За родителите на моя мъж става въпрос.Много голямо гайле ми е.Разбираме се чудесно,ноо на мен ми тежи,че не отваряме и дума за това.Мисля,че ме приемат по различно защото имам дете от предишния ми брак.Но пък и чакаме бебче. Сега пак отивам на село при тях и ми е свито,свито.
- Публикувана: 18 юли 2008, 20:24 ч.
- Последно мнение: 13 авг. 2008, 09:53 ч.
Наричате ли ги мамо и тате,като не сте женени?
Не те разбирам. Какъв ти е проблемът изобщо, щом се разбирате добре? 
За какво трябва да отваряте дума? Дали да им казваш майко и татко? Ами това не е въпрос на подпис, а на вътрешно усещане. Ако ти се обърне езикът - казваш, ако не - не.
Да ти имам гайлето!
А ако е за детето - малко са хората, които ще приемат чуждото дете като свое внуче. В случая е достатъчно да не се отнасят зле с него и да не ги делят очевадно.
За какво трябва да отваряте дума? Дали да им казваш майко и татко? Ами това не е въпрос на подпис, а на вътрешно усещане. Ако ти се обърне езикът - казваш, ако не - не.
Да ти имам гайлето!
А ако е за детето - малко са хората, които ще приемат чуждото дете като свое внуче. В случая е достатъчно да не се отнасят зле с него и да не ги делят очевадно.
Той нали те обича и е с теб, родителите му да са ти бял кахър. Гледай си детето, мъжа и си гали растящия корем...другото дори не го мисли.
За протокола и аз съм с дете от предишен брак. Имали сме търкания, но се надявам че останах зад гърбовете ни. А и да не са, все ми е тая. Не живея с тях, а със сина им.
За протокола и аз съм с дете от предишен брак. Имали сме търкания, но се надявам че останах зад гърбовете ни. А и да не са, все ми е тая. Не живея с тях, а със сина им.
Това как ще ги наричаш няма връзка с липсата на брак по между ви, нито с това, че вече имаш дете от предишен брак. Важен е начинът по който чувстваш и усещаш нещата. Ако имаш желание и ги чувстваш близки-наричай ги 'мамо' и 'тате' - мисля,че биха се зарадвали.Ако не -здраве да е.Чудесните отношения по между ви за които говориш са много по-важни от обръщението, което ще използвате когато се общувате един с друг.
Лично аз не смятам, че е важно как ще се обръщаш към някой, а какво влагаш в обръщението.
"Мамо" на една чужда жена може да се казва механично и същевременно да я мразиш. Може да и говориш на име и искрено да я харесваш или дори да я обичаш.
Мисля, че е отживелица да се изисква да се мамосват и татосват родителите на партньора.
От друга страна ако хората са такива (не казвам ограничени или простовати) и за тях обръщението има значение, стисни очи и приеми, че така се казват.
Какво пък толкова - важното е между теб и партньора ти да не се получава напрежение за глупости.
"Мамо" на една чужда жена може да се казва механично и същевременно да я мразиш. Може да и говориш на име и искрено да я харесваш или дори да я обичаш.
Мисля, че е отживелица да се изисква да се мамосват и татосват родителите на партньора.
От друга страна ако хората са такива (не казвам ограничени или простовати) и за тях обръщението има значение, стисни очи и приеми, че така се казват.
Какво пък толкова - важното е между теб и партньора ти да не се получава напрежение за глупости.
И аз имах до скоро такъв проблем,за протокола с мъжа ми сме от 2 години ,не сме женени и имаме дете почти на годинка 
Та аз толкова рядко ги виждам,защото са разведени и все заети,че дори по имена не им викам
Те са родители на мъжа ми не на мен и няма да им кажа мама и тате 
Това са отживелици,защото навремето нали се е смятало,че жената като отива да живее при мъжа си ,в къщата на родителите му,вече се разделя от нейното семейство
Та аз толкова рядко ги виждам,защото са разведени и все заети,че дори по имена не им викам
Те са родители на мъжа ми не на мен и няма да им кажа мама и тате Това са отживелици,защото навремето нали се е смятало,че жената като отива да живее при мъжа си ,в къщата на родителите му,вече се разделя от нейното семейство 
Най-добре им казвай по имена. Нито са ти майка и баща, нито някога ще се държат като такива. Бъди реалист.
Една майка ме е родила и един татко ме е гледал.
Тези обръщения не ги възприемам, неестествено ми звучат. Викам им на име. 
Като млада снаха преди 15 години им виках "мамо" и "татко", но като разбрах, че въпреки това казали на мъжа ми, че аз така съм ги наричала, ама те усещали, че не ги обичам колкото собствените си родители направо 
. Казах им, че когато те ме обичат, колкото тяхната дъщеря, тогава и аз ще ги заобичам като моите си родители. И спрях с обръщенията.
. Казах им, че когато те ме обичат, колкото тяхната дъщеря, тогава и аз ще ги заобичам като моите си родители. И спрях с обръщенията. 
Не. Изобщо не си слагам на сърцето такива отживелици. Майка за мен е жената, която ме е родила и отгледала, и друга не мога да наричам така! Едно време девойките са се омъжвали млади, почти деца са отивали в семейството на мъжа, това им е било семейството отсега нататък, а като изкараш почти целия си живот под един покрив със свекър и свекърва - как да ги наричаш?
Сега сме все пак 21 век, по-важно е да се разбирате с мъжа си, не се тормози за глупости.
Сега сме все пак 21 век, по-важно е да се разбирате с мъжа си, не се тормози за глупости.
Не се втелясвам излишно са тези обръщения. Навремето ги питах как искат да се обръщам към тях - свекърва ми предпочиташе с "мамо", на свекър ми му беше все тая. За мене тези неща са без значение, но щом на нея й е приятно - какво ми пречи? Тия категорични "аз имам една майка само" - не ги разбирам, честно.
Аз си имам мама и тате, които са единствени за мен... а ако толкова държат на това бих ги наричала, но например, майко и татко, да е по-различно ... или на име, май така е модерно..., а може и бабо и дядо(поне така е по-прието в моя край- нищо че са по-млади от родителите ми 
)
) 
Всичко е до усещане. Омъжена съм от осем години, преди това имахме 6- годишна връзка, заедно сме от цяла вечност. Никога, ама никога не ми се е обръщал езикът да кажа мамо 
Ако бях посрещната по друг начин навремето, ако отношението на тази жена се беше променило с годините, може би щях да се пречупя. Но на какво отгоре да я наричам така, както наричам родната си майка?!?!
Ако бях посрещната по друг начин навремето, ако отношението на тази жена се беше променило с годините, може би щях да се пречупя. Но на какво отгоре да я наричам така, както наричам родната си майка?!?!
. Или пък на баба да кажеш "стара майко", за да не би случайно да я засегнеш Или пък на баба да кажеш "стара майко", за да не би случайно да я засегнеш .
.
А детето да вика на баба си "маминка"...
В нашия край това е напълно нормално- и на двете си баби казвам така
Маминка като обръщение към баба е съвсем различно
И друг път са се вихрили спорове тук по въпроса - това е просто диалектно обръщение към бабата в някои краища на страната. Нищо общо няма с обръщението "мама" като емоция или отношение, освен корена на думата.
Докато в случая да наричаш свекърите си "мамо" и "тате" означава да ги наричаш с абсолютно същите обръщения като родителите си. За някои хора това е трудно и странно, и за мен е така. Не си наричам свекърите така, и мъжът ми не нарича така родителите ми, говорим си на имена.
И друг път са се вихрили спорове тук по въпроса - това е просто диалектно обръщение към бабата в някои краища на страната. Нищо общо няма с обръщението "мама" като емоция или отношение, освен корена на думата.
Докато в случая да наричаш свекърите си "мамо" и "тате" означава да ги наричаш с абсолютно същите обръщения като родителите си. За някои хора това е трудно и странно, и за мен е така. Не си наричам свекърите така, и мъжът ми не нарича така родителите ми, говорим си на имена.
Мен свекърва ми улесни много. Още в началото след сватбата ми каза директно, че те с мъжа й не искат да им казвам мамо и тате и,
че предпочитат по имена. Направо ми падна камък от сърцето, защото не знаех мъжът ми дали няма да се заинати да ги наричам така.
Относно въпроса ти - попитай ги директно, когато отидеш следващият път, ако толкова искаш да ги наричаш така, но ако се държат особено с теб и мислиш, че това ще промени нещо в отношението им - просто според мен няма да стане. Предполагам, че те обаче няма да ти отговорят откровено, така, че ще си остане твоето желание да наклони везната. И по смело
че предпочитат по имена. Направо ми падна камък от сърцето, защото не знаех мъжът ми дали няма да се заинати да ги наричам така.
Относно въпроса ти - попитай ги директно, когато отидеш следващият път, ако толкова искаш да ги наричаш така, но ако се държат особено с теб и мислиш, че това ще промени нещо в отношението им - просто според мен няма да стане. Предполагам, че те обаче няма да ти отговорят откровено, така, че ще си остане твоето желание да наклони везната. И по смело
С риск да ме заклеймите като "консерва", ДА - наричам родителите на съпруга си "майко" (не "мамо" - мама си е моята майка) и "татко". Знам, че това адски ги радва, гордеят се, че снахата ги уважава. А и съм възпитавана в уважение към традициите (как ме изтърпя мъжа ми, не знам- исках бяла рокля, сватба в неделя през деня, да ме поиска от нашите, да ми купи годежен пръстен, да ме вземе за невеста от къщи... "Всичко по реда" казваше прабаба ми. Много я обичах!
А относно въпроса на Мимона, мисля, че тя е наясно: иска й се да ги нарича така, но се притеснява дали ще го приемат.
Мило момиче, ще ти дам най-простия съвет: обърни внимание дали родителите му те представят пред другите като "снахата". В този случай (независимо дали сте подписали), вероятно им се иска "снахата" да ги нарича, както е привично на село. Щом това и теб не те притеснява, детенцето ти не е пречка да ги наричаш "майко и татко". А и нали ще им раждаш внуче - то непременно ще ги зарадва!
Ако все още се съмняваш дали те биха искали такова объщение, попитай! Мисля, че е по-добре да говориш с майка му, но ти ще прецениш - избери човека, който дава тон в семейството (обикновено ясно си личи кой е) и го попитай директно, но насаме.
Ако каже, че няма значение и започне да увърта, имай готов отговор: "Добре, тогава ще ви наричам..." Така както на теб ти харесва.
Стискам палци!
И не се притеснявай за такива дреболии, пази си бебенцето...
И пиши как си се справила!
А относно въпроса на Мимона, мисля, че тя е наясно: иска й се да ги нарича така, но се притеснява дали ще го приемат.
Мило момиче, ще ти дам най-простия съвет: обърни внимание дали родителите му те представят пред другите като "снахата". В този случай (независимо дали сте подписали), вероятно им се иска "снахата" да ги нарича, както е привично на село. Щом това и теб не те притеснява, детенцето ти не е пречка да ги наричаш "майко и татко". А и нали ще им раждаш внуче - то непременно ще ги зарадва!
Ако все още се съмняваш дали те биха искали такова объщение, попитай! Мисля, че е по-добре да говориш с майка му, но ти ще прецениш - избери човека, който дава тон в семейството (обикновено ясно си личи кой е) и го попитай директно, но насаме.
Ако каже, че няма значение и започне да увърта, имай готов отговор: "Добре, тогава ще ви наричам..." Така както на теб ти харесва.
Стискам палци!
И не се притеснявай за такива дреболии, пази си бебенцето...
И пиши как си се справила!
И женени и неженени, никога не съм и помисляла да ги наричам "мамо" и "тате". Те са ми роднини. Аз имам само едни родители- една майка и един баща.
женени сме и НЕ ги наричам мама и тате 
не съм си и помисляла - имам само едни такива. наричам ги по имена, май веднъж в началото питах дали може така или предпочитат нещо друго(чичо и т.н. ) мъжът ми също им казва по имена. абе, пред мен вика на майка ми 'бабо', ама на шега, иначе бих му извила врата
не съм си и помисляла - имам само едни такива. наричам ги по имена, май веднъж в началото питах дали може така или предпочитат нещо друго(чичо и т.н. ) мъжът ми също им казва по имена. абе, пред мен вика на майка ми 'бабо', ама на шега, иначе бих му извила врата 
Не съм омъжена, но родителите на приятеля ми са много добри хора, и много грижовни, приеха ме като своя дъщеря. Още в началото попитах майка му как да ги наричам, но тя толкова се смути , че не ми отговори, а и аз престанах да я притеснявам, но не знаех как да се обръщам към тях, и така .....до преди няколко месеца мака му в един телефонен разговор ми каза през смях, "мила аз толкова се притесних като ме пита как да ме наричаш , и нищо не ти казах, искам да ме наричаш майко, защото те чувсвам като моя дъщеря , а на мен също ми стана смешно, измайтапих я малко и така вече и казвам майко - не е лесно да се пречупиш. Но тук не става дум за това кой обичаш повече своята или неговата майка, а става дума за уважение и да направиш един човек щастлив, а моята си мама ми остава най-най обичаната на света!!!
М/у другото на баща му не казвам все още татко , ама той е по-ларж и не му пука, много е тотин!
, а на мен също ми стана смешно, измайтапих я малко и така вече и казвам майко - не е лесно да се пречупиш. Но тук не става дум за това кой обичаш повече своята или неговата майка, а става дума за уважение и да направиш един човек щастлив, а моята си мама ми остава най-най обичаната на света!!!М/у другото на баща му не казвам все още татко , ама той е по-ларж и не му пука, много е тотин!
Женени или не, за мен няма особена разлика. Въпрос на усещане е.
Ако го има желанието обаче, подписът не играе особена роля.. ако ти се ще да ги наричаш така, не виждам пречка, най-малко пък в подписа...
Аз лично не съм се и замисляла по въпроса - повече от ясно ми е, че няма да ги наричам майка и татко, преди или след сватбата, все тая. На тях също им е ясно. Изумява ме че изобщо се допуска вероятност "мъжът да настоява", или пък родителите му.. и да се налага "да стисна зъби.. очи" или каквото е там, и да се "прежаля " Крайно нецивилизовано ми изглежда някой да бъде притискан по този начин.. това си е чист психически тормоз 
Уважение може да се покаже по много начини, но това не е един от тях, според мен.
Ако го има желанието обаче, подписът не играе особена роля.. ако ти се ще да ги наричаш така, не виждам пречка, най-малко пък в подписа...
Аз лично не съм се и замисляла по въпроса - повече от ясно ми е, че няма да ги наричам майка и татко, преди или след сватбата, все тая. На тях също им е ясно. Изумява ме че изобщо се допуска вероятност "мъжът да настоява", или пък родителите му.. и да се налага "да стисна зъби.. очи" или каквото е там, и да се "прежаля "
Крайно нецивилизовано ми изглежда някой да бъде притискан по този начин.. това си е чист психически тормоз Уважение може да се покаже по много начини, но това не е един от тях, според мен. 
Още не сме женени, но аз, като стара консерва, много искам да им викам майка и татко, най-вече на майка му. Тази жена го е отгледала и направила мъжа, когото обичам. Държи се добре с мен. Има ли смисъл да се правя на интересна? Аз я чувствам близка и, ако няма нищо против обръщението, защо не?
С две ръце подкрепям Аз и Ти.
С две ръце подкрепям Аз и Ти.
Една майка ме е родила и един татко ме е гледал.
Точно. Не е важно обръщението, а уважението, така че...И ние не сме женени, имаме дете, но на свекървата казвам по име. Казвам свекърва, защото все пак се чустваме като семейство, а след детето още повече, подписа няма значение.
И пиши как си се справила! az i ti Никак не се справих.Говорихме за нещо от сорта на това,че едно време млади са се женели/и те искали и децата им така/,ама ето,че станали на по 40год.и още не искат да се женят/и сестра му на моя мъж не е омъжена,но има дългогод. връзка/.Аз не знаех какво да мисля или отговоря и си замълчах. 
Ох, не знам.Ще се запитате що съм се впрегнала толкоз.Ами де да знам защо.Защото обичам мъжа си,точните и ясни отношения,не обичам да лицемернича,искам да знам къде ми е мястото. 
Ох, не знам.Ще се запитате що съм се впрегнала толкоз.Ами де да знам защо.Защото обичам мъжа си,точните и ясни отношения,не обичам да лицемернича,искам да знам къде ми е мястото. 
и сестра му на моя мъж не е омъжена,но има дългогод. връзка.
Аз се запознах с бъдещите си свекър и свекърва, когато вече бяхме решили с приятеля ми да заживеем заедно. Не знам, едва ли има обща рецепта за всички, но при нас стана така: майка му още от втората среща започна да се обръща към мен така, както към сина си: "майче" (сиреч маминото), паснахме си много добре (да чукна на дърво, страхотна жена е, дано си остане такава и занапред), така че нямах проблем да й кажа "майко". Още повече, че собствената ми майка (беше доста обидена преди време, че жената на брат ми не им казваше нито майко/татко, нито по име) ми намекна, че ще е хубаво да си пречупя езика. Така че нямам притеснения относно нейната реакция.
С баща му беше по-весело: човекът дълго време имаше същия проблем: бях татьовото, дядовото, чичовото, батковото, докато накрая все пак се спря на "татьовото" Така че и с него нямам проблем.
Но всичко е индивидуално - до разбирателство помежду ви.
С баща му беше по-весело: човекът дълго време имаше същия проблем: бях татьовото, дядовото, чичовото, батковото, докато накрая все пак се спря на "татьовото"
Така че и с него нямам проблем.Но всичко е индивидуално - до разбирателство помежду ви.
И женени и неженени, никога не съм и помисляла да ги наричам "мамо" и "тате". Те са ми роднини. Аз имам само едни родители- една майка и един баща.
и аз,и аз
Зравейте момичета,
Аз също си мислех, че ще викам майко, татко, лесно ще ми е, но като опря ножа до кокала изведнъж снахата (сиреч аз) стана мълчелива, защото ако иска да каже нещо на свекито трябва да и каже майко,, за това все си мълчах като ме питат нещо- отговарях. Обаче се изучих аз на една хитринка пред мъжлето си чупя езика и казвам майко, татко, на него като му говоря за тях ги наричм така, но като го няма него рядко казвам. С риск да прозвуча лицемер така практикувам аз, защото си имам една мама и един татко, и повече не ми трябват. А колкото и едни мъж да показва че не му пука как наричаш техните, все пак му доставя удоволствие да чува от твоята уста не "майка ти" а "майка"
Така че мили мои, уважава ме се със свекър и свекърва, но по- важно е да се разбирам с мъжа си, нали така.Пък нека съм лицемерна, тя моята све е пекана и внимава каде какво казва, как се изкава и пред кого, защото си има не една а 2 щерки, млади булки, и ми е казала: Аз се държа с теб така както бих искала да се държат с моите дъщери в чуждото семейство какво по хубаво от това да чуеш 
.............
Аз също си мислех, че ще викам майко, татко, лесно ще ми е, но като опря ножа до кокала изведнъж снахата (сиреч аз) стана мълчелива, защото ако иска да каже нещо на свекито трябва да и каже майко,, за това все си мълчах като ме питат нещо- отговарях. Обаче се изучих аз на една хитринка пред мъжлето си чупя езика и казвам майко, татко, на него като му говоря за тях ги наричм така, но като го няма него рядко казвам. С риск да прозвуча лицемер така практикувам аз, защото си имам една мама и един татко, и повече не ми трябват. А колкото и едни мъж да показва че не му пука как наричаш техните, все пак му доставя удоволствие да чува от твоята уста не "майка ти" а "майка"
Така че мили мои, уважава ме се със свекър и свекърва, но по- важно е да се разбирам с мъжа си, нали така.Пък нека съм лицемерна, тя моята све е пекана и внимава каде какво казва, как се изкава и пред кого, защото си има не една а 2 щерки, млади булки, и ми е казала: Аз се държа с теб така както бих искала да се държат с моите дъщери в чуждото семейство
какво по хубаво от това да чуеш .............
Ох, май на доста от нас ни тежат тия отживелици 
!
!......, на друга не бих дала тая свята титла.
Стига бе, само двама викат "майко" и "татко".
Не е толкова страшно, бе хора!
А да знаете на съпруга ми колко му е трудно да вика на нашите "майко" и "татко"!
Ама го прави!
Е, как аз да заобикалям?
Мимонке, не се вживявай в приказките на възрастните, просто ги зарадвай! Сигурна съм, че ще са доволни, щом децата им са на по 40, значи те гонят шейсетака. Това е друго поколение, Мим, ще се радват.
Моят свекър, като чу за пръв път от мене "татко" извади една по-едра банкнота (ако не се лъжа беше най-едрата тогава) и ми я подаде. Бабиното момиче не можа да се удържи - целунах му ръка. Той се просълзи. Помня го, сякаш е било вчера, а минаха почти десет години.
Ти не очаквай такива чак изпълнения (при нас беше на другия ден след сватбата - бяхме още емоционално претоварени), но вярвам, че ще са доволни. Може би все пак трябва да поговорите с тях и относно това, ще сключвате ли брак или не. За онова поколение тия работи са много важни.
Успех, Мим, пиши пак!
Не е толкова страшно, бе хора!
А да знаете на съпруга ми колко му е трудно да вика на нашите "майко" и "татко"!
Ама го прави!
Е, как аз да заобикалям?
Мимонке, не се вживявай в приказките на възрастните, просто ги зарадвай! Сигурна съм, че ще са доволни, щом децата им са на по 40, значи те гонят шейсетака. Това е друго поколение, Мим, ще се радват.
Моят свекър, като чу за пръв път от мене "татко" извади една по-едра банкнота (ако не се лъжа беше най-едрата тогава) и ми я подаде. Бабиното момиче не можа да се удържи - целунах му ръка. Той се просълзи. Помня го, сякаш е било вчера, а минаха почти десет години.
Ти не очаквай такива чак изпълнения (при нас беше на другия ден след сватбата - бяхме още емоционално претоварени), но вярвам, че ще са доволни. Може би все пак трябва да поговорите с тях и относно това, ще сключвате ли брак или не. За онова поколение тия работи са много важни.
Успех, Мим, пиши пак!
Никога не съм се обръщала към тях така. По- съвременните, млади хора го разбират, но си има такива, който са с изразен селски манталитет и за тях е голяма трагедия.
Скандал ли надушвам?
Никога не съм се обръщала към тях така. По- съвременните, млади хора го разбират, но си има такива, който са с изразен селски манталитет и за тях е голяма трагедия.
Уууу, колко възпитание и аристократична изисканост лъхат от този пост... малии, те не само лъхат, ами направо ще ни отвеят...
Това са моите възгледи, така съм възпитана и така разсъждавам. Тъпо е някой да изисква нещо от теб, да те тормози, да се чувстваш зле, заради такава отживелица. Важното е отношението към даден човек.Ако го уважаваш, обичаш, но се обръщаш към него по име - какво? Но нали децата на съседите казват "мамо" и "татко", какво ще кажат хората.Точно това ни е трагедията на нас българите.
Аз също наричам по име свекитата, но ако настояваха, може би щях да им викам и мамо и тате, независимо дали ми е трудно или не. Тук въпросът е не дали имам майка и баща, от възрастните това се възприема като вид уважение и отношение към тях.
Слава Богу не ми се наложи да го правя.
Слава Богу не ми се наложи да го правя.
Може да са ми много близки и много да ги обичам, но не мога да си "пречупя " езика , та да ги наричам "мамо и татко" ...би било лицемерие от моя страна.
И мъжът ми се обръща към нашите по име и аз към свекърите- по име.
И мъжът ми се обръща към нашите по име и аз към свекърите- по име.
И при нас е така. Ние нямаме бряк,но дори и да подпишем, не виждам какво може да се промени
/.Смятах, че това ще допринесе за бъдещите ни отношения, но не мисля, че повлия кой знае колко 
Нито като не сме, нито като сме. За мен това е отживелица. Преди ги чувствах като родители и даже можех да се обръщам към тях с "мамо" и "тате", но след няколко конфликти между нас зейна пропаст и подобни обръщения са абсурдни оттук нататък.
Преди да се оженим, ги наричах "лельо..." и "чичо .....". така е и до днес, въпреки че и този вид обръщения за мен са абсурдни. Но свекърва ми смята, че щом някой е по-възрастен, трябва да бъде наричан с "батко", "како", "лельо" или "чичо" в зависимост от това каква е разликата в годините. Затова ги лельосвам и чичосвам.
За мен най-нормалното е да се наричат по име.
Ако авторката смята, че може да се обръща към тях с "мамо" и "тате", нека ги попита първо, дали те са съгласни с това обръщение.
Преди да се оженим, ги наричах "лельо..." и "чичо .....". така е и до днес, въпреки че и този вид обръщения за мен са абсурдни. Но свекърва ми смята, че щом някой е по-възрастен, трябва да бъде наричан с "батко", "како", "лельо" или "чичо" в зависимост от това каква е разликата в годините. Затова ги лельосвам и чичосвам.
За мен най-нормалното е да се наричат по име.
Ако авторката смята, че може да се обръща към тях с "мамо" и "тате", нека ги попита първо, дали те са съгласни с това обръщение.
Найстина е малко неестествено,но пък варианта да ги попиташ как искат да се обръщаш към тях пак не е лош,ще запазиш нормални отношения и няма да има нищо недоизказано.Аз не ги наричам никак Малко е странно,по име не ми идва,все едно са ми връстници,да им кажа чичо еди кой си и лельо еди коя си ,все едно са ми съседи .Пък мамо и тате не ми идва някак си.Това е въпрос който за сега е нерешен за мен и се чудя как и кога ще се реши.Живеем заедно от 2 години че и повечеи все така си продължават нещата.
Малко е странно,по име не ми идва,все едно са ми връстници,да им кажа чичо еди кой си и лельо еди коя си ,все едно са ми съседи .Пък мамо и тате не ми идва някак си.Това е въпрос който за сега е нерешен за мен и се чудя как и кога ще се реши.Живеем заедно от 2 години че и повечеи все така си продължават нещата. Найстина е малко неестествено,но пък варианта да ги попиташ как искат да се обръщаш към тях пак не е лош,ще запазиш нормални отношения и няма да има нищо недоизказано.Аз не ги наричам никак Малко е странно,по име не ми идва,все едно са ми връстници,да им кажа чичо еди кой си и лельо еди коя си ,все едно са ми съседи .Пък мамо и тате не ми идва някак си.Това е въпрос който за сега е нерешен за мен и се чудя как и кога ще се реши.Живеем заедно от 2 години че и повечеи все така си продължават нещата.
Малко е странно,по име не ми идва,все едно са ми връстници,да им кажа чичо еди кой си и лельо еди коя си ,все едно са ми съседи .Пък мамо и тате не ми идва някак си.Това е въпрос който за сега е нерешен за мен и се чудя как и кога ще се реши.Живеем заедно от 2 години че и повечеи все така си продължават нещата. Споделям от личен опит,и стига си се тормозила за това 