Публикувана: 26 юли 2008, 21:46 ч.
Последно мнение: 29 юли 2008, 00:42 ч.

И от любов умира всеки ден, макар че от любов не се умира...

7 743
86
1

1
2
3
4
...
6
Всички

26 юли 2008, 21:46 ч.

Мнения: 2 212

Озаглавявайки темата си с този цитат от стихотворението на Калин Донков искам да поговорим, ако можете като мен да превключите малко на лирична вълна и да кажете според вас умира ли се от любов (по-скоро визирам преносния смисъл, но вие може да говорите за какъвто искате смисъл) и по-скоро, разкажете как и кога сте умирали от любов... А ако си умирал от любов, може ли отново любов да те възкреси...и изобщо интересни са ми вашите размисли по темата, интерпретацията е свободна Blush

# 1 26 юли 2008, 21:50 ч.

Мнения: 1 212

Да може една душа да умре от любов .
Човекът остава жив, душата му - умряла.
Само любов ( друга ) може да го възкреси ..

# 2 26 юли 2008, 21:52 ч.

Мнения: 4 068

Умира се от любов да. Душата ти умира и адски боли. От опит го казвам. След това е ужасно трудно душата да възкръсне за нов живот. Всъщност аз все още се надявам, че се въскръсва след умирането.

# 3 26 юли 2008, 21:55 ч.

Мнения: 1 671

Умирах от любов много дълго време, години...
Накрая прегорях.
И когато тази, невъзможната, най-накрая бе в краката ми,
възкръснах.

За нова любов.

# 4 26 юли 2008, 21:58 ч.

Мнения: 6 620

Цитат на: Моли Уизли в сб, 26 юли 2008, 21:55

И при мен беше нещо подобно.

# 5 26 юли 2008, 21:59 ч.

Мнения: 2 212

Колко близко се изказвате дотук до моите мисли по темата...само, че има нещо странно и сякаш парадоксално, дори веднъж да си умирал от любов и после да си възкръснал, когато се случи така отново да умираш, в този болезнен процес, докато душата ти се мята като риба на сухо, дори и вече да си преживял възкръсване, в него момент ти се струва, че възкресение няма и не би могло да има...

# 6 26 юли 2008, 22:03 ч.

Мнения: 6 620

Не ти знаеш ,че възкресение ще има ,но това не ти помага да преодолееш мъката .
Втори път не искам да ми се случва Praynig

И все пак първия път излезе вяко зло за добро .

# 7 26 юли 2008, 22:04 ч.

Мнения: 2 401

В седми клас, цяла година ме държа. Оттогава не съм се отпускала така, да чукна на дърво.

# 8 26 юли 2008, 22:04 ч.

Мнения: 1 212

Така е !
Всяка нова любов е последна ...
Всяка нова смърт по-страшна и мъчителна

# 9 26 юли 2008, 22:09 ч.

София
Мнения: 1 402

Чувствах се ужасно след като приключих една връзка, имах чувството, че съм загубена ... сърцето ми кървеше .... бавно и болезнено се възстановявах.

# 10 26 юли 2008, 22:11 ч.

Мнения: 2 448

Не съм умирала от любов.
Страдала съм, но не съм си загубвала душата във вулкана от чувства.
Любовта за мен е живот, а не смърт, във всичките и измерения.

# 11 26 юли 2008, 22:12 ч.

Мнения: 505

Умира се...и се възкръсва... Laughing

И е хубаво да можеш да го правиш много пъти.

# 12 26 юли 2008, 22:19 ч.

Мнения: 4 678

Не плача

Смяташ, че можеш да тръгнеш сега.
Хайде отивай! Няма да плача.
Няма да плувам в дълбока тъга,
няма да викам след тебе "Почакай!".

Животът върви си със теб и без теб
Сълзи и сополи няма да бърша
И туй че съм някакъв смотан поет
Не значи, че аз от любов ще се свърша.

Отивай! Не искам тая тъга
и тая измислена твоя вселена.
Знам вече, че всичко е само лъжа,
че ти си била само буца студена.

....Умира се...бавно Peace

# 13 26 юли 2008, 22:25 ч.

Мнения: 1 216

От любов не знам дали се умира, но се изпитва физическа болка. Принцовете, които лягали болни от любов по красавиците от далечни земи, съвсем не са измислица.

Моя близка имаше два дена силна треска с много висока Т след като разбра за една грозна изневяра. Оживя.

Сега си спомням и ''Брулени хълмове'' и как Хийтклиф изпитваше силни болки, когато викаше призрака на Кати.

# 14 26 юли 2008, 22:28 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Моли Уизли в сб, 26 юли 2008, 21:55

..
И когато тази, невъзможната, най-накрая бе в краката ми,
възкръснах.

За нова любов.

И аз обичам (подсъзнателно може би, защото съзнателно ги ненавиждам, не мога да копнея за някого и да го нямам!) невъзможните любови. Станат ли възможни, изведнъж всичко се променя...

Цитат на: Г-жа Броненосец в сб, 26 юли 2008, 22:25

От любов не знам дали се умира, но се изпитва физическа болка.

За която за съжаление няма болкоуспокояващо хапче ..Май само за тази болка няма..

# 15 26 юли 2008, 22:41 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Хората са склонни да преувеличават загубите си по принцип. Тръшкат се, страдат, и после им минава на тези които не им минава, ги заравят на гробището, наричат ги най-вече самоубийци.
А иначе умирал, съживявал и убивал съм.

# 16 26 юли 2008, 22:50 ч.

Мнения: 836

Знам за съпружески двойки, повечето от тях доста възрастни вече - след смъртта на единия, другият го последва, в рамките на дни, без видима причина. Това, може би значи да умреш от любов. Буквално.

# 17 26 юли 2008, 22:53 ч.

Мнения: 250

Сърцето ми се е разкъсвало от мъка и любов, но времето лекува . НЕ е приятно , но всичко се преодолява Simple Smile

# 18 26 юли 2008, 23:17 ч.

Мнения: 516

От любов се умира на 20. На 30 би трябвало урокът да е научен и подобни грешки да не се допускат. Не умирам от любов. Приоритетите са ми други.

# 19 26 юли 2008, 23:27 ч.

София
Мнения: 3 099

Любовта трябва да е като шоколадово фондю - малко пламъче да поддържа сладкото топло, но лумне ли пожар - по-добре да поемеш протегнатата ръка на пожарникар, преди пламъците да станат опустошителни...

# 20 26 юли 2008, 23:29 ч.

Мнения: 12 670

Интересно, че не се изгражда имунитет - поне при мен.

# 21 26 юли 2008, 23:36 ч.

Мнения: 2 070

От наранено его по-скоро се страда. Несподелената любов вика някакъв сладък копнеж.
А истинската те преизпълва и ти се иска да се раздаваш. Защо да умираш?
Каква любов? Към себе си, към живота, към мъж, към децата си?...

# 22 26 юли 2008, 23:38 ч.

София
Мнения: 1 783

Не умрях. Сякаш цели свят бе от стъкло и се разпадна с трясък. Първия път.
Не умрях. Някой изора душата ми, изгреба я. Втория път.

# 23 26 юли 2008, 23:38 ч.

Мнения: 1 455

Цитат на: pasinet в сб, 26 юли 2008, 22:11

И аз съм така..страшното е,когато няма любов..

# 24 26 юли 2008, 23:52 ч.

Мнения: 918

Защо говорите в минало време? - А човека, който обичате в момента - не "висите" ли на думите, които той изрича, не се ли "храните" с неговите емоции, не "дишате" ли с от неговия дъх. Така аз разбирам този стих.

# 25 27 юли 2008, 00:54 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в сб, 26 юли 2008, 23:17

Според мен на 30 се умира още повече от любов, от колкото на 20 (но не искам да разбера права ли съм)..Пък и любовта си е любов, няма значение на колко си

# 26 27 юли 2008, 00:55 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: Мадам Х в сб, 26 юли 2008, 23:29

Интересно, че не се изгражда имунитет - поне при мен.

Мдаааа....Нито има имунитет, нито хапче ...

# 27 27 юли 2008, 01:01 ч.

Мнения: 2 212

Страшното за мен е докато умирам. Когато умра, страшното става за другия. Който е причинил моето умиране. Тогава той идва в краката ми, тогава ставам силна. Понякога от любовта до омразата и гнева има само 1 крачка, едно умиране. А както Лизбет, която определено ми липсва в тази тема, беше казала, понякога най-животворните и движещи сили могат да бъдат омразата и гнева. Понякога, когато си бил смъртно ранен, единственото възкресение е да заобичаш себе си повече от всяка любов. Тогава възкръсваш. А тъй като сърцето не може дълго да живее в омраза и гняв, само се лекува и след това сякаш никога нищо не е чувствало, започваш на чисто, тогава си готов за друга любов....

Мисля, че от любов може да се умре на всяка възраст. Аз съм умирала веднъж, сега в 20-те. Сигурна съм, че мога да умра и на 30, и на 40 и на всяка една възраст....но не искам. И бих направила всичко за да не го позволя.

# 28 27 юли 2008, 01:03 ч.

Мнения: 5 622

Цитат на: ester в нд, 27 юли 2008, 01:01

Мисля, че от любов може да се умре на всяка възраст. Аз съм умирала веднъж, сега в 20-те. Сигурна съм, че мога да умра и на 30, и на 40 и на всяка една възраст....но не искам. И бих направила всичко за да не го позволя.

Ама то не пита............

# 29 27 юли 2008, 01:09 ч.

Мнения: 2 212

Знам, Бубе, то ако питаше, нямаше да пусна тази тема изобщо. Ни пита, ни дава предупреждение, м*мка му и прасе ooooh!

# 30 27 юли 2008, 01:24 ч.

Мнения: 779

Дано не разваля хубавата тема с изказването си.
За мен най-болезнена е била смърта на любовта към собственото ми Аз. На мнение съм,че когато не можеш да обичаш себе си,не можеш да обичаш и друг. А как де се обичаш, когато в битката за нечия обич забравяш кой си. Загубих себе си в една любов и сякаш светът изчезна, грозно и безцеремонно. Възстановяването отне много време, но сега съм още по-силна и още по- смела да обичам,защото отново има себе си.

# 31 27 юли 2008, 01:27 ч.

Мнения: 5 622

Винаги ми е било чудно следното:

Какво става за да се умира от любов? Несподелена такава? Приключила връзка, с неизчерпани чувства..? Какво?

Ако е прекалено лично, не отговаряйте Hug

# 32 27 юли 2008, 01:34 ч.

Мнения: 2 212

Това, което ще кажа е насочено и към двата по-горни поста...точно както го е казала малка_сладка_шматка, може би умирането е тогава, Бубе, когато любовта не изпълва нашето Аз, нашето Его с живот, когато това, което получаваме не е това, от което се нуждаем, това, за което душата ни крещи...тогава ние се превръщаме в някаква сянка, която се стреми да придобие образа на желаното, на този, който копнеем и към, когото се стремим...защото сякаш това само остава, което не сме опитали, тогава някак си загубваш себе си, загубваш себеобичането си...и умираш, защото това е противоестествено, защото инстинктът, заложен от природата е не да отричаме, а да изграждаме себе си...та в този ред на мисли може да се умре от всякаква любов, която отрича нас самите и изявата на нашите чувства...

...но по-прагматично погледнато, да по-често това е именно несподелената, невъзможната любов, неизживяната, а понякога пък е живяната, повярваната, която най-неочаквано е донесла огромно разочарование....

# 33 27 юли 2008, 01:37 ч.

Мнения: 30

Цитат на: ester в нд, 27 юли 2008, 01:09

Любовта прасе ли е? Аз си мислех ,че е Афродита хех тук на учавам нови неща!Аз не вярвам в любовта ,тази дума ми е много съмнителна!Аз си мисля ,че любовта е само 4 месеца ,после всичко друго е само уважение.Влюбвах се и ме болеше ,сега съм влюбен и ме боли!
,,Болката никога не спира ,спира да ти пука ,че те боли!'' Wink

# 34 27 юли 2008, 07:36 ч.

Мнения: 395

Дали от любов се умира?..О, да! ...поне за известно време...

Последна редакция: нд, 27 юли 2008, 08:18 от peonia

# 35 27 юли 2008, 07:59 ч.

Мнения: 2 448

Не искам да прозвуча цинично на фона на целия този патос в темата, но към тези, които са "умирали" от любов, това ли е най-голямата болка, която сте изпитвали в живота си - несподелена любов или зарязване от любимия?
Ако е така, радвайте се, че наистина не сте разбрали, че в живота има много по-лошо от едно любовно разочарование.

# 36 27 юли 2008, 08:08 ч.

София
Мнения: 1 783

Обожавам градивната критика.

# 37 27 юли 2008, 08:10 ч.

Мнения: 2 212

Ами, да, животът е такъв, че понякога на 20 може това да е най-голямата болка, която си изпитвал... и да, прекрасно знам, поне аз, че има и много по-страшни болки и трагедии в живота, но когато си вътре в нещата, ги изживяваш от първо лице и е трудно да се успокоиш с това, че има и по-голяма болка....А може би от всяка болка има по-голяма такава, но това не може да е винаги утехата за първата ...иначе, да, на всеки бих пожелала това да е най-голямата му болка от всички...

# 38 27 юли 2008, 08:16 ч.

Мнения: 2 099

Когато любовта си отива умираш всеки ден по малко.Особенно когато усетиш ,че човека който обичаш от цялото си сърце е вече студен към теб,или те е приел за даденост.
Не мисля че след такава любов се възкръсва,остава само нежната обвивка на душата.Няма няколко пъти голяма любов.Няма обич втори дубъл.Жалко.

Ти си свещта,любовта е пламъка
огън,който гори през вятър и дъжд
блести със твоята светлина в сърцето ми
до края на света.Ти дойде при мен сам.....

http://www.vbox7.com/play:2ed29103

# 39 27 юли 2008, 08:29 ч.

Мнения: 12 670

Цитат на: ester в нд, 27 юли 2008, 01:01

И бих направила всичко за да не го позволя.

Сякаш чувам себе си. След всяко умиране. Вървиш бавно, гледаш да не се подхлъзнеш, дишаш внимателно. Постепенно се отпускаш. И те завладява лека полека. Този път не е буря със светкавици и гръмотевици. Започва като летен дъжд и докато се усетиш си погълната от пороя.
Пречистена, пълна със сили за следващото умиране.

# 40 27 юли 2008, 08:41 ч.

Мнения: 265

О,да!Познавам бавното, мъчително спускане на долу.Животът ми спря.Само усещах,че светът се движи покрай мен.Аз бях спряла в един отрязък от време и не можех да продължа.Минаха месеци преди да разбера, че тази болка се лекува само ако можеш да простиш от цялата си душа.И то да простиш на себе си и да се заобичаш отново,защото отдавна бях простила на другия и сега той заема много специално място в сърцето ми,макар че не съм го виждала от много,много години.

# 41 27 юли 2008, 08:48 ч.

Мнения: 12 670

Цитат на: pasinet в нд, 27 юли 2008, 07:59

Ако на нещо съм се научила в живота си досега, то е - Никога не измервай чуждата болка.

# 42 27 юли 2008, 08:54 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Мадам Х в нд, 27 юли 2008, 08:48

Ако на нещо съм се научила в живота си досега, то е - Никога не измервай чуждата болка.

Как ли бих могла, някои дори припадат от вида на инжекция и то съвсем реално. Какво да говорим за любов.
Поста ми не е осъдителен, а по скоро призив към "умиращите" от любов, да не задълбават толкова в черната страна на нещата и да не драматизират излишно.
Щом можеш да възкръснеш цял, значи не си умирал.
Аз лично от любов само се съживявам.

# 43 27 юли 2008, 08:54 ч.

Мнения: 2 099

Пасинет,права си.
Аз изпитах такова огромно разочарование. Сега съм циник,не вярвам вече в любовта в принцовете на бели коне Sunglasses

Честно невярвам почти в нищо,особенно в хората.Нямам доверие на никой.И по добре така отколкото вечната влюбена патка.
Писнало ми е много и от всичко.

# 44 27 юли 2008, 09:11 ч.

Мнения: 5 940

Мислела съм, че умирам. После съм се учудвала на жизнените ми сили.
Всъщност веднъж съм умирала бързо, инфарктно от любов. После също толкова бързо и неочаквано възкръснах, за да намеря живота си в друга любов.
Вече разбрах, че любовта е хубава, когато е съзидателна. Истинската любов не убива, не руши, тя твори. И не го казвам с излишен патос, казвам го с ежедневната ми днешна представа за любов.

# 45 27 юли 2008, 09:17 ч.

Мнения: 12 670

Свърши се.
Беше като умиране.
Всичко у мене тежи,
сякаш каменно.
Няма да ме подириш.
Няма да те подиря.
Няма.

Беше като умиране.
Трябва да се зарадвам,
че свърши.
Очите си да избърша,
да те отсека от мен
като с брадва.
Трябва най-после да се зарадвам.
И никога нищо да не припомням.
Дори насън да не те срещам.
- Каква тишина огромна!
Какво спокойствие весело!
Липсват ми само тамян и свещи...

Станка Пенчева

# 46 27 юли 2008, 09:32 ч.

Мнения: X

От любов се умира съвсем физически. Видях го с очите си. Любовта може и да убива.

# 47 27 юли 2008, 09:33 ч.

Мнения: 2 212

Да, Станка Пенчева сякаш е успяла да каже всичко, което обясняваме на толкова страници...
Мога да предложа и нещо свое по темата...

***
Сърцето ми се пръсна.
На хиляди парчета.
Целувки - слепяващи.
Прегръдки до задушаване.
Обичаш ме. Нима?!
Добре, ала е късно.
Прошка - хладнокръвна.
Сърцето ми се пръсна.

Жаве, въпреки, че потръпнах от ужас, би ли казала малко повече... Confused

# 48 27 юли 2008, 09:36 ч.

Мнения: 3 034

умира се, за съжаление и буквално, макар че за мен емоционалната смърт в случая е по-тежката. не вярвам, че се възкръсва за нова любов със същата жар. всеки следващ край не би трябвало да е смърт, ако първият край е бил истински. много често преувеличаваме силата на емоцията. ако веднъж си умрял, можеш и да обичаш по-нататък, но вече по-премерено, по-зряло, дори по-дистанцирано - без лош смисъл в думите, просто помъдряваш, пазиш се, както когато се опариш на огъня - не протягаш смело ръка в бъдеще. има разлика между влюбване, любов и обич.

п.п. безсмислено е да сравняваме смъртта от любов с "какви по-лоши неща има". безсмислено е да се слагат на везните две различни болки. да, и от чужда смърт се умира, но това не значи, че тя е по-значима от любовта по някого.

# 49 27 юли 2008, 09:38 ч.

Мнения: X

Не, не бих. Просто пожелавам на всички да не срещат тази пагубна любов. Въпреки, че някои хора така са създадени - обичат всепоглъщащо, стастно, отчаяно. Иначе не могат.

Или както е казал един умен човек:

"Не бъдете безотговорни към сърцата на другите. Не се свързвайте с хора, които са безотговорни към вашето сърце."

Последна редакция: нд, 27 юли 2008, 09:45 от Анонимен

# 50 27 юли 2008, 09:40 ч.

Мнения: 2 212

Добре, както ти решиш. И аз мисля, че е така. Както Блага Димитрова има също стих - Осъдени на любов. Някои наистина обичат само така и иначе не могат, но жалко, когато наистина се преминат всякакви граници. Съжалявам за това, на което си била свидетел.

# 51 27 юли 2008, 10:44 ч.

Кацнала на едно дърво.
Мнения: 3 192

Прекрасно стихотворение. Hug

Умира се, разбира се. Ако не умреш целият Joy

, умира част от теб. Добре, че съм имала само полулюбови, та съм си запазила частите. Голямата ми любов е все така светла и прекрасна, да видим, когато ни удари кризата на средната възраст. Laughing

П.П. Понеже съм идиот, не мога да не разкажа нещо смешно дори в най-сериозната тема:
Калин Донков, съвсем млад поет още, седи в компания в известно някога "писателско" кафене". На съседна маса (в компания на стари кучета) седи по-възрастна известна поетеса и мастит редактор. Седяла, седяла жената, с все по-буреносна физиономия. По едно време не издържала и скочила: "Какво ми намигаш, бе!".
Калин Донков умрял от срам, а едно от старите кучета обяснило:
"Не намига на теб, тик има момчето!"
Joy

# 52 27 юли 2008, 11:12 ч.

Мнения: 604

Да умирах от любов, но само веднъж слава на бога!
Бяхме заедно 6 години и бях луда по него, душата ми
умираше бавно след нашата раздяла·Трябваше ми доста
време за да се съвзема след това, и в крайна сметка възкръснах за
нова любов и така вече 11 години·

# 53 27 юли 2008, 11:41 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: БУБА в сб, 26 юли 2008, 22:28

Това ми намирисва на вампиризъм Mr. Green

# 54 27 юли 2008, 12:44 ч.

Мнения: 141

За мене любовта носи живот, няма как да се умре! Просто другото не е любов а нещо друго...Свикнали сме да идеализираме нещата и когато те не са такива каквито си ги искаме ни е много кофти!

# 55 27 юли 2008, 13:09 ч.

Мнения: 12 670

А дали всеки може да обича?

# 56 27 юли 2008, 13:13 ч.

Мнения: 984

Любовта дава цвета на живота ми. Но когато пламъчето започне да изгасва, е по-добре да не му преча да си отиде. Тъжно е, боли, но животът продължава. Затворената врата отваря хиляди други.

# 57 27 юли 2008, 13:52 ч.

Мнения: 750

Не съм умирала от лююбов.
Мислех си,че съм....но,по късно разбрах,че всъщност се лъжа.
За моя радост. Mr. Green

тоест само преди месеци разбрах,че съм се лъгала.беше като спасение. Sunglasses

# 58 27 юли 2008, 13:57 ч.

Мнения: 2 070

Цитат на: ester в сб, 26 юли 2008, 21:59

Колко близко се изказвате дотук до моите мисли по темата...само, че има нещо странно и сякаш парадоксално, дори веднъж да си умирал от любов и после да си възкръснал, когато се случи така отново да умираш, в този болезнен процес, докато душата ти се мята като риба на сухо, дори и вече да си преживял възкръсване, в него момент ти се струва, че възкресение няма и не би могло да има...

надеждата умира последна......
и възкръсваш отново,като феникс от пепелта

# 59 27 юли 2008, 14:59 ч.

Мнения: 1 517

Цитат на: Мадам Х в нд, 27 юли 2008, 13:09

А дали всеки може да обича?

Еднитв обичат и другите, освен себе си. Другите обичат само себе си.

# 60 27 юли 2008, 15:12 ч.

Мнения: 17 407

И аз като Флор Grinning

# 61 28 юли 2008, 10:16 ч.

Мнения: 10 637

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в сб, 26 юли 2008, 23:17

И аз така. Внимавам вече кого допускам в сърцето си. Дори не искам да се влюбвам повече безпаметно и болезнено. Стига ми семейната, упорита, остаряла любов...

# 62 28 юли 2008, 10:48 ч.

Мнения: 2 478

Мислех си,че се умира от любов.Но не.Преживява се.Мъчно,гадно,тежко е,но не се умира.
Затова сега знам,че мога и без него,няма да умра.

# 63 28 юли 2008, 10:52 ч.

Мнения: 167

Цитат на: valerie в нд, 27 юли 2008, 09:11

Вече разбрах, че любовта е хубава, когато е съзидателна. Истинската любов не убива, не руши, тя твори. И не го казвам с излишен патос, казвам го с ежедневната ми днешна представа за любов.

Ето нещо което написах, когато си мислех, че съм умряла от Любов. А истината е, че Любовта не умира, тя винаги живее в нас и боли, когато не може да се осъществи.

В притихналия мрак,
ще бъда сянката на твоето преди,
превърнала се в черен прах,
оставила забравени следи.

Ще бъда тихо и послушно минало,
което ти за мен си сътворил,
ще нося тихо само времето,
което в себе си си заличил.

Ще бъда няма песнопойна птица,
дошла от приказка една,
която Снежната Кралица,
остави със замръзнала душа.

Премръзнала, омръзнала - ще бъда свита
във спомените топли от преди,
ще бъда малка гаснеща звездица,
която утрото ще заличи.

Аз ще съм Малката Русалка,
а принцът, влюбен в друга, ще си ти,
за мене приказка прощална,
ще ти разкажат морските вълни.

С гласът им тъжен аз ще ти попея
за моето изстинало сърце,
което аз опитах се да сгрея,
със две замръзнали ръце.

В притихналия мрак
ръцете няма да ги има вече,
превърнали се в морски прах
ще те прегръщат отдалече.
...

P.S.
В притихналия мрак се чува крясък,
това е моят вик - нагълтал пясък,
но още имащ сили да ти каже,
че оцелях без теб и пак обичам даже...

Послеслова го написах след повече от година, когато разбрах, че не съм загубила способността си да обичам.
Аз мисля, че от Любов се умира само веднъж преди да разбереш, че всъщност не можеш да умреш Simple Smile

# 64 28 юли 2008, 10:57 ч.

София
Мнения: 62 595

Умира се. Душата е като в кома, на границата между миналото и бъдещето. Ако се преживее се поема по нов път.

# 65 28 юли 2008, 11:04 ч.

Мнения: 2 478

Цитат на: Ели_ в пн, 28 юли 2008, 10:52

P.S.
В притихналия мрак се чува крясък,
това е моят вик - нагълтал пясък,
но още имащ сили да ти каже,
че оцелях без теб и пак обичам даже...

Ели,Р.S. е най-хубавото нещо в цялото стихотворение.
Не ме разбирай погрешно,то цялото е прекрасно,но болезнено прекрасно.
А в послеслова е искрицата живот.
Ето не се умира,само си мислим че ще умрем,но времето лекува и това.
И нагълтали се с пясък се съживяваме.
И така до другия път.Но тогава вече,знаем че ще оцелеем.

# 66 28 юли 2008, 11:28 ч.

Мнения: 12 670

Цитат на: zigizagi в пн, 28 юли 2008, 10:16

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в сб, 26 юли 2008, 23:17

Вие любовта да не я планирате като седмичното меню.

# 67 28 юли 2008, 11:34 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Мадам Х в пн, 28 юли 2008, 11:28

Вие любовта да не я планирате като седмичното меню.

Един зрял човек винаги може да си сложи спирачка на чувствата.Те не бликват ей така, виждаш някой и хоп, безпаметно влюбен, че и за умиране да мисля.
Ако всички бяха така и не мислеха,ами само се чудеха как да се потопят в бушуващите си страсти и чувства, то колко брака щяха изобщо да изкарат. newsm78

Ако някой ми каже, че не си слага никакви спирачки и се отдава така на поривите си цял живот... ooooh!

За мен това не би бил повод за гордост,а си е чиста безотговорност.

# 68 28 юли 2008, 11:44 ч.

София
Мнения: 62 595

Веднъж като има създадено семейство е друго нещо. Може би в общия случай партньорите имат поне малко размисъл преди да направят едно или друго нещо. Но от друга страна, ако хората не се впускаха най-ирационално в любовните трепети нямаше да има изневери и разрушени семейства. Има изневери по стечение на обстоятелствата, но има и такива заради влюбване.

# 69 28 юли 2008, 11:47 ч.

Мнения: 12 670

Цитат на: pasinet в пн, 28 юли 2008, 11:34

Ако всички бяха така и не мислеха,ами само се чудеха как да се потопят в бушуващите си страсти и чувства, то колко брака щяха изобщо да изкарат. newsm78

Ако някой ми каже, че не си слага никакви спирачки и се отдава така на поривите си цял живот... ooooh!

Много точно си отговаряш сама. Това, че си женен, не значи, че не може да изпиташ бушуващи чувства. А дали ще се поддадеш е друг въпрос. И за мен Ами влюбих се в друг... е най-нелепото оправдание.

# 70 28 юли 2008, 11:48 ч.

Мнения: 1 165

Цитат на: zigizagi в пн, 28 юли 2008, 10:16

Цитат на: Дона Флор и нейните двама мъже в сб, 26 юли 2008, 23:17

Животът е непредсказуем. Винаги може да дойде момент, в който да задгърбим принципите си/че дори и морала/ и да се впуснем в нещо непресъщо за нас.Да, исрено се надявам да има сили да преживея такива силни моменти и да запазя живота си непроменен, но все пак любовта за това е любов- защото е стихийна,защото е непредсказуема, защото е неподвластна на всякакви ограничения /като възраст напр. Wink

., защото е единствена...

# 71 28 юли 2008, 12:01 ч.

Мнения: 830

Любов....тя е красива като падаща звезда нощем на небосклона,тя е болезнена и като нокти забити до кръв по тялото....,тя оставя ярка диря в живата на всеки. Запазим ли тези спомени тази любов ще е винаги жива,някъде дълбоко в нас,но плюем ле на всичко не остава нищо...просто звезден прах.
От любов не се умира,но определено боли.Както казват старите хора- времето лекува всичко. Определено от любов не бих омряла,но и мъжете които съм обичала истински са единици....

# 72 28 юли 2008, 12:14 ч.

Мнения: 130

Цитат на: Ели_ в пн, 28 юли 2008, 10:52

Ето нещо което написах, когато си мислех, че съм умряла от Любов. А истината е, че Любовта не умира, тя винаги живее в нас и боли, когато не може да се осъществи.

Ели, страхотни стихове!
Разплака ме пред компютъра на работното място!

# 73 28 юли 2008, 12:18 ч.

Мнения: 301

От любов не съм умирала - късметлийка съм един вид Mr. Green

, защото истински съм се влюбвала само два пъти - първия някaк във времето и в пространството (географски погледнато) премина в приятелство с припламвания при директен контакт, втория път - направо се бракувахме. Трети път незнам дали ще има. Може би ще се само-опровергая съвсем скоро. Mr. Green

За любовта хем съм съгласна с вас, хем не съвсем - истинската любов, тази която не можеш да формулираш, идва изневиделица и никакви спирачки не помагат, може би само отлагат изхода във времето. Това е за мен положението. Ако можеш да се спреш, значи не е голямата, истинската, опустошително прекрасна. А само тя е любовта, за която си заслужава да се умре, даже и само за малко.
Надявам се да не съм права за това, но за тази любов семейство и обмисляне не важат, мисля си, че би трябвало да е по- ... от всичко, поне моите две бяха такива. Надявам се да бъркам, ако ме очаква и трета.

# 74 28 юли 2008, 12:25 ч.

Мнения: 167

Le Soleil, разбрала си ме много точно Simple Smile

Mimmi, мерси много , радост е за мен да ги споделя.
Hug

Искам да кажа,че един зрял, човек дори да слага спирачка на своите чувства, пак може да умира от любов. Това, че няма да го покаже или ще го преживее по-бързо не означава, че е имунизиран.

Ето нещо, което е свързано с темата http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm

# 75 28 юли 2008, 14:40 ч.

Мнения: X

Цитат на: BENI MAMA в пн, 28 юли 2008, 12:01

по-добре не бих и могла да го формулирам Hug

# 76 28 юли 2008, 14:56 ч.

Мнения: 600

умираш по малко всеки път. представям си как сърцето след всяка умряла любов изсъхва по малко, смалява се. и следващия път обича по-малко, тъй като по-малко му е останало...

# 77 28 юли 2008, 15:05 ч.

София
Мнения: 38 584

Ето едно и от мен, от времето когато умирах от любов и пишех стихове.
Сега живея с любов и пиша рекламни текстове.

Вечният му път
поспря край мен следобед
и в залеза умря
и се забрави
Да можеше така
на залез да умре
и любовта
и да се забрави
И после сутринта
с усмивка да посрещна
заскрежената земя
и слънцето
родило се отново
за нов живот
без спомени
по бяло-розовите пелени
на изгрева

# 78 28 юли 2008, 19:20 ч.

Мнения: 20

Не, не съм умирала (въпреки, че още сънувам първата си любов). Помогнах на умиращ да възкръсне. И когато оживя, се омъжих за него. Но завинаги някъде дълбоко в душата ми остана съмнението, че може би мен не обича до смърт като нея.

# 79 28 юли 2008, 19:26 ч.

Мнения: 662

Цитат

Внимавам вече кого допускам в сърцето си...

.

Напълно съм съгласна Peace

# 80 28 юли 2008, 19:47 ч.

Мнения: X

Цитат на: Ели_ в пн, 28 юли 2008, 12:25

Ето нещо, което е свързано с темата http://margaritta.dir.bg/07slovo01.htm

Страхотно е това, благодаря!

# 81 28 юли 2008, 19:48 ч.

Мнения: 604

От любов и заради любов почина мое много близко момиче-беше на 17 години·
Сложи край на живота си, защото не намери смисъл да продължи....

# 82 28 юли 2008, 20:07 ч.

София
Мнения: 2 623

Цитат на: melinda_ в пн, 28 юли 2008, 19:26

Цитат

Внимавам вече кого допускам в сърцето си...

.

Напълно съм съгласна Peace

Как го правите това, не знам newsm78

При мен любовта идва като ураган и
няма начин да я спра.
Най-лошата е невъзможната любов -
може да не умреш от нея, но те мъчи
много дълго време и нищо не можеш да
направиш. Тук се сещам за птичката от
книгата "Птиците умират сами".

# 83 28 юли 2008, 20:07 ч.

Мнения: 2 212

Да, за съжаление, и буквално може да се умре от любов. Това е по-страшното и непоправимото. И най-жалкото е, че в момент на отчаяние и безсилие, човек наистина решава, че няма смисъл, а възкресение и смисъл вярвам, че би имало за всеки....Жалко за момичето, Ичони Confused

# 84 28 юли 2008, 20:15 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Ичони в пн, 28 юли 2008, 19:48

Ужас.

Според мен родителите на тийновете трябва много да помагат на децата в тази възраст, защото има доста чувствителни натури и когато стане непоправимото пътища много, но ......