Как бихте постъпили в следната ситуация с баща

Не съм попадала в подобна ситуация и незнам как бих постъпила  Мисля си обаче, че може би баща ти е малко изнервен покрай грижите за майка ти. Пробвай да поговориш с него и да му обясниш с колко можеш да му помогаш и кога. Дано имаш успех 

Да де ама нестава. Ето сега казах му мога да платя данъците,но на заплата, а той като кресна пак ли нямаш пари аз искам сега да се платят. А и е добре финансово не е като да не е. По-добре е от нас и за сега пу пу не е закъсвал и се справя чудесно. Как да му обясна,че моето семейство има доходи колкото него,но имам повече разходи с детето. Най-малкото плодове по-разнообразна храна,лекарства и доктори -той е с алергия. Татко си е в доста голяма степен егоист и когато мака беше по-добре не му позволяваше да прави така,но сега жената няма сили да се бори с него пък  и едва ли сега тя  знае изобщо.

Казваш му, че не можеш и толкова.
Ако иска да плащаш, когато на него му е скимнало, да ти дава пари, нали са негови разходи?!

Ох, миличка, освен да ти съчувстваме, нищо не можем да направим. Тези семейни отношения си имат история, която ние няма как да знаем. Но ти знаеш. Реши за себе си кое е правилното и прави така. Щом се убедиш, че това е правилното, забрави за угризенията.

Ама защо ти трябва да плащаш тези разходи  .Ако имаш възможност и ти искаш , да , но някой да те пресира защо ?Телето ли бозае от кравата или кравата от телето ?Всичко според мен са разговори.Така както ние от форума те разбрахме за какво иде реч по същия начин го обясни и го кажи на него, но баща ти.Явно е по остър в реакциите си и ти трябва да си го позноваш вече.Аз щях да бъда категорична , но спокойна без да се нервя и викам , но категорична 

Щом е прекалил и ти идва вече в повече, най добре е да му кажеш, че не можеш да му поемаш сметките, ако иска да ти оставя пари, ти ще ходиш да плащаш, но пари за техните разходи вече не можеш да отделяш. Като ти крещи, затвори му, като се успокои пак ще ти звънне. Дано покрай проблемите да не се усеща че те товари, защото ако го прави умишлено е много неприятно.

Това е много голям проблем на нашето общество, защото родителите ни са с очакването да се грижим на старини за тях. При нас със сестра ми най-големите проблеми се появиха , когато ние родихме и стана ясно, че си имаме основни грижи с нашите семейства. Толкова грозни скандали са ни вдигали и покойният ни вече баща  и майка ни, че е просто отвратително. Не само че не помагат те като , родители , ами на всичкото отгоре правят ти сметка на доходите, определят как да използваш свободното си време и т.н.
Според мен с категоричен тон му обясни, че ти имаш задължения към твоето семейство, той към неговото. Майка ти е негова съпруга, режийните разходи са техни. Ти и твоето семейство имате ваши и толкоз. Всяка жаба да си знае гьола.
Посоката на даване е от родители към деца , не обратното.

Както баща ми обичаше да казва: "Къде се е чуло и видяло крава от теле да бозае?". 
Вярно е, че в един момент родителите ни имат нужда от помощ, но не и за сметка на внуците си. Такива егоистични родители не ги разбирам, слава богу, не съм се сблъсквала лично.
Но познавам хора, които непрекъснато са изнудвани от родителите си, включително и заплашвани със самоубийство, та имам представа какъв ад е това. 

За съжаление е така . Повечето с възрастта стават големи егоисти. Най-обичам теорията им, че, трябва цял живот да сме иб благодарни, защото, ако не са били те, нас въобще е нямало да ни има. При мен е същото в някои отношения. Баба ми е с хубава пенсия, има апартамент, който дава под наем и си прибира парите, но няма човек, на който да не се оплакала, че е много зле с парите . Грешката, която и аз правя е, че заради възрастта и си премълчавам доста неща, от което всъщност тя прекрасно се възползва.

Заедно ли живеете, че не разбрах нещо 
общ ли ви е бюджетът?
Ако не, какво право има баща ти да те задължава да плащаш техните сметки?
То за сметките иди-дойди, ама за данъците? Да са ти приписали случайно апартамента, в който живеят, че да плащаш ти данъка?
Как се държат с теб зависи и от теб всъщност.

Бях попаднала в подобна ситуация, в която родителите смятаха чуждестранният ми съпруг за касичка (макар никога да не е бил богат) и трупаха сметките на една купчинка до неговото пристигане 
първата работа, която той правеше с мен като дойдеше, е да отидем да платим сметки, ток, вода, телефон .... отчитам факта, че не съм длъжна, но все пак съм отговорен човек и търся да помогна. Фактът, който ми тежеше, че родителите ми възприемаха това като даденост, а не жест  не преставаха да се оплакват как всичко е скъпо, нямало какво да ядат ...
Един ден майка ми (дори без да ни гледа в лицето) заяви че "ето сега и данък на апартамента трябва да се плаща". На която наглост аз отговорих че "дотук добре, ама който има апартамент да си му плаща данъка". Преведох диалога  на мъжа ми. За протокола, и до ден днешен не съм успяла една керемидка да си закупя, пък камо ли жилище, живеем на квартира 
Малко по малко успях да ги накарам да си променят идеята кой какво е длъжен да плаща и се научиха да оценяват финансовата помощ, която им даваме не като дълг, а като жест.  с непукизъм и отстояваща принципите си, иначе съвсем сериозно и с мъжа си щях да си омешаме капите, защото той се вкисна.

На мен никой за нищо не ми е помогнал. И като че ли е по-добре пък. 

 Умът ми не побира как родител ще нагърбав финансово детето си със своите текущи разходи. Виждам в лентичката че имаш малко дете. Честно...мислих, мислих и направо не ми се иска да повярвам че е възможно. Да не би да си мисли, че след като вече не гледате жената двамата а само той ти си длъжна да поемаш финансовите им задължения?! Изобщо не мисля, че това е нормално.
 Говори с него. Обясни му. То така къде ще му се види края...

Ако се наложи, бих дала много. По-скоро, когато имам, го разхвърлям-правя подаръци, купувам, плащам.
За момента родителите ми нямат нужда от пряка помощ, но на мен си ми е кеф да купувам подаръци, когато мога. В подобна степен се старая да действам със свекърва ми, с бабите и дядовците ни. На едната баба съм поела разходите по блока, на другите се старая да купувам разни неща (не съм по практичните подаръци и мисля, че не са особено щастливи от вакуумираща машина или ютия, ама все си мисля, че не биха си позволили подобни подаръци и тъй, за разкош).

Отцялата тая прелюдия искам да кажа-Ако  не искаш да плащаш, просто казваш или избираш да не плащаш. Може следващия път да му занесеш разписката и да кажеш-Заповядай квитанцията, донесла съм дребни, така че можеш да ми дадеш цяло 20, трябва да купим памперси или нещо подобно. Може да му занесеш списък с месечните ви разходи.

А всъщност, пожелавам да не се налага да се стига до такива крайни ситуации и да не е проблем, ама...

Ще отговоря общо да не цитирам всеки по отделно. Не живеем заедно и съответно не ни е общ бюджета. Имота си е техен. Едното което е преписано на мен си го поемам, но те живеят там. Иска ми се да имах средствата да помагам помече,но уви нямам.Боли мече нямам ама от небето не пада. Помагал ми е много,но винаги преди тази случка с мама  като ме прати казва плати аз ще ги възстановя като се видим. Сега незнам какво му стана непрекъснато ми държи сметка на моя бюджет защо нямам,как нямам.Сърди се като не искам да свърша нещо.

Франзела Калина аз съм казала,че ако се наложи и не му стигнат пари за операция или лекарства заем ще взема, но да разчита че в такъв момент има изход.Искам да дам много,но ги нямам.За подаръци до преди да се роди малкият много им правех все дребни неща,но аз също мн. обичавм да подарявам неща и да радвам околните. Не че неискам просто нямам финансова възможност,а и все още те не се нуждаят от такава слава богу(пу пу) Последния път майка ми като разбра,че не е покрил разходите ми за тях му се накара,но той пак не покри всичко въпеки,че ясно знае сумата даде ми половината от нея за да не му вика майка ми и аз премълчах да не се ядосва,а тогава дадох последни пари  за тях пак оф сложно е и объркано дано разбрахте.

Заради майка ми ми се иска да намеря тактичен начин да се разберем да не се ядосва,но май няма да стане

Еvка, от всичко което прочетох ми се струва, че баща ти е един тиранин, който действа без много да се замисля, винаги убеден в правотата си.  Самата ти си писала, че винаги е бил такъв, но преди майка ти е успявала да укроти тези му навици, а сега явно се вихри.

Първото, което бих те посъветвала е да се отърсиш и освободиш напълно от всякакво чувство за срам и задължение спрямо родителите ти! Особено, казвайки, че те са добре финансовов, че ти си готова да помогнеш в рамките на възможностите ти и го правиш. Наложи си това, даже и в началото да ти е трудно и да се чувтваш некомфортно. Научи се да казваш "не, не мога!" без неудобство, постави ясни граници и наложи на баща ти да ги спазва! Ти нямаш вина, нямаш и задължение. Дано не ме "разскъса" сега някой, но идва момента в който ако пъпоотделянето не стане по естествен начин, то трябва да се наложи.

Порочна е практиката в България (има я и в някой други южни и африкански държави, но за там не говорим) за остарелите родители да се грижат - могат или не - децата. Това води до кошмарни ситуации, заредени с много разочарование, с право или без, за всички страни в конфликта. Не мога да не стигна до заключението, че така пак "държавата" си го прави лесно, прехвърляйки задължението за гражданите си, грижили се доскоро за брутния национален продукт, върху плещите на децата им.

Не се чувствай виновна, че не можеш да помогнеш! Теб никой не те пита лесно ли ти е и как се справяш финансово.
Като те попита следващия път защо нямаш пари, дай кратко резюме на твоите разходи. Кажи и как се налага да лишаваш детето от важни неща та дано му просветне.

Ако един ден, недай си Боже нямам възможност да платя сметките, данъците и лекарствата на възрастната си майка ще ме е ужасно срам от мен, ще се чувствам като нищожество и много ще ми е жал за самата мен, а ако съм направила междувременно и дете, при все факта, че видимо не мога да поема отговорност за друго човешко същество - направо не ми се ще да си го помислям.

От друга страна обаче те разбирам напълно - отношението на баща ти не е особено добро, съдейки от прочетеното. И, да ти кажа, (от опит) едва ли ще се промени към добро тепърва. Майка ми е почти същата - като каже, че нещо трябва да се свърши - трябва тук и сега, и естествено после не съм го свършила така както тя иска. Отгори като "Нямам време", или "После" - не си ги и помислям. Пари давам всеки месец определена сума и после когато за каквото се наложи и пак никой не е доволен.

И моя баща е такъв - каквото каже трябва да стане... не търпи отлагане... За щастие те са финансово независими и дори той продължава да се опитва да ми помага, въпреки че работя и получавам добра заплата... Но пък иначе... например събуди се една сутрин и каже - тръгваме за еди-къде-си... и край... зарязваш всички планове и тръгваш... ако не стане на неговата - скандал...

Съвета който мога да ти дам е следния - ако не искаш да не плащаш тези сметки, а просто искаш да отложиш плащането с няколко дни докато ти дойде заплатата, просто кажи "Добре, ще ги платя" и ги плати след няколко дни... не е нужно да знае че ще ги платиш по-късно, а ако не живеете заедно както казваш, няма и да разбере... После като му занесеш бележката че е платено(ако му носиш бележките), дори и да се усети че е платено по-късно, поставен при свършен факт ще го приеме по-леко.

Друг вариант е да се опиташ да говориш с него че имаш доста разходи покрай детето, но от опит знам, че с този тип хора трудно се излиза на глава...

Може да пробваш примерно да му обясниш разходите си по следния начин, например: "Днес като излизам ще пазарувам храна за детето, ако ми останат пари ще платя сметката"... ако не ти останат пари ще я платиш друг път, разбира се, но никой не може да те упрекне че предпочиташ да купиш храна за детето си пред това да платиш някаква сметка...

Сега ми хрумва, че той може би иска да се платят веднага нещата защото примерно е някакъв краен срок и ако не плати примерно утре ще му спрат тока или водата или телефона... дали е възможно това да е причината толкова да настоява?

Вече ако нямаш никаква възможност да плащаш тези сметки, мисля че трябва да седнете да поговорите сериозно с него... Вярно, гадно е като ти държат сметка за парите, но покажеш ли му един път колко разходи имаш покрай детето(говоря за касови бележки или някой път да го вземеш на пазар със себе си), считам че втори път няма да те пита защо все нямаш пари...

Не знам какво да кажа. Баща ми винаги е давал всичко за мен, а сега за внучката си. Слава богу са добре финансово. Даже много ни помагат.
Поговори с него, обясни му, пък в крайна сметка откажи по-твърдо, намекни, че той не е толкова зле, може сам да си ги плати. ако пък няма възможност да иде, да ти даде пари.
Знам ли, поговорете!
 

Това е и моето мнение. Вярно е, човекът сигурно е изнервен. изморен и още екстри вероятно. Но в случая не е проблемът, че ти нямаш желание да помагаш... Ако сега не се разберете нещата ще продължат лавинообразно и накрая няма да имаш пари за дрехи и храна за детето си! Опитай наистина да поговорите за това не, когато ти се е обадил за пари, а когато се видите по друг повод. Обясни му с цифри твоето положение и му кажи, че имаш желание, но не и възможност. Ако не прояви разбиране се поотдръпни и се пребори с чувството си за вина, защото нямаш такава! В момента си по-длъжна на детето си, а не на него. Вярно е, родителите трябва да се подкрепят, но и те трябва да подкрепят, а не само да искат. Просто нещатата трябва да са взаимни, а и не е възможно човек да харчи повече отколкото има...

muneca de porcelana, искам само да ти кажа, че от написаното си личи, че авторката не е някоя безскрупулна и безотговорна личност, че да и се вменява още чувство за вина. Освен това след като родителите и имат и собствен доход не съм сигурна, че е нормално на нея да и се налага да издържа две домакинства... Не са много хората, които го могат това в нашата държава!

 Няма нищо ново под слънцето!Много хора изпадат в такава ситуация,включително и аз.Баща ми винаги е вземал максималната пенсия - беше директор на ДСК.Майка ми вземаше минималната и понеже ние си произвеждаме почти всичко те смятаха в един момент,че ние живеем доста богато.Опитаха се да ми наложат  някои плащания,но аз един ден седнах при тях и започнах: аз вземам такава заплата.Мъжът ми - такава.Имаме такива разходи.Вашите пенсии са толкова.Имате такива разходи.Оказа се,че на нас ни остават по-малко средства за живеене,отколкото на тях.Оттогава става така: Обажда се майка ми,че трябва да се плати нещо.Аз казвам:"Приготви парите,ще мина да ги взема и ще платя!"Без коментарии.Сега от три месеца баща ми почина.Уговарям майка ми да дойде да живее у нас поне през зимата.Тогава нейната пенсия ще влиза в нашия семеен бюджет,а ние ще поемем всички разходи.
 Така стоят нещата у дома.Дано с този разказ ти помогна!

И аз мисля като баба Янка - отиди при баща си с финансов отчет!
Не се майтапя - напиши на един лист, колко взимате, какви сметки плащате, колко харчите /особено за детето/. И му поискай и от него такъв! Да видим какво ще каже тогава!

Иzвинявай, но ще ти се накарам... Що zа майка си, щом поzволяваш някой да ощетява детето си.
От думите ти стана ясно, че не можеш да си поzволиш по всяко време да поемаш раzходите им. Не бих те съветвала да спреш да им помагаш иzобщо, но ТИ трябва да наложиш някакви граници, които не са в ущърб на детето ти.
Аz давам на родителите си определена сума пари в месец, толкова, колкото мога да си поzволя да отделя от семейния бюджет беz това да ощетява мен или съпруга ми. Ако майка ми ми zвънне и ми каже, че нямат пари и еди какво си трябва да се плати днес, а не утре, може би един път ще платя (ако имам пари), но втория ще я пратя по дяволите. Виж, ако става дума zа иzвънредни неотложни раzходи не бих се zамисляла, но иначе всеки трябва да се научи да си прави сметка на парите.

А баща ти те иzполzва като дойна крава и което е още по лошо, ти си се вживяла в ролята на такава. Никога не пренебрегвай мъжа си или децата си zаради егоистичнитте си родители, те такива неща няма да zабравят и няма да видиш от тях благодарност... най много след време детето ти да ти се качи по същия начин на главата..

Виж сега не се познаваме за да има такива крайни мнения. Аз съм си направила плановете колко деца и човешки същества мога да поема т.е. едно и едно сме създали. За лекарства недай боже да не се налага никой няма да откаже е може би има и такива хора знам ли... Но извини ме данъците могат да почакат седмица,че ако се налага и повече. Не ме е срам от мен и ще ти каза защо - защото  аз съм преценила в момента,че по-добре по-ниско платена работа доста по-ниско може би,но мога да си гледам спокойно детето, не работя по сто часа на ден, не ми спират отпуски и болнични и прочие. Това решение сме взели със съпругът ми видно,че въпреки минусите има и плюсове. В един момент обаче някой да ми държи сметка,защо си гледам детето а видиш ли нямам пари еми не е коректно смятам. 

Имам нужда някой май да ми се скара мъничко  точно това ми се искаше да разбера, като че ли  дали пък аз не постъпвам егоистично в случая пък и става дума не за неотложни разходи ток,вода и прочие както някой спомена по-горе, пък и не съм казала няма,а само да изчака. Родителите ми поне за сега вече го писах и слава Богу не се нуждаят от финансова подкрепа. Да са живи и здрави все така да се оправят,че иначе е страшничко и за това ме заболя,че прави сметка на моя бюджет. Баща ми уме много добре да си прави сметка напарите и не е да кажеш в момента да няма точно обратното. Може би го е страх да не свършат има го и този вариант,но аз ли да го отнеса този негов страх? И точно там е проблема видиш ли щом той можел да заделя значи и аз трябва да мога. Да ама той не расте всеки месец и да му се налага подмяната на дрехите, не иска играчки,не иска разнообразни плодове ( в смисъл,че като възрастен ако прецени може да купи или не акупи съответните) а на малкия не мога да кажа няма да ти купя.

Благодаря беше от полза ще пробвам следващият път точно с тази реплика да видим. Само,че знам резултата при мен де  какъв ще е - " Е толко ли не можеш да отделиш" както в случая 60 лв. пимерно. Е как да му обясня,че не мога пред заплата да остана почти на нула поради факта,че с дете винаги изникват непредвидени разходи. За протокола не искам от мъжът ми за техни разходи съобразявам се с моите доходи, тъй като имаше преди време аналогична ситуация с неговите родители и той сам много бързо и рязко ги постави на мястото им  и може би ще реагира така  за моите родители знам ли. За сега нищо не казва,но виждам,че не му е особено приятно. Най-много да се обострят нашите отношения - аз точно това искам да избегна в края на краищата.

Това са хора от различни поколения,с различен начин на живот. Може би той някога без проблем е помагал на родителите си....друго беше и макар и тоталитарно време имаше добра социална политика,евтини лекарства и безплатно здравеопазване. И баща ми подпомагаше баба и дядо,а сега срам не срам аз не мога и ми е много болно. Сега съм без работа ,но пък гледам внука а мен ме подпомагат децата и съпруга. Няма оправия във вашия случай,има хора които са свикнали да казват -Дай!
 И друго вярно е ,че сит на гладен не вярва.

Не съм чела цялата тема, но моето мнение е следното - не е редно децата да издържат родителите си? Ваша отговорност са вашите деца, не и родителите ви! Когато отделяш да дадеш на родител (в случая дори не е в нужда) ти лишаваш детето си.
Някои хора са нагли и егоистични. Има типажи, които щом подадеш пръст, налапват ти цялата ръка. Лишаваш себе си и детето си, за да угодиш на него...

Ако родителите ти са ти купили жилище е едно, защото те принципно са можели да си го купят за тях си и сега да го дават под наем. НО ако не са ти осигурили нищо такова, не виждам защо да си ощетяваш детето. Истината е, че ситуацията е адски неприятна и сигурно ти  е много тежко, че се налага едва ли не да избираш между родителите си и детето си 

 
Едно е да имаш възможности и да не искаш да помагаш, друго е искаш да помогнеш и да нямаш с какво. Трябва да се прави разлика между двете неща преди някой да бъде упрекван за нещо. В БГ добре платените работи не се намират под път и над път.
Имаш си дете за гледане. Вземи се в ръце и се стегни. Прояви малко твърдост и не се поддавай на провокации. Не си длъжна да се отчиташ на никого, та било то и на родителите си. Ще помагаш, ако и когато можеш, а не когато някой ти го изисква на всяка цена.  Животът налага всеки да си прави сметката и да живее според възможностите си. Понякога човек не може да ги надскочи, колкото и тъжно да е това.
 

Не са ми купили жилище и не живея в тяхно такова. Да избирането е трудно,но аз винаги съм знаела отговорът и той клони към детето ми. Дали за радост или тъга...