Голямо мацане пада

А защо не пробваш да ги караш да се хранят взаимно? Нещо като игра. Би трябвало да бъдат по-внимателни тогава, и не че ще переш по-малко, но поне ще ти е по-смешно.
Иначе моята също си се цапа, но пък тя е много самостоятелна и не искаше да я храни никой. И затова пера и досега. Но пък нали е момиче много се възмущава като се изцапа. Едвам я убедих, че дрехите се преобличат чак след края на яденето.
А пък твоите са си и малки още. Все пак се радвай, че се хранят сами, в яслата има деца на по три години, на които им слагат в устата. И това не е нормално според мен.

Те така опознават храната, като я мачкат и размазват. За тях това е нещо ново, те трябва да го опознаят, затова я вадят после от устата си и я разглеждат. А това, че ти дават на теб, мисля, че те имитират, когато ти ги храниш.  На тях им е интересно да подражават.
Не ги сравнявай с другите деца, всяко си е различно, ще се научат. Показвай им ти как се яде с лъжичка, давай и на тях лъжички да се учат. Отначало пак ще е цапаница, но ще свикнат.

Спокойно и моят син много мацаше.  Направила съм му няколко снимки. Да се види след години как е целият омазан с крем примерно - плота на столчето, лигавчето, дрехите, ръце, лице и подобаващо количество крем по косата. Той също много държеше да храни и мен. И не приемаше отказ.
Отдавна вече яде сам, но понякога продължава да маца. Само че сега иска и да чисти, след като е изцапал. Все търчи да вземе кърпата и да бърше оплесканото. Да няма и капка по ръцете или краката му. Пък не може да види на какво му прилича зурлата след като е надигал кофичката с кисело мляко 

А, аз си мислех, че имам проблем-като изяде храната от купичката, моето задължително трябва да бръкне да пипне картинката.... поне не се е сещало да си я вади от устата.

 На 1 година име рано да са чисти, скоро и това ще стане. Има някакви престилчици с ръкави, но аз не успях да си намеря и и бях ушила ръкавели + най- големия размер лигавник и една кърпа в скута.  Моята дъщеря на 1 година и 3 месеца тръгна на ясла и можеше да се храни сама. Цапаше се естествено, но в рамките на нормалното. Супите бяха единствения проблем- лъжицата все не успяваше да стигне пълна от чинията до устата , но в яслата я научиха да ги пие. Търпение, резултата си заслужава.

Не знам дали е хубаво да им създавам навици да играят с храна. Те я хвърлят по земята - повечето там отива и по дрехите, изяждат нищожни количества иначе. Та ядат често и по малко и на практика цял ден си ядат и аз съответно чистя. Знам, че е нормално да се омажеш понеже не може да си служиш добре с прибори. Но при тях е по-скоро игра и мацане отколкото ядене. Прибори всъщност не им давам заедно с храна, щото хвърчи из цялата къща. Но те си докопват непрекъснато по нещо, квото има на масата и докачат и го пиши бегало. Виждала съм деца да ядат, но такова чудо честно - не съм виждала. Чудя се дали някак си аз нямам вина за това, просто вече не знам кво става

На моята бебка й позволих да яде самостоятелно на около 6 месеца - забавляваше се докато изяде 1-2 лъжички, след това аз я хранех с останалото. Много бързо престана да си играе с храната, на около година вече се хранеше изцяло самостоятелно, и престана да се цапа изобщо. На 3 години вече се хранеше с нож и вилица на обществено място (като изключим градината, където им даваха само лъжици), а сега вече и вкъщи.

Само да подчертая, никога не съм я насилвала да яде - нито за количеството, нито за начина, по който да яде. Нито пък вкъщи се спазва някакво "благоприличие" при сервирането на храната, просто така й е по-удобно.

Чела съм, че мацането е задължителния етап, през който трябва да се мине, за да започнат да се хранят самостоятелно.
Какво да ти кажа, като моят мързелан на 2 и нещо не проявява признаци сам да се храни, нито да се маже. Съгласна съм на твоя вариант - мазане и пране, само и само да прояви някакви амбиции да посяга сам към храната...

Моята госпожица обожавам да се маца с храна. Всъщност дори в момента е в някаква фаза и искам да яде предимно с ръце. В яслата нямат такива проблеми - там яде всичко, но вкъщи не дава да я храня. Затова й правя неща, които взема с ръка и си хапва. Като й писне да яде почва да маже по ръцете и дрехите си или да хвърля на земята. Единственото нещо, което спасява положението е, че използвам пластмасови лигавници. Така запазвах дрехите чисти и поне няма нужда да пера омацаните лигавници, които и без това не се изпират  Много са ми удобни и навън, тъй като извитата част в края "събира" падналата храна.
 

Кофти работа. Нямам такъв проблем и не пиша от собствен опит, но може би да пробваш да им даваш твърди неща (по - нецапащи) на парчета - сиренце, кашкавал, мръвки, накъсани на много ситно, ябълки, печени картофки, грахчета, морковчета, бисквити наситнени... такива, дето поне не са кашкави по начало, а останалите храни - по - разредени в биба с широк отвор? Може и да не се навият, обаче, така да ядат, знам ли... ама поне можеш да пробваш - пък може постепенно да се научат да ядат сами чисти преди другите дечица...

Няма нищо по-хубаво от това детето да проявява интерес към самостоятелно хранене. Това означава, че осмисля процеса.
 И аз пера непрекъснато дрехи. Лигавници отдавна се отказах да слагам. Синът ми обаче е лаком и определено има храни, които с кеф изяжда сам, без да ме почерпи.

Споко!
Моя дзвер гледам е с година по-голям и единственното което яде по-чисто е нещо с вилица.
Понахрани ли се обаче започва за се заиграва.
С лъжица къде може, къде не, но най-обича да си поиграе и да опръска навсякъде. Голям смях голямо нещо. За това и още го храня.
Бисквити отдавна вече не давам, защото или се здъвкват на каша и изплюват, после размазват... или се трошат на милионо трохички 
Това с лапането и после даването на мен или някой друг си го обяснявам така - "виж мамо, пробвах, хубаво е, хапни си и ти", той си мисли, че е добър и иска да ме храни. И мен наистина храни по-чисто от колкото когато яде сам.

Запис,
моята е на 1.4г и пак маже всичко, също така иска да ме храни - подава ми солети, плодове и т.н.

И ние сме така, както си го храня изведнъж грабва лъжицата и иска сам ако не му дам голям рев пада и не иска да яде повече. Затова хващаме лъжичката двамата заедно, пълним я с мръвка и бум в устата преди да я е запратил нанякъде. Или ако много се инати пълним я заедно с малко храна така, че да не е омазването много голямо и го оставям сам да си я сложи в устата, ама това с две бебета не виждам как може да стане, освен ако не ги храниш поотделно

Офф топик:А вече спят ли през нощта?

Ние нямаме такъв проблем. Просто аз не бих могла да го изтърпя дотолкова. За това, когато иска да се храни сам, а напоследък това все по - често се случва, му давам подходяща храна - на парченца - месо, хляб... боцка си ги с виличка и си ги хапва с наслада. Манджи и супи само ако яде от лъжичката, която аз му подавам. Няколко пъти го оставих да прави каквото си иска и настана ужас - не само че той, ами цялата стая беше омазана. И не толкова това, че ще имам да чистя, а по - скоро факта, че той си играе с храната, а не се храни, ме възпира да му позволявам мацането.

Jarrita, и аз от 6 месечни им давам сами да ядат бисквитки примерно. Тогава като че ли по-малко цапаха. Сега е едно плюене, па връщане в устата, па... мама мия. И аз виждам непрекъснато едногодишни деца на маса с прибори пред тях - ми те нищо не правят. А моите бият, тропат, хвърлят - как да им дам прибор. ЧИнията се хваща и се хвърля на земята, така че и чинии не слагам пред тях.
Winnie, имаме такъв лигавник, но не го ползваме първо защото е много корав и ги дразни, не могат да го търпят. И второ - бе твоето дете не се ли е сетило, че като се понапълни лигавника после може да си го вдигне и да изсипе съдържанието на главата си. Ако не е може да изкара някой безплатен частен урок при моите  
katiABV, именно това правя. Но както вече казах се сдъвква и се плюе или се вади от устата и се мачка в ръка, подава ми се (но не с цел да ме хранят, а просто да го взема и после си го искат обратно. Ева специално го прави непрекъснато и така си подаваме някакъв блювоч до безкрайност), пуска се на земята да видят как ще падне. А после много обичат да си събират трохите от земята и да си ги ядат. Абе ужас ви казвам, Давид никога не е бил така, въпреки че сравнително късно се научи да яде с прибори, играе си с храна до ден днешен, ама умишлено да маже - не - сега почна защото гледа от тях и ги имитира  
Rylie, и заедно с къжицата съм пробвала, но не - не дава аз да казвам на къде да върви лъжицата, това го изнервя. Теди специално. Ева не се нерви, по-спокойно приема нещата, гледа ме в очите избълва всичко  с олимпийско спокойствие ако го е лапнала или ако не иска хваща лъжицата там дето е яденето и го размазва. Или я перне с ръка, така че квото има на нея се лепне на тавана или стената или където свари.
Иначе спят по-добре нощем. Пак се будят, но не като преди (става дума ако не са болни, щото ако имат хрема или нещо друго и не могат да спят)
veni9, именно и аз не мисля, че храната е за игра и за боклука. Особено ако е нещо, над което съм се постарала, а то обикновено е такова и адски се дрразня.
Ама да ви кажа пак се радвам, щото до скоро не знаех кво е детето ми да яде нормална храна, от нашата, да прояви интерес да я опита, а не само да си играе с нея. Понеже Давид до скоро не искаше и да опита, гризе си хляба, с другото си играе и така. Всички специалисти ни казваха да го оставяме да играе с храна, било хубаво, че проявява интерес. Но до ден днешен интересът си е колко да си играе. Разбира се вече все по-често се случва да вкуси. Но все още  близнаците са по-всеядни от него и дори да не харесат храната рядко отказват да я опитат поне. Та съм щастлива, че поне злоядия проблем на Давид при тях не съществува

Моят син обикновенно прави така, когато се е наял и вече му се е доиграло, тогава обръща храненето на игра. Казваш, че близнаците често се хранят и ядат по малко. А защо не пробваш да въведеш режим? Моят син яде приблизително в 9, в 13, в 16 (или когато стане от следобеден сън) и след това в 19 часа. Поне по този начин като седне да яде съм сигурна, че е гладен, а не че играчките са му скучни и си търси друга форма на забавление В началото го оставях да маца, щото си мислех, че се учи да яде сам, но сега в повечето случаи започвам да го храня и когато поиска сам хващаме двамата лъжицата. Обикновенно, когато започне да я бута или обръща знам, че се е наял и спирам с храненето. Изчакай да изгладнеят, ама не прекалено много, че тогава стават големи киселици и започни да ги храниш, като започнат да мажат, прибери храната и им дай пак след около половин час или когато се успокоят или когато там огладнеят. Това показва на децата, че храната е за ядене, не за игра

Радвам се, че спат повече нощем

Rylie, знам, че ще прозвучи идиотски, но аз не мога да преценя кога децата ми са гладни, на колко време горе долу огладняват и какъв режим да им направя. Причините са 2 - защото те много, почти непрекъснато реват, мрънкат, пищят ... и аз обикновено не знам защо го правят и винаги им давам да ядат да не би да са гладни. Те съответно никога не отказват, но вече описах как ядат - кое глътнат, кое не. Освен това да им дам да гризат нещо е единственият начин да им затворя устата за 5-10 мин защото както вече казах не спират да пищат и това може да побърка и най-големия и безчувствен дръвник. В количка примерно ако не им дам нещо да гризат пищят, гърчат се, не им се седи. Та затова така се получава, а не че не знам, че си е най-добре с режим - просто не ми се дава никакъв шанс да го изградя 

За пищенето напълно те разбирам, бях пуснала една тема наскоро по повод вечното сърдене, тръшкане и т.н. ние сме същите И аз се улавям, че понякога му давам да яде не щото мисля, че е гладен, а само, за да млъкне поне за малко, че макар и да е един, имам чувството, че пищи колкото три Дано чуеш и по-практични съвети, аз за друго освен за режим не се сещам, но само ти си знаеш кво ти е на главата, успех каквото и да решиш

Казвай бързо как успя да го направиш, моята на 9 месеца не желае да си пъхне сама пълна лъжица в устата. Млякото отдавна самичка го пие, ситно нарязани плодове тъпче самичка, но ако успея скоро да я науча и с лъжица да борави съм готова за второ. 

По темата - съчувствам ти, не знам как са температурите при вас сега, но ако е топло оставай ги голички да ядат  Тези двамката ти взимат здравето. 

Олеле! 

Нашето бебешко столче може да се направи на масичка, просто я слагах да седне, слагах яденето пред нея, връчвах й лъжицата и я оставях да се забавлява известно време, като аз през това време обикалях с парцала около нея. Беше голямо цапане, а пълна лъжица да пъхне беше абсурд, до устата най-често не стигаше нищо. Затова правех двойни порции ядене. Пробвай първо с по-гъсти неща, по-лесно се задържат в лъжицата и детето не се изморява толкова бързо. Цапането е неизбежно, така че просто бъди готова за повече пране и чистене, и естествено, по-дълго време за хранене. Търпение му е майката 

О, и аз така правих, но след няколко пъти миене на стени се отказах. Ще пробвам пак на с лесно измиващи се храни. Мерси.   

 

Ние направо сменихме тапетите, след като се научи да се храни 

Ох.....позната история-направо съм луднала вече

2 порции ако са ще прежаля, ама в нашия случай минимум 5 са нужни, щото положението е  Но за мен това е неуважение към храната, труда на мъжа ми моя собствен и не мисля, че е добра идея да уча децата си да се гаврят с храна. По-добре на 3 години да се научи да яде само, отколкото да изхвърля тонове храна преди това и да се разсипа от чистене и ремонти и пак да не е ясно дали накрая няма да се научи да си играе с храна вместо да я яде. Направо ви казвам иде ми да се застрелям с тия същества - всички нормални неща, които другите деца учат с лекота и естествено, при моите е цял е подвиг да ги науча на тях. За сега без успех, та се чудя изобщо възможно ли е и зависи ли нещо от мен или просто трябва да чакам сами да се осъзнаят. Като ги види човек ще каже че в къщи родителите им ядат така и децата са го изкопирали. Поне яденето да беше само, а то са камара неща. Къде па едно се не падна нормално да му се не види 

Има огромна разлика между играта с храна и самото хранене. При нас цапането беше само от неумело използване на лъжицата, никога не е хвърляла или размазвала нарочно. Ако се опитва да играе, просто хвани ръчичката (така, както е хванала лъжицата) и внимателно я поднеси към устата на детето.

Успех 

Ники, моят син имаше период в който искаше сам да яде и не позволяваше да направлявам ръката му.
А сам не се справяше и всичко отиваше върху него.
Купих му лъжичка която е с ъгъл и с нея се опитваше (по-точно бъркаше в храната), а с друга аз го хранех.
Той също беше труден, злояд, плюеше и до преди 3 месеца пасирах храната.
Промяната стана сякаш изведнъж, но дълго преди това му давах нарязана краставица или плод да яде с вилица, след това печен картоф и пилешко.... и така поне се научи да уцелва храната.
малко преди да стане на 2г. спрях да пасирам - О, чудо! започна да дъвче и спря да плюе! Преди това, всяко по-голямо парченце се изплюваше и мяташе на земята....или направо цялата хапка 
Вече се храни с храна за големи, научи се, че седне ли ще яде. След като съм дала повече от половината му позволявам да продължи сам под мое наблюдение. Купих му и едни лигавници стигащи до коленете, с ръкави - от горе хавлиени, отдолу мушамяни.

Niki,мисля,че това е нормален период,през който преминават децата  Моят също е така,но се сеща да го прави,когато вижда,че аз хапвам с него или някое друго дете.Защо не се опиташ да ги храниш поотделно и по-рядко-може да помогне.

А моята не иска да хване нито лъжица,нито вилица сама,защото е все бясно гладна и няма търпение да се учи сама-ядосва се,хвърля вилицата/лъжицата и реве да я нахраня.

Оф, сега пък като че ли забелязвам, че при Ева се появява подобен проблем като при Давид, а именно: За това дете всякаква нормална храна е за игра, а единственото, което признава когато наистина е гладна е АМ. Тъкмо се бях зарадвала, че близнаците няма да са злояди като брат си и сега се разочаровах. Теди поне за сега е почти всеяден. А Ева кара само на трохи хляб и бисквити, АМ и портокал или праскова. Всичко останало и е адски интересно, но само да го пробва след което продължава да се играе с него. Одеве пищеше неутешимо за да и дам да си играе с таратора. Дадох и с надеждата, че ще се опита да хапне нещо. Нищо подобно - това, което прави е да си го бърка и да вади лъжицата, да я размахва и да гледа как хвърчи мляко из къщата  Ако и го взема наддава кански писъци.  Ех, живот ли е да го опишеш. Някой явно има сметка от това да ми е гадно 
Grozno pate, по-нагоре писах защо не ги храня по-рядко. Иначе често се случва поотделно да ги храня. Но това не помага по никакъв начин. Всъщност забелязах, че Теди се оставя да го храня, когато наоколо се случва нещо и той яде механично без да се усеща някак си. Но на Ева почти не и действа метода с разсейването. Може да си отвори устата да вкарам нещо, но рядко харесва вкуса и си го плюе или си го вади и азглежда,размазва, пуска на пода... бе както си прави обикновено - нема залъгване при нея. И Давид е така - не иска ли нещо никаква земна сила не може да го накара да го изяде.

NikiFin явно едното ти дете е злоядо и си играе с храната, а второто гледа от първото да не остане назад...  Лошото е, че са малки и че са много и сама не можеш да се бориш с всичките... Лоша работа... 

Бая се похилих с твоите постове,НикиФин  Не ти е лесно,приzнавам..Знам и че не е смешно,но така zабавно го описваш..
Не мога да ти помогна,сина ми вече е голям,честно каzано не помня как беше.Само да ти кажа,дръж се ще мине все някога,а до тогава...ми дупе да ти е яко 

Не мога да ти помогна. Ние сме на 2 год. и 2 месеца. От много отдавна се опитваме сами да ядем и честно казано понякога доста успешно. Когато иска седи чинно, яде без де се цапа и не ми позволява да я храня. Но бързо й омръзва и хем започва да се върти, хем не ми дава лъжицата, не иска лигавник и започва да изсипва храната и ме гледа предизвикателно или пляска с лъжицата в купичката. И ние имаме много снимки на тази тема. Освен това я е гнус да пипа обелени плодове и зеленчуци и докато другите деца сами си гризкат, ние се гоним и даваме в устата (като изключим динята, която обича да стиска, познайте какво се случва). И аз се успокоявам, че това е част от опознаването на храната и е временно, но на човек в един момент му писва.

Децата правят това, което им се позволява.
Никога не съм имала проблем с мацотене, понеже не обичам да мия дете, под и маса след всяко хранене. Сяда, яде, става. Да си държи/играе с играчки докато яде, или да гледа филмче - никакъв проблем, научно е доказано, че децата трябва да правят това, докато се хранят. Но да се маже- не. Вдигам от масата и заминава.
Според мен проблема е в теб, нищихме го в онази тема за интересните деца. Как така на годинка няма да знаеш защо мрънкат децата и няма да можеш да въдвориш ред? А като станат на 15?

Мацане и цапане - до болка позната история . И двете ми кукли като започнат да ядат стават като прасенца , а около тях - като кочинка . Особено малката ако знаете как само професионално редува : една лъжица в устата , една в пазвата , една зад себе си . Обаче ето ви едно решение- съвет . За да не чистя разлята , изсипана и размацана навсякъде храня , веднъж сложих две стари покривки - едната на земята , а другата - на дивана зад децата докато ядат . Сега всеки път го правя и помага -определено .   

Съгласна съм с Пандора.
Опитай се да им оставяш по-големи интервали между храненията (доколкото могат да се нарекат така). Дете, доброволно умряло от глад, няма    Като мрънкат - предлагай други занимания. След около 2 ч. най-рано - тогава предложи храна. Като си играят с нея и мажат всичко - кротко, но твърдо дръпни храната и категорично им кажи, че тя не е за игра. И така - всеки път, когато започват да мажат и изсипват. Бъди добра, но твърда, трябва да звучиш категорично.
Оттук нататък трябва да им поставяш ясни граници докъде могат да стигнат. Това не важи само за храненето - за всичко. Иначе ще луднеш, а децата в края на краищата ще израстнат малки анархистчета, които трудно ще се вписват в нормалните ограничения на живота в обществото. Което ще направи техния живот много труден в бъдеще...

Следя ти историята с близнаците отначало, съчувствам ти, възхищавам ти се и те разбирам. Аз съм най-голямата в многодетно семейство + много братовчеди за отглеждане и на базата на достатъчен опит ти казвам:  Научи се ти самата да им поставяш граници. И да ги научиш да уважават труда: твоя, на баща им и т.н. въплътен в храна и т.н. Това е напълно постижимо и без човек да изпада в авторитарност и пречупване личността на детето. Опитай се да намериш златната среда!

Подкрепям мнението на bilkata, трябва да им оставиш интервали между храненията. Имай предвид, че след 1 год. започват да разбират, да си изграждат вкусовите предпочитания, поведението вкъщи и навън. Моя син в този период отказа да се храни и след малко насилване от моя страна, сега не яде плодове и зеленчуци. Както си писала, за тях храната е игра, а млякото е истинската храна, ако не го спреш те чака още по лошо.
В този период, те искат да са като възрастните, щом е искала да види таратора не и давай да яде, двете заедно го направете, държиш и ръката, бъркате, слагате го в хладилника да се съхрани за обяд за всички, довечера обясняваш пред всички на тати как малка е правила таратор. В този период кухнята им много интересна, сина ми си играеше са с кухненските неща. Доста е досадно, ще трябва да им отделяш повече време да вършите неща за големи, само заедно и така ще направят разлика, кое е за играта и кое не.

Аз пък още не съм започнала да го оставям да пробва да се храни сам. А като чета май вече е време.

Тук всички едногодишни се хранят сами. Това е нормалното, ненормално е да не могат. А няма как да се научат ако не ги оставям да се опитват. Затова и го правя. И на Давид му давах да си яде сам филийка даже от по-малък. И той се мацаше, но го правеше без да иска. А тези, особено Ева си играят, мачкат, мацат, хвърлат съвсен нарочно. В яслата децата навършили годинка ги оставят сами да се хранят, никой не им слага в устата. Даже и по-малките понякога сами си ядат. Ако ги бях пуснала на ясла щяха да ме принудят да им давам лъжица за да се учат защото там няма кой да ги храни. Давид на 1 г и 5 месеца го дадох на ясла. Тогава той беше трениран в къщи да яде с лъжица, но не много защото боравеше много неумело и цялата храна отиваше на земята. Но в яслата казаха КРАЙ, да го оставяме сам и щем не щем... А на тези и чиния не мога да сложа пред тях, щото не знам и половин минута дали ще остане на мястото си. Случвало се е да набарат наша чиния и си я хващат и я пускат на земята. Давид чак така не е бил пък и не знам някое дете да го прави. Гледам ги в яслите как чисто ядат и знаят, че чинията стои на масата. Хранят се всяка вечер на масата с нас, виждат как ние се храним, но те не го правят.
Но понеже ситуацията е доста необичайна и крайна може би сте прави, че не трябва да им давам да играят пък когато се очовечат, ако ще да е на 3 годинки чак тогава ще им се даде чиния и лъжица. Гледам да им давам парченца, които сами да си вземат, щото не обичат в уста да им слагам, но по едно оставям пред тях и като го изядат давам следващото. Щото ако са много и почват да метат масата с ръце и всичко бутат на земята. Пък лъжица и чиния в обозримо бъдеще няма да видят. Поне докато не реша да ги пращам на ясла, което ще е най-рано др година де.
pandora, с филмчета съм пробвала, но не действа. Не ми е ясно как може да си играе с играчки и същевременно да се храни. Но дори и да е възможно, в нас е правило докато се храним да няма играчки на масата. Не знам кой е доказал, че така трябва да се прави, но в Дания това не е прието, никой не го позволява на децата си  и те пак си хранят като добри деца.
И сега по твоята логика ще излезе, че щом имам този проблем значи ми е хоби да чистя и да сменям дрехи след след всяко хранене - да ама не. Както вече казах с Давид не съм имала този проблем, но не е щото не съм го искала, а  просто защото не ми го е създал. Предполагам и случаят с твоите деца е същия, а ти се заблуждаваш, че заслугата е твоя.

Нормална реакция на 1 годишни деца.
По-добре се радвай, защото има родители, които се оплакват, че децата им не проявяват интерес да се хранят сами и на 3 години.

Слагай ги с вас на масата, нека гледат как вие се храните. Показвай им как се хранят мама и тате и не се мажат с храна, а когато остават по чистички ги хвали и им давай нещо за награда.
И успех... Аз съм го минала отдавна този период, но сега пак ще ми предстои....

има едни лигавничета (на мен от щащите ми ги донесоха) кат огормна блуза без гръб с ръкавки от материя като тънка мушама -само се мият, макар дори и с мазно да за изцапани а под нея да са само с памперс

Сериозен ти е проблемът и какъвто и лигавник да сложиш, той само ще ти спести евентуално малко пране, но няма да реши кардинално въпроса.
И аз ще се присъединя към тези, които те съветват да въведеш правила и да определиш границите. Първо - режим на храненията, и без това после и в яслите ще трябва да ядат под час (все пак и възрастните ядем в приблизително определени часове). Ако много-много-много се притесниш да не би да са гладни между часовете за хранене, предложи им в краен случай нещо, което могат да държат в ръка (без да сядат на масата), парче плод или нещо подобно. В момента, в който го хвърлят, размажат и т.н., го прибираш - избягвай да изхвърляш храна пред тях обаче, да се научат, че храната е ценност и не се пилее с лека ръка (изхвърляй, когато не те виждат).
Когато са на масата: ако изпуснат нещо неволно на пода (вилица, лъжица, купичка дори), подай им го; ако хвърлят нарочно - прибираш и повече не го получават. Пред тях да има минимално количество храна - хем да не я хабят, хем да не правят големи поразии. И ако много започнат да дивеят, махай ги от масата без никакво съжаление.
В някои отношения звуча доста крайна, но от личен опит вече знам, че граници и правила трябва да има. Синът ми също се опитва да си играе с храната и донякъде му позволявам, но пресичам още в зачатък всякакви дивотии като хвърляне на прибори от масата, умишлено размазване по пода и т.н. И има ефект. Все още не може да се храни напълно самостоятелно, не се справя добре с лъжицата, обикновено се цапа... но когато изпусне нещо на пода, слиза, взима го и ми го подава (или си го изяжда ).

Все си мисля, че това мазане е нормално за деца на годинка.
Няма нужда да се притесняваш. Тук не съм видяла дете на 1 годинка да яде само друго освен бисквитка, камо ли да яде чисто.
Тези в Дания явно са много по-дисциплинирани.
Освен ако са много ящни деца - големият ми син започна да се храни сам и то много чисто на около 1г. и половина... но той обичаше да яде всичко и по много, вечно беше гладен и нямаше търпението яз да го храня. На 2 годинки сам сядаше на нашата маса и ядеше като възрастен.
Малкото диване е друга работа - злоядо и криво беше щом станеше дума за храна. То реклами ли не се гледат, то музика ли не се слуша, и някоя кола с него храня  Сега малко се поочовечи и иска сам да яде, но повече цапа и почти всичко течно се излива преди да стигне крайната цел.
Та мисълта ми е да спреш да се шашкаш.
Наистина остави по-големи интервали за хранене и точен час - за закуска , обяд , вечеря. Храни ги, ако започнат с мизериите, събаряне на купи, плюене и други подобни, просто прибери яденето до другият час на хранене.
Гладни деца няма, щом в къщата има храна.
Ако сега ги научиш да те правят на маймуна, какво ще стане като поотраснат и захитреят още повече?

Аз пък не бих се притеснявала, че на една годинка не могат да ядат сами.

Дъщеря ми тръгна на ясла на 1г и 3м и мисля, че доста по- късно почна да яде самичка.
Не нормално било..не го разбирам това...тия пък

Само спокойствие и малко по- малко всичко ще си дойде на мястото.

Успех