Колко тъп може да бъде живота понякога

Защо не заминеш някъде с детето, на почивка примерно? Така ще си починете един от друг, мъжът ти може да се кротне и да не се изнервя от детето 

Живота е толкова тъп,колкото ти решиш да изглежда.Това първо.
Второ:хубаво е да са поне две деца (казвам го като майка на 2 ),но когато и двамата родители го желаят.Не му се сърди на мъжа ти ,че сега се дърпа и не иска да чуе.Нищо не ви пречи да изчакате.Хем сега детенцето ви ще порасне ,пък и вие ще се успокоите,а и ще имаш после помощ от страна на голямото,което не е маловажно в ситуация когато няма откъде другаде да очакваш помощ.Недей изнервя допълнително нещата.За всяко нещо си има време.Моите деца имат почти 7г разлика.Ами каката си ми беше добре дошла в грижите за малкия.Сега му е като втора майка.Случвало се той да е болен ,аз на работа ,мъжа ми на работа,тя му дава лекарствата ,храни го,грижи се за него в къщи.
Така че успокой малко топката .  

Животът е прекрасен. И с всеки изминал ден ми се струва, че става все по-хубав. Щастливите хора виждат това, което имат, нещастните виждат само това, което нямат. Какво ти липсва? Имаш семейство, имаш дете, имаш дом. И на нас не ни помагат бабите, не защото не искат, а защото ние с мъжа ми не искаме друг да ни гледа детето. Справяме се с всичко сами. И сме радостни от този факт. За второ още ни е рано, въпреки че сме на по 31 години. Дори и след 10 години не смятам, че ще е късно. В живота печелят тези, които имат търпение. Има време за всичко.

Аз имам огромна помощ от едната баба, така че не съм точно в твоето положение. За мен начина да се гледат деца е да се работи много, за да се разчита на детегледачка и да се осигурява максимално всякакво удобство за гледането им. Винаги съм била наясно, че две деца изискват много, но смея да кажа, че си е точно въпрос на желание на родителите. Искат ли те, начин се намира. Няма кой да осигури всичко на децата, освен нас самите и аз друг начин, освен с работа не съм открила засега. Да се откажеш от второ дете, защото ти е малко жилището - не го разбирам. Човек да не би да изкарва цял живот в 1 жилище - сега си в него, утре се местиш в друго и така.

Виж, ако мъжът ми не беше навит, аз нямаше да се реша да родя второ - признавам си.

Трудно, но не и невъзможно, щом

Още едно дете няма да реши проблемите нито да укрепи брака ви.

depr21, изчакайте с второто дете това ми е съвета. Всеки е изпадал в дупки, важното е да не се дозакопаваш още по-дълбоко в тях. Няма ли възможност поне за един уикенд в месеца да оставяте детето на някого за да сте само двамата? По мое лично мнение двойките имат периодична нужда от усамотение за поддържат връзката си топла...

Такааа, явно в основата на всичко е,че сте изнервени. Мъжът ти се дразни на детето  , ти се дразниш на него и т.н. Защо не внесете някаква промяна, нещо, което да ви мотивира, да ви сплоти. Примерно- купете по-голямо жилище. Не бързай да ме опровергаваш.  Това ще е сериозна промяна и то към по-добро. Може да ви е трудно в началото , ще изплащате кредит, но вноските не са толкова големи( нали имате някакво жилище). Това ще ви мотивира,  ще се сетите наново да мечтаете заедно и да правите общи планове. Същевремено- по-голямо пространство за всички.  От опит съдя,че чисто физически малкото пространство пречи и изнервя, а вие сте си доста, всеки има нужда да диша. А като се поуспокоят нещата, като намалее първоначалната еуфория ще може да се мисли и за второ дете( дано!).  Но тогава ще сте сплотени и ще имаш пълната подкрепа и на съпруга си, което си е важно. За да не кажеш , че си съчинявам- ние сме на квартира и изплащаме и кредит, бабите ми са по морето ми е напълно ясно за какво говориш.
Помисли, ти най-добре знаеш как стоят нещата при вас, но си е някаква идея. 

За да бъде отгледано едно дете така, че да се чувства щастливо то трябва на първо място да бъде желано от двамата си родители. Всяка една ситуация, в която единия се "дърпа" се отразява пагубно на детето. Почакай малко. Успокойте се. Разбери защо се изнервя от детето мъжа ти. Трудно е да се гледа дете понякога, но чак пък да се изнервя... И то този, който по-малко се занимава с него. Поговорете, измислете нещо разтоварващо за тримата, направете някоя уикенд-ова екскурзия, интимна (е, почти де) вечеря на свещи и т.н. Това че детето е постоянно с вас би трябвало само да ви радва.
Аз никога не бих си оставила детето, за да излезем само двамата. Откакто се е родила излизаме тримата. Е, не ходим вече по клубове, но си седим до 23,30 на гости или ресторант без проблем.  Детето не е бреме, факта, че имам малко търчане и непрекъснато наблюдаване къде точно ще се покрие не ми е разваляло удоволствието.

Гледала ли си "Животът е прекрасен" на Роберто Бенини? Препоръчвам го!
Усмихни се! Животът наистина е прекрасен,дори в най-тежките си моменти. Нямаме много време на този свят,за да го губим в депресиращи емоции.Усмихни се,моля те!

Искала второ детенце.....а искаш ли да ти дам моето второ детенце за три дни,много бързо ще ти се изпари желанието за друго дете! 
А мъжа ти к'во го бавиш още....като не се разбирате и не ще второ детенце....Сменяй го бе!
Вземай друг с който да се разбирате и да иска още деца.Роди му и на него едно и готово.Ам'ч тъй де!

Прочетох темата два пъти, както и коментарите. Чудя се понякога на странните женски разбирания за живота...

Искаш второ дете, защото всички други имат. Т.е. могат да си го позволят, а ти - не. Затова го искаш два пъти по-силно. Не, защото имаш нужда да се грижиш за две деца. Не, защото можеш да си позволиш две деца. Не, защото с мъжа ти желаете да имате семейство с две деца. Просто, защото другите правят така. Както имат по-скъпа кола, по-голям дом, по-охолен живот.
Не смяташ ли, че подобна стъпка ще влоши още повече безизходицата, в която се намирате?
Мъжът ти се дразни от детето, не защото не го обича или не го иска, а защото му е трудно. И вместо да се погрижиш да се почувствате по-добре, ти настояваш да затънете в неща, за които не сте готови...

Не ме разбирай погрешно. Не искам да те критикувам. Децата са дар, за тези, които са готови за тях. Деца се гледат и с малко и с много, стига да са искани. При вас, желанието за второ дете го има само в единия. И то от странни подбуди - да имаме нещо, което имат и другите.
Ако искаш да излезете от тази дупка, се погрижи за вас двамата, за хармонията в семейството, за любовта между двама ви.

И странните съвети да се забатачвате в дългове или изпразване на спестяванията за по-големи жилища, няма да ви дадат това от което имате нужда - интимност със съпруга, изтупване от прахта на любовта и разбирателството, които сте загубили покрай грижите и ежедневните битовизми.

Ако искаш да си щастлива, погрижи се за вас двамата. Не търси нови отговорности и грижи. Когато му дойде времето и двамата ще сте готови за второ дете. Защото детето се ражда, за да ви прави щастливи, а не да решава проблеми.

 

Второто дете едва ли ще реши сегашните ви проблеми, а дори може да ги задълбочи. Ти ще изискваш два пъти повече от него, а той ако не е готов съвсем може да му писне от всичко...Може би имате нужда от почивка, от някакво разнообразие. Замисли се защо ти е тъп живота и ще стане ли по интересен с раждането на второ дете? Представи си още три години, като изминалите+ първото, което ще расте и ще иска и други грижи....И двамата трябва да го искате....Лично мнение.
По отношение на жилището, познавам хора, които живеят в ок. 25 кв. м. жилища, дори с по-големи деца...Не знам как се справят, но явно успяват.И никак не са малко. Познавам и такива с по две деца, които изплащат заемите по жилището си и са доволни. Ако гледаме вс. да е идеално, някои може никога да не имат деца.

Аз пък си мисля, че никой не разбра какво иска да каже авторката. Тя остави само няколко щрихи от живота си...и от красивото си желание да има още едно детенце, което е страхотно.
Всичко друго - от сорта на кой ни помага, кой не, къде живеем и как, са второстепенни неща. предполагам, че и тя самата го знае.
тони бг - Живота е толкова тъп,колкото ти решиш да изглежда - с това се съгласявам на сто процента

Много правилно ...накара ме да се замисля за доста неща ,че в последно време съм малко изнервена

Според мен авторката има някаква празнина в живота, по-конкретно в брака и си мисли ,че едно второ дете би и дало смисъл и би запълнило "дупката". Децата са прекрасно нещо, но първо може да поговориш с мъжа ти и да внесете разнообразие в ежедневието ви, да се почувствате отново радостни и двамата и тогава неговото желание за второ дете ще дойде от само себе си.

Само като ми го спомене някой това изречение и ми става лошо. Ще искам нещо само щото другите били така! 

Живота не е тъп, а само начина по който гледаме на него. 

Имам 2 въпроса.
1. На колко години си?
Ако не е супер належащо би могла спокойно да изчакаш до времето когато и двамата ще сте готови.

2. Работиш ли?
Ако не, може да започнеш с тази промяна и тогава да помислите за кредити, деца...

А това че нямате баби, не е бог знае какъв проблем - лято е, спокойно може да излизате с дечко и да се разнообразявате, приятелските семейства с деца за мен са много добро решение

Аз пък й влизам в положение на авторката. И аз имах един период, в който исках второ дете, мъжът ми искаше още повече, но точно бяхме започнали съвсем нова работа, която не се знаеше как ще потръгне и знаех, че натоварването ще бъде огромно. Реших в един момент просто, че детето е в пъти по-важно и след като така или иначе искаме, няма закъде да чакам. За мен въпроса дали ще се справим за в бъдеще обаче не е стоял, в смисъл където едно дете, там и две - това е моето мнение. В крайна сметка след като трима можем да живеем добре, не виждам защо да не сме четирима, е, да - налага се да се смени жилището, но нали за това работим в крайна сметка.

Хубаво е обаче вторто дете - както и всяко друго - да дойде силно чакано и от двамата родители, а и те да се разбират в дадения момент, ако има някакво напрежение, детето само ще го засили за съжаление...

Мисля, че всяко дете трябва да дойде на този свят много желано и обичано. Не като олицетворение на кредите, заеми и т.н. И аз имам син на почти 3 години, и аз се замислям за второ, може би разликата е, че мъжа ми също иска второ дете. Не мисля, че човек изобщо някога може да е идеално готов за бебе - и в голям и нов апартамент винаги има и още нещо за правенe. Парите винаги могат и да са повече.  Може би единственото, което аз виждам като проблем е, че явно има нещо, което не върви съвсем между теб и мъжа ти. И това е единствената причина, поради която второто дете няма да промени нещата към по-добро. Гледането на малко дете, както и ти  казваш е доста изнервящо и за двамата родители, и ако и двамата не желаят още едно дете или не се разбират достатъчно добре, детето само ще усложни обстановката, а то заслужава да получи цялата любов, която му се полага.

Може би, ако поизчакаш детенцето ти да поотрасне още малко и напрежението в семейстнвото ти ще понамалее.