Когато не може да се намери компромисен вариант?

  • 2 404
  • 31
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 40
Рядко пиша, повече чета. Сега ми трябва съвет. Със съпругът ми имаме различно мнение по един въпрос (относно отглеждането на децата). И двамата сме категорични. Аз съм убедена в правотата си (прочетеното във форума затвърждава мнението ми), а въпросът е с голяма важност за мен. Обаче съпругът ми само като чуе за това започва да се нервира и не желае да отстъпи за нищо на света. Поставя ме в положение да избирам между него и принципите си.
Докъде трябва да стигат компромисите в семейството? Знам, че няма формула, валидна за всяко семейство, но знам също, че тук има хора с повече опит и натрупали повече мъдрост от мен.

# 1
  • Мнения: 662
Ако не е тайна, напиши по какъв въпрос имате различия, за да може да ти помогнем повече.

# 2
  • Мнения: 2 401
И при нас ги има тези различия, обаче по-умния отстъпва, демек отглеждаме ги както аз си знам  newsm47

# 3
  • Мнения: 40
Проблемът не е в естеството на въпроса (тогава бих го поставила в Нашите деца), а в това, че не можем да намерим компромисно решение. Никой от двама ни не отстъпва и въпреки, че не става въпрос за нищо жизненоважно, бракът ни е поставен на карта. Нормална ли е такава ситуация?

# 4
  • Мнения: 393
 Така без да се знае твоята позиция и неговта гледна точка-де да знам,може би има пресечна точка някъде.Просто говорете.

 Не е нормално да не може да се разберете за нещо обикновено,но се случва и в най-добрите семейства.Успех!

# 5
  • Мнения: 25 646
Ами май винаги в един момент човек трябва да избира - дали да живее с принципите си, или с хората, които обича.
Въпрос на личен избор е.

# 6
  • София
  • Мнения: 397
 Ами попитайте самите деца, кой вариант предпочитат, все пак трябва да е добър и за самите тях, не само за вас. Simple Smile

# 7
  • Мнения: 2 478
Как Сийка е била права,болезнено права.

# 8
  • Мнения: 190
Проблемът не е в естеството на въпроса (тогава бих го поставила в Нашите деца), а в това, че не можем да намерим компромисно решение. Никой от двама ни не отстъпва и въпреки, че не става въпрос за нищо жизненоважно, бракът ни е поставен на карта. Нормална ли е такава ситуация?
За какво точно не можете да намерите компромисно решение, че бракът ви е поставен на карта. Щом бракът ви зависи от това, значи трябва да е нещо важно.

# 9
  • София
  • Мнения: 18 679
Компромисите стигат дотам, докъдето им позволиш, ти слагаш границите. От компромиси винаги има нужда, разбира се, но не във всичко и не на всяка цена. Примерно, за твоя проблем - бих си замълчала ако мъжа ми покаже афинитет към едно от децата ни, бих се опитала да го разбера, не бих се развела за такова нещо, въпреки че е в абсолютно противоречие със собствените ми чувства и разбирания. Но - ако мъжа ми счита, че деца се възпитават с побой и го видя да ми млати слънчицата - ще е последният път, в който ни вижда. Това е - компромиси с граница Peace

# 10
  • Мнения: 40
Ами попитайте самите деца, кой вариант предпочитат, все пак трябва да е добър и за самите тях, не само за вас. Simple Smile
Те самите не са на едно мнение.

За какво точно не можете да намерите компромисно решение, че бракът ви е поставен на карта. Щом бракът ви зависи от това, значи трябва да е нещо важно.
Не, че не е важно, но не там е проблемът. Проблемът е, че той не иска да разбере, че съм правя, противопоставя се, налага се и иска да ме подчини.

Как Сийка е била права,болезнено права.
Да, така е за съжаление Sad
Опитах се пак да говоря с него като му казах, че няма да отстъпя. Той също. Изглежда няма да се разберем, въпреки, че и това не е най-доброто за децата. А не е нещо, за което не сме говорили още преди да се съберем, но той се промени.

# 11
  • Мнения: 46 526
Печели този, който изкара по-добри доводи, в защита на тезата си.

# 12
  • Варна
  • Мнения: 2 268
Май, не в споменатото решение, ви е проблема. Гледам, все още водите борби за "територии" в брака, предполагам, че не сте с дълъг семеен стаж. Изчисти си ума от излишни емоции и претегли вариантите отново. Истината е някъде по средата, както обикновено.

# 13
  • Мнения: 6 715
Компромисите стигат докъдето ти приемаш, че трябва.
Да е поставен обаче бракът ви на карта само за един въпрос относно отглеждането на децата не звучи много добре.
Не казваш какъв е толкова важният въпрос и е трудно да се даде отговор така.
Аз не бих правила компромис с физическо насилие върху детето ми.  Или пък с основни морални ценности, но те са различни за различните хора.

# 14
  • Мнения: 197
Всеки сам  си решава до къде стигат компромисите, просто в един момент и да искаш да правиш не става. А по отношение гледането на деца-преценете кое е в техен интерес и кое не и тогава си пренастройте принципите. В крайна сметка по-важни са здравето и щастието на децата , а не принципите на този или онзи...

# 15
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
имаш кофти подход към мъжът ти ...

# 16
  • Мнения: 1 897
Да, имаш кофти подход.
Ами подреди приоритетите си, щом въросът е наистина толкова съдбоносен, че различните ви позиции поставят брака ви на карта. Кое е по-важно-да стане така, както ти  искаш или да запазите брака си?
Освен това мисля, че просто всеки от вас се е заинатил да постигне своето и да не отстъпи, а така трудно се постигат компромиси.

Последна редакция: ср, 23 юли 2008, 09:18 от Ulia

# 17
  • Мнения: 40
Благодаря за отговорите. Взех решение. Моите компромиси свършиха, малко по малко целият живот ми се превърна в компромис. Човекът просто не е дорасъл за семейство. И понеже моето решение е в интерес на децата- ще си ги взема.

# 18
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
Грешка е да поставяш ултиматуми и заявления "АЗ..." но ти си знаеш ....

# 19
  • Мнения: 40
Labrador, така е. Но съм чела твои мнения и дори и ти не би одобрил подобно поведение, дори и само заради мъжката солидарност.

# 20
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
коментирам само твоя подход, не решенията и не неговата позиция.

# 21
  • Мнения: 4 841
Благодаря за отговорите. Взех решение. Моите компромиси свършиха, малко по малко целият живот ми се превърна в компромис. Човекът просто не е дорасъл за семейство. И понеже моето решение е в интерес на децата- ще си ги взема.

Тежки думи... Дано имаш основание да ги кажеш, а не е само реакция на нараненото ти самолюбие и "меренето на мускули"  Peace

Иначе какво да ти кажа, докато бях бременна с мъжа ми изяснихме цялата концепция по отглеждането и възпитанието на детето ни. Имахме някои малки противоречия, но ги изгладихме - всеки си каза доводите, дискутирахме и т.н. Впоследствие също се е налагало да правим някои корекции "в движение", но пак така - след спокойно обсъждане и дискусия. Не е имало такива неща като "Аз съм права", защото нещата рядко са черно-бели, винаги има някакви нюанси, които човек може да не забележи на пръв поглед. Освен това отглеждането на децата не става по канонични постулати, то е път, по който всички заедно в семейството вървим, и съответно се налага да се съобразяваме - с пътната настилка, с метеорологичните условия...

Ако обаче имаш предвид нещо сериозно като прилагане на физическо насилие, тежки психически и емоционални манипулации и т.н. - тогава наистина си сбъркала човека и няма място за диалог.
Виж, ако става въпрос за дребни неща като на колко години да му купите gsm или от каква възраст да спи сам в стая  - няма начин да няма начин да постигнете съгласие  Peace

# 22
  • Мнения: 40
Може да се каже, че за емоционална манипулация става въпрос. Крайна съм, защото чашата преля. Сигурна съм, че никой от вас не би търпял ситуацията в която съм. Затова и съм уверена в решението си. Още веднъж- благодаря за отговорите, беше ми от полза да прочета вашите мнения.

# 23
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
кажи сега за какво иде реч направо да видим кой прав кой крив

# 24
  • Мнения: 175
Аз имам същия проблем, но го реших след спорове и убеждения години наред. Просто си взех детето и си тръгнах. Сега го гледам както аз реша за добре и се чувстваме и двамата (с детето) много по-спокойни. Не чувам вече *Ама майка ми мен така не ме е гледала*, или *Майка ми две деца е отгледала и сме живи и здрави, значи така трябва* , на господина обаче сега му дойде друг акъл-*Ти си майката и ти решаваш кое е най-доброто за детето.*Въпроса е докога ще е на това мнение. newsm78 newsm78 newsm78

# 25
  • Мнения: 40
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.

# 26
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
лоша работа така.... няма нужда от повече.
успех

# 27
  • Някъде там на юг...
  • Мнения: 1 233
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.

Значи правино си взела решение, че този мъж не ти трябва  Peace

# 28
  • Мнения: 190
Желая ти успех!!!
Вярвам, че ще се справиш!

# 29
  • София
  • Мнения: 397
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.
И въпреки това някое от децата е на страната на таткото? newsm78 Я се заслушай малко и в неговите доводи. Не можеш да казваш, че ти си правата- всеки е прав за себе си и не винаги е в сила това:
*Ти си майката и ти решаваш кое е най-доброто за детето.*
Казвам го защото имам колега например, чиято жена се е вманиачила на тема лечебен глад, суровоядство и тн. Лошото е, че го прилага и върху децата и им забранява всичко, освен плодове, зеленчуци и вода и то в ограничени количества, прави им насила клизми, когато са болни не употребява лекарства, а пълен глад и ... пиене на урина. Заплашва го, че ако им дава някакви други "токсини и отрови" ще избяга с тях, за да ги "спаси" и тя също е убедена в правотата си! #Cussing out

# 30
  • Мнения: 263
Винаги се стига до момент, когато ти си на едно мнение, съпруга ти на друго и двамата сте убедени в правотата си! Ако и двамата категорично са убедени в правотата на мнението си трябва да оценят колко е важна спорната точка. Ако е възможно единия прави компромис!
В момента точно с мъжа ми сме на противоположни мнения по въпроса в кой град да живеем (имаме избор между два града, в които имаме еднакви възможности за работа и доходи). Аз категорично искам да остана в единия, а той да ходи в другия. 100 % съм убедена, че моят избор е по-правилен, той - че неговия е правилен. В случая отстъпвам аз. И да си призная не се чувствам безпринципна само защото отстъпвам. Просто града не прави човека според мен и компромиса е допустим за мен.
Ако въпросът, по който мненията ви се разминават е в някакви нормални граници на допустимост е по-добре единия да отстъпи. И убедена съм това няма да ви промени като личности.
Сега, има и неща, с които е вредно да се правят компромиси. Домашното насилие например... Но тогава положението се променя и раздялата е по-правилна от компромиса.
Ох, сега видях за работенето на пълне ден и поемането на цялото домакинство плюс децата. По мое мнение такова нещо е физически непостижимо, а мъж изискващ това от жена си е най-малко пълен търтей! Ако нещата стоят наистина така де...

# 31
  • Мнения: 166
Достатъчно ли е ако кажа, че от мен се очаква да работя на пълен работен ден, изцяло да въртя домакинството (всякаква помощ ми се отказва- дали от негова страна или чужда), както и грижите около децата? Ако е малко мога да продължа.
Ами направо да беше стартирала темата с този постинг. Какви компромиси, какви деца, какви гледни точки? Още в началото, когато писа, че хем въпросът не е важен, хем поставя брака под въпрос, ми стана ясно, че проблемът не е в компромиса, а в брака. Успех и щастие ти желая!

Общи условия

Активация на акаунт