Публикувана: 31 юли 2008, 09:55 ч.
Последно мнение: 25 авг. 2008, 20:54 ч.

Майките далече от децата си.

2 975
33
1

1
2
3
Всички

31 юли 2008, 09:55 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Доста се чудих преди да пусна темата и най-после се реших.
Искам тук да си поговорим за това, как се чувстваме или по скоро как се справяме, когато сме далеч от децата си по една или друга причина.
При нас причината е, че работя през седмицата.Наложи се да започна работа, когато сина ми навърши 1 год.Записахме го на ясла и тръгна на 1г.2 мес., но много боледуваше.Когато е болен го гледа свекърва ми, но го гледа на вилата, която имат на 25 км. от Бургас.От края на юни приключихме с яслата за известно време.Смятам да го пращам към средата на септември (свеки тогава вече няма да може да го гледа).
Та аз виждам детето си само събота и неделя и ми е страшно трудно.Много ми е мъчно, ужасно ми липсва....
Знам, че има доста майки в подобно положение и именно за това пуснах темата - за да споделяме.

Другото, което искам да ви попитам е за възпитанието.На моменти се усещам, че започвам да го лигавя.Позволявам му и му купувам неща, които по принцип не позволявам и не купувам, само и само да му угодя и да подтисна чувството си за вина (което ме съсипва).Трудно ми е да бъда твърда, като по цяла седмица не го виждам.А той е доста инат и се тръшка за почти всяко нещо.Вече не се чувствам въобще сигурна че правилно го възпитавам, ревнувам от свекърва ми, въобще трудно ми е...

# 1 31 юли 2008, 13:21 ч.

Мнения: 200

Ние също това лято пратихме детето на село и вече месец и половина е там. Ходим през 2 седмици да го видим. Лично на мен не ми е трудно. Работата ми запълва изцяло дните и част от вечерите. Когато се сетя за ''бебка'' ми е спокойно защото знам че там се чувства добре и я гледат по добре и от нас. Има чудесни баба и дядо които се раздават за нея. Мисля че това разнообразие и на детето се отразява много добре - учи нови неща и най-важното учи се да живее и без мама и тати. Не можем да сложим децата в саксия и да са непрекъснато до нас. Колкото по голяма свобода имат да опознават живота толкова по комплексни характери ще са. Относно угаждането и лигавенето - всеки родител го разбира по своему, за едни е лигавене за други е нормално, аз лично се стремя към златната среда - нищо прекалено

# 2 31 юли 2008, 13:32 ч.

Мнения: 3 092

Работя откакто Нана навърши година и седем месеца .
виновна не съм се чувствала , защото у дома вече истерясвах притисната от безпаричието и липсата на социални контакти .
Виждам я всеки ден , по няколко часа вечер .Играя си с нея , къпем се заедно , после заедно гледаме филмче , чета и приказки и заспиваме . Simple Smile

Обстоятелствата ни притискат , децата порастват с или без нас .Винаги съм се опитвла да гледам положителната страна на живота .
Не ми харесва да се чувствам виновна и не смятам че съм .

# 3 31 юли 2008, 14:30 ч.

Мнения: 1 163

Започнах работа Рали като стана на две и осем месеца. Щях да се побъркам до тогава. В яслата боледува много, сега ще я пусна септември на градината. НЕ СЕ чувствам виновна, тъжно ми е понякога но като се върна от работа и се радвам повече отколкото да съм цял ден с нея и тя да ми мрънка /така ме изнервя, че почвам да и викам/ а сега е прекрасно. Майка ми живее на 30км от Варна и като я закарам там всяка сутрин и вечер пътувам да съм с нея.
Гадно ми е че я подмятам само насам натам, защото мама ми не всеки път може да я гледа.
Но аз се чувствам спокойна, защото е в добри ръце.

# 4 31 юли 2008, 14:55 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Аз също съм спокойна, че сина ми е там.Имам доверие на свекито .Къщата има невероятни условия за игра.Свекърва ми купи пързалка, две люлки, пластмасова къщичка (понеже имаме и племенница и също е там) и куп други колички, кукли и т.н.Да не говорим за чистия въздух, който диша там.Но просто ми е мъчно.Иска ми вечер аз да го слагам да спи и да го целувам за лека нощ, всяко ново нещо да става при мен, а не да ми е съобщавано по телефона.

Не пуснах темата за да се оплаквам, далеч съм от тази мисъл.Радвам се, че съм сред доста хора, обожавам работата си, имам страхотни колеги и още по-страхотна работодателка.Чувствам се наистина удовлетворена, но просто... сякаш исках да споделя
А чувството за вина си го има.И аз не знам защо.В крайна сметка всичко правим заради детето, но
Може би ако си е тук, и след работа сме заедно всяка вечер ще ми е по-лесно.

# 5 31 юли 2008, 15:25 ч.

Мнения: 145

Взех гледачка на детето като стана на 4м и аз почнах работа. Не съжалявам за нищо-аз съм удовлетворена и спокойна,прибирам се и цялото ми време е за него. Не съм изнервена,даже такова търпение проявавам,че чак на себе си се чудвам. Всъщност пълноценните часове с детето ми след работа значат много повече от цял изнервен и измъчен ден с него.

# 6 31 юли 2008, 15:36 ч.

Мария и аз се чуствам по същия начин. Мъчно ми е когато се прибера и малкия е заспал. Мъчно ми е за него когато не го виждам няколко дни.

# 7 31 юли 2008, 16:10 ч.

Мнения: 3 092

Нормално е да ви е мъчно .... Hug

ви

# 8 31 юли 2008, 18:07 ч.

Мнения: 38

Аз започнах работа преди 4 месеца,когато малкия беше на 2 и 8 м.до тогава почти не се бях разделяла с него.Сега го гледа свекърва ми вкъщи,но забелязвам че той е станал много изнервен. не иска и да чуе,че трябва да ходя на работа и все го лъжем докъто излезна от вкъщи.А след мен е едно плакане едно чудо и ми става много гадно след това.Работата ме разтоварва от еднообразието,но от друга страна се чувствам виновна за това че го оставям,но си повтарям че не мога да бъда вечно до него.Грешката.която осъзнавам обаче е.че започнах много да го глезя и на моменти малкия става непоносим.Когато иска да получи нещо започва да плаче и да се тръшка докато не го получи и аз почти винаги отстъпвам.Надявам се есента когато тръгне на градина да не му липсвам толкова и да се чувства добре с децата там.И аз да съм спокойна като знам,че на него му е добре.

# 9 31 юли 2008, 18:38 ч.

Мнения: 50

Нормално е да Ви е мъчно Hug

но живото продължава . Малките човечета също искат свобода и промяна и най - вече контакта със себе подобни т.е. деца . Нищо , че в яслите често боледуват , там те се научават на самостоятелност . Моят син също беше едва на 1г. и 8 м. когато тръгна на ясла нямаме баби който да го гледат , но затова пък когато се върнех от работа цялото ми времи и внимание е негово .

# 10 31 юли 2008, 20:08 ч.

Мнения: 9 814

Мъчно ми е, но просто няма какво да се прави.
Не мога да си стоя вечно вкъщи да си гледам детето.
Все пак трябват пари, а пък и честно казано не съм учила 5 години, за да ставам домакиня.

# 11 31 юли 2008, 21:26 ч.

Мнения: 1 897

Благодаря за темата. bouquet

Точно от нея сякаш имах нужда в момента.
Предстои ми да започна нова работа, която е свързана с пътуване.Сутрин ще тръгвам докато малкия още спи, а вечер няма да мога аз да го прибирам от ясла и да ходим заедно на детската площадка след това.
Много ми е мъчно, че ще мога да го виждам само за по час-два вечер преди да заспи и в почивните дни. Знам, че времето тече еднопосочно и той никога няма да има такава нужда от мен, както сега. Но също така знам, че освен внимание семейството и детето ми се нуждаят от парите, които мога да изкарам. Вярвам, че работейки ще бъда по-полезна и за себе си и за детето си, въпреки че ще прекарвам по-малко от времето си с него през деня.

# 12 31 юли 2008, 22:05 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Марти в момента е на 400км от мен. Мъчно ми е, въпреки, че знам колко добре се чувства при баба си.

# 13 4 авг. 2008, 09:33 ч.

Мнения: 428

И на мен ми е много мъчно!Алекс е във Варна при баба си,аз в София!Аз работя,яслата е почивка август,следователно тук ще бъде подхвърляна само!Знам,че и е добре там,вярвам много на майка ми,сигурна съм че се грижи прекрасно за нея,и въпреки това ми е мъчно!Снощи е плакала много за мен,и днес ми каза по тел.-"Мамо искам да дойдеш вече при мен" Cry

Липсва ми много!

# 14 4 авг. 2008, 10:44 ч.

Мнения: 753

Знам много добре как се чувстваш,въпреки,че моето дете си с нас у дома .Сутрин излизам преди да се е събудил,вечер се прибирам в 19.3/20.00 и ми остават около 2 часа с него,определено не ми е достатъчно...Гледа го свекърва ми и аз също започвам да ревнувам от нея,но засега предпочитам този вариант пред яслата...

# 15 4 авг. 2008, 11:49 ч.

София, център
Мнения: 3 455

И моето детенце вече второ лято е на вилата с баба и дядо. Ние ходим при първа възможност. Мъчно ми е определено. но мисля, че за нея е 100 пъти по-добре да е там летата, на чист въздух и безкрайни игри на воля, отколкото тук, в мръсната София.

# 16 4 авг. 2008, 12:49 ч.

Мнения: 386

Реве за баба си, когато я взимам вечер. Подтискам вътрешното си негодуване срещу необходимоста да давам по-голяма част от времето си на работата, вместо на детето. Детето без съмнение е първо в приемането ми на света, колкото и добра да ми е работата. В заключение: Баланса нещо ми бяга в този луд за пари град.

# 17 4 авг. 2008, 12:51 ч.

Мнения: 1 668

Малкия вече трето лято ходи на вилата за по 1-2 месеца. Много добре се чувства там... Аз ходя обикновенно за по 1 нощ седмично, а през останалото време по телефона. Мъчно ми е, но няма как...

# 18 4 авг. 2008, 14:07 ч.

Страната на чудесата
Мнения: 6 484

Дъщеря ми беше за първи път далече от мен за 2 седмици, но когато е за добро, не би трябвало да тежи толкова на родителя. Само че майка ми(която беше с нея) ме подиграваше, че аз съм била по-притеснена и натъжена от детето. Май на нас-родителите, ни е по-мъчно, защото липсата е съчетана и с чувство на вина.

# 19 4 авг. 2008, 14:37 ч.

Мнения: 144

Цитат на: vanjamis в чт, 31 юли 2008, 15:25

Тръгнах на работа, когато детето ми беше на 10 месеца. Грижата за него пое майка ми. Родителите ми живеят на 3 спирки от нас, т.е. съвсем близо. В началото се измъчвах, после посвикнах, те ходеха при баба ми по селата, връщаха се, така цяло лято. Много, много пъти съм се измъчвала от това, че трябва да работя и аз и мъжа ми, а детето да го гледа майка ми, че не съм близо до него и т.н и т. н. Обаче, четейки този пост, разбирам, че всъщност не е трябвало да се тормозя излишно. Напротив, наистина е по-добре, ако има кой да гледа детето да се върнеш на работа, а вечер да си спокоен, е, в случай, че не трябва да правиш вечери, да пускаш перални, да имаш куп други задължения, да си с детенце и да му обръщаш нужното търпеливо внимание. При мен вечер е въртележка, тя Вики е вече голяма, но като по-малка просто си беше лудница вечер, не се прибирах изнервена от работа, обаче тепърва трябваше да правя сто неща плюс да обърна внимание на детенце. Но всяко нещо с времето си...

# 20 4 авг. 2008, 14:56 ч.

Sofia
Мнения: 1 263

Разбирам те...аз започнах работа, когато беба беше на 5 месеца, а на 11 мес. тя тръгна на ясла. Разликата е, че ние си казахме, че няма да я гледат баби. Едната баба живее на 50 м. от нас и не работи, но гледа беба максимум 1 път в месеца за няколко часа и то само ако нищо друго не можем да измислим. Laughing

Плащах на детегледаки, но държахме ние да си имаме контрол над детето. При всеки е различно, разбира се, но аз не мога да си представя да не виждам детето си всеки ден /поне засега-като порасне ще си решава тя Laughing

# 21 24 авг. 2008, 08:43 ч.

Мнения: 651

Цитат на: gal4w в пн, 04 авг 2008, 12:49

..Баланса нещо ми бяга в този луд за пари град.

уви

в този луд за пари СВЯТ Confused

Ако ходим на работа, за да печелим повече пари с които да си купим актуалния за сезона тоалет или "така необходимия" плей стейшън на какво учим децата си?
От друга страна ако гледаме положителното Mr. Green

както по-горе беше казано:
Кое е по-добро за детето?
Ако прекарваме времето си неотлъчно до детето - на площадките, в къщи..все ще се изнервим ако не от постоянното присъствие, то от липсата на средства (блазе им на тия, които имат вуйчо владика).
Но ако детето се чувства наистина добре при баба на чист въздух, то уикендите се превръщат във време, което може да се използва рационално и пълноценно ..за разходки, излети, разговори, гушкане...лигавене ако щете. Това си остават вашите съкровени уикенди.
Трудно и отговорно е да се вземе подобно решение. Трябва да се сложат на везните всички ЗА и ПРОТИВ..Да се прецени кое до колко е добре за 1)детето; 2) за нас (защото и ние сме хора, а не роботи).
..и пак - на везната на всяка една от нас "Нещото" тежи с различна сила.
Единственото правило е: На детето да му е добре!
bouquet

# 22 24 авг. 2008, 13:25 ч.

София/Велико Търново
Мнения: 741

Върнах се на работа когато Боби беше на 1 година, а след 3 месеца смених работата и града. Оставих го при майка ми на село и пътувахме всяка седмица по 500 км. за да бъдем заедно през уикенда. Чувствах се ужасно, много ми липсваше малкото слънчице. Живеех за да дойде петък и да си го гушна. Hug

Бях тотално депресирана. Sad

Това продължи цяла една дълга година ... Мисля че това е един от най-гадните периоди в живота ми. Така че много добре разбирам как се чувстваш миличка. Hug

Чувство на вина не съм изпитвала защото знаех че е на най-доброто възможно място, в сигурни ръце, а и не виждах той да страда от раздялата, напротив, изглеждаше щастлив. Да глезех го и постоянно му носех нови играчки и каквото се сетя, но не от чувство за вина, просто така ми идваше отвътре, и не ми се струва да съм го разглезвала.
Сега вече сме заедно и сам мноооого щастлива Hug

, но ако имам възможност лятото да го пращам на село с удоволствие бих го направила за 2, дори и 3 месеца, защото знам че там ще се чувства добре а и няма да се разделяме за дълго ...

# 23 24 авг. 2008, 13:39 ч.

София
Мнения: 2 181

ЗА първи път това лято се разделяме с малката за дълго.От 1.07 градината почива и така до 15 септември.Беше при едната баба,после с нас 2 седмици на почивка,сега е при другата баба.Много ми е мъчно,само мисълта че там е на чист въздух,на хлад и има кой да си играе с нея по цял ден ми дава спокойстиве.Тук,сама,гледам да си измислям развлеченив,за да чуствам мъката.

# 24 24 авг. 2008, 16:06 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Аз гледам по друг начин на нещата. Децата са си отделни индивиди и не сме ги създали за да ги гледаме като домашни любимци. Т.е. за да имаме кого да лигавим и глезим и гушкаме. Ако детето не е лишено от добра храна, добър дом и атмосфера, от грижи и социални контакти, от любов и закрила, то няма значение дали ще е по цял ден с мен или с някой друг. Връзката майка-дете е непоклатима и в това съм се уверила с годините. Затова изобщо не се притеснявам да остявя децата си за малко или за много някъде.
Имахме тема в ДиС на работещите майки, заповядайте там, ако не е заключена поради изтекла давност, т.к. скоро май не съм я засичала.

# 25 24 авг. 2008, 16:32 ч.

Мнения: 698

Нормално е, редно е да ни мъчно, когато сме далече от децата си. Обратното би било странно. На всеки живота му му се стича по различен начин. Никой никого не трябва да вини. Аз съм отгледана от майка ми, без баби и детска градина. И общо взето сама гледам децата си - с малка помощ понякога. Няма значение на каква възраст са, за колко са отделени от нас - винаги ни е мъчно. И аз имам хубава професия, която обичам. Но два пъти съм се отказвала от нея и ...вече съм назад от нещата. Но си казвам, че това е момент и че така трябва в този момент. И за вас обратното е момент. Приемете го като част от цялото. И още нещо - на малките деца им е по-безразлично с кого са, колкото повече растат - толкова повече имат нужда от нас. Решила съм да изчакам, докато и малката тръгне на детска градина. Но кой знае? Не се винете, не ревнувайте Simple Smile

, детето е свързано по уникален начин с майката и ако тя е добра майка, никой никога няма да я измести. Не съм чувала дете, което когато падне, вика "татко" или "бабо" или "дядо", първият им вик е "мама".

# 26 25 авг. 2008, 07:38 ч.

Вие пък,...... я не се тормозете излишно.
Гледайте сега какво става. Аз съм чужбинска мама. Тук младите майки масово, да не кажа всички , си изпращат децата в България. За месеци, за 5, за 6, някой и за години. Имам позната която извика баба преди да се роди бебето, после като стана на 6 месеца и хоп на самолета. Оттогава минаха 2.5 години и те си ходиха един път за 10 дена да го видят. Това не е единичен случай иначе нямаше да го спомена. И защо? За да работят и да изкарват пари. Някой нямат крещяща нужда, могат да си позволят да си останат в къщи, но как! Парите и спокойствието са много важни. A билетите до БГ скъпи, скъпи......К'во толкова. Живеят си като младоженци, а баба и дядо се радват на внуче. Хвалба!
Аз лично нямам този проблем, защото моето дете е голямо. Но дори и да имах нужда някой да го гледа едва ли щях да го пратя за повече от 3 месеца. Все пак не съм го родила за да ми го отглежда някой друг. По голямко дете разбирам, но на една - две години за мен е абсурд. Детето трябва да си е при родителите. Каде отива тяхната радост от малкото детенце? Пак повтарям, не говора за случаите когато това е въпрос на оцеляване, а когато се прави с цел печалбарство.
Интересно ми е вие какво мислите по въпроса? Имате ли такива съседчета или роднини?
Бихте ли жертвали първите години от живота на детето за "ОЩЕ един апартамент" примерно.

п.п Незнам..........стана ми много мило като като прочетох как всички от вас се тревожат и страдат за децата си които са на ясла или на село за лятото. Вижда ми се нормално детето да прекарва време с баба и дядо, ама това което наблюдавам тук направо на нищо не прилича. Да не говоря местните как гледат като втрещени и мигат неразбиращо:crazyeyes:....докато я гледат с корема и хоп, бебето вече го няма. To се връща се направо за училище. Thinking

# 27 25 авг. 2008, 08:32 ч.

Мнения: 2 175

Да се включа и аз..
И аз се върнах на работа на 3-я месец от раждането..Синът ми израстна с това (вече е на 7), мама винаги да е на работа..в последните 3 години работя в друг град и пътувам постоянно из страната а и в чужбина..Практически половината време ме няма..В останалото време -сме плътно заедно..(извън градината)
При по-дългите ми отсъствия го пращах при нашите (Сф), а иначе разчитах на свекърва си..
От около година забелязвам промяна в поведението му -от спокойно, усмихнато и самозанимаващо се дете - се превърна в истерично и жадно за внимание на всяка цена хлапе.. Това е, когато ме види..След 2-3 дена заедно се оправя..Стигам до извода, че явно му липсвам..Нищо, че е израсъл така.. И изпитвам силна вина и безпокойство..
Предстои ми развод и преместване в Сф..Малкия от 2 месеца вече е там..Но..е записан тук (Вн) за училище (1 клас). Нашите настояват да остане в Сф и да започне у-ще там..Но аз няма да мога да се преместя по-рано от Нова година, а може би и по-нататък..
Как да го остава толкова дълго време отново "сам"??! От друга страна..това значи догодина да смени училището (и града)..Не знам кое е по-правилно.. И не ми се иска да го оставя толкова далеч от мен в такъв момент..Няма да мога да бъда край него в тази така важна първа година..Незнам как да постъпя..адски ми е гадно..

# 28 25 авг. 2008, 09:37 ч.

Мнения: 1 763

Аз засега съм плътно до детето, но темата ме интересува. Най-вероятно скоро ще трябва да започна работа, а детето ще го гледат през деня майка ми и мъжа на смени според работното си време. Вечер ще е с мен. Но ме страх да не би да започне да плаче от мен, да му липсва баба му. Как стоят нещата при вас? Аз не споделям мнението, че връзката майка-дете е неразрушима, децата се привързват към този, който най-много се грижи за тях. Но изобщо не ми се иска да го травмирам- цял ден примерно да е с баба си, а вечер да му липсва и да плаче.

# 29 25 авг. 2008, 11:07 ч.

Sofia
Мнения: 179

Вече нямам търпение да свършва това лято, още две седмици и си прибирам детенце в София. За три месеца сме били плътно заедно само 2 седмици на морето - през другото време беше при майка ми, сега е при свекърва ми. Виждам я само събота и неделя... Много ми е мъчно, но по-добре да е на чист въздух, отколкото тук в мръсната София...

# 30 25 авг. 2008, 15:14 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 353

Започнах работа, когато дъщеря ми беше на 7 месеца. Въпреки че работех на половин ден, имах крещяща нужда от детето си. Беше ми мъчно, въпреки че раздялата ни траеше буквално часове Tired

Не сме се разделяли за дълго и слава богу, че не ни се е налагало. Прекалено вманиачена съм( по ред причини) по дъщеря си, така че не знам как бих преживяла по- дълга раздяла.

Цитат на: Чужбинска Мама в пн, 25 авг 2008, 07:38

...Бихте ли жертвали първите години от живота на детето за "ОЩЕ един апартамент" примерно...

Не бих жертвала нито ден от живота на детето си дори за една стая. Не разбирам такива хора, въпреки че имам познати, които практикуват оставянето на децата си с месеци в България, докато те са в чужбина.

# 31 25 авг. 2008, 16:00 ч.

София
Мнения: 2 271

Този месец почти не мога да си видя детето - при родителите ми е, защото съм на работа, а градината не работи. Имам моменти, в които много се подтискам и чак ми се плаче, но съм на работа и се правя на спокойна. Чуваме се по телефона на ден по 5-6 пъти, а когато имам повечко време, ходя да обядвам в тях, за да си го видя. Липсва ми, разбира се. Единственото, което ме спасява от чувството за вина е това, че той много обича да ходи при баба и дядо и там се чувства добре - почти не се сеща за мен, иначе до сега да съм напуснала работа.
Гледам да приемам нещата от позитивната им страна - разнообразие за детето - от другия месец пак си е в нас и пак на градина....

# 32 25 авг. 2008, 20:15 ч.

Мнения: 698

Мисля си, че много зависи от този, който гледа и възпитава детето. Моят съпруг също е отгледан от баба си в провинцията, но не е имало проблем да премине в ръцете на майка си и баща си на 6 години. Един приятел обаче, със същата история, и до ден днешен приема майка си и баща си като познати /приятели, хайде/, нарича ги по имена и когато му казват нещо по-строго, отговаря, че не може да го приеме на сериозно. Това с отглеждането на деца в друга държава от баби и дядовци е безкрайно краен Laughing

вариант. Но...има всякакви съдби, да не съдим никого от разстояние. Simple Smile

# 33 25 авг. 2008, 20:54 ч.

Mediterraneo
Мнения: 38 353

Всъщност и аз съм отгледана от баба и дядо. Живееха по- близо до градината и училището ми и така. И може би и затова толкова години продължават да са ми по- близки от родителите ми Confused

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Предложения за закуска

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: