Какво е бракът?

Колко дългогодишен?

Съквартиранстването наистина е проблем. Май бурите са за предпочитане - поне нещо ври и кипи, а докато ври може да излезе нещо.

защо намесваш брака с изневярата ...
какво значение има да ли си сключила брак или не след като

и най-вече

след акто мислиш така какво има да коментираме? защо не промениш темата "Искам да изневеря, подкрепете ме!"

За да не отиде темата в пета глуха:
Любов=туй онуй със хуй
Флирт=туй онуй без хуй
Брак=хуй без туй онуй

Какво е брака ли? Честно казано и аз не знам вече. Компромис предполагам. Ние сме семейство от 8 години, а от почти 9 сме заедно и за щастие никога досега не ни е било скучно. Вярно, че понякога причините за липса на скука не са приятни, но е фак, че емоции има всякакви-и добри и лоши. Досега не съм се замисляла сериозно мога ли без този брак. Сигурно мога, но засега не искам без него. И да според мен двама души могат да живеят цял живот заедно и да не се отегчат един от друг. За изневярата-не съм на мнение, че действа освежаващо. За мен тя действа разрушаващо на отношенията ако се разбере за нея. Ако не се разбере...е, нали знаеш-невежеството е блаженство.
Абе знам ли-сложно нещо е брака и човешките взаимоотношения също са ужасно сложни. Любов обаче има ли си заслужава да се бориш за брака и да направиш малко компромиси и много опити да съживиш нещата. Няма ли любов....пиши го бегал брака или просто ще си скучносъжителствате заедно докато смъртта ви раздели.

Бракът е общ път. Не бих изневерила на човека, с който сме решили от любов да вървим заедно.
За мен хармоничното съществуване не означава монотонност. Страстта, ако знаеш как да я поддържаш, не умира с годините /въпреки, че при нас е рано да се каже, не са много/.

Нямаме брак, но имаме две деца.

За сега се обичаме, но и много се караме.

Не знам, но мисля , че след време няма да ни се случи нещо различно от средно статистическите двойки.

Не сме лебеди все пак.
Паживем - увидем, само да сме живи и здрави

написала си ето това в една друга тема


... задаваш реторични въпроси май

Знам ли какво е бракът? Със сигурност животът става поне малко по-лек с любим човек до себе си. Дай Боже всекиму дълъг и щастлив брак ,каквото и да означава това.

Няма дефиниция за брак. Колкото хора, толкова и бракове. Един е доволен от едно друг от друго. Никой не може да ти даде тук рецепта за твоето щастие - в или извън брака ти.

Риторика?

А, защо, позитивна съм си! Но по-умерено и не за всичко. Не мога да кудкудякам за някаква рокля, гледка или каквото и да е там. Мъжът ми се смее, че съм си сбъркала пола. 

Бракът, както е животът са каквито си ги направиш.
Някой хора цял живот живеят скучно, с брак, без, с любовници, без. Други си го правят интересен - и живота и брака.
Рецепта няма.
Ако ти е скучно, направи нещо интересно, разиграй драма, скандал. Все съм се чудела какво е това живеене по съквартирантски, че за какво ти е мъж тогава - вземи си куче, котка, изискват по-малко грижи. Сложиш му да яде, разходка, пие водичка и доволно. Ама като живееш с мъж ще му дадеш някакви отговорности, ще го накараш да свърши нещо, ще правиш секс с него - не да го оставяш да влиза и да излиза от къщата като през турски гробища без нищо да го интересува.

Не знам,нямам брак и не желая да имам.
Но имам мъж,с когото искам да остарея.
Изневярата съживява брака на....кого всъщност?Някой да си признае,че при него е било така и може и да повярвам.
Но човешките взаимоотношения са едновременно много прости и много сложни.Зависи от гледната точка.

Лабрадор, темата няма нищо общо с другите ми писания, а по скоро е свързана с наблюденията ми върху други двойки. Явно в 80-90 % от случаите се стига до едно и също нещо, някакво неразбираемо за мен съвместно съжителство. Та затова взех да се питам кой го е измислил бракът и защо е решил, че трябва за винаги да бъде по правило. Е , ще стигнем по тази логика и до въпросът за моногамията и полигамията и може би съвсем ще му се изгуби краят....

Бракът е ООД...

Отговори си ти самата защо се омъжи точно за този мъж и ще разбереш защо ти е скучно с него сега и какво е брака за теб.Отношенията се променят и ако искаш да промениш настоящата ситуация- може да се вгледаш в себе си, в партнъора и да намериш начин да направиш съвместния ви живот по-интересен.

или пък ЕООД 
А сега сериозно.Заедно сме от 10 години,семейство сме от 3 ,5(броя го от както забременях) ,а живеем заедно от 5-но не мисля ,че преди да забремея бяхме семейство-по скоро перфектни любовници и изрядни съквартиранти Стана малко сложно,ама нали аз си го разбирам.Не сме женени -поне не на документи,но със сърцата си усещаме ,че сме "бракувани"един за друг.Но това не ни пречи и ние в определени моменти да сме отегчени от съвместния си живот.И в други теми съм писала ,че за мен обричането на един(а) мъж(жена) за цял живот ,в нашето динамично ежедневие в най-добрия случай е  една химера.Просто всеки трябва да си постави някакви граници,да си подреди приоритетите и да живее свободно,но и с мисълта за другия!
А бракът като институция е изживяна и никому ненужна подробност.Сега не ме разпъвайте на кръст.Който иска нека се жени Аз правя много ясно разграничаване между брак и сватба.Да са живи и здрави женените и да живеят щастливо неженените!

След като наблюденията ти са върху други двойки, нормално е да е неразбираемо за теб.
Важното е в твойта връзка / брак / да няма неясноти. 
Не знам кой е измислил брака, но според християнския свят, Бог го е измислил още със създаването на първите хора, като ги е благословил като двойка и им е дал шанса да се размножават. Явно идеята му се е сторила добра, но никой не е очаквал, че твърде малко ще останат в Рая. Може би бракът като измислен за райски условия, просто по трудно вирее извън него. 

Омъжих се на 19 по любов.Сега съм на 33.Значи все пак имам някакъв стабилен опит.Обаче не мога да кажа какво е бракът,защото никога не съм се замисляла.А щом не го мисля,значи съм доволна.

Според някои антропологически теории моногамията е "еволюционно" постижение и може би  по-ефективната форма на съжителство между мъжете и жените откъм сигурност, ресурси и гаранции за поколението.

Бракът е нещо,което искаш или не.И никой не е казал,че е завинаги.Който е измислил брака като институция,е измислил и развода.Като не ти допада,бай-бай.Аз съм омъжена от почти 20 години и до този момент не ми е било скучно,тъпо,монотонно или друго.Все още намираме начин да се изненадваме /не само със скандали  /но е въпрос на избор според мен. Много зависи и от мъжа до теб:има такива типични балкански индивиди,които не само не са за изтърпяване,ами са направо за разстрел... ама има и жени,които ги търпят...

Не мисля.Човекът е който искаш или не.Ако не го искаш-кофти брак имаш.

Колкото и странно да звучи – бракът всъщност е възникнал като вид сделка, а и днес често е така, въпреки, че се приема за несъвместимо да съжителстват любовта и финансовия интерес под един покрив.
Бракът бил икономически съюз, който имал за цел да свърже два рода, които до тогава не са имали никаква връзка и така да увеличи възможността за “кооперативно” оцеляване. Разменната монета е била жената, която е била продавана, разменяна или залагана с чисто прагматични, финансово-икономически или политически подбуди.
Много често хората, които са стъпвали в брак не са се познавали до деня на сватбата, а решението за тяхното свързване са вземали техните родители. По нашите земи са описани случаи, когато момичето е било венчавано за калпака на младоженеца, който по това време е бил далеч от дома (овчар в планината или на гурбет), без да го познава.
Е, днес вече не е така. Когато човек реши да се свърже с някого, той има усещането че е свободен в избора си. Но всеки един от нас е подвластен на психологическите закони, които са валидни за всички хора, живеещи по едно и също време. Прието е да се смята, че бракът следва любовта, а тя се предхожда от харесването и привличането между двама души.
Известно е, че най-важният фактор за привличането е физическата привлекателност и подобието в мненията, нагласите, ценностите. Физическата красота всъщност е културно приет стандарт. Колкото и да си мислим, че сме рационални същества, всъщност ние избираме с очите си. Според психолозите има няколко теории за това как човек си избира брачен партньор, но една от тях е всепризната. Тя е предложена от Д. Керкхоф и П.Дейвис и се нарича Теория на филтъра.

Според тази теория най - стабилните бракове са тези, при  които е налице и петият филтър:   
"Филтър “Готовност”
Човека е приел за себе си, че е готов да “жертва” собствената си свобода в името на съвместен живот. Приел е фактът, че трябва да ограничи и да редуцира свободата си, че трябва да прави компромиси, да контролира чувствата си и да се нагърби с нови задължения."

Излиза, че в успешния брак, трябва да контролираш чувствата си (това само по себе си е нездравословно) и да се лишиш от свободата си, както и всичко останало, описано от посочените автори. Е това не е ли по-скоро предпоставка за край на бракът, а не за неговата стабилност?

Любовта сама по себе си те лишава от свободата ти, а какво да говорим когато се намесят отговорности и към деца.
Знаем го, но не се отказваме да обичаме...

Не разбирам защо се чудиш, та това са именно компромисите, които правим всеки ден. Няма начин да се намираш в съжителство, с брак или без, и да продължиш да си живееш, все едно си сама. Естествено, че или приемаш тези условия и имаш спокоен брак, или се бунтуваш срещу тях и бракът ти отива на кино. От друга страна, човекът до теб също ги приема, и затова не е чак толкова страшно, колкото изглежда. Разбира се, на днешно време никой вече не приема тези неща толкова буквално, но в общи линии това са необходими стъпки за успешен брак. За мен лично човешките взаимоотношения са много сложно и деликатно нещо. А бракът си е предизвикателство, и то голямо. Откъдето и да го погледнеш.

Макар, че не е хубаво това, което ще кажа, бракът освен любов и отговорност, отглеждане на деца и т.н. е и узаконяване на разни там имоти и т.н.Понякога това е необходимост, особено при смърт на едния от парньорите (да пази, Господ).Много често при съжителствата единия е ощетен.Сори, че е офтопик, но е така.Почина моята приятелка, тя живя повече от 8 години с много приятно момче, сега всичките й пари, апартамента и колата ги взема майка й, а приятелят й остава без нищо, а така не е справедливо, защото е бил с нея и в добро и в лошо.Тъй, че опичайте си акъла хора, озаконете си връзката.

Фира
Във всяко семейство правилата са различни и обобщения не могат да се правят.

и каква ще бъде разликата ако подпишеш? Каква е разликата между жена от двойка живеещи на съпружески начела и съпруга?

Юридическа как каква.

аааа вярно юридическата разлика е много страшно нещо ...

как да не е страшна, много е страшна даже.
Жената не искала да е съпруга....... каква е дано отговори, че ми е много интересно. То ако подписът правеше хората семейство и съпрузи, гот щеше да е, ама не би.

Етап от връзката м/у двама, до която някои стигат, други не, не е задължителна, същото е и с решението за деца.

Ние сме били 4 г. на семейни начала и още 7 в брак, разлика няма в отношенията по между ни, но в брак се чувствам по-добре, не мога да обясня защо.

Изневярата не я приемам нито в брака, нито в семейните начала, ако някой реши, че иска друг - ок, прав му път, но без лъжи и празни обяснения.

Бракът е преди всичко партньорство. За да е успешен е трябва да има любов, приятелство, подкрепа, разбирателство, много комуникация, общи цели и общи интереси. И да, понякога има монотонни моменти - просто спокойствие /оценяваш го като го загубиш, както и всичко друго/, понякога има динамика, породена от положителни или не събития. Без значение дали е брак с подпис или без, ако е пълноценен, дава чувство на пълнота и сигурност, прави те личност, важна за някого. Трудно се гради, лесно се разваля, важно е да се цени, иначе не става. Останалото е хахо-хихи.

За мен бракът е една романтична законова рамка /или окраска/ на любовта, която изпитвам към мъжа ми. Омъжих се, защото исках и пред закона да потвърдя, че ужасно обичам този човек и искам да живея с него завинаги. Исках също и бялата рокля. Важното е любовта между двамата, бракът е просто юридически проблем /проблем не е точната дума, но мисля, че ме разбирате/. Ако си толкова отегчена и обезверена, проблемът е, че липсва любовта, а не в институцията- брак. Ти си знаеш най- добре как да постъпиш, но според мен това, което ти се случва не е съвсем нормално. В смисъл, че не се случва на всички семейства. Може и да ви е смешно, но когато преди година попитах татко любовта изчезва ли с годините- все пак всички ги вълнува този проблем- той ми каза- "Незнам как е при другите, но аз все още съм влюбен в майка ти". И това си личи, както и обратното, между другото. Аз цял живот ги гледам как се обичат и се постарах и аз да се омъжа по любов и да запазя тези чувства. Мъжът ми беше малко скептичен към моята романтична нагласа в началото, но с годините, смело мога да кажа, че го заразих с тази романтика и по всичко личи, че му харесва. Според мен няма нищо отегчително в брака. Сериозно го казвам, пък ако искате ми се смейте. На мен ми харесва, че вкъщи има кой да ме чака, харесва ми, че имам две деца, харесва ми да си нося халката и да казвам, че съм омъжена. Трудно е понякога, разбира се, има спорове, проблеми, скандалчета и по- големи скандали, но... за мен това е нещо прекрасно.

Щом ти минават такива дребни мисли, като тази искаш или не искаш да си съпруга,значи нещо те притеснява.Никога не съм се замисляла над това,какво е бракът,какво е да съм съпруга.Какво да му мисля?Аз не съм станала по-различна от това,че съм се подписала в някаква книга.Или може би късметът ми е проработил и човекът,който ми е съпруг,не ме е направил различна.Но ако някой има страхове и предубеждения към брака,значи има защо.

Няма едно определение за брак. Всичко зависи от хората. Бракът е такъв, какъвто си го направиш. Щом си срещнал твоята истинска половина няма значение има ли брак, няма ли.....Ние сме семейство от почти 4 години, а се познаваме от още толкова. Преминали сме през доста изпитания, правим доста компромиси. Това е неизбежно. Но със сигурност мога да кажа, че досега никога не ми е било скучно, че не сме се разделяли  с изключение на седмицата когато бях в болница да раждам и че не си задаваме въпроса какво е бракът. Това е добър знак. Почнеш ли да питаш ясно е накъде отива работата.

Е,все едно аз съм го писала.Изневярата не я подкрепям при никакви условия-първо раздяла/развод/ и после нови партньори.А и в брака е ясно,че трябва да има кантрол над чувствата-не може всеки ден да се влюбваш,тогава по-добре да не се обвързваш.Винаги има интересни хора.А относно монотонността на брака-сами трябва всекидневно да се борим с нея,ако не тя ще ни съсипе-пиша от опит.Седем години брак,общо 14 години заедно,но мн.  го обичам и тръпна и чакам всеки ден с нетърпение, да се прибере.