Здравейте. Вече не знам какво да правя с тази моя баба, много ме дразни и вече започвам да си изпускам нервите от време на време. Тя е решила , че аз не трябва да излизам от вкъщи преди 18-19 часа, защото било горещо (не че вечер е по-добре) и защото съм била бременна, а тя била чула че слънчевите лъчи били вредни за детето (тинтири-минтири). И в крайна сметка аз трябва да стоя вкъщи на големия топлик и да се потя като прасе (буквално) и да не плащам никакви сметки и да не ходя до магазина и т.н. Не знам как да й обясня, че ако отида да си платя телефона няма да родя по пътя, защото имало слънце. Днес била ходила за мляко, за да не съм ходила аз след половин час. Вече много ме дразни, а аз искам да се движа, поне да ми купи велоергометър и други уреди като не ме пуска на разходки, ама и това не прави. Не трябвало и на плаж да ходя, само да не си помислите, че аз съм всеки ден на плажа, ходя само 2 недели в месеца с мъжа ми. И освен това аз съм под чадъра и обилно намазана с мляко фактор 30, не знам какво би могло да ми стане освен да хвана малко тен.
Моля дайте някъкъв съвет, аз вече не знам как да я убедя, че знам какво трябва да правя.
Моля дайте някъкъв съвет, аз вече не знам как да я убедя, че знам какво трябва да правя.
А ако притежавах електрическа компания, ВЕЦ, телефонна централа и др. щеше да е най-добре 
Пък то загрижена възрастна жена!!! 
сметките можеш да си ги платиш по банкомат или с и-нет банкиране, доколкото за пазаруването спокойно можеш да го правиш и след 19ч... а за плажа нищо не мога да коментирам, не е ли по-добре да се поограничиш това лято 
да ти купи?
, но когато го карам нещо ме заболява корема и съм го понамалила за малко.Притеснението за мен , но в нормални граници го имам от мъжа ми , родители и баби съм ги оставила по на страна пък и те както и аз не смятат, че бременната жена е болна жена и не ми се шашкат много!Всичко опира до самостоятелност според мен , която ще ти даде спокойствието ,от което ти сега повече се нуждаеш!
! 
ето това вече става за твоята тема.Това си мисля , че е твоето заглавие! 
скофти ми се настроението...Ама си викам, айде ... Тръгна той на работа, звъни майка ми :"Да не си излязла днес! С тоя сняг и тоя корем, ще паднеш и т.н и т.ни т.ни т.н..." и ми затвори. Бре че като ми се видя тесен тоя апартамент - то вярно, че гарсониера, ама - сега - кибритена кутийка! Знам, че го правеха от най-добри чувства и загриженост, но май не беше този начина да ми го кажат, още повече като ме знаят каква съм метла - аз за сек. не се спирах вкъщи. Звъннах на приятелката ми. Викам: арестант съм! Тя се смя смя, па рече: я ела до нас! Ех, крилца ми поникнаха! За секунди облечена, таксито и в др. край на града 
) и ..абе към 17,30 се прибрах 
. Преди време и аз съм се дразнела от такива натяквания, но сега си мисля, че е трябвало да бъда по-търпелива. Хиляди пъти по-добре е да имаш около себе си възрастни хора, които "досаждат" със загрижеността си, отколкото да ти се налага ти да се грижиш за тях или когато вече не са сред нас.