Ако винаги си мислех най-лошото,досега да съм се побъркала.Успокоявам се,че лошите новини най-бързо стигат до хората.
- Публикувана: 30 юни 2008, 22:36 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2008, 01:46 ч.
Мислите ли си най-лошото?
Налагам си в момента, в който се прокрадне някоя такава "черна мисъл" в главата ми - да я изгоня. Веднага започвам да си мисля нещо хубаво. Това е моят начин да се "боря" с "черните мисли".
Разбира се случва ми се да не мога да се справя и тогава през главата ми минават някакви кошмарни сценарии.
Разбира се случва ми се да не мога да се справя и тогава през главата ми минават някакви кошмарни сценарии.
Да, и постоянно се опитвам да се боря с това.
това е като епидемия
..но наистина трябва да не се "отдаваме" често на черни мисли
...адИ цветя и рози и красиви поЗи
Винаги си мисля най-лошото, което може да се случи, а не трябва да бъде така. В момента, в който обаче ми идва "черната мисъл" се опитвам да си представя обратната страна-розовата страна и така се чувствам определено по-добре. Не винаги става, но когато може се опитвам да гледам живота през розови очила, защото, когато много мислиш едно нещо, то се случва точно така. Ето защо бъдете ОПТИМИСТИ и не се давайте на "черните мисли"! 
Когато някой ваш близък е на път и не се обади в уговорения час,че е пристигнал...и не отговаря на вашите позвънявания...мислите ли си най-лошото?Аз-да!Мъжът ми нон стоп пътува,и ако не ми вдига телефона,се побърквам!Не искам да мисля лоши неща,но как...на фона на всичко това,което става по пътищата ни?Не мога да мисля - да,сигурно му е паднала батерията,или просто не си чува телефона....Представям си какви ли не картини...Той твърди,че с "черните" си негативни мисли предизвиквам съдбата,не дай Боже!Ами когато детето ми порасне?Когато иска да излиза да играе само?Или да ходи насам натам след училище с приятелчета?Тогава сигурно ще откача тотално,ако закъснее или не вдига мобилния... Допускате ли вие такива негативни мисли и как се справяте с тях?
Миналата зима (през декември)мъжът ми и негови колеги ходиха на служебно парти на Златни пясъци. Пътуваха с нашата кола. Върнаха се на другия ден, и тъй като мъжът ми не е бил още трезвен, негов колега, трезвеник е карал. Като се върнаха, мъжът ми разказа, че този идиот е карал в 80% от времето с 220 км/ч
. Опитал се е да му направи забележка, че при тази скорост, ако се случи нещо непредвидено (засичане от друг, може и колело да излети, да не говорим за пътните условия) става страшно, но онзи 
. Да не говорим, че заема за колата ще го изплащаме 10 години 
. Както и да е, явно мъжът ми е бил по-трезвен от непилия 
. Не е могъл да го свали от волана, защото не е бил в състояние да управлява, за да няма проблеми. След този случай съм му забранила (доколкото съм в състояние, не че има ефект) да дава колата на друг. Нямам мира след този случай
. Слава Богу, че се прибраха живи и здрави.А съпругът ми кара що-годе според правилата (спазва ограниченията почти, слага колана, но само извън населено място, колата е обслужена документално и технически). Когато обаче децата са в колата е образцов шофьор
И какво от това 
.Да не разбира Господ какво ми се върти в главата
.
да, мисля си най-лошото. и аз в такива филми на ужасите се вкарвам туй човешкото въобръжение е голяма работа. гадно е. опитвам се всячески подобни мисли да си ги избивам от главата, ама как да стане, когато като пусна тв-то, радиото или компа само за катастрофи, убийства и подобни отвратителни събития съобщават. вярно, че всичко това е част от ежедневието, но не го искам в моето!!! страшно е! опитвам се да се уча да не си и помислям за най-лошото, за да не предизвиквам съдбата
туй човешкото въобръжение е голяма работа. гадно е. опитвам се всячески подобни мисли да си ги избивам от главата, ама как да стане, когато като пусна тв-то, радиото или компа само за катастрофи, убийства и подобни отвратителни събития съобщават. вярно, че всичко това е част от ежедневието, но не го искам в моето!!! страшно е! опитвам се да се уча да не си и помислям за най-лошото, за да не предизвиквам съдбата 
Главата ми е пълна с притеснения и страхове, откакто се роди детето. Страхувам се да пътувам, напоследък се притеснявам и от времето, когато момченцето ми ще порасне и ще стане по-самостоятелно, ще ходи на училище, ще излиза сам. Непрекъснато си повтарям, че мислейки така, няма да му дам възможност да се развива пълноценно, но страхът понякога е по-силен от мен. Тази тема поне ме успокоява, че не съм сама.