Здравейте, имам един въпрос: Мислите ли че, вторите на бившите ни могат да приемат и се грижат истински за нашите деца, или всичко е само поза да се харесат на мъжете?
- Публикувана: 11 юли 2008, 11:21 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2008, 20:53 ч.
питам за децата и вторите съпруги/съпрузи
могат. при това 4есто по добре от майката, щото го няма сантимента на болката и обре4еността.
зависи оба4е от бащата - ако само ш си хвърли детето на телевизора или на поредната "бава4ка-гадже" ве4е нещата придобиват друго измерение.
или вси4ко е до ситуация, хора и ли4на симпатия.
важно е ти как се грижиш за детето си докато си с него, а извън теб то все едно ще се "оцелее" - гладно и жадно няма да остане.
зависи оба4е от бащата - ако само ш си хвърли детето на телевизора или на поредната "бава4ка-гадже" ве4е нещата придобиват друго измерение.
или вси4ко е до ситуация, хора и ли4на симпатия.
важно е ти как се грижиш за детето си докато си с него, а извън теб то все едно ще се "оцелее" - гладно и жадно няма да остане.
Аз бих се грижила за дъщерята на съпругът ми. Както гледам моето дете така бих гледала и неговото. Не виждам нищо чак толкова трудно. Майка немога да и стана и не искам, има си такава, но приятел и човек на който може да разчита защо не. Като сме се женили с него съм знаела, че от грешката му в миналото се е появило дете, което не е виновно за нищо. Изобщо няма да ми дотежи ако това дете реши един ден да дойде да живее с нас, дори ще се радвам защото знам той колко го иска.
Но..... никога не бих поверила детето си на грижите на сегашната на бившия ми. Дори за един час не бих и го дала. Тя е жена на възраст, към 40 е обаче е страшно неуравновесена. Мрази детето ми защото и напомня за мен, и навремето като го взимаше създателя му от време на време правеше всичко възможно да го турмози и да им създава кавги. Накрая постигна целта си баща и син да не се виждат и всичко свърши.
Точен отговор да/не няма. Всичко зависи от умствения багаж на хората.
Но..... никога не бих поверила детето си на грижите на сегашната на бившия ми. Дори за един час не бих и го дала. Тя е жена на възраст, към 40 е обаче е страшно неуравновесена. Мрази детето ми защото и напомня за мен, и навремето като го взимаше създателя му от време на време правеше всичко възможно да го турмози и да им създава кавги. Накрая постигна целта си баща и син да не се виждат и всичко свърши.
Точен отговор да/не няма. Всичко зависи от умствения багаж на хората.
Цитат
Здравейте, имам един въпрос: Мислите ли че, вторите на бившите ни могат да приемат и се грижат истински за нашите деца, или всичко е само поза да се харесат на мъжете?
Много правилно- зависи от
Разбира се,че всичко зависи от умствения багаж 
.Има хора и хора(жени и жени 
)....Не мога да кажа,че 4увствам синът на мъжо,чак като мое дете,щото все пак не аз съм се пънала да го люпа 
.Но съм го приела от самото начало,и се грижа за него когато е в къщи за уикенда.Естествено е ,че не можем да станем втори майки 
(а и аз не искам де),но гледам да не се чувства изолиран в къщи..,все пак си е почти 
у дома.
.Има хора и хора(жени и жени )....Не мога да кажа,че 4увствам синът на мъжо,чак като мое дете,щото все пак не аз съм се пънала да го люпа .Но съм го приела от самото начало,и се грижа за него когато е в къщи за уикенда.Естествено е ,че не можем да станем втори майки (а и аз не искам де),но гледам да не се чувства изолиран в къщи..,все пак си е почти у дома. 
Не е ли по-добре всеки да положи усилия да гледа своето дете, максимално и всеотдайно 
Понякога старанието на човек се приема не както подобава. Естествено, далеч съм от мисълта някоя жена да се бори за чест, слава и медали.
Приятелски отнощения - да, но 100% всеотдайност - вече съм против.
Извинявам се, вече участвах в такъв екшън, патроните са обратно при мен
Понякога старанието на човек се приема не както подобава. Естествено, далеч съм от мисълта някоя жена да се бори за чест, слава и медали.
Приятелски отнощения - да, но 100% всеотдайност - вече съм против.
Извинявам се, вече участвах в такъв екшън, патроните са обратно при мен
Имам доста нагледни подобни случаи край мен- и всички са изключителни като родител.
Аз също съм "втора", но детето не живее при нас, защото са от друг грда и идва само през ваканциите.Разбираме се чудесно, винаги е споделяла с мен повече отколкото с баща си и много ми помагаше, когато брат й се появи..
Аз също съм "втора", но детето не живее при нас, защото са от друг грда и идва само през ваканциите.Разбираме се чудесно, винаги е споделяла с мен повече отколкото с баща си и много ми помагаше, когато брат й се появи..
И според мен си е до жената/човека .
Въпреки, че като се замисля, отговорността да се грижиш за "чуждо" дете е много по-голяма. А ситуацията на бивши и настоящи допълнително усложнява нещата.
Аз се грижа за сина на мъжа ми! Даже, май го поглезвам повечко отколкото трябва
но пък ми е приятно 
Незнам дали истински се грежа за него 
и как може да се дифинира това понятие в случая...Определено не ми тежи, нито правя театро за пред мъжо.С какво да ме харесва повече? Нали е зарязъл бившата, заради мен,заради качествата ми и ме е преценил, като човек. И в края на краищата , нали това е негов син, част от него, как няма да се грижа за детето?!
Сега през лятната ваканция е при нас... лудницата е пълна - 3 деца , но и купона също си е голям. Интересно е ,че колкото са повече,децата, толкова по се сплотяват и се държат като семейство. Като тръгнем по разходки сме като цигански катун 
Въпреки, че като се замисля, отговорността да се грижиш за "чуждо" дете е много по-голяма. А ситуацията на бивши и настоящи допълнително усложнява нещата.
Аз се грижа за сина на мъжа ми! Даже, май го поглезвам повечко отколкото трябва
но пък ми е приятно Незнам дали истински се грежа за него и как може да се дифинира това понятие в случая...Определено не ми тежи, нито правя театро за пред мъжо.С какво да ме харесва повече? Нали е зарязъл бившата, заради мен,заради качествата ми и ме е преценил, като човек. И в края на краищата , нали това е негов син, част от него, как няма да се грижа за детето?!Сега през лятната ваканция е при нас... лудницата е пълна - 3 деца , но и купона също
си е голям. Интересно е ,че колкото са повече,децата, толкова по се сплотяват и се държат като семейство. Като тръгнем по разходки сме като цигански катун 
.....Нали е зарязъл бившата, заради мен,заради качествата ми и ме е преценил, като човек.
И какво викаш - зарязал той бившата, заради тебе..
Мммм много е сладко някой да си го рече право куме в очи. Нищо против теб или който и да е - просто ми хареса искреността ти. Само да не вземеш да го трийнеш сега.
Та чак на гордост избиваш, брех, да се ненадява човек...
* евала, ценя искреността аз, тука много се лъже, като навън де - на улицата
** по-добра си от нея, споко, издишай
някой жени бягат от женени мъже като от дявол на други не им пука че развалят семейства - свят голям хора разни. Мiraj70 защо мислиш че ще си нарушиш авторитета, детето ти е голямо, би трябвало да разбира. Ако връзката ти с този по млад мъж е перспективна защо да не ги запознаеш, ако е само страст по добре недей. Имам един познат живее с една 6 год. по голяма от него и за деца мислят, друг се ожени за 20 год. по възрастна, синът и от първия и брак е по голям от него, бившия ми мъж и той си взе кака с 10 год. по голяма. Така че разликата в годините явно не е чак толкова важна.
Вероятно могат, както и вторите бащи могат да бъдат в пъти по-добри такива от биологичните.
Не ми е приятно меко казано ,когато детето е при баща си и сегашната му приятелка.На самото дете също не му се нрави.Тази жена непрекъснато го обижда,игнорира го и всеки път говори против мен и семейството ми.А умният му баща стои и не реагира.Гледа нейното дете(което не е от него) като свое,а своето дете пренебрегва.
Не ми е приятно меко казано ,когато детето е при баща си и сегашната му приятелка.На самото дете също не му се нрави.Тази жена непрекъснато го обижда,игнорира го и всеки път говори против мен и семейството ми.А умният му баща стои и не реагира.Гледа нейното дете(което не е от него) като свое,а своето дете пренебрегва.
Майките говорят така все едно присъстват на срещите... в сегашно време...Децата са склонни да казват неща ,които родителите очакват да чуят.Особено наранения родител, да не кажа изоставения 
Но както сана ясно , хора всякакви
Не,не съм присъствала на срещите,но след като детето ми се върне от там ,мисля не е нормално да се тръшка и да ме моли повече да не го пускам там.Явно има защо.То е вече голямо дете и може и само да преценява.Никой не го настройва против баща му.А аз не очаквам да чуя това,повярвай ми,Evil.Очаквам да чуя,че детето е изкарало добре с баща си,било е спокойно,чувствало се е желано и обичано,а не натрапено и потиснато.
Толкова е индивидуално, съдейки от мен и хората около мен. Имам 2 дъщери, но винаги ходят с удоволствие при баща си и новата му приятелка и аз не ги ограничавам в това. Те свикнаха с годините. Дори сега, когато тя им роди сестричка, я приемат прекрасно и говорят ентусиазирано за нея. Не съм чула да споменат лошо за другата (каквото и да е моето лично мнение, защото я познавам лично и тя е причината да ме напусне съпруга ми). Приех го и не ми прави впечатление. Аз самата живея с разведен, който има две деца. Тях приемам като две деца, които са били лишавани дълги години от елементарни ежедневни неща (не виня майка им, защото всеки се бори както може) и се старая да им дам уют и да им бъда приятел и съветник в каквото мога. Не се намесвам в отношенията с баща им, не говоря за майка им (пък и защо да го правя, след като не я познавам), просто съм естествена - самата аз. И това ги спечели. Така, че хора всякакви. Не бих понесла и миг да говорят и настройват децата ми срещу мен, както и аз не си позволявам да правя забележки за баща им и приятелката му. Ако има противоречия - решаваме ги като възрастни помежду си и не намесваме децата.
Признавам си, че опита ме научи на това. Когато тъкмо си родил второто си дете и мъжа ти ти каже, че обича друга и не знае какво иска, някак преосмисляш нещата. И се научаваш да оцеляваш. Предпочетох да остана човешко същество, отколкото "нещо", което изпитва само омраза, гледайки непрекъснато в паницата на съседа. Няма смисъл от такива неща, и без това живота вече е достатъчно тежък и сложен, за да си го усложняваме още повече. Друг е въпроса, че се опитвам всячески да избягвам конфронтациите, дори и с риск да отнеса обиди по свой адрес ( не винаги ги търпя, де, щото и аз съм живо същество със чувства). Просто гледам живота си, старая се всеки ден да направя по нещо добро и никога не ми е жал да похарча парите си за деца - моите или на приятеля ми - това ми се отплаща стократно с начина по който ме гледат и се отнасят с мен. 
Здравейте мами!
Аз съм гледала детето на мъжа ми цели тринадесет години като мой син.Имало е ситуации в които много ме е ядосвал но то и моят ме ядосва .Разликата им е 6 г.Отгледах ги заедно.Сега се разведох ме с баща им и големият винаги когато има проблем ми се обажда /сега когато ме няма там той отиде при майка си/.Мъжът ми е довел трета жена тъка да се каже и тя не го иска там. Но незнайно защо допуска моят син.Подмазва му се и др.Как може единият да иска а другият не .Мене ме мрази много нашият брак е продължил 13г. а първият само 2г. Незнам какво цели но ако е замислила нещо на детето ще я убия.
Аз съм гледала детето на мъжа ми цели тринадесет години като мой син.Имало е ситуации в които много ме е ядосвал но то и моят ме ядосва .Разликата им е 6 г.Отгледах ги заедно.Сега се разведох ме с баща им и големият винаги когато има проблем ми се обажда /сега когато ме няма там той отиде при майка си/.Мъжът ми е довел трета жена тъка да се каже и тя не го иска там. Но незнайно защо допуска моят син.Подмазва му се и др.Как може единият да иска а другият не .Мене ме мрази много нашият брак е продължил 13г. а първият само 2г. Незнам какво цели но ако е замислила нещо на детето ще я убия.
Моят съпруг приема големият син като НАШ. Никога не е ставало дума за твоето и нашето дете. Те са негови синове, свекър ми и свекърва ми го приемат като техен внук. Незнам дали е начин на възпитание (все пак са американци) или си е до хора, но много ми харесва.
Вики много обича вторият си баща, нарича го татко по свое желание, липсва му, когато го няма и много го уважава.
Вики много обича вторият си баща, нарича го татко по свое желание, липсва му, когато го няма и много го уважава.
Дъщерята на съпругът ми живее при нас почти от момента, в който ние с него заживяхме заедно. Момичето беше на 17, много объркано емоционално, без усещане за дом и семейство. Живяла е с майка си и по-малката си сестра, и никак не са им били добри отношенията. Беше едно изплашено гълъбче, което имаше нужда да го гушнеш. Гушнах я и не съжалявам. Тя се превърна в голямата ми дъщеря. Приема ме не само като приятел, а и като съветник. Знае, че гледам на нея като на мое дете и разчита на съветите и мненията ми. Обичам я и не съжалявам за времето, през което трябваше да я накарам да вярва, че е значима за хората, че е стойностен човек, искрен и добър. Видях я как се превърна в една млада и самоуверена млада жена на 21 години, която цени себе си. И това ме кара да бъда горда.
могат-зависи от самия 4овек-моя близка приятека,която е прекрасен човек е пример за това как може да оби4аш и да се грижиш за детето на мъжа си въпреки простотиите на майка му и то при положение,че има и 2 собствени малки деца- и никога не я чух да възроптае или да говори лошо за детето-всичко зависи от конкретната ситуация