Предстои ми секцио и много бих искала да прочета историите на мамите,преживяли тожа изпитание..
- Публикувана: 19 юли 2008, 18:49 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2008, 22:41 ч.
За секциото...
Изпитание не бих казала. Раждах с епидурална упойка и общо взето си бях в час през цялото време, което не беше много. Бързо мина. Показаха ми бебо веднага, слушах си докторите и мъжа ми какво си говорят - купон! 
След това беше неприятното - тресенето като епилептик и сърбежа по цялото тяло от упойката за около два часа.
След това беше неприятното - тресенето като епилептик и сърбежа по цялото тяло от упойката за около два часа.
Сигурно са снимали раждането...
Много е индивидулано след колко време ще тръгнеш на разходка... На мен ми махнаха катетъра 24 часа след раждането и едвам се смъквах от леглото...
Ами никакво изпитание не е. Просто отиваш, лягаш, слагат ти упойка и чаршаф, влиза оператора... малко по - късно ти показват бебето... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
Точно така си е, не е никакво изпитание.
Възстановяването не е трудно и страшно, до организъм си е, но това се отнася и за нормалното раждане. Оператор на медицински език е този, който прави операцията.
Относно Търсачката, тия дето дават акъл за нея, първо да напишат те думата секцио там, да погледнат за кво иде реч, и тогава да дават акъл на авторите.
и за кво иде реч? Аз самата поне 10 пъти съм си описвала секциото. Нормалните раждания са много различни, всяко е различно, но на секциото няма какво да му се обяснява всеки ден с нова тема.
катяАБВ си го е казала точно и кратко.
Относно Търсачката, тия дето дават акъл за нея, първо да напишат те думата секцио там, да погледнат за кво иде реч, и тогава да дават акъл на авторите.
и за кво иде реч? Аз самата поне 10 пъти съм си описвала секциото. Нормалните раждания са много различни, всяко е различно, но на секциото няма какво да му се обяснява всеки ден с нова тема.
катяАБВ си го е казала точно и кратко.
Тити, иде реч,че се отварят 34 страници с безброй теми, в които просто някой казва " Правих секцио.........еди си къде.......при еди си кой" без описание в подробности.
... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
На мен също ми предстои секцио по медицински причини и ме интересуват много въпроси.
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
ами разходки. То си е до организъм. Аз бях в реанимация 6 часа, раздвижиха ме на 20тия час, след това колкото по-често ставаш, толкова по-лесно е.
яни-кат, има следродилни болки, но не знам да са по-силни от нормалното раждане, чак пък. напълно търпими са си, зависи как те обезболяват.
Естествено, че остава белег, но в зависимост от това, как са те шили, може да е едва забележим, като тънък бял конец, около 10 см, в окосмената част.
Упойката зависи от състоянието ти, от политиката на болницата.....най-често е спинална.
яни-кат, има следродилни болки, но не знам да са по-силни от нормалното раждане, чак пък. напълно търпими са си, зависи как те обезболяват.
Естествено, че остава белег, но в зависимост от това, как са те шили, може да е едва забележим, като тънък бял конец, около 10 см, в окосмената част.
Упойката зависи от състоянието ти, от политиката на болницата.....най-често е спинална.
Ами моето секцио беше планирано от предишния ден. На сутринта рано-рано ми направиха клизма и зачаках. По обяд акушерката от етажа ме извика, сложи ми катетър и ме зпридружи към операционната. Настаниха ме в една стаичка, където ми вляха няколко системи, после в операционната... Направиха ми спинална упойка, от която нямах абсолютно никакви странични реакции. Нямаше проблем и със слагането й. Започна операцията и зачаках. Извадиха бебето, видях го, погалих си го... 
Полсе ме завиха и ме закараха в реанимация. На другата сутрин ме раздвижиха, отведоха ме в обикновена стая и ми донесоха бебето. 
Възстанових се сравнително бързо. Не беше толкова страшно. 
Полсе ме завиха и ме закараха в реанимация. На другата сутрин ме раздвижиха, отведоха ме в обикновена стая и ми донесоха бебето. Възстанових се сравнително бързо. Не беше толкова страшно. 
Също раждах чрез секцио, планирано от предния ден. Всички приготовления - клизма, почистване от окосмението, катетър, поставиха ми спинална опойка - аз си избрах такава. Извадеха бебо на втората минута след срязването, изплака си видях го - но не ми годадоха веднага - отнесаха го да го мият и мерят. По едно време докато ме шият малко си ме достраша - стори ми се безкрайно това шиене - а те докторите си разказват вицове и се смеят ... - малко ми стана гадно, догади ми се - но като ти сложат кислородна маска и отминава. Операцията трая като време не повече от 40 минути - от началните приготовление до края. Не са ме слагали в реанимация, а в обикновена самостоятелна стая. Опойката мина сравнително бързо започнах да си усещам пръстите на десния крак още докато ме шиеха - просто моя организъм барзо я абсорбира, при всеки е различно. Болките от контрахиращата матка са доста силни и продължителни - 5-6 часа, но със съответните медикаменти - са поносими. донесаха ми бебо вданага след като ме настаниха, е после го отнесоха, по до края на деня ми го носиха още няколко пъти. Също ме раздвижиха на 20 - ия час, колкото по рано, толкова по добре. И 24 часа след това - бях на крака - е силно казано, но можех да отида до таолетната. Донесаха ми бебето и аз повече не позволих да го отнесат, защото предната вечер, когато го чевах да плаче в детската стая - все едно ми разкъсваха стомаха - незнам, някой дали е чувствал същото. така че боли, неболи - трябваше да си обслужвам детето, пъври опити за кърмене и т.н. Възстанових се много бързо след операцията, да си призная почти не съм се пазила - вдигнах количката с бебето още на 20 -ия ден.
Ох, че се олях, ама да разкажа .... нямя нищо страшно, всичко си струва!!! УСПЕХ!!!
Ох, че се олях, ама да разкажа .... нямя нищо страшно, всичко си струва!!! УСПЕХ!!!
На мен също ми предстои секцио по медицински причини и ме интересуват много въпроси.
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Секциото ми не беше планирано, но не беше и толкова спешно. Отидох с контракции, имах 4 см разкритие, първо раждане ми е и прецениха, че има достатъчно време. Раждах в Торкс Пловдив. Обадихме се на екипа от София за стволовите клетки да пристигат, настаниха ни с мъжа ми в нашата стая - говорим си, гледкаме си тв, междувременно идват сестри и доктори - за преглед на състоянието, за поставяне на упойката и така не след дълго пристигна екипа за стволовите клетки и ме вкараха за операция. Не са ми правили клизма.
Моето секцио струваше 1100лв. като в тази сума влизат безброй неща и наистина си струваше.
След родилните болки не са много силни. Слагаха ми болкоуспокояващи. Усещах известно време едно придърпване от операцията. Не съм лежала в реанимация. Веднага след операцията си ме настаниха в моята стая, бебето до мен и мъжа ми, имаше и друго легло, което мъжът ми ползваше по време на престоя в болницата /за това допълнително заплатихме/. Родих в 11,22 на обяд и на другата сутрин станах. Следобед се изкъпах самичка. Е, не съм припкала като зайче, но се справях успешно.
Белег остава, но за щастие никак не е неприятен, не се вижда когато съм с бански например. Ако искаш прати ми мейл мога да ти изпратя снимка как изглежда моята чертичка от белега след година и половина.
Никак не е страшно, ако всичко е нормално и си в добри ръце.
Леко раждане!
При мен се наложи спешно секцио,вече имах 8 см. разкритие и адски силни болки,нямах избор за упойката ,беше си пълна.Преди да ми я сложат,ме намазаха с йод,опънаха един чаршав пред главата ми и после заспах......като се събудих ми казаха,че имам син.На другата сутрин станах и се раздвижих,на 6 ден ни изписаха а на вторият месец вече карах кола.Не се страхувай,всичко ще е наред.Успех!
Избрах си пълна упойка. Събудих се на операционната маса. Чувствах се все едно ставам от кратък и много дълбок сън. Не е неприятно, само ме беше яд, че ме будят
В първите 1-2 мин. не усетих болката, после дойде
Закараха ме в Интензивното, веднага докараха бебето и таткото
Тръба слагат винаги при пълна, специално питах, защото нямах дразнене или неприятно чувство, казаха, че съм имала
Боля ме повечко първите 2-3 часа, докато бях с торбата с пясъка.
Станах 24 ч. след операцията очкавах да е трудно, но не беше
Възстанових се много бързо, след 3-4 ден чувствах само дискомфорт, не болка, а след 8-мия всичко изчезна
За упойката - ако не те питат, направи си кажи каква искаш, единствено могат да ти откажат синална, ако имаш определени здравословни проблеми, иначе никой не може да те накара да родиш с едната или другата, информирай се и реши
Моето раждане започна ествесвено, после решиха да е секцио и просто ми казаха, готова е операционната, заповядай
Преди това минах през контракциите и който е казал, че болят по-малко, жестоко те е излъгал за сравнение болките ми след секциото бяха 2 пъти по-силни от тези по време на М преди раждането.
Белегът ми е наполовина по-незабележим от този от апедисит, правен през 1982 г.
а ако ти сложат от тези, които са само с 1 конец, няма и това да остане
В първите 1-2 мин. не усетих болката, после дойде
Закараха ме в Интензивното, веднага докараха бебето и таткото
Тръба слагат винаги при пълна, специално питах, защото нямах дразнене или неприятно чувство, казаха, че съм имала
Боля ме повечко първите 2-3 часа, докато бях с торбата с пясъка.
Станах 24 ч. след операцията
очкавах да е трудно, но не беше Възстанових се много бързо, след 3-4 ден чувствах само дискомфорт, не болка, а след 8-мия всичко изчезна
... И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
... Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
... Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
... Остава ли белег и вижда ли се много? ...
... Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
... Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
... Остава ли белег и вижда ли се много? ...
За упойката - ако не те питат, направи си кажи каква искаш, единствено могат да ти откажат синална, ако имаш определени здравословни проблеми, иначе никой не може да те накара да родиш с едната или другата, информирай се и реши
Моето раждане започна ествесвено, после решиха да е секцио и просто ми казаха, готова е операционната, заповядай
Преди това минах през контракциите и който е казал, че болят по-малко, жестоко те е излъгал
за сравнение болките ми след секциото бяха 2 пъти по-силни от тези по време на М преди раждането.Белегът ми е наполовина по-незабележим от този от апедисит, правен през 1982 г.
а ако ти сложат от тези, които са само с 1 конец, няма и това да остане На мен също ми предстои секцио по медицински причини и ме интересуват много въпроси.
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Честно да ти кажа, предпочетох пълната упойка. Както казаха момичетата преди мен- заспиваш и като се събудиш, си мама. Да, определено имаш право на избор за упойката. Преди мен,имаше една жена с планово секцио, но при нея беше започнало раждането и си роди по нормален начин.
Значи , чувала съм, че секциото струва между 500-1000 лв. /поне толкова е в Бургас/, независимо дали е по желание или се налага по медицински причини. Докторите толкова ти искат. Но аз пари не съм давала. Раждах в Сливен и никой не ми е искал. Платих си само потребителската такса на касата.
Не знам какви са следродилните болки при естествено раждане, но при секциото наистина са ужасни на следващия ден, когато започва раздвижването.
За белег все още не мога нищо да кажа, минали са едва 23 дни от операцията, но разрезът ми е много ниско долу, така че предполагам, че нищо няма да се вижда след време.
Ами това е от мен.
Успех!
На мен също ми предстои секцио по медицински причини и ме интересуват много въпроси.
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Аз също раждах с секцио и то много скоро на 04.07.2008г.Няма нищо страшно както всички други ти писаха.Аз влезнах в операционната в 18:00 часа,сложиха ми катетар(много неприятно усещане),тъй като бях с бъбречни кризи цялата седмица спиналната упойка не можаха да ми я сложат вапреки двата опита болеше страшно.Сложиха ми пълна упойка и като се събудих всичко с мен си беше наред.Вярно болеше малко,но поносимо.След 12 часа ме раздвижиха,втория път като ставах само извиках сестрата да стои в стаята да не ми прилошее тъй като кръвното и хемоглобина ми още бяха ниски и на третото ставане вече нямах проблем.Малко опъва там където са те рязали но не боли.На 5ти ден ме исписаха,на седмия ми свалиха конците.Вчера си сменях превръзката има само една чертичка все едно е направена с химикал,няма да остане никакъв белег.Операцията ми струваше 850 лв.
На мен също ми предстои секцио по медицински причини и ме интересуват много въпроси.
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
Каква упойка е по-добре? И можеш ли да кажеш каква искаш или това го определя доктора?
При планирано секцио и секцио по спешност по един и същи начин ли процедират? Как се постъпва ако започне естествено раждане, а е планирано секцио?
Колко струва така нареченото секцио по желание? (това го питам от любопитство)
При секцио по медицински причини пак се дават пари при уговорка с лекар - колко ако не е тайна?
Вярно ли е че следродилните болки са много силни и дори са по-силни от тези при естествено раждане?
Остава ли белег и вижда ли се много?
Това е то.
Ще бъда много благодарна ако някой ми отговори
"шивача"!
Както вече писах родих в началото на месеца и тъй като доктора не ми отговори на някои въпроси ще питам вас.
Тези които са родили секцио след колко време махнаха превръзката?Защото аз вече два пъти я сменям.Кога спира кръвотечението,че ми писна,когато сам неразположена трите дена ми се струват цяла вечност,а сега вече са 15?
Тези които са родили секцио след колко време махнаха превръзката?Защото аз вече два пъти я сменям.Кога спира кръвотечението,че ми писна,когато сам неразположена трите дена ми се струват цяла вечност,а сега вече са 15?
... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
не знам ти защо си била толкова дълго в реанимация и не са те радвижили, но проблемът явно е бил конкретен. аз в реанимация стоях 3 часа, докато ме пусне напълно упойката (спиналната, иначе вливането на обезболяващи си продължи от системата). вдигнаха ме на 6-тия час, а на 8-мия ме изстреляха под душа, което тогава ми се стори брутално, но се радвам че ме накараха и ме беше срам да се дърпам
превръзката не съм имала, трябваше около седмица да слагам по една марля отгоре за хигиена, после останаха само едни малки лепенки, които са перпендикулярни на разреза и го задържат - допълнителна гаранция да подсигури шевовете.
белегът ми е една тънка червеникава линия и още не мога да повярвам, че е само това тъничкото нещо
П.С. Пуканка, и в твоята тема беше казано, че има много такива теми - просто хората се уморяват и не пишат толкова подробно в един момент. аз лично съм разказвала минимум четири пъти супер подробно и вече не ми се пише. затова е в интерес на авторката да потърси по-подробните разкази. и на теб се опитах да ти намекна да се разтърсиш за упойката, по-скоро в медицински източници, но ти не ме разбра или просто това е по-лесният вариант.
Ами никакво изпитание не е. Просто отиваш, лягаш, слагат ти упойка и чаршаф, влиза оператора... малко по - късно ти показват бебето... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
Само да коригирам часовете за резходка
. Аз се разходих на следващия ден. Явно си зависи от болницата как практикуват . Чувала съм, че други мами стават на 2-рия час. 
. 
Аз сред секциото имах ужасни болки от контракциите на матката.
Направо ревях.. Това продължи часове и дни.
Направо ревях.. Това продължи часове и дни.
Аз все още имам рани по ръката.Хапех си я за да не пищя от болки.При нормалното ми раждане нямаше такова нещо.
... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
не знам ти защо си била толкова дълго в реанимация и не са те радвижили, но проблемът явно е бил конкретен ...
Едва ли е бил конкретен, просто има болници, в които 24 часа задължително си там, в моята също беше така и важеше за всички след секцио.
Практиката в болниците също си има изключения. В "Шейново" по принцип раздвижването и излизането от реанимация е на следващия ден. Бяхме три жени в стая и през нощта някъде към 1-2 ч. пристигнаха и съобщиха на китайката, която беше оперирана първа, че трябва да освободи леглото, защото имало друга родилка за него. Натовариха я на един стол без никакво раздвижване. Така я сгънаха, че тя само изпъшка и не мръдна. Даже се разтревожиха, че й е станало нещо. На мен ми казаха: "Готви се, че и за твоето легло има кандидатка". Не ме изритаха, но от нерви не мигнах до сутринта.
Въпреки всичко болките, които изпитвах онези осем часа, в които се мъчих да родя нормално, са несравними с тези след операцията. Секциото ми се видя песен.
Въпреки всичко болките, които изпитвах онези осем часа, в които се мъчих да родя нормално, са несравними с тези след операцията. Секциото ми се видя песен.
Секциото е супер 
Най-неприятната част е поставянето на катетъра
Контракциите, които изживях бяха по-болезнени от болките след операцията - на сутринта на третия ден бях като нова
Най-неприятната част е поставянето на катетъра Контракциите, които изживях бяха по-болезнени от болките след операцията - на сутринта на третия ден бях като нова
Но все пак след всичко написано дотук се чувствам по-спокойна.Благодаря!
Най-неприятната част е поставянето на катетъра
Ей от това ме е най - много страх !
Сигурно като наближи, ще пусна отделна тема за катетъра ( дано има повече живот от тая за клизмите ).
катетърът ми го сложиха след упойката (спиналната). никой не слага вече преди да е хванала упойката. предполагам, че можете да се договорите с лекар/сестра или който ще я слага
То това ясно, ама ако е с пълна упойка, си усещаш всичко. А дори и да не е, докато дойде време да ти го махат, вече си в пълно съзнание... абе гадна работа си е май !
Сори за оффа, ама все пак си е част от секциото, и то не маловажна...
ммм... не знам как ще усещаш нещо изобщо ако си с пълна упойка с каквато и упойка да си, все нищо няма да усетиш от кръста надолу. а махането аз изобщо не го разбрах. сестрата ми каза "сега ще ти махна катетъра" и в един момент малко ми се допишка, това беше. болка изобщо, ама изобщо никаква не съм усетила, нито някакъв дискомфорт. като ви чета ми се струва, че проблемът е в медицинския персонал, а не в процедурата. нито поставянето на упойката, нито катетърът би следвало да ви болят. знам, че е възможно да установите топли отношения с отговорните анестезиолози/сестри/санитарки и май е най-добре натам да насочите усилия
с каквато и упойка да си, все нищо няма да усетиш от кръста надолу. а махането аз изобщо не го разбрах. сестрата ми каза "сега ще ти махна катетъра" и в един момент малко ми се допишка, това беше. болка изобщо, ама изобщо никаква не съм усетила, нито някакъв дискомфорт. като ви чета ми се струва, че проблемът е в медицинския персонал, а не в процедурата. нито поставянето на упойката, нито катетърът би следвало да ви болят. знам, че е възможно да установите топли отношения с отговорните анестезиолози/сестри/санитарки и май е най-добре натам да насочите усилия ... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
не знам ти защо си била толкова дълго в реанимация и не са те радвижили, но проблемът явно е бил конкретен ...
Едва ли е бил конкретен, просто има болници, в които 24 часа задължително си там, в моята също беше така и важеше за всички след секцио.
Ей от това ме е най - много страх !
Сигурно като наближи, ще пусна отделна тема за катетъра ( дано има повече живот от тая за клизмите ).
ами няма нужда, то и на английски така звучи тръбичка, която се втъква в уретрата и от която урината изтича в торбичка, която се сменя пеиодично и ти спестява ставането до тоалетна. при операции е наложително не само заради евентуален дискомфорт от ставането, но и защото се вливат много течности на оперирания през система и без катетър все в тоалетната щяхме да си висим, че и системата да мъкнем
тръбичка, която се втъква в уретрата и от която урината изтича в торбичка, която се сменя пеиодично и ти спестява ставането до тоалетна. при операции е наложително не само заради евентуален дискомфорт от ставането, но и защото се вливат много течности на оперирания през система и без катетър все в тоалетната щяхме да си висим, че и системата да мъкнем 
Да сещам се какво е, просто не знаех, че се казва така. И даже не знаех, че го поставят при секцио. 
При моята операция катетърът беше сложен доста преди упойката, за мен беше много неприятен и го усещах постоянно. И преди по друг повод са ми слагали катетри, но веднъж като ти го сложат после няма дразнещо усещане. Но при раждането беше супер дискомфортно. Сестрата каза, че понеже съм пишала непосредствено преди поставянето, не можела да разбере дали е поставен достатъчно добре в пикочния мехур. Е, никой не ми беше казал да не ходя до тоалетна.
След секциотоболките ми бяха големи в началото, не мога да ги сравня с нормалното раждане, но предполагам, че са по-слаби от контракциите. Болкоуспокояващото си казва думата.
След това на следв. ден боли като кихаш, кашляш и като се смееш. Беше ми трудно да ставам за да си взема бебето, но другите момичета помагаха и ми го носеха.
Раздвижваха ни на следващия ден. Е, раздвижване е силно казано. Дойдоха и казаха, "ей сега трябва да станете". Имам си белег около 12 см, не знам кога ще изчезне.
За упойката никой не ме е питал или обяснявал различните варианти. Беше пълна упойка.
След секциотоболките ми бяха големи в началото, не мога да ги сравня с нормалното раждане, но предполагам, че са по-слаби от контракциите. Болкоуспокояващото си казва думата.
След това на следв. ден боли като кихаш, кашляш и като се смееш. Беше ми трудно да ставам за да си взема бебето, но другите момичета помагаха и ми го носеха.
Раздвижваха ни на следващия ден. Е, раздвижване е силно казано. Дойдоха и казаха, "ей сега трябва да станете". Имам си белег около 12 см, не знам кога ще изчезне.
За упойката никой не ме е питал или обяснявал различните варианти. Беше пълна упойка.
Ми то си е част от секциото бе. 
Забелязвам, че много жени пишат :" това беше най-неприятната част от раждането". Знам, че ще кажете да не се втелясваме много - много и да не вярваме на всичко, но...
Коремни операции съм имала 2, и то нелеки, така че знам какво ме очаква. Но двете К ( катетър и клизма ) много ме притесняват. Отсега умувам какви пазарлъци да водя с докторите, барем ми спестят поне едното. 
Забелязвам, че много жени пишат :" това беше най-неприятната част от раждането". Знам, че ще кажете да не се втелясваме много - много и да не вярваме на всичко, но...
Коремни операции съм имала 2, и то нелеки, така че знам какво ме очаква. Но двете К ( катетър и клизма ) много ме притесняват. Отсега умувам какви пазарлъци да водя с докторите, барем ми спестят поне едното.
Mirena80, катетърът не е задължителен, можеш да го откажеш. Но ще ти е по-удобно за първия ден, когато още не си раздвижена, иначе трябва да викаш акушерките за подлога. А ако си спълна упойка, после 24 часа си на системи, така, че ще ти се налага доста често
За поставянето - ако си със спинална, няма проблем да ти сложат катетър, след като те е хванала упойката, така няма да усетиш нищо. Ако си с пълна обаче, няма да стане, защото няма време, бебето трябва да се извади максимално бързо, след като заспиш, затова всичко трябва предварително да е подготвено.
Зз лично не усетих нищо, нито при слагането, нито при махането, така че, спокойно
За клизмата - и тя не е задължителна, не е нужно да се пазариш, просто я отказваш.
При мен не отвориха дума за нея от предродилна, където ме бяха настанили за нормално раждане, направо ми казаха да слизам, че ме чакат в операционната, време имаше, в смисъл не беше по спешност, но аз така или иначе щях да я откажа, затова не повдигнах въпроса 
Успех!
За поставянето - ако си със спинална, няма проблем да ти сложат катетър, след като те е хванала упойката, така няма да усетиш нищо. Ако си с пълна обаче, няма да стане, защото няма време, бебето трябва да се извади максимално бързо, след като заспиш, затова всичко трябва предварително да е подготвено.
Зз лично не усетих нищо, нито при слагането, нито при махането, така че, спокойно
За клизмата - и тя не е задължителна, не е нужно да се пазариш, просто я отказваш.
При мен не отвориха дума за нея
от предродилна, където ме бяха настанили за нормално раждане, направо ми казаха да слизам, че ме чакат в операционната, време имаше, в смисъл не беше по спешност, но аз така или иначе щях да я откажа, затова не повдигнах въпроса Успех!
Сега като чета притесненията на някои за катетъра и клизмата ми става смешно, но веднага уточнявам, че и мен много ме тормозеха точно тези две манипулации 
. Всъщност клизмата въобще не е болезнена, въобще. Много е относително и дали е чак толкова неприятна. Катетърът ми беше голяма болка, питах всички-приятелки, познати, не толкова близки, направо анкета само дето не бях пуснала-накрая мина за секунди, усетих нещо като боцване. А иначе в месеците преди да родя, по цели часове мислех и се тормозех заради този пуст катетър . Обмислях дали може без тях, клизмата дали не може вкъщи, катетърчо след упойката, да си призная имам чувството, че за бебчо толкова не мислех 
. И накрая какво-месеци притеснения, за манипулация траеща секунди .
Аз не бях с пълна упойка, не съм и искала-предпочитах да "контролирам" събитията на фронта. Поставянето на упойката не усетих въобще-всъщност аз от малка предпочитам инжекция вместо хапче, така, че за мен това не беше повод за притеснения.
Притеснителни ми бяха моментите преди влизането в операционната, тогава се чудех мога ли да избягам и евентуално да направя някой рекорд за износване на бебе-например една година. В момента, в който се озовах на масата, притесненията отминаха и
реших, че трябва и да си полафя с анестезиоложката, опитах и с лекарите, но те не ми обърнаха голямо внимание. Дори ми стана смешно, когато вадеха чочето, защото ме раздрусаха стабилно-много странно усещане. Всъщност накрая се оказа, че най-неприятно ми беше положението на ръцете-разпънати настрани. Бая ми се бяха схванали после . В реанимация не ме държаха и 10 часа, но така пък по-бързо се раздвижих. Недей да се притесняваш толкова много, няма нищо страшно. Важното е екипът да е добър, всичко е в техни ръце.
. Всъщност клизмата въобще не е болезнена, въобще. Много е относително и дали е чак толкова неприятна. Катетърът ми беше голяма болка, питах всички-приятелки, познати, не толкова близки, направо анкета само дето не бях пуснала-накрая мина за секунди, усетих нещо като боцване. А иначе в месеците преди да родя, по цели часове мислех и се тормозех заради този пуст катетър . Обмислях дали може без тях, клизмата дали не може вкъщи, катетърчо след упойката, да си призная имам чувството, че за бебчо толкова не мислех . И накрая какво-месеци притеснения, за манипулация траеща секунди .Аз не бях с пълна упойка, не съм и искала-предпочитах да "контролирам" събитията на фронта
. Поставянето на упойката не усетих въобще-всъщност аз от малка предпочитам инжекция вместо хапче, така, че за мен това не беше повод за притеснения.Притеснителни ми бяха моментите преди влизането в операционната, тогава се чудех мога ли да избягам и евентуално да направя някой рекорд за износване на бебе-например една година
. В момента, в който се озовах на масата, притесненията отминаха иреших, че трябва и да си полафя с анестезиоложката, опитах и с лекарите, но те не ми обърнаха голямо внимание
. Дори ми стана смешно, когато вадеха чочето, защото ме раздрусаха стабилно-много странно усещане. Всъщност накрая се оказа, че най-неприятно ми беше положението на ръцете-разпънати настрани. Бая ми се бяха схванали после . В реанимация не ме държаха и 10 часа, но така пък по-бързо се раздвижих. Недей да се притесняваш толкова много, няма нищо страшно. Важното е екипът да е добър, всичко е в техни ръце. 
Живот и здраве и аз мисля да раждам секцио!!!Надявам се да не убиждам някой-все пак това е лично решение нал тъй
Имам ужасяваща фобия от болка!!Припадам изпадам в ужас и съм страшно неадекватна дори по време на главоболиеМоето е хронично явно!!Зная че и при секцио има болка-все пак е операция!Но мисля че ще е по-добре защото бебето ще е извън мен и ще зная че всичко е наред пък аз ще се оправя някак!!Но при състоянията в които изпадам се страхувам че ще навредя на детето!!!
Нека съм лигла ако искате но аз си зная защо предпочитам този начин на раждане!!!
Имам ужасяваща фобия от болка!!Припадам изпадам в ужас и съм страшно неадекватна дори по време на главоболие
Моето е хронично явно!!Зная че и при секцио има болка-все пак е операция!Но мисля че ще е по-добре защото бебето ще е извън мен и ще зная че всичко е наред пък аз ще се оправя някак!!Но при състоянията в които изпадам се страхувам че ще навредя на детето!!!Нека съм лигла ако искате но аз си зная защо предпочитам този начин на раждане!!!
По принцип аз съм против секциото, но при мен се наложи.Както не веднъж съм казвала докторите във Франция с които съм обсъждала тази тема бяха крайно възмутени от това че може някъде да има секцио по желание.
От друга страна пък разбирам мамите които искат секцио по желание.Във Франция жените направо не си усещат раждането, всички раждат с епидурална анестезия която се слага на 4см разкритие.Но съветвам всички които се решили на секцио защото все пак това е техен избор да попрочетат малко за минусите и за негативите от него.
Сега и за моето секцио.Беше с епидурална упойка и съответно аз си бях будна, само по едно време моят доки прецени че съм малко уплашена и ме замая с някакъв газ.Беше много готино усещане, хем бях будна хем заспивахВсичко приключи за около 30мин.Затвориха ми раната с телбот , бях малко в реанимация и после ме качиха в стаята . Докато все още дейсваше епидуралната упойка не усещах нищо но после си понесох болките от операцията.От вторият ден не ме обезболяваха защото кърмех.
Слава богу, сега вече нямам никакви следи от операция в матката си.Преди няколко дни ходих на контролен преглед и бг докторът не можа да повярва , че ми е рязана матката.Впечетли се от дълбокият професионализъм на френските си колеги и ми каза , че съм готова за нова бременност, 6месеца след секциото ми.Така че от значение е и как е направена операцията за да се сведат до минимум негативите.
От друга страна пък разбирам мамите които искат секцио по желание.Във Франция жените направо не си усещат раждането, всички раждат с епидурална анестезия която се слага на 4см разкритие.Но съветвам всички които се решили на секцио защото все пак това е техен избор да попрочетат малко за минусите и за негативите от него.
Сега и за моето секцио.Беше с епидурална упойка и съответно аз си бях будна, само по едно време моят доки прецени че съм малко уплашена и ме замая с някакъв газ.Беше много готино усещане, хем бях будна хем заспивах
Всичко приключи за около 30мин.Затвориха ми раната с телбот , бях малко в реанимация и после ме качиха в стаята . Докато все още дейсваше епидуралната упойка не усещах нищо но после си понесох болките от операцията.От вторият ден не ме обезболяваха защото кърмех.Слава богу, сега вече нямам никакви следи от операция в матката си.Преди няколко дни ходих на контролен преглед и бг докторът не можа да повярва , че ми е рязана матката.Впечетли се от дълбокият професионализъм на френските си колеги и ми каза , че съм готова за нова бременност, 6месеца след секциото ми.Така че от значение е и как е направена операцията за да се сведат до минимум негативите.
е, ето и по-пдробно ( при мен). Трябваше да съм планувано секцио, но ми изтекоха водите по-рано, така че бях спешно. Отидох в болницата, докато събираха екипа ( аз съм от по-малък град), ми направиха една сапунена клизма. Като приключих с това приключение, ме вкараха в операционната, сложиха ми епидурална и слушах глупостите на докторите, понеже те са си доста цинични. Даже не ми показаха и бебо, чух го само да измяуква. Почнах да излизам от упойката, та се наложи да ме приспят. Събудих се в стаята, 24 часа бях с катетър. На другия ден ме вдигнаха от леглото и щях да припадна. На третия ден има още една клизма и понеже не можех да ставам, приключението беше
. И така, не е страшно, но някои неща се неприятни, няма как
Явно наистина си е до организъм и екипа, който прави секциото. Започнах да раждам нормално, след 6 часа чакане, болки и всички останали "екстри" без видим резултат поисках секцио. Накараха ме да подпиша някакви документи. Докато чаках да се събере екипа щях да припадна, бях на ръба на силите си. Сложиха ми пълна упойка, така и не разбрах че съм с катетър даже на следващия ден. И при махането се усеща само лек дискомфорт. Не помня колко време съм била в реанимация, но тези които са ме видели преди да ме заведат в залата са се уплашили доста от вида ми. Бебо са показали на таткото веднага след секциото. А аз я видях чак на следващия ден. Много зле съм била явно, даже не помня кога и как съм излязла от упойката, помня че като се освестих ми беше много студено, после сигурно съм спала доста време. Не можах да стана на следващия ден, станах на втория. Жената, която беше в моята стая стана няколко часа след операцията. Всичко е много индивидуално. Рецепти и препоръки няма. Освен може би да се приема всичко възможно най-спокойно и да си с нагласата, че всичко ще се нареди. Но понеже изпитах половин естествено раждане и цяло секцио, мога да кажа, че и двете болят, но се преживяват, няма на къде да се ходи. Болката след време се забравя, помниш само как си се чувствал, но който ми каже че не боли и че няма страшно, за мен лично лъже. Белегът ми е около 10 см., много ниско долу, дори от плитки дънки не се вижда, иначе все още си личи. Раната ми се възстанови много бързо и добре, конците ги махнаха на осмия ден след операцията. При същата жена се получило усложнение, раната се възпалила. Но опъване чувствах два месеца, и до сега ако се пренатоваря имам болки. Някои жени изобщо са забравили, че са раждали със секцио. Пак казвам, че при всеки е различно. Стискам палци всичко при бъдещите мами да мине без проблеми и да се радват на здрави и сладки бебоци. Защото най-важното е бебо да е здрав, всичко друго минава.
Аз имам хубави спомени от секциото и живот и здраве след няколко месеца пак така ще раждам. При мен беше планово- 4 дни преди термина, защото бебето беше седалищно разположено. Приеха ме предната вечер, попълних необходимите документи, дойде анестезиолог, за да ми обясни коя упойка каква е и да си реша аз каква искам. Не ядеш нищо предната вечер, слушат тоновете на бебето. На сутринта рано станах, оправих си тоалета със самобръсначката и ми направиха клизма- не е страшна После ме свалиха в операционната и ме питаха каква упойка искам и аз казах- пълна. После ти слагат чаршаф отпред за да не виждаш какво става, започнаха да ми мажат корема май с риванол и повече не помня Събудих се когато ме качваха в реанимацията, казаха ми че имам момиче, сещам се че ми беше студено и ме завиха с одеала. Сложиха ми торба с пясък върху корема за 1-2 часа, за да се прибере по-бързо матката- боли, ама се изтрайва. И гърлото ми беше пресъхнало - явно от тръбата, която съм имала по време на операцията.
Донесоха ми бебето и го сложиха до мен, защото 24 часа след операцията лежиш само и си на системи. На следващия ден започва раздвижването- помагат ти да станеш, да се измиеш и започваш малко по малко да вървиш. Местят те в обикновена стая с други жени и следващите 4-5 дни те захранват с бульони, каши и т.н. и ти носят бебето през 3 ч. да го кърмиш. След няколко дни ти свалят конците, слагат ти непромокаема лепенка и после ти си я махаш и си О.К. При мен беше много бързо възстановяването и като се прибрах на 5-я ден вкъщи сама си вършех всичко. При всеки е индивидуално. Ти си реши кой ще ти прави операцията и каква упойка искаш- аз избрах пълна, защото имам познати при които след епидурална имаха страшно главоболие 6 месеца. Успех, леко раждане, здрави бебчета и бързо възстановяване
После ме свалиха в операционната и ме питаха каква упойка искам и аз казах- пълна. После ти слагат чаршаф отпред за да не виждаш какво става, започнаха да ми мажат корема май с риванол и повече не помня Събудих се когато ме качваха в реанимацията, казаха ми че имам момиче, сещам се че ми беше студено и ме завиха с одеала. Сложиха ми торба с пясък върху корема за 1-2 часа, за да се прибере по-бързо матката- боли, ама се изтрайва. И гърлото ми беше пресъхнало - явно от тръбата, която съм имала по време на операцията. Донесоха ми бебето и го сложиха до мен, защото 24 часа след операцията лежиш само и си на системи. На следващия ден започва раздвижването- помагат ти да станеш, да се измиеш и започваш малко по малко да вървиш. Местят те в обикновена стая с други жени и следващите 4-5 дни те захранват с бульони, каши и т.н. и ти носят бебето през 3 ч. да го кърмиш. След няколко дни ти свалят конците, слагат ти непромокаема лепенка и после ти си я махаш и си О.К. При мен беше много бързо възстановяването и като се прибрах на 5-я ден вкъщи сама си вършех всичко. При всеки е индивидуално. Ти си реши кой ще ти прави операцията и каква упойка искаш- аз избрах пълна, защото имам познати при които след епидурална имаха страшно главоболие 6 месеца. Успех, леко раждане, здрави бебчета и бързо възстановяване
А за катетъра мога да кажа че е наи гадното нещо от цялата операзия.На първата ми операзия докато съм излизала от упойката съм ритала много и съм го разместила и получих цистит от това.С втората също получих раздразнение на пикочния мехур пак от катетъра.С третото си дете раждах в часна болница и им казах да си сложат те катетър и ми направиха операзията без него сабудих се с памперс 
Това може да отговори на въпроса ти:
http://semeistvo.rozali.com/galeria.php?catid=bremennost-desi
При мен протече така:Денят преди операцията се правят: кардиограма, общ преглед и консултация с анестезиолог (при него се попълва една карта). Спрях с пиенето на вода и яденето от 20.00 часа (операцията ми беше планирана за 8.00). Дадоха ми 2 хапчета- едното за вечерта, другото за сутринта ( те били за предотвратяване образуването на газове по време на операцията), направиха ми тест за антибиотик. В 5.00 изпих второто хапче, последва клизма и бръснене. Към 7.30 гинекологът ми направи промивка на влагалището (това беше доста неприятно). Свалиха ме в операционната, преляха ми 3 банки физиологичен р-р след това ми сложиха катетър (не боли, но и това не е приятно), включиха ме на апарат, който следи кръвно налягане и кислорода в кръвта.Дойде анестезиолога- сложи ми спинална упойка (и тук няма болка, само неприятни усещания), след това се усеща едно затопляне на краката и това е- вече няма чувствителност от кръста надолу. Намазаха ми корема с йод и закачиха платното. След това се усеща едно не болезнено дърпане и разпъване. След около 30-40 мин чуваш така жадувания плач на малкото същество.
След операцията те превеждат в реанимация, може да те държат 12 или 24 часа (мен ме оставиха 24 часа). Там ти включват система, периодично ти правят интимен тоалет при болка ти поставят свещичка. Карат те постепенно да раздвижваш краката, после да се обръщаш в леглото. Мен ме вдигнаха на следващия ден.
В общи линии това е, дано съм ти била от полза. Преди операцията умирах от страх. Сега мога да кажа, че не е толкова страшно. Болката я има единствено при ставането от леглото и преди първите крачки след това.
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ!!! НАЙ- ВАЖНОТО Е ДА ЗАПАЗИШ СПОКОЙСТВИЕ, ПАК КАЗВАМ НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШНО, КОЛКОТО СИ ГО ПРЕДСТАВЯШ
http://semeistvo.rozali.com/galeria.php?catid=bremennost-desi
При мен протече така:Денят преди операцията се правят: кардиограма, общ преглед и консултация с анестезиолог (при него се попълва една карта). Спрях с пиенето на вода и яденето от 20.00 часа (операцията ми беше планирана за 8.00). Дадоха ми 2 хапчета- едното за вечерта, другото за сутринта ( те били за предотвратяване образуването на газове по време на операцията), направиха ми тест за антибиотик. В 5.00 изпих второто хапче, последва клизма и бръснене. Към 7.30 гинекологът ми направи промивка на влагалището (това беше доста неприятно). Свалиха ме в операционната, преляха ми 3 банки физиологичен р-р след това ми сложиха катетър (не боли, но и това не е приятно), включиха ме на апарат, който следи кръвно налягане и кислорода в кръвта.Дойде анестезиолога- сложи ми спинална упойка (и тук няма болка, само неприятни усещания), след това се усеща едно затопляне на краката и това е- вече няма чувствителност от кръста надолу. Намазаха ми корема с йод и закачиха платното. След това се усеща едно не болезнено дърпане и разпъване. След около 30-40 мин чуваш така жадувания плач на малкото същество.
След операцията те превеждат в реанимация, може да те държат 12 или 24 часа (мен ме оставиха 24 часа). Там ти включват система, периодично ти правят интимен тоалет при болка ти поставят свещичка. Карат те постепенно да раздвижваш краката, после да се обръщаш в леглото. Мен ме вдигнаха на следващия ден.
В общи линии това е, дано съм ти била от полза. Преди операцията умирах от страх. Сега мога да кажа, че не е толкова страшно. Болката я има единствено при ставането от леглото и преди първите крачки след това.
ЖЕЛАЯ ТИ УСПЕХ!!! НАЙ- ВАЖНОТО Е ДА ЗАПАЗИШ СПОКОЙСТВИЕ, ПАК КАЗВАМ НЕ Е ТОЛКОВА СТРАШНО, КОЛКОТО СИ ГО ПРЕДСТАВЯШ
Чесно казано,много си е гот!Отиваш в предродилна зала ,подготват те,слагат ти катетър,абокат-всъщност тези две процедури и клизмата преди това са най неприятните преживявания-после те вкарват в операционната,слагат ти упойка и....след около 30-40 мин си готова.Даже ако е месна упоиката ,а не пълна през цалото време може да си говориш с докторите и акушерките-поне при мен така беше-не усещаш нищо освен едно някакво клатене и поддрусване,после стоиш в реанимация известно време,ако те боли си искаш обезболяващи и вече не те боли,гадничко те е първите два-три дни защото конците малко дърпат и така-като те изпишат след една седмица почти си забравила ,че си рязана, а на десетия ден вкъщи,вече си чисто нова!Няма нищо страшно,аз не съжалявам че родих със секцио,в момента съм в осми месец с второто бебе,и пак ще раждам така.Хич не се връзвай на разни прикеазки от сорта "възтановяването при секцио е по-трудно отколкото при вагинално",или"при секциото може да се получат много усложнения",или "то природата си е казала как трябва да се ражда"!Възтановяването и при вагинално раждане е трудно и тежки в някои случаи,зависи как е протекло то,представи си само ако имаш 20-30- или 40 шева отдолу,колко време ще се въстановяваш,ами ако се получи инфекция,възтановяването при всеки вид раждане зависи от много различни фактори и това е строго иднивидуално при всеки отделен случай!После както при секциото ,така и при вагиналното раждане може да се получат много усложнения,даже според мен при вагиналното са повече,но и тук пак всичко е строго индивидуално.А за последното твърдение само ще кажа ,че наистина природата си е казала думата как да се ражда,ама като бях в родилното не чух нито една жена със секцио да пищи и да се дере и да вика,а това го правеха тези които раждаха вагинално.Защо пък да се мъчат жените и да се напъват като има и по лесен и безболезен начин за раждане?Та не се плаши и не съжалявай,че ще раждаш със секцио,по-добрия вариант е,мен ако питаш!Важното е всичко да свърши добре,пожелавам ти живо и здраво бебче,останалото са подробности!
... Към 7.30 гинекологът ми направи промивка на влагалището (това беше доста неприятно) ...
Това пък защо
Относно Търсачката, тия дето дават акъл за нея, първо да напишат те думата секцио там, да погледнат за кво иде реч, и тогава да дават акъл на авторите.
Факт е, че има много изписани теми по въпроса, трябва само малко време и желание за четене И на мен ми предстои същото, живот и здраве, освен и аз да пусна тема по твоята логика
По-спокойно!
При мен също започна нормално, но след дълго чакане и без да ми се увеличава разкритието с докторката решихме да ми напарвят секцио! Бях много изтощена и не помня ясно всичко, но основните неща ги помня.
Подготвиха ме за не повече от двайсет минути. Клизма ми бяха напарвили когато ме приеха, а катетъра ми го сложиха след като упойката вече беше започнала да действа. С упойката беше голям зор! Мисля че на втория или третия път стана чак, не можех да се сгъна достатъчно заради корема и силните контракции. Накрая сестрата ме сгъна. Дадоха ми някакво успокоително, което не подейства. През цялото време ми беше студено. Всичко приключи за около 40 минути! Усещах как ме пипат, но никаква болка. Упойката ме пусна напълно сутринта (секциото беше вечерта, около 10 часа). Много треперех (май това беше единствената странична реакция от упойката)!
Махнаха ми катетъра на сутринта. Раздвижиха ме около 10 часа след секциото - няма такава болка! Целия ден ме боля ужасно. Накрая помолих една от сестрите да ми даде някакво обезболяващо, та се родих. След това дни наред не можех да ставам и лягам както трябва. Седмици по-късно все още ме заболява когато стоя права повече време или аковървя повечко. Все пак се възстанових изключително бързо (в сравнение с други мои познати със секцио)!
Въпреки, че като цяло мина много леко (за секцио по спешност), за нищо на света не бих се подложила доброволно на това!!!
Подготвиха ме за не повече от двайсет минути. Клизма ми бяха напарвили когато ме приеха, а катетъра ми го сложиха след като упойката вече беше започнала да действа. С упойката беше голям зор! Мисля че на втория или третия път стана чак, не можех да се сгъна достатъчно заради корема и силните контракции. Накрая сестрата ме сгъна. Дадоха ми някакво успокоително, което не подейства. През цялото време ми беше студено. Всичко приключи за около 40 минути! Усещах как ме пипат, но никаква болка. Упойката ме пусна напълно сутринта (секциото беше вечерта, около 10 часа). Много треперех (май това беше единствената странична реакция от упойката)!
Махнаха ми катетъра на сутринта. Раздвижиха ме около 10 часа след секциото - няма такава болка! Целия ден ме боля ужасно. Накрая помолих една от сестрите да ми даде някакво обезболяващо, та се родих. След това дни наред не можех да ставам и лягам както трябва. Седмици по-късно все още ме заболява когато стоя права повече време или аковървя повечко. Все пак се възстанових изключително бързо (в сравнение с други мои познати със секцио)!
Въпреки, че като цяло мина много леко (за секцио по спешност), за нищо на света не бих се подложила доброволно на това!!!
... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
.Иначе катетъра го махнаха на другата сутрин.Всичко минава бързо.Успех!
... завеждат те в реанимация за час - 2 и после - в леглото. След 5 - 6 часа тръгваш на разходка.
Моето секцио беше планово със спинална упойка. Клизмата, слагането на катетъра и абоката определено ми бяха най-малкия проблем.Извадиха малката, измиха яи ми я донесоха да си я видя и целуна. После я показаха на таткото и пак ми я върнаха за малко. Това беше готината част.
После направо ми се виеше от болка първите 5-6 часа. Имах и тремор около 3-4 часа. Абе пълен цирк. Бях в реанимация до следващата сутрин. Тогава махнаха катетрите, направиха последно обезболяване...и хайде на раздвижване. Първото ходене до тоалетна ми се видя като ад. Влачих се по коридора сгъната почти под прав ъгъл. Първите 3-4 дни ставането, сядането, ходенето, навеждането и всякаквите подобни действия протичаха като на забавен кадър Обезболяващи нарочно не пих понеже исках да кърмя, а така и не знам защо предварително не се информирах кое преминава в кърмата и кое не
Явно какви ще са следоперационните болки и колко бързо ще протече възстановяването зависят от конкретния организъм и вероятно от опериращия екип. Белег имам, относително голям и грозен, но хич не ми пука.
Единствено бих посъветвала бъдещите мами да си вземат лепенки за секцио (продават се по аптеките, има дишащи и водоустойчиви). Аз мъкнах такава, но в операционната (след като 389547675094 пъти им казах, че нося такава) решиха да ми сложат обикновена превръзка с марля и лекопласт. Е да, ама на третия ден като свалиха превръзката с нея ми свалиха и кожата с думите "Ти защо не казваш, че имаш алергия към лекопласт". Ами за 29 години никога не съм имала проблем с каквито й да било лепенки Това май ми създаде най-големите проблеми защото от местата без кожа непрекъснато сълзеше лимфа, която засъхваше и се лепеше по нощницата и като мръднеш... 
Та около седмица като допълнителна екстра ми се наложи да ходя с почти смъкнати гащи (само да придържат превръзките и лигнините) иначе а се допряха до раните...а
Като цяло за около 10-тина дни се възстанових почти напълно. Но...около година след това раната все още ме наболваше при разваляне на времето. Бях си направо като жив барометър. От ХМС-то пасти да ядат. После и този дискомфорт изчезна.
После направо ми се виеше от болка първите 5-6 часа. Имах и тремор около 3-4 часа. Абе пълен цирк. Бях в реанимация до следващата сутрин. Тогава махнаха катетрите, направиха последно обезболяване...и хайде на раздвижване. Първото ходене до тоалетна ми се видя като ад. Влачих се по коридора сгъната почти под прав ъгъл. Първите 3-4 дни ставането, сядането, ходенето, навеждането и всякаквите подобни действия протичаха като на забавен кадър
Обезболяващи нарочно не пих понеже исках да кърмя, а така и не знам защо предварително не се информирах кое преминава в кърмата и кое не Явно какви ще са следоперационните болки и колко бързо ще протече възстановяването зависят от конкретния организъм и вероятно от опериращия екип. Белег имам, относително голям и грозен, но хич не ми пука.
Единствено бих посъветвала бъдещите мами да си вземат лепенки за секцио (продават се по аптеките, има дишащи и водоустойчиви). Аз мъкнах такава, но в операционната (след като 389547675094 пъти им казах, че нося такава) решиха да ми сложат обикновена превръзка с марля и лекопласт. Е да, ама на третия ден като свалиха превръзката с нея ми свалиха и кожата с думите "Ти защо не казваш, че имаш алергия към лекопласт". Ами за 29 години никога не съм имала проблем с каквито й да било лепенки
Това май ми създаде най-големите проблеми защото от местата без кожа непрекъснато сълзеше лимфа, която засъхваше и се лепеше по нощницата и като мръднеш... Та около седмица като допълнителна екстра ми се наложи да ходя с почти смъкнати гащи (само да придържат превръзките и лигнините) иначе а се допряха до раните...а Като цяло за около 10-тина дни се възстанових почти напълно. Но...около година след това раната все още ме наболваше при разваляне на времето. Бях си направо като жив барометър. От ХМС-то пасти да ядат. После и този дискомфорт изчезна.
Мен не ме държаха в реанимация, направо в стаята - наистина зависи от болницата. След 6 часа станах на крака. Вечерта преди секциото си слощих свещичка и това ми спести клизмата на другия ден. Иначе е, както го описват другите мами, изобщо не е толкова страшно.
При мен проблемите се появиха после - имах усложнения от операцията, изписаха ме след 15 дни, слава богу сега всичко е наред. Информирай се повече за възможните усложнения от операцията, а не за самата операция, която не е нищо особено.
При мен проблемите се появиха после - имах усложнения от операцията, изписаха ме след 15 дни, слава богу сега всичко е наред. Информирай се повече за възможните усложнения от операцията, а не за самата операция, която не е нищо особено.
[ ]ЦИТАТЧЕ!.--------От друга страна пък разбирам мамите които искат секцио по желание.Във Франция жените направо не си усещат раждането, всички раждат с епидурална анестезия която се слага на 4см разкритие.Но съветвам всички които се решили на секцио защото все пак това е техен избор да попрочетат малко за минусите и за негативите от него.-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Само ,че има случаи при които много преди да се достигне нужното разкритие за поставянета на епидурална,контракциите са се появили преди часове!А има и хора които не винаги могат да си позволят да си платят упойката,а и колкото и смешно да звучи-знам и болница,в която има по 1 анестезиолог на смяна,и ако той е на друга операция,няма кой да постави упойката.Така,че и в България "знаем" за епидуралната.А както може да се попрочете доста за лошите последствия от секциото,и възможните усложнения при него,така може да се попрочете доста и за усложненията и при вагинално раждане,и мъките и болките при него,Всичко е строго индивидуално при всяка родилка,а и много зависи от болницата в която се намира тя,също и на екипа на който ще попадне.А и само ще добавя,че поставянето на епидурална анестезия, в никакъв случай не гарантира безпроблемно раждане и липса на усложнения-тя прост лищава от гадните усещания и болки!И стига сте плашили авторката на темата с възможни лоши последсвия,просто тя пита при кой как е било!Е окуражете я !
Само ,че има случаи при които много преди да се достигне нужното разкритие за поставянета на епидурална,контракциите са се появили преди часове!А има и хора които не винаги могат да си позволят да си платят упойката,а и колкото и смешно да звучи-знам и болница,в която има по 1 анестезиолог на смяна,и ако той е на друга операция,няма кой да постави упойката.Така,че и в България "знаем" за епидуралната.А както може да се попрочете доста за лошите последствия от секциото,и възможните усложнения при него,така може да се попрочете доста и за усложненията и при вагинално раждане,и мъките и болките при него,Всичко е строго индивидуално при всяка родилка,а и много зависи от болницата в която се намира тя,също и на екипа на който ще попадне.А и само ще добавя,че поставянето на епидурална анестезия, в никакъв случай не гарантира безпроблемно раждане и липса на усложнения-тя прост лищава от гадните усещания и болки!И стига сте плашили авторката на темата с възможни лоши последсвия,просто тя пита при кой как е било!Е окуражете я !
Секциото ми бе планирано от мен и всички мои"нормално раждали" близки още в момента ,в които забременях Прага ми на болка е нисък,мисълта,че нещо по-голямо от тампон може да ми излезе между краката не ми се стуваше реална
Та сутринта гладна и жадна отидох в болницата.Въпреки това ми направиха клизма(не беше толкова неприятно,колкото изчетох по форумите)Сложиха ми абокат в една подготвителна зала,където с доки и екипа си лафихме,там ми мериха и тоновете.Поставиха ми прословутия катетър(ама аз за него не бях чела из форумите)Ейй това май наистина е много неприятна част.Упойка си избрах сигурна-т.е пълна :blush:10.45 извадиха бебо.11.20 усещах мъжо над леглото,че ми обяснава нещо
Към 16ч. цялата рода дойдоха да ме видят.Донесоха и бебо Тогава още не знаех за какво става въпрос..но като си тръгнаха,като почнаха едни болкииии Но ината си е инат.Изтърпях ги,та нали сама пожелах това 
Тайничко се бях заредила с АУЛИН(вълшебното хап4е за мен) по едно на ден 2 дни(не е толкова фатално за кърмата )Ставах,лягах,кляках... и всичко беше ок.На 8 ден бях забравила абсолютно всичко.Много ме притесняваше дали боли махането на конците.И само това питах по цял ден нищо не усетих при махането.Сложиха ми една лепенка и си тръгнахме по живо по здраво 
Много боля наистина първия ден,нооо се преживява Споко! Всичко ще е наред и ще гушкате едни здрави бебчета на финала.
Прага ми на болка е нисък,мисълта,че нещо по-голямо от тампон може да ми излезе между краката не ми се стуваше реална Та сутринта гладна и жадна отидох в болницата.Въпреки това ми направиха клизма(не беше толкова неприятно,колкото изчетох по форумите)Сложиха ми абокат в една подготвителна зала,където с доки и екипа си лафихме,там ми мериха и тоновете.Поставиха ми прословутия катетър(ама аз за него не бях чела из форумите)Ейй това май наистина е много неприятна част.Упойка си избрах сигурна-т.е пълна :blush:10.45 извадиха бебо.11.20 усещах мъжо над леглото,че ми обяснава нещо
Към 16ч. цялата рода дойдоха да ме видят.Донесоха и бебо Тогава още не знаех за какво става въпрос..но като си тръгнаха,като почнаха едни болкииии Но ината си е инат.Изтърпях ги,та нали сама пожелах това Тайничко се бях заредила с АУЛИН(вълшебното хап4е за мен) по едно на ден 2 дни(не е толкова фатално за кърмата )Ставах,лягах,кляках... и всичко беше ок.На 8 ден бях забравила абсолютно всичко.Много ме притесняваше дали боли махането на конците.И само това питах по цял ден нищо не усетих при махането.Сложиха ми една лепенка и си тръгнахме по живо по здраво Много боля наистина първия ден,нооо се преживява Споко! Всичко ще е наред и ще гушкате едни здрави бебчета на финала. ... Към 7.30 гинекологът ми направи промивка на влагалището (това беше доста неприятно) ...
Това пък защо