Да си поговорим за интервютата за работа.

И аз съм била на такива проформа интервюта. Ама нали съм имала време за губене, поне се запознах с разни хора,които естествено повече никога не видях.
Неудобни, всъщност неуместни въпроси за мен бяха:
1. Вашият приятел мисли ли скоро да Ви предлага брак?
2. Смятате ли да забременявате скоро?
3. Сексът на кое място е в ценностната Ви система?
4. Какво за Вас е кражба?
5. Какъв е размерът на трудовото възнаграждение,което получавахте от предишният си работодател?
6. Страдате ли от запек?- (тук ми идеше да напиша-Не, но попръдвам )

buttinsky ,

 

Нямам идея , за коя фирма става въпрос, но въпросите са зададени или от откровен простак, или от човек, който има познания по психология.

Доста въпроси ( компрометиращи и объркващи ) се задават с цел, да разберат как реагираш в нестандартни ситуации.

В случая, едва ли работодателе се интересува пряко от твоя запек.
По скоро, целта на въпросът е била как ще отреагираш ти самата.

Аз скоро бяха на интервю за работа. Отидох, въпросите бяха по същество. Какъв опит имам, колко време съм работила на предишното си място, какво очаквам аз от екипа, какво тя очаква от мен.  Към края на интервюто, вече говорихме за стартово заплащане, за осигуровки и евентуално откога  ще започна.

Искам да спомена, че ме запознаха с екипа с който евентуално ще работя и имах възможността да преценя дали ще се сработя с тях. Вярно много внимание ми обърнаха,  но след седмица ми предложиха работата, мисля че са разговаряли с хората от групата.

Това е моя опит. На някои може да им се стори неуместно, че се запознах лично с хората с които ще работя, но те явно са преценили, че това е важно за добрата атмосфера. Мисля си, че те също са имали глас в решението.

Въпросите за запека и за секса бяха  само капка в морето от въпроси във тестовете, който бяха изготвени явно от някакъв психолог за посредническата фирма за кадри.Дори и постановки са ми правили пак от същата фирма, за да ме преценят доколко съм избухлива в дадени ситуации. Оказах се краен екстроверт(макар и  уж неизбухлив ) според ала-бала психотестовете им.   Останалите са ми ги задавали директно работодатели.
Сега се сетих,че един веднъж ме пита какво работели родителите ми и то съвсем целенасочено. Мисля,че нямаше право да ме пита.
Да допълня само че в случая със запека и секса нямаше и много как да реагирам,защото въпросите бяха писмени. Сексът трябваше да го подредя с номерче в ценностната си система- там направо играх тото като изключих номер 1-ви и последен. А за запека нямаше как да напиша ода или есе, както ми се искаше иначе, а просто да отговоря с да или не. Ще ме изкефи следващия път да ми направят онзи тест на Фройд с геометричните фугури. Там направо ще ги разбия

Пък аз като наемам на работа питам първо дали имат поне основно (8 завършен клас)...иначе да не си хабя листите и тонера за молби.

а тест за ХентЕлегентносД не им ли правиш?
На мен навремето за работа втв видИотека ми правиха оценка на ай-кю-то.
После ме учиха как да намирам касети по азбучен ред. Види се, зле съм се представила на теста

Къв тест, бе...има хора, дето никога не са ходли на училище, не могат да броят (най-много до 10), с писането...познават буквите само на името си...............................................

На едно съседче - ученик, което си търсеше работа за лятото като общ работник във Фантастико, му поискаха мотивационно писмо, където на дълго и на широко да опише каква точно му е мотивацията да кандидатства за работата относно разтоварването и носенето  на касите с киселото мляко 
Даже и аз се зачудих каква му е била мотивацията 

Нека се яви на интервюто - не пречи. Ако фирмата е частна и човекът се представи добре, може и да получи мястото. Все пак работодателят не би организирал конкурс, ако беше толкова сигурен в неговия си човек. Стига да не е държавно - там са ясни нещата с конкурсите.


А от гледна точка на работодателя един човек трябва да се държи със самочувствие, да не изглежда притеснен и да разбира от работата си. Някакви такива, дето само разправят, колко ще им е важно развитието на новата позиция, директно заминават. Който иска да се развива, да го прави в извънработно време. На човек му се плаща да работи, при това качествено, а не да се развива за нечия сметка.

развитието пречи на качествената работа така ли?

ако човек си работи и учи нови неща /т.е. се развива/ и с това носи печалби на фирмата за която работи, какво пречи това.

ходила съм на интервюта и съм казвала че искам развитие, защото е така. искам да уча нови неща, така трупам опит и знания, а фирамта печалби.

Има много фирми, които се страхуват от хора, желаещи професионално развитие.
За това дори и да се представиш блестящо, ентусиазмът и амбицията  ти може да ги стреснат, защото много добре знаят,че просто си търсят поредният безропотен служител,който да си изтърка ръкавите от седене на бюрото, от което няма да мръдне и сантиметър за цялата си кариера при тях.

Аз не разбрах дали са го поканили на интервю или все още очаква да го поканят? Защото ако са го поканили очевидно няма нагласен човек - иначе кой би си губил времето? Аз лично със сигурност бих отишла. Ако не са го поканили, може и източникът наистина да е бил добре осведомен, за съжаление.


Преди няколко години на едно интервю за работа ме попитаха какво работи съпругът ми и дали жилището, в което живея, е собствено или под наем. Тогава бях твърде изненадана, за да реагирам адекватно и след известно недоумение отговорих. Ако сега ми зададат подобен въпрос, със сигурност не бих дала отговор.

Според мен работодателят може да се интересува единствено дали мога да върша това, за което ме наема, дали ще успявам да отида навреме и дали има лични обстоятелства, които могат да са пречка за нормалната ми работа (било то конфликт на интереси или друго подобно). Всяко задълбаване оттук нататък е нездраво любопитство и проява на лош вкус. Ако искат да видят как реагирам в екстремни ситуации - има си начини (центрове за оценка, ролеви игри и други подобни). И изобщо, има си коректни и щадящи достойнството и на двете страни начини да оценят каквото смятат, че е важно.

В държавите с нормално и действащо законодателство работодателите са изключително прецизни в изказа си когато задават въпроси и съм виждала цели наръчници кое може и кое не може да се казва. Излезеш ли от правилата - рискуваш кандидатът да те съди и да те осъди. Така че те не си играят на приложна психология. Конкретно по последния въпрос - бих се измъкнала от неловка ситуация като прехвърля неловкото усещане към интервюиращия. Поне така се надявам де...

Тези лични въпроси - за баба ти и прочие ги задават не от нездраво любопитство, а с конкретна цел  (каква точно не знам). Не мога да си представя работодател, който наистина се интересува от личните проблеми на 20 свои кандидати примерно.

Знам, че се поставят конкретни цели с подобни въпроси - далеч съм от мисълта, че някой ще седне да привиква хора, за да им рови в личните проблеми. Затова писах, че си има начини търсената информация да се събере и без да се залита в неловки разговори.

Етиката изисква интервюиращият да задава единствено въпроси, пряко свързани с естеството на работата ми. Никой не може да ме убеди, че собствеността върху жилището ми или пък това къде съм родена могат да имат значение. Освен в някои частни случаи, за които обаче не се сещам сега...

Ако някой "иска да се развива", значи не е сигурен в професионалните си качества. Никой не ти пречи да се развиваш в извънработно време.  Освен това развилият се работник иска по-висока заплата, по-висока дръжност и пр. - което си е главоболие и в крайна сметка, текучество.

В случая става дума за квалифицирана длъжност, предполага се, че човекът е достатъчно "развил се", има достатъчно опит и знания.

Бооожееее! 
Това не може да се случи, не и в България. 
Моля те, признай, че се майтапиш! 

Преди години майка беше ходила на едно интервю,за управител на стол,и след като казала че има опит,интервюиращият я запитал9Щом имаш опит,не знаеш ли чевсичко е нагласено,и човекът е избран?! 

въzможност zа раzвитие според мен е особено съЩествено условие, което дори фирмата трябва да осигурява на служителите си. говоря zа трейнинги, еzикови курсове и т.н., а съЩо и zа перспективата да се иzдигаШ в таzи фирма, ако си добър. не бих си губила времето във фирма, която очаква от мен да нямам амбиции и търси хора, които не искат да научат неЩо ново (веднъж я направих таzи греШка, стига толкова).

zа мен най-ужасно беШе едно интервю, в което ми zасичаха времето, zа което Ще отговоря на въпросите. само да уточня, че не бяха zадачи zа реШаване, а стандартни въпроси. освен това трябваШе да давам примери от личния ми опит непрекъснато: "случвало ли ви се е...?", "как реагирахте в таzи ситуация...?", "как бихте реагирали сега...?", "кое би ви ядосало ...?" и т.н. представете си как се опитвам да се сетя zа пример, а интервюираЩият си гледа часовника и ми каzва колко време ми остава 

Аз правя интервюта почти всеки месец. Имаме скейт магазин и има такова текучество ,че отначало ми се ревеше , а сега претръпнах.Ето тази седмица трима от четирима ми обявиха,че напускат от другата седмица. Болна тема ми е това.
Та за интервютата- питам директно обикновено с какво се занимават(в смисъл дали учат , дали ходят на някакви курсове и т.н.), какво са работитли, ако искат да ми отговорят защо са напуснали , справят ли се с английския и дали спортуват. Ей това са ми въпросите. После ги запознавам с екипа и определяме дата на която да дойдат в магазина и да прекарат деня с друг човек от персонала, за да добием ние представа дали ще се справи ,а и той(тя) да прецени дали работата му (и) харесва.
За съжаление както споменах това го правя през месец,2,3. Извода до който стигнах от опит е следният- кадърните, мислещи,амбициозни можещи и искащи да могат хора ни ползват за трамплин и бързо минават нагоре.(За съжаление не мога да се меря с големите компании в заплащането,което предлагам,но все пак си мисля ,че не е малко). Тези, които остават по-дълго на тази работа най-често са малки, все още безотговорни, често некоректни и имат нужда от нон-стоп подръчкване и контрол.Ох, болна тема ми е тая.
Имам един приятел, който има магазин за козметични продукти, парфюми и т.н Той си беше направил тест за интервютата , на който много се смях, но след няколко години започна да добива смисъл...Спомням си някои от въпросите: "Кой е министър председателят на България?", "Колко прави 234+135" (няма да повярвате какви отговори имаше), "Защо напуснахте предишната си работа", "Какво съдържа една кутия с боя за коса"( в смисъл ръкавици, тубичка и аз не знам там какво друго)
А на мен не ми се струват странно,че по-големите компании се опитват да направят психологичен профил на кандидатите.Все пак , ако поверяваш на човек отговорна позиция, която е свързана с много отговорности е нормално да имаш изисквания.
През 4те години като работодател няма да повярвате с какви хора се сблъсках.
myran, предполага се ,че първата мисъл или реакция , която ти мине през главата е най-искрената, може би затова са ти засичали време-за да не мислиш много -много , а да реагираш спонтанно.Или може би просто са търсили човек, който да може да се справя добре със стреса или да работи под напрежение.

От три месеца си търся сериозно работа. Подала съм документи на сто места. Бях на някои интервюта и нищо!  Аз ли бъркам някъде, работодателят ли?
И всички се хващат за децата! Започва се с въпроси за семейното ми положение и възрастта на децата! И наличието на баби -помагачки! Човек не трябва да има деца ли, ако иска да работи?! Ми, естествено, че ще боледуват понякога, ми естествено, че аз ще държа да си ги гледам, когато са най -зле, независимо от това, колко баби имам на разположение!

В едната фирма стигнах до трето интервю, от 90 души останахме трима...И накрая се спряха на друг. А точно там бих искала да работя! Ама здраве да е!

Обаждат ми се, де...От такива, при които още на интервюто съм си решила, че не бих почнала...От Метро два пъти ми звъняха да ме канят за работа, да ме питат не съм ли размислила...За 400 лв. по договор, и с някакви неясни обещания за след два месеца.... Ама аз твърдо и упорито им казах НЕ! 

Миналата седмица бях на интервю. Предложиха ми кафе или чай. Обясниха ми естеството на работа и какво искат от мен. Питаха ме как мога да допринеса за развитието на фирмата . Не са ми задавали въпроси от типа, кой какво работи в семейството, с кой правя секс и дали съм добре стомашно-чревно.Даже и за минали заплати не са ме питали. Казаха ми за работното време, служебните придобивки, за заплатата, за фирмените обучения и ми показаха бъдещото работното място. Запознаха ме с другите работещи там. След 2 дни ми се обадиха за второто интервю тоже

Според мен работодателят се е интересувал не от самия факт дали жилището ви е под наем или собствено, а от нещо друго; но понеже би било прекалено, ако зададе въпроса директно, е решил да го подразбере чрез друг въпрос.
Най-вероятно го е интересувало дали кандидата за работа е теглил кредит или има намерение да тегли. Тоест ако живее на квартира, то според него това означава, че може би смята да тегли кредит за собствено жилище; а пък ако жилището е собствено, то може би изплаща кредит в момента...
Но дори това да е истинската причина поради която те е попитал, то тогава следва логичния въпрос какво му влиза в работата всичко това?!
На такъв въпрос бих отвърнала с присмех като "Не, на баба ми е!" или пък бих отвърнала на арогантността му с още по-арогантен въпрос като "Какво Ви влиза в работатата жилището ни? Някакви претенции ли имате към него?!" За да види, че не може така лесно да се домогва до слабите места на кандидата...

Гадно е, но трябва да се правят компромиси.
Примерно - преди бях на отговорна и добре платена работа. Нямах работно време, но това значеше, че съм работила много и здраво, понякога и по 15-16 часа на ден, то нямаше как, иначе работата щеше да остане несвършена. Имах малко бебе, после малко момче, шефът ми не разбра, че имам дете. Никога не го е интересувало, плащаше ми добре, за да не мисли за моите лични ангажименти.
Не мога да си помисля, че някоя негова сделка би зависела до някаква степен от мен, а аз кажа - детето ми е болно. Какво да стане - да си загуби парите ли? Не съм била работодател тогава, но го разбирах.
По цял свят майките с малки деца избират работа, от която не взимат големи пари, но могат да си гледат семейството спокойно и с удобно за тях работно време. Компромисът е кариерата и парите.
Решат ли да работят здраво - намират начин.
Исках да кажа, че няма пълно щастие.

Въпросът е наистина да не ти извиват ръцете, пък насреща да не ти предлагат нищо адекватно.

ще следя темата

След третото такова интервю, реших, че ще емигрирам...

И моите впечатления са такива.

Ще следя темата!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=316600.0
погледнете и таzи тема

Най глупавия въпрос който се сещам да са ми задавали беше" Защо трябва да изберем вас?" Отговорът ми беше "Защото съм професионалист с опит". На следващия ден ми се обадиха че съм одобрена, аз отказах. Бях с малко дете и още от началото казвах, че няма кой да го гледа освен мен когато е болно.Мисълта ми е че има и работодатели, които влизат в положение.Исках да работя в тази фирма, защото е голяма, но въпросите от интервюто и хората срещу мен не ми допаднаха. И винаги съм била на мнение ,че интервютата са и за двете страни, всеки има право да реши дали му харесват условията на другия.

И при нас е така - запознава се кандидатът с екипа, дава се възможност и на двете страни да преценят, дали могат и искат да работят заедно. Старите пушки гласуват за или против..., НО най-големият проблем в последните няколко месеца е, че няма кандидатура, която да подложим на гласуване, кошмар!

Аз също от три месеца усилено търся работа.За сега - нищо.Интервютата най-ччесто минават за пет-десет минути.Задават ми тривиални въпроси.Имам чувството,че някои от работодателите се плашат от това че и мам опит (осем години) и знам какво искам.Най-често се търсят студентки и жени без деца.Лично мен заради това че имам малко дете ме върнаха от няколко интервюта  Най-ми е тъпо когато ми кажат "Ще се обадим какъвто и да е отговора" и повече ни вест ни кост. Честно казано вече се отчаях и взех да се съмнявам че ще намеря работа....

Това не мога да го разбера. Защо му е на работодателя да провежда интервюта, след като вече се е спрял на някого. Нито интервюто е задължително, нито избора на работодателя зависи от някого друг, че да замазва очи с тези интервюта. Не отминаха ли тези времена вече. На подобно интервю съм ходила още в началото на учителската си кариера, когато кандидатствах за място в езикова гимназия. Имаше много кандидати събрани пред директорския кабинет и ни викаха един по един, а вътре ме прекараха почти през целия материал по математика и накрая ме заби с въпроса: Къде е приложението на математиката в живота? Помислих, че се шегува. Накрая се оказа, че наистина е имало подготвен негов човек, но защо му беше този целият цирк, след като можеше да мине само с един два въпроса, колкото да не е без нищо.

А последното ми интервю, след което започнах работа на това място, беше подобно на това на бананка.

В интерес на истината HR-а си е доста сложна наука. Имах семестриален курс по HR и много от нещата ми се изясниха и много останаха толкова забулени колкото и преди. Явно доста от вас не са попадали на "американската система"- там ще ви карат да рисувате кръгчета, да слагате точки в средата от там да слагате точки за приоритетите ви и.. абе художествена самодейност. Интересното е, че в България много малко хора използват HR  агенции , а това , колкото и странно да звучи е доста добра тактика, защото работодателя поставя критериите и изискванията , а агенцията подбира най- добрите 5-10 кандидата. Като проверява знанията им в конкретната област, чужди езици и дори... работа с офис техника. Разбира се има и доста психология (от където са и повечето "странни" за нас въпроси). Така при работодателя пристигат само тези , които отговарят на неговите изисквания и за "шефчето" остава да реши кой най добре ще се впише в екипа (където се появява служителката от агенцията с информацията от психотестовете).

В интерес на истината въпроса "в собствено жилище ли живеете?" дава отговор на доста питанки от сорта на "кандидата има ли големи финансови притеснения", "кандидата чувства ли сигурност за живота си", "кандидата склонен ли е към спонтанни промени " и тн...  Но това с чревното разтройство не мога да си го обясня.. явно е доста дълбока психология.
 
Първото ми интервю за работа беше когато бях на 16. Тогава ме поставиха пред един комп, който беше изключен и ме накараха да го пусна, да влезна в някаква директория после да намеря някакъв файл и да го изпринтирам. След като без проблем се справих с това ме накараха да се вържа към нета (още бяхме на цифрови модеми) . И това направих и шефа ми каза - почваш от понеделник. Без грам лични въпроси.
Второто ми интервю беше 5 години след това. В голяма корпорация.  Пред мен поставиха 13 страници въпросник- тест и ми дадоха 40 мин. След което ми казаха - назначена си. Там имаше всякакви щуротии, вече не помня какви, но после се сдуших с HR-ката и тя ми обясни , че повечето въпроси, макар и доста безсмислени за кандидата й дават яснота колко човека е отговорен, склонен да се жертва в името на работата си , какво и как би жертвал.
Последното интервю на което съм била беше преди 3 години- фирмата беше само от жени, политика, разговора беше с двете шефки и имаше всякакви въпроси. Те търсеха човек , който да е максимално освободен от други задължения, за да може да пътува или да работи и почивните дни. До преди да забременея беше супер, но след като родих и им казах, че няма да се върна на 3я месец отношенията ни малко се обтегнаха. И сега чакам да ми изтече майчинството и ще напусна. Сега съм се насочила към собствен бизнес, някак си не мисля да си жертвам детето, за да храня друг. Ако ще го правя то ще е лично за мен, поне да знам че си струва.
Така че , не винаги въпросите по интервютата са породени от просташкото любопитство на интервюиращия. 

Аз работя в HR агенция. Това е добър избор, който работодателя може да направи, защото го няма момента: "Той работодатяля си има избран предварително кандидат"

Ориентация е казала доста от нещата. Въпросите не ги задаваме ей така, от нямане какво друго да правим.

Получавала съм такива абсурдни отговори на иначе нормални въпроси. Просто хората се притесняват. А си има професии, за които не ти трябват такива хора. Никога не задаваме въпроси от чисто любопитство. Просто нямаме право на това.

Не че е за хвалба, но аз вече се имам за шампион тежка категория в дисциплината "Интервю за работа". Не ми се мисли на колко точно съм ходила откакто детето навърши годинка и реших да работя. А с колко зор съм си намирала работа по специалността, която обичам, само аз си знам.

И пак ще кажа един от моите изстрадани изводи:

Обяви за работа пускат фирми, в които нещо не е наред! Колкото повече, толкова са по-гнили!
Свестните фирми си намират хора от познати на своите служители или имат наистина стабилни агенции.

Други лични наблюдения от другата страна на барикадата:
Пускаме обява.
От 30 СВта стават 3. Каним ги и избираме 1.
Така че въобще ня вярвайте на тези, дето ви разправят "Ние имаме много кандидати и ще провеждаме интервюта още 3 седмици, докато решим кой става"

О, разбира се че може, особено в малките градове

Или пък в БАН и другите държавни учреждения....

хех... я виж това!
"На вниманието на: г-н Николай Иванов

         
ОТНОСНО:  Оттегляне на заявката за подбор за позиция „Оператор Дистрибуционен Център”  от страна на «София-Експорт».


Уважаеми г-н Иванов,

Благодаря Ви за проявения интерес към позиция „Оператор Дистрибуционен Център” към «София-Експорт».

За съжаление се налала да Ви информирам, че преди няколко часа  Управителят на «София-Експорт» оттегли заявката си за подбор за позиция „Оператор Дистрибуционен Център”. Причината, довела до този обрат в последния момент, е вземане на управленско решение за повишение на служител от компанията, който да заеме тази позиция.

Бих искала да Ви помоля да приемете моите лични и тези на екипа ми извинения за причиненото неудобство. Ние оценихме високо Вашата кандидатура и искрено се надяваме да имаме възможност на по-късен етап да се свържем с Вас във връзка с други позиции, които са релевантни на образованието, опита, компетенциите и желанията Ви за професионално развитие.

Още веднъж, бих искала да Ви благодаря за проявения интерес към позиция  „Оператор Дистрибуционен Център” към “София-Експорт” ЕООД, както и за отделеното време за участие в първоначалната процедура.

Пожелаваме Ви лични и професионални успехи!

С уважение,
17.07.2008г.                        Александра Найденова
гр. София                         Управител,

Нищо против агенцията, но пък защо си мислиш, че щом са се обърнали към вас...и това означава, че хората поръчители са коректни? Мисля, че това писмо доказва тезата ми за гнусните работодатели...

Явно си имала лош късмет, има ги всякакви и от двете страни - и кандидати, и работодатели. Аз работя в една от "онези" фирми, които доста често търсят персонал - започнах по обява в интернет, допадна ми, и вече една година работя на това място. През което време не сме спирали да търсим все накакъв персонал, все някой напуска, все си имаме обяви, още повече че длъжностите - съответно необходимите хора са доста. Затова смятам, че човек просто трябва да опитва - това че една фирма редовно пуска обяви никога не ме е спирало да кандидатствам, за да се убедя лично, че наистина причината е във фирмата. Има си сфери на дейност, в които текучеството на персонала е голямо - независимо от предлаганите условия - просто в момента, в който конкурент предложи 50 лв. повече, някой е готов веднага да си смени работата... фирмите в бранша са доста.. и така, има едно непрестанно "вървене" между тях.

E, то това никога не може да се предвиди. Само че тук говорим само за интервютата. Не говорим за лоши работодатели. Мен това не ме интересува, пред мен всички са равни.

Обаче какви кандидати има...после защо задаваме въпроси. Има някой, които не могат да си изброят дори една силна страна на характера, камо ли пък отрицателна (което е задължително при нашите тестове)

dalka,  аз като човек който малко от малко е учил психология като ме питаш такъв въпрос  ще ти отговоря "зависи от ситуацията"
Така, че хората по някога не се познават, не могат да си подредят приоритетите или "плюсовете" и "минусите", и в този ред на мисли , се чудя как едно момиче излязло вчера от гимназията може да си намери работа, да кажем само с един език на добро ниво  и компютърна грамотност колкото да знае кое е монитор, мишка и как да си пусне компа. Има ли възможност да стане нещо повече от сервитьорка? Кой и как наема хора без опит (като изкл. стипендиантските места). Всички обяви са пълни с "на 25 с завършено висше и поне 5 години стаж "

Моите наблюдения са други. Аз пък все по-често срещам и чувам за работодатели, които не се интересуват толкова от опита, колкото от разнородните умения и квалификации на бъдещия им служител. Факт е, че големите фирми първо сами си обучават персонала.
Аз не бях току-що завършила гимназия, но последния път, когато кандидатствах, съвсем честно си признах, че нямам никакво понятие от основната дейност на фирмата, но опитът ми като учител и другите квалификации, които имам могат само да ми помогнат бързо да навляза и да се науча. Довериха ми се и така и стана. Нито съм на 25, нито съм с опит, но доказах, че се уча бързо и мога да се развивам.

Lilqna,  имала си късмет. Онзи ден се разхождах из Джоб Тайгър и пак се смях на подобни изисквания.
И да права си, умните компании инвестират в служителите си, развиват ги, дават им нужното и те са лоялни служители.

Аз не съм попадала, а съм имала много интервюта в Америка в големи корпорации. Подобно интервю съм имала в България преди доста години. 

Аз интерв. хора от 4 години,макар да променихме доста схемата в последно време не караме (и не сме преди) никой нищо да рисува. Става дума за академична структура,в Охайо.
Имам лист с около 15?са,най-непрофесионално свързаният от които е-какво правите през свободното си време (не е задължително да отговорите ако не искате).

Ама ние и НЕ ВЯРВАМЕ. ЧувАли сме ги тия КОЛКО много кандидати имало било и колко СВ-та чакали. Но....реалността е друга.
Да споделя опита си - работя САМО за големи компании, от един конкретен бранш. Естеството на работата понякога спира хората дори само да кандидатстват, защото си е натоварващо и изнервящо. Но за сметка на това никога не съм имала "нестандартни" въпроси, отговори " ще ви се обадим" без обаждане също не съм имала. Напротив, даже се е случвало да ме юркат да започна.  А....веднъж се случи да получа отговор, че "имат по-подходящ от мене кандидат" (тоест, нямаха, де, щото обявите после висиха бая време с по 4-5 звездички). Причината беше, че директно заявих за каква сума БИХ напуснала.