Опитвах се да го очерня пред себе си, да се убедя, че и с него ситуацията ще е същата, пак ще имаме същите битови проблеми и любовта ще изчезне.
Мислех си и че ще ми мине - е, не ми мина. Намери си приятелка и излизахме 4-мата заедно. Сърцето ми се късаше като гледах как тя е в прегръдките му. След известно време се разделиха, но на мен не ми стана по-добре.
Той стана и моят най-добър приятел, моят изповедник, човека който след всеки скандал с приятеля ми ми бършеше сълзите, човека пред когото изпусках парата и можех да се върна у дома и да продължа заредена до следващия скандал. Е, да има огромна разлика - нашата връзка не бе цветя и рози, а бодли и тръни.
Един ден просто изчезна - постоянно имаше много работа. И това бе най-големия кошмар. Нямаше я вече спасителната сламка, която ме задържаше в тази връзка. Само че разбрах това, чак когато сламката вече липсваше.