Студентство и учене?Как става?

Аз бях втори курс като забременях,сега се дипломирам вече.
Доста е трудно,но при мен майка ми гледаше малката винаги когато пожелая.
Ако нямаш кой да гледа бебо можеш да учиш когато спи,друг начин няма.
Ако искаш можеш и да прекъснеш,но не ти препоръчвам.
Важното е да си силно амбицирана ще намериш време.Успех

И двамата бяхме студенти,когато се роди сина ни.Редувахме се с гледането.По мое време имаше такава опция за майки:водехме се редовно обучение,но ходехме със задочниците.А и ти си се прехвърлила задочно,така ще имаш повече време.На 1.5 г. тръгна на ясли, а по време на сесии го гледаха бабите.Има начини,ако си мотивирана.

Аз бях в трети курс когато забременях , продължих редовно ,но се преместихме временно при родителите ми , за да може майка ми да ми помага за което съм и много благодарна.

Как става? Ами с голямо желание и с яко дупе.И за едното и за другото.Ако има наблизо някоя баба, ще ти е по лесно.Няма невъзможни неща.

Лично аз от както съм родила на лекции почти не съм ходила.Колегите ми вземаха заверките и ми даваха лекциите.Ако можеш да процедираш като ще е лесно.

Много е трудно. И аз бях така - двете кукли се родиха по време на следването. И на мене нямаше кой да ми помага - мъжът ми и бабите ходеха на работа. Учех, когато ми се освободеше време - предимно по нощите. Но пък не съжалявам, защото по този начин избутах наведнъж всичко - и образование, и бебегледане. Ще се справиш! 

Въпрос е на мобилизация.  
Когато родих, учих 2 магистратури и работех на 2 места. Уж бях планирала да се дипломирам преди раждането, но трябваше да лежа 8 месеца и изпитите останаха за след раждането.
Децата се родиха, после стояхме 1 месец в болницата (бяха недоносени) и с връщането вкъщи си седнах на буквите и се започна - докато децата спяха или учех, или работех (ползвах си майчинството, но правех от вкъщи проекти). В началото ми беше трудно да свикна, защото мъжът ми нямаше много възможност да ми помага (работата му беше много натоварена, а и баща му почина, та имаше тичане да оправя документи, занимаваше се със записването на сестра му - завърши училище и кандидатстваше във ВУЗ, изобщо - лудница). Постепенно свикнах. Започнах да плащам на жена да ми помага в домакинството (викам я няколко пъти в месеца за основно почистване, а аз само си поддържам); виках почасова бавачка или баба ми, когато трябваше да ходя на изпити или на някоя работна среща и така. Трудничко беше, но държах основно аз да си гледам децата, а и не исках да се отказвам нито от ученето, нито от средствата, които получавах от работата (а и така си запазвах контактите, които в моята област са много важни). Пък и постепенно мъжът ми започна да се включва все по-активно в отглеждането на децата, а аз се върнах на работа - сега, понеже много пътувам, той ги гледа повече от мен, но пък и те са по-големи и самостоятелни, а няколкото по-трудни години с носенето на няколко дини под 1 мишница ми се "отблагодаряват", защото ползвам наученото и се радвам на постигнатото в работата.
Щом имаш желание, няма да ти е трудно. Само ще се наложи да свикнеш да спиш по-малко, но пък децата не са пречка, а стимул да се развиваш.

Аз работех, правих дипломна и бременеех и в последствие гледах (и още гледам ) дете. Става адски трудно, при мен проблемът се реши  за сметка на сънят. Наистина не знам как съм издържала, защото давах и нощни смени, после на лекции и упражнения... Като се появи бебето го кърмех и приспивах на компютъра и се напъвах да свърша, докато е малко, защото после съвсем трудно става ако няма външна помощ. Та при мен така стана-с недоспиване.
Много е важно от самото начало да включиш и таткото наравно в отглеждането на детето ( е все пак с мярка, защото вероятно той ви изхранва). Аз не се справих добре в това отношение и сега ми тежи...
И не се срамувай да искаш лекции, не че са ти длъжни хората, но това е начинът. Ако си коректна с тях (т.е. не им крадеш лекциите) не виждам какъв е проблемът да си поискаш. Въобще възползвай се максимално от помощта, която можеш да получиш.

Ами аз двете си деца ги родих по време на следването.
Рядко имах възможност да ги оставям на бабите. Основно си ги гледахме с мъжа ми. Правехме си комбинации най-невероятни, но издържахме. Вчера ми беше последният изпит. Сега ще пиша дипломна...
Моят съвет е да го ангажираш възможно най-много. Нямаш ли някоя приятелка, която би могла да ти помага?
Всичките ви лекции ли са задължителни за посещение?

Браво на вас... аз още немога да се реша на това...немога да мина задочно защото съм в УНСС-то...е, ако стане "грешка"-ще му мислим

Аз бях в началото на 2 курс, когаго се роди голямата ми дъщеря....задочна форма, на това което учех няма и съответно ми беше адски трудно....наехме бавачка, която идваше у нас да гледа бебка, но въпреки това ми беше трудно....
Ще се справиш -силна воля и мобилизация ти трябва....а и знай, че не си първата, нито последната студентка с бебе...

Аз прекъснах една година и продължих редовно, моята специалност задочно нямаше, а и не исках. Учех на 200км от града ми, детето го гледаха бабите и мъжът ми.

И няма начин да не забележа, но човек, който предстои да е висшист, защо по дяволите пише лекциЙ?

Не е лесно, но от теб зависи дали ще се справиш, най-лесното е да се откажеш!
Аз родих, когато започвах 3-ти курс, сама си гледам детето,
учех когато спи, на лекции не ходех само се подготвях за изпити!
Определено на моменти ми е било доста трудно, но стискаш зъби и драпаш нагоре!

Нито за миг не съм мислела да минавам задочно, когато забременях и родих. Мъжът ми и баба ми помагаха за бебето понякога, но основно аз си го гледах. Ходех на лекции, по изпити, после три месеца на държавна практика, грижех се за домакинството на четирима души( живеехме с нашите, а те са по цял ден на работа). Трудно е, но се издържа.

Аз първо започнах да уча задочно и после забременях с голямата, в началото беше доста трудно, като се роди бебето майка идваше докато ходех на очни и когато имах изпити на два пъти за по 10-на дни, през което време вземах по два изпита. Ама и с майка в къщи пак можех да чета само докато малките спят. Бях се амбицирала последните две години да ги взема за една, но забременях с второто и се налагаше да лежа, така че си остана както беше. Е с двете деца вече зора беше доста голям и накрая дори си отложих дипломирането с половин година, защото майка нямаше възможност да идва, а аз сама с двете деца не смогвах и дипломна работа да пиша. Все пак успях, макар и не през юли, а през януари следващата година.

Ооо да аз забременях когато бях в университета- тръпка голяма с тумбака на лекции и изпити
Най-веселата част започна когато се роди малката и учех за изпити...с лекциите в количката и на разходка в парка. То докато спи аз четях по пейките щур купон ви казвам
Ама се дипломирах де, че и с много добър успех сега се замислям за една магистратурка.

С желание и много зор става. Особено ако няма койа да ти удари едно рамо. С Павел и на лекции съм ходила и на изпити...някой колега го дундурка навън, аз да си направя контролното...и така. Мъжа ми също го е гледал, когато е бил свободен.
1 курс го изкарах бременна и по болници, но си взех изпитите. Роди се в началото на семптември, беше на 20 дни, когато се върнах в университета - 2 курс вече. В началото на 2 курс прекъснах, защото много се разболяваше...лятото изкарах на спокойствие и наесен с песен пак. Бях редовно обучение през цялото време (4 години). Като майка ползвах доста привилегии, и почти всички бяха толерантни, особено за почти никаквото ми присъствие на лекции.
Трудно ми беше, на моменти ми идеше да зарежа всичко...но сега пък при всеки спомен ме напушва луд смях: как целия унститут разбра, че Павел ака  , като спа в портиерната, като ми го нахраниха с една мазна, гадна пица и той се облизваше доволно...Най-ме беше яд вечер, след лекции: всики се чудеха в коя дискотека да забият, аз се чудех какво ще готвя  Но и на повечето купони се разписвах.
В края на 4 курс бях бременна вече с Деница, предстоеше ми държавен изпит, а имах да вземам 2 приравнителни от минали години, Павел беше болен, а аз бях започнала и работа 

Честно - като знам какво ми костваше, определено се гордея с дипломата си за счетоводител, нищо, че е пълна с тройки

Трудно става.
Работех и учех редовно. Забременях втория семестър на магистратурата ми. Имах проблеми, даваха ми болничен, та поне работата не я мислех. Трябваше да лежа в къщи и същевременно да ходя на лекции и упражнения, отсъствията там някаше как да извиня. Естествено университета остана на второ място. В крайна сметка успях да си заверя семестъра без проблем . Остана само дипломирането. От мотане докато започна да си пиша дипломната работа взех, че родих. Когато бебо стана два месеца и половина подготвих част от дипломната работа и с бебо в кенгурото ходихме на консултации близо 2 месеца докато завърша въпросната дипломна. Писанията по нея правех предимно вечер и през нощта докато малкия спеше, а през деня когато пак спеше дремвах и аз. Така с два месеца неспане успях да се дипломирам. При обявяване на резултатите бебо пак беше с мен, само на самата защита беше с тати в къщи. Така се завърши одисеята по учене + бебе.

Забременях след като завърших вишето си образование.Предполагам,че е доста трудно да се учи и да се гледа дете едновременно,особено без помощ от баби и дядовци.

Браво!Само така!  

Желая ти много, много късмет в живота, Noa...

Добре, де, нямаш ли право на индивидуален протокол? Аз учех задочно  втората магистратура, бях първи семестър, когато забременях. През бременността си ходех на изпити с курса, а като се роди бебо, сама си определях на кои дати да се явя. А доколкото знам и редовно да си, няма да ти правят проблеми за присъствие, докато е мъничко бебето. Успех!

Как успявате.....БРАВО на вас! Аз трябваше да се дипломирам преди 4 години....остана ми 1 изпит и държавния, но забременях и родих...детето стана на 1 година,    пак забременях и сега с тия двамата незнам какво  ще  правя и как ще уча. Ако не съм си загубила студентските права де... .  Ще се опитам да завърша,че толкова усилия  на вятъра   

На първатат сесия бях в 9-я месец. Сега вече завьршвам трети курс ,а детето ми е на 2 г и 3 месеца. И е много ,ама много трудно. Мьжа ми работи в друг град и е тук само 2 дни в седмицата. През останалото време сьм сама,родителите ми живеят на другия край на България-виждаме се 2 пьти в годината,свекървата никога не е виждала внука си,на всичкото отгоре работя от както малкия стана на 7 месеца,вярно от вкьщи работя,но се е работа,ангажимент .Много е трудно,ама много.

Детенцето ти е малко още и ще ти е лесно с ученето,но... като поотрасне става кошмар. Ученето става само,когато той спи.  През останалото време,поне с моя син не става. Доколкото знам имаш право на 50 процента присьствие и не би трябвало да ти правят проблем за лекциите и упражненията. Явявай се с индивидуален протокол ,когато си готова. Решавала сьм задачи по всиша математика в градинката,с карка го бутам с рьцете пиша  Вьрвя по улиците и чета вьв всяка една секунда. Пускам му филмче и пиша курсова работа. Но като цяло е трудно не можеш да се концентрираш. Бьди тьрпелива и се подготви за ЗОР.

кремена... браво на теб! Ей такава упоритост е нужна на момичето

Това с кърменето, докато учиш е голяма тръпка. С голямата като я кърмех се цедях и оставях да я хранят. А също и пропусках някоя лекция, за да си отида.
С малкия не се цедях и затова мъжа ми го грабваше с количката или с такси и ми го носеше в университета. Там намирах някоя по-закътана пейка и си го хранех.

И аз така, не отричам доста е трудно, но ето в сряда се дипломирах.... 

Честито. Само успехи напред.

А това с кьрменето,аз си носех помпата и се цедях в университета в тоалетните. Случвало ми се е да протече по време на упражнение,голям срам с тая мокра блуза

уууу да и аз имам такива преживявания.. и аз сега с бебе края на първи курс и аз мисля задочно да се местя, че иначе няма как да се процедира абе жени сме все ше се оправиме, ако не ние кой друг ?

 Разбира се, че ще се справиш . Аз също учих бременна и после с бебе. Какво му е на задочното? И в университетите са, общо взето, разбрани към майки с бебенца. Аз, голяма част от изпитите си, ги взех с индивидуални протоколи (имаш право почти във всички университети, като майка на дете под 6 години, на перманентна сесия и административна заверка по майчинство, след молба до декана в началото на семестъра). Просто се уговарях с преподавателя, когато заради бебчето не можех да ида на определената дата с курса си и се е налагало да ходя с протокол. За всичкото време само една стара мома малко ми се нацупи и ми писа напълно незаслужена 4-ка, но аз не и се сърдя. Една 4-ка няма да ме събори, я! Учех когато бебето спи и по-големият ми син беше на градина. Започвах по-отрано да се готвя за изпитите и така...Не е лесно, и с домакинството малко ставахме на "вие", като наближеше сесия, но така е...Не е болка за умиране. Ще се справиш! Подреждай нещата по приоритети-гледай бебчето, учи като спинка, а за другото не бери много-много грижа. 

 

А заглавието? Аз бая се почудих...  "Семейство и учене", "Студентство и семейство", "Дете и следване", и т.н. ама "Студентство и учене?Как става?" 
Та на така зададен въпрос, аз бих отговорила: ами студентство без учене не става. 

(не се заяждам, развеселих се! Успех в начинанието   )