Кога и как научихте децата си да си казват, че има пиш?

Не уча за подобни неща, смятам ги за част от развитието на детето - когато узрее за тях, самО започнада ги прави.

На 2 г. и 8м. беше при моето дете.

На 1г. и половина, беше вече лято, махнах памперса за през целия ден, оставах го само завечерта. Беше ми необходима само една седмица, естествено ходех навсякъде с една торба дрехи, но нещата самиш се подредиха. Повечето ми приятелки постъпиха по същия начин, така че явно метода работи. След около 3 месеца махнах и памперса през вечерта. Късмет и много упоритост ти желая!

Ще пробвам това! Много благодаря!   

На каката махнах памперса някъде около година и пет, шест месеца. Бяхме на морето и детето започна да се съпротивлява всеки път, когато се опитвах да поставя памперс. Ужасявах се от мисълта, че на плажа ще пикае навсякъде, но тя пък през цялото време си седеше в детския басейн и когато се изпишкаше, започваше да сочи водата. После в хотела ме караше да пълня отново вода, за да се изпишка в нея.... Постепенно заменихме басейна с легенче, а след това с гърне. Въобще бяхме голям цирк. Но за "голямата работа" доста късно започна да сяда на гърнето. Всеки път поставях памперс, за да се изходи. Иначе се стискаше и дори получи запек. Бях свикнала да я познавам и когато дойдеше време, детето само ми подаваше памперса, за да го сложа. Разбира се веднага след това го махахме с думите: "Уха, как милише..."
Малкия все още не се е научил да казва когато има пиш, но от няколко дни застава мирно, свършва си работата, естествено в памперса и след това сам си пляска.

На 2 години махнах памперса, но не го чаках да казва, просто той се стискаше и го изчурквах през 1 после през 2 часа и така свикна. Чак към 2г. и половина бях спокойна да го оставям да казва сам, без да го подпитвам постоянно.

За първи път сложих сина си на гърне на 7 навършени месеца. Тогава вече му бях хванала приблизително ритъма на акане и постепенно акото започна да отива главно в гърнето - е, случвало се е и в памперса да има, но по-рядко.
За пишкането: Изчаках да се стопли времето тази година (средата на май беше, значи той е бил на година и половина) и го оставих по голо дупе вкъщи. Първите няколко дни пишкаше навсякъде и много изненадано гледаше какво се случва. След това започна да ми сочи локвичката след като е пишкал и да настоява да вземем парцала и да бършем. Естествено, всеки път, когато смятах, че има нужда, го слагах на гърнето за 1-2 минутки (минахме и през няколко етапа, когато отказваше да седне и веднага след това се напишкваше). Но аз бях махнала памперса окончателно и повече не го върнах. Вкъщи все още стои по голо дупе, а навън си носим поне 3-4 чифта гащи и панталонки.
ПО някое време свекито ми се включи с помощ - започна и тя да го слага на гърнето, и двете обяснявахме как трябва да каже "пиш"... Доста време мина и един ден (в началото на юли) за моя огромна радост той каза "пи-пи" и се затича към гърнето. После започна да си казва редовно (дори и през нощта - е, имаме и пропуски), а напоследък дори се научи да ме работи с това "пи-пи" - защото разбра, че каже ли така, аз зарязвам всякаква работа и отивам да му обърна внимание И сега ме юрка напред-назад по сто пъти с фалшиви тревоги.

Сами се научиха Дотогава търпение и повече резервни гащички

При моето дете това стана почти на 2 годинки

Стиви махна дневният памперс от почти 2 месеца.
Не съм го учила да казва, че има пиш, защото когато го питах, той поглеждаше надолу и се изпишкваше.
Изпишквам го прав в кофичка, в началото на 15 мин, после на 20, 30.... сега вече на 1 час ако е пил доста вода и 1ч. и 30мин. ако не е пил много течности.
Днес започна сам да си казва, повтаря тихичко "пиш, пиш, пишо" след около час непроверка от мен. Изпишквам го и му кавам браво!

Абсолютно правилно.  Синът ми още не е достигнал до този момент. Нито се притеснявам, нито го мисля 

На година и половина  махнах памперса. Аз я научих. За около седмица се научи и месец след това махнахме и нощния.

Още не сме започнали с ученето нито за акането, нито за пишкането. Не смятам и да го правя, докато сам не започне да се сеща.

ами изчаках да зпочне да говори и разбира, също и да може стиска докато стигне до гърнето
на 2г4м беше като я хванах един ден и обясних какво правим като има пиш и аки и това беше
един ден, едно напишкване и край
за мен зимата или есента, когато децата са повече вкъщи, са по-подходящи
навън да нося дрехи ми се струва неприятно, а и те се заиграват повече и "забравят" за тези пишкащи и акащи подробности

Моят син говори вече, та не е проблем да ми каже кога му е студено, топло, има ако и т.н. Щом казва че му се ака и може да стиска докато стигнем до в къщи значи може да каже и когато има пиш, но трябва да му се каже и покаже, че има и друг начин, различен от този да пишка в памперса. При нас сега е момента! Без помощта на мама няма да може, впрочем ще може, но ще е късно и може би когато види от другите деца...и започне да се притеснява. Аз съм за това да го уча! Да му показвам и т.н. На мен ви се вижда странно като видя дете на около 3 години с памперс, но явно при някои деца става много рано а при други много късно. 
Надявам се при нас да стане на време!

Това си е някаква твоя теория, която няма нищо общо с практиката
Не сравнявай развитито му в една насока с пишкането, това, че може да прави нещо, не значи, че физически е готово и за другото.

Става дума за физиологични неща, на които ученето вреди - прохождане, пишкане и т.н. трябва да станат, когато детето реши, а не майката, за да не се чудиш после защо има нощно напикаване и др. проблеми.
Сега ще се "дресирате" няколко месеца или половин година, докато започне.
Без учене това време ще е същото.

Нееее, аз не искам да го дресирам. Далеч съм от това! А практиката и тя е относително понятие и не само при децата. Трябва да опитаме за да разберем. Ако не може или не иска аз няма да го насилвам и на всяка цена да държа да стане сега!  Ще опитам пък ще видим как ще стане, ако не стане сега ЗДРАВЕ да е! Поне ще сме опитали!
А аз вси пак познавам детето си и знам, че няма да му е нужно много време да се научи!

Така е! Пък и нощното напикаване не се дължи на приучаването към гърне в по-ранен етап според мен!

Дъщеря ми беше на 1 и 11 м., когато махнах памперса и я оставих по гащички. Научи се за 1 ден директно на тоалетната, а след няколко дни си казваше самичка, че й се пишка.
Не съм я карала нищо да прави. Просто детето трябва да е готово.

Все още не съм  Правила съм опити, но като не става не насилвам.

На 1г и 3 месеца. Благодаря и на майка ми за търпението, защото беше лято и Боби беше при нея за 1 месец. С общи усилия (но не с насилие върху детето) успяхме.
С нощно напикаване няма проблеми. 

 Мисля, че по "памперсния въпрос" универсални рецепти няма-до голяма степен успехът на единия или другия подход виси от индивидуалните особености на детето, като имам предвид не само физиологичната готовност, но и психиката, характера на дребосъка. При някои деца и в точно определен момент "дресировъчният" метод (не се заяждам ) работи, при други води само до дълги месеци въртележка между гърнето,пералнята, машината за пране на килими, излишни нерви за мама, рефлектиращи върху набеденото за несправящо се дете и пр.  Трябва да се опитва чрез деликатна помощ,  без това да става фикс-идея и основна тема за коментар, включително пред детето, в кварталната градинка.
 Ето един отрицателен пример в мое лице . Монтирах дъщеря ми на гърнето доста преди да навърши  годинка, като бързо се научи каквото трябва и няколко месеца цялата фамилия бе много горда. До момента, в който тя установи, че създаденият условен рефлекс няма нищо общо с нейната бореща се за изява и ежеминутно себеутвърждаване индивидуална воля (едва ли точно така си го е формулирала, де  ) и тя просто отказа да има нещо общо с гърнето повече. Говореше свободно, инструктираше ме как и кога е необходимо да я преобуя, но отказваше да си казва за тоалетната. Така до 2,5 г., когато на морето се напишка точно два пъти(без памперс) и от раз започна да ползва тоалетната и да си казва.  
 С двамата ми сина започнах с опитите доста по-късно, дори прескочих  етапа с гърнето, когато установих, че води само до писъци и безрезултатни лекции за неговото предназначение( повечето от които те четяха на мен, защото трудно млъкват от доста дребни) и  по същия начин просто махнах памперса на морето към 2,5 г.и за седмица започнаха да ползуват направо тоалетна.  Та така. Споко, моментът все някога настава .

na  2g. i 1 mesec,mnogo lesno stana-neo4akvano lesno.Za 2 dena sama po4na da si sqda na gyrneto i da si vyr6i i dvete raboti

Детето "само" се научи.Навърши 3 години и от раз свалихме памперса /мислех,че никга няма да го свали/,казва си,когато има пиш и инциденти не сме имали.
Това,което ме безпокои е че не иска голямата нужда да я свърши в гърне,а настоява в този момент отново да и се сложи памперс.
Надявам се до септември да овладеем това положение,както и да махнем памперса по време на сън.

От началото на лятото е без памперс през деня, казва "пиш", но в повечето случаи закъснява и гащите са вече мокри, но се доизпишква в гърнето или в градинката.
Основният проблем при нас, всъщност е, че като каже "пиш", започва да бяга в обратната посока и докато я хвана, вече е късно...  Приема го като игра. 
За голямата работа, обаче, нямам идея как да стане... говоря, обяснявам... ама чуваемост - нулева! 

Започнах да слагам дъщеря ми на гърне от 6 месец и да я изпишквам. Донякъде се и налагаше - така и аз можех да отида до тоалетната    така си седяхме и двечките на гърне!  
То тя и си беше готова според мен - само чакаше да и махна памперса и се напишкваше на секундата. А и толкова го мразеше тоя памперс! Голям зор докато и го сложа!

На 11 месеца махнахме дневния памперс (от 7-8мия бях започнала често да я изпишквам на ръце). От тогава и редовно си ака в гърнето! Просто веднага след събуждане я слагам на гърне и тя сама си казва дали има ако - просто не дава да я вдигаме докато не свърши.
Сега - на 1 година и почти 3 месеца дори ходим на разходка без памперс и само ако знам, че имаме пътуване или че ще се забавим дълго тогава слагам памперс. Само веднъж ми се е напишквала на разходка.

Вече си казва и сама - по-скоро показва, тъй като не говори още достатъчно. Просто идва до мен и започва да издава едни характерни звуци   и си вдига блузката. Е, ако съм се улисала в работа (или във форума ) - не винаги я разбирам навреме и имаме и ние мокри гащи, но не превръщам това в драма. Просто се преобуваме.
Още на сме махнали нощния памперс - но тя все още "пийва" доста кърма нощем...Като е готова - ще махна и нощния, надявам се скоро...

Относно теорията за психическите травми, които ще нанесем на детеце, ако не го оставим с памперса поне до 2 годинки...Момичета недейте така - ако това е вярно то всички поколения преди памперсите трябва да сме "повредени" и напикаващи се!   питайте вашите майки кога са ви махнали пелените и дали сте имали проблеми след това.

Не че отричам връзката между ношното напикаване и насилственото слагане на гърне. Тук ключовата дума мисля е "насилствена". Ако се наблюдава детенцето, ако се хване естествения ритъм на физиологичните му нужди, мисля че проблем не може да има... А това става най-лесно като се махне памперса колкото се може по-рано...

На 2 години и 10 месеца, писна ми да купувам памперси, свалих му ги, обясних кое къде се прави, преди това въобще не съм се занимавала да го дебна като империалист кой квото ще да ми разправя - дебнене си е това "от 10 месечно си ходи по нужда само"

Майка ми и всички бяха възмутени до дъното на душата си че не ходя по детето и не го карам да пика през 10 минути в гърнето.

Само един път от тогава се е напишкал през нощта и то защото яде диня в огромни количества.

Беше на 2 години, като махнах дневният памперс, а сега на 2,8 нощният. Научих я с многоооо повтаряне  и питане има ли? няма ли?
Имах предишни опити през лятото, когато беше на 1,8, но тогава просто не беше готова и аз я оставих. Противник съм на това да се създават насила режим за физиологични нужди. Когато умственият му багаж позволи да разбере какво се иска от него, тогава се залових да обеснявам

Детенце е на 2г. и 1м. Реших да махна памперса преди около месец и стана от раз!
Т.е. и аз смятам, че идва момент, в който детето е готово за това.
Междувременно обаче откакто седи я поставям на гърне, обяснявала съм и много, но тя вече говори свободно и съответно разбира. /това, че говори и разбира обаче не винаги означава, че може да осъзнава и да стиска/

И аз смятам това за част от развитието на детето.Както Никол и Блонди.Мисля че когато детето е готово,само си показва и моментът е дошъл.Не приемам това че трябва да я насилвам,тя да изпитва панически страх от гърнето и да реве,а аз да продължавам да я уча,защото виждаш ли трябва да е без памперс.Друг е въпроса че смисълът се губи когато детето не говори,не може да ти каже че има малка или голяма нужда,ти стойш и го дебнеш и преследваш като импереалист.Не бих я карала да прави нищо за което не е  готова и не иска.
Смятам също че всичко е свързано.Както е с прохождането,проговарянето и мн други неща който са свързани с емоционалното състояние и когато детето само реши че е готово.Как ще го накараш да проходи или проговори щом не е готово

Arctica така като гледам постовете ти назад
нямаш деца
Ех, не можах да се сдържа!

Мили мами

Наистина ли започвате да общувате с вашите деца едва когато проговорят??

И тук не става въпрос за дебнене, а за наблюдение, за връзка с детето...А как разбрахте, че на 2 и примерно 1 месец е готово, ако преди това не сте пробвали?!
даколкото разбирам за повечето от вас този момент настъпва когато на ВАС ви писне от памперсите ...

А ритъма на естествените физиологични нужди не се създава, нали си е естествен. Например на вас след събуждане не ви ли се допишква всяка сутрин? А след похапване?...Знаете, че тези неща са свързани....

heberlea, а как разбираш кога е готово да проходи? Ами - като тръгне гърнето съм пробвала инцидентно на 8 месеца, на 1г. и 8 месеца и се отказах, защото реших, че ако нещо толкова естествено се "учи", а не се изчака да му дойде времето, след това може да има последици. Е, доживях деня, в който по нейно желание влезе в тоалетната и се изпишка като голям човек и нямаше сядане под час, нямаше занимавки на гърнето, за да я заблудя за какво всъщност е седнала там, нямаше и инциденти (като изключим 2, защото не искаше да спира играта ). Беше на 2 г. и 8м.. И какво от това? Не е по - различна от децата, които са учени от 1 до 2 г., цяла една година  време, което не ни е минало в клечене, нерви, пране и чистене на лайна от пода.

Иначе си права, не е нужно да говори детето, за да ти покаже, че "узряло". То просто прави нещото

П.П. Дъщеря ми винаги се събуждаше с пълен памперс. Теорията за след събуждане не важеше при нас

Не съм paneva, но ще ти кажа какво стана когато попитах майка си. Сложила е и мен и брат ми на 6-8 месеца на гърне, в резултат на което брат ми се напикаваше до 12 годишна възраст. Докторите не откриха някаква физиологична причина за което, не е бил тормозен и насилван за нищо, единственото обяснение, което намерих в книгите за детска психология е ранното приучаване на гърне. С мене не се получило така, въпреки, че също съм сложена на тази възраст. Процентът на децата при които има някакви негативни последици от това навярно е доста малък, но все пак ги има.

пп Няма как всъщност да знам колко от моите познати са се напикавали до по-късна възраст или пък са имали някакви други негативни последствия от това. Колко хора докато пият кафе и си общуват като възрастни всъщност говорят на тези теми???

По темата- дъщеря ми е на 1г и 11м и все още не е готова. Чакам подходящия момент.

Никол - първо да кажа, че споделям мнението, че всички деца са различни...
Но пък и няма как да не ми направи впечатление, че използваш думата "инцидентни" за опитите си за по-ранно приучаване... С инцидентни опити не става.
Също така мисля, че даже 1 година е вече късно...Някои мами, които практикуват Естествена бебешка хигиена ще кажат, че и на 6 месеца е късно...и съм съгласна с тях..

Иска ми се да направя и един друг паралел - сигурна съм, че храните децата си без да чакате да дойдат и да ви кажат "мамо, гладен съм..." вероятно считате, че храненето трябва да има режим... Както и че много майки дават прибори на децата си да се учат да боравят с тях от съвсем малки, а не чакат децата сами да грабнат вилицата и лъжицата от масата и да си служат с тях като възрастни.

И отказването от памперса изисква търпение (и то навреме), любов към детето и личен пример дори   тогава нещата стават много леко и без травми...
А относно травмите - аз лично не искам дъщеря ми да ходи още 2 години в изпражненията си пък било то попили и в най - съвършенния памперс... Да не говорим, че има и теории, които твърдят, че това ще се отрази отрицателно на бъдещия сексуален живот на децата, които свикват да мислят за онова там долу като нещо мръсно....

Не ми се влиза в спорове повече, споделих опит и мнение - дано е полезено на някого...  

heberlea, няма да спорим, само ще споделяме опит


А как стана след това, когато беше достатъчно голяма? Даже без опити


Може и да го правят много майки, аз не 
Детето ми се храни на поискване, от раждането си, до сега като изключим обядът в градината (тръгна на 3г. и 1м.), но той горе долу съвпада с потребностите й, така че няма проблем. Не мисля, че друг, освен нея знае кога има нужда от храна. А за режимът не се притеснявам, децата са по-съвършени, отколкото ние си мислим, с две думи, направо железен режим си изработи  със съня същата работа
Приборите - на 1г. и 6м. сама взе лъжицата и започна да се храни 


Мисля, че съм достатъчно търпелива, изчаках до 2г. и 8м., без да й казвам, че трябва да "узрее" на толкова и толкова години, защото така съм си навила на пръста. За личния пример си права, въпреки, че доста родители не го приемат, тоалетната вкъщи винаги е отворена


Ако имаше някаква истина в тях, до сега привържениците им щяха да го докажат, все пак памперсите са създадени през 1961 г.

Има и теория, че мускулите, с които детето задържа, се развиват, когато започне само да изкачва стълби, при моето дете важи, при други съседски, които започнаха да го правят по-рано - също, но всички бяха на възраст от 20 месеца до 3г., може и да е съвпадение, но е факт

   Всеки трябва да открия подходящия метод за него. Няма да убеждавам някои в това което съм избрала аз самата само ще споделя как протекоха нещата при нас. Започнах преди годинката, като около година  и три месеца едната ми дъщеря вече нямаше тъй наречените пропуски. Може би това за стълбите е истина, защото на тази възраст някъде, тя вече си качваше стълби без да се държи, докато Ваня не можеш. Но не мога да твърдя че е сигурна връзката. Преди годинката ми беше пределно ясно, че ще се напишква отвреме на време, но във връзка с проблема й със слепването при момичетата, което се прояви при нея, предпочитах да сменям гащички отвреме на време вместо памперс, но да съм по-спокойна, че проблема няма отново да възникне. Ваня беше напълно готова малко след Николета. Случвало се е след това да се напишкат, но много рядко, когато се заиграят или са пили прекалено много вода например.
- Тук съм съгласна, но аз предложих гърнето след годинка, и абсолютно никога не са се дърпали, всъщност те си сядат когато им се пишка, за какво да се дърпат? Пишкането отнема точно половин минута и няма никаква нужда да стоят повече или да се опитвам да ги задържа там с играчки например.
   Наакани дупета не съм мила някъде след шестия им месец. Случвало се е много рядко веднъж в месеца да имаме акане не където трябва. Тоест мога със сигурност да твърдя, че много преди пишкането можеха да контролират изхождането си или да разберат, че момента е подходящ и да свършат тази работа.

- Моите все още почти не говорят. Всяка една си намери обаче начин малко след годинката да съобщава по някакъв начин, за Николета беше това директно да си сваля панталонките, а при Ваня сочеше между крачетата си и викаше те. Напълно достатъчно за мен, за да ги разбера.

heberlea, изключително ми стана симпатична, предимно защото изповядваме еднакви възгледи. Искрено се радвам да видя "ново"  попълнение в групиката на "Естествените" майки.

Колкото до изказването на Aila, освен че съм съгласна и напълно подкрепям си мисля, че при нашите деца изключителна роля изигра ЕБХ и ранното поставяне на гърне. Факт е че Марти също ака изключително на гърне от около 6 месечен, а аз го поставих на гърне на 5,5месеца. Никога не се е дърпал и не го е било страх от гърнето като изключим период от около 2 дни, в които аз си бях наумила, че "Е точно сега трябва да махна памперса" и го психирах естествено. Върнах памперса за 2 дни, в които категорично не му предлагах гърне по какъвто и да е повод, а след това започнах наново, но спокойно. Не го питах иска ли да ходи да пишка, не го водех да пишка под час, чаках. Установих, че когато му се ходи до тоалета той започва да нервничи и да ме дърпа или разчитам чисто интуитивно на това да позная дали му се пишка-дава 100% резултат. Странно, но факт.
Цялото обучение ни отне по-малко от 2 седмици, периодът между връщането на памперса и подновяване на обучението до момента, в който той спря да пишка по пода беше 3 дни. Не че няма "инциденти", но те са рядкост вече. При положение, че аз свалих памперса май около 10-15 този месец. И отбележете, детенце е САМО на 1г 4мес.

Arctica не ми се подхваща безсмислен спор, който няма да доведе до нищо. Ти си убедена в правотата си, аз в своята. Това, което си ми дала да чета, вече съм го прочела, отдавна. Не съм съгласна, но това също си е мой проблем. Дали дъщеря ми ще тръгне на детска градина с памперс не знам. Най-вероятно не, но със сигурност знам, че няма да е дресирана да върши нещо, за което не е била готова. Няма да прекарам времето си в дебнене и мисли само и единствено за нейните физиологични нужди.
 

До тук близо година  докато дойде времето да няма инциденти, без ти да предлагаш гърне, а то самО да реагира, ще стане и повече, може би 1г. и половина, може и до 2 г.

Защо е нужно да се прави това за такъв огромен (за мен) период, вместо да се изчака денят, в който детето влиза в тоалетната и прави нещото, сякаш го прави голям човек? А то става от раз тогава

Защо например не ги учим да ядат сами на 5.5 месеца. Защото това, че дават сигнали, че са гладни, не означава, че са "узрели" да се хранят сами. Същото е и с гърнето.

Не ти давам съвети, само питам защото времето, в което висите над гърнето, може да си прекарате много по-приятно и ти, и детето 

И аз бях на мнение, че когато му дойде времето сам ще започне да го прави, но едно сериозно подсичане ме накара да махна памперса на 2 години и половина.За две седмици се научи и ако имам второ дете бих го подканила да се научи по-рано.

Всеки си има свойте възгледи и всеки сам решава кое е най-добре за детето му и как да го възпитава.Няма смисъл от спорове,но не мога да разбера защо месите нуждите от храна и тези с  гърнето?  Едното няма нищо общо с другото.Никой не говори за емоционалния контакт между майка и дете,или това че тя не разпознава сигналите му.Аз лично моята дъщеря много добре знам кога ще ака и какво прави преди да започне например.Кога е гладна,кога и се спи и т.н.Но по тази логика не мога да я науча да иде и сама да си легне,защото щом ми дава сигнали значи може и да го направи!Или както казва Никол за храненето.Същата работа!Предлагала съм гърне няколко пъти и се е започвало с тръшкане и ревове.От там нататък всичко е безсмислено.Никога не съм я насилвала за нищо.Щом не иска,значи не иска.Никой по добре от нея не знае какво иска.Дали е гладна,жадна,дали и се спи и всичко в този ред го определя тя САМА.Не насилвам! Не мога да си представя че ще стоя и ще я гледам как плаче и ще се опитвам да я занимавам с играчки,миене на зъби или друго защото просто така трябва!Всяко нещо което не се е развило по естествения си път мисля че води до последствия и усложнения след време.Най-малкото нещо оставя отпечатък в детската психика и може да има големи последствия.За нас може да е нещо незначително,нищожно но за детето?Не знам за напишкването дали е от ранното поставяне на гърне,но знам за стискането и получаването на запек,което отново е породено от травма.Не натрапвам мнение,просто споделям моето  С една дума предпочитам да прекарвам времето  с дъщеря си в игри и забавления отколкото така 
А това за тръгването на училище,просто няма да го коментирам!Както и това за новородено което още дори не трябва да стой седнало а го учат на гърне:ooooh:
Arctica и на мен ми е писнало от памперси.Да ги сменям,да мажа с кремове,да мия,да давам луди пари на месец за тях.Но знаеш ли от колко още неща ми е писнало и ми се иска да може сама да ги върши.Но пусто не може още милото.Мъничко е!Хайде когато си по навътре с някой неща тогава да си поговорим.Когато го изпиташ и разбереш че да имаш дете,не е като на филмите розово и лесно....Не просто сега да си спорим и да говорим кой кого питал и от къде чул и кой видял!

Никол, само за протокола, Мартин СЕ храни сам, с вилица или лъжица, по негово настояване. И то именно, защото му предлагах да опитва и не се притеснявах от цапотията. Започнахме да се учим, когато беше едва на 8месеца, въпреки че беше малък и на мен ми изглеждаше безумие, вдъхнових се от  една статия, която превеждах с Грейс. Ако се разтърсих из архива ще я откриеш "Как да научим детето да се храни само", това само в случай, че те разчовърка  любопитството.

Колкото до гърнето, НЕ го уча почти година, ЗАПОЗНАВАХ го с гърнето почти година. Не намирах смисъл след като го знам, че пишка винаги след сън да го оставям да пикае в памперса. Едва сега започнахме да се учим, че принципно нещата е по-редно да се правят в гърнето, отколкото в гащите.

IvelinaAtanasova 

paneva - тоочно за емоционалния контакт сава дума! 
След като усещаш толково много дъщеря си сигурно усещаш и кога и се пишка...защо тога просто не и свалиш памперса и не я сложиш на гърненце или сама не я изпишкаш? И не е нужно гърнето да е задъжително в банята (може би там е доста неприятно място за много деца). При нас има гърне и в стаята в която играем и няма нужда да се прекъсват особено много игрите. А и малките наистина не могат да "се стискат", но прекрасно разбират кога им се пишка и дават най-различни сигнали.

Дъщеря ми също се тръшка понякога - да не говорим, че отскоро влезе в период на "не наня" (няма) за всичко! Добре няма - казвам. След малко пак пробвам и често тогава не се противи и пишка почти веднага.  Никога не я слагам насила на гърне, никога не я оставам сама, никога не съм я държала там повече отколкото тя иска ... А и ми е чудно защо наистина представяте слагането на гърне като нещо ужасно и насилствено, неприятно? Съвсем не е задължително да е така. Ходенето до тоалетна е част от естествените нужди на човека, част от метаболизма му, част от живота му и колкото човек по-рано го научи, толкова по-малко проблеми ще има и като възрастен... И съм абсолютно съгласна с теб, че "Всяко нещо което не се е развило по естествения си път мисля че води до последствия и усложнения след време". Човекът не е създаден да пишка в памперс - това е доста противоестествено според мен... Но пък много лесно става навик...а всеки навик трудно се променя...С ранното даване шанс на детето да разбере, че пишкането в памперс не е правилно, този навик може да бъде избегнат.

И още малко опит от вчера - пътувахме с колата целия ден и бях сложила памперс на малката тъй като се притеснявах дали ще може често да спираме. Пътувам до нея на задната седалка и така занимавайки я, осигурявам спокойно пътуване... На 3 пъти малката ме поглеждаше настоятелно в очите сочейки към гащечките си и аз разбирах че иска да пишка (ако това не е емоционална връзка...!). И трите пъти имаше хубав пиш и то веднага. Ще кажете - дресировка...Да, но не е така - ако не улуча момента има бурни протести и "не, не, не" ... та така..

Точно така! Абсолютно съм съгласна! От някои от изказванията по-горе излиза, че щом започнеш да учиш детето си на гърне, то става на сила и нанася емоционални и физически проблеми на детето! А всъщност никоя от майките не е написала: Да, държа го на гърнето докато не свърши работа, с часове, а ако иска да стане ....
Напротив, убедена съм, че всеки подхожда с нужното внимание и търпение към детето си! А инциденти разбира се, че може да има. И защо изобщо трябва да има спорове 

ние махнахме памперса когато синът ми беше на 1г. и 7м.,а сега е на 2г. и 6м.,махнеш ли го веднъж не трябва да го слагаш освен при спане.костваше ни 1м,докато се научи.трудно ми беше постоянно му обяснявах така и така и накрая се научи даже много бързо свикна и по време на сън не слагаме памперси.много съм против 3 -годишни с памперси ,не че не са готови децата,а на майките им е по-лесно така и с това се оправдават.

Ами ок аз не съм предлагала, сметнах, че личният пример, моят и на баща й е достатъчени  на 1г. и 6м. вече се храненеше сама. Пак от раз като гърнето


Не мисля, че някой трябва да се оправдава пред теб за начинът, по който е решил да отглежда детето си всеки си има убеждения и според тях си подрежда живота. Аз приемам "ученето" за "дресиране" и отказвам детето ми да мине през това, освен това от опит съм видяла, че да, това оставяне има ефект, от друга страна последователите на ЕБХ например си имат техни мотиви, щом вярват в тях - това си е тяхна работа, те също не е нужно да се оправдават, защото изпадат в неловки ситуации, от рода на "Детето ми е на гърне от 6 месечно. Но си казва самО и инцидентите спряха след 2-та година" ...

Дъщеря ми я учех от 1.3 на гърне и без памперс успех никакъв на две сама започна да казва кога има пиш и тогава махнах памперса.

Тази тема вече почва да ми прилича на една друга,само дето тя беше за захранването.Отново съм съгласна с Никол и казаното от нея.Да обяснявам какъв контакт имам с детето си и защо просто не и сваля памперса и не я сложа на гърненце няма смисъл.Мисля че достатъчно ясно написах защо  не го правя макар че знам кога ще ака,или пишка.А това за гърнето в нашата стая и играчките.... Ами да,то е там/беше там/.В банята не е било никога,защото лично на мен не ми е удобно,защото нашата такава е на първия етаж(в къща сме-за протокола),а не защото дъщеря ми я е страх от банята.Напротив!Не знам как е при другите деца и колко ги е страх от банята,но ние искаме в нея и дори сами си влизаме и пускаме водата/мъчим се естественно/.Когато не искаме да се прибираме а да сме на вън,единственото спасение е да кажем че отиваме да се къпем.Но!И има пак едно НО! Това стана преди от около 3 месеца.До тогава си се къпехме в коритцето,в стаята,на затоплено...защото детето ми не беше емоционално дорастло и просто изчаквах.Дойде моментът в който сама влезна и сега не можеш да я изкараш.Стой се часове там. Така че всичко си е с времето.А защо ли има деца който ги е страх от банята? От няколко дни ме хваща за ръката и ме води в тоалетната.До какво ще доведе това не знам,но може да реши да седне сама направо на чинията.Не я карам да сяда,просто отивам за да ми я покаже.Ако сама изяви желание да седне ще  разбера ако пожелае,защото си познавам детето достатъчно добре)и ще я сложа.Но за сега просто ще я гледаме докато тя не реши .Защото дъщеря ми идва с мен когато ходя до тоалетната и знае какво трябва да се прави там.Аз обяснявам,а колко ме разбира,мисля достатъчно.Както беше и с банята и с всичко до сега.А това за играчките и гърнето не го приемам много много,макар че съм го пробвала.Тя ще играе ли или работа ще върши?Няма да говоря че ще се получи объркване на психиката за какво е седнала там,че сега някой ще скочат и ще вземат да заключат темата! Така че мисля да спра коментара си!
А какъв е смисълът да "научиш" дете/бебе/на гърне,но нощно време да е с памперс.Значи ти го научи,ама вечер спите с него защото още се напикава? Научи го на 7-8 мес да пишка като го сложиш на гърнето,ама до две год си е с нощния. Махни смъсъла/нама такъв/,какъв е извода?

Междувременно  Вико вече е голям мъж и носи "липчета" - слипчета! Много му е кеф и на него и на мен! 

Да споделя и нашия опит. На 2г махнах памперса. Реших, че така ще започне да й става неприятно, когато е мокра и най-накрая ще разбере, че гърнето служи не само за пренасяне на играчки от т.А до т.Б. Ами напикаваше се и идваше да ми каже, че е мокра и да й махна гащичките. 1 седмица - никакъв прогрес - ако успеех да "предвидя" някоя нейна нужда - ОК, вече поне сядаше на гърнето. Скандирахме "Браво" и пр. След това нещо нослето й потече и баба й компетентно реши, че е защото съм решила насила да мъча детето да ходи в гърне.  И то, моля ви се, е простинало заради моя натиск. Добреее, мир да има, сложихме памперса за 3-4 дена, докато сополките спрат. После пак махнах памперса и тя вече си казваше, все едно никога не е пишкала в гащите. След този втори период с памперс някак-си се получиха нещата. За двете нужди, не само за пишкането. Така че съм склонна да се съглася с Никол и Блонди, че нещата стават, АКО детето е готово. Не трябва да се насилва за нищо. Просто да се покаже, че може и по друг начин, а те като узреят за този друг начин, сами си показват. 

Вечният спор за гърнето
И аз съм от тези "небрежни майки", които са оставили детето си да се развива самостоятелно.
Не мисля да я гоня с гърнето, или да и свалям гащите, винаги, когато заподозра, че има "пиш".
Пускам я без памперс, за да и "ветрее" дупето през лятото, и тя много съвестно ме уведомява, всеки път, когато се изчурка, за да и сменя гащичките
Майка ми упорито я слага на гърне, и детето веднага става.
Защо да я тормозя. Сигурна съм, че ще се научи сама, без да я песледвам непрекъснато.
Никога, за нищо не съм насилвала детето си, за мен това е прибързано и необмислено.
Всеки сам си решава за неговото си дете.

Моето дете е на година и 9 месеца почти, мисля да опитам да махнем памперса, ако не успеем ще поотложим

Виктор започна да ака в гърнето от около 1 седмица. Преди само пишкаше в него. Казваше "ака", ама в момента, в който го правеше или малко след това. Сега изведнъж започна да казва малко по-рано. Аз му викам "Бягай бързо на гърнето" и той тича и ака в него. После са едни радостни викове, едно пляскане - много е доволен от себе си. Сега и с пишането е така. Казва "пиш" в момента, в който пуска. Ако е без памперс, след това гледа надолу и се жалва, че се е изцапал. Мисля си, че скоро ще започне и "пиш" да казва малко по-рано за да има време да реагираме. Никога не съм го гонила с гърнето. Научи се да стои на него в яслата като гледаше другите деца.