Дали ще е по-добре да се разведа?

 Ми, то..., ние никой не съветваме да се развежда...

Ама ако се е стигнало до там - ти най - добре можеш да си отговориш (както и правиш де)

И пак - обичаш ли го тоя човек, а той обича ли те? Ако нямате деца ще ти е далеч по - лесно, ако все пак решиш да се развеждаш.

За сега една прегръдка  и спокойствие и само спокойствие!

Здравей,

и при мен беше така от 2 години-в последствие се оказа, че господинът си има любовница с десет години по-млада от него.
Аз също търпях, обаче си разбих нервната система.
Поисках развод, защото повече не издържах.
Вече сме разведени и мога да сравня отношението на другите мъже към мен и неговото студено, надменно и пренебрежително отношение.
Не искам да те разочаровам, но със сигорност има друга жена, решението за развод си е твое.

Ама той от самото начало на вашата връзка ли е такъв или в последствие е станал. Много е важен отговорът на този въпрос. Ако е бил такъв от самото начало / изключваме периода на еуфория от новото / значи е въпрос на характер, ако обаче е станал такъв е добре да се замислиш защо. Дали ти не си провокирала промяна в него. От това което чета обаче / за казаното от бившата му / смятам че съпругът ти е просто малко темерут по природа. Без да ми се обиждаш за „темерут“. При това положение и ако го обичаш развода не е добро решение. Опитай се да му влияеш по тънкия начин, без скандали и нерви. Пробвай всичко / ако имаш желание де / преди да прибегнеш до развод. Успех.

Претегли положителните и отрицателните страни и си помисли дали ще можеш да живееш без него занапред.

Тук няма начин да не получиш кураж, нали от това имаш нужда А колкото до проблемът ти, наистина е важно дали има любов между вас или уважение.....въобще нивото на взаимоотношенията, на което сте в момента достатъчно ли е, за да продължите да живеете съвместно и в бъдеще, при това пълноценно (дано ме разбра). Тук всички ще ти кажат, че децата не са причина,  да не се развеждаш-дори е по-здравословно за тях, когато обстановката в дома е напрегната...А колкото до съпругът ти-не мога да ги разбера тоя тип мъже, не мога да разбера какво искат, защо са такива...И аз си имам един подобен, но не ми се разводнява темата. Може би са възпитана да мислят, че жената е "притурка" към мъжа,  че не е човек със собствено мнение и потребности и т.н....Ако е от тоя тип-или здрава  и скъпа психотерапия, която не се знае  дали ще помогне или просто да  си намери жена, която да е възпитана като "притурка". Може и да бъркам, но нали за това пишем тука, да се изясним....И аз си изяснявам все още нещата от живота....

"мамо, защо тати ти вика шматка или ти не си добре. 
Съпругът ми не е баща на синът ми, но повярвай ми струва пъти повече от собствения му баща. И детето го разбира това. Винаги съм била противник на твърдението .... за децата е добре да живеят с майка си и баща си независимо от всичко..... За децата е добре да живеят в семейство в което има любов и уважение. На бившия ми му казах на времето, че синът му ще живее с мъж който обича майка му и го показва за да се научи и той да обича жена си един ден. В един момент детето ти ще свикне че обидите са нещо нормално в човешките взаимоотношения и ще ги допусне и в своето семейство един ден / евентуално / Ако ти е накипяло достатъчно няма какво да му мислиш. Тегли чертата и толкоз.

моя мъж също не ми дава това дето искамв....на моменти дава
не дава не щото нещо има проблем - просто не може да даде това
аз пък бях заплененеа от др неща и затова допуснах да имам бебе, а от там и брак

лично за себе си намирам много повече причини да съм с него и недостатъците му...може би щото не съм видяла някой да  толкова по-добър, че да си кажа - ето има и по-добри, махай се да ги срещнеш
и поради това, че колкото и да се караме когато е трудно, колкото и аз да искам, той да не дава...това което ми дава си струва и по-добре е за мен да съм с него отколкото сама

но това е моя живот и моето положенвие
ти ще прецениш за себе си
твърдо съм убедена, че ако си готова за развод - няма и да питаш

аз също забелязвам неща които са ми се изплъзнали на времето
приемам обаче до колкото мога нещата и търся и в себе си вина - като съм мерила и гледала, да съм преценила какво съм купувала

иначе...има неща на които искам и държа да го науча - като да получавам редовно топлината която искам и любовта/секса от които имам нужда
опитвам се да го науча, че той и неговите възможности вярно че са едно, а аз и моите желание - друго, но трябва да работим и двамата - аз да не искам твърде много, но и той да дава повече от което може....или поне да се старае

но не мисля на този етап че бих се развела заради този проблем...проблем е но не и болка за умиране...или развод

 

Извинявай, но не се сдържах просто 

Това че си 11 години по-млада в никакъв случай не ти дава гаранции, че той няма да има любовница

А факта, че сте заедно едва от 6 години....  Да не искаш да кажеш, че никак ама никак няма вероятност да си е намерил някоя интересна забава 


Като изключим горното, сама си казваш че от самото начало е бил такъв което значи, че не е реалистично да очакваш от него да бъде друг от този за който си се омъжила.
Оправданието "заради детето съм с него" вече е доста изтъркано. Почети назад по темите и ще видиш какво се случва когато живота ни минава с мъж който не обичаме и как "заради детето" някак не е достатъчно....

Дори да се разведеш съпругът ти пак ще си остане баща на детето ти.Това никой не може да го промени. Важното е средата да е здравословна за всички, да се чувствате добре....Децата по принцип усещат и хубавото и лошото и не може да се скрие от тях.
А относно въпроса защо  са такива този тип мъже, се сещам за една поговорка:
"Като си избираш мъж не гледай него, а родителите му!".  Има поне малко истина в тоя израз.

И може ли малко чисто любопитство-Изи, какво е премеждието през , което си преминала и те е накарало да се замислиш?

И към "дайте съвет"-каква е голямата промяна, която ще ти помогне да вземеш решението?

заради детето е силно понятие
то е за мен важно, но премерено и с реалните изгоди, които се получават...ако се ползва за параван да се крие човек само да не остане сам с отговорностите е лошо, но ако реално се гледат нещата е повече от добре

авторката, добре премисли нещата щото доводите ти как "иска да убе общителността, радостта и НЕЖНОСТТА" са повече то абсурдни, при положение, че винаги е бил един и същ
това, че си млада и уж от скоро заедно /щото на фона на 2 годишни бракове, 6г си е направо дълъг брак/ - нищо не значи, може да си млада, добре поддържана и даже много красива - кво от това??? колко красиви и световно известни жени биват лъгани? ми Красивата жена Робъртс бе зарязана от един дето приличаше на птицечовка по моето скромно мнение.....
та нищо от изброеното не би спряло мъжа ти от изневяра...пък дори и да не е физическа може само психическа

аз лично ще остана със скромното си мнение, че имаш твърде много свободно време да си клатиш краката и явно затова мислите ти са повече то нужното в главата
но ти си в правото да търсиш своето бленувано щастие - друг е въпроса, че има едни вечно недоволни хора /напр имам познат с 3 брака и пет деца то тях  и дори ми е близък...../...
успех в решението, аз бих заложила на възможността да променя човек посветил живота си на сина ми и дори и на мен - 6г не е малък период, една моментна връзка с празни приказки  не би могла да е приоритет независимо от редовното и добро чукане и милите думи нонстоп по телефона и компа...това последното е приоритет на 15г, но с дете мисля приоритетите са други човек мисли с нещата над кръста си, а не по-надолу...но това е мое мнение и признавам само от два поста трудно мога реално да ти преценя живота....
успех, дано после не пишеш тук след решението си

Добре де "редовното и добро чукане" не е ли основните необходимости в един брак, наред с останалото....И като решиш да променяш човекът, независимо на какво се е посветил , се питам, защо въобще си го избрала, след като ще го променяш И последно, което пак ми се вижда странно и необяснимо-насила любов става ли? Хубаво ,авторката ще промени съпругът си, да може да и харесва повече, ще започнат с тренировките за "редовно и добро чукане", ще се напъне и да се пообичат повече и и ще си сложи един "девствен колан" като излиза на вън и всичко ще е ок, само дето ми звучи като научна фантастика...

Човек, жена, щото и аз съм жена, когато се събира с мъж то е защото има нужда да бъде обичана, харесвана, желана и най-общо казано - да се чувства ЖЕНА. Бях омъжена 6 години, и през това време не мога да си спомня да съм била истински щастлива, бившия не е лош човек, интелигентен, образован, но няма емоционална интелигентност. Та, човек без любов загива, и добре, децата, ами когато порастнат - тогава какво ще правиш с този човек? и можеш ли да живееш без любов? Да, бащата е един, но ако намерите общ език и разбирателства относно децата след раздялата, трагедията не е толкова голяма. Не си струва да бъда навиквана, псувана, обиждана и да ми се обеснява колко съм проста и за нищо не ставам, само защото бил добър баща. Сега мога да правя неща, които винаги съм искала, да се занимавам с неща, които преди са били приемани като глупости и прочие. Времето си минава, не ставаме по-млади... помисли, дали искаш и можеш да остарееш с него и за какво ще си говориш след 20, 30 години и тогава ще разбереш какво всъщност искаш. 

 

за първото - да питаме авторката защо е избрала мъжа си, а аз обаче ще я питам как 6г й е бил угоден и сега като има др връзка й става неудобен вече мъжа
за секса - има го, но авторката не го желае щото приоритетите в секса са й извън семейството
пък ми е интересно какво ще пише след 6г за евентуалната си нова врзка авторката

идеални хора по наш вкус - нема такова животно
всеки има недостатъци останали скрити дори след години познанство
когато някой се търкаля в леглото ти всеки ден, переш му мръсното бельо и чорапи, знаеш всичките му досадни недостатъци и пропуски...тогава нещата не са като при любовната афера....но тогава виждаш и човека реално такъв какъвто е....другото е лустро докато се сваляме и ухажваме

но аз виждам, че авторката си е решила - просто си търси морално извинение и подкрепа за взетото решение
обаче ще й кажа едно - захаросано можем да я подкрепим и укоражим, но на бойнвото поле на живота остав тя и детето й...а изхода никога не е ясен още повече излъган мъж - надали ще стане с добри чувства към жена си освен ако не е крайно залухан....та с мир и любовняма да се разделят....
а все пак аз бих посъветвала авторката добре да изпита в някоя битка своята голяма страст, щото за едно таковане всеки го вади с готовност, но ако трябва да е всеки ден и след дълъг работен ден нещата са други....а след 5м серодвни всекидневни разговори и те стават различни от това да се чуеш тайничко за 5мин през деня....

Това да не е онзи мъж, с когото живях 5г. и му родих дете?  
Дума по дума, написаното от теб описва един отминал житейски период при мен.  Изненадана съм от многото съвпадения. И аз бях виновна за "цялата всемирна гадост" около него.
Ще ти кажа как приключи връзката при нас. Един хубав летен ден ме преби, пред очите на детето. Повода беше отказа ми да пусна детето, което тогава беше на 3г.,  да пътува с него при майка му (на 300 км. ) след като предишната вечер не се беше прибрал и изглеждаше уморен и нервен.

Е, тогава изчезна всичко, което изобщо някога съм изпитвала към този мъж.  Мястото на любовта се зае от дълбока обида, грубо стъпкано достойнство и арогантно заплюване. Най-накрая, по този груб начин разбрах, че компромисите, които съм правила са били безсмислени.

Съвета ми е да намериш сили и да се разделите. Да, има периоди в които е мил и такъв, какъвто ти си го обикнала, но това е само защото е интелигентен и знае как е редно да се държи с теб, но отвътре е друг, мислите му за теб са други, не такива като на човек, който обича.

объркала съм темите - моля за извинение
и тъй като съм гроги и тотално оплесках кой анонимен какво е писал за сега ще оставя така нещата и на трезва глава утре ще прегледам кое къде да прехвърля

моля пак авторката на тази тема за извинение - последните два поста нямат отношение към нейния проблем

за темерутството...не мисля че е раздвоение н личността - мноого си е даже наред личността - просто си го изкарват на най-близките и подходящите
самата аз съмагресивна и си позволявам да се "разтоварвам" така на чужд гръб...уви това е навик и най-вероятно идва то родителите и е трудно човек да се проконтролира

да си сам не е страшно, страшно е да си с някой и да си по-сам и от самотния.

важен е вътрешния мир и спокойствие.
и ако не можеш да си кажеш две приказки, или да имаш споделяне, или да се 4устваш оби4ана - ми пусни си телевизора - ще полу4иш пове4е от това което имаш.
щот ина4е все едно живееш с хладилник - пълниш, вадиш - резултат нулев. и тока си върви, и време за готвене и пазаруване, и гъза ти тежи, и пропиляно време за мисъл и разнообразие. щот накрая вси4ко отива в тоалетната.
баланса е минус за теб.

руешавай
имаш право но...къде бе когато го избира? тогава не се ли държеше по същия начин?
въобще някак хем те разбирма, хем не съвсем
някак ясно, че той студен, ти топла...им как ес събрахте? що и дете се получи?
аз поне се събрах заради детето...ако изпърво се бях събрала и дете може би нямаше да има и връзка
ама пък сега не съжалявам
трудно ми е от различията, но реално общото е повече...дълго за обяснение и не това е целта
но явон за мен все пак си решила нещата в полза на раздяла
така или иначе ако повече не можеш така...не виждам какво може да се направи