се обръщам към специалист.
За мен не би било срамно да потърся помощ ,ако усетя, че наистина имам нужда Peace

# 13 27 юни 2008, 13:33 ч.

Мнения: 3 376

Според мен темата ти е абсурдна и изобщо няма смисъл.

Ти откъде знаеш,че на детето и наистина му няма нищо?Да не би да го познаваш?

Пък и има хиляди случаи в които медицината е била безсилна и са помагали други методи.Това да не би да го отричаш?

# 14 27 юни 2008, 14:05 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Цитат на: katiABV в пт, 27 юни 2008, 12:50

Цитат на: Фантичка в пт, 27 юни 2008, 12:36

По темата,ще отида на психолог без да се притеснявам /имам си един у дома Mr. Green

,всяка вечер ми прави анализи/. Peace

Ситуацията не е хипотетична , мъчиш се да докажеш , че съветите ти са правилни !Не мисля, че когато човек е отчаян и традиционната медицина не намира проблем , но той пък си съществува и това притеснява майката , трябва тя да търси психиатрична помощ!!
Лекарите, които са посетили (цитирам -офталмолог , невролог и педиатър ), не намират проблем (консултация на майката да са препоръчали не видях(прочетох)(освен твоята де -лекар ли си ???, как поставяш диагнози без да си видяла детето и майката??)!Щом майчиното сърце е свито , щом не вижда друг начин да помогне на детето си , не мисля че леенето на куршум ще навреди !!Докато на човек не му дойде до главата много лесно съди и отсъжда , но става ли въпрос за най-милото всяка ,майка е готова да обърне света , така че не бъди толкова крайна!!!
По темата ти , ако имам нужда от психиатрична помощ бих потърсила , но не и преди да се реши проблема, който има детето ми!!!

# 15 27 юни 2008, 14:29 ч.

в Надежда-та
Мнения: 4 983

Цитат на: EASpirit в пт, 27 юни 2008, 13:33

Според мен темата ти е абсурдна и изобщо няма смисъл.

и аз нещо не схванах newsm78

# 16 27 юни 2008, 14:41 ч.

Мнения: 2 818

И за мен темата ти е абсурдна, не съм гласувала.
Теоретично бих посетила психолог.

# 17 27 юни 2008, 14:51 ч.

Толбухин
Мнения: 2 505

Бих потърсила помощ от специалист,без да се срамувам.

# 18 27 юни 2008, 15:48 ч.

Мнения: 172

Никога,ама никога не бих отишла аз,или да заведа детето си при така наречените баячки.Може пък и да има смисъл темата.Може да помогне на някой да спре да вярва в глупости.И да погледне реално на нещата.

# 19 27 юни 2008, 16:26 ч.

Мнения: 36 048

Цитат на: Блонди в пт, 27 юни 2008, 11:17

Цитат на: katiABV в пт, 27 юни 2008, 11:14

Болестите на тялото са нормални, болестите на душата - срамни?

и липса на толерантност

бих търсила помощ

# 20 27 юни 2008, 17:04 ч.

Мнения: 2 131

Има една много хубава приказка - "Никога не казвай никога". Да не дава Господ да изпадаме в безнадеждни ситуации - особено по отношение на децата ни, на никого не го пожелавам. Тогава една майка преобръща света, за да намери начин - и лекари, и свещеници, и баби, и врачки и какво ли не.
По отношение на детето ми на този етап се доверявам основно на традиционната медицина. Като беше малко бебе и плачеше повече, майка ми един път занесе негова дрешка на една баба да му бае. Може и на внушение да се дължи, но ефект имаше, а това в случая е важното.
За себе си - да, сега като съм в майчинство, ми се случва на периоди да "изтрещявам" Mr. Green

. Към психолог бих се обърнала, но зависи от човека. А иначе - вярваща съм, но на днешните свещеници вяра нямам, така че не бих се изповядала на такъв.

# 21 27 юни 2008, 22:30 ч.

Мнения: 147

Нали всеки е свободен да вярва в каквото иска. Защо трябва да заклеймяваме - това е хубаво, другото е лошо. Всеки прави своя избор. Някои четат хороскопи, други ходят на врачки, трети на баячки... А когато сърцето на майката е свито, самата тя е готова света да обърне, особено пък за децата си. Не мисля, че е грешно да отиде да побае на детето, ако не помогне, поне няма да навреди

Но честно казано доста крайно ми се струва изказването ти и не е никак хипотетична ситуацията,
а на въпроса ти - аз бих се консултирала с психолог, но също бих завела детето си и на баячка. Това моментално ме "праща " на психиатър

Последна редакция: сб, 28 юни 2008, 07:54 от *Буба*

# 22 27 юни 2008, 22:43 ч.

Мнения: 4 296

Не се доверявам на духовници или баячки. Нито пък на Психолози/психиатри. Първите не ми се коментират изобщо, а на последните нямам доверие, поне на този етап. А сега де... Grinning

# 23 28 юни 2008, 07:42 ч.

В Сънландия
Мнения: 1 445

Анкетата е глупава Shocked

Аз лично се съветвам с духовни лица от религията ми, но това в никакъв случай не означава, че отричам или не ползвам услугите на специалисти в медицината, в определена област.Къде е моят отговор?
1."Смахната, която се съветва с духовни лица,вместо с лекари"
или
2."Съвети със специалисти, при всички положения"
Друго - майка ми ме заведе да ми леят коршум против страх преди 7 - 8 години, след като 10 години, нито един специалист, не можа да ми помогне да се отърва от страх от коли, след преживян инцидент.Не знам от лятият коршум или от какво, но страхът ми изчезна!Вярвам и на баячки до някаква степен...
Смятам, че тази тема е просто провокационна, за да се хванем за пореден път една друга за гушите, ако случайно някой посмее да изрази мнение, по - различно от мнозинството...

# 24 28 юни 2008, 07:51 ч.

Мнения: 52

Цитат на: правда_z в пт, 27 юни 2008, 11:58

# 25 28 юни 2008, 08:02 ч.

Стара Загора
Мнения: 6 391

Няма да направя нито едно от изброените

# 26 28 юни 2008, 09:38 ч.

Мнения: 1 796

Цитат на: villiana в пт, 27 юни 2008, 17:04

Абсолютно съм съгласна

# 27 28 юни 2008, 10:14 ч.

Мнения: 29

Мила Катя абв НАИСТИНА НЕЗНАМ ЗАЩО СИ МИСЛИШ ЧЕ СЪВЕТИТЕ НА МАЙКИТЕ НЕ СТИГАТ ДО МЕН АЗ ПРОСТО СИ ОТСЯВАМ СЪВЕТИТЕ НО ЯВНО ТОВА КОЕТО ПИШАТ МАЙКИТЕ НЕ СТИГА ДО ТЕБ ЗАЩОТО АЗ НИКЪДЕ НЕ СЪМ ПИСАЛА ЧЕ НА МЕН СА МИ ПРЕПОРЪЧАЛИ ДА ХОДЯ НА ПСИХИАТЪР ЕДИНСТВЕНИЯ КОЙТО СИ Е ПОЗВОЛИЛ ТОВА СИ ТИ НО КАКТО КАЗА ЕДНА МАЙКА ТИ НЕ МОЖЕШ ДА ПРЕЦЕНЯВАШ ХОРАТА ПРИ ПОЛОЖЕНИЕ ЧЕ НЕ ГИ ПОЗНАВАШ А И ТИ КВАЛИФИЦИРАНА ЛИ СИ В НЯКОЯ ДРУГА ОБЛАСТ ОСВЕН ДА СЕ ЗАЯЖДАШ И ДА ОПЛЮВАШ ХОРАТА.ВСЕ ПАК СЕ РАДВАМ ЧЕ ИМА ХОРА КОИТО ТЕ ОЦЕНЯВАТ КАТО ИНДИВИД....

# 28 28 юни 2008, 11:30 ч.

Мнения: 1 488

Цитат на: bloodywhite в сб, 28 юни 2008, 07:42

...
Смятам, че тази тема е просто провокационна, за да се хванем за пореден път една друга за гушите, ако случайно някой посмее да изрази мнение, по - различно от мнозинството...

О, да, и аз така смятам!
И още се чудя как се намират хора, компетентни по всички въпроси бе?
Все те са прави и всичко знаят, мнениата им са във всяка една тема! Sick

# 29 28 юни 2008, 11:35 ч.

Попово
Мнения: 687

# 30 28 юни 2008, 12:31 ч.

Мнения: 158

Ще се обърна към човек, на който имам доверие и мога да разчитам. С други думи към човек, който ме познава лично - било роднина или приятел. Човек, на който му ПУКА за мен. Слава Богу има такива около мен! Peace

Психолог може ли трайно да помогне на някога - много се съмнявам newsm78

# 31 28 юни 2008, 13:17 ч.

Мнения: 4 451

Аз гласувах с втора опция. Преживяла съм нещо подобно. Моето ежедневие е тежко, грижа се не само за бебе, но и за дете със заболяване от аутистичния спектър (голямата ми дъщеря). Далече съм от роднини и приятелите от детинство. Та ми се случи в един момент да не издържа психически, сринах се буквално. Не ме е срам да кажа, че се лекувах от паническо разстройство и депресия, че посещавах няколко песеца психолог, който ми помогна не само да се отърва от медикаментите и болестите на душата (така да се каже), но и ми показа неподозирани качества, които никога не съм предполагала, че имам.

# 32 28 юни 2008, 13:23 ч.

Мнения: 4 784

Не, че съм със закостеняло мнение, но в моментите, когато имам нужда от нещо като психолог, чудесно ми се отразява един проникновен разговор със сестра ми или мъжа ми, т.е. с най - добрите ми приятели.

# 33 28 юни 2008, 13:55 ч.

Мнения: 1 121

Аз лично бих отишла на психолог Laughing

Но когато пускаш такава анкета, пропускаш един интересен факт, а именно, че в много случаи нещата опират до вяра и нагласа. Настроенията ни, погледът ни към живота, възприятията ни. И ако вярваш на баячки е достатъчно да отидеш - жената реално може да не направи нищо, но ти ще си толкова убеден, че те е излекувала, че моментално ще се почувстваш по-добре Laughing

Вервай ми, за по-малките проблеми това помага много. За по-сериозните не знам, но познавам хора, с депресии, които са се оправили с помощта на баячки, даже промяната е осезаема Wink

# 34 28 юни 2008, 14:19 ч.

Мнения: 4 443

Бях отвратена от грубото ти отношение и крайната липса на такт към една притеснена майка.Възмутена съм и от факта че си позволяваш да даваш оценки и диагнози без да имаш съответната квалификация или опит/което много си личи и в постовете ти/
С това си поведение създаваш впечатление на кофти човек,ако можеш и прецениш че искаш коригирай се!
По темата -първо при лекаря после ще видим.

# 35 28 юни 2008, 14:44 ч.

Мнения: 5 940

Не ме е застигала такава ситуация, че да трябва да избирам. Дано да не се налага. Бих отишла първо на лекар, но човек понякога от безсилие прави неразумни неща.