Аз си мисля, че не съм суеверен човек. На Криси като се роди по настояване на майка ми му сложихме червено конче. Сега нито на едното нито на другото дете съм слагала. Иначе съм вярващ човек. Но вчера се случи нещо и това ме накара да се замисля сега... в 4 часа сутринта. Вчера се похвалих, че се справям, защото и двете ми деца спят нощем-към 9 лягат и към 6 (малката) 7 (големия) се събуждат. Присъстваше и една мама, която се изказа, че децата трябвало да се оставят да правят каквото си искат - " дори в Англия е така - там децата са голяма ценност - не им правят дори забележки!" Аз пък веднага реагирах, че ме хвана яд, защото нейното детенце много щипе малката Миа ( тя няма още три месеца ) и удря жестоко Криси ( не само него ), а тя е удобно разсеяна или явно по "английски маниер" го оставя да прави каквото си иска. Казах, че разбирам, че на детската площадка се стига до сблъсъци и караници между децата, но не разбирам защо родители оставят децата си да са агресивни към други постоянно се случва това, а те не реагират или с нежен глас ги приканват да престанат. Не и стата приятно, пролича, нищо не каза. И сега хита на вечерта... Криси не иска да заспи, с големи уговорки успяхме - спим в една стая всички - събуди и Миа, приспахме я. След около час Криси се събуди с такъв рев-никога не е плакал така, помислихме, че го боли нещо-не. С мъка се приспахме. После към 2.30 часа сутрина пак! Такъв рев не е равал ама никога, много трудно го успокоихме, Миа се събуди, но лесно заспа. А аз като се разсъня не мога да заспя лесно отново, а съм много уморена. А аз дори вчера се похвалих, че не стига, че децата спят нощем, ами и с мъжа ми понякога успяваме да се гушкаме и да гледаме филм. Това всичкото го изтърсих на въпроса зададен за пореден път как се справям... Аз и голямата ми уста!
И си мисля, знам че изглежда откачено, дали е възможно толкова да съм подразнила тази майка, че да си е помислила, дори несъзнателно нещо лошо и сега да става така? Разбира се всичко това може и да е съвпадение, ама аз като се похваля за нещо и друг път се е случвало да се развали поводът ми за радост... Дали наистина може негативна енергия, мисли да се насочат към някого, съзнателно или не - вярвате ли в това?
И си мисля, знам че изглежда откачено, дали е възможно толкова да съм подразнила тази майка, че да си е помислила, дори несъзнателно нещо лошо и сега да става така? Разбира се всичко това може и да е съвпадение, ама аз като се похваля за нещо и друг път се е случвало да се развали поводът ми за радост... Дали наистина може негативна енергия, мисли да се насочат към някого, съзнателно или не - вярвате ли в това?
вече внимавам пред кой, какво говоря 
, каквото щете. Вярвам.
...а наистина има нещо вярно че когато се похвалиш с нещо и то в повечето случеи се разваля 
пък и сякаш се усеща като има негативен човек около теб.. примерно когато ти самия не се чувстваш добре в неговата компания. 
затова вече само си го мисля.Пък и смятам,че който пожелава на друг лошо то се връща на него или близките му. 
, а не, че някой ме е урочасал. 
