Става въпрос за една "връзка", дори не знам дали може да се нарече връзка - прекарваме много време заедно, но сме толкова различни.
Поредната драма я сътворих в четвъртък - деня на взривовете... Не че толкова се уплаших, но тогава разбрах колко съм сама, и .... самотна. Единствените хора, които се загрижиха за мен бяха родителите ми - на 300 км. разстояние. Той ... е тук - на 30 км., но какво от това. Обади се да ми каже, че ще празнува с майка си и сестра си, техен личен празник - аз познавам и двете, доста добре, и даже предположих, че ще ме покани, все пак ... излизаме от почти година. Но - не! Не го направи! Стана ми обидно.... Може би съм много дребнава, но наистина ме засегна това.
И когато си пролича, че настроението ми е понижено - и бях попитана какво ми е ... И донякъде обясних какво изживявам, колко сама се чувствам, без да споменавам главната причина, че не бях поканена, той ме обвини, че съм емоционално нестабилна и правя излишни драми.
И днес сме поканени на рожден ден - нямам настроение да ходя, нямам желание, а и чакам МЦ, няма как да скитам без да знам има ли баня или не и .... въобще не ми се ходи. Но той дори не ми каза, че иска да съм до него на този купон. Изброи всякакви други причини, как щяло да ми се оправи настроението сред други хора, че имало алкохол да ми върне усмивката и как това е най-готиния купон на годината и всякакви такива .... Но не и това, което искам да чуя ...
Дали не искам прекалено много?!
Дали ако обясня всичко това с тези думи ще бъда разбрана правилно?!
Съжалявам за дългия пост .... Просто няма с кого да споделя....