Здравейте, момичета! Трябва ми малко помощ или съвет, ако някой е имал подобни проблеми. От няколко месеца имам някакви проблеми с нервите- превъзбудена съм, понякога ми се ускорява пулса, ставам избухлива, дори се е стигало да ми се случва нещо с лицето, все едно ми се сковава. Отидох на невролог, който ми изписа деанксит и го пих около 2 седмици всяка сутрин. Тя ме прати и на ендокринолог да ми види щитовидната жлеза. Оказа, че имам възел, който обаче не ми пречи. Нямам никакво нарушение в хормоните, направиха ми всички изследвания. Препоръчаха ми да ходя на наблюдение с ехограф през шест месеца. Уж се пооправих, но напоследък пак започна да ми става така притеснено, понякога ми се ускорява и пулса (слава богу не е било толкова силно като преди). По принцип работата ми е много напрегната и знам, че товва е основната причина. Това, което ужасно ме притеснява е, че аз се паникьосвам, когато започнат да се появяват тези симптоми и освен това постоянно си вкарвам някакви филми, че нещо съм болна ( например заболи ме леко корема, аз знам, че ще ми идва и вероятно е от това, но започвам да си мисля "ами, ако имам проблеми със стомаха и т.н.) Невроложката на няколко пъти ми казва, че всичко е до психика и трябва да се разтоварвам, но някак си не се получава. Моля ви, някой да ми даде съвет какво да правя? Мислите ли, че трябва да посещавам психолог или психотерапевт? Как според вас мога да изпускам това напрежение? Трябва ли пак да пия някакви хапчета за нервите, или билки, или нещо друго? И да попитам още нещо- все пак може ли тези неща да са свързани с възела на щитовидната жлеза, след като хормоните ми са в норма? Другият проблем е, че от няколко седмици ми е червено гърлото и джи пи-то ми предписа биопарокс, но не ми помага. Свързани ли са всички тези неща? Благодаря на всички, които ще ми пишат.
- Публикувана: 11 юли 2008, 01:42 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2010, 11:07 ч.
Проблеми с нервите
Здравей. Правилно са ти казали ,че всичко е до психика и внушение. Както всеки човек и аз съм имала моменти на силно притеснение дори от нищото, при мен по едно време особено в тинейджърската възраст това се беше много задълбочило. Бях много стеснително дете и от там може би тези проблеми. Усещах ,че не е наред нещо, но знаех, че само аз със своите мисли и нагласа мога да променя това. Сега рядко ми се случват такива моменти, но се случват. Нещо като паника ме обзема без видима причина, но пък и нея мога да регулирам.Някак самата ми нагласа за живота е съвсем друга. Важното е да прогонваш лошите мисли възможно най-бързо като те обземат, да излизаш повечко, да се усмихваш , тези неща на мен много ми помагат, за да живея в мир със себе си. И до ден днешен обаче не мога да се преборя със страха си от лекари и лекарски кабинети, вляза ли там се побърквам направо. Така,че виждаш нещата са преодолими, живеем просто в такъв живот,че стреса ни е малко в повече и е нормално почти всеки 10 на 100 от хората да имат подобни проблеми.
Не мисля, че имаш проблем с щитовидната жлеза, но дори да е така, тя не е причина за състоянието ти. Както сама си озаглавила темата - имаш проблеми с нервите. Аз имах същите. Провиха ми какви ли не изследвания - хормонални, щитовидната жлеза, записи на сърцето. Накрая ми поставиха диагноза "свръхчувствителност на нервните импулси". Ето това "сковаване", изтръпване на лицето и показателно за проблем с нервите. Аз имах изтръпване не само на лицето, но и на ръцете и краката. Буквално се сковаваха - стоиш в съзнание, но си "скован" и не можеш да правиш нищо - нито да движиш ръцете, нито краката, нито да говориш, защото и устата ми се е изкривявала. На няколко пъти ми се е случвало и ме карат в бърза помощ, където ми бият инжекция лексотан. После започнах да пия орално лексотан и диазепам, но една жена - врачка - ми каза да спра тези хапчета, защото съм много млада и няма да ми помогнат. Каза ми просто да внимавам с емоциите. При рязка смяна на емоциите, да речем - от страх, напрежение да минеш на радост - това задължително оказва силно влияние. Спокойствието е най-важното.
Посещавала съм и психолог, и невролог, но не ми помогнаха. Просто трябваше да променя мирогледа си и да спра да се нервирам за всяко нещо. Това е типично за интровертните хора. Но не се среща само при тях.
На мен лично ми помагаха много следните неща. Пиех известно време, не помня точно колко, "коктейл" от капки мента, глог и валериан - по 15 капки 3 пъти дневно(т.е. 15 к мента+15 капки глог+15 капки валериан). Когато почувствам, че ми се влошава състоянието, си слагам 1 валидол под езика. А когато усетя сковаване или изтръпване в лицето, започвам да го масажирам по следния начин - с показалеца или средния пръст на ръцете започваш "плъзгане" на пръстите с лек натиск от слепоочието надолу по скулите и стигаш до върха на носа, като докосваш пръстите при върха. Правиш така поне 10 пъти.
Но наистина се опитай да си промениш мисленето, психиката. Гледай по-отгоре на нещата, не се нервирай излишно. Ако можеш, ограничи кафето с кофеин, кока колата и всякакви подобни напитки, спри да пушиш, ако можеш, или поне се ограничи.
Ако нямаш приятели, пред които да си разтоварваш душата, да споделиш, какво те тормози, води си дневник.
Желая ти успех!
Посещавала съм и психолог, и невролог, но не ми помогнаха. Просто трябваше да променя мирогледа си и да спра да се нервирам за всяко нещо. Това е типично за интровертните хора. Но не се среща само при тях.
На мен лично ми помагаха много следните неща. Пиех известно време, не помня точно колко, "коктейл" от капки мента, глог и валериан - по 15 капки 3 пъти дневно(т.е. 15 к мента+15 капки глог+15 капки валериан). Когато почувствам, че ми се влошава състоянието, си слагам 1 валидол под езика. А когато усетя сковаване или изтръпване в лицето, започвам да го масажирам по следния начин - с показалеца или средния пръст на ръцете започваш "плъзгане" на пръстите с лек натиск от слепоочието надолу по скулите и стигаш до върха на носа, като докосваш пръстите при върха. Правиш така поне 10 пъти.
Но наистина се опитай да си промениш мисленето, психиката. Гледай по-отгоре на нещата, не се нервирай излишно. Ако можеш, ограничи кафето с кофеин, кока колата и всякакви подобни напитки, спри да пушиш, ако можеш, или поне се ограничи.
Ако нямаш приятели, пред които да си разтоварваш душата, да споделиш, какво те тормози, води си дневник.
Желая ти успех!
Здравейте, и аз съм от психически разстроените. Проблемът ми е че живея със страхове(всеки човек живее),но на мен в последно време станаха неконтролируеми изцяло са свързани със страха ми за безопасността на детето ми.
От половин година ходя на нова работа ,на предишната ми работа бях непрекъснато в движение, а сега работя от сутрин до вечер в офис и това малко ме притеснява от такава гледна точка , че ако стане нещо със сина ми не мога да реагирам толкова бързо.
Миналата седмица преживях малко стресови ситуаций и това се оказа много силно напрежение за мен- сега съм в депресия, плача за щяло и нещяло изпадам в паничешки кризи според психолога ми е силна тревожност за сина ми вследствие раздялата ми с него (започването на новата работа)
Ходих на интервю при нашия хомеопат и сега ще започна да приемам лекарства и ще ходя на психотерапевт за да успея да се преборя с мислите за лошото.
И аз като вас ми се е случвало моменти в които не можеш да се контролираш, изтръпват ми ръцете, не ми достига въздух и др.- това са паничешки кризи и ако можете сама да се пребориш с мислите - да се самоиронизираш какви са тези глупости където си ги мисля и т.н е добре, но ако е дошъл момента в който вече не можеш сама да се справяш те съветвам да потърсиш специалист.
Ако имаш желание мога да ти дам координати на хомеопата- за интервю, незнам някога дали си се лекувала чрез хомеопатия- трябва да имаш желанието да се лекуваш по този начин и поне няколко посещения при психотерапевт , за да се научиш сама да си решаваш проблема и да контролираш мислите си
Желая ти успех
От половин година ходя на нова работа ,на предишната ми работа бях непрекъснато в движение, а сега работя от сутрин до вечер в офис и това малко ме притеснява от такава гледна точка , че ако стане нещо със сина ми не мога да реагирам толкова бързо.
Миналата седмица преживях малко стресови ситуаций и това се оказа много силно напрежение за мен- сега съм в депресия, плача за щяло и нещяло изпадам в паничешки кризи според психолога ми е силна тревожност за сина ми вследствие раздялата ми с него (започването на новата работа)
Ходих на интервю при нашия хомеопат и сега ще започна да приемам лекарства и ще ходя на психотерапевт за да успея да се преборя с мислите за лошото.
И аз като вас ми се е случвало моменти в които не можеш да се контролираш, изтръпват ми ръцете, не ми достига въздух и др.- това са паничешки кризи и ако можете сама да се пребориш с мислите - да се самоиронизираш какви са тези глупости където си ги мисля и т.н е добре, но ако е дошъл момента в който вече не можеш сама да се справяш те съветвам да потърсиш специалист.
Ако имаш желание мога да ти дам координати на хомеопата- за интервю, незнам някога дали си се лекувала чрез хомеопатия- трябва да имаш желанието да се лекуваш по този начин и поне няколко посещения при психотерапевт , за да се научиш сама да си решаваш проблема и да контролираш мислите си
Желая ти успех
Препоръчвам на всички притеснени и изнервени билков чай. Казва се Успокоителен чай и е на фирма Селибиум Варна. Продава се в аптеките в опаковки от 100 г. и се пие два пъти на ден след хранене. Пих го няколко пъти: единият път бях подложена на напрежение в службата, вторият път намерих майка си починала в съня си без да е боледувала преди това. Пила съм го и когато без видима причина съм много изнервена в продължение на дни. Много съм доволна. Съпругът ми и зълва ми също пиха от този чай и също са много доволни. Още първия - втория ден ще почувствате ефекта. Когато аз или супруга ми сме изнервени и т.н. го пием около месец. Сканирах картонената част на опаковката и можете да я видите ето тук и тук.
Правилно са ти изписали дианксита , но за да има ефект се пие по - продължително време 
Много хубав медикамент 
Най- малко 6 месеца , зада покаже добър резултат 
Моят съвет е да се консултираш с психиатър , всичко при теб е на психична основа 
Аз приемам също дианксит и съм страшно доволна 
Успех, миличка 
Много хубав медикамент Най- малко 6 месеца , зада покаже добър резултат Моят съвет е да се консултираш с психиатър , всичко при теб е на психична основа Аз приемам също дианксит и съм страшно доволна Успех, миличка
По-добре зарежи химиите - деанксит, лексотан и пр. Билковите лекарства и чайове са ОК, стига да не се прекалява с тях. Аз ти препоръчвам от личен опит да потърсиш някъде близо до вас курсове по йога. Само 1-2 пъти в седмицата да ходиш, ще има невероятно благотворен ефект върху нервната ти система, а и върху всякакви потенциални проблеми с щитовидна жлеза, стомах и т.н. Успех! 
Препоръчвам на всички притеснени и изнервени билков чай. Казва се Успокоителен чай и е на фирма Селибиум Варна.
Също го препоръчвам.По-добре е от всякакви химии. 
Благодаря ви много момичета за съветите. Вече си купих билковия чай, ще видим как ще ми подейства. Мисля да посетя първо отново ендокринолог, за да изключим категорично щитовидната жлеза, и след това ще мисля за някакви психотерапевти.
Между другото някой от вас чувал ли е за някаква психотерапевтка в Ямбол, която лекувала с някакви странни източни методи и трябвало месеци наред да си запазиш час при нея. Това, което на мен ми казаха е,че приемала хора само в понеделник, вторник и сряда и много помагала. Ако някой има повече информация, моля да ми пише.
Между другото някой от вас чувал ли е за някаква психотерапевтка в Ямбол, която лекувала с някакви странни източни методи и трябвало месеци наред да си запазиш час при нея. Това, което на мен ми казаха е,че приемала хора само в понеделник, вторник и сряда и много помагала. Ако някой има повече информация, моля да ми пише.
Здравейте приятели ! Нуждая се от съвет.... напоследък се чувствам зле..Явно имам проблеми с нервите много избухвам ..даже плача със и без повод.Не знам какво ми става и на какво се дължи но аз го отдавам на нервите.Пих всякакъв вид чай...било то за нерви или за друго,но уви все така нервна съм.Даже цикъла ми се обърка стана супер нередовен..един месец го има другия го няма..Лекарства не искам да пия да се тъпча с вредни химии.Какво да правя на лекар не ми се ходи ... ще ме изкарат болна ще ме уморят без да има нищо.Каквато параноична съм ще кажат нещо и ще си го сложа и съм в кюпа...Споделете,дайте ми съвет !!! Моля ви 
Състоянието ми прилича на вегетативна дистония - аз съм лекувана от това състояние преди години. Никой не може да те разбере ако не го е изпитвал това за което говориш. Аз бях много зле, освен сковаване съм била при криза със жестока тахикардия и посиняване на устните и усещането че умирам! Освен това след стрес ми се случи и говора да бъркам - мисля и искам да кажа едно а говоря съвсем друго нещо 
Помогна ми лечение по схема, за три месеца бях нов човек! минаха години и никога повече не съм получавала кризите по време на които " умирах" всеки ден!Невролога ми обясни че това е състояние а не заболяване!
Добър невролог който ще назначи съответните изследвания ще ти помогне много! На мен ми правиха ЕЕГ и след това ми беше назначено лечението което си беше точно за мен и ми помогна!
И до днес съм си чувствителна и емоционална, просто тип нервна система, но не се повториха онези ужасни усещания!
Успех и горе главата!
Помогна ми лечение по схема, за три месеца бях нов човек! минаха години и никога повече не съм получавала кризите по време на които " умирах" всеки ден!Невролога ми обясни че това е състояние а не заболяване!Добър невролог който ще назначи съответните изследвания ще ти помогне много! На мен ми правиха ЕЕГ и след това ми беше назначено лечението което си беше точно за мен и ми помогна!
И до днес съм си чувствителна и емоционална, просто тип нервна система, но не се повториха онези ужасни усещания!
Успех и горе главата!
Здравейте!Много търсих информация свързана с нервите,но така и не разбрах дали моят проблем е на нервна почва! Имам бебе на 7 месеца!Малко преди да родя се преместихме при родотелите на мъжа ми!След като родих и се прибрах от болницата,започнаха да ме тормозят,мъжът ми и майка му!Тормозът беше на психическа основа и аз започнах да усещам как треперя постоянно,плачех без да искам,беше ми лошо,отпадналост,повръщане и гадене!Едвам издържах и с много мъки успях да обедя мъжа ми да се изнесем!Това стана на втория месец от раждането!Той не спря да ме кара да се чувствам по този начин,и вече 6 месеца аз съм в това състояние!Когато пък се срещна с майка му ми стажа лошо!Разтрепервам се,замайвам се и ми се жие свят,повдига ми се!Знам че е странно и налудничаво,но и в къщи вече съм така!Страх ме е какво се случва!За детето се притеснявам,защото ме гледа как плача и треперя и сигурно приличам на луд човек!Опитвам се сама да си помогна,но...вече не се контролирам! Посъветвайте ме нещо
Здравейте момичета
От петък ме задушава,трудно си поемам въздух,на моменти все едно ми е запушено гърлотоНапрежението в работата ми е огромно,тези три дни просто блокирах напълно.Очаквах всико да приключи тази сутрин,след като реших,че ще се успокоя след добре свършена работа.Но,не.Прибрах се и промяна никаква.Отидох до ендокриноложката,понеже си мислех,че е от гушата ми/аз нямам възли и прочие-увеличена е дифузно,но като се ядосам ме стяга така,даже ми се случвало да се удрям в гърдите,защото не ми достига въздух/.Да,обаче тя каза,че няма промяна и не би трябвало да се оплаквам и да мисля,че проблема ми е от нея.Каза по-полека с нервите и стреса и ми предписа Валидол при задушаването и Анервина/капки-по 15,20 вечер/.Рече успокой се малко пии капките и би трябвало да се почувстваш по добре,ако не ще те пращам при друг специалист.Главата ме стяга отзад,толкова съм раздразнителна,че чак детето ме дразни като подскача в момента покрай мен.Стяга ме таз гуша и това е....На моменти имам чувството,че ме боли Само като се сетя,че утре трябва да ида на работа и ме души....
Дали не е най-добре да се отправя към друг специалист???
От петък ме задушава,трудно си поемам въздух,на моменти все едно ми е запушено гърлото
Напрежението в работата ми е огромно,тези три дни просто блокирах напълно.Очаквах всико да приключи тази сутрин,след като реших,че ще се успокоя след добре свършена работа.Но,не.Прибрах се и промяна никаква.Отидох до ендокриноложката,понеже си мислех,че е от гушата ми/аз нямам възли и прочие-увеличена е дифузно,но като се ядосам ме стяга така,даже ми се случвало да се удрям в гърдите,защото не ми достига въздух/.Да,обаче тя каза,че няма промяна и не би трябвало да се оплаквам и да мисля,че проблема ми е от нея.Каза по-полека с нервите и стреса и ми предписа Валидол при задушаването и Анервина/капки-по 15,20 вечер/.Рече успокой се малко пии капките и би трябвало да се почувстваш по добре,ако не ще те пращам при друг специалист.Главата ме стяга отзад,толкова съм раздразнителна,че чак детето ме дразни като подскача в момента покрай мен.Стяга ме таз гуша и това е....На моменти имам чувството,че ме боли Само като се сетя,че утре трябва да ида на работа и ме души....Дали не е най-добре да се отправя към друг специалист???
paulina_j, ти си голяма, умна и зряла жена, която е майка. Време е да го осъзнаеш и да спреш да позволяваш да те манипулират и сриват психически. Време е да застанеш над нещата, а не да приемаш всичко навътре. Имаш детенце и вярвам, че ако теглиш една майна на мъжа си ще се оправиш страхотно и сама, че може да срешнещ и по-грижовен и любящ мъж. Тропни му с крак и твърдо му заяви, че няма да позволиш да те срине психически, защото си нужна на детето си и заради ДЕТЕТО трябва да застанеш НАД тези неща.
Какво има толкова да се връзваш и притесняваш от свекърва си. Вникни в израза "Тя майка няма да ми стане, а аз на нея дъщеря никога няма да бъда" и я приемай като досадна позната, която се опитва да се меси и налага, но решенията вземаш ти. Ако след среща с нея се чувстваш зле вземи си от църквата светена вода и преди планирана среща хубаво се измий, а след като се разделите пак.
Моята баба, която е изключително мил и добър човек, ми е разказвала, се е чувствала така като теб - свекърва и съвсем целенасочено е настройвала мъжа и срещу нея и тормоза е бил огромен, докато една вечер след много треперене, повръщане и плач и станало много лошо и била убедена, че умира. Каза, че си мислила само "Какво ще стане с детенцето ми, на тия зли хора ли ще го оставя?" и когато се посъвзела всичко се променило в нея. Не, че те станали по-добри, но тя спряла да се товари и мъчи, с времето намерила начин да ги игнорира като я тормозят и полека лека извлачила дядо ми от влиянието на майка му.
Ще се справиш, горе главата - пусни теми тук, разкажи ни, надживей го
Какво има толкова да се връзваш и притесняваш от свекърва си. Вникни в израза "Тя майка няма да ми стане, а аз на нея дъщеря никога няма да бъда" и я приемай като досадна позната, която се опитва да се меси и налага, но решенията вземаш ти. Ако след среща с нея се чувстваш зле вземи си от църквата светена вода и преди планирана среща хубаво се измий, а след като се разделите пак.
Моята баба, която е изключително мил и добър човек, ми е разказвала, се е чувствала така като теб - свекърва и съвсем целенасочено е настройвала мъжа и срещу нея и тормоза е бил огромен, докато една вечер след много треперене, повръщане и плач и станало много лошо и била убедена, че умира. Каза, че си мислила само "Какво ще стане с детенцето ми, на тия зли хора ли ще го оставя?" и когато се посъвзела всичко се променило в нея. Не, че те станали по-добри, но тя спряла да се товари и мъчи, с времето намерила начин да ги игнорира като я тормозят и полека лека извлачила дядо ми от влиянието на майка му.
Ще се справиш, горе главата - пусни теми тук, разкажи ни, надживей го
Здравейте, моя абстрактен съвет е изкристализирал след много деанксит, антидепресанти, лексотан и т.н. Аз определено се страхувах (и сега съм така) от това някой да не се разболее, аз да не се задуша или сърцето ми да се разтупка толкова силно, че да спре, да не остана сама, да не се задуша в автобуса и т.н.. След всички кризи се чувствах умаломощена и ми се спеше ужасно много. Накрая не бях в състояние да ходя и на работа, тогава послушах съвета на свекъва си - всеки ден излизах по час на разходка, отначало ми беше ужасно, тя ме влачеше на сила,предпочитах да си седя в нас и да гледам в една точка, но после свикнах. Наложих си да се успокоявам когато дойдат пристъпите, казвах си спокойно нали мина предния път и сега ще мине. И тръгнах на йога. И сега от време на време ме прихваща, имам същите страхове, но в доста по поносима доза.Дано съм полезна на някоя от вас момичета.
Момичета , а някой поти ли се силно през ноща. Аз се мъча с това нощно потене вече три месеца , след силен стрес на работа, който и до сега продължава
През деня често ми се потят ръцете и ми хлопа сърцето.
Пуснах си кръвна картина , но вичко беше нормално , само левкоцитите на горна граница,
Писна ми да се събуждам мокра
През деня често ми се потят ръцете и ми хлопа сърцето.
Пуснах си кръвна картина , но вичко беше нормално , само левкоцитите на горна граница,
Писна ми да се събуждам мокра
Аз в петък се събудих към 1h през нощта , сърцето ми се беше разхлопало , не можах да заспя после до 5. Онзи ден пак така , днес и вчера съм доста по - добре. Аз го отдавам много на промяната във времето , на мен адски много ми действа. Другото е , че много се вълнувам за сватбата си и още повече се рзхлопвам , но за мен това са по - скоро приятни емоции. Някой път много изнервена се чувствам вътрешно и все си казвам , че трябва да се успокоя . Аз много обичам сама да си анализирам нещата и сама да стигна до причината , която евентуално ме държи нервна и да се опитам пак сама да си въздействам по някакъв начин.